Програма по дисциплината морфология на съвременния български книжовен език за специалност
Изтегляне 423.78 Kb.
|
1. Ст. Георгиев. Словообразувателна структура и семантика на производните наречия в българския език.// ТВТУ, т. ХI, 1, 1975; т. ХII, 2, 1978. 2. Ст. Стоянов. Словообразуването в българския език. I. Имена. С., 1977. 3. П. Пашов. По някои въпроси на числителните имена като част на речта.// Помагало 1978. 4. В. Радева. Словообразуването в българския книжовен език. С., 1991. 5. Р. Ницолова. Типологична характеристика на българските местоимения (Строеж на думата).// Помагало 1998. 3. ЧАСТИ НА РЕЧТА (КЛАСОВЕ ОТ ДУМИ) 3.1. Обща характеристика и класификация на частите на речта. Принципи за класификация на думите в части на речта и в лексико-граматически разреди. Изменяеми и неизменяеми, самостойни и служебни думи. Исторически преглед на делението на думите в класове. Опити за нови класификации. Особеният статус на някои думи/форми. 3.2. Частите на речта като отворени системи. Ядро и периферия в частите на речта. Части на речта и части на изречението. Функционална транспозиция: номинализация, субстантивация, адективация, адвербиализация, прономинализация. Литература (към 3.1. и 3.2.) 1. Ст. Георгиев. Детерминативът като самостоятелна част на речта в съвременния български език и в другите славянски езици.// Славянска филология, т. ХVII. Езикознание. С., 1983. 2. М. Москов. Проблемът за частите на речта.// БЕЛ, 1986, 3. 3. Р. Ницолова. Теоретични бележки за местоименията.// СЕ, 1991, 2. 4. Е. Герганов, А. Матеева. По въпроса за семантичните компоненти при дефинирането на глагола като част на речта.// БЕ, 1996, 2 и 3. 3.3. Съществително име. 3.3.1. Семантика и формална система на съществителните. Значение на съществителните имена. Езикова номинация и деление на съществителните на общи и индивидни имена. Непроизводни и производни (прости и сложни) съществителни. Функционални типове съществителни: дескриптивни и оценъчни. Граматическа характеристика на съществителните имена. 3.3.2. Собствени съществителни имена. Функция на собствените имена. Собствените имена като дейктични думи. Ономастика и граматика: видове собствени имена. Образуване на собствени съществителни от нарицателни. Произход и система на личните и фамилните имена и на прозвищата. Конверсия на собствени в нарицателни имена. Собствените съществителни в граматико-прагматически аспект: особености в граматичните значения за род, число и определеност/неопределеност. 3.3.3. Нарицателни съществителни имена. Нарицателните съществителни като общи имена: екстензионал и интензионал. Нарицателни съществителни и референция. Броими и неброими съществителни: критерии за делението. Броимост/неброимост и денотативен статус на съществителните. Singularia и pluralia tantum неброими съществителни. Преход на броими в неброими (метафоризация) и на неброими в броими (метонимизация). Лични и нелични броими съществителни. Веществени, абстрактни и събирателни неброими съществителни. Съществителни за двусъставни предмети: състояние и перспектива. Литература (към 3.3.1. – 3.3.3.) 1. Ив. Леков. Общност и многообразие в граматическия строй на славянските езици. С., 1958. 2. Й. Пенчев. Семантични класове на конкретните съществителни имена в българския книжовен език.// Въпроси на структурата на съвременния български език. С., 1975. 3. Ст. Георгиев. Собствените прозвищни имена.// Помагало 1978. 4. Р. Русинов. Фамилни имена в съвременния български книжовен език.// Помагало 1978. 5. К. Иванова. Релационните съществителни имена – прагматика, семантика, синтаксис.// БЕ, 1987, 1-2. 6. Ст. Георгиев. Аспекти на ономастичната семантика.// БЕ, 1991, 2. 7. Ст. Буров. Собствените имена в граматико-прагматически аспект.// БЕ, 1996, 4. 8. Ст. Буров. Форми и значение на съществителното име. В. Търново, 1996. 