Програма „развитие на човешките ресурси", 2007 2013 bg 051PO001 07 "Инвестира във вашето бъдеще"
Изтегляне 0.94 Mb.
|
| Глава ІІ. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА РАБОТОДАТЕЛИТЕ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА НОРМАЛНИ УСЛОВИЯ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РАБОТАТА ПО ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ – ПРАВИЛА ЗА ВЪТРЕШНИЯ ТРУДОВ РЕД, ОРГАНИЗАЦИЯ НА БИЗНЕС ПРОЦЕСИТЕ, ИЗИСКВАНИЯ КЪМ НАЕТИТЕ ЛИЦА
2. Общи задължения на работодателите за осигуряване на нормални условия за изпълнение на работата по трудово правоотношение. При постъпване на нов служител, работодателя има задължение да изготви набор от документи и да ги предостави за подпис на работника/служителя, както и да предприеме необходимите мерки за организацията на дейността по осигуряване на нормални условия на труд на работното място. Тези от тях, които имат по-общо значение в разглежданата насока ще бъдат разгледани накратко по-долу в тази част на изследването. 2.1. Изготвяне на длъжностна характеристика – тя е неразделна част от трудовия договор и работодателят има задължение да я връчи на работника/служителя заедно със справката за приетото уведомление в Националната агенция по приходите (НАП). В длъжностната характеристика се описват конкретните задължения и отговорности за заеманата длъжност, с които работникът следва подробно да се запознае. Изпълнението на това условие се удостоверява с подписана от лицето декларация. 2.2. Условия на труд – отново задължение на работодателя е да запознае и инструктира работника/служителя с условията на труд в предприятието, както и да подсигури документалното удостоверяване за запознаването. Работодателят има водещата и най-отговорна роля при осъществяването на дейностите в предприятието за осигуряване подходящи и преди всичко оптимални условия на труд. Той е задължен да организира въвеждането и поддържането на Система за управление безопасността и здравето при работа.(СУБЗР). Целта е системата да не бъде формална, а реално да подпомага постигането на минимум условия на труд, съответстващи на изискванията на нормативната уредба. 2.2.1.Основни задължения на работодателя за осигуряване подходящи условия на труд. 2.2.1.1. Да предотвратява или ограничава проявлението на професионалните рискове; 2.2.1.2. Да оценява рисковете на работните места при избора на работното оборудване и технологиите, при използването на различни вещества и материали; 2.2.1.3. Предприеманите мерки и прилаганите методи да бъдат интегрирани с всички дейности в предприятието и на всички йерархични нива в управлението; 2.2.1.4. Да планира подходящи мерки за борба с рисковете на мястото на възникването им; 2.2.1.5. Да организира разработването и провеждането на единна обща превантивна политика на предприятието, обхващаща технологията, организацията на работа, и социалните взаимоотношения; 2.2.1.6. Да предприема необходимото за адаптиране на мерките за безопасност към постиженията на техническия прогрес и замяна на опасното оборудване, технологии и вещества; 2.2.1.7. Да осигури използването с предимство на колективните средства за защита пред личните предпазни средства; 2.2.1.8. Да осигури възможност за диалог с работещите и/или с техните представители; 2.2.1.9. При възлагане на задача на работник да отчита неговите възможности; 2.2.1.10. Да не допуска до местата със специфични или значими рискови опасности лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани с необходимите лични предпазни средства; 2.2.1.11. Да осъществява сътрудничество с работодателите на външни фирми, когато техните работници работят на територията на ръководеното от него предприятие. Да координира с тях защитата на работещите и профилактиката на професионалните рискове; 2.2.1.12. Да определи едно или повече лица от предприятието за организиране на дейностите, свързани със защитата на работещите и превенцията на професионалните рискове в предприятията. Определените лица да не бъдат поставяни в неблагоприятно положение поради дейността си и да им се осигурява достатъчно време за изпълнение на задълженията; 2.2.1.13. Да осигури здравно наблюдение на работещите в съответствие с рисковете за здравето, възникващи при работата; 2.2.1.14. Да предприеме необходимите мерки за осигуряване на първа помощ, противопожарна охрана и евакуация на работещите в съответствие с естеството на дейностите и с размера на предприятието, като осигури