УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, ОКОЛНА СРЕДА И ЕНЕРГИЙНА ПОЛИТИКА

УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ, ОКОЛНА СРЕДА И ЕНЕРГИЙНА ПОЛИТИКА

Тенденцията за третиране на енергията като елемент на местната политика и планиране от страна на местните власти често води до липса на координиране на устойчивите дейности. Опитът показва, че интегрирането на енергията в местните планове/стратегии за устойчиво развитие е ключово условие за рационалното използване на енергията на местно ниво, за транспорт, използващ чиста енергия, което в същото време рефлектира върху редица социални въпроси като образование, здравеопазване, безработица и др.

България прилага набор от инструменти за интегриране на политиката по околна среда в отрасловите и регионални политики като основа на устойчивото развитие. Според концепцията за устойчиво развитие, енергийната политика трябва да доведе до относително разделение между темповете на икономически растеж и емисиите, като емисиите следва да нарастват относително по-слабо от икономиката. При преходни икономики с висока енергийна интензивност като нашата основният принцип би могъл да се модифицира в постигането на икономически растеж при запазване или намаляване потреблението на енергийни ресурси.

Основен инструмент на устойчивото развитие е енергийното планиране особено в страните, където се обръща голямо внимание на сферата на производството, докато сферата на потреблението е почти пренебрегната. Без начални усилия в планирането, глобалната енергийна система не може да постигне оптимален баланс между производството и потреблението. Чрез програмирането се определя потенциалът за ЕЕ, който се залага като цел на общата енергийна политика. За нейното осъществяване и за практическото оползотворяване на програмирания потенциал се разработват необходимите за постигането на тези цели мерки и програми. Програмирането е втората стъпка на процеса, която използва резултатите от енергийното планиране като рамка /потенциали и цели/ и предлага мерките, инструментариума и финансовите средства, съчетаването на които в различни програми ще позволи да бъдат постигнати поставените цели. Енергийното планиране и програмирането на потреблението на енергия в реални условия са две взаимно свързани дейности, които протичат в три етапа: събиране на данни, моделиране и прогнозиране и програмиране. Събирането на енергийни данни и организирането на анкети за избрани сектори и подотрасли трябва да бъде постоянна дейност на АЕЕ.

Опитът показва, че:

- поради липса на данни за изграждане на цялостен модел и структура на енергопотреблението, вниманието може да се съсредоточи върху отделни сектори, за които се прилагат приоритетни мерки – например за намаляване на енергийната интензивност на индустрията;

- определянето на потреблението на енергия в даден под-сектор може да се извърши чрез анкети;

- при прогнозиране на потреблението могат да се използват сравнителни методи или методи, включващи привеждане към базова година и базова структура.

Процесът интегрирано енергийно планиране цели постигането на оптимален баланс между икономиката и околната среда от една страна и програмите за задоволяване нуждите от енергия, и програмите за производство и разпределение на енергия от друга страна. Програмите за ЕЕ целят намаляването на потреблението на енергия и следователно намаляването на отрицателните въздействия от нейното производство върху околната среда. Етапите на интегрираното енергийно планиране включват: енергиен баланс за дадената година и изготвянето на енергиен паспорт на страната.
Интегрирано енергийно планиране

В основата за концепцията за устойчиво развитие лежи принцип, според който развитието трябва да задоволява днешните нужди на хората, без да подлага на рискове перспективите на бъдещите поколения. Устойчивото развитие се базира на следните основни компоненти: икономически и социален растеж, опазване на околната среда.

Прилагането на мерки за енергийна ефективност е непрекъснат процес, при който се спазва основния принцип за устойчиво развитие.

Стратегията за устойчивото развитие се разглежда априори в две направления:

• 
  развитие на административно формираните общности, като основното внимание се отделя на общините;
  
• 
  развитие на икономическите субекти и поемане на техните отговорности по отношение на собственото си развитие и окръжаващата човешка и природна среда.
  

По отношение на второто направление, се очакват и възлагат разширени отговорности на производителите. Икономическите субекти трябва да приемат съзнателно и да развиват и поддържат ангажименти насочени към устойчиво развитие. От тази гледна точка икономическите субекти, трябва да съблюдават критериите за устойчиво развитие и да осигуряват: защита правата на наетите; осигуряване качество на живота; подпомагане на общините и социалното развитие; установяване на етични и прозрачни бизнес отношения; условия за икономическо развитие; минимизиране на вредните въздействия върху околната среда; опазване и съхранение на природните ресурси.

Действията в отделните икономически и социални сектори се основат на изследвания, анализи, формулиране на планове да действия, прилагане, мониторинг и т.н. Това е цикличен процес. По отношение мерките за енергийна ефективност, конкретните планове за действие по региони и икономически субекти ще се формулират след извършване на обследвания за енергийна ефективност. Установената нормативна база ще действа и ще се подобрява през прогнозирания период. Създадените и съществуващите организационни структури ще предлагат и наблюдават реализацията на набелязаните общински, регионални и отраслови програми по енергийна ефективност.

Всички общини в страната са задължени, съгласно Закона за опазване на околната среда, да разработят общински програми за опазване на околната среда, които подпомагат процеса на интегриране на екологичните изисквания в икономическото и социално планиране на местно ниво.

Повишаването на енергийната ефективност, което е основна цел на програмата, ще доведе до ограничаване на емитираните вредни и парникови газове – процес водещ до повишаване качеството на атмосферния въздух и околната среда, подобряване условията за устойчиво развитие на страната и глобални ползи за намаление на изменението на климата. Реализирането на програмата ще подпомогне в значителна степен изпълнението на задълженията на Република България по редица поети международни ангажименти и особено по влезлия в сила през 2005 г. Протокол от Киото към РКОНИК.

1. ЕНЕРГИЙНА СТРАТЕГИЯ

Енергийната стратегия на Р България очертава основните жалони в енергийната политика на страната и предвижданите основни реформи в сектора за периода 2002 -2005 година.

В енергийната стратегия се засяга проблема, че въпреки оскъдния местен енергиен потенциал, българската икономика се отличава от страните в ЕС с енергийната си разточителност. Поради това стратегическа цел на икономиката е рационалното използване на енергийните ресурси. Липсата на пазарни средства за въздействие, не позволи до 2002 г. да се постигнат забележими резултати, въпреки сериозния научен и технически потенциал, включен в изпълнението й. Рационализирането на потреблението и енергийния баланс е възможно само в условията на конкурентна икономика и енергиен пазар. Като подкрепя това разбиране, правителството декларира в своята Програма за управление развитието на конкурентен енергиен пазар като върхов приоритет в енергийния сектор.

Върху насоките на развитие на енергийния отрасъл оказват влияние и редица международни документи и договори, по които България е страна като:

• 
  Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните страни-членки;
  
• 
  Закона за ратифициране на Договора към Енергийната харта;
  
• 
  Протокола от КИОТО и на Протокола за енергийна ефективност и свързаните с нея природозащитни аспекти;
  
• 
  Виенската конвенция за гражданска отговорност при ядрена вреда, Конвенцията за ядрена безопасност и други;
  
• 
  Европейската енергийна харта (Протокол към Енергийната харта относно енергийната ефективност и свързаните с нея аспекти на околната среда );
  
• 
  Директивите на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз, от т.н. Нов подход, отнасящи се до енергийната ефективност;
  
• 
  Директива 2002/91/ЕС на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз от 16 декември 2002 относно енергийните характеристики на сградите
  
• 
  Директива 2003/87/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 октомври 2003 г., въвеждаща схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и изменяща Директива на Съвета 96/61/ЕС. Директивата оказва влияние върху развитието на енергийния отрасъл.
  

• 
  Активна политика за енергийна ефективност като средство за повишаване конкурентноспособността на икономиката, повишаване сигурността на енергоснабдяването и опазване на околната среда;
  
• 
  Ефективна социална защита чрез пренасочване на държавните субсидии от производителя към потребителя, мерки за енергоспестяване и въвеждане на социално-ориентирани тарифи.
  

1. НОРМАТИВНА БАЗА

• 
  ЗАКОН ЗА ЕНЕРГЕТИКАТА
  

• 
  ЗАКОН ЗА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ
  

Целта на закона е да даде по-ясно определение на енергийната ефективност като национален приоритет при провеждането на държавната политика в тази област, по-ясно дефиниране на ангажиментите и подкрепата на държавата за нейното развитие, да създаде институционални, нормативни и финансови условия за реализиране на националната политика като предпоставка за успешното интегриране с Европейския съюз.

Законът за енергийната ефективност създава административна система за осъществяване на политиката за повишаване на енергийната ефективност, съчетаваща правомощията на централната и териториалната изпълнителна власт.

В съответствие с изискванията на Директива 2002/91/ЕС на Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз от 16 декември 2002 относно енергийните характеристики на сградите, в закона са създадени императивни норми, които следва да съблюдават субектите при изграждането, реконструкцията, модернизацията и експлоатацията на обекти със значителна консумация на енергия.

Със Закона за енергийната ефективност се конституира Фонд “Енергийна ефективност”. Главната цел на фонда е управляването на финансови средства, предоставени за инвестиционни проекти за развитие на енергийната ефективност, съобразно приоритетите, заложени в годишните програми по енергийна ефективност, приети от Министерския съвет. Средствата на фонда се разходват за възмездно финансиране на проекти за развитие на енергийната ефективност в България, гаранционна дейност по кредити от финансово-кредитни институции, отпуснати по проекти за енергийна ефективност и издръжка на фонда.

Законът за енергийната ефективност регламентира упражняването на контрол от страна на изпълнителния директор на Агенцията по енергийна ефективност по спазването на императивни нормативни изисквания в областта на енергийната ефективност.

• 
  ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА
  

• 
  ЗАКОН ЗА ТЕХНИЧЕСКИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОДУКТИТЕ
  
• 
  ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА СТАНДАРТИЗАЦИЯ
  

• 
  ПОДЗАКОНОВИТЕ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ
  

Приемането на самостоятелен Закон за енергийната ефективност през март 2004 г. и приетите промени в Закона за устройство на територията през 2003 година доведе до създаването на подзаконови нормативни актове, които да доразработят основните разпоредби, касаещи енергийната ефективност, залегнали в законите.

• 
  Наредба за енергийните характеристики на обектите;
  
• 
  Наредба за сертифициране на сгради за енергийна ефективност;
  
• 
  Наредба за обследване за енергийна ефективност;
  
• 
  Наредба за обстоятелствата и реда за вписване на лицата, извършващи сертифициране на сгради и обследване за енергийна ефективност, и получаване на информация.
  
• 
  Наредба за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради – съгласно чл.169, ал.3 във връзка с чл.169, ал.1, т.7 от ЗУТ;
  
• 
  Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти – съгласно чл.7, ал.1от Закона за техническите изисквания към продуктите;
  

Наредбата регламентира условията и редът за определяне на показателите за разход на енергия и енергийните характеристики на обектите (сгради и промишлени системи), единната методология за формиране на показатели за разход на енергия и енергийни характеристики на обекти, техническите правила и методи за сравняване на енергийните характеристики на обекти и нормите за годишно потребление на енергия в сгради.

Наредбата е задължителна част от цялостния законодателен пакет, регламентиращ енергийните обследвания и сертификацията на сгради.

Наредба за сертифициране на сгради за енергийна ефективност

Наредбата определя правилата и редът за сертифициране на сгради за енергийна ефективност, видовете сертификати и изискванията за съдържанието им, изискванията за обучение на лицата, извършващи сертифициране и контролът върху дейността по сертифицирането на сградите. Доразвива се също уредбата, свързана с определянето на сградите, подлежащи на задължително сертифициране.

С наредбата се уреждат условията и редът за извършване на обследване за енергийна ефективност на енергийни потребители по обекти, както и контрола върху тази дейност. Доразвива се също уредбата, свързана с определянето на енергийните потребители, подлежащи на задължително обследване и се определят сроковете, в които следва да се извършва съответното обследване.

С наредбата се регламентират редът за вписване в публичните регистри на лицата, извършващи сертифициране на сгради и обследване за енергийна ефективност, подлежащите на вписване обстоятелства, реда за издаване на удостоверения, които Агенцията по енергийна ефективност води по реда на чл. 16, ал. 13 и чл. 18, ал. 10 от Закона за енергийната ефективност, както и редът за воденето, съхраняването и получаването на информация от регистрите.

С наредбата се въвежда изискването сертифицирането на сгради и обследването за енергийна ефективност да се извършва само от лица, вписани в регистрите по реда на тази наредба.

Тарифа за таксите, които се събират за вписване в регистрите на лицата, извършващи сертифициране на сгради и обследване за енергийна ефективност

Тарифата е приета от Министерския съвет с ПМС № 325 от 7 декември 2004 г. (обн. ДВ, бр. 109 от 14 декември 2004 г.) .

Наредба за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради

С наредбата се определят техническите изисквания за икономия на енергия и топлосъхранение в сгради и методите за определяне на потребната топлина за отопление, както и техническите правила и норми за проектиране на топлоизолацията на сгради.

• 
  ДИРЕКТИВИ НА ЕС
  

Хармонизирането на българската законодателна уредба с европейската се извършава чрез въвеждане на европейските актове от acquis communautaire, които са част както от Глобалния, така и от Новия подход. Европейските директиви, включени в Новия подход се въвеждат чрез наредбите, с които се определят съществени изисквания към продуктите на основание Закона за техническите изисквания към продуктите и Директивите за енергийните характеристики на сградите, за оценяване на съответствието и за маркировката на влаганите в строежите продукти. Директиви от Глобалния подход, които третират изискванията за етикетиране на битови уреди се въвеждат в българското законодателство на основание Закона за защита на потребителите и за правилата за търговия.

Наредбите, въвеждащи директивите от Нов подход в българското законодателство гарантират пускането на пазара и/или пускането в действие на продукти, само ако те отговарят на изискванията на европейските директиви за енергийна ефективност. В такъв случай на продуктите се поставя СО маркировка, еквивалентна на европейската СЕ маркировка.

Предоставяне на точна и сравнима информация за консумацията на енергия, чрез въвеждане на Директивите за етикетиране на битови уреди (Глобален подход), може да повлияе на избора на хората в полза на уредите, консумиращи по-малко енергия. Това от своя страна ще подтикне производителите да предприемат мерки за намаляване енергийната интензивност при експлоатация на уредите, които произвеждат, което пък в крайна сметка ще повлияе положително на процеса на рационално използване на енергията.

Прилагането и съблюдаването на споменатите наредби се контролира съответно от Държавната агенция по метрология и технически надзор и от Комисията по търговия и защита на потребителите към Министерството на икономиката.

Създадена е съответната нормативна база за въвеждане на изискванията на ЕС относно СЕ маркировката и етикетирането на битовите електроуреди чрез финансов меморандум на програма PHARE 2004.

При сградния фонд въвеждането на Директивата за енергийните характеристики на сградите е осъществена чрез утвърдените и обнародвани в Държавен вестник: Наредба за енергийните характеристики на обектите. Наредба за сертифициране на сгради за енергийна ефективност и Наредба за топлосъхранение и икономия на енергия в сгради, с които са определени показатели за разход на енергия, енергийните характеристики на обектите и реда за издаване на сертификати и тяхното съдържание

Прилагането от 1 януари 2007 г. на Директива 2003/87/ЕС за търговия с квоти за емисии на парникови газове ще доведе до въвеждане на мерки за енергийна ефективност в енергетиката и част от промишлеността с цел постигане на определено намаление на емисиите на въглероден диоксид.

3. ПРОГРАМИ ПО ПЛАНА ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ

Както в рамките на Европейския Съюз, така и в България, за сградите са необходими над 40% от общото енергопотребление. В този процент именно се съдържа значителния възможен потенциал, както за намаляване на текущите разходи за енергия, така и за превръщането на сградния фонд от пасивен потребител на енергия – в потребител и производител на енергия чрез монтиране на съоръжения за използване на ВЕИ.

При цялостно и добре изпълнено обновяване, включващо ВЕИ, подмяна на абонатни станции и действие на локални станции за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия, икономиите на енергия могат да достигнат до 70% от минимално допустимите нива на енергопотребление, осигуряващи комфорта на обитаване. В този смисъл, годишното специфично потребление на енергия от около над 200 kWh/м² в тези сгради може да бъде намалено до около 100 kWh/м² годишно.

Приоритет на програмата са панелните жилищни сгради. В периода 2006 – 2020 г. трябва да бъдат обновени 684 683 жилища, от които 362 792 са панелни, 152 686 са стоманобетонни, 169 205 масивни. Общата стойност на необходимите финансови ресурси за изпълнение на Програмата възлизат на 4,15 млрд.лв. Държавата ще подпомага собствениците на панелни жилища чрез пряка субсидия от 20 на сто от общата стойност на обновяването. Пряката държавна субсидия нараства плавно от 13 млн.лв. през 2006 г. до 130 млн. лв. през 2020 г. Изпълнението на Програмата е възложено на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Ежегодно министърът на регионалното развитие и благоустройството предлага, в рамките на бюджетната процедура, планиране на необходимите преки държавни субсидии за изпълнение на Програмата. В Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) ще се обособи специализирано звено, което ще разпределя по общини одобрените бюджетни субсидии за обновяване на жилищните сгради, въз основа на одобрените инвестиционни проекти, представени от общините.

Разработен е проект на Закон за жилищните сгради - етажна собственост”, в който се регламентира регистрацията и дейността на юридическите лица на етажната собственост.

4. РЕГИОНАЛНА И СЕКТОРНА ПОЛИТИКА

Посочените цели за регионално развитие допълват и оптимизират в регионален аспект стратегическите цели за развитие на отделни сектори - икономика, развитие на базисната инфраструктура и околната среда, човешки ресурси и развитие на земеделието.

Целта е чрез активна политика за разумно използване на енергията и енергийните ресурси да се постигне трайна тенденция към подобряване показателите на енергийното потребление на страната, както на отраслово, така и на регионално ниво.

Законодателната уредба за регламентиране на дейностите в областта на ЕЕ на национално и местно ниво вече е завършена.

В ЗЕЕ е предложена административна система за осъществяване на политиката за повишаване на енергийната ефективност, съчетаваща правомощията на централната и териториалната изпълнителна власт. Предвижда се реализиране на политиката по енергийна ефективност чрез прилагане на краткосрочни и дългосрочни национални, отраслови, областни и общински програми. Политиката по повишаване на енергийната ефективност на регионално и секторно ниво ще се реализира чрез дългосрочната национална програма за ЕЕ. Изпълнението на тази програма ще увеличи значително конкурентноспособността и енергийната независимост на страната, качеството на енергийните услуги за крайния потребител, като едновременно ще се подобри и състоянието на околната среда.

По отношение на сградния фонд е необходимо да бъдат изпълнени законодателите промени, регламентирани в НПОЖСРБ и в Националната програма за подобряване на строителните разпоредби и строителния надзор при ново и съществуващо строителство с цел рационално използваме на енергията.

За реализацията на целите на разработените програми по ЕЕ е необходимо активното участие на отрасловите министерства и общините към областите от една страна, като основен фактор, от чиито действия зависи повишаването на енергийната ефективност на сградите и комуналния сектор на територията на общините и от друга страна от населението, което трябва да бъде убедено в необходимостта от мерките по енергийна ефективност на жилищните сгради.

В реализирането на разнообразни проекти и мерки по енергийна ефективност на национално, регионално и общинско ниво в България участват и неправителствени организации - енергийните центрове и центровете по енергийна ефективност. Реализирано е съвместното участие в политиката по ЕЕ на органите на изпълнителната власт и неправителствени организации чрез създадените по инициатива на АЕЕ областни съвети по ЕЕ. Дефинирани са правомощията и отговорностите на всички партньори, както и обмяна на опит и координация при разработване на политики по ЕЕ във всеки промишлен сектор и регион.

5. ДАНЪЧНА ПОЛИТИКА

В “Преходни и заключителни разпоредби” на ЗЕЕ са въведени промени в Закона за местните данъци и такси, Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за облагане доходите на физическите лица.

• 
  Измененията в Закона за местните данъци и такси са свързани с освобождаването от данък сградите, получили сертификати, издадени по реда на Закона за енергийната ефективност и Наредбата за сертифициране на сградите, в зависимост от категорията на сертификата - категория А за срок от 10, за категория Б – 5 години, считано от годината, следваща годината на издаване на сертификата.
  
• 
  Измененията в Закона за корпоративното подоходно облагане са свързани с намаляване на счетоводния финансов резултат със сумата за дарение в размер до 10 на сто от положителния финансов резултат преди данъчното преобразуване, когато е направено за сметка на резервите и неразпределената печалба от предходни отчетни периоди и е в полза на фонд “Енергийна ефективност”.
  
• 
  Изменения в Закон за облагане доходите на физическите лица, съгласно които физическите лица ползват данъчно облекчение за дарение в полза на Фонд „Енергийна ефективност”.
  

6. ФИНАНСИРАНЕ – ИКОНОМИЧЕСКА СРЕДА, ВЪЗМОЖНОСТИ, ИЗТОЧНИЦИ

Съществуват известни пречки при реализирането на проекти по енергийна ефективност в България. Основните бариери за осъществяването в по-широк мащаб на този тип проекти са следните: затруднен достъп до финансов ресурс; поемане на значителен риск; недостатъчен капацитет за разработване на проекти, атрактивни за банково финансиране по енергийна ефективност; липса на новаторско финансиране на енергийната ефективност; слаби финансови стимули за крайния енергиен потребител; информационни бариери – слаба или недостатъчна осведоменост.

Усилията за преодоляването на тези пречки засега се ограничават преди всичко в рамките на международната финансова помощ за България за този тип проекти, насочена към придобиването на опит във финансирането им сред местните финансови институции.

За реализиране на проектите, които ще бъдат включени в националната краткосрочна програма по енергийна ефективност, възможни са следните източници на финансиране:

• 
  собствени средства на инвеститора, както и увеличаване на собствения му капитал чрез предоставяне на участие (дял) в него на други инвеститори (търговски дружества, банки);
  
• 
  републиканския бюджет – средствата за изпълнение на целевите годишни програми за осъществяване на мерки по енергийна ефективност се предвиждат в републиканския бюджет (чл. 11, ал.2 от ЗЕЕ);
  
• 
  държавна субсидия - 20 % от стойността на обновяването на сградния жилищен фонд, извършено по одобрени от МРРБ инвестиционни проекти на общините;
  
• 
  заемен капитал, предоставян от финансови институции (банки, фондове, търговски дружества, включително предприятията, предлагащи енергоефективни услуги), емисии на общински облигационни заеми (ценни книжа), финансов лизинг и др.
  
• 
  продажба на редуцирани единици емисии на парникови газове (използвайки механизмите на Протокола от Киото "съвместно изпълнение" и "международна търговия с емисии", както и чрез сключване на т.нар. '"офсет" сделки );
  
• 
  безвъзмездни средства (грант, субсидия) от различни фондове и международни програми.
  
• 
  
  

По силата на ЗЕЕ за финансиране на дейностите по повишаване на енергийната ефективност, с изключение на тези по чл. 11, се създаде Фонд “Енергийна ефективност”. Целта на фонда е финансиране на изцяло търговски начала на инвестиционни проекти за подобряване на енергийната ефективност, водещи до намаляване на емисиите на парникови газове, съобразно приоритетите, заложени в националните дългосрочни и краткосрочни програми по енергийна ефективност, приети от Министерския съвет. Фондът ще оказва възмездна финансова помощ за атрактивни за финансиране проекти за ЕЕ чрез отпускане на заеми и/или чрез предоставяне на частични гаранции по кредити, отпускани от други финансово-кредитни институции.

От съществено значение е използването на международната помощ за България, предоставяна от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и Международния фонд Козлодуй (МФК), по кредитната линия за малки инвестиционни проекти по енергийна ефективност (главно в индустрията) и проекти, свързани с използване на ВЕИ с кредитополучатели – стопански субекти с мажоритарна частна собственост.

Предстои откриването на кредитна линия на ЕБВР с финансовата подкрепа на МФК, предназначена за енергоефективни проекти в битовия сектор с кредитополучатели – домакинства и асоциации на потребители на електрическа и топлинна енергия и природен газ – етажна собственост.

Търговски заеми

Инвестиционни кредити на общини и общински предприятия за проекти по енергийна ефективност и опазване на околната среда, а също така на предприятия за енергоефективни услуги, които са подписали договори за енергоспестяване с общините, се предоставят по програма за финансиране на общински проекти по енергийна ефективност, осъществявана съвместно от Обединена българска банка и Агенцията за международно развитие на Съединените Щати, прилагайки схема за гарантиране предоставянето на кредити за развитие.