9. Ст. Буров. Бележки за употребата на нарицателните съществителни имена за лица като прагматически оператори в изказването.// Славистични проучвания. В. Търново, 1998. 3.4. Прилагателно име. Семантика на прилагателните и връзка със съществителните. Прилагателните имена като предикати. Признакът атрибутивност/предикативност и класификация на прилагателните. Качествени прилагателни: емпирични и рационални. Качествените прилагателни като параметрични думи: норма и предел на признака, точка за отчитане на стойностите му. Количествена характеристика (измеримост, изменение, вариране по интензитет) на качествените прилагателни. Подвижност на значението в зависимост от референта. Относителни прилагателни: признакова структура на семантиката им, видове отношение. Качествени значения на относителните прилагателни. Причастията и редните числителни имена като прилагателни. Литература 1. Ст. Стоянов. Прилагателното име като художествено определение. С., 1974. 2. Ем. Пернишка. Семантични проблеми на относителните прилагателни при лексикографската им обработка.// БЕ, 1975, 4. 3. Е. Тодорова. Семантично-функционални особености на прилагателните имена в съвременния български книжовен език. С., 1987. 4. М. Лазарова. За семантичната структура на някои многозначни качествени прилагателни.// БЕ, 1988, 3. 5. Е. Тодорова. За качествеността и относителността на прилагателните имена.// СЕ, 1993, 3-4. 6. М. Чоролеева. Абсолютни степени.// Българско-полска съпоставителна граматика, т. 3. С., 1994. 3.5. Местоимение. Видове местоимения според категоризиращите признаци на референта и според признаците, характеризиращи отношението на референта на местоимението към други обекти. Граматически особености на българските местоимения. Прагматически аспект на местоименията. 3.5.1. Лични местоимения. Формален инвентар и падежни парадигми. Дейктични и заместващи лични местоимения. Референтите на личните местоимения. Дистрибуция на пълните и кратките форми. Удвояване на обекта с кратките форми. 3.5.2. Притежателни местоимения. Формална система: пълни (нечленувани и членувани) и кратки форми. Семантична структура на притежателните местоимения: отношения между притежател и притежаван обект. Атрибутивна и предикативна употреба на притежателните местоимения. Дистрибуция на пълните и кратките форми. 3.5.3. Възвратни местоимения. 3.5.3.1. Възвратнолично местоимение. Референтност и кореферентност на възвратноличното местоимение. Дистрибуция на пълната и кратката форма. Се- и си-формите и възвратните глаголи. 3.5.3.2. Възвратнопритежателно местоимение. Форми (пълна и кратка) и семантика: посесивност и рефлексивност. Референтност и кореферентност на възвратнопритежателното местоимение. Конкуренция между възвратнопритежателните и притежателните форми. 3.5.4. Показателни местоимения. Система на показателните местоимения: ред на местоименията за близост и ред на местоименията за отдалеченост. Ситуационен и текстов дейксис и употреба на показателните местоимения. Субстантивна и атрибутивна употреба. Показателни местоимения за място, време и начин. 3.5.5. Относителни местоимения. Система на относителните местоимения. Референтност и кореферентност: определеносвързана и неопределеносвързана употреба. Значение на относителните местоимения в рестриктивни и нерестриктивни определителни изречения. 3.5.6. Въпросителни местоимения. Система на въпросителните местоимения: падежни форми на въпросителното местоимение за лица. Атрибутивна и предикативна употреба. Съюзна функция на въпросителните местоимения. 3.5.7. Неопределителни местоимения. Формална система на неопределителните местоимения. Неопределителни местоимения с оператори еди-, -годе, да е и -то и да е: семантика и прагматика. 3.5.8. Обобщителни местоимения. Система на обобщителните местоимения. Обобщителните местоимения като кванторни думи. Дистрибуция на всичкият и целият. 3.5.9. Отрицателни местоимения. Система на отрицателните местоимения. Местоименията нищо и нещо. Прагматика на отрицателните местоимения. Литература (към 3.5. – 3.5.9.) 1. Св. Иванчев. Значение и употреба на показателното местоимение този/тоя в съвременния български книжовен език.// Помагало 1978. 2. П. Златева. За употребата на пълните и кратките форми на притежателните местоимения в българския език.// БЕ, 1982, 1. 3. К. Илиева. Местоимения и текст. С., 1985. 4. Р. Ницолова. Българските местоимения. С., 1986. 5. М. Лакова. Местоименни средства за анафорична номинация.// ЕЛ, 1988, 5. 6. Р. Ницолова. Теоретични бележки за местоименията.// СЕ, 1991, 2. 7. К. Викторова. Типологическа характеристика на конструкцията удвоено допълнение.// Проблеми 1995. 8. К. Чаралозова. Показателните местоимения в съвременния български книжовен език.// Проблеми 1995. 9. Ив. Харалампиев. Бъдещето на българския език от историческо гледище. В. Търново, 1997. 10. В. Станков. За дателните местоименни клитики в българския език.// Помагало 1998. 11. Ст. Буров. Логическа и прагматическа квантификация на тоталността.// Проглас (В. Търново), 1998, 3. 3.6. Глагол. 3.6.1. Семантико-синтактични класове глаголи. Предикати и глаголи: семантична класификация. Валентност на глаголите: субектни и обектни глаголи. Актанти (задължителни и факултативни) и сирконстанти на глаголните действия. Видове субектни, обектни и субектно-обектни глаголи. Валентност и преходност/непреходност на глаголите. Автосемантични и синсемантични глаголи. 3.6.2. Формални класове глаголи. Невъзвратни и възвратни глаголи. Семантика и статус на се- и си-глаголите. Глаголи с компоненти ме, ми и ми се. Глаголно спрежение. 3.6.3. Лични и безлични глаголи. Дефективност в парадигмите на личните глаголи. Видове безлични глаголи. Безлични екзистенциални и модални глаголи. Неглаголен предикатив. Видове: неглаголни предикативи от съществително + ме/ми е и неглаголни предикативи от наречие + (ми) е. 3.6.4. Спомагателният глагол съм. Значения и функции на глагола съм: (а) като свръзка за положение, признак, оценка, тъждество на предиката със субекта; (б) за снабденост, събитийност и възраст; (в) за място, временно занятие, състояние и време; (г) за битийност. Глаголът съм като компонент в аналитични граматически форми. Литература (към 3.6.1. – 3.6.4.) 1. Р. Русинов. Предикативни наречия в българския език.// БЕЛ, 1963, 4. 2. Х. Валтер. Към проблема за възвратните глаголи в съвременния български литературен език.// Езиковедската българистика в ГДР. С., 1982. 3. Й. Маринова. Основни семантични разреди глаголи в българския книжовен език.// 1300 години българска държава. В. Търново, 1982. 4. М. Димитрова. Типове преходност в съвременния български книжовен език.// БЕ, 1985, 2. 5. П. Бъркалова. За природата на безличния предикатив в съвременния български език.// МКБ 1987. 6. М. Димитрова. Граматични средства за изключване на глаголните актанти в съвременния български книжовен език.// МКБ 1987. 7. Й. Маринова. Към въпроса за преходността на глаголите в българския книжовен език.// МКБ 1987. 8. М. Попова. Кратък валентен речник на глаголите в съвременния български книжовен език. С., 1987 [Теоретичен увод]. 9. К. Цанков. Глаголи и глаголни форми с възвратен елемент в съвременния български книжовен език. С., 1995. 10. Й. Маринова. Глаголи с ограничена семантична структура в българския книжовен език. В. Търново, 1996. 11. М. Лазарова. Морфемното равнище – динамичният консерватор на езиковата система. В. Търново, 1999. 3.6.5. Вербоиди. Причастия. Видове причастия: сегашни и минали, деятелни и страдателни. Образуване и функции на причастията. Въпросът за сегашното страдателно причастие. Деепричастие – значение и функции. Инфинитив и да-конструкции. Съкратен инфинитив.
Наречието – изменяема или неизменяема дума. Видове наречия по значение, синтактични свойства и словообразувателни особености: определителни и обстоятелствени наречия. Адвербиални съчетания. Литература 1. Ст. Георгиев. Наречието в стиловете на българския книжовен език. С., 1981. 2. Ж. Фьойе. За класификацията на наречията в съвременния български език.// ЕЛ, 1987, 1. 3.8. Числително име. Числителни имена и определено (точно или приблизително) количество. Семантична и граматична характеристика на числителните имена. Видове числителни: бройни и редни. Литература 1. Св. Иванчев. Към граматическата характеристика на числителните имена.// БЕ, 1974, 2. 2. П. Пашов. По някои въпроси на числителните имена като част на речта.// Помагало 1978. 3. Б. Николаев. Числителните – основно средство за изразяване на количество.// БЕ, 1976, 1-2. 4. Ст. Гърдев. За някои особености при употребата на бройните числителни имена в българската книжовна реч.// Проглас (В. Търново), 1997, 3-4. 3.9. Служебни думи (предлози и съюзи). Морфемна структура и морфологична характеристика на служебните думи. Класове служебни думи по функция: предлози и съюзи. 3.9.1. Предлози. Аналитизъм и предлози. Инвентар на предлозите в съвременния български език. Предлози с конкретно и абстрактно значение. Граматически (“падежни”) значения на предлозите. Полисемия на предлозите. Литература 1. А. Минчева. Към историята на предлозите в българския език.// БЕ, 1961, 3. 2. А. Минчева. Предлог, падеж и именна парадигма.// БЕ, 1972, 4. 3. В. Константинова. Предлозите в българската граматична литература. С., 1982. 4. В. Константинова. Предлози с причинна функция в съвременния български книжовен език. С., 1983. 5. А. Попова. Аналитизъм и предложна система.// СЕ, 1983, 1. 6. В. Гешев. Някои особености на предлога като своеобразна част на речта.// СЕ, 1992, 4. 3.9.2. Съюзи. Съюзи и съюзни думи. Видове съюзи по структура. Съчинителни и подчинителни съюзи: инвентар, семантика, конкуренция. Литература 1. Кр. Чолакова. Употребата на съюза а в българския книжовен език.// ИИБЕ, кн. III, 1954. 2. З. Генадиева-Мутафчиева. Някои характерни особености на простите съюзи в съвременния български език.// ИИБЕ, кн. ХI, 1964. 3. З. Генадиева-Мутафчиева. Финалните съюзи в съвременния български език.// БЕ, 1967, 2. 4. К. Викторова. Съюзи в сложното съчинено изречение.// БЕ, 1975, 4. 5. А. Лазарова. Към въпроса за семантичното генериране (семантична характеристика на съюза но в простото изречение).// ЕЛ, 1978, 4. 6. М. Деянова. Към синтактичните функции на съюза да.// БЕ, 1979, 1. 3.10. Модални думи и частици. Проблемът за класификацията на частиците като част на речта. Частиците като служебни думи и думи изречения (фрази). Роля на частиците в изказването. Детерминативи (демонстративи, посесиви, квантитативи и интерогативи). Комуникативни и дискурсивни частици. Граматични частици и граматикализация в частици. Литература 1. Кр. Чолакова. Частиците в съвременния български книжовен език. С., 1958. 2. К. Илиева. За някои особености на частицата като служебна част на речта.// БЕ, 1970, 5. 3. Г. Тагамлицка. Частицата си в съвременния български език.// ИИБЕ, кн. ХIХ, 1970. 4. К. Илиева. Към въпроса за особеностите на частиците като част на речта.// БЕ, 1971, 4. 5. З. Генадиева-Мутафчиева. Модалната частица да в съвременния български език.// БЕ, 1976, 4. 3.11. Междуметие. Семантична и граматична характеристика на междуметията. Видове междуметия: за изразяване на емоции, за сигнали на волеви подбуди, за звукоподражания. Функции на междуметията в изречението. Литература 1. В. Бакалова. Междуметията като част на речта.