Програма на Европейския съюз за България проект по програма фар

7.3.1Стандартизация

Този стандартизиран подход трябва да се прилага на институционално ниво; въпреки това, трябва да се отбележи, че в някои случаи стандартният подход на това ниво не винаги може да покрие специфичните особености на ниво потребител-сайт. Стандартизационният принцип е все пак особено важен в случаите, когато трябва да се постигне ефикасност на поддръжката, управлението на услугите, централизиран мрежов контрол и ползите от глобално определяща мрежова инфраструктура.

Последно, последователното прилагане на съгласувани стандарти трябва да се комбинира с представата (изгледа) за простота срещу специалната сложност. Архитектура от строителни блокове, която се поддържа опростена, спомага и улеснява опростяването на поддръжката, увеличената универсалност и работната бързина посредством разгръщане на технологии.

7.3.2Гъвкавост

За начало могат да бъдат включени следните инфраструктурни характеристики:

• 
  Универсална свързаност посредством употребата на отворени стандарти – в средата на е-правителството държавните институции ще имат нужда да разрешат на заинтересованите страни, като граждани, фирми, партньори, доставчици, други правителства и други нива в правителството, да имат достъп до системи и приложения чрез разнообразни начини за достъп, както и взаимодействия между приложенията. Подходът с отворени стандарти посредством използване на интернет стандарти като например TCP/IP¹⁷ и Secure Socket Layers¹⁸ (SSL) за комуникации, HTML/Java-съвместими малки по размер клиенти, и eXtensible Markup Language¹⁹ (XML) са ключови.
  
• 
  Компонентният подход и възможността за повторно използване на части от съществуващи приложения значително ще ускори процеса по създаване на е-правителствени приложения с нужните функции и връзки. Независимо дали приложенията се изграждат или се купуват, правителството трябва да проучи инструментите за развитие на приложенията и да разреши създаването на приложения от малки строителни блокове (наричани също “съставни части на приложенията”) или най-малкото да бъде съобразено с изискванията на модела на е-правителството.
  
• 
  Компонентен подход към дизайна на инфраструктурата – е-правителствената инфраструктура трябва да се развива с промените в отговорностите, приоритетите и дейностите на е-правителството. Чрез придържане към отворени стандарти при избора на инфраструктурни елементи, те могат да се третират като индивидуални съставни части без да се рискува взаимната работа. Този подход дава възможност на правителствата да развиват своята инфраструктура постепенно – чрез добавяне на хардуерни или софтуерни съставни части, надграждане на съществуващите сървъри или отстраняване на инфраструктурни елементи според нуждите.
  
• 
  Интеграция с вътрешни и външни услуги – взаимодействието е важен фактор за успех в е-правителството, т.е. споделянето или връзката със смесени технологии в и извън институцията. Посредством интеграцията на приложения и данни сред гражданите, доставчиците, партньорите и служителите, правителствата могат да постигнат по-зрял, ефективен и ефикасен е-правителствен модел. Интеграцията се изпълнява чрез използване на инфраструктурни елементи, основани на отворени стандарти обратно на интеграцията, която позволява съществуващата функционалност на приложенията да се интегрира с новата логика на приложенията. Следвайки компонентния подход към развитие на приложенията и дизайна на инфраструктурата и предоставяйки интеграция за разнообразни системи и приложения, както и даване на възможност за универсален достъп до приложенията (с отворените стандарти, които работят като основен принцип и правят възможна съвместната работа на всички съставни части), правителствата ще създадат гъвкава инфраструктура, която ще развива и поддържа техните работни изисквания.
  

7.3.3Възможност за надграждане

Едно от най-големите предизвикателства при изграждането на надеждна е-правителствена инфраструктура, е предвиждането на натоварването, което трябва да се поддържа. Това е особено вярно за правителства, които са директно свързани със своите избиратели и други: броя потребители, които едновременно посещават системите, плюс работното натоварване, което те ще създадат, може да бъде много трудно за предвиждане. Ако една е-правителствена инициатива е успешна, клиентската маса бързо ще нарасне до стотици хиляди потребители за относително малък период от време. Дори със статична база потребители, като например вътрешните правителствени приложения и в зависимост от това кога потребителите имат достъп до приложенията, натоварването може много да се колебае за период от една седмица, или дори за период от един единствен ден. Е-правителствена структура с възможност за надграждане трябва да има възможност да се справи с увеличаващо се работно натоварване и в същото време да поддържа висока достъпност и добро време за отговор, без да се добавя значителна сложност или да се изискват значителни нови ресурси. Възможността за надграждане е важна, защото спомага за растежа на ИТ капацитета пропорционално на нуждите, без дълги периоди на ненужно голям капацитет. Една ефективна е-правителствена инфраструктура трябва да се състои от съставни части, които се конфигурират лесно и характеристики за управление, които остават същите при разширение на инфраструктурата. Някои претендират, че системите им имат възможност за надграждане, но всички прекалено често изискват другите спомагателни процеси и персонал по поддръжката да растат със същия темп както техническите компоненти, което може да се окаже скъпо предложение. Например, обикновеният технически подход за увеличение на капацитета на сървър, е множество уеб-сървъри да работят паралелно. Докато това може да е добър първоначален подход за покриване на увеличени изисквания, може да се окаже неефективно за покриване на много големи увеличения в работното натоварване или по-сложни видове приложения. С този подход, и тъй като нуждите от процесорна мощ продължават да нарастват, правителството може да е принудено да продължи да добавя сървъри. Това ще добави значително време и разходи за поддръжка на сървърите и направата на всички приложения еднакви във всички тези машини.

7.3.4Надеждност

Когато се комбинират, гъвкавостта и възможността за надграждане, създават трети фактор за успех, а именно надеждност/достъпност. Надеждността е насочена навън функция на е-правителството; частта, която потребителите виждат, очакват и от която зависят. Когато инфраструктурите на е-правителството изпитват затруднения, т.е. ненадеждност и недостъпност поради забавяне или проблеми със сигурността, потребителите, както и основната причина за съществуването на е-правителство за заплашени. Надеждност и достъпност могат да бъдат създадени само чрез планиране на адекватна гъвкавост и възможност за надграждане.

Каталог: upload -> docs
docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
docs -> Общи положения
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия

Изтегляне 1.44 Mb.

Сподели с приятели: