ИМЕНА И ФОРМИ ЗА ОЗНАЧАВАНЕ НА СЪВКУПНОСТИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
доц. д-р Стоян Буров
Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”
NOUNS AND FORMS DENOTING MULTITUDES IN THE BULGARIAN LANGUAGE
The subclass of collective nouns consists of a small core of collective nouns proper whose number is decreasing and a wide periphery of other nouns and grammatical forms denoting multitudes. Nouns of multitude denote standard, typical or functional groups which people come into contact with in their practical and intellectual activity. The plural forms of nouns denote actual or virtual multitudes of concrete entities (personal or impersonal), substances and abstract “artefacts”.
Ключови думи: събирателни съществителни имена, имена на съвкупности, форми за означаване на съвкупности, квантификация на съвкупностите.
Класът на събирателните съществителни в съвременния български език има малко и все по-намаляващо обема си ядро и широка периферия, включваща имена и форми за обозначаване на съвкупности.
В българската граматична литература имената на съвкупностите традиционно се разглеждат към събирателните съществителни, вж. напр. Граматика 1983: 45-46. Според Й. Пенчев събирателни съществителни са тези, които не се променят по число в съчетание с глаголи от определен тип (от типа събера се/събирам се) (Пенчев 1975: 102), т.е. класът на събирателните съществителни се отделя въз основа на синтактично правило, защото, пак според автора, семантичните класове са синтактични класове. Или според Й. Пенчев съществителните от типа народ, ято се включват към събирателните, срв. ятото се събра, но *птицата се събра. М. Димитрова подчертава, че положението на семантичните събирателни съществителни е особено. От една страна, съществителните от типа народ, войска, стадо, ято, група и др. имат връзка със събирателните, защото значението им представлява “неделимо цяло от еднородни неща”. От друга страна, тези имена имат редовна форма за множествено число, свързват се с числителни бройни и названието им “няма нищо общо с названието на отделния член на колектива”. В крайна сметка авторката прави извод, че все пак тези съществителни могат да бъдат отнесени към събирателните (Димитрова 1967: 144). Ст. Георгиев нарича тези събирателни имена суплетивни форми, съотнесени семантично с несъбирателните: ято – птица, стадо – овца, група – ученик (Георгиев 1985: 52-53).
Съществителните ято, стадо, рояк и под. имат функция на нумеративи: ято (гълъби, жерави, щъркели), стадо (овце, коне, крави), рояк (пчели, оси). Заедно с нумеративната си функция те реализират и функцията си на класификатори: класифицират съответните животни, птици, риби, влечуги, насекоми и др. в съвкупности според това как се отглеждат или как живеят в дивата природа (в семейства, организирано или не, свободно или не, в постоянни жилища или мобилно, в затворени помещения или на открито), според това дали са сухоземни, водни или летящи и дали се поддават на групово отглеждане. Самите групи имат интересна вътрешна структура и йерархия между членовете – лидер(и), редови членове, разпределение на функциите според пола, отношение към малките и начин на отглеждане и възпитание и т.н.
Както се отбелязва от Л. Крумова, при реализиране на нумеративната функция количественото значение на тези съществителни става доминиращо, а лексикалното избледнява (Крумова 1987: 16): три [стада овце], няколко [ята гълъби].
С имената на съвкупностите се обозначават стандартни, типични или функционални групи, с които човек често взаимодейства в своята практическа или интелектуална дейност. Действително по-удобно е да се оперира с подобни групи като с цяло, което има собствено наименование, отколкото да се преброяват или поотделно да се именуват всички обекти, влизащи в групата – независимо от това, дали тя е хомогенна, или хетерогенна. Имената на съвкупностите са думи, чието предназначение е тъкмо в това – в “сбита” форма да предават информация за съвкупностите (Фрумкина и др. 1991: 148).
Имената на съвкупностите имат следните особености: (а) значението ‘много, концептуализирано като цяло’ в повечето случаи не е словообразувателно значение, т.е. то не е изразено формално; (б) много от имената на съвкупностите назовават реално съществуващи съвкупности на хора, животни или предмети; (в) имената на съвкупностите не се подчиняват на правилото за “триъгълника на Реформатски” (вж. Реформатски 1960: 394), т.е. членовете на определена съвкупност не могат да бъдат назовани с име, чиято основа е еднаква с основата на името на съвкупността, и това се отнася както за названията на хомогенните групи, срв. крава – стадо, и още повече – за названията на хетерогенните групи, срв. крава – добитък; (г) повечето от имената на съвкупностите имат форма за множествено число, която е съотносителна по значение на формата за единствено число, срв. комисия – комисии, секта – секти.
