ИЗВОДИ, ПОЛИТИКИ И МЕРКИ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА НДПЕЕ

• 
  За целия прогнозен период показателите за КЕИ и ПЕИ на българската икономика ще останат по-високи от осреднените европейски нива.
  
• 
  Очакваното ниво за КЕИ през 2015 година е : 0,157 koe/€2000p, а за ПЕИ : 0,296 koe/€2000p.
  

• 
  Високата стойност на КЕИ на БВП се дължи на високата стойност на ЕИ на индустрията, която потребява около 40% от КЕП и на високите и нарастващи дялове на секторите на транспорта и домакинствата.
  

• 
  Към 2003 година възможностите за намаляване на ЕИ на БВП за сметка на структурни промени в икономиката са на изчерпване и страната е в началото на процес на нарастване на КЕИ.
  

• 
  През първите няколко години на прогнозния период предстои нарастване на употребата на въглища, което ще доведе до увеличаване на количеството на вредните емисии, натиск за нарастване на цената на електроенергията и промяна в гориво-енергийния баланс на страната. В този период ефикасността от мерките, насочени към икономия на електроенергия ще нарасне.
  

• 
  Значението на енергията, произведена от дървесина и биомасата в гориво-енергийния баланс на страната ще нараства и не може повече да бъде пренебрегвано.
  

• 
  Нарастващият дял на газификацията както в бита, така и в стопанската сфера, действа в посока на подобряване на показателите за ЕИ на БВП.
  

• 
  На базата на и в съответствие с формулираните в НДПЕЕ приоритети, отговорните държавни ведомства [МИ, МТС, МРРБ, МТСП и др.] да изготвят краткосрочни отраслови програми. При изготвянето на тези програми да вземат участие и заинтересованите не-правителствени организации ( БСК, Асоциация на превозвачите, Федерация на потребителите и др.).
  
• 
  Получените в АЕЕ областни програми по ЕЕ не отразяват установените в НДПЕЕ национални приоритети и при изпълнението им трябва да се търси предимно социален ефект. По тази причина при формулирането на следващите действия за изпълнението им, трябва да се предвиди по-добра координация между АЕЕ и съответните отговорни държавни ведомства и организации с цел осигуряване на основната част от необходимите средства за финансирането на предложените проекти.
  
• 
  Мерките за повишаване на ЕЕ (енергоспестяване), насочени към сектор „Услуги” и по специално в частта държавна и общинска собственост (административни сгради, болници, училища, социални домове, детски градини и др.) няма да имат голям ефект върху КЕП и трябва да бъдат разглеждани като пример за добро стопанисване от страна на държавата.
  
• 
  Усилията за повишаване на ЕЕ (и съответно предлаганите мерки) трябва да бъдат насочени приоритетно към най енергоинтензивния сектор – индустрията.
  
• 
  Специално внимание трябва да се обърне на мерките за ЕЕ в транспорта и мерките за енергоспестяване в домакинствата, тъй като тези два сектора потребяват над 50% от КЕП (2003 година) и не участват изцяло(транспорта) или пряко (домакинствата) в създаването на БВП.
  
• 
  Подобряване на взаимодействието между всички ведомства, имащи отношение в провеждане на държавната политика за ограничаване на емисиите на вредни и парникови газове ;
  
• 
  Обединяване на усилията на заинтересованите държавни ведомства ( в областта на ЕЕ и околната среда) при внедряване на чисти производства и технологии и реализацията на проекти по ЕЕ;
  
• 
  Нарастващо внимание върху възможностите на гъвкавите механизми на протокола от Киото – „съвместно изпълнение и търговия с емисии”.
  

• 
  Да се изготви в съответствие със стратегическите направления, формулирани в НДПСС и на базата на краткосрочни отраслови програми по ЕЕ .
  
• 
  Количествените цели по сектори-крайни потребители на енергия да бъдат формулирани с приоритет, съобразен с дяловете на съответните сектори в крайното енергийно потребление през 2003 година, а именно: индустрия(39%); транспорт(26%); домакинства (24%); услуги(8%); селско стопанство( 3%).
  
• 
  Да се включат приоритетно:
  

- мерки за по ефективното използване на дървесина за енергийни цели, във връзка с нарастването на употребата и.

(АЕЕ)

• 
  Интегриране на мерките по ЕЕ към провежданата обща икономическа политика;
  
• 
  Методическа помощ при използване на кредитната система за облекчени заеми за индустрията;
  
• 
  Въвеждане на критерии за ЕЕ при възлагане и оценка на обществените поръчки;
  
• 
  Методическа помощ за ФЕЕ при финансиране на енергийни обследвания в малки и средни предприятия;
  
• 
  Въвеждане на „доброволни споразумения за енергоспестяване”(основна мярка, прилагана от ЕС в областта на индустрията) с участие на бизнес асоциациите. Сключване на дългосрочни доброволни споразумения (пилотни проучвания за дългосрочни договори и споразумения);
  
• 
  Създаване на система за мониторинг на енергийното потребление и въвеждането на мерките по ЕЕ в индустриалния сектор (контрол по реализацията);
  
• 
  Контрол на големите енергийни потребители, в съответствие с изискванията на нормативната уредба по ЕЕ;
  
• 
  Включване на мерки по ЕЕ към Програмата за подкрепа на малки и средни предприятия;
  
• 
  Изграждане на информационна система за състоянието на ЕЕ на национално, секторно, под-секторно и браншово ниво;
  
• 
  Максимално натоварване на съществуващите енергийни централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия;
  
• 
  Създаване на специализирано звено за енергийна ефективност в МИ.
  

• 
  Разработване на програма, съдържаща мерки за поощряване на ЕЕ в автомобилния транспорт;
  
• 
  Обновяване и подобряване на техническото състояние на транспортния парк на обществения транспорт, стимулиране използуването му, оптимизиране на трафика, повишаване на професионалните умения на водачите, при закупуване на ново МПС в системата на обществения транспорт да се прилагат норми за ЕЕ;
  
• 
  Създаване на специализирано звено за енергийна ефективност в МТС;
  
• 
  Обучение на водачи на МПС за икономия на горива, чрез въвеждане на допълнителни изисквания към обучението им;
  
• 
  Подобряване състоянието на пътищата, чрез законови изисквания към собствениците им;
  
• 
  Подобряване на техническото състояние на МПС, чрез засилването на контрола;
  
• 
  Оптимизиране на трафика в големите градове;
  
• 
  Насърчаване употребата на течен пропан-бутан, компресиран (сгъстен) природен газ и биогорива във автомобилния транспорт ;
  
• 
  Ускоряване подмяната на стари с нови МПС, чрез законодателни мерки.
  

• 
  Популяризиране на възможностите за енергоспестяване в бита (модули за самостоятелна оценка на ЕЕ), чрез организационни мерки;
  
• 
  Нормативно регламентиране на етикетирането и маркировката на битови уреди, в съответствие развитието на европейското законодателство в тази област;
  
• 
  Ускоряване на битовата газификация, чрез организационни мерки;
  
• 
  Ускоряване създаването на жилищни асоциации, чрез законодателни мерки;
  
• 
  Ускорено внедряване на Програмата на МРРБ за саниране на сградите;
  
• 
  Методическа помощ при използване на кредитни линии (включително схемата за финансиране от „трети страни”) и данъчни системи за финансово стимулиране за подобряване топлоизолационните характеристики на сградите: намаление на данъци, дългосрочни и нисколихвени кредити и др.;
  
• 
  Създаване на програми за обучение по енергоспестяване;
  
• 
  Създаване на нормативна база за реализиране на мерки за икономия на топлинна енергия при крайните потребители – сгради.
  

• 
  Сертификация на сгради със застроена площ над 1000 м², чрез засилен контрол върху действието на съществуващата наредба;
  
• 
  Разработване на целеви програми за сградно обновление на държавни обекти (въвеждане на енергоефективно осветление, повишаване ефективността на горивна база и др.).;
  
• 
  Разработка (усъвършенстване) на правна рамка за рационализиране на енергопотреблението при отопление на сгради – енергийна маркировка за сгради; норми за високоефективна топлинна изолация на сградни фасади; норми за ЕЕ нови сгради и рехабилитация на стари сгради;
  
• 
  Подпомагане на създаването и функционирането на фирми за ЕЕ услуги;
  

• 
  Разработване на програма, съдържаща мерки за поощряване на ЕЕ в сектора (с акцент върху земеделието);
  
• 
  Създаване на условия за ускоряване на комасацията на земеделските земи и пазар на земята;
  
• 
  Идентифициране на финансови механизми за обновяване на съоръженията (подмяна и модернизация на земеделските машини) и внедряване на съвременни технологии, подготовка и обучение на специалисти от сектора по ЕЕ, разпространение на информация;
  
• 
  Създаване на специализирано звено за енергийна ефективност в МЗГ.