всички необходими контакти с външните служби. Да определя, обучава и екипира работещите, които прилагат мерките за борба с пожари, евакуация на работещите и оказване на първа помощ на пострадалите лица; 2.2.1.15. Да информира във възможно най-кратък срок работещите, които са изложени или е вероятно да бъдат изложени на сериозна или непосредствена опасност от налични рискове; 2.2.1.16. Да създаде условия за прекратяване на работата и/или за незабавно напускане на работните места в случай на сериозна, непосредствена или непредотвратима опасност. Възобновяването на работата да става само след отстраняване на опасностите; 2.2.1.17. Да организира воденето и съхраняването на документацията за оценка на риска и за регистриране и отчитане на трудовите злополуки; 2.2.1.18. Да провежда консултации с работещите или с техни представители и да им осигурява възможност за участие в обсъждането на всички въпроси, като им се предоставя достатъчно време за това в рамките на работния ден, без да им се намалява заплащането; 2.2.1.19. Да информира работещите или техните представители за рисковете и предприетите защитни мерки в предприятието за всяка професия и всяко работно място; 2.2.1.20. Да осигури адекватно обучение на всеки работник при постъпването му, при преместване на друго работно място или промяна на професията му, въвеждане на ново оборудване, промени в оборудването или технологията; 2.2.1.21. Да осигури защита на рисковите групи работници и служители. Въпросът е как на настоящия социално-икономически етап в развитието на страната ни могат да се реализират законовите европейски изисквания? Какви облекчения би могъл и трябва да ползва работодателя? Има ли правна възможност за постепенно достигане на критериите и изискванията? Предлагаме следните възможни решения, които могат да прилагат работодателите ни. В светлината на горепосочените задължения на работодателите в дискусионен аспект могат да бъдат поставени въпросите: как на настоящия социално-икономически етап в развитието на страната ни могат да се реализират законовите европейски изисквания в разглежданата област; какви облекчения би могъл и трябва да ползва работодателя; ефективни ли са правните възможности за постепенно достигане на европейските критерии и изискванията? Във връзка с отговора на тези въпроси смятаме, че е необходимо разумно степенуване на мерките за подобряване условията на труд според йерархичния принцип и съобразно наличните ресурси. Ето и няколко последователни стъпки, които задължително трябва да бъдат извървяни: а) да се извърши оценка на условията на труд на работещите с цел да се разкрият опасностите от технологичните процеси и оборудването, сградите и помещенията, устройството на работните места, организацията на труда, използваните суровини и материали, организацията на производството и др. специфични фактори; б) да се направи анализ на извършеното и разработи политика на фирмата със съответна програма от подходящи мерки за предотвратяване на риска. В програмата мерките следва да се степенуват по приоритети, да се осигурят финансово и кадрово. Тя следва да се обсъди с работниците и съгласува със съответната регионална дирекция на ИА «ГИТ, да се заложи в колективния трудов договор, за да стартира нейната реализиция; в) да се изгради фирмена система за управление условията на труд, изразяваща се в разработване на фирмени документи, подготовка на кадри и мерки за контрол; г) да бъде обобщена и представена на работниците или техните представители необходимата информация и комуникиране по отношение на съществуващите рискове за предприетите мерки и тяхното последователно отстраняване или минимизиране. Това са минимума от действия, които трябва да бъдат предприети и както се вижда не всички изискват големи финансови средства. Нужно е обаче най-вече разбиране, социален диалог и мениджърска отговорност. 