Програма по енергийна ефективност до 2015 год. София, 2005 г. Съдържание
Изтегляне 1.25 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ОСНОВАНИЕ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ
- ОЧАКВАНИ ЕФЕКТИ ОТ РЕАЛИЗИРАНЕТО
ВЪВЕДЕНИЕРеализирането на приоритетната национална цел за бърз и устойчив икономически растеж, свързан с наличието на енергиен сектор, отговарящ на ключови изисквания за:
е оползотворяване на високия потенциал от енергоспестяване и широкомащабно внедряване на възобновяеми енергийни източници. Приоритетите в политиката на енергийния сектор, произтичат от Националния план за икономическо развитие на Република България и са в съответствие с Енергийната стратегия на страната. Енергийната стратегия на Република България има следните главни цели:
Важен аспект, посочен в Стратегията е политиката по повишаване на енергийната ефективност. Енергийната ефективност е синоним на нов мироглед и философия. Тя е средство за повишаване качеството на енергийните услуги при приемлива цена за обществото и възможност за намаляване на енергопотреблението чрез внедряване на конкретни мерки за икономия на енергия. Тази политика, като съставна част от енергийната политика на Р България, се базира на националните приоритети и е в хармония с изискванията на европейските директиви и пазарни механизми. Държавното управление и системата на обществените отношения при осъществяване политиката за повишаване на енергийната ефективност са регламентирани в Закона за енергийната ефективност. Изготвянето на обща концепция за развитието на енергийната ефективност с набелязване на дългосрочните цели и средствата за постигането им, са главната предпоставка за успешното реализиране на тази политика. Тя се базира на Национални дългосрочни и краткосрочни програми по енергийна ефективност. Редовният доклад на Комисията на Европейските общности от 2004 г. за напредъка на България в процеса на присъединяването констатира, че енергийната ефективност в България е значително по-ниска от средната за страните от ЕС, макар че има сериозен законодателен напредък. Първичната енергийна интензивност, представена като количество първични енергийни ресурси за единица брутен вътрешен продукт БВП (килограма нефтен еквивалент/€), е един от основните измерители на енергийната ефективност и важен елемент на националната конкурентноспособност. Българската икономика не би могла да бъде конкурентоспособна, при условие, че за да произведе единица БВП изразходва значително повече енергия, в сравнение със страните от ЕС. В момента нашата икономика изразходва около 2 пъти повече първични енергийни ресурси за производство на единица БВП.
Националната дългосрочна програма по енергийна ефективност до 2015 г. (НДПЕЕ) е разработена в съответствие с изискванията на чл.10, ал.3 от Закона за енергийната ефективност. Тя е съобразена, както с Енергийна стратегия на България от 2002 г., така и с настъпилите през 2004 г. изменения в правната рамка, определяща развитието на енергийния сектор и дефинирана в Закон за енергетиката и под-законовите нормативни актове към него и тези към Закона за енергийната ефективност.
Програмата конкретизира тезите на Управленската програма на Правителството и Енергийната стратегия на България, като формулира инициативите и мерките за повишаване на ЕЕ. Основната цел е намаляване енергийната интензивност на БВП, чрез намаляване енергийната интензивност във всички икономически сектори - крайни потребители на горива и енергия: индустрия, транспорт, услуги, бит и селско стопанство. Секторите са анализирани последователно, като са взети под внимание дяловете им в крайното енергийно потребление. Реализирането на програмата ще доведе и до:
Програмата включва анализ на сегашното състояние и прогноза за бъдещото енергийно развитие на страната и, на базата на формулираните национални цели, определя оптималните мерки и въздействия по сектори. Като краен резултат програмата предлага съвкупност от механизми за провеждане на държавната политика за повишаване на енергийната ефективност чрез интегрирането й в общата политика за икономическо и социално развитие на страната. Програмата предлага мерки за повишаване на ЕЕ в условията на непрекъснато нарастване на БВП за целия десет годишен период. Предложената съвкупност от механизми и мерки за повишаване на енергийната ефективност на крайните потребители, действията за оптимизация на крайното енергопотребление, както и финансовите механизми за изпълнението им, идентифицират възможностите и бариерите за провеждане на политика за енергийна ефективност в Република България.
НДПЕЕ дефинира мерки за намаляване на енергопотреблението във всички сектори на националната икономика, т.е. 100% от крайното потребление на енергия в страната. Точното определяне на необходимите средства ще бъде правено текущо в рамките на краткосрочните програми по ЕЕ, където ще бъдат формулирани най-близките приоритети в зависимост от динамиката на енергийния пазар, специфичното развитие на отделните сектори, разширяването на специфични пазари и др. Прогнозата за развитието на енергийната интензивност на макроикономиката предвижда постепенно намаляване на енергийната интензивност на БВП, както на ниво Първично потребление, така и на ниво Крайно енергийно потребление. Препоръчаните в Програмата мерки, свързани с мащабни инвестиции и още по-интензивна законодателна подкрепа следва задължително да се реализират до края на прогнозния период, за да се доближи енергийната интензивност на националната икономика до средното европейското ниво. Изпълнението на НДПЕЕ ще доведе до значително намаляване на вредните газови емисии и емисиите на парникови газове, отделяни в атмосферата, водещо до подобряване параметрите на околната среда, устойчиво развитие и изпълнение на поетите от страната ни международни ангажименти, свързани и с приемането ни в ЕС. Изпълнението на Програмата ще има значителен ефект върху конкурентността на българската икономика и заедно с непрекъснатото нарастване на цените на енергийните ресурси ще упражни силно въздействие в посока на намаляване на енергийната интензивност на БВП на страната в посока към нормалните европейски нива.
|