Искам да обърна внимание на факта, че не е задължително името на една съвкупност да притежава едновременно посочените четири особености. Например признакът (а) не се отнася до думи като дружина, дружинка (ловна дружинка), дружество, сдружение, мравуняк, документация; с признака (б) не се характеризират имена като покъщнина и младеж (женски род), доколкото в действителността не съществуват такива конкретни обединения от вещи и хора: покъщнина е функционално единство, младеж, което е образувано от основа на прилагателно, назовава виртуално обединение на обекти според тяхно общо свойство, като останалите характерни черти на обектите (например половата принадлежност) се смятат за несъществени; признакът (г) не е присъщ на съществителните за съвкупности младеж, сган (за разлика от стадо например), добитък1.
Някои имена на съвкупности могат да се квантифицират с помощта на много както като дискретни множества, така и с оглед количеството на съвкупността, за да се означи ‘по-голямо количество на елементите от стандарта за съответната съвкупност’, срв.: много народ и много народи, много перушина и много перушини, много паяжина и много паяжини, много бостан и много бостани, много имот и много имоти. В случаите, когато от съществителното се образува форма за множествено число, формата може да има две интерпретации: (а) ‘множественост на съвкупности, всяка от които е концептуализирана като ограничено цяло’ – народи, бостани, имоти; (б) ‘множественост на единичните елементи от съвкупността, назовани с името на съвкупността’ – перушини, паяжини.
При интерпретация (а) името на практика се изравнява с броимите съществителни за обозначаване на дискретни обекти, като стол и книга: подобно на стол и книга, които са концептуализирани като броими тоталности, народ, бостан и много други имена на съвкупности, например полк, потеря, тим, клас, стадо, ято, обоз, мравуняк, жабуняк, сечище, клавиатура, сметище, сбирка, серия и т.н., се концептуализират като броими тоталности. В крайна сметка всяка тоталност представлява структура, организирана от частите си по неповторим начин: столът има седалка, облегалка и т.н., книгата има определен брой листове и корици, стадото обема някакъв стандартен брой животни от един и същ вид, клавиатурата има някакъв стандартен брой клавиши. Естествено налице е и принципна разлика в отношението цяло – част между обекти като стол и клавиатура: столът се състои от различни детайли или части, които заедно структурират предмета; клавиатурата се състои от някакво стандартно количество еднакви части, обединени във функционално цяло. Тъкмо по тази причина и определяме името на клавиатурата като име на съвкупност, докато за стола не мислим като за съвкупност от детайли или части – необходима е известна доза въображение, някаква специална причина, например ако сме столари и по цял ден изработваме столове или ремонтираме столове, като сглобяваме и разглобяваме частите им, за да концептуализираме такива единични предмети като съвкупности.
Интерпретация (б) имат имената на веществените и предметните съвкупности, при които, както обстойно беше обяснено, името на съвкупността може да изразява сингулативно значение, което от своя страна изисква употреба както на единствено, така и на множествено число: добитък 1. име на съвкупност (само ед. число); 2. ‘отделна глава добитък’ (ед. – множ. число); паяжина 1. име на веществена съвкупност (само ед. число); 2. ‘отделна нишка паяжина’ (ед. – множ. число). Ако събирателното значение беше резултат от операция, която цели да отстрани дискретността на дадено множество, сингулативното значение е резултат от операция, чиято цел е да внесе дискретност в събирателното множество.
Когато съвкупността се квантифицира с оглед на нейното количество, за да се означи ‘по-голямо количество на елементите от стандарта за съответната съвкупност’, съществителното получава веществено-събирателна интерпретация и остава singulare tantum: много перушина. Квантификацията с много на предметна съвкупност, чието име не се променя по число, задължително получава видова интерпретация: много добитък ‘много видове добитък’; много покъщнина ‘много видове покъщнина’. Много от имената на съвкупности обаче не допускат квантификация с оглед количеството на елементите, срв.: *много полк, *много ято, *много клавиатура, *много съкровище. За разлика обаче от същинските събирателни съществителни (и особено от тези, които са образувани от броими съществителни с помощта на суфикса –ство), имената на съвкупности се квантифицират (и квалифицират) с оглед обема, размера на съвкупността с помощта на прилагателното голям. Значението е ‘обем или размер на съвкупността, по-голям от стандарта или конвенционализираната представа’, срв.: голямо дружество, голям полк, голямо ято, голям мравуняк, голяма документация, голямо съкровище. Сега вече можем да формулираме разликата в квантификацията между (а) много покъщнина и (б) голяма покъщнина: (а) получава видова интерпретация, с (б) се интерпретира обемът на съвкупността.