// БЕЛ, 1976, 1. 2. В. Вътов. Лексикални явления и семантични процеси в областта на българските звукоподражателни думи.// Славистични проучвания. В. Търново, 1978. 4. ГРАМАТИЧНИ КАТЕГОРИИ 4.1. Категорията род. 4.1.1. Род на съществителното име. Родът на съществителните – класификационна категория. Правила (формални и семантични) за родова идентификация на съществителните. Отношението род – число – конвергентна система. Криптотипът мъжколичност/женсколичност и отношението род – пол. Съществителни от женски/мъжки и среден/мъжки род. 4.1.2. Род на прилагателните, причастията и числителните. Категорията род като словоизменителна асемантична категория: форми и функции. Неизменяеми по род прилагателни. Субстантивация и синтагматична стойност на значението за род. 4.1.3. Род на местоименията. Род на личните местоимения. Мъжколичен и немъжколичен род на въпросителните, неопределителните, отрицателните и обобщителните местоимения. Литература (към 4.1.1. – 4.1.3.) 1. Ив. Леков. Към въпроса за мъжколичния род в славянските езици.// БЕ, 1956, 4. 2. П. Пашов. Наблюдения върху граматическия род в български и испански език (Неутрален среден род на българските местоимения в сравнение с испанските neutro).// ГСУФФ, т. 59, 1 (1965), 1965. 3. Р. Русинов. Съществителни имена от общ граматичен род в съвременния български език.// Помагало 1978. 4. В. Кювлиева. Морфологична адаптация и асимилация на турските заемки – съществителни и прилагателни -– в българския език.// ИИБЕ, кн. ХХIV, 1980. 5. Л. Иванова. По някои проблеми от теорията за граматическата категория род на съществителните.// Юбилеен сборник. 20 години Великотърновски университет. В. Търново, 1983. 6. П. Костадинова. Субкатегоризацията на рода – формални, семантични или формално-семантични критерии.// БЕ, 1993/1994, 5-6. 7. Ст. Буров. Форми и значение на съществителното име. В. Търново, 1996. 8. Ст. Буров. Граматически род и референция на пола.// Българистични проучвания. 2. В. Търново, 1997. 9. Ст. Буров. За граматическата характеристика на една група съществителни от чужд произход с форма на –и в съвременния български език.// Проглас (В. Търново), 1997, 3-4. 10. Ст. Буров. Система на граматическия род и определителния член в съвременния български език.// Език и литература, 1998, 3-4. 11. М. Велева. Съотношението род – пол при съществителните нарицателни имена за лица в българския език.// Помагало 1998. 12. Б. Енглунд. За съотношението между естествен пол и граматически род в съвременния български език.// Помагало 1998. 4.2. Категорията число. 4.2.1. Число на съществителното име. Предметна количествена категоризация и граматическо число. Класификационна стойност на числовата характеристика на съществителните. Формална система и семантика на категорията. Съществителни singularia и pluralia tantum. Асиметрия в числовите парадигми. Числото като комуникативно-прагматическа категория. Взаимодействие на числото с другите именни категории. 4.2.2. Число на прилагателните имена и глаголите. Категорията число като асемантична категория. Съгласуване на прилагателните по число. Числово дефективни прилагателни. Координация на глаголното число с числото на субекта на глаголното действие. Singularia и pluralia tantum глаголи. 4.2.3. Число на местоименията. Число на личните местоимения. Число на другите видове местоимения. Литература (към 4.2.1. – 4.2.3.) 1. С. Спасова-Михайлова. Лексикосемантични различия при съществителните имена в българския книжовен език с оглед на категорията число.// ИИБЕ, кн. VII, 1961. 2. М. Чоролеева. Прилагателни имена с дефективна парадигма.