Роля на предприсъединителните инструменти на ЕС за сектор “околна среда”

Роля на предприсъединителните инструменти на ЕС за сектор “околна среда”

1. Програма ИСПА

2. Програма ФАР

3. Програма САПАРД

Програмата допринесе за прилагането на целите на Общата селскостопанска политика и изграждането на административния капацитет. Оценката на административния капацитет, усилията за подобряване функционирането на държавните институции, ангажирани с управление на програмата, и нивото на хармонизиране на националното законодателство с европейското показаха съществен напредък в тази област.

САПАРД доведе до значителни инвестиции в българското земеделие и хранително-вкусовата промишленост (ХВП). Инвестициите в земеделските стопанства, подпомогнати по програмата за периода 2001 г. до юни 2006 г. възлизат на приблизително 111 млн. евро публични инвестиции, привлекли допълнителни 134 млн. евро собствени средства на стопаните. Инвестициите в ХВП, подпомогнати по програмата, се равняват за същия период на близо 100 млн. евро публични инвестиции, привлекли допълнителни 120 млн. евро собствени средства на преработвателите.

Що се отнася до допълняемостта и безполезната подкрепа²⁵, актуализацията на междинната оценка показа, че програмата е привлякла значителни допълнителни инвестиции. Оценителите откриха, че 89% от интервюираните са заявили, че не биха направили същата инвестиция без САПАРД, а 30% са казали, че не биха направили каквато и да било инвестиция без програмата. По отношение на ефекта на привличане на инвестиции, 80% от интервюираните са отговорили, че са направили допълнителни инвестиции в резултат на финансирането по САПАРД.

4. Опитът от предприсъединителните фондове

• 
  Подобряване на подготовката на проекти и по-специално дейностите по проектиране и подготовка на тръжната документация, както и свързаното с това укрепване на капацитета на бенефициентите за разработване на технически задания и тръжни документи с високо качество;
  
• 
  Регулиране на стойността на проектите, включени в системата от проекти за финансиране – от гледна точка на изпълнението по-малките проекти са по-ефективни от големите;
  
• 
  Намаляване на закъсненията в резултат на затруднения при договарянето в ранните фази на проекта;
  
• 
  По-добро осигуряване на качеството и управление на времето във всички отговорни институции.
  

• 
  Подобряване на техническата помощ и изграждането на капацитета на всички административни нива посредством подобряване на мотивацията и повишаване на заплащането;
  
• 
  Подобряване на капацитета за изпълнение и по-специфично подобряване на слабите страни в областта на управление на договорите, финансово управление и контрол и обществени поръчки;
  
• 
  Подобряване на координацията между заинтересованите страни, което изисква детайлни и ясни потоци от информация, целящи постигане на единно разбиране на задачите, времевите рамки и взаимозависимостите;
  
• 
  Децентрализация на управлението с оглед подсигуряване на необходимите консултации и постигане на взаимосъгласуваност или такова изпълнение на програмата, което отразява специфичните условия на местно ниво;
  
• 
  Установяване на стабилна регулативна и нормативна рамка, например по отношение на обществените поръчки, ПЧП и т.н.
  

• 
  Подобряване качеството на индикаторите и постигане на съгласуваност между финансовите индикатори и индикаторите за изпълнение, предпроектните проучвания, анализите за ползите и разходите;
  
• 
  Отчитане на “социалната поносимост” с оглед осигуряване на дългосрочна устойчивост на инвестицията.