Обикновено за международните финансови институции като Световната банка, ЕБВР и др., а също и за местните банки, единичните проекти за енергийна ефективност, не представляват интерес, тъй като размерът на инвестициите не е голям. Това налага пакетно предлагане на проектите за енергийна ефективност (обединяване на сходни проекти в програми). За получаване на инвестиции е възможно включването на проекти или малки програми за енергийна ефективност като част от голям инвестиционен проект, за получаване на добавъчен кредит.

Опитът показва, че липсата на държавна подкрепа за проекти за енергийна ефективност не окуражава международните финансови институции да включат такива проекти в техните инвестиционни програми. Необходимо е проектите (програмите), предлагани за външно кредитиране и изискващи държавни гаранции да бъдат внимателно оценявани с оглед на положителното макроикономическо влияние за страната (намаляване на енергийната зависимост, баланс на плащанията, обществен дълг, социални ползи и т.н.).

За топлоизолация на жилища или други подобрения, касаещи енергийната ефективност в домакинствата (например инсталирането на енергоефективна индивидуална отоплителна система), е необходимо да бъдат осигурени от местните банки заеми за населението при облекчен режим.

Бюджетни средства

За изпълнението на целевите годишни програми за осъществяване на мерки по енергийна ефективност, съставяни всяка година от централните органи на изпълнителната власт, областните управители и другите държавни органи, се предвиждат средства от републиканския бюджет. При инвеститори със смесена собственост, помощта, предоставяна от републиканския бюджет, се предлага да бъде пропорционална на дела на държавното участие в капитала на дружеството-инвеститор.

В зависимост от спецификата на инвестиционния проект по енергийна ефективност могат да бъдат използвани и други, новаторски механизми за финансирането им, а именно:

• 
  Финансиране от трета страна – цялостно или частично финансиране, осигурено от предприятие за енергоефективни услуги, осъществяващо най-често проекта „до ключ”, въз основа на сключен договор с гарантиран резултат.
  
• 
  Концесионна разновидност на финансирането от трета страна – по схемата “строителство”(построй) – “експлоатация” (използвай) –“прехвърляне на собствеността” (предай). Тази форма може да бъде използвана чрез публично-частни сдружения за реализация на проекти за енергийна ефективност с голяма обществена значимост и ефективност.
  
• 
  Използване на фондове за рисков капитал, като алтернатива на банковите заеми - за проекти с повишен риск, чието успешно реализиране води до значителни печалби.
  
• 
  Продажба на редуцирани единици емисии на парникови газове, използвайки гъвкавите механизми по Протокола от Киото – “Съвместно изпълнение” или “Търговия с емисии” и чрез сключване на т. нар. „офсет сделки”(извън механизми от Протокола от Киото).
  
• 
  Финансов лизинг – особено подходящ за общински проекти по енергийна ефективност.
  
• 
  Емисии на общински облигационни заеми.
  

7. ОКОЛНА СРЕДА

• 
  Закон за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр.91/25.09.2002г.)
  
• 
  Закон за чистотата на атмосферния въздух (обн. ДВ, бр.45/28.05.1996г.)
  

В унисон с усилията на международната общност, България е поела ангажименти по редица изключително важни глобални проблеми свързани с опазване на околната среда.

Основен международен документ, върху който се гради политиката за чиста околна среда е Рамковата конвенция на ОН по изменението на климата. Тази Конвенция е първото международно споразумение, което третира проблема за изменението на климата на глобално ниво. България ратифицира Конвенцията през март 1995 г., поемайки по този начин задължението да стабилизира концентрацията на емисиите си на ПГ в атмосферата на такова ниво, което да не води до опасно антропогенно въздействие върху климатичната система. Подписвайки РКОНИК и поемайки ангажимент за стабилизиране на емисиите, България ясно декларира загриженост си относно глобалното изменение на климата и своята политическа воля да поеме съответните задължения.

