ПРОГНОЗИ ЗА КРАЙНОТО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ИНДУСТРИЯТА. ЦЕЛИ

ПРОГНОЗИ ЗА КРАЙНОТО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ИНДУСТРИЯТА. ЦЕЛИ

На основата на прогнозни стойности за индексите на БДС и КЕИ на индустрията е направена прогноза за КЕП на сектора, представено на фигура 4.1.4.2.

За прогнозирания период 2003-2015 г. КЕП на индустрията нараства с 4,8% годишно.

Определените стойности за КЕП дават възможност за прогнозиране на потреблението по видове горива и енергии. Такава прогноза за дяловете на различните горива и енергии е представена на фигура 4.1.4.3.


Фигура 4.1.4.3

След 2003 г. намалява динамиката в промяна на дяловете на различните видове горива и енергии. За периода 2003-2015 г. се очаква слабо намаление дела на течните горива (от 24,2% на 23,4%) и на топлинната енергия (от 8,6% на 7,4%) и повишаване дела на дървесината (от 2,4% на 4,4%).

Основната цел на програмата в сектор индустрия е повишаване на конкурентноспособността на българската индустрия чрез намаляване на енергийната й интензивност, съчетано с подобряване на инвестиционния климат и ефективна защита на околната среда.

Преследването на тази цел ще бъде съпроводена с:

 нарастване на БДС на индустрията и на БВП на страната;

 нарастване на износа и подобряване на платежния баланс на страната;

 привличане на допълнителни инвестиции;

 устойчиво и балансирано развитие на икономиката в местен, регионален и национален план;

 намаляване на енергийната интензивност на БВП и повишаване сигурността на енергийните доставки;

1. МЕРКИ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ. ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ.

• 
  Институционални мерки
  

• 
  анализ на действащите нормативни актове в областта на ЕЕ за влиянието им върху енергийната интензивност и конкурентноспособност на индустрията;
  
• 
  изграждане на интеграционната икономическа инфраструктура;
  
• 
  подкрепа при въвеждането на високотехнологични и енергоспестяващи решения, стимулиране на иновациите в областта на ЕЕ;
  
• 
  популяризиране на възможностите и значението на инвестициите в енергоспестяване за икономиката, околната среда и устойчивото развитие;
  
• 
  интегриране на мерките за ЕЕ в икономическата политика.
  

• 
  Организационни мерки
  

• 
  задължителни обследвания за енергийна ефективност
  

• 
  производители на стоки и услуги и чиито обекти имат годишно потребление на енергия равно или по-голямо от 3000 MWh;
  
• 
  енергийни потребители с обща полезна площ на сградата, по-голяма от 1000 кв.м. и подлежащи на енергийно сертифициране съгласно реда в Наредбата за сертифициране на сгради по чл.16 от ЗЕЕ.
  

• 
  подобрено управление на енергийната ефективност
  

• 
  изготвят периодично най-малко веднъж в годината анализи за общото и специфичното потребление на горива и енергия;
  
• 
  изготвят програми за оптимизиране ефективността на енергийното си потребление;
  
• 
  осъществяват всички мерки за енергоспестяване, предвидени в програмите по ЕЕ.
  

• 
  подобряване на общата икономическа политика
  

Подобряването на енергийната ефективност е пряко свързано с повишаване на конкурентноспособността на МСП. Затова основна задача на Министерство на икономиката е интегрирането на политиката за повишаване на енергийната ефективност в политиката по отношение на предприятията, а ангажимент на Агенцията за насърчаване на малките и средните предприятия е изпълнението на проекти, подпомагащи възприемането на енергийно ефективни технологии от МСП и популяризирането на значимостта на инвестициите в енергоспестяване за икономиката, околната среда и устойчивото развитие, а от там и повишаване на инвестиционната активност на предприятията. В следващия тригодишен период Министерство на икономиката планира реализацията на целева Програма за насърчаване въвеждането на енергоспестяващи и екологосъобразни технологии, елемент от която е проект “Подобряване конкурентноспособността на българските предприятия и насърчаване на местното устойчиво развитие чрез подкрепа на енергоспестяването”.

• 
  корпоративно управление
  

• 
  включването на мерки за енергийна ефективност в бизнес програмите за целия срок на договора за управление на търговските дружества в съответствие със стратегията за развитие на отделните дружества;
  
• 
  предвиждане на стимули за органите за управление при осигурено снижаване на специфичните разходи на енергия и други в края на всеки отчетен период;
  
• 
  предоставяне на специфична информация за енергийните разходи за нуждите на разработваните програми на национално и браншово ниво и целите на обществено-частното партньорство.
  

• 
  обществени поръчки
  

• 
  развитие на публично-частното партньорство за енергоспестяване
  

Както бе отбелязано при анализа на европейската практика, доброволните споразумения за енергоспестяване са основна мярка, прилагана в страните от ЕС. Основната им цел е да се насочат фирмите от отделните сектори главно в индустрията към реализиране на дейности за енергоспестяване за постигане на общи значими цели, резултатите от които ще бъдат от полза както за фирмите, така и за обществото. Тъй като този успешен механизъм за ЕС не е достатъчно познат и не е прилаган до момента у нас, Министерство на икономиката предприе стъпки за неговото проучване през 2004 година.

В рамките на разработения проект се предвижда да се осигури:

• 
  преглед на обхвата, съдържанието и статуса на мярката “доброволни споразумения за енергоспестяване”, както и анализ и оценка на използваните механизми за нейното внедряване в индустриалните браншове и други сектори;
  
• 
  създаване на капацитет за взаимодействие между Министерство на икономиката, респективно дирекция “Политика по отношение на предприятията” и бизнес асоциациите в подготовката, сключването, изпълнението и отчитането на резултатите от доброволните споразумения;
  
• 
  повишаване на капацитета за управление на енергийното потребление и енергоспестяването на браншово ниво.
  

• 
  стратегии и програми
  

В разработената от българското правителство през 2002 г. Програма за възраждане на българската икономика се предвижда по-висок годишен икономически растеж, отколкото в страните на ЕС. Очакваните сравнително високи темпове на индустриално развитие на страната ще се осигуряват с действия и мерки, които гарантират намаляване на негативното влияние на промишлеността като източник на замърсяване върху компонентите на околната среда.

От 2004 г. се предвижда ефективно осъществяване на подготвената вече “Стратегия за изследване, технологично преструктуриране и иновации”. С разработването на тази стратегия се цели развитие на научния и технологичния сектор, подобряване на научния потенциал в промишлеността в посока създаване и прилагане на иновации и засилване на технологичния трансфер. Осъществено е проучване на енергийната ефективност в промишлеността, на основата на което е подготвен “План за действие за енергийна ефективност”.

Предвижда се Министерство на икономиката чрез взаимодействие с други държавни органи и/или развитие на партньорството с бизнес асоциациите и НПО да подпомогне и осигури допълнително разработването на програма за повишаване на енергийната ефективност и сертифициране на сградите на централната администрация и второстепенните разпоредители към министъра на икономиката.

Концепцията по възможности за разработване на схема за “зелени инвестиции” в България е разработена от Световната банка и се отнася до начините на използване на приходите от търговията с емисии по чл. 17 от Протокола от Киото. Схемата ще дава възможност за финансиране на редица дейности в областта на изменение на климата – от институционално изграждане и събиране на данни, до реални проекти за намаление на емисиите от парникови газове, основно чрез: подобряване на енергийната ефективност; усъвършенстване на горивните и производствените процеси; разширено използване на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и други.

Целесъобразно е част от предстоящата дейност в областта на ЕЕ и ВЕИ да се обвърже и с разработването на конкретни проекти, насочени към смекчаване на социалната тежест на провежданите реформи в енергийния сектор. Ефектите от такива проекти могат да бъдат интегрирани с позитивни резултати в областта на трудовата заетост, устойчивото икономическо развитие и други.

Разработваният в момента Национален план за развитие на страната в периода 2007-2013 и съответните Оперативни програми към него ще бъдат взети под внимание при разработването на Националната краткосрочна програма, както и при бъдещо актуализиране на тази програма.

• 
  изпълнение, мониторинг и оценка на прилаганите мерки
  

• 
  Изграждането и поддържането на Информационна система за състоянието на енергийната ефективност в промишлеността и туризма, включваща данни за енергийната наситеност на БВП като цяло и по сектори, за енергийната себестойност на произвежданите/предлаганите стоки и услуги и други;
  
• 
  Текуща оценка на изпълнението и на постигнатите ефекти от предприеманите програми и мерки.
  

В съответствие със Закона за енергийната ефективност, ежегодно ще се изготвят отчети с оценка на прилаганите мерки, информация за които ще се предоставя и на Агенцията по енергийна ефективност.

• 
  Финансови мерки
  

• 
  насърчаване на инвестициите
  

При проекти от значителен обществен интерес, областните управители ще осигуряват прилагането на държавната инвестиционна политика, насочена към повишаване на енергийната ефективност. Създадените областни съвети по ЕЕ подпомагат областните управители в организиране разработването на програми за инвестиране в мерки по енергийна ефективност. Контрола за инвестициите се осъществява от областните управители.

АЕЕ обобщава предложенията на отделните области и ги представя на Министъра на финансите, който ги предлага за включване в годишния бюджет на текущата година.

2. ТРАНСПОРТ

   1. ОБЩО СЪСТОЯНИЕ И ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЕКТОРА

През годините след 1989 г. Брутната добавена стойност (БДС), реализирана в сектор “Транспорт”, отбелязва съществени колебания, които отразяват разнопосочните процеси в българската икономика. Общата стабилизация след 1997 г. доведе и до стабилизиране на транспортния сектор. След сериозния спад през 1998 г. се оформи тенденция на постепенен ръст на БДС, реализирана в сектора, която през 2002 г. достигна 6.75 % – значително надвишавайки общия за страната ръст на БВП (4.89%), за 2003 г. този ръст е 3.62%, а за 2004 г. се очаква да достигне 6% при прогнозен ръст на БВП от 5.5% (фигура 4.2.1.1).

Секторът на услугите се оформя като най-динамичен компонент за създаването на БВП от страна на предлагането. През 2003 г. в него е създадена 58.6% от БДС в икономиката, като значителна част от тази добавена стойност идва от сектор “Транспорт”. Между 1999 г. и 2003 г. сектор “Транспорт” нараства в реално изражение със средно 4% годишно. Налице е трайна тенденция и за увеличаване дела на транспорта при реализирането на Брутната добавена стойност в икономиката: от 6.08% през 1998 г. до 7.47% през 2002 г. и съответно 7.39% през 2003 г. като се очаква през 2004 г. този дял да възлезе на 7.56%. Създадената БДС в транспорта през 2003 г. възлиза на 2.23 млрд. лв. (за 2004 г.18 – 2.36 млрд. лв.)

• 
  изградени транспортни мрежи, които не се поддържат ремонтират и реконструират достатъчно;
  
• 
  липса на свободен достъп на нашия транспорт до националните транспортни мрежи на съседните страни;
  
• 
  намалени превози на речния транспорт;
  
• 
  недостатъчно субсидиране от държавата на националните превозвачи и инфраструктура с национално значение.
  

Делът на транспорта в крайното енергийно потребление на страната в периода 1997-2003 година е около 25 % с тенденция към нарастване. В Европейската общност 30 % от крайната енергийна консумация се дължи на транспортния сектор с тенденция делът му да се увеличи след присъединяване на страните кандидат-членки за ЕС. В тази връзка неизменно ще се увеличат и емисиите от СО₂.

На фигура 4.2.1.2 е показано потреблението на сектор транспорт по горива и енергии в периода 1997- 2003 година.



Фигура 4.2.1.2
От фигурата се вижда, че 98% за 2003 година от потреблението на транспорта е потребление на течни горива (включително керосина за въздушния транспорт).

На долната фигура са показани дяловете на основните горива и енергии в КЕП на транспорта. Вижда се, че течните горива (без керосина), т.е. потреблението на автомобилния транспорт, представлява 91% от КЕП на транспорта.

На транспорта (основно на автомобилния) се предоставят 63% от предложените на вътрешния пазар течни горива (без износа) .

Този сектор през последните години непрекъснато увеличава потреблението си и е отговорен за общото нарастване на крайното енергийно потребление през 2003 година.

Делът на автомобилният транспорт в периода 1997-2002 год. се увеличава с около 1 % годишно.

През последните 2 години, единичната консумация на пътническия железопътен транспорт (пътнико-km) и стоки (тон-km) нараства съответно с 9.7% на година и 4.2% на година. Тези стойности са относително по-високи, отколкото тези за целия транспорт.

На долната фигура е показано ЕИ на сектор транспорт. Показателите за енергийна интензивност за отделните видове транспорт са средно с 30-40% по-големи от тези за страните в ЕС.

Основните причини за наблюдаваното в периода 2000-2003 година нарастване на ЕИ на транспорта са:

• 
  Морално и физически остарял парк на превозните средства(средната възраст на автомобилния парк, с който се извършва обществен превоз - над 10 год., на локомотивите – над 25 год., на вагоните-20 год.), съчетано с лошо поддържане (отсъствие на реална технологична и екологична диагностика, влошено качеството на използваните експлоатационни материали (горива, масла, гуми и т.н.) поради лош подбор и несъответствие);
  
• 
  Развитието на инфраструктурата изостава и не е балансирано между отделните видове транспорт. (Липсва баланс на превозите между железопътния и шосейния транспорт при наличие на тенденция за интензификация на автотранспорта, водеща до задръствания, разрушаване на околната среда и де стабилизация на икономическото развитие на страната);
  
• 
  Лоши експлоатационни условия – инфраструктурата на ЖП транспорта и 28% от пътната мрежа в страната са в тежко състояние, водещо и до влошени условия за безопасност;
  
• 
  Трафикът не е оптимизиран (особено в големите градове). Нарушена организация на превозите поради отсъствие на диспечеризация;
  
• 
  Наличието на паралелни автобусни линии при почти пълна липса на държавно субсидиране на пътническите превози;
  
• 
  Липсват ефективни програми за обучение на водачи с цел икономия на гориво при кормуване;
  
• 
  Нараства делът на частните автомобили в трафика, които потребяват горива без да създават добавена стойност.
  

2. ПРОГНОЗА ЗА КРАЙНОТО ЕНЕРГИЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ. ЦЕЛИ

1. 
   • Постигане на икономическа ефективност
   

- Създаване на подходящи условия за устойчив ръст на вътрешните и международните превози

- Интегриране на българската транспортна система в европейската и утвърждаване на приоритетната й роля в региона

- Подобряване на условията за лоялна конкуренция между и в различните видове транспорт.

2. 
   • Развитие на устойчив транспортен сектор
   

- Повишаване на енергийната ефективност на транспортния сектор

- Осигуряване на висока степен на безопасност и сигурност на транспортната система.

3. 
   • Подпомагане на регионалното и социално развитие и обвързаност
   

- Осигуряване на транспортни услуги за населението на достъпни цени.

Развитието на ефективни и екологосъобразни транспортни системи и технологии е приоритет на отрасъла с оглед подобряване ефективността и качеството на пътническите и товарни превози, повишаване безопасността на движение, намаляване енергийната интензивност на превозите, защита здравето на хората и опазване на околната среда от вредното въздействие на транспорта.

Последните пет години бележат значителни промени в пътния сектор в България и се характеризират със следните особености:

• 
  Класифициране на всички пътни участъци в съответствие с европейските и регионалните програми за инфраструктурно развитие;
  
• 
  Създаване на условия за преминаване към европейските норми и технически стандарти в областта на пътищата;
  
• 
  Създаване на пазарна среда за строителство и поддръжка на пътища.
  

На долните две фигури е показана „оптимистичен сценарий” за потреблението на горива и енергии, както и на ЕИ на сектора в периода 2003-2015 г. в условията на повишаващи се цени на горивата, обновяващия се автомобилен парк, оптимизиране на градския и товарния транспорт, ограничаване движението на износени автомобили и други мерки, които ще бъдат предприети в тази област.

Не се предвиждат промени в дяловете на различните горива и енергии през прогнозирания период. Очаква се автомобилният транспорт (течните горива) да запази определяща роля в общата характеристика на транспорта. Следователно основно внимание при формулирането на бъдещите мерки трябва да се обърне на автомобилния и железопътния транспорт.

Да се ограничи нарастването на ЕИ на транспорта без да се намали скоростта на нарастване на БВП, да се застраши безопасността на движението или да се влошат показателите на околната среда. Тази цел трябва да бъде преследвана в условията на трайно въвеждане на правото на Общността в областта на транспорта, както и на социалното и икономическо приобщаване и устойчивото развитие на страната.

3. МЕРКИ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ. ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ.

• 
  Законодателни:
  

• 
  Хармонизиране на нормативната уредба, касаеща транспортния отрасъл с тази на Европейския съюз;
  
• 
  Държавна помощ за предприятия на които държавата и общините възлагат дейности, водещи до подобряване на екологичната среда.
  