Обемът на съвкупностите, обозначени със същинските събирателни съществителни, образно казано, не може нито да се разтяга, нито да се свива; не може да бъде голям, не може да бъде малък; не може да се сравнява; не може да се оценява като положителен/отрицателен или като добър/лош: *голямо/огромно/грандиозно/незначително студентство; *много студентство/студентства; *добро/лошо студентство; *приятно/неприятно/опасно/интересно студентство; *положително/отрицателно студентство; *радостно/щастливо/безгрижно студентство.
Формата за множествено число има значението ‘цяло, концептуализирано като съвкупност от отделни единици’ в следните случаи:
(а) За означаване на множества от хора според тяхната обща принадлежност към народност, племе, етнографска група, учение, религия, език, партия и др.: араби, бедуини, българи, вандали, викинки, гагаузи, готи, драгуни ‘вид кавалерия’, илири, йезуити, каракачани, католици, кърджалии, легитимисти ‘монархисти’, монархисти, нотабили, пуритани, роми, траки, франкофони, якобинци и мн. др.;
(б) За означаване на хомогенни функционални множества от конкретни предмети (образуващи system of parts): зъби, пръсти (на ръката, на крака), (кибритени) клечки, семки, струни (на китара), таблетки, ядки и др.
(в) За означаване на хетерогенни функционални множества от конкретни предмети или вещества (образуващи system of kinds): (строителни) материали пясък, чакъл, цимент…; (хранителни) продукти салам, захар, сирене…; (бръснарски) принадлежности самобръсначка, ножче, крем…; (домашни) потреби леген, кофа, огледало…; (моторни) (превозни) средства автобус, лека кола, камион…; мебели стол, маса, шкаф…; вътрешности сърце, бели дробове, бъбреци…; подправки сол, червен/черен пипер…; плодове ябълки, круши, сливи…; зеленчуци домати, краставици…
(г) За означаване на предметни, веществени и абстрактни множества, характеризирани според определено свойство на единиците: дреболии ‘дребни предмети’, ценности ‘ценни предмети’, течности ‘течни предмети’. Тук ще отнеса названията на веществени съвкупности - огризки, отпадъци, пуканки, разкопки, изкопаеми, удръжки, данни, както и названията на отрязъци от времето, характеризирани според определено свойство – заговезни, пости, повратки, горещини и др.
(д) За означаване на събития като съвкупности от многократни и/или продължителни действия: аплодисменти, аспирации, избори, коментарии, полемики, овации, дрязги, нападки, одумки, оглушки, превземки, размирици, сцени, слабости, дебати, преговори, разговори, впечатления, вълнения, главоболия, грижи, претенции и др.
Във всички посочени случаи формата за множествено число е лишена от стандартната си интерпретация на ‘много, но неопределено по брой количество’, напротив - тя има номинационна стойност: обозначава напълно определени, но “особени” предмети (‘всичко, което + (функция или място или време’). Както може да се заключи, с формата за множествено число се назовават реални или виртуални съвкупности от конкретни обекти (хора или предмети), вещества и абстрактни “артефакти”, имащи място по темпоралната ос. Съвкупностите биват хомогенни, когато са структурирани като функционално цяло от стандартен или конвенционален брой еднакви части (зъби), и хетерогенни, когато представляват функционални обединения от разнородни по форма, размер, цвят, вкус и т.н. предмети или вещества (мебели, продукти, подправки) (в този случай формата за множествено число има “видова” интерпретация). С формата за множествено число се номинират още предмети, маси, темпорални отрязъци, интегрирани от човека в цялостен виртуален обект според някакво тяхно важно качество (немалко от тези названия имат оценъчно значение). Най-сетне тук се отнасят и названията на конкретни събития: продължителни във времето събития, които имат начална и крайна точка, или сложни събития, съставени от повтарящи се актове. Когато се назовава едно ограничено във времето събитие, формата за множествено число номинира неговата продължителност и/или сила. Действително такова събитие може “да се разтяга” и “свива” във времето, да се подчертава неговият интензитет, но то задължително има начало и край: продължителни, дълги, нестихващи, оскъдни аплодисменти или бурни, силни, вяли аплодисменти; продължителни, безкрайни, кратки преговори; интензивни, задълбочени, повърхностни преговори. Когато се назовава сложно събитие, формата за множествено число “по необходимост” бележи неговата серийност. Сложните събития могат да се квантифицират с оглед количеството на отделните актове, срв. много, куп, маса (главоболия, грижи, впечатления, слабости, претенции), и да се квалифицират с оглед на силата и интензитета им, срв. големи (главоболия, грижи, слабости, претенции), силни, дълбоки (впечатления), на ролята им, срв. сериозни (слабости, претенции), и т.н.