2.3. Правила за вътрешен трудов ред – поредното задължение на работодателя е да запознае работника/служителя с Правилника за вътрешния трудов ред (ПВТР), както и да подсигури документалното удостоверяване за запознаването на персонала с него. Разпоредбата на чл. 181 от КТ е императивна и по категоричен начин задължава работодателя да издаде ПВТР, в който да определи детаилно както правата и задълженията на работниците и служителите, така и тези на работодателя по трудовото правоотношение. Също така, в него следва да се уредят и въпросите за организацията на труда в предприятието (фирмата), адекватно и комплексно отразяващи спецификите на конкретните дейности. Разработването и издаването на Правилник за вътрешния трудов ред (ПВТР) е вменено като задължение на работодателя. Нещо повече, за да издаде правилника той (работодателят) трябва да проведе предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите – чл. 181 от КТ. ПВТР се изготвя в писмена форма. В КТ са регламентирани минималните граници за работниците и служителите, с които работодателят е длъжен да се съобразява и тази специфична защита не може да бъде заобикаляна чрез разпоредбите на ПВТР. Фиксираните в Правилника разпоредби на този т.н. «вътрешен» за предприятието (фирмата) акт, имат нормативен характер. ПВТР задължително следва да включва и клаузи относно структуриране организацията на труда. С други думи, в него трябва да са уредени всички въпроси свързани с работното време, сменността, ползване на почивките (чл.139, ал. 1 и 2, чл. 141, ал. 3, чл. 151, ал. 3 от КТ). Вътрешната организация на работата в предприятието включва също така и начина на работа, функциите на различните звена (отдели, дирекции и др.), а също и начина за осъществяване комуникацията между тях. От не по-малко значение при изработването на ПВТР е факта, в него да бъдат включени формата и начина на различни правила за работа като техническите и технологическите такива, за условията на труд, противопожарната безопасност, съхраняването и опазването от персонала на имуществото, допълнителните трудови възнаграждения (чл. 187, т.10 от КТ). За отбелязване е, че в ПВРР следва да се предвиди възможност и за неговото изменение или допълнение, като за целта също трябва да се спази принципа за предварително съгласуване с представителите на синдикалните организации или тези на работниците и служителите (чл. 7, ал. 2 от КТ). Неизпълнението на горепосочените задължения води до отговорността на работодателя от нарушаване разпоредбите в трудовото законодателство. С други думи, ако работодателят не подлежи на по-тежко наказание, той ще понесе имуществена санкция или глоба в границите от 10 000 до 15 000 лв., а за виновното длъжностно лице – глобата е в границите от 2 500 до 10 000 лв. съобразно чл. 414, ал. 1 от КТ. В заключение на този раздел трябва да подчертаем, че правното основание се съдържа в текста на чл. 181 от КТ. Тази разпоредба е диспозитивна, което означава, че предоставя на работодателя правото, но не и задължението да приеме и утвърди ПВТР. 2.4. Фирмена и търговска тайна – изцяло в интерес на работодателя е да запознае работника/служителя със сведения и факти, които представляват фирмена и/или търговска тайна, както и да подсигури документалното удостоверяване за запознаването. Забележка: относно Длъжностна характеристика, Безопасни условия на труд, Вътрешен трудов ред, Фирмената и търговска тайни, могат да бъдат включени в обща декларация, в която задължително да са описани декларираните обстоятелства. 2.5. Извършване на инструктаж. В зависимост от времето и мястото на провеждане инструктажите биват: начален; на работното място; периодичен; ежедневен и извънреден. В предприятия с персонал до 50 души включително и/или определен обем производствени дейности се допуска едновременното провеждане на началния инструктаж и инструктажа на работното място. Начален инструктаж – за отчитане на началния инструктаж работодателя поддържа книга, в която вписва датите на провеждане на началния инструктаж и събира подписите както на инструктираните лица, така и на провелите началния инструктаж. Желателно е лицето да подпише декларация за проведен начален инструктаж, в която задължително трябва да присъстват дата на провеждане на инструктажа, както и подписите на инструктирания и инструктора. Инструктажът се провежда в деня на постъпване на работа по утвърдена от работодателя програма, в която се включват: Въпроси от общ характер: а) характер на производството; б) опасности и рискове относно работно оборудване, машини, съоръжения и технологични процеси, фактори на работната среда и трудов процес, материали, маршрути, опасни зони, транспортни средства; в) правила за организация работата в предприятието и на раб. места; г) причини за трудови злополуки, професионални заболявания, примери за допускани грешки и нарушения; д) колективни средства за защита и лични предпазни средства, включително специално работно облекло; е) правила за първа долекарска помощ; ж) планове за действие при пожар или авария. Въпроси свързани със съответната дейност и професия: а) конкретни правила и изисквания за осъществяване на трудовия процес; б) работни места с опасност от аварии, повреди и щети; в) възможни опасности и рискове за здравето; г) знаци и сигнали за безопасност; д) пожарна и взривна опасност на работните места; е) транспорт на хора, материали и продукция; ж) съхраняване на опасни вещества, материали и др.; з) конкретни забранителни разпоредби в предприятието. 2.6. Етичен кодекс – може да бъде разработен като раздел в правилника за вътрешния трудов ред. 2.7. Работа при повече от 48 часа седмично – при сключване на договор за допълнителен труд, когато общото работно време по основния и допълнителния трудови договори на лицето надвишава 48 часа седмично, работникът/служителят трябва да даде изричното си съгласие за работа повече от 48 часа седмично. Това става с декларация в писмен вид от него. 2.8. Лични данни – тъй като работодателят е и администратор на лични данни, същият трябва да си осигури правото да съхранява и оперира с такива данни на своите служители, както и да ги предоставя на трети лица във връзка с изпълнението на трудовите им договори. Работникът/служителят трябва да даде писменото си съгласие за това с подписване на „Декларация за съгласие за опериране, съхраняване и предоставяне на личните данни на трети лица" и която следва да се съхранява в личното му досие. 2.9. Задължения за работодателите произтичащи от Европейското законодателство. В тази насока само ще бъдат маркирани някои правни актове на Европейския съюз (ЕС), които трябва да се имат предвид от работодателите. 2.9.1. Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12.06.1989г. за въвеждане на мерки за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работниците при работа (OB L 183, 29.06.1989г., изм. и доп.). Тя има “рамков” характер, защото се отнася до всички отрасли и сфери на трудова дейност. Тя е валидна за почти всички сфери на прилагане на трудова дейност. Произтичащите от нея частни директиви са: - Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12.06.1989г. за въвеждане на мерки за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работниците при работа (OB L 183, 29.06.1989г., изм. и доп.). Тя има “рамков” характер, защото се отнася до всички отрасли и сфери на трудова дейност; - Директива 83/477/ЕИО на Съвета от 19.09.1983 г. относно защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа. (Втора индивидуална директива по чл. 8 от Директива 80/1107/ЕИО) (OB L 263, 24.09.1983 г., попр., изм. и доп.); - Директива 89/654/ЕИО на Съвета от 30.11.1989 г. относно минимални изисквания за безопасност и здраве на работното място (Първа индивидуална директива по чл. 16, ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО) (OB L 393, 30.12.1989 г., изм.); - Директива 89/655/ЕИО на Съвета от 30.11.1989 г. относно минимални изисквания за безопасност и здраве при използване на работно оборудване от работещите при работа (Втора индивидуална директива по чл. 16, ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО) (OB L 393, 30.12.1989 г., изм.); - Директива 89/656/ЕИО на Съвета от 30.11.1989 г. относно минимални изисквания за безопасност и здраве на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място (Трета индивидуална директива по чл. 16, ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО) (OB L 393, 30.12.1989 г.); - Директива 90/269/ЕИО на Съвета относно минимални изисквания за безопасност и здраве при ръчна обработка на товари, при която е налице риск, по-специално от нараняване на гърба на работещите (Четвърта индивидуална директива по чл. 16, ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО) (OB L 156, 21.06.1990 г.); - Директива 90/270/ЕИО на Съвета относно минимални изисквания за безопасност и здраве при работа с екранно оборудване (Пета индивидуална директива по чл. 16, ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО) (OB L 156, 21.06.1990 г.); - Директива 91/322/ЕИО на Комисията от 29.05.1991 г. относно установяване на препоръчителни гранични стойности за прилагането на Директива 80/1107/ЕИО на Съвета относно защита на работещите от рискове, свързани с експозицията им на химични, физични и биологични агенти при работа (OВ L 177, 5.07.1991 г.); - Директива 92/29/ЕИО на Съвета от 31.03.1992 г. относно минимални изисквания за безопасност и здраве за подобряване на медицинското обслужване на борда на плавателни съдове (OB L 113, 30.04.1992 г.); - Директива 92/57/ЕИО на Съвета от 24.06.1992 г. относно прилагане на минимални изисквания за безопасност и здраве във временни или подвижни строителни участъци (Осма индивидуална директива по чл. 16, ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО) (OB L 245, 26.08.1992 г.); - Директива 92/58/ЕИО на Съвета от 24.06.1992 г. относно минимални изисквания за осигуряване на знаци за безопасност и/или здраве при работа (Девета индивидуална директива по чл. 16, ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО) (OB L 245, 26.08.1992 г.); - Директива 92/91/ЕИО на Съвета от 3.11.1992 г. относно минимални изисквания за подобряване на опазването на безопасността и здравето на работещите в отрасли, свързани с рудодобива чрез сондиране участъци (Единадесета индивидуална директива по чл. 16, ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО) (OB L 348, 28.11.1992 г.); - Директива 92/104/ЕИО на Съвета от 3.12.1992 г. относно минимални изисквания за подобряване на опазването на безопасността и здравето на работещите в отрасли, свързани с рудодобива по открит и подземен начин (Дванадесета индивидуална директива по чл. 16, ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО) (OB L 404, 31.12.1992 г.); - Директива 93/103/ЕО на Съвета от 23.11.1993 г. относно минимални изисквания за безопасност и здраве при работа на борда на риболовни кораби (Тринадесета индивидуална директива по чл. 16, ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО) (OB L 307, 13.12.1993 г.); - Директива 98/24/ЕО на Съвета от 7.04.1998 г. относно опазване на здравето и безопасността на работещите от рискове, свързани с химичните агенти при работа (Четиринадесета индивидуална директива по чл. 16, ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО) (OВ L 131, 5.05.1998 г. – в сила от 25.05.1998 г.); - Директива 1999/92/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.1999 г. относно минимални изисквания за подобряване на безопасността и защитата на здравето на работещите от потенциален риск от експлозивни атмосфери (Петнадесета индивидуална директива по чл. 16, ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО) (OВ L 23, 28.01.2000 г., попр. – в сила от 28.01.2000 г.); - Директива 2000/39/ЕО на Комисията от 8.06.2000 г. относно установяване на Първи списък на препоръчителни гранични стойности на професионална експозиция за прилагането на Директива 98/24/ЕО относно защита на здравето и безопасността на работещите от рискове, свързани с химичните агенти при работа (OВ L 142, 16.06.2000 г. – в сила от 6.07.2000 г., изм. и доп.); - Директива 2000/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18.09.2000 г. относно защита на работниците от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа (Седма индивидуална директива по чл. 16, ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО) (OВ L 262, 17.10.2000 г. – в сила от 6.11.2000 г.); - Директива 2002/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25.06.2002 г. относно минималните изисквания за здраве и безопасност по отношение на експозицията на работещите на рискове, възникващи от физични агенти (вибрации) (Шестнадесета индивидуална директива по чл. 16, ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО) (OВ L 177, 6.07.2002 г. – в сила от 6.07.2002 г.); - Директива 2003/10/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6.02.2003 г. относно минимални изисквания за здраве и безопасност по отношение на експозицията на работещите на рискове, възникващи от физични агенти (шум) (Седемнадесета индивидуална директива по чл. 16, ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО) (OВ L 42, 15.02.2003 г. – в сила от 15.02.2003 г.); - Директива 2004/37/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно защита на работещите от рискове, свързани с експозицията на карциногени или мутагени при работа (Шеста индивидуална директива по чл. 16, ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО на Съвета) (OВ L 158, 30.04.2004 г. – в сила от 20.05.2004 г.); - Директива 2004/40/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните изисквания за здраве и безопасност по отношение на експозицията на работещите на рискове, възникващи от физични агенти (електромагнитни полета) (Осемнадесета индивидуална директива по чл. 16, ал. 1 от Директива 89/391/ЕИО) (OВ L 159, 30.04.2004 г. – в сила от 30.04.2004 г.); - Директива 2006/15/ЕО на Комисията от 7.02.2006 г. относно установяване на Втори списък на препоръчителни гранични стойности на професионална експозиция за прилагането на Директива 98/24/ЕО на Съвета, и за изменение на Директиви 91/322/ЕИО и 2000/39/ЕО (OВ L 38, 9.02.2006 г. – в сила от 1.03.2006 г.); - Директива 2010/32/ЕО на Съвета от 10.05.2010 г. относно прилагане на Рамковото споразумение за превенция на нараняванията с остри предмети в сектора на здравеопазването и болниците, сключено между NOSPEEM и EPSU (OB L 134, 1.06.2010 г.)5. 2.9.2. Машинната директива 89/392/ЕИО и цели за сближаване на законодателствата на страните-членки по отношение безопасността на произвежданите от тях машини. На нейна основа са фиксирани максималните изисквания към нивото на безопасност на машините, техническото оборудване и материалите. В директивата са залегнали следните водещи принципи: - пускане на пазара и в експлоатация само на машини или защитни елементи незастрашаващи безопасността и здравето на хората; - право на страните да въвеждат и по-високи изисквания, ако не противоречат на директивата; - задължение за страните да пускат на пазара само машини и защитни съоръжения отговарящи на директивата; - задължение на страните да ползват маркировката СЕ и да бъдат придружени с ЕС- декларация за съответствие; - гаранции, че в страните-членки се прилагат хармонизираните стандарти; - правото на страните да изтеглят от пазарите си машини и защитни средства, застрашаващи безопасността на хората, дори и да притежават СЕ маркировка и ЕС-декларация за съответствие; - задължение на страните да одобрят и публикуват необходимите закони, нормативни и административни актове, които да осигурят съответствие с директивата. Прилагането на европейските директиви е пряко свързано с новия подход за техническо хармонизиране и стандартизация на продуктите. Гореизброените директиви отнасящи се за задълженията и правата на страните-членки на ЕС са еднакво валидни и за работодателите. 2.10. Организация на бизнес процесите. 2.10.1. Същност и значение в организацията на бизнес процесите. Под организация на бизнес процеса разбираме последователност от действия, която има за цел да създаде продукт или услуга, притежаваща определена стойност за крайния клиент.
Управлението на бизнес процесите позволява фирмата да изгради и възприеме нова философия на дейностите, с цел поддържане на нейната конкурентоспособност в пазарната ни искономика, подчинена на постоянно растящите очаквания на клиента (потребителя). Определено добрата идея, иновативният продукт или перфектния маркетинг на съвременния етап в развитието на икономиката ни не са достатъчни, за да поддържат ефективността на предприятието (фирмата) във времето. „Ако не можем да опишем като процес това което правим, вероятно не знаем какво точно правим” – Деминг. На фигура 1 представяме схематично описание в най-общ вид на един процесен подход за описание системата на управление. ОРГАНИЗАЦИОННА СХЕМА НА ПРОЦЕСНИЯ ПОДХОД 
Фиг. 1. 2.10.3. Процесният подход - средство за оптимизация на управлението. Процесния подход представлява едно от най-ефективните средства за усъвършенстване системата в управлението на дадена фирма, подобряване конкурентоспособността й, намаляване разходите, повишаване на удовлетвореността на клиентите и служителите. Подходът е комплексен, тъй като обединява технологии и методологии за описание, анализ, внедряване и контролиране на бизнес процесите. Същевременно този подход позволява на ръководителите не само да определят и управляват ключовите бизнес проекти и техните резултати, които създават добавена стойност за компанията, но и да насочва усилията на отделните функционални отдели към общ резултат, ориентиран към потребителя (клиента). Най-често решаваните задачи, чрез използването на процесния подход и технологията за описание на бизнес процесите, са както следват:
Процесно-ориентираният анализ на бизнеса според нас е оптималният метод за анализиране както на количествени, така и качествените фирмени резултати, като позволява сериозни подобрения в ефективността на извършваната работа или дейности. 2.10.4. Моделиране, реализиране и контролиране на бизнес процесите. Необходимостта от организация на бизнес процесите е продиктувана от комплексен подход за тяхното моделиране, реализиране и контролиране. Последователността за оптимално организиране на биснес процесите има следния вид:
За днешния бизнес, нуждата от оптимизация на процесите е постоянна и на почти всяко ниво. Тя се обуславя както от динамичната промяна на бизнес средата, така и поради появата и внедряването на нови технологии водещи до по-добри резултати. На следващата фигура 2 представяме в схематичен вид съществените различия в организацията на бизнес процесите за фирма с ориентация към моделирането и оптимизирането им. ФИРМЕНО МОДЕЛИРАНЕ И ОПТИМИЗИРАНЕ ОРГАНИЗАЦИЯТА НА БИЗНЕС ПРОЦЕСИТЕ 
Фиг. 2. 2.10.5. Сигурност на бизнес процесите. На настоящият етап от развитието на пазарното ни стапанство все повече фирми зависят от различни компютърни технологии, софтуерни продукти, мрежи и сървъри за осигуряване на информация – независимо дали на служители, клиенти, партньори или доставчици. Същевременно, компаниите трябва да защитават своите счетоводни данни, както и тези на доставчиците и складовите наличности., включително и информацията за клиентите си. Изтичането на поверителни данни е не само нежелателно, но може да доведе и до сериозни загуби за бизнеса. Безспорен факт е, че новите технолологии (не само компютърни), създават и ще създават проблеми, оказващи директно влияние върху бизнес процесите. Същевременно, отказът от актуализиране на технологиите във времето, неминуемо ще доведе до намаляване конкурентоспособността на предприятието. 2.10.6. Осигуряване конфиденциалност на фирмената информация и контрол на разходите. Технологичните постижения предполагат изграждане на такава инфраструктура на бизнес процесите във фирмата, която да увеличава доверието на клиентите и доставчиците й. Същевременно поверителността на фирмената информация е не само законово изискване, но и ограничава прозрачността на дейността на фирмите, което от своя страна пък води до понижаване доверието на потребителите на стоки и услуги. Бизнесът винаги е изправен пред въпроса, как да спечели повече лоялни клиенти при оптимизиране на разходите за функциониране на дейността си. Бързото въвеждане на нови продукти и услуги на пазара за достигане до клиентите е приоритет на всеки бизнес и именно интернет и съвременните технологии са тези инструменти, които трябва да се използват от фирмите. В съвременните условия, при които интернет заплахите се разпростират мигновенно, системите за сигурност и самите мрежи трябва да реагират светкавично. Една система за сигурност, която е напълно интегрирана с всички аспекти на мрежата, може да разпознае потенциално подозрителна активност, да идентифицира заплахи и да реагира своевременно и адекватно. Самозащитаващата се мрежа на фирмените бизнес процеси и мрежата чрез идентифициране, предпазване и адаптация към заплахите за сигурността следва да бъде приоритет на фирмената политика. Трите водещи принципа на самозащитаващата се мрежа са интеграция, сътрудничество и адаптивност. Интеграцията се характеризира с това, че всеки елемент изпълнява защитна роля самостоятелно и заедно с останалите елементи, осигурявайки сигурна и адаптивна схема. Принципа на сътрудничеството се основава на факта, че всички мрежови компоненти работят заедно и се допълват, за да осигурят нови начини на защита. Сигурността се превръща в система, която включва сътрудничество между крайните устройства и мрежовите елементи. Принципа за адаптивността позволява откриването на нови заплахи и атаки в процеса на разпространението им. Това предполага наличието на координация между услугите за сигурност в мрежата, при което защитата реагира по подходящ начин. Основни заплахи свързани със сигурността на фирмата са следните:
В следващата схема систематизираме основните бизнес и технологични въпроси стоящи пред всяка фирма, предприятие или организация. СХЕМА НА ОСНОВНИТЕ БИЗНЕС И ТЕХНОЛОГИЧНИ ВЪПРОСИ Технологични Бизнес Защитни стени Непрекъснатост на дейностите Лични защитни стени Продуктивност на служителите Антивирусен софтуер Бизнес репутация VPN достъп Регулаторни изисквания Откриване на нарушения Доверие на клиентите Защита от нарушения Доставчици и партньори Управление на пачове Злоупотреба от външно лице Контрол на спамове Поверителност Системи за архивиране Индустриален шпионаж ААА сървъри Интелектуална собственост Безжична автентикация Време за пускане на пазара Мониторинг и управление Бизнес/финансов интегритет 2.10.7. Анализ на бизнес процесите. Анализът на бизнес процесите ни позволява да повишим ефективността на фирмата. Динамичната среда, усложняващите се взаимоотношения както във фирмата, така също с партньорите и клиентите, неминуемо се отразяват върху степента на управляемост на компаниите.