// БЕ, 1975, 4. 3. Св. Иванчев. За семантично-функционалната категория количественост (квантитативност), или за околичествяването в българския език.// Св. Иванчев. Приноси в българското и славянското езикознание. С., 1978. 4. Българско-полска съпоставителна граматика. 3. Семантичните категории количество и степен. С., 1994. 5. Ст. Гърдев. За една употреба на множествено число на съществителното име.// Проглас (В. Търново), 1995, 3. 6. Ст. Буров. Форми и значение на съществителното име. В. Търново, 1996. 7. Ст. Гърдев. Дистрибутивни конструкции в българската книжовна разговорна реч.// БЕ, 1996, 4. 8. Ст. Гърдев. Множествено число на собствените имена.// Българистични проучвания. 2. В. Търново, 1997. 9. Ст. Буров. Категорията число на съществителните имена в българския книжовен език.// Помагало 1998. [вж. същото в БЕ, 1989, 5 и 6.] 4.3. Категорията определеност/неопределеност. Категорията определеност/неопределеност като семантико-прагматическа категория. Когнитивен и прагматически аспект на категорията: специфичност/неспецифичност и определеност/неопределеност. Значенията определеност/неопределеност и денотативен статус на именните групи. Определеност/неопределеност и референция. Категорията определеност/неопределеност и свръхкатегорията пространствено-временна локализация. 4.3.1. Значението за специфичност и определеност на именните групи. Произход и морфологичен статус на определителния член. Определителният член в плана на изразяването: за връзката на формата с рода и числото на името. Позиционна характеристика на определителния член в именната група. Семантична и граматична определеност. Определителни дескрипции и идентифицираща референция. Условия за употреба на определителни дескрипции в изказването и в текста. Дейктична функция на определителния член. Анафорична и катафорична функция на определителния член. Когнитивен статус на евентивните (събитийни) и фактуалните номинализации. Употреба на определени именни групи в родови контексти.
За разликата между специфичност и неспецифичност. Полифункционалност на един. Статус на един като неопределителен член. Именни групи с члена един: денотативен статус, типове контекст, функции. Универсум на говорещия и универсум на слушащия. Екзистенциални и еталонни контексти. Въпросът за референтността на именните групи със значение за неспецифичност и неопределеност. Конкуренция между члена един и нулевия член. Значението броимост/неброимост и специфичност/неспецифичност. 4.3.3. Предикатна употреба на именните групи. Функционални типове съществителни (дескриптивни и оценъчни) и техните позиции в изречението. Въпросът за “чистата” предикатност на именните групи и обсега на категорията определеност/неопределеност. Видове предикати: таксономически, оценъчен и идентифициращ. Номинативните изречения за тъждество и членуване: референтност и кореферентност на двете именни групи. Предикатност и неопределеност.
Каталог: 154 -> pub -> 578 154 -> Закон за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи 154 -> Закон за изменение и допълнение на закона за специалните разузнавателни средства 154 -> Р а з я с н е н и е уважаеми госпожи и господа 578 -> Стоян Буров (Велико Търново) от писàх през пѝсах и писàх до пѝсах. За историята на една акцентна норма abstract pub -> Лексикографската и книжовно-езиковата дейност на братя данчови pub -> Св св. Кирил и Методий pub -> За семантичната основа на родовата именна класификация в българския език pub -> Nouns and forms denoting multitudes in the bulgarian language Изтегляне 423.78 Kb. Сподели с приятели:
|