Програма по дисциплината морфология на съвременния български книжовен език за специалност
Изтегляне 423.78 Kb.
|
1. Ст. Георгиев. Лексико-морфологическа модификация на първичното числително един в съвременния български език.// Помагало 1978. 2. Ст. Стоянов. Граматическата категория определеност в българския език. С., 1980. 3. М. Лакова. Семантика на въпросителните местоименни думи в съвременния български книжовен език във връзка с категорията определеност/неопределеност.// ИИБЕ, кн. ХХV, 1983. 4. Хр. Стаменов. За употребата на един като показател на неопределеност в българския език (в сравнение с английски).// ЕЛ, 1985, 3. 5. Ст. Стоянов. По въпроса за наличието на неопределителен член в българския език.// ЕЛ, 1987, 6. 6. Х. Ро Хауге. Опит за тълкуване на генеричната употреба на един в българския език.// МКБ 1987. 7. G. L. Mayer. The Definite Article in Contemporary Standard Bulgarian. Berlin, 1988. 8. Т. Шамрай. Членувани и нечленувани имена в българския език. С., 1989. 9. Българско-полска съпоставителна граматика. Том 2. Семантичната категория определеност/неопределеност. С., 1990. 10. П. Пашов. Наблюдения върху българския определителен член в плана на израза.// ЕЛ, 1990, 5-6. 11. В. Станков. Семантични особености на категорията неопределеност на имената в българския език.// Проблеми 1995. 12. Ст. Гърдев. Множествено число на собствените имена.// Българистични проучвания. 2. В. Търново, 1997. 13. Ст. Буров. Система на граматическия род и определителния член в съвременния български език.// ЕЛ, 1998, 3-4. 14. М. Лакова, Г. Гаргов. За категорията определеност/неопределеност като семантико-прагматическа категория.// Помагало 1998. [вж. същото в ЕЛ, 1985, 2.] 15. В. Станков. За категорията неопределеност на имената в българския език.// Помагало 1998. 16. В. Станков. За семантичния инвариант на определителния член в българския език.// Помагало 1998. [вж. същото в БЕ, 1987, 1-2.] 17. Ст. Буров. За инвариантното значение на категорията определеност/неопределеност в съвременния български език.// Българистични проучвания. 5. В. Търново, 1999. 4.4. Категорията степен на прилагателните имена и наречията. Аналитизъм при образуване на формите за сравнителна и превъзходна степен. Исторически преглед на прехода от синтетизъм към аналитизъм в плана на парадигматиката и в плана на синтагматиката. Значение на категорията. Сравнение и страни на сравнението. Относителност на степените. Възходящи и низходящи степени: начини на изразяване. Типове употреби на формите за сравнителна и превъзходна степен. Взаимодействие между значенията на степените и категорията определеност/неопределеност. Елативни и апроксимативни степени. Степенуване на думи от други части на речта: съществителни, глаголи, местоимения, адвербиални предложни съчетания. Подвижност на частиците по и най. Лексикализация на степенувани форми.
Участници в комуникативния акт и лице на личните местоимения. Референция на първото, второто и третото лице. Асиметричност в отношенията между трите граматически лица. Личност/неличност, субективност/несубективност и субектност/несубектност. Формална система. Лице и род. Лице и число. Значение на ние като разширено “аз” и на вие като разширено “ти”. Транспозиция на лицето на личните местоимения. Така нар. неутрален род на формата то. 4.5.2. Лице на глаголите. Лицето на глаголите като словоизменителна асемантична категория. Форми и функции на трите граматически лица. Синкретизъм в изразяването. Значение на първото и второто глаголно лице в определенолични изречения. Случаи на задължителна употреба на първо- и второличното местоимение. Еталонна употреба на лицето. Лице и определеност/неопределеност. Личност, неличност и безличност. Литература (към 4.5.1. и 4.5.2.) 1. П. Златева. Функции на лексемата ТО в българския език.// БЕ, 1980, 3. 2. Х. Валтер. За категорията лице на глагола при описание на съвременния български книжовен език.// Езиковедската българистика в ГДР. С., 1982. 3. Р. Ницолова. Българските местоимения. С., 1986. 4. П. Пехливанова. Прагматически значения на самоназоваването в българската реч.// БЕ, 1990, 4. 5. Българско-полска съпоставителна граматика. Том 4. Семантичната категория комуникант. С., 1993. 6. П. Златева. За системата от опозиции при личните местоимения.// Помагало 1998. 4.6. Категорията падеж. Синтетизъм и аналитизъм на граматическия строй. Падежите като семантична и граматична категория. Причини за разрушаване на падежните субстантивни и адективни парадигми. Падежи в местоименната система. Остатъци от падежи при съществителните имена. Звателни форми и обръщения. Литература 1. Вл. Георгиев. Преосмисляне на падежно окончание като членна форма.// БЕ, 1955, 3. 2. П. Пашов. За “падежите” на местоименията в съвременния български език.// Помагало 1978. 3. Хр. Първев. Звателните форми на собствените женски лични имена.// Помагало 1978. 4. Ив. Харалампиев. Из историята на звателните форми в българския език.// Славистични проучвания. С., 1983. 5. П. Радева. Реквием за звателните форми на личните собствени имена.// Проблеми на българската разговорна реч. В. Търново, 1991. 6. Хр. Първев. За съдбата на звателните форми в съвременния български книжовен език.// Помагало 1998. 4.7. Категорията залог. Категорията залог като интерпретационна категория. Типове и видове залогови отношения: глаголното лице е вършител, но не е получател; глаголното лице е и вършител, и получател; глаголното лице не е вършител, то е получател; глаголното “лице” не е нито вършител, нито получател. Глаголни лексеми и форми за изразяване на залоговите отношения. Страдателно спрежение. Употреба на възвратнострадателни и причастнострадателни форми. Литература 1. Л. Андрейчин. Залогът в българската глаголна система.// Помагало 1976. 2. Ст. Стоянов. Залогът на българския глагол.// Помагало 1976. 3. К. Иванова. Опит за моделиране на залоговите отношения.// Помагало 1976. 4. Вл. Георгиев. Трите залога на българския език: деятелен, страдателен и засебен.// БЕ, 1979, 5. 5. П. Баракова. Семантика и дистрибуция на пасивните конструкции в съвременния български книжовен език.// ИИБЕ, кн. ХХV, 1980. 6. К. Цанков. Глаголи и глаголни форми с възвратен елемент в съвременния български книжовен език. С., 1995. 4.8. Категорията вид на глаголите. Същност на категорията вид. Характер на опозицията между свършения и несвършения вид. Критерии за определяне вида на глаголите: семантичен, парадигматичен, синтагматичен. Видово образуване: образуване на глаголи от свършен и от несвършен вид от други глаголи. Двувидови глаголи. Конкуренция на глаголи от двата вида. Взаимодействие на глаголния вид с другите глаголни категории. Семантично взаимодействие на глаголните видове с именните категории в изказването. Литература 1. Ю. С. Маслов. Към типологията на глаголния вид.// ЕЛ, 1961, 1. 2. Л. Андрейчин. Към морфологичната характеристика на видовата система в съвременния български книжовен език.// Помагало 1976. 3. Св. Иванчев. Морфо-семантико-функционалната теория на глаголния вид в славянските езици и спецификата на българския език.// Помагало 1976. 4. В. Станков. Конкуренция на глаголните видове в българския книжовен език. С., 1976. 5. В. Станков. Глаголният вид в българския книжовен език. С., 1980. 6. Н. Раданова-Кушева. Начини на действие на основните глаголи от несвършен и от свършен вид.// Балканистичен форум (Благоевград), 1995, 2. 4.9. Категорията време на глагола. 4.9.1. Система на глаголните времена в съвременния български език. Темпоралната система на българския език според Л. Андрейчин, Ст. Стоянов и В. Станков. Абсолютни и относителни глаголни времена. Темпоралната система на българския език според Г. Герджиков. Стереометричен модел, основни опозиции. Времето като “хиперкатегория”. Темпоралната система на българския език според П. Пашов. Акционни и резултативни глаголни времена. Темпоралната система на българския език според Ив. Куцаров. Време, вид на действието, таксис. 4.9.2. Класификация на глаголните времена по признака абсолютност/относителност. Основни опозиции, форми и значение. Статус на минало неопределено време. Моментите на говоренето. 