В колективната монография на Фрумкина и др. (1991: 147-152) имената на съвкупностите, а към тях аз, следвайки примера на А. Вежбицка (1985: 269-290), ще прибавя формите за множествено число за назоваване на съвкупности, се класифицират с помощта на няколко оператора: имена, намиращи се в обсега на оператора Gener, например: Gener (крава) = добитък; имена, намиращи се в обсега на оператора Integrity, например: Integrity (елен) = дивеч; имена, намиращи се в обсега на оператора Mult Portion, например: Mult Portion (гълъб) = ято; имена, намиращи се в обсега на оператора Mult Equip, например: Mult Equip (ученик) = клас; имена, намиращи се в обсега на оператора Set, например: Set (вилица) = комплект; имена, намиращи се в обсега на оператора Mult Quant, например: Mult Quant (книга) = куп(чина).
Имената, отнасящи се до оператора Gener, се определят като имена на класове; всички останали имена се наричат имена на колекции.
Имената на класове – такива като добитък, покъщнина, названията на хетерогенните функционални множества - имат особен статус, защото изпълняват роля на хипероним от хипо-хиперонимните отношения в таксономичната йерархия. Името, изпълняващо функцията Gener, заема Y-позицията в “таксономичния” модел X is a kind of Y (Х е разновидност (вид, вариант) на Y). На повечето от имената на класове съответстват определени нагледни образи (образ на добитък “въобще”, образ на (моторно превозно) средство “въобще”).
Както е видно от цитираната класификация, към названията на колекции (намиращи се като цяло в обсега на оператора Collect) се отнасят: образувани от основи на прилагателни имена и глаголи названия на виртуални обединения според свойството или характеристиката, съдържаща се в мотивиращата основа, например див дивеч, течен течности, отпадам отпадъци, удържа удръжки; типови названия на стандартни или конвенционални съвкупности от хора, животни и птици (порции), например полк, рота, взвод, стадо, сюрия, табор, ято, рой и др.; типови названия на нестандартни количества (екипи): група, комисия, потеря, сган, тумба, тълпа и др.; типови названия на реално съществуващи комплекти от точно определен брой предмети (части): (чаен) сервиз, комплект (прибори за хранене), колода (карти); полупразни откъм лексикално значение имена на съвкупности за подчертаване на оценъчния смисъл ‘много’, например куп (неизмити чинии), камара (бутилки), дори вагон (книги).
БИБЛИОГРАФИЯ
Вежбицка 1985: A. Wierzbicka. Lexicography and Conceptual Analysis. Ann Arbor: Karoma Publishers, Inc.
Георгиев 1985: Ст. Георгиев. Морфология на съвременния български книжовен език (избрани лекции по семантика и образуване на имената и глагола). Велико Търново.
Граматика 1983: Ст. Стоянов (ред.). Граматика на съвременния български книжовен език. Том II. Морфология. София: Издателство на БАН.
Димитрова 1967: М. Димитрова. Категорията събирателност в съвременния книжовен български език.// Известия на Института за български език, кн. ХIII. София.
Иванчев 1967: Св. Иванчев. Сингулативите в българския език.// Български език, № 2.
Крумова 1987: Л. Крумова. Граматическата категория число в историята на съвременния български книжовен език.// Б. Огнянов (съст.). Втори международен конгрес по българистика. София, 23 май – 3 юни 1986 г. Доклади. 2. История на българския език. София: БАН.
Пенчев 1975: Й. Пенчев. Семантични класове на конкретните съществителни имена в българския книжовен език.// Л. Андрейчин (отг. ред.). Въпроси на структурата на съвременния български език. София: Издателство на БАН.
Реформатски 1960: А. А. Реформатский. Число и грамматика.// Вопросы грамматики. Москва-Ленинград.
Фрумкина и др. 1991: Р.М.Фрумкина, А.В.Михеев, А.Д.Мостовая, Н.А. Рюмина. Семантика и категоризация. Москва: Наука.
Сподели с приятели: |