Специално внимание се отделя на наличието на представители на трудещите се в фирмата, създаването на комитети на трудещите се по безопасността и хигиената на труда, на съвместни комитети по условията на труд или на съветите на работниците и служителите - изградени на паритетни начала. 2.11.1. Гарантирани права на трудещите се. Представителите на трудещите се имат гарантирани ПРАВА от законодателството на Р България и трябва: 2.11.1.1. Да получават съответна информация, за да могат да правят своите анализи на основните фактори за условията на труд; 2.11.1.2. Да получават консултации, когато се разработват и осъществяват различни мероприятия; 2.11.1.3. Да получават консултации при планирането на промени в трудовите процеси или в организацията на труда; 2.11.1.4. Да бъдат защитени от уволнение или от други неблагаприятни за тях мерки, когато те изпълняват функциите на представители на трудещите се; 2.11.1.5. Да имат възможност да сътрудничат в предприятието, когато се приемат решения по въпросите за условията на труда; 2.11.1.6. Да имат достъп до всички работни места и възможност да обсъждат с трудещите се на работните места и в работно време въпроси касаещи организацията на трудовия процес; 2.11.1.7. Да имат възможност да сътрудничат в преговорите, които се провеждат в предприятието; 2.11.1.8. Да имат възможност в разумни предели да използват заплатеното работно време за изпълнение на своите функции и да получават необходимата подготовка, свързана с тези функции; 2.11.2. Задължения на наетите лица. За да постигнат задоволително равнище за осигуряване на нормални условия за изпълнение на работата по трудово правоотношение, много важно е трудещите се да са запознати и със своите ЗАДЪЛЖЕНИЯ: 2.11.2.1. Да полагат разумна грижа за своята безопасност и безопасността на другите лица, която може да бъде поставена под заплаха в резултат на техните действия или бездействие по време на работа;
2.11.2.5. Да съобщават за всеки нещастен случай или за всяко увреждане на здравето, възникнало в трудовия процес или във връзка с него. Каталог: files -> custom -> OnlineSelfinform OnlineSelfinform -> Фокус група: работодатели съдържание custom -> Конкурс за деца на National Geographic („Конкурсът ). Победителите в националния конкурс на National Geographic Kids България ще бъдат избрани до края на ноември custom -> Конкурс за деца на National Geographic („Конкурсът ). Победителите в националния конкурс на OnlineSelfinform -> Фокус група: работодатели съдържание Увод 4 OnlineSelfinform -> Фокус група: заети / синдикалисти съдържание OnlineSelfinform -> Фокус група: работодатели съдържание OnlineSelfinform -> Фокус група: заети / синдикалисти съдържание OnlineSelfinform -> Програма „развитие на човешките ресурси", 2007 2013 bg 051PO001 07 "Инвестира във вашето бъдеще" OnlineSelfinform -> Фокус група: заети / синдикалисти съдържание OnlineSelfinform -> Фокус група: работодатели съдържание Увод 4 Изтегляне 0.94 Mb. Сподели с приятели:
|