4.9.3. Класификация на глаголните времена по признака акционност/резултативност. Основни опозиции, форми и значение. Вид на глагола и акционност/резултативност. 4.9.4. Класификация на глаголните времена по признака предходност/непредходност (следходност/неследходност). Основни опозиции, форми и значение. Литература (към 4.9. – 4.9.4.) 1. В. Станков. Българските глаголни времена. С., 1969. 2. Г. Герджиков. Българските глаголни времена като система.// Помагало 1976. [вж. и в ИИБЕ, кн. ХХII, 1973.] 3. П. Пашов. Българските глаголни времена.// Помагало 1976. 4. П. Петков. По въпроса за състава на темпоралната парадигма на българския език.// СЕ, 1987, 2. 5. Ив. Куцаров. За деветчленната категория време на глагола в съвременния български език.// Куцаров 1993. 6. Ив. Куцаров. Категорията таксис в съвременния български език.// Куцаров 1993. 7. Ив. Харалампиев. Бъдещето на българския език от историческо гледище. В. Търново, 1997. 4.9.5. Сегашно време. Образуване на формите. Значение и употреба: конкретно и обобщено сегашно време. Сегашно за предстоящи действия. Сегашно за минали действия (сегашно историческо време). Употреба на вторични несвършени глаголи в сегашно историческо време. Употреба на глаголи от свършен вид в сегашно време. Литература 1. Л. Андрейчин. Роля и употреба на сегашно историческо време.// ЕЛ, 1951/52, 4. 2. Р. Мутафчиев. Сегашното историческо време като заместник на минало свършено и несвършено време в съвременния български език.// ЕЛ, 1960, 5. 3. Р. Мутафчиев. Сегашно историческо време в съвременния български език. С., 1964. 4. В. Станков. Българските глаголни времена. С., 1969. 4.9.6. Бъдеще време. Образуване на положителните и отрицателните форми. Основно значение и употреба на формите от глаголи от свършен и от несвършен вид. Модални стойности. Литература 1. Ст. Стойков. Образуване на бъдеще време (футурум) в съвременния български език.// Езиковедско-етнографски изследвания в памет на акад. Ст. Романски. С., 1960. 2. В. Станков. Българските глаголни времена. С., 1969. 3. М. Янакиев. За грамемите, наричани в българската граматика сегашно време и бъдеще време.// Помагало 1976. 4.9.7. Минало свършено време. Образуване на формите. Класификация на глаголите според аористната основа. Значение и употреба на формите от глаголи от свършен и от несвършен вид. Литература 1. М. Деянова. Имперфект и аорист в славянските езици. С., 1966. 2. В. Станков. Българските глаголни времена. С., 1969. 3. П. Пашов. Класификация на българските глаголи според сегашната и аористната им основа.// Помагало 1976. 4.9.8. Минало неопределено време. Образуване на формите. Резултативното значение – основно значение на формите. Други значения. Конструктивно обусловени значения на минало неопределено време. Конкуренция между минало неопределено време и минало свършено време. Литература 1. Ю. Трифонов. Синтактични бележки за съединението на минало действително причастие с глагола съм в новобългарския език.// Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 66, 1905, 3-4. 2. В. Станков. Българските глаголни времена. С., 1969. 3. Л. Андрейчин. Към характеристиката на перфекта (минало неопределено време) в българския език.// Помагало 1976. 4. Й. Пенчев. Перфект и превръщане в перфект.// МКБ 1987. 5. М. Лакова. Индикативното глаголно време перфект в българския език – форми и значения.// Списание на БАН, 1996, 4. 4.9.9. Минало несвършено време. Образуване на формите. Имперфектни основи на глаголите. Основни значения. Минало несвършено време за повторителни и непрекъснато извършващи се действия. Значение и употреба на формите от глаголи от свършен вид. Литература 1. М. Деянова. Имперфект и аорист в славянските езици. С., 1966. 2. В. Станков. Имперфектът в съвременния български книжовен език. С., 1966. 3. В. Станков. Българските глаголни времена. С., 1969. 4.9.10. Бъдеще време в миналото. Образуване на положителните и отрицателните форми. Видове форми на бъдеще време в миналото – състояние и перспективи. Основно значение. Модални стойности. Бъдеще време в миналото и изразяване на иреално условно-следствено отношение. Конкуренция между условно наклонение и бъдеще време в миналото. Бъдеще време в миналото за нереализирани действия. Бъдеще време в миналото за припомняне. Литература 1. В. Станков. Българските глаголни времена. С., 1969. 2. Х. Валтер. За функцията на конструкциите от типа “щях да пиша” в съвременния български книжовен език.// Езиковедската българистика в ГДР. С., 1982. 3. Ал. Александров. Конкуренция на глаголните форми за бъдеще време в миналото в съвременния български език.// БЕ, 1983, 2. 4. Ив. Харалампиев. Бъдещето на българския език от историческо гледище. В. Търново, 1997. 4.9.11. Минало предварително време. Образуване на формите. Резултативни и акционни значения. Модални стойности. Координация между бъдеще време в миналото и минало предварително време при изразяване на иреално условно-следствено отношение. Литература 1. В. В. Бородич. За функциите на минало предварително време в съвременния български език.// БЕ, 1957, 5. 2. В. Станков. Българските глаголни времена. С., 1969. 4.9.12. Бъдеще предварително време и бъдеще предварително време в миналото. Образуване на положителните и отрицателните форми. Значение и употреба на формите. Литература 1. М. Деянова. Относно бъдеще предварително време в миналото.// БЕ, 1966, 3. 2. В. Станков. Българските глаголни времена. С., 1969. 3. М. Деянова. Към характеристиката на новобългарското бъдеще предварително време.// Помагало 1976. 4. Ив. Харалампиев. Бъдещето на българския език от историческо гледище. В. Търново, 1997. 4.9.13. Координация на глаголните времена. Координация на глаголните времена в разказ за минали събития в плана на спомена. Минало свършено време като точка спрямо минало несвършено, минало предварително и бъдеще време в миналото. Координация на глаголните времена в разказ за минали събития в плана на нагледността. Сегашно историческо време като точка спрямо минало неопределено и бъдеще време.
Статус на преизказните форми. Становището на Ал. Т.-Балан за четвъртото наклонение. Становищата на Л. Андрейчин. Други становища. Система на преизказните форми според Г. Герджиков. Категорията начин на изказване на глаголното действие: удостоверителни, умозаключителни, преизказни и недоверчиви форми. Форми, признаци и опозиции. Система на преизказните форми според Ив. Куцаров. Категорията вид на изказването. Форми, признаци, характер на опозицията. Образуване на преизказните форми. Значение и употреба на формите. Статусът на формите за засилено преизказване. Форми за умозаключение и предположение. Литература 1. Л. Андрейчин. Начини на изказване.// Помагало 1976. 2. Ал. Теодоров-Балан. Четвърто наклонение.// Помагало 1976. 3. Св. Иванчев. Проблеми на развитието и функционирането на модалните категории в българския език.// Помагало 1976. 4. В. Станков. Категории на индикатива в съвременния български език.// Помагало 1976. 5. Г. Герджиков. Преизказването на глаголното действие в българския език. С., 1984. 6. Ив. Куцаров. Преизказването в българския език. С., 1984. 7. Ив. Куцаров. Едно екзотично наклонение на българския глагол. С., 1994. 8. Р. Иванова. Модални категории на глагола в българския език.// БЕ, 1995, 3. 4.11. Категорията наклонение на глагола. 4.11.1. Модалност и наклонение. Модуси и модалност. Видове модалност: обективна и субективна, епистемична и деонтична. Модалност и модални глаголи за възможност и необходимост. Модалност и модални частици. Модалност и наклонение: субжонктив (конюнктив), императив, оптатив, кондиционал, конклузив. Модалност и време. Модални стойности на бъдещите времена. Модални стойности на миналите времена. Модалност и полярност (негация). Модалност и персоналност. Модалност и екзистенциалност. Модалност и речеви актове. Декларативи, императиви, интерогативи. Констативи и перформативи (Остин), репрезентативи, директиви, комисиви, експресиви, декларативи (Сърл). Преки и непреки речеви актове. Литература 1. В. Станков. Модална употреба на глаголните времена в съвременния български книжовен език.// ИИБЕ, кн. ХV, 1967. 2. З. Генадиева-Мутафчиева. Модалната частица да в съвременния български език.// БЕ, 1976, 4. 3. К. Попов. По въпроса за българския конюнктив.// Помагало 1976. 4. Р. Ницолова. Прагматичен аспект на изречението в българския книжовен език. С., 1984. 5. Й. Пенчев. Време и модалност.// БЕ, 1993/1994, 2. 6. В. Малджиева. Синтактични начини за изразяване на значението възможност в българския език в сравнение с други славянски езици.// Проблеми 1995. 4.11.2. Условно наклонение. Аналитични и синтетични форми. Значение на формите. Конкуренция с формите на бъдеще време и бъдеще време в миналото. Условно наклонение за хипотетично условие. Условно наклонение в речевия етикет. Литература 1. Д. Матеев. Новата форма за условно наклонение в българския език.// ИИБЕ, кн. III, 1954. 2. Хр. Пантелеева. Аналитично условно наклонение в някои прости изречения.// БЕ, 1976, 5. 3. М. Иванова. Към семантичната характеристика на условното наклонение в полския и българския език.// БЕ, 1983, 1. 4. Хр. Пантелеева. За кондиционала в съвременния български книжовен език.// БЕ, 1986, 5. 5. Х. Валтер. Размишления върху мястото на форми като ядвам или оравам в системата на българския глагол.// Проглас (В. Търново), 1994, 2. 6. Хр. Пантелеева. Наблюдения над функционирането на простото (синтетичното) условно наклонение през Възраждането.// БЕ, 1993/1994, 3. 7. Хр. Пантелеева. Кондиционалът в съвременния български книжовен език. С., 1998. 4.11.3. Повелително наклонение. Прости форми за повелително наклонение. Взаимодействие между вида на глагола и положителните и отрицателните повелителни форми. Значение и употреба на формите. Конкуренция между повелителните форми от свършени и несвършени глаголи. Аналитичните да-, нека- и нека да-форми и техните значения. Волитивни и пермисивни стойности.
2. Л. Андрейчин. Основна българска граматика. С., 1944 (II изд.: 1978). 3. Ст. Стоянов. Граматика на българския книжовен език. С., 1964 (II изд.: 1977; III изд.: 1980; IV изд.: 1984; V изд.: 1993). 4. Ю. С. Маслов. Граматика на българския език. С., 1982. 5. Граматика на съвременния български книжовен език (в три тома). Том II. Морфология. С., 1983. 6. Ст. Георгиев. Морфология на съвременния български език (неизменяеми думи). С., 1983. 7. Ив. Куцаров. Очерк по функционално-семантична граматика на българския език. Пловдив, 1985. 8. П. Пашов. Практическа българска граматика. С., 1989 (II изд.: 1994). 9. Ст. Георгиев. Българска морфология. В. Търново, 1991 (II изд.: 1993). 10. Ив. Куцаров. Лекции по българска морфология. Пловдив, 1997. 2. УЧЕБНИ ПОМАГАЛА (ХРИСТОМАТИИ) 1. Помагало 1976: П. Пашов, Р. Ницолова. Помагало по българска морфология. Глагол. С., 1976. 2. Помагало 1978: Помагало по българска морфология. Имена. Съст. П. Пашов. С., 1978. 3. Куцаров 1993: Ив. Куцаров. Проблеми на българската морфология. Помагало за студенти. Пловдив, 1993. 4. Помагало 1998: Ал. Александров, Р. Русинова. Помагало по българска морфология. Имена. Шумен, 1998. V. СЪКРАЩЕНИЯ БЕ – сп. Български език БЕЛ – сп. Български език и литература ГСУФФ – Годишник на Софийския университет, Филологически факултет ЕЛ – сп. Език и литература ИИБЕ – Известия на Института за български език МКБ 1987 – Втори международен конгрес по българистика. Доклади. 3. Съвременен български език. С., 1987 Проблеми 1995 – Проблеми на граматичната система на българския език. Съст. В. Станков. С., 1995 СЕ – сп. Съпоставително езикознание ТВТУ – Трудове на Великотърновския университет Каталог: 154 -> pub -> 578 154 -> Закон за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи 154 -> Закон за изменение и допълнение на закона за специалните разузнавателни средства 154 -> Р а з я с н е н и е уважаеми госпожи и господа 578 -> Стоян Буров (Велико Търново) от писàх през пѝсах и писàх до пѝсах. За историята на една акцентна норма abstract pub -> Лексикографската и книжовно-езиковата дейност на братя данчови pub -> Св св. Кирил и Методий pub -> За семантичната основа на родовата именна класификация в българския език pub -> Nouns and forms denoting multitudes in the bulgarian language Изтегляне 423.78 Kb. Сподели с приятели:
|