Анализът на силните и слабите страни, възможностите и заплахите (SWOT анализ) за целите на Оперативна програма “Околна среда 2007-2013 г.” бе изготвен в периода януари – март 2005 г. от работната група, разработваща оперативната програма. Съгласно прилаганата методология и на базата на анализа на настоящата ситуация първо бяха определени предметът на анализа и факторите, имащи най- голямо влияние върху сектора.
Предметът на анализа беше формулиран като: “Състоянието на околната среда в Република България от гледна точка на изискванията на европейското екологично законодателство”.
По време на предврителната (ex-ante) оценка на ОП “Околна среда 2007-2013 г.” бе направена препоръка (в проекта на доклад за предварителна оценка) за допълнително разделение на заключенията от SWOT анализа по сектори (напр. води, отпадъци и т.н.), а също така и за по-детайлно описание на идентифицираните силни и слаби страни, възможности и заплахи.
В следващата таблица са представени резултатите от SWOT анализа, с отразените препоръки от ex–ante оценката (последните представени в курсив):
Силни страни (Strengths)
|
Слаби страни (Weaknesses)
|
ОБЩИ
| -
Сравнително добре развита система за мониторинг на повечето компоненти на околната среда (с изключение на мониторинга на биоразнообразието).
| -
Недостатъчен вътрешен финансов ресурс за инвестиции в опазването на околната среда и за ефективно използване на природните ресурси.
| -
Изградена нормативна база, хармонизирана с екологичното законодателство на ЕС, заедно с приети програми/ стратегии за реализация на политиките по опазване на околната среда.
| -
Високи разходи за инвестиции за подобряване и адекватно опазване на околната среда и за прилагане на екологичното законодателство.
|
| -
Недостатъчен административен капацитет, особено на общинско ниво, за прилагане изискванията на екологичното законодателство и за програмиране, подготовка, управление и мониторинг на инвестиционни програми, планове и проекти.
|
| -
Разлики в нивото на достъп до определени основни услуги между селските и градските райони (канализационни системи, събиране на отпадъци).
|
| -
Продължителен икономически ръст на промишлените сектори със значително въздействие върху околната среда (по-специално на строителния сектор), които влияят в различна степен на естествената околна среда и ландшафта.
|
| -
Относително ниско ниво на осъзнаване на екологичните въпроси и нужди от страна на местната администрация, ръководителите, фирмите и населението.
|
| -
Мерките за енергийна ефективност (енергоспестяване, изолация на сгради, по-ефективни производствени технологии, възобновяеми източници) се прилагат и ползват в ограничена степен.
|
| -
Цените за енергопотреблението все още не са на пазарно ниво (дори без отразяване на страничните ефекти върху околната среда).
|
| -
Недостатъчно осъзнаване на въздействието от развитието на туризма върху екологичното равновесие на чувствителните туристически обекти (плажни ивици, планини, ски курорти и др.).
|
ВОДИ
| -
Ниско общо ниво на замърсяване на водите въпреки липсата на адекватно развита инфраструктура за отпадъчни води и въпреки липсата на други мерки за предотвратяване на замърсяването.
| -
Недостатъчна и амортизирана инфраструктура за управление на водния цикъл, водещо до неефективно събиране, снабдяване, отвеждане и пречистване на водите в повечето градове и речни басейни. По-специално: недостиг на канализационни мрежи, селищни пречиствателни станции за отпадъчни води, амортизирани системи за водоснабдяване.
| -
Водоснабдителната мрежа в страната е с голяма дължина и обслужва голяма част от населението, както в градските, така и в селските райони.
| -
По смисъла на Директива 91/271/ЕС почти 100%26 от повърхностните и подземните води в страната са обявени за “чувствителни зони”.
| -
Слабо развитие на интензивния тип земеделие (в сравнение със старите държави-членки на ЕС), водещо до ниско равнище на използване на торове в земеделието в България, което влияе положително на хранителната верига.
| -
Управлението на водите на басейните все още не се осъществява на интегриран принцип
| -
Намалено производство на индустриалните предприятия с последващо намаляване на замърсяването на единица БВП, независимо от съществуването на екологосъобразни производствени процеси.
| -
Предотвратяването на наводнения не е на нужното ниво, въпреки увеличаването на рисковите фактори поради затоплянето на климата
| -
Установяване на законови и институционални условия за въвеждане на интегрирано управление на водите в речните басейни.
|
|
ОТПАДЪЦИ
| -
Поставено е начало на изграждането на национална система от регионални съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци.
| -
Недобре развити системи за събиране (включително разделно събиране) на отпадъци, тяхното транспортиране и съоръжения за екологосъобразно третиране на отпадъци.
| -
Все по-пълно разбиране и прилагане на принципите “замърсителят плаща” и “отговорност на производителя”.
| -
Недостатъчни мерки за минимизиране, повторна употреба, рециклиране и оползотворяване на отпадъци.
| -
Намаляване на образуването на непромишлени отпадъци.
| -
Голям брой рискови общински депа за битови отпадъци, нерегламентирани сметища, стари замърсявания с отпадъци, малки сметища, поради съществуващите практики за неконтролируемо депониране и наличието на други силно замърсени терени.
|
| -
Увеличаване на промишлените отпадъци заради икономическия ръст без създаване на подходящи условия за екологосъобразното им обезвреждане.
|
БИОРАЗНООБРАЗИЕ/НАТУРА 2000
| -
Богато биологично разнообразие, особено в сравнение с други европейски държави, с висока степен на естественост на местообитанията в защитените територии и висок потенциал за големи по площ и с високо качество места от мрежата “НАТУРА 2000”.
| -
Намаляване на биоразнообразието поради процеса на влошаване на състоянието на някои екосистеми, местообитания, микроклиматичните условия и естествената хранителна верига.
| -
Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие е в процес на изграждане.
| -
Националната екологична мрежа не е изградена в достатъчна степен.
|
| -
Опазването на биологичното разнообразие (включително набора от планове за управление) все още не е развито.
|
| -
Мониторингът на местообитанията, видовете и другите показатели на биологичното разнообразие все още не е напълно разработен.
|
ВЪЗДУХ И ШУМ
| -
В страната се генерират относително ниски емисии на парникови газове.
| -
Ниско качество на атмосферния въздух в повечето части на столицата и другите индустриални центрове.
|
| -
Високо ниво на шума в повечето части на столицата и другите индустриални центрове.
|
Възможности (Opportunities)
|
Заплахи (Threats)
|
ОБЩИ
| -
Реализация на ускорен икономически растеж и нарастване на националния финансов ресурс за инвестиции в околната среда и по-специално в изграждането на инфраструктура за услуги в сектор “околна среда”.
| -
Глобалното изменение на климата, попадането на страната в зоната на засушаване и рисковете, свързани с непредвидими бедствия (напр. наводнения, аварии, суша).
| -
Присъединяване на страната към ЕС и използване на финансовите инструменти на ЕС (структурни фондове, експертиза, консултантски услуги, мрежи за обмяна на опит, и др.) за решаване на проблемите, свързани с опазването на околната среда в страната.
| -
Липса на достатъчно средства от страна на бизнеса и публичния сектор за прилагане на изискванията на екологичното законодателство, свързани с изменения и допълнения в европейското екологично законодателство.
| -
Увеличаване на финансовия капацитет за осъществяване на екологични проекти, вследствие на алтернативно финансиране на дейности по опазване на околната среда, чрез участие на България в различни глобални фондове/проекти.
| -
Допълнително увеличаване на замърсяването, поради интензификация на селското стопанство, индустриалната дейност, транспорта и туризма, при неспазване на екологичните изисквания.
| -
По-висока енергийна ефективност и използване на възобновяеми енергийни източници, поради преструктурирането на енергийния отрасъл на европейско ниво..
| -
Отрицателна обществена нагласа по отношение изграждането на съоръжения за оползотворяване на отпадъци.
| -
Достатъчен потенциал за развитие на институционалната рамка за информиране и участие на обществеността в процеса на вземане на решения по въпросите на околната среда.
| -
Нуждите от снабдяване с енергия ще изискват по-висок капацитет, който на свой ред създава потенциални заплахи, вследствие неекологосъобразни решения (заводи-замърсители, големи количества внос на петрол, и др.).
| -
Потенциал за ангажиране на бизнеса в усилията за опазване на околната среда.
| -
Предоставянето на инженерни услуги в сектор “околна среда” не отговаря на повишеното търсене от гледна точка на количеството и/или качеството.
| -
Преструктуриране на собствеността и управлението на отраслите, свързани с комуналните услуги (по-специално при управлението на водния цикъл.), което води до по-голяма екологосъобразност и доходност на сектора.
| -
Сложните административни процедури и увеличаващата се бюрокрация ще доведат до допълнително забавяне на процесите на планиране и изпълнение на проекти.
| -
Въвеждане на ефективни, съвременни техники, прилагани по отношение на околната среда в други страни.
| -
Недостатъчно интегриране на политиката по околна среда в секторните политики и техните законодателства.
| -
Създаване на нови пазари за услуги в сектор “околна среда”, чрез включване, поне отчасти, на външни фактори с позитивно и негативно въздействие в рамките на пазара.
|
| -
Възможности за лансиране на иновативни технологични решения, по-специално в енергийния сектор.
|
| -
Възможност за самофинансиране до определена степен на проекти в комуналния сектор, чрез подходящо развиване на потенциала за ПЧП.
|
|
Сподели с приятели: |
