СЕКТОРНА ПОЛИТИКА ПО ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

СЕКТОРНА ПОЛИТИКА ПО ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ

1. ИНДУСТРИЯ

   1. ОБЩО СЪСТОЯНИЕ И ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЕКТОРА

Нарастването на БДС на индустрията за периода 2002-2003 година е около 7% и е по-голямо от това на останалите сектори (селско стопанство и услуги). Тази скорост се запазва и през първото полугодие на 2004 г. До голяма степен доброто развитие на сектора се дължи на чувствителното увеличаване на продажбите на промишлеността за износ. През 2003 година промишлените продажби нарастват със 17%, като тези за износ се увеличават с 36%, а за първото полугодие на 2004 г. са съответно: 21% и 40%. Продажбите за вътрешния пазар реализират ръст от 6,7% (6,2% до юли 2004 г.). Пет отрасъла допринасят за над половината от продажбите за износ през 2003 г. Това са производство и леене на стомана (16,5% от продажбите на промишлеността за износ), химични продукти и производство на облекло (с по 10,5%), машини, оборудване и домакински уреди (8%) и производството на хранителни продукти и напитки (7%).

Създавайки около 26% от БВП през 2003 г., индустрията продължава да е най-големият потребител на първични енергоносители, горива и енергия, като консумира 38,4% от крайното енергийно потребление в страната. Най-големите енергийни консуматори в сектора са: черната металургия, химическата промишленост, производството на неметални минерални суровини и хранително-вкусовата промишленост.

Специфичната енергийна консумация за производството на единица продукция превишава с около 15-30%, а в редица случаи и повече, тази на страните от ЕС.

В повечето отрасли на индустрията и в конкретните предприятия са налице остарели и енергоинтензивни технологии и оборудване. До момента в индустрията (общо и за отделните промишлени отрасли) не са осъществявани одитни програми за енергийна ефективност, имащи за цел да идентифицират съществуващия и икономически ефективен потенциал за енергийна ефективност, енергоспестяване и възобновяеми енергийни източници в тях, характерните пречки, както и реалистичните етапи за неговото оползотворяване. Изпълнявани са единични и/или пилотни обследвания за енергийна ефективност главно от Центъра за енергийна ефективност в индустрията и от отделни експерти и фирми.

Особености

• 
  Процесите на преструктуриране на българската промишленост се намират в заключителна фаза. Завършена е приватизация на основните индустриални предприятия.
  
• 
  Високи специфични разходи на енергия за единица продукция в производствения сектор.
  
• 
  Непрекъснато намаляване на вредните емисиите от индустрията е резултат не само на спиране или намаляване на производството, но и от предприети за целта действия от страна на предприятията.
  

През 2003 година сектор индустрия потребява 3522 ktoe, което съставлява 38,4% от КЕП на страната. В рамките на сектора най-сериозен потребител на енергия е промишленото производство, на което се падат 95% от КЕП на индустрията.

На фигура 4.1.1.1 е показано енергийното потребление на индустрията и включените в нея под-сектори в периода 1997-2003 година.



Фигура 4.1.1.1

От фигурата се вижда, че:

• 
  за периода 1997-2002 г. КЕП на производствения под-сектор намалява с 9,5%/год.;
  
• 
  през периода 1999-2002 г. се наблюдава стабилизиране на КЕП;
  
• 
  през 2003 г. започва бързо нарастване на КЕП на индустрията.
  

На фигура 4.1.1.2 е представена структурата на потребените от сектор индустрия горива и енергии. Вижда се, че:

• 
  най-голям дял имат течните горива, следвани от електроенергията, природния газ и въглищата;
  
• 
  през периода 1997 – 2003 година най-силно е намалил дела си природния газ, най-вече за сметка на въглищата и електроенергията;
  
• 
  през 2003 година само електроенергията и дървесината (промишлените отпадъци) са повишили дяловете си в крайното енергийно потребление на индустрията.
  

На фигура 4.1.1.3 е показана КЕИ на сектор индустрия за периода 1997-2003 година. От графиката се вижда, че

• 
  за целия отразен период секторът намалява КЕИ;
  
• 
  процесът на редуциране се стреми към равновесна стойност около 0,26 koe/E00p;
  
• 
  през 2003 година започва процес на нарастване на КЕИ.
  

• 
  индустрията предопределя високата стойност на КЕИ на българската икономика;
  
• 
  останалите сектори показват значително по-ниски стойности на КЕИ и влиянието им върху КЕИ на цялата икономика е по-слабо;
  
• 
  големият потенциал за повишаване ЕЕ на икономиката е съсредоточен в индустрията.
  

Под-секторите на сектор индустрия са:

• 
  рудодобив;
  
• 
  промишлено производство;
  
• 
  строителство;
  
• 
  електричество, газ, вода, топлина.
  

На фигура 4.1.1.4 е показана ЕИ на под-секторите, включени в сектор индустрия.

От анализа на горните графика може да се направи извода, че:

• 
  за периода 1997-2002 г. КЕИ на индустрията намалява по-бързо (12,4 % годишно) от КЕИ на производствения под-сектор (9,5 % годишно);
  
• 
  за 2003 година КЕИ на индустрията (0,25 koe/€00p) е значително по-малка от КЕИ на производствения под-сектор(0,41 koe/€00p) ;
  
• 
  през 2003 г. КЕИ на индустрията започва да нараства, докато КЕИ на останалите под-сектори (включително производствения под-сектор) продължават да намаляват.
  

Намаляването на КЕИ на индустрията се дължи на две причини: въвеждане на мерки по ЕЕ и преструктуриране на сектора в посока към по-ниско енергоинтензивни под-сектори и браншове. На фигура 4.1.1.5 е показано влиянието на структурните промени за периода 1997-2003 година.

От горните графики могат да се направят следните изводи:

• 
  През периода 1997-2000 г. действителната КЕИ на производствения под-сектор намалява по-бързо от тази при постоянна структура, което свидетелства за преструктуриране в посока браншове с по-ниска ЕИ. Това преструктуриране допринася за допълнително подобряване на енергийната ефективност с 3,8% годишно.
  
• 
  След 2000 г. процесът на преструктуриране продължава, което води до допълнително подобряване на енергийната ефективност с 3,4% годишно.
  
• 
  Въпреки, че през 2003 г. сектор индустрия започва да увеличава енергийната си интензивност, преизчислена към постоянна структура от 2000 г. КЕИ на индустрията продължава да намалява. Това означава, че е настъпило преструктуриране от по-ниско енергоинтензивни под-сектори (производство, пренос и дистрибуция на електроенергия, топлинна енергия, газ и вода) към по-енергоинтензивни под-сектори на индустрията (промишленото производство).
  
• 
  През периода 2002-2003 г. наблюдаваната стойност на КЕИ на под-сектор промишлено производство намалява по-бързо от тази при постоянна структура от 2000 г. Това означава, че преструктурирането от по-енергоинтензивни към по-ниско енергоинтензивни браншове продължава, макар и с по-ниска скорост.
  

2. 
   
   Каталог: documents
   documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
   documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
   documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
   documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
   documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
   documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
   documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
   documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”
   
   
   
   Изтегляне 1.25 Mb.
   
   Сподели с приятели: