Програма "Регионално развитие"
Състояние на туризма в България – развитие на алтернативния туризъм
Изтегляне 0.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Запазва се стабилността на туристите от ЕС, които посещават България.
- ръст на туристите от Полша - с 48 %, Беларус – 64%, както и от Молдова, Чехия и Унгария
- Алтернативен туризъм в България България разполага с третото по обем културно наследство в Европа (след Гърция и Италия)
- над 40 000 исторически, етнографски и културни обекта, като има
- българите, предпочели нетрадиционните дестинации и селския туризъм, почиват по-кратко, обикновено през уикенда
- Стратегия за развитие на културния туризъм в България
- Фиг. 1. Локални културни системи в България
- връзката между бизнеса и културното наследство
Състояние на туризма в България – развитие на алтернативния туризъмТуризмът остава най-динамичното перо на българската икономика, осигуряващо нови работни места и стабилни приходи в държавния бюджет. За чужденците България е евтина и достъпна туристическа дестинация, поради което интересът от тяхна страна е налице. Приходите от международен туризъм през периода януари – юли 2009 г. възлизат на 1 417 млн. евро, което е с 2,6% по-малко в сравнение със същия период на 2008 г. Въпреки растежа в отрасъла обаче, за втора поредна година хотелиери и туроператори отчитат слаб летен сезон. Спрямо същия период на 2008 година спадът на броя на чуждестранните туристи е с 3,9%, като спадът в посещенията на граждани на Европейския съюз е 1,7%. През периода януари - юли 2009 г. България е посетена от 3 199 407 чуждестранни граждани (без транзитно преминалите), като 2 387 558 от тях са граждани на държави-членки на ЕС. Запазва се стабилността на туристите от ЕС, които посещават България. Има страни, при които се отчита увеличение на туристите, като Германия - с почти 17% и Русия - с 18%. Отчита се ръст на туристите от Полша - с 48%, Беларус – 64%, както и от Молдова, Чехия и Унгария. През първото тримесечие на 2009 г. в страната са функционирали 1 975 средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла - хотели, мотели, къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване. Броят на стаите в тях е 55,6 хил., а на леглата – 118,6 хиляди по данни на Националния статистически институт. В сравнение със същия период на 2008 г., общият брой на средствата за подслон и местата за настаняване нараства с 262 (15,3%), като най-голямо е увеличението в групата "Други места за краткосрочно настаняване" - със 134 (24,6%), следвано от хотелите - със 120 (11,5%). Броят на реализираните нощувки през първото тримесечие на 2009 г. във всички средства за подслон и места за настаняване намалява с 205 хил. (11,2%) в сравнение със същия период на 2008 г. и достига до 1 632 хиляди. През първото тримесечие на 2009 г. реализираните нощувки от български граждани в средствата за подслон и местата за настаняване намаляват с 52 хил. (5,6%) спрямо първото тримесечие на 2008 г. до 982 хиляди. Броят на реализираните нощувки от чужденци в средствата за подслон и местата за настаняване намалява с 19,0% спрямо първото тримесечие на 2008 година. Повече нощувки са реализирали гражданите на: Исландия - 10 пъти, Словакия - със 72,1%, Румъния - с 48,3%, Китай - с 20,7%, Унгария - с 19,8%, Люксембург - с 18,3%, Словения - с 14,1% и други. Намаляват нощувките на чужди граждани в средствата за подслон и местата за настаняване от Естония - с 73,1%, Малта - с 72,2%, Белгия - с 68,0%, Латвия - с 56,7%, Ирландия - с 50,9%, Литва - с 39,9%, Турция - с 39,2%, Испания - с 33,3%, Норвегия - с 28,6%, Кипър - с 27,2%, Русия - с 25,6%, Великобритания - с 23,6%, и други. През първото тримесечие на 2009 г. намалява и броят на пренощувалите лица в средствата за подслон и местата за настаняване с 85 хил. (10,6%) и достига до 713 хил., от които 71,4% са български граждани. Броят на пренощувалите чужденци в средствата за подслон и местата за настаняване намалява с 48 хил. (18,9%) спрямо същия период на предходната година. Най-висок е делът на нощувалите граждани от Великобритания (25,9%). Почти всички чужди граждани (99,4%) са предпочели да нощуват в хотели, а в останалите средства за подслон (къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване) са нощували само 0,6% от тях. Общата заетост на леглата в средствата за подслон и местата за настаняване през първото тримесечие на 2009 г. намалява с 2,7 пункта спрямо същия период на предходната година и достига 16,3%. През първото тримесечие на 2009 г. приходите от нощувки в средствата за подслон и местата за настаняване общо за страната намаляват с 11,1% г. в сравнение с първото тримесечие на предходната година и достигат до 79 млн. лв., като приходите от реализираните нощувки от чужди граждани намаляват с 24,7% до 37,5 млн. лв.
Днес културният туризъм носи от 5 до 7 пъти е по-големи приходи в сравнения с традиционния. Този вид туризъм определя облика на нашата страна в чужбина. Приходите от екологичен, приключенски и селски туризъм на чуждестранните туристи, посетили през 2009 г. България, са между 13 и 15 млн. евро. Това е над 1,5% от приходите в целия национален туризъм. По данни на Българската асоциация за алтернативен туризъм, годишно страната ни посреща около 10 хиляди чуждестранни любители на приключенския и селския туризъм. Причината за този огромен интерес, разбира се, са природните красоти на България. Делът на индивидуалните туристи е 30%. За разлика от чуждестранните гости, пребивавали у нас средно 8-10 ваканционни дни, българите, предпочели нетрадиционните дестинации и селския туризъм, почиват по-кратко, обикновено през уикенда. Експертите отчитат, че селският и алтернативният туризъм като цяло се поддържат най-вече от българския потребител. За това спомага факта, че през изминалите няколко години стана модерно да прекараш уикенда или ваканцията си в къща за гости сред природата. Семействата с малки деца предпочитат да наемат цели вили, разполагащи с детски кът за игра. Фирмите, опериращи на българския пазар, пък все по-често организират своите тийм билдинги на село. Причината за спада в разглеждания отрасъл се крие в нерегламентираното строителство на хотелски комплекси по българското Черноморие и в планинските курорти. Някогашните тихи и уютни кътчета за отдих сред запазената природа все повече се презастрояват, което намалява привлекателността на туристическата дестинация. В момента страната ни разполага с над 1 милион хотелски легла. Само за второто тримесечие на 2008 г. са открити 91 нови хотела. Съществува тенденция ръстът на строителството на почивни бази да изпреварва този на туристите, вследствие на което в пика на летния сезон много морски хотели са останали празни, а техните собственици - изправени пред фалит. Въпреки това, безконтролното строителство на нови хотели и вилни селища продължава. Представители на бизнеса и на браншовите организации изтъкват необходимостта от увеличаване на бюджета за национална реклама, възлизащ на около 2 млн. евро годишно, сравнен с този на Турция и Гърция, които разполагат с по над 40 млн. евро годишно. Втората пречка за развитието на туристическия сектор е сивият сектор и нелоялната конкуренция в отрасъла. В допълнение, слабо развитата инфраструктура също е един от основните проблеми за развитието на отрасъла. Българските експерти препоръчват създаването на две предпоставки - първо, премахване на пречките пред стартирането на нов туристически бизнес и давене на път на младите, на новите идеи, атракции и продукти. Второ, справяне с големия сив сектор, който допринася за развитието на нелоялна конкуренция, корупция и престъпност. Препоръките на Европейската комисия за развитието на туризма в близко бъдеще са свързани с разработването на програми, базирани на гастрономията и виното, с популяризирането на малките градове и селища със запазена архитектура, както и чрез различните местни фестивали, празници и културни изяви. Стратегия за развитие на културния туризъм в България Интересен подход за идентифициране на сравнителните предимства на България и за превръщането им в конкурентни, дава разработеният Стратегически план за развитието на културния туризъм в България. Документът е подготвен в периода 2007-2009 г., като в разработването му са взели участие български и италиански експерти. Този документ ще стане основа за развитието на туристическият сектор в страната до 2013 г. В Планът се дефинират някои явления, които в резултат на икономическата криза ще определят облика на туризма в световен мащаб през следващите 2 до 3 години. Те са взети предвид и при извършването на настоящия анализ, а именно:
Българските курорти и места за настаняване и почивка имат следните предимства, които поставят страната ни сред конкурентните доставчици на услуги:
В този смисъл страната ни разполага с достатъчно предимства, които да обосноват привлекателността й както за местните, така и за чуждестранните туристи. Освен това, пазарът на туристически услуги за хора, търсещи автентичен туристически продукт, различен от масовия, се увеличава точно в периоди на намаление на финансовите ресурси, когато хората поставят приоритета на вътрешното преоткриване и на търсенето на нови преживявания. В Стратегическия план, с цел локализиране на туристическия ресурс се дефинират ограничен брой културни системи, които дават възможност за концентриране и промоция на туристическия продукт.
Тези "локуси” обхващат 500 културно-исторически обекта, като в рамките на стратегията са разработени и досиета на 300 археологически обекта, съставляващи 80% от археологическото наследство на страната. От гледна точка на своето местоположение, общините Крушари и Тервел се намират между две културни системи, а именно между "Древните столици" и "По бреговете на Черно море" и може активно да се възползват от ресурсите, които те предоставят. Чрез създаването на Стратегия за развитие на културния туризъм се цели изграждането на връзката между бизнеса и културното наследство, т.нар. публично-частни партньорства. Тя е инструмент за изпълнителната власт, кметове, туроператори, за всички, имащи отношение към културното наследство на България. Уникалността на този продукт е, че той е универсален и може да се ползва от широк кръг потребители, ще помогне за развитие с ускорен темп на културната индустрия. Стратегията трябва да допринесе за подчертаване на идентичността, специфичността и богатството на културните, историческите, археологическите и природните ресурси на България, да свърже ресурсите на една област в обща рамка и да ги превърне във фактор за усилване на туристическата атрактивност и за икономическо развитие. Финансирането на заложените в стратегическия план дейности ще се извършва от държавния бюджет, както и по оперативните програми от структурните и Кохезионния фонд на ЕС, главно програмата "Регионално развитие". Стратегията съдържа раздел за местната власт – всяка общинска управа може да види кои туристически обекти на нейна територия трябва да развива приоритетно, както и какви средства от еврофондовете са предназначени за тази дейност. Като основни пречки пред развитието на културния туризъм у нас при разработването на Стратегията са идентифицирани лошата инфраструктура – разбити пътища, хотели и места за отдих без канализация. Друг недостатък на туристическия продукт у нас е ниско квалифицирания персонал.
|