• 
  Организационни:
  

• 
  Регулиране на трафика в населени места чрез въвеждане на съвременни радио-информационни системи, отклоняване на движението и развитие на паркингова система;
  
• 
  Подобряване на техническото състояние на пътните превозни средства чрез въвеждане на задължителна технологична диагностика;
  
• 
  Обучение на водачи за икономия на гориво при управление на автомобила;
  

• 
  Въвеждане на диспечеризация на товарите за намаляване на изминатия пробег без товар и съкращаване на времето за товаро-разтоварни дейности;
  
• 
  Ускорено завършване на автомагистрала «Тракия»;
  
• 
  Подобряване на състоянието на пътищата;
  
• 
  Създаване на специализирано звено за енергийна ефективност в Министерство на транспорта и съобщенията;
  

• 
  Стимулиране замяната на стари с нови автомобили;
  
• 
  Стимулиране използването на обществен транспорт;
  
• 
  Стимулиране на товарния релсов транспорт, чиято специфична енергийна интензивност е около три пъти по-малка от тази на автомобилния;
  
• 
  Осъвременяване на тролейбусния парк.
  

Прилагането на високи технологии в транспорта е свързано преди всичко със разработването на нови технологии, съществено подобряване работните характеристики на съществуващите двигатели, редуциране на отделяните вредни емисии, прилагане на други схеми за получаване и преобразуване на енергии.

Внедряването на високите технологии ще се развива основно в направленията:

• 
  пътна инфраструктура и съоръжения;
  

Изграждането и обновяването на пътната инфраструктура се реализира и ще продължи инвестирането за:

• 
  прилагане на информационни технологии за оценка и проектиране;
  
• 
  изграждане на високоскоростни магистрали за средни и големи дистанции;
  
• 
  подновяване на съществуващата между селищна пътна мрежа;
  
• 
  изграждане на пътни съоръжения в градовете за намаляване на конфликтните точки между транспортните потоци и между транспортните потоци и обитателите;
  
• 
  изграждане на системи за контрол на транспортните потоци с цел намаляване на престоя на транспортните средства на кръстовищата и работата на двигателите на празен ход;
  
• 
  осигуряване на възможности за развитие на масовия градски транспорт;
  
• 
  поддържане на икономическо обоснована част от железопътната мрежа на страната и цялостно електрифициране;
  
• 
  закупуване на нови локомотиви.
  

• 
  качество на транспортните средства;
  

Направлението за подобряване и обновяване на транспортните средства ще следва икономическите възможности на отраслите, общините, фирмите и отделните собственици.

• 
  опазване на околната среда;
  

Опазването на чистотата на атмосферата в големите градове се основава на:

• 
  продължаване тенденцията за замяна на бензина с природен газ и пропан-бутан;
  
• 
  големите производители на транспортни средства повишават непрекъснато качествата на двигателите с вътрешно горене – към 2015 г. отделяните вредни емисии ще бъдат редуцирани средно с една трета;
  
• 
  ще се направят демонстративни опити за доставяне на транспортни средства, използващи директното преобразуване на химическа енергия в електрическа.
  

Към 2015 г. не се очаква съществена промяна в организацията на градския и между селищния транспорт.

3. СЕЛСКО СТОПАНСТВО

   1. ОБЩО СЪСТОЯНИЕ И ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЕКТОРА

Тенденцията за растеж на икономиката на страната продължава и през 2003 г. БВП за 2003 г. е 34 410 млн.лв., за 2002 г. – 32 335 млн.лв., за 2001 г. – 29 709 млн. лв. Физическият обем на БВП е нараснал с 4.3% спрямо предходната (2002) година.

Най-голям дял в БВП селското стопанство има през 1990 г. – 17.7%. До 1993 г. постоянно намалява до 6.4% и след това пак започва да нараства до 1999 г. – 12%, след което се запазва относително постоянен ~ 11%.

В периода 1997 – 2002 г. БВП ежегодно нараства с 4.0%, докато БДС на селското стопанство нараства едва с 0.6% годишно.

В периода 1990 – 2000 г. КЕП постоянно намалява от 954 до 270 ktoe, след което се установява слаба тенденция за увеличаване след 2001 г. – от 270 до 280 ktoe. Делът на селското стопанство в общото КЕП за периода 1993 – 2003 г е относително постоянен - 3 – 4%.

На долната фигура е показано потреблението на различни енергийни ресурси в сектора.



Фигура 4.3.1.2

Основен дял от енергопотреблението на селското стопанство представляват течни горива. Течните горива се използват от земеделските машини в под-сектор земеделие.

Потреблението на електроенергия постоянно намалява от 86 ktoe през 1990 г. до 14 ktoe през 2003 г. Потреблението на въглища и биомаса е символично. Това е забележително особено като се има предвид, че теоретичният потенциал само на селскостопанските твърди отпадъци е около 1880 ktoe.


Фигура 4.3.1.3

Течните горива представляват 87% от КЕП на селското стопанство през 2003 г., като делът им нараства с 4% спрямо 1997 г (когато са били 83%).

Средната стойност за ЕИ на сектора в периода 1997– 2003 година е около ~ 0,05 koe /€00p с лека тенденция към нарастване.

Ниската енергийна интензивност на сектора се дължи както на слабата му механизация, така и на голямото участие на не-механизиран труд в селскостопанските дейности.

Замърсяване (Въздействие върху околната среда)

Отделяните СО₂ в страната като цяло намаляват – от ~59 MtCO₂ през 1990-та до ~42.8 MtCO₂ през 2003 г.

Селското стопанство отделя ~ 2% от емисиите на CO₂, което се дължи на слабата механизация в сектора и се нарежда на предпоследно място преди сектор „Услуги”.

2. ПРОГНОЗА ЗА КРАЙНОТО ЕНЕРГОПОТРЕБЛЕНИЕ НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО. ЦЕЛИ.

3. МЕРКИ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ. ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ.

• 
  замяна на съществуващия амортизиран машинен парк;
  
• 
  въвеждане на по-съвършени технологии на прибиране на реколтата, включващи обработка на място с цел намаляване на транспортните разходи;
  
• 
  повишаване на използваемостта на машините, чрез комасация на земеделските земи (ускорено развитие на пазар на земята, въвеждане на данък върху земеделските земи и т.н.);
  
• 
  подобряване на връзките между отделните транспортни системи в селското стопанство, рационални схеми за наемане на транспортни средства;
  
• 
  използване на комбинирани, многофункционални машини;
  
• 
  оптимизиране на мощността на двигателите, чрез присъединяване на подходящи агрегатни машини.
  

• 
  Спестяване на енергия при производство на зеленчуци и цветя в парници:
  
  • 
    използване на интегрирани енергийни инсталации;
    
  • 
    използване на топлинни прегради, намаляване на топлинни загуби, топлинна изолация на хранителния почвен слой;
    
  • 
    отглеждане на растителни видове с ниска енергийна консумация;
    
  • 
    системи за автоматично климатично регулиране в парниците;
    
  • 
    използване на нискотемпературната отпадъчна топлина.
    

• 
  Подобряване на отоплението в селскостопанските сгради:
  

• 
  подобряване на топлинната изолация на сградите;
  
• 
  въвеждане на нови котли с подобрени технически характеристики.
  

• 
  Енергоспестяване при напояването:
  

• 
  използване на стъпкови клапани с намалени загуби;
  
• 
  подмяна на неподходящите тръби, намаляване загубите при триене ;
  
• 
  използване на високоефективни помпи.
  

• 
  Енергоспестяване при механизираното растениевъдство:
  

• 
  намаляване уплътняването на почвата;
  
• 
  използване на възглавнични и двойни гуми на автомобилите и машините;
  
• 
  ниска оран;
  
• 
  ограничаване използването на химически торове и замяната им с органични;
  
• 
  подобряване ефективността при сушене, подготовка и складиране на фуражи;
  
• 
  подобряване организацията на труда – особено ограничаване празните ходове на машините;
  
• 
  спазване на агротехническите изисквания към технологиите;
  
• 
  ниско обемно пръскане на растенията при растителна защита.
  

• 
  Спестяване на енергия при електрифициране на селскостопанските технологии:
  

• 
  преместване на консумацията електроенергия на някои технологии в не-пикове часове /за предпочитане нощно време/;
  
• 
  използване на акумулиращи бойлери;
  
• 
  регулиране скоростта на въртене на електромоторите;
  
• 
  намаляване режима на работа на празен оборот на селскостопанското оборудване;
  
• 
  използване на енергоспестяващо осветление;
  
• 
  автоматично изключване на системите през деня.
  

• 
  Енергоспестяване в животновъдството:
  

• 
  използване на топлината от охлаждането на мляко за затопляне на вода;
  
• 
  използване на топлинни акумулатори;
  
• 
  използване на топлообменници за използване на топлината от използвания въздух, рециркулация на използвания въздух;
  
• 
  затопляне на входящия въздух; целево затопляне на помещенията, в които са младите животни и пилетата;
  
• 
  по-добра термична изолация на помещенията;
  
• 
  използване на термични завеси;
  
• 
  използване на таванни вентилатори, избягване на паразитни въздействия от циркулацията във вентилационните системи.
  

• 
  Организационни мерки
  

• 
  Ускоряване на комасацията
  

• 
  запознаване със съвременни начини на използване и опазване на земята и околната среда, както и прилагане на ефективни и модерни селскостопански технологии;
  
• 
  активизиране пазара на земята;
  
• 
  привличане на инвестиции;
  
• 
  създаване на условия за правилно използване на земеделските земи.
  

• 
  Създаване на звено към МЗГ, занимаващо се с проблемите на енергийната ефективност в селското и горското стопанство
  

4. ДОМАКИНСТВА

1. ОБЩО СЪСТОЯНИЕ И ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЕКТОРА

В разрез по години крайното енергопотребление в битовия сектор (фигура 4.4.1.1)е както следва:

• След период на намаление до 1998 г., в периода 1997 – 2003 г. енергийното потреблението в сектор домакинства се колебае в границите от 2000 ktoe през 2001 г. до 2304 ktoe през 2003 г. До края на 1996 г. употребата на течни горива намалява рязко, вследствие на либерализацията на цените им. Интерес представлява бързото нарастване потреблението на дървата за огрев, което започва след 1991 г., поради ниската цена на дървата за огрев.

• В периода 2001 - 2003 г., заедно с продължаващото нарастване потреблението на дървесината започва бързо увеличаване и това на въглища.

На фигура 4.4.1.4 е илюстрирано специфичното потребление на електрическа енергия в бита. Вижда се тенденцията за спад, която се дължи на увеличаването на цените за битови потребители и предизвиканото от това рязко намаляване на употребата на електроенергия за отопление. Потреблението на електрическа енергия в бита се разпределя приблизително по следния начин:

- 15% за отопление;

- 75% за домакински уреди, вкл.готвене и топла вода;

- 10% за осветление.

През 2003 год. специфичното потребление на електрическа енергия в бита е 1190 kWh/жител, което е 40% по-ниско спрямо това в европейските страни. При оценката на този факт трябва да се вземе под внимание ниската степен на битова газификация у нас в сравнение със страните от ЕС.

В периода 1997-2003 г. вследствие на заместване на вторични енергии (електро и топлоенергия) с горива, които имат по-ниска крайна ефективност, но икономически са по-изгодни за домакинствата, ефекта от нарастване на енергийното потребление (3,14%) е довел до реално увеличаване на използваната енергия с 1%. Останалите 2% са „загубени” вследствие това заместване. /фигура 4.4.5/. Вижда се,че в периода 2002-2003 г.не е настъпило значително преструктуриране на енергийното потребление в бита.



Фигура 4.4.1.5


Фигура 4.4.1.6

Над 75 % от потребените в бита горива и енергии се използват за отопление и БГВ. След 2001 г. започва нарастване на потреблението на термална енергия с около 13% годишно, което е значително по-бързо от общото нарастване. Може да се направи извода, че домакинствата бързо възстановяват загубения през минали години топлинен комфорт. Това важи и за потребителите на топлинна енергия след 2002 г. /фигура 4.4.1.6/

Битовият сектор се характеризира със следните по-важни енергийни характеристики:

• 
  незадоволително технологично състояние на системите за централизирано и местно топлоснабдяване;
  
• 
  неефективни вътрешносградни отоплителни мрежи;
  
• 
  слабо развита газоснабдителна мрежа за задоволяване на енергопотребителите;
  
• 
  използване на нискоефективни съоръжения и енергоносители;
  
• 
  лоши експлоатационни качества и амортизираност на сградния фонд;
  
• 
  ниска топлоизолация при сградите;
  
• 
  слабости при строителното изпълнение на сградите;
  
• 
  ограничено внедряване на нови енергоефективни материали/ термоизолационни мазилки, бои с термоизолационни качества, енергоспестяващи термоекраниращи керамични покрития, топлоизолационни плочи от пенополиуретан и др.;
  
• 
  неадекватна система на управление и поддържане на жилищния фонд;
  
• 
  използване на неподходящи лампи и осветителни тела, както и нерационален режим на използване и командване на осветлението;
  
• 
  използване на неефективни битови електрически прибори, които не отговарят на европейските норми.
  

2. ПРОГНОЗА ЗА ЕНЕРГОПОТРЕБЛЕНИЕТО В БИТОВИЯ СЕКТОР

На фигура 4.4.2.1 е показана прогнозата за развитието на потреблението в бита до 2015 година. Предвижда се нарастване на крайното енергийно потребление в бита до 3263 ktoe през 2015 година. Заедно с общата тенденция нараства употребата на всички горива и енергии с изключение на електроенергията. Тя ще се свива под натиска на бързото навлизане на битовата газификация. Природният газ е силен конкурент не само на електроенергията (в частта й, която се използва за отопление, БГВ и готвене), но и на топлинната енергия (която ще остане без субсидии). Употребата на твърди горива (дървесина и въглища) ще продължи да нараства, но по-бавно от нарастването на природния газ. Използването на дървата за огрев може да бъде ограничено само при относително по-бързо повишаване на цената им в сравнение с цената на въглищата и топлинната енергия.

След спад до 2001 г., енергопотреблението на едно жилище започва нарастване и през 2015 г, то ще достигне 1,15 toe годишно. Това означава, че ще протече процес на възстановяване на топлинния комфорт в бита. Тази тенденцията ще продължи пропорционално на нарастването на БВП и съответстващото повишаване на доходите.

Очаква се започналото през 1998 г. намаляване на специфичното потребление на електроенергия да продължи и през 2015 г. да бъде около 2900 kWh на жилище. Тази прогноза се налага от нарастване цените на електроенергията за бита, което ще предизвика намаляване използването й за отопление, замяна на съществуващите битови електроуреди с такива с по-висока ЕЕ и увеличаване на употребата на по-евтини горива.

На фигура 4.4.2.2 са показани прогнозните дялове на различните видове горива и енергии в бита. Независимо от заложеното бързо разрастване на битовата газификация, делът на природния газ през 2015 г. ще остане около 2 пъти по-малък от този на електроенергията. Дори при относителното стабилизиране на дела на дървесината в края на прогнозния период, тя ще заема лидерска позиция. Това неминуемо поставя въпроса за ЕЕ мерки в областта на използването на твърдите горива.

Анализът на индексите за специфичното енергийно потребление /фигура 4.4.2.3/ показва, че с най-висока скорост ще нараства термалната енергия (сума от всички горива и енергии в бита, без електроенергията) и най-бавно енергията от централното топлоснабдяване. Това означава, че мерките по енергийна ефективност трябва да се насочат към:

• 
  ефективно използване на енергийните ресурси за отопление;
  
• 
  намаляване на загубите по преобразуването на използваните в бита горива в топлинна енергия;
  
• 
  намаляване на топлинните загуби на жилищните сгради чрез подобряване на енергийните им характеристики (саниране) и т.н.
  

3. МЕРКИ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ. ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ

Агенцията по енергийна ефективност прилага самостоятелно и съвместно с централните и териториалните органи на изпълнителната власт, общините, граждански сдружения , икономически субекти и електронни и печатни издания, многообразна информационна политика по мерките за постигане на енергийна ефективност.

• подобряване енергийните характеристики на съществуващия жилищен фонд чрез обновяване, което да доведе до намаляване на топлинните загуби през ограждащите конструкции и елементи, повишаване експлоатационните качества на жилищата и постигане комфорт на обитаване;

• осигуряване на надеждни и ефективно функциониращи отоплителни системи /при централизирано топлоподаване/ с нови абонатни станции, ремонт на вътрешните отоплителни инсталации, подмяна на радиатори, индивидуално отчитане на консумираната топлинна енергия и възможност за индивидуално регулиране на топлоподаването;

• ускоряване на битовата газификация /природният газ е висококалорично гориво с висока крайна ефективност на използване в домакинските уреди и очаквана по-ниска цена при използването му/;

• технико-икономически оправдан избор на енергоносители и съответните горивни устройства и съоръжения за битови сгради с индивидуално отопление;

• модернизиране на осветлението без да се намалява нивото на осветеност и качеството на осветлението /чрез използване на компактни луминесцентни лампи /;

• прилагане на нормативи за ниско-енергийни (пасивни) жилища при ново строителство и въвеждане на нормативни разпоредби за високоефективни топлоизолационни материали;

• стимулиране закупуването на енергийно ефективни уреди чрез хармонизиране на стандартите за домакински уреди и етикетиране относно разход на енергия, ниво на шум и други характеристики. Информацията за енергийната консумация мотивира избора на потребителите при закупуване не само на база цена на уреда, но и на база енергиен разход по време на експлоатация;

• поощряване развитието на пазар на услуги за повишаване на енергийната ефективност и обучение на участниците на пазара.

• 
  Организационни и институционални:
  

• 
  Национална програма за обновяване на жилищните сгради в България – отразява политиката по ЕЕ в сградния фонд;
  
• 
  Социална защита на потребителите в битовия сектор: мерки по ЕЕ в социалните заведения на бюджетна издръжка, подпомагане на социално слаби семейства чрез осигуряване с необходимите им базови количества енергия, помощи за отопление и преориентирането на част от средствата в такива за енергоспестяващи мерки;
  
• 
  Информационните и образователните кампании.
  

• 
  Финансови и данъчни:
  

• 
  Фонд „Енергийна ефективност”;
  
• 
  Схема „Финансиране от трета страна”;
  
• 
  Данъчни облекчения – предвидени стимули съгласно ЗЕЕ и Наредбата за сертифициране на сгради.
  

• 
  създаване на модел на потребната енергия на домакинството;
  
• 
  избор на материали и технологии при обновяването на съществуващите сгради;
  
• 
  осигуряване на надеждни и енергоефективни отоплителни системи;
  
• 
  монтиране на високо ефективни вентилационни средства;
  
• 
  монтиране на автоматизирани климатични системи;
  
• 
  избор (при възможност) на енергоносители;
  
• 
  развиване и достъпност на битовата газификация;
  
• 
  прилагане на енергоспестяващи осветителни тела;
  
• 
  системи за контрол на материалите, влагани при ново строителство.
  
• 
  създаване на информационна среда при закупуване на домакински уреди.
  

5. УСЛУГИ

   1. ОБЩО СЪСТОЯНИЕ И ХАРАКТЕРИСТИКА НА СЕКТОРА

Най-голям дял в БВП на страната имат съответно туризмът, търговията и съобщенията. Основно те генерират добавени стойности в брутното потребление на страната. Но едновременно с това основни енергийни консуматори са обектите в сектор туризъм и сградния фонд на обществения сектор. Разходите за улично осветление, отопление и осветление в обществените сгради са едно голямо перо от държавния и общински бюджет. Амортизираният сграден фонд е с изключително лоши енергийни характеристики, което неминуемо ще принуждава собственика – държавата или общината – да прояви активност за подобряване на енергийната ефективност.

При съставянето на гориво-енергийни анализи на Р България потреблението на горива и енергии от сектор услуги се обединява със секторите: домакинства и селско стопанство. Въпреки, че сектор услуги потребява не по-вече от 9% (2002 г.) от крайното енергийно потребление, той има значителен принос в БВП на страната.

Брутна добавена стойност в сектор услуги

Българската икономика се характеризира с непрекъснатото увеличаване дела на услугите през последните 7 години. Секторът на услугите традиционно се развива динамично и през 2001 г. растежът му доведе до надхвърляне на равнищата от предкризисния период. Средногодишният ръст на добавената стойност в услугите за последните 5 години е 4,4%/год. Постепенното възстановяване на външното търсене, което подпомага най-вече отраслите “Хотелиер­ство и ресторантьорство” и развитието на отрасловите групи “Финанси, кредит и застраховки”, “Търговия” и “Съобщения” обуславя високият средногодишен реален растеж на тези под-сектори с над 5%.

Енергопотреблението на сектор услуги през 2003 г. е 757 ktoe. Това представлява около 8% от крайното енергийно потребление.

Горната фигура показва структурата на крайното енергийно потребление в сектора на услугите в периода 1997-2003 година. Крайното енергийно потребление в сектора на услугите през 2002 г. е 742 ktoe, през 2001 г. - 770 ktoe, а през 2000 година -650 ktoe. При това брутната добавена стойност (БДС) на сектора на услугите в БВП нараства пропорционално на консумираната енергия, т.е. енергийната интензивност на сектора не се променя значително. Не може да не се отбележи и факта, че делът на сектор “Услуги (включващ транспорта)” в БВП (58%) е по-голям от дяловете на секторите ”Индустрия” (28%) и “Селско стопанство” (14%) взети заедно.

Въпреки, че в периода 1997-2001 г. КЕП намалява, енергийното потребление в услугите плавно нараства (8,9%/год.).

Секторът е ориентиран към потребление на горива и енергии с висока крайна ефективност независимо от цената им.

От 1998 г. добавената стойност в услугите у нас бележи ръст от 5%/год. Този ръст съответства на нараснало енергопотребление в сектора и особено на нарастване потреблението на електроенергия (6,8%/год.), чийто дял в общото енергопотребление е най-голям и през 2003 г. става 67%.



Фигура 4.5.1.2

Най-голям дял в КЕП на услугите има електрическата енергия. Забележително е, че в този сектор независимо от нарастването на цените на електроенергията, делът й е нараснал значително. Може да се направи извода, че този сектор не се влияе от цените на енергоносителите и от вземаните мерки по ЕЕ, тъй като увеличава потреблението на скъпи горива (течни горива) и енергии (електроенергия), а намалява потреблението на по-евтини такива (въглища и дървесина). Бързо навлиза природния газ вероятно за сметка на топлинната енергия.

Горната фигура показва, че специално внимание трябва да се обърне на нарастващата консумация на електроенергия и течни горива и на мерки свързани с намаляване на това потребление, особено в бюджетната сфера, където все още тези скъпи ресурси се употребяват за отопление. „Големият губещ” в този сектор е топлинната енергия, която силно се е свила за сметка на течните горива и природния газ.

Енергийна и електрическа интензивност на услугите



Фигура 4.5.1.3

В периода от 1997 до 2003 г. енергийната интензивност на услугите не се променя съществено (фигура 4.5.3). През последните две години тя варира около 0,027 koe/€00p. Тази стойност е равна на средната енергийна интензивност на услугите в страните от ЕС (0,027 koe/Е95 за 1999 г.).

Средно за ЕС енергийната интензивност на услугите намалява с около 0,9%/год. след 1990 година. Подобна тенденция се наблюдава в повечето страни-членки с изключение на Италия, Белгия, Испания и Португалия.



Фигура 4.5.1.4

Фигура 4.5.1.4 илюстрира тенденция, която се различава от тази на фигура 4.5.1.3 и показва, че сектора проявява явни предпочитания към електрическата енергия. Фигура 4.5.1.4 сочи нарастване от около 1,9%/год. През последното десетилетие, за страните от ЕС също е характерно нарастване потреблението на електрическа енергия в този сектор.

Анализът на енергопотреблението в сектора налага извода, че ЕЕ мерки могат да се въведат на много места, където съществува:

• 
  неефективно улично осветление, а също и в сградите;
  
• 
  неикономично отопление поради:
  

• 
  незадоволително състояние на сградния фонд;
  
• 
  незадоволително технологично състояние на системите за топлоснабдяване;
  
• 
  голям процент на индивидуално отоплявани сгради при нисък комфорт, като се използват нискоефективни съоръжения и енергоносители;
  
• 
  липса на управление и контрол на енергопотреблението в сферата на услугите.
  

2. ПРОГНОЗА ЗА КРАЙНОТО ЕНЕРГОПОТРЕБЛЕНИЕ.ЦЕЛИ

С най-съществен принос за растежа на добавената стойност в сектора се очаква да бъдат отрасловите групи: финанси, кредит и застраховки, търговия и съобщения. За целия период 1997 – 2015 г. сектор услуги ще увеличава потреблението си със скорост равна на скоростта на нарастване на БДС, създавана в сектора.

За целия период 1997- 2015 г. сектор услуги ще увеличава потреблението си със скорост малко по-ниска от скоростта на нарастване на БВП и в края на периода то ще достигне 1433 ktoe.

Очаква се специфичното енергийно потребление на зает в сектора през 2015 г. да достигне 0,9 toe/зает, което е сравнимо с аналогичния показател за ЕС (1,1 toe/зает през 2000 г.), където също се наблюдава тенденция към увеличаване.



Фигура 4.5.2.2

При условие, че броя на заетите в сектора не се променя силно, а добавената стойност расте със скоростта на БВП, специфичното потребление на електрическа енергия на един работещ в сектора ще нараства.

Горната графика илюстрира тенденция, идентична с тази на потреблението на електрическа енергия в услугите, което се дължи на предпоставката, че броят на заетите в сектора няма да нараства по-бързо от нарастването на потреблението в сектора.

В периода 1997– 2015 г. не се очаква значителна промяна в енергийната интензивност на сектор услуги, т.е. тя ще се запази на нивото си от 2003 година – 0,027 ktoe/E00p.

3. МЕРКИ ЗА УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЕНЕРГИЙНАТА ЕФЕКТИВНОСТ. ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ

• 
  автоматизираните системи за енергийно управление в сгради;
  
• 
  системите за управление осветлението;
  
• 
  автоматизираните системи за управление отоплението;
  
• 
  управляващите системи за вентилация;
  
• 
  управляващите системи за климатизация;
  
• 
  управляващите системи за битово горещо водоснабдяване.
  

• 
  инфрачервени камери за следене на температурното разпределение в помещенията;
  
• 
  управляеми въздушни завеси;
  
• 
  автоматизирани и самозатварящи се врати;
  
• 
  двигатели с микропроцесорно управление;
  
• 
  системи за предупреждение на промени в условията на обитаване;
  
• 
  системи за предотвратяване на аварийни ситуации;
  
• 
  системи за защита от пожари.
  
• 
  баласти за луминисцентното осветление;
  
• 
  нови енергоспестяващи осветителни тела за улично осветление.
  

Мерките насочени към подобряване на енергийната ефективност ще включват и нарастващо използване на различни възобновяеми енергийни източници.

Липсата на управление и контрол на енергопотреблението в сферата на услугите, особено в приватизираните и частни предприятия създава пречки за директно прилагане на мерки по ЕЕ, а оттам и до намаляване на енергийната интензивност в този отрасъл. Трябва да се вземе под внимание, че пълният обем на въвежданите мерки по ЕЕ в страната не може да се оцени, тъй като получаваната информация касае само част от сектора на услугите, който потребява около 9% от КЕП. Извън обхвата на този анализ остават големите промишлени консуматори, транспортните фирми, селското стопанство, туризма, битовия сектор и др. По-голямата част от реализиращите се в страната мерки за повишаване на ЕЕ се реализират с частни средства и остават извън полезрението на държавните ведомства и традиционните канали за получаване на информация.

На практика, обаче, могат да се реализират големи икономии на енергия в сградния фонд и уличното осветление, които са собственост на държавата или общините. И основните усилия на политиката по енергийна ефективност трябва да бъдат насочени предимно в тази посока. Очаква се, създаването на предприятия за енергийни услуги и прилагането на иновационни финансови механизми, като например финансиране от трети страни в сектора на услугите да добие реални измерения.