Научните изследвания и факти за причините за изменението на климата в последващите няколко години, наложиха нуждата от разглеждане на нови, по-стриктни мерки за ограничаване на антропогенните емисии на ПГ. Страните по Конвенцията бяха приканени не само да стабилизират своите емисии, но и да ги намалят с определен процент за периода 2008-2012 г. Конференцията на страните, проведена през декември 1997 в гр. Киото, Япония приема протокол, който поставя конкретни цели на страните за намаление на емисиите на парникови газове. България ратифицира Протокола от Киото на 15 август 2002 г

Като страна по РКОНИК и Протокола от Киото, България се е съгласила да изпълни следните задължения:

• 
  Да намали емисиите си на ПГ с 8% спрямо нивата от 1988 г.
  
• 
  Да създаде Национална система за оценка на антропогенните емисии на всички ПГ извън протокола от Монреал.
  
• 
  Да изготвя ежегодни инвентаризации на емисиите на ПГ.
  
• 
  Да изготвя и представя Национални съобщения по изменението на климата на РКОНИК.
  
• 
  Да изработи и приложи НПДИК.
  
• 
  Да изготви национален регистър на ПГ.
  

България може да участва в международните гъвкави механизми на Протокола от Киото, които са наречени проекти “СИ” и “МТЕ”. Тъй като България може да намали ефективно емисиите на ПГ, тези механизми биха позволили на страната да привлече чуждестранни инвестиции в най-интензивните по отношение отделяне на ПГ индустрии. След присъединяването към ЕС България ще участва в Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове.

Инвентаризациите на емисиите на парникови газове за 2002 г. показа, че общите емисии на ПГ, изразени във CO₂-екв. без да се взима предвид поглъщането по сектори са 62.4 Mt. Нетните емисии (включително поглъщането от сектор земеползване, промени в земеползването и горите) са 54.1 Mt.¹

Тенденциите на емисиите на ПГ в България за периода 1988–2002 г. отразяват основните икономически процеси в страната. Този период се характеризира с процес на преход към пазарна икономика (либерализация), преструктуриране на промишлеността (приватизация), премахване на субсидиите и устойчиво намаляване на продукцията на енергоемки производства за сметка на тези с по-малка енергийна интензивност.

Фигура 1.7.1 показва устойчиво намаление на крайното и първичното енергопотребление през периода 1988–2002 г. Противно на тенденцията към устойчиво намаляване на емисиите на ПГ, ПЕП и КЕП, то БВП след 1997 г.(когато нивото му достигна 67 % от това през базовата година) нарасна. През 2002 г. БВП достигна 82 % от нивото на базовата година. След 1997 г. изменението на консумацията на енергия и емисиите на ПГ не са свързани с нарастването на БВП.

Икономическото и демографското развитие на България, както и цялостната икономическа политиката на правителствата през периода 1988–2002 г. осигури значително намаление на емисиите на ПГ в страната. През изминалия период развитието на страната беше поставено на основата на чисто пазарен принцип, без преференции и ограничения. Всички субсидии за горива и енергии, с изключение на топлоенергията за бита, бяха премахнати и енергетиката, енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници се развиваха на базата на икономическата ефективност. Съществува теоретичната възможност за избор за бъдещото развитие на страната – да се запази досегашната политика, да се продължи прилагането на гореспоменатите принципи.

Фигура 1.7.2 представя Целта от Киото заедно с резултатите от инвентаризациите за периода 1988-2002 г. и прогнозните емисии до 2020 г. При горепосочените допускания целта от Киото, преизчислена в инвентаризацията за 2002 г., възлиза на 130.5 Mt CO₂–екв. Ясно се вижда, че прогнозираните емисии са далеч под допустимите стойности по Протокола от Киото.



Фигура 1.7.2

Фигура 1.7.3 илюстрира състоянието и прогноза за развитие на емисиите на въглероден доксид по сектори до 2015 година.

В долната таблица са посочени мерките, включени в базовия сценарий, които водят до намаляване на ПГ. Ефектът (положителен или отрицателен) от намалението на емисиите на ПГ е посочен с плюс или минус:

2. 
   
   Каталог: documents
   documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
   documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
   documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
   documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
   documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
   documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
   documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
   documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”
   
   
   
   Изтегляне 1.25 Mb.
   
   Сподели с приятели: