Програма студенти на стаж към Парламента София 1000, пл. Ал. Батенберг №1



страница1/8
Дата31.07.2017
Размер1.38 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8

91

НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПРОГРАМА Студенти на стаж към Парламента


София 1000, пл. Ал. Батенберг №1;

Tел.: (+359 2) 9840 2140; (+359 2) 9840 3487; Факс: (+359 2) 980 32 68; e-mail: students@nt52.parliament.bg

Web page: http://www.parliament.bg/students/Firstbg.htm





ЗАКОНОДАТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ


Тема:
ЗАКОНОДАТЕЛНОТО УРЕЖДАНЕ НА АКРЕДИТАЦИЯТА НА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ И ОСЪЩЕСТВЯВАНАТА В ТЯХ МЕДИЦИНСКА ДЕЙНОСТ В СТРАНИТЕ ОТ ЕС И ПРИСЪЕДИНЯВАЩИТЕ СЕ

София, юли 2004г.

Народно събрание на Република България


Възложително писмо за законодателно проучване




ТЕМА: Законодателното уреждане на акредитацията на лечебните заведения и осъществяваната в тях медицинска дейност в страните от ЕС и присъединяващите се

ВЪЗЛОЖИТЕЛ НА ПРОУЧВАНЕТО:

Комисия по здравеопазването



ИЗПЪЛНИТЕЛИ:


  1. Велина Иванова Велева

  2. Десислава Божидарова Василева

  3. Димитър Ангелов Карамитрев

  4. Иглика Маринова Неделчева

  5. Ирина Бойкова Недялкова

  6. Анна Каменова Танова

  7. Диана Тодорова Ганчева

  8. Калоян Людмилов Крумов


НАУЧНИ РЪКОВОДИТЕЛИ:
проф. д.ю.н. Цанка Цанкова

проф. д-р Екатерина Трендафилова

проф. д-р Димитър Токушев
КООРДИНАТОР:

Евгения Попова

юли, 2004


Тема: Законодателното уреждане на акредитацията на лечебните заведения и осъществяваната в тях медицинска дейност в страните от ЕС и присъединяващите се
Заявител: Комисия по здравеопазването

Законодателни сътрудници: Анна Каменова Танова, Велина Иванова Велева, Десислава Божидарова Василева, Диана Тодорова Ганчева, Димитър Ангелов Карамитрев, Иглика Маринова Неделчева, Ирина Бойкова Недялкова, Калоян Людмилов Крумов
Научен ръководител:
проф. д. ю.н. Цанка Цанкова

проф. д-р Екатерина Трендафилова

проф. д-р Димитър Токушев
Координатор на Програмата: Евгения Попова
Кратко описание на проучването: Комисията по здравеопазването към XXXIX-то ОНС е възложила законодателно проучване на тема “ Законодателното уреждане на акредитацията на лечебните заведения и осъществяваната в тях медицинска дейност в страните от ЕС и присъединяващите се ”. Проучено е законодателството на страни – членки на Европейския съюз и на новоприсъединили се държави от бившия източен блок, касаещо акредитацията на лечебните заведения и осъществяваната в тях медицинска дейност. Целта на проучването е да запознае народните представители със законодателните решения, възприети в тези страни, като ги улесни в търсенето на най – адекватна правна уредба у нас.


Изготвено: юли 2004 г.

Р Е З Ю М Е
на законодателно проучване на тема:

Законодателно уреждане на акредитацията на лечебните заведения и осъществяваната в тях медицинска дейност в страните от Европейския съюз и присъединяващите се



Темата на законодателното проучванеЗаконодателно уреждане на акредитацията на лечебните заведения и осъществяваната в тях медицинска дейност в страните от Европейския съюз и присъединяващите се” е възложено от Комисията по здравеопазването в XXXIX Народно събрание.

Проблемите, свързани с акредитацията на болничните заведения са дискусионни на национално и международно ниво. Това е следствие от обществените потребности непрекъснато да се подобрява и оптимизира качеството но медицинското обслужване. Актуалността на направеното изследването се определя от необходимостта да се въведе и утвърди акредитацията на лечебните заведения у нас в съответствие с положителна практика, нормирана в различните национални законодателства. като българското законодателство се хармонизира с правото на страните от Европейския съюз. За тази цел е необходимо да се изясни същността на института на акредитацията, целите, критериите и процедурите, по които тя се осъществява, субектите, извършващи акредитацията и др.

С оглед на поставената от възложителя задача в хода на проучването беше изследвано вътрешното право на държави-членки на Европейския съюз:


  • Белгия,

  • Великобритания,

  • Германия,

  • Испания,

  • Латвия,

  • Литва,

  • Люксембург,

  • Полша,

  • Франция и

  • Холандия.

В процеса на законодателното проучване са изследвани следните въпроси:


І. Ниво и характер на уредбата

ІІ. Определения

ІІІ. Акредитиращ орган

ІV. Процедура по акредитация на лечебните заведения

1. Кандидатстване за акредитация


  1. Фази на акредитацията

  1. 3. Стандарти за акредитация

  2. 4. Решения на акредитиращия орган

  1. Обжалване на решението

V. Последици от акредитацията

VІ. Принципи на акредитацията

І. Ниво и характер на уредбата

Законодателното проучване констатира, че институтът на акредитация на лечебните заведения е сравнително нов. Той търпи промени в правните системи на отделните страни, за да се усъвършенства съобразно националните традиции и особености като се вземат предвид някои трайно установени световни стандарти. В законодателството на разгледаните страни няма единна или преобладаваща уредба на проблемите, свързани с акредитацията на лечебните заведения и осъществяваната в тях медицинска дейност.

В мнозинството проучени държави нормативната уредба на институтът “акредитацията на лечебните заведения и дейностите, извършвани в тях” е на законово ниво,.

В някои правни системи има и подзаконови разпоредби (Латвия, Испания, Белгия).

В Германия конкретните положения, свързани с акредитацията се уреждат чрез процедури, изградени на базата на четири основни Системи със стандарти за акредитация. Специално в сферата на здравеопазването се използват преди всичко системите KTQ и JCAHO. Чрез тях се цели да се постигне възможно най-добро болнично обслужване, най-добри условия за работна на болничните служители и прозрачност в осъществяваната от лечебните заведения дейност.

Във Великобритания процедурните правила и минималните национални стандарти се регламентират в Закона за стандартите в здравеопазването и грижите, въз основа на който Програмата за акредитация в здравеопазването акредитира националните здравни служби и независимите здравни организации.

Законодателството на Белгия регламентира акредитацията на лечебните заведения в общ Закон за болниците и в подзаконови нормативни актове по отделни проблеми на процедурата по предоставянето й - Кралски указ за състава и правомощията на юрисдикцията, създаден в изпълнение на чл. 76 от Закона за болниците. Отделните териториални единици доразвиват регулаторната рамка, създадена на общодържавно ниво с подзаконови актове – напр. Постановление за организацията на лечебните заведения за френско-говорещия регион и др.

В Холандия няма специален закон, който да е посветен на акредитацията на болничните заведения. Общата уредба се съдържа в няколко закона: Закон за лекарската практика, Закон за качеството на услугите в болничните заведения, Закон за участието на пациенти в управлението на болничните заведения, Закон за споразуменията за болнично лечение.

В Полша акредитацията е уредена в “Закона за полската здравна организация” и “Закон за единна система за оценка и акредитация”

В Люксембург законодателят подробното и изчерпателно регламентира материята за акредитация на лечебните заведения в специален Закон за болничните заведения. Предвижда се като следствие от него да се изработят подзаконови актове, които да нормират по-конкретно процедурата за предоставянето й.

На законово ниво акредитацията на лечебните заведения в Литва е уредена в Закона за здравните институции от 1996 г.

В Латвия разглежданата материя е нормирана в Закон за медицинското лечение от 1997 г. и Закон за медицината от 1997 г. Освен тях има две наредби, които се отнасят до въпросите на акредитацията: Наредба № 431 за акредитиране на практикуващите медицинска дейност и Наредба № 374 за процедурите за оценяване на съответствията с изискванията на добрата клинична практика. Двете наредби са издадени от Правителството на република Латвия. Предстои приемането на подзаконови актове, които да уредят предвидената в Закона за медицината и Закона за медицинското лечение процедури по акредитацията.



Френският законодател урежда проблемите, свързани с акредитацията в Кодекса за общественото здраве.

В испанското законодателство не съществува специален закон, посветен на акредитацията на болничните заведения. Въпросите, свързани със здравеопазването се уреждат от Закона за здравеопазването. Според него извършването на здравни услуги в болничните заведения се регулира от местните власти в съответствие с местното законодателство и делегираните от държавата правомощия в тази област. Алинея 2 на член 41 разширява компетентността на местните власти в областта на здравеопазването като предвижда всички дейности, които не са изрично включени в съвкупността от правомощия на държавата да се осъществяват от съответните ведомства в независимите региони. В Закона за здравеопазването се предвижда, че здравните услуги и санитарния контрол в болничните заведения се регулират с Кралски укази. Те се издава по предложение на компетентните ведомства. В Испания са предприети няколко опита за организиране на акредитационна система на национално или регионално ниво. Единствената действаща в момента акредитационна система в областта на здравеопазването е Програмата за акредитация на лечебните заведения в регион Каталония. Тя е в сила в продължение на последните шестнадесет години.



ІІ. Определения

Проучването откри определения за лечебно заведение в законодателствата на Литва, Люксембург, Белгия, Великобритания и Германия.

В Люксембург съществуват определения за “болница” и “болнично заведение”.


  • Болничното заведение e институция, която “предоставя, според медицинската си дейност, стационарни и амбулаторни грижи, необходими и подходящи за здравословното състояние на пациентите, които са потърсили помощ.”

  • Болница е “здравно заведение, което има за основна задача лечение и/или израждане на деца и за допълнителна задача диагностика и/или грижи за предотвратяване, лечение на заболяване или грижи за временно подобряване на здравословното състояние и разполагат с отделения за прием на пациенти.”

Лечебно заведение според Закона за здравните институции в Литва е: “институция, осигуряваща здравни услуги, която е акредитирана в съответствие с този закон и други нормативни актове”. Такова е и “всяка институция, подразделение или департамент заети в други не здравни области, но акредитирани да предоставят здравна помощ”.
В Закона за болниците на Белгия е изведена легална дефиниция за болница: “лечебно заведение, където могат да бъдат извършвани и прилагани многопрофилни медицински, хирургически, акушерско-генекологини изследвания и лечение при условията на медицински, медико-технически, парамедицински грижи, приемане и настаняване на пациенти, чието здравословно състояние изисква лечение, облекчаване на заболяването, възстановяване, подобряване или стабилизиране.”
Независима болница според Закона за стандартите в здравеопазването и грижите във Великобритания е лечебно заведение, чиято основна цел е “да осигурява медицинско или психиатрично лечение за болест или психическо разстройство, или успокоителни грижи”.
Болници по смисъла на Осигурителния кодекс на Германия са учреждения, които:

  • служат за лечение или осигуряват гинекологична помощ;

  • намират се под ръководството на лекар, разполагат с достатъчно диагностични и терапевтични възможности и използват научно – признати методи на работа;

  • осъществяват дейността си с помощта на болничен персонал, функционална и медицинско – техническа апаратура, в които се установяват болестите на пациентите, предпазват ги от влошаване на състоянието им или

  • им осигуряват акушерско – гинекологична помощ; лечебни заведения, в които пациентите могат да бъдат подложени на лечение и да бъдат перфектно обслужени.”

Според Закона за медицинското лечение на Латвия лечебни заведения са: болници, рехабилитационни институти, общински болници, специализирани центрове, центрове за спешна медицинска помощ, клиниките към медицинските институти за висше образование, институти и лаборатории за функционални, морфологични, биохимични и др. диагностични прегледи и др.


В хода на проучването бяха открити общи определения за акредитация.
В Полша акредитацията е “процедура, при която упълномощеният орган дава официално признаване, че заведение или личност са компетентни да извършват специфични дейности”.

Освен това в полското законодателство се дават дефиниции и на понятията “акредитиращ орган” и “акредитационна система”.


Германското законодателство дефинира понятията сертификация” и “акредитация,” които често се използват с едно и също значение.

Сертификацията е резултат от проверка, извършена от трето лице за съответствието на процеса и на резултатите с установени критерии, стандарти и норми за определен период от време.

Акредитацията е формалното признаване на компетентността на определено място да изпълнява определени задачи”.
Законодателството на Латвия определя акредитацията като “дейност на независимо трето лице по удостоверяване, че лечебното заведение, неговите подразделения и предоставяни услуги отговарят на изискванията и установените стандарти“.
В Холандия акредитацията е “проверка за съответствие на предоставяните от болничните заведения грижи с изискванията на възприетите национални стандарти”.
Според законодателството на Франция акредитацията е “процедура по външна оценка, целяща да осигури постоянно подобряване на качеството и сигурността на медицинската помощ”.
В испанското законодателство проучването откри определение за акредитационен процес. Той включва всички действия, необходими за акредитиране на болнично заведение.
В полския Закон за единна система за оценка и акредитация е дадено определение за акредитиращ орган - “орган, който ръководи и прилага акредитационната система и предоставя акредитация”.


ІІІ. Акредитиращ орган

Предоставянето на акредитация в проучените европейски държави се извършва от обществени, неправителствени или държавни органи.


Акредитационните институции във Великобритания и Холандия да обществени, неправителствени органи.

Във Великобритания акредитиращ орган е Програмата за акредитация в здравеопазването. Тя е организация с нестопанска цел – няма търговски характер и не разпределя печалби. Програмата за акредитация в здравеопазването предлага независима професионална акредитация, извършвана от специалисти, които работят в клиничната област. Осигурява ефективни механизми и системи за предоставяне на високо качество на услуги на пациентите на болничните заведения. Предлага независима акредитация на обществени болници, дружества за първа медицинска помощ, местни здравни групи, местни здравеопазващи кооперативи, специализирани болници и други.

В Холандия акредитиращ орган е Холандския институт за акредитация на болничните заведения –NIAZ. Това е съвсем нов институт, основан през 1998 г. Той е независима неправителствена организация, която се финансира от Холандската здравна асоциация, Холандската организация на медицинските специалисти и Програмата за акредитация на болничните заведения. Всички организации, учредители на холандския институт за акредитиране на болничните заведения имат двои представители в управлението му. Сдруженията на пациентите, застрахователните компании, личните лекари, различните видове домове за социални грижи участват със свои представители в NIAZ. Акредитацията, която извършва Институтът е форма на допълнително категоризиране, което се получава на основата на изготвена от самата болница самооценка на качеството на предоставените услуги.
В останалите проучени национални законодателства акредитационните органи са държавни.
Правната уредба в Белгия предвижда акредитацията на болниците, болничните отделения и временната акредитация да се предоставят от Съветите на френскo-говорeщата, фламандската или немско-говорeщата общности за всеки съответен регион. Това са органите, които разрешават и използването на тежко медицинско оборудване. Активна роля в определяне програмата на болниците и условията за акредитация имат Кралят, Националният съвет на болничните заведения, Министерския съвет и Съветът на здравните заведения за френско-говорeщия регион.

Националният съвет на болничните заведения е създаден към Министерството на здравеопазването и осъществява правомощията си във връзка с акредитацията на болниците и болничните заведения чрез своите три отдела - „Планиране”, „Одобряване” и „Финансиране”.

Съветът на здравните заведения за френско-говорeщия регион дава съгласието си за приемане на допълнителните норми за акредитация от Правителството, за вписване в програмата за болниците, по предложенията, оттеглянето и отказа за акредитация и за разрешението за използване на тежко медицинско оборудване. Правомощията на този орган се разпростират само върху френско-говорeщия регион.

В Литва лицензният и акредитационният сертификат се издават от държавните служби за акредитиране на здравните дейности към Министерство на здравеопазването - Акредитационните служби.

В Латвия акредитирането се осъществява от Националната агенция за здравна статистика и медицинска технология. Акредитацията на практикуващите медицинска дейност лица се извършва от Латвийския съюз на професионалните организации на медицинските работници, Латвийската медицинска организация и Латвийската асоциация на медицинските страни.

Акредитацията на болничните заведения в Испания съгласно Програмата се осъществява от Здравното ведомство на местното управление на Каталония. Това е институцията, отговорна за акредитационната програма. Тя има следните основни функции: установяване на стандарти; инспектиране на болници и издаване на сертификати за акредитация на болниците, отговарящи на стандартите.

Акредитацията на лечебните заведения в Люксембург е правомощие на министъра на здравеопазването. Той дава разрешение за създаването, използването и разширяването на болнично заведение или отделение, за продължаване на акредитацията за придобиване и използване на скъпо медицинско оборудване. Министърът упражнява тези свои правомощия след като получи съгласието на Постоянната комисия за болничния сектор. За да бъде допуснато създаването или разширяването на болнично заведение или отделение се изисква и съгласието на Медицинския колеж. С тези органи и с Висшия съвет на медицинските професии министърът съгласува и определянето на условията за акредитация. Постоянната комисия за болничния сектор изпълнява консултативни функции към министъра на здравеопазването. Нейното съгласие се изисква и при създаването на националния план за болниците, който класира здравните заведения според нуждите на здравеопазването, продължителността на предоставянето на грижи, медикотехническа инфраструктура, упражняваните медицински дейности и др.

Акредитиращ орган в Полша е Полският център за акредитация (ПЦА), който действа от 01.01.2001 г. Той е юридическо лице под надзора на Министерството на икономиката, което извършва оценката и дава акредитация. Полският център за акредитация се грижи за доверието в общата система за оценяване и носи отговорност за стандарта на акредитация.

В изпълнение на ордонанса от 24 април 1996 г. процедурата по акредитация във Франция се ръководи от нарочно създаден за целта орган – Национална агенция по здравна акредитация и оценка (НАЗАО). НАЗАО е публично държавно учреждение с административен характер. Тя е юридическо лице с финансова самостоятелност и се намира под ръководството на министъра, отговарящ за общественото здраве. НАЗАО е подчинена на държавен контрол и на административен, бюджетен, финансов и счетоводен режим, съобразен със задачите й. Националната агенция за здравна акредитация и оценка подпомага процеса на оценяване на превантивните, диагностичните и терапевтичните дейности в публичните и частните лечебни заведения; дава ход на процедурата по акредитация; участва в оценката на качеството на санитарните грижи за населението.

В Германия през 1997 г. Камарата на лекарите и Сдруженията на здравните каси основават Кооперация за осигуряване на прозрачност и качество в предлаганите медицински услуги, която се занимава с развитието на процедурата за сертификация (акредитация) на лечебните заведения. Кооперацията е регистрирана като търговско дружество, което обединява федералните и провинциалните сдружения на болничните заведения. Процедурата по сертификация, разработена от Кооперацията се експериментира в 25 болници на федералната република и в момента се намира на преход от фазата на многогодишен пилотен проект във фазата на рутинно прилагане.


ІV. Процедура по акредитация на лечебните заведения

Анализът на проучените законодателни актове показва, че акредитацията в повече страни е задължителен процес.


Според законодателството на Люксембург създаването или разширяването на болнично заведение или болнично заведение се допуска само след акредитация.

Законодателството на Белгия предвижда създаването и управлението на болнично заведение да се осъществява само от юридическо лице. Установен е разрешителен режим. За да получат акредитация здравните заведения трябва да отговарят на законоустановените изисквания.

В Холандия не е задължително болничните заведения да бъдат акредитирани.

В Испания където здравеопазването е децентрализирано, акредитация се изисква само за болничните заведения в Каталония, докато в останалите райони на страната те не се акредитират.

В Латвия в момента на акредитация подлежат само лицата, които практикуват медицинска дейност. В страната не се извършва акредитация на лечебните заведения, тъй като не са приети необходимите нормативни актове.
1. Кандидатстване за акредитация

Независимо от различната законодателна уредба началният момент на откриване на процедура за акредитация е сходен.

Кандидатстването за акредитация в Литва се извършва с подаване на заявление до Държавната служба по акредитиране на здравните дейности към Министерство на здравеопазването.

В Латвия процедурата по акредитиране на лица, практикуващи медицинска дейност започва с подаването на молба до съответния компетентен орган..

В Холандия производството за получаване на акредитация от NIAZ започва с подаване на молба от съответната болница. След приемане на молбата NIAZ и болничното заведение подписват акредитационно споразумение.

Процесът в Каталония започва с подаване на молба за акредитиране пред Здравното ведомство на местното управление.





  1. Фази на акредитацията

Законовата уредба в Белгия на общодържавно ниво предвижда процедурата за получаване на акредитация да преминава през два етапа.

Първото изискване е при създаването на нова болница, разширяването и изменението на дейността й тези промени да бъдат включени в програмата за болниците. За целта законът определя разрешителен режим. Разрешението се дава за определен срок. Законът забранява на болниците да извършват дейности без такова разрешение.

Вторият етап е получаването на акредитация от Съветите на френскo-говорещата, фламандската или немско-говорещата общности за всеки съответен регион. Акредитацията се дава за определен срок, който може да бъде продължаван. Законът дава възможност за временна акредитация. Тя се предоставя от Съветите на френско-говорещата, фламандската или немско-говорещата общности за всеки съответен регион при условие, че болничното отделение прави за първи път такова искане и отговаря на законовите условия. Акредитацията в този случай поражда действие от датата на искането за срок от шест месеца, който може да бъде удължаван.

В Германия процедурата по сертификация(акредитация) преминава също през два етапа:


  • вътрешна проверка и самооценка на лечебното заведение,

  • екпертна проверка от независимо трето лице.

Акредитацията на болничните заведения в Холандия преминава през три фази.

Първата фаза на акредитацията на болничните заведения се свързва със системата на “качествените стандарти“( standart Quality System ). Във втората фаза се изготвя оценка на избраните в първата фаза организационни звена на болницата. Третата фаза се изразява в проверка дали планът за действие, изготвен във втората фаза, се изпълнява. Тя се осъществява обикновено година след втората фаза.

В Литва акредитирането преминава през три фази:



  • посещение на експертна комисия в лечебното заведение;

  • регистриране на лечебното заведение в регистъра на лечебните заведения, който се води от министъра на здравеопазването.

В Латвия процедурата по акредитация на лечебните заведения все още не е уредена по законодателен ред. Акредитирането на лицата, практикуващите медицинска дейност лица се осъществява след провеждане на изпит за акредитиране.

Основната фаза на акредитацията в Испания е инспектирането, а последваща – оценяването.



Инспектирането се изразява в посещение и проучване на болницата от инспектори. Те са лекари, които са обучавани и работят като обществени инспектори. Всяко болнично заведение се ревизира от един инспектор. Той оценява степента на съответствие със стандартите на Програмата за акредитиране на лечебни заведения.

Правната уредба в Люксембург предвижда диференциран режим на акредитация за вече съществуващи и за новосъздадени болнични заведения или отделения. Процедурата се развива по искане на управителния орган на болничното заведение. Акредитацията при създаване или разширяване на болнично заведение или отделение се извършва от министъра на здравеопазването след съгласието на Медицинския колеж и Постоянната комисия за болничния сектор. За целта те трябва да са съобразени с националния план за болниците. Акредитация за използване се изисква само при първоначално създаване на болница, болнично отделение или специализирано болнично заведение. Условие за предоставянето й е наличието на акредитацията за създаване или разширяване на болничното заведение.

Във Великобритания процесът на акредитация преминава през следните фази:


  • първично проучване. Здравното заведение, което иска акредитация от Програмата за акредитация в здравеопазването(ПАЗ) формира екип от свои служители, които се срещат с представители на ПАЗ, за да се подготвят за прилагане на критериите при оценяване;

  • предпроучване. Здравното заведение се посещава от консултант на ПАЗ, за да се определят целите и стандартите, които трябва да бъдат достигнати;

  • основно проучване. Инспекторите се срещат с екипа на здравното заведение, разговарят с членове на Управителния отдел, със служители и пациенти, извършват посещения на отделенията.

Констатациите се оформят в доклад, който отразява състоянието на болничното заведение и необходимостта от промени.



  1. Стандарти за акредитация

В Белгия законодателството въвежда общи и допълнителни изисквания, на които трябва да отговарят болничните заведения.

Общите изисквания се посочват от Краля след съгласие на Националния съвет на болничните заведения, отдел „Одобряване”. Те се отнасят до общата организация в болниците, организацията и функционирането на всеки вид отделение, организацията и предоставянето на спешна медицинска помощ. Специални изисквания могат да бъдат предявявани за университетските болници.

Допълнителните изисквания са посочени в Закона за болниците. Те се отнасят до одобряването на отделенията, функциите, програмите, отделите и медицинските услуги, извършвани от болниците. Болницата трябва да има разрешение за включване в програмата за болниците и разрешение за използване на тежко медицинско оборудване, ако разполага с такова. След като изслуша мнението на Националния съвет на болничните заведения, Кралят може да разшири изискванията за предоставяне на акредитация.

Институтът NIAZ в Холандия използва стандарти, изготвени от Канадския съвет по здравно акредитиране и стандартите на ISO 9000. Тези стандарти са доразвити с оглед спецификата на организацията на болничните заведения в страната.

В наскоро присъединилите се към Европейския съюз Латвия и Литва все още няма приети стандарти за акредитация на лечебните заведения.

В Испания стандартите за категоризиране и оценка на болничните заведения се изготвят от специална експертна комисия, създадена от Здравното ведомство. Тя се състои от представители на професионалните колегии, организации и асоциации на болнични заведения.

В Люксембург законодателят определя условията за акредитация съобразно нуждите на здравеопазването и ефективното функциониране на лечебните заведения. С тази цел с нарочен подзаконов акт (правилник за приложение на закона) е установен национален план за болниците.

Първото изискване, за да получи акредитация, е лечебното заведение да отговаря на този план.

Второто изискване е болницата или болничното отделение да спазва законоустановените норми, които се създават със съгласието на Медицинския колеж, Висшия съвет на медицинските професии и Постоянната комисия за болничния сектор. Те се отнасят до управлението, организацията, финансирането на болничните заведения и отделения, минималните условия за упражняване на медицинска дейност, за инфраструктурата, оборудването, медицинския персонал и спешната медицинска помощ. Допуска се създаването на допълнителни изисквания за акредитация в интерес на общественото здраве.

По време на акредитационния процес, заведенията или лабораториите, кандидатстващи за акредитация в Полша подлежат на оценка на техническите и професионални компетенции, както и на проверка на организационната и управленската система.

Във Великобритания стандартите за акредитиране са разработени след обширно проучване, извършено от Програмата за акредитация в здравеопазването съвместно със здравните организации. Стандартите съдържат система от управленски, организационни и насочени към интереса на пациентите изисквания.. Одобрените от Борда на ПАЗ стандарти се обнародват. Стандартите се ревизират на всеки две години.

В Германия Кооперацията за прозрачност и качество в лечебните заведения е създала каталог с критерии за самооценка:



  • ориентация на пациентите в болничното заведения;

  • сигурност в болницата;

  • информация;

  • управление на болницата;

  • управлението на качеството на болницата.

Изискванията към мениджмънта на качеството са формулирани в 250 въпроса.


  1. Решения на акредитиращия орган

В случаите, когато са съобразени всички законоустановени условия, правната уредба в Белгия предвижда компетентните органи да акредитират болницата или болничното отделение. Това са Съветите на френскo-говорещата, фламандската или немско-говорещата общности за всеки съответен регион. Те предоставят и временната акредитация.

Акредитацията на болнично отделение може да бъде оттеглена, когато то не отговаря на условията. При неспазване на изискванията на закона, болницата или болничното отделение могат да бъдат затворени от Съветите на френско-говорещата, фламандската или немско-говорещата общности. Те могат да постановят с мотивирано решение и временно незабавно затваряне, когато неотложна причина, свързана с общественото здраве налага това.

Според подзаконовата уредба за френско-говорещия регион Правителството назначава държавните служители, които следят за спазването на изискванията за акредитация на здравните заведения.

Комисията по качеството в Холандия съветва Борда на NIAZ да издаде или откаже сертификат за акредитация. Решението на борда за разрешаване на акредитация се публикува в официалния сайт на NIAZ.



В Литва Държавната служба за акредитация, въз основа на мнението на експертната комисия, предоставените данни и изготвените съобразно установените изисквания документи може да вземе решение да:

  • акредитира лечебното заведение или негово подразделение;

  • акредитира лечебното заведение или негово подразделение под условие;

  • отложи акредитирането;

  • не акредитира лечебното заведение;

  • анулира получената от здравното заведение акредитация за всички или за част от предоставените услуги в случаите, когато дейността на лечебните заведения не отговаря на законовите изисквания или застрашава и уврежда човешкото здраве.

В Латвия липсва уредена процедура за акредитация на лечебните заведения. Решението на Държавната лекарствена агенция във връзка с акредитирането на практикуващите медицинска дейност лица може да бъде:

  • акредитация на медицинските лица;

  • отказ да ги акредитира;

  • отмяна на предоставената акредитация.

При изследването не се откриха конкретни правила за това как Комитетът в Каталония взема своето решение. Решението се съдържа в доклада, изготвен от инспектиращите лица и проверен от Комитета.

Правната уредба в Люксембург предвижда министърът на здравеопазването да акредитира лечебното заведение, ако то е изпълнило законоустановените условия след съгласието на Медицинския колеж и Постоянната комисия за болничния сектор. Отказът да се предостави акредитация трябва да бъде мотивиран. Министърът на здравеопазването може да разпореди затваряне на болница или болнично отделение, когато те не отговарят на нормите за акредитация и в определения срок управителният орган на лечебното заведение не изпълни дадените му указания. Затваряне на лечебно заведение е допустимо според законовата уредба и по съображения, свързани със здравната политика – не отговаря на нуждите на здравеопазването или на минималните условия за медицинска дейност, които са предвидени в националния план за болниците. За затварянето е необходимо предварителното съгласие на Постоянната комисия за болничния сектор и Медицинския колеж.

Министърът на здравеопазването определя срока, след изтичането на който болничното заведение или отделение трябва да прекратят дейността си. Той може да разпореди незабавно затваряне на болнично заведение или отделение при неотложни причини, свързани с общественото здраве. В този случай е необходимо последващото съгласие на Медицинския колеж и Постоянната комисия за болничния сектор. Във всички случаи преди да разпореди затварянето, министърът трябва да изслуша управителния орган на болничното заведение.

В Германия сертификатът се издава от Кооперацията за прозрачност и качество в лечебните заведения на основата на доклада от вътрешната проверка. Полученият сертификат дава възможност на болницата да подобри качеството на обслужването на пациентите и на цялото общество.


  1. Обжалване на решението

Законовата уредба в Белгия предвижда възможността решението за затваряне, отказът за предоставяне на акредитация на болница или болнично отделение и оттеглянето на акредитацията на болнично отделение да се обжалва пред административен орган. Подробната регламентация на условията, реда и сроковете за обжалване е разгърната в подзаконов нормативен акт, който урежда специално тази проблематика. Органът, пред който се извършва обжалването е Комисията за обжалване, създадена към Министерството на общественото здраве и околната среда.

Специална уредба се съдържа в подзаконов нормативен акт, чието действие се разпростира само върху френско-говорещия регион. Когато решението за отказ, за оттегляне на акредитация или за незабавно затваряне се дължат на неспазване на допълнителните норми за болничното планиране и акредитацията, обжалването се извършва пред Правителството. То определя условията, процедурата и срока.

В Холандия болничното заведение има право да обжалва решението на борда пред Комисията по жалбите към Холандския институт за акредитация на болничните заведения.

Програмата за акредитация на болничните заведения в Каталония не предвижда специален ред за обжалване на решенията на акредитиращия орган. Специален ред за обжалване на актовете, свързани с акредитацията няма и в Люксембург, Полша, Латвия и Литва.

Във Великобритания обжалването на решението на регистрационните власти се извършва пред Трибунала. Молбата за обжалване трябва да се депозира до 28 дни след връчването на уведомлението. Трибуналът може или да потвърди решението или да го обяви за невалидно. Той може да взема отношение и по решения за:


  • промяна на условията в сила по отношение на агенцията или заведението;

  • отмяна на регистрацията.



V. Последици от акредитацията

Здравните системи на някои държави предвиждат лечебните заведения да предоставят обществена здравна помощ само след като преминат през процедурата по акредитация.

В Белгия, Литва и Люксембург акредитацията на лечебни заведения е задължителна.

Според законодателството на Белгия акредитацията на болниците и болничните отделения е абсолютна предпоставка за осъществяването на медицинска дейност. Правителството назначава специални държавни служители със статут на офицери от съдебната полиция, подчинени на прокуратурата, които следят за спазването на акредитационните изисквания. Нарушаването на установените изисквания за акредитация е основание за наказателна отговорност, за налагане на наказанията лишаване от свобода и глоба на собственика на лечебното заведение. Същото наказание се предвижда и за отказ на достъп до здравното заведение на държавен служител, натоварен с контролни функции.

В Литва за болнично заведение в процес на създаване се издава лиценз за не повече от 6 месеца, след което здравното заведение трябва да кандидатства за сертификат. Акредитационният сертификат е окончателен и за срок от пет години.

Според правната уредба на Люксембург акредитацията е задължително условие за осъществяване на медицинска дейност от болничните заведения и отделения.

Най – важната пряка последица от акредитацията в Испания е получаването на сертификат от съответното болнично заведение. Той е валиден за определен период от време, който обикновено е три години. Сертификатът може да има действие една година при наличие на несъответствия с изискванията на стандартите, като лечебното заведение трябва да ги отстрани за възможно най – кратък период от време. Сертификатът служи на акредитираното здравно заведение за удостоверяване пред пациентите, болничния персонал и обществеността на доброто ниво и качеството на предоставените услуги. Друга важна последица на сертификата е, че той дава възможност на акредитираното болничното заведение да сключи договор със здравната администрация. Този договор способства болницата да предоставя услуги на пациенти, за което да получава заплащане от обществения сектор.

В Латвия също акредитирането на лечебни заведения не е задължително. То дава предимство при встъпване в договорни отношения с медицинските осигурителни институти.


VI. Принципи на акредитацията

Анализът на законодателството на проучените страни позволява да де извлекат и формулират няколко основни принципи, които са присъщи на процеса на акредитация на лечебните заведения независимо, че правните уредби в отделните държави показват голямо различие:



  • обективност – акредитацията изисква достоверност в получените резултати. Тя може да се постигне чрез уеднаквяване на критериите, при независимо, безпристрастно ш професионално отношение на проверяващите;

  • гласност и публичност – необходимо е установените критерии и изисквания да са публични, а обществеността, вкл. и пациентите да са запознати с действителното положение в конкретното лечебно заведение;

  • периодичност – изследването показва, че се налага на определени интервали от време да се ревизират критериите за оценка, а самата акредитация на лечебните заведения да важи за определев срок(от три до пет години), след изтичането на който да се извършва нова акредитация.


Белгия




Правна уредба:


  • Закон за болниците, обнародван 07.10.1987 г., в сила от 17.10.1987 г.

Loi sur les hôpitaux


  • Кралски указ за състава и правомощията на юрисдикцията, създадена с член 76 от Закона за болниците, приет на 7 август 1987 г. Указът е обнародван на 17.12.1993 г. и е в сила от 27.12.1993 г.

Arrêté royal réglant la composition et le fonctionnement de la juridiction créée par l’article 76 de la loi sur les hôpitaux, coordonnée le 7 août 1987


  • Постановление за организацията на лечебните заведения, обнародвано 05.07.2002 г., в сила от 15.07.2002 г.

Décret relatif à l’organisation des établissements de soins, източник френско-говорящия регион Région Wallonne



Източници:



www.just.fgov.be



Закон за болниците



Дефиниции:

Управление и структуриране на медицинската дейност в болницата

Национален съвет на болничните заведения

Отдел „Планиране”

Разрешение за включване в програмата на болниците


Специален разрешителен режим за използване на „тежко медицинско оборудване”




Отдел „Одобряване”

Условия за акредитация на болниците




Общи изисквания

Допълнителни изисквания


Условия за акредитация на болничните отделения

Временна акредитация на болничните отделения

Затваряне на болница и болнично отделение

Медицинска дейност

Обжалване

Кралски указ за състава и правомощията на юрисдикцията, създадена с член 76 от Закона за болниците, приет на 7 август 1987.


Състав на Комисията за обжалване

Свикване


Процедура за обжалване

Правомощия на Комисията за обжалване


Постановление за организацията на лечебните заведения, отнасящо се за френско-говорящия регион

Обжалване


Контрол за спазване на изискванията за акредитация

Санкции при неспазване на изискванията за акредитация


Съвет на здравните заведения за френско-говорящия регион.


Правомощия

Състав


Законът за болниците определя своето приложно поле като дава дефиниция на общото понятие „болница”.

Според чл. 2 от закона, болница е лечебно заведение, където могат да бъдат извършвани и прилагани многопрофилни медицински, хирургически, акушер-гинекологични изследвания и лечение при условията на медицински, медико-технически, парамедицински грижи, приемане и настаняване на пациенти, чието здравословно състояние изисква лечение, облекчаване на заболяването, възстановяване, подобряване или стабилизиране.


Обособени са специалните понятия „психиатрична болница” и „университетска болница”.

Допълнителното изискване на закона към психиатричната болница е предназначението й изключително за лечение на пациенти, страдащи от психиатрични заболявания.



Университетските болници, според чл. 4 от закона, извършват клинично обучение и научни изследвания за развитие на нови технологии и подобряване на медицинската дейност, отговарят на условията, посочени от Краля на Белгия и са определени като университетска болница от него, след предложение на академичното управление на белгийски университет, който разполага с медицински факултет.
Законът изключва от приложното си поле „медико-социалните заведения”. Според чл. 5 това са затворените психиатрични заведения и заведенията предназначени само за приютяване на възрастни хора и деца.

Кралят може да постанови приложението на Закона за болниците към медико-социално заведение въз основа на мнение на Националния съвет на болничните заведения и постановление на Министерския съвет.


Малки болници” според закона са заведения, които разполагат с много ограничен брой легла, лекари или отделения.
Глава втора от закона предвижда, че само юридическо лице може да създаде и управлява болница. Изисква се предметът на дейност да е единствено ръководенето на една или повече болници, лечебни заведения или медико-социални центрове.

Кралят може с нарочен указ да определи категориите юридически лица, които могат да създадат и управляват болница.

Юридическото лице – собственик носи отговорността за организацията, функционирането и финансовото управление на болницата. То назначава и пред него отговарят и се отчитат директорът на болницата, главните лекари – управляващи медицински отдели, главните лекари, ръководещи медицински отделения, главният лекар, отговарящ за лекарите в болницата.

Кралят определя минимума от задачи, поверени на главните лекари в болница, които се отнасят до организацията и съгласуването на медицинската дейност в болницата.


Националният съвет на болничните заведения е създаден към Министерството на здравеопазването. Той има за основна задача да дава мнение по всички

въпроси, свързани с болниците.

Съветът има три отдела:


  • Планиране;

  • Одобряване;

  • Финансиране.


Отдел „Планиране” дава мнението си по всички проблеми на болничното планиране. След съгласието на Националния съвет на болничните заведения Кралят с постановление на Министерския съвет посочва критериите за определяне на програмата за различните видове болници, болнични отделения и обединения от болници.

Критериите се съобразяват със специализацията, възможностите, оборудването, местонахождението, дейността, общите и специфичните нужди на населението и прогнозите за развитие на болничното оборудване.

Болничното планирането изисква равното и справедливото разпределение на броя на болничните легла, като се отчита броя на населението, възрастта, смъртността, географското разпределение.
Създаването на нова болница, разширяването и изменението на дейността й изискват включването на тези промени в програмата за болниците. За целта законът предвижда разрешителен режим.

Кралят определя срока, за който се дава разрешението. Разрешението, според легалната дефиниция в чл. 26 от закона, е решението, с което един проект се включва в програмата на болниците. Отказът за разрешение за нова болница, ново отделение, разширяване или промяна в дейността й трябва да бъде мотивиран с това, че не може да се включи в програмата за болниците.

Законът забранява дейност на болница без разрешение и преди датата, която Кралят е определил.
Специален разрешителен режим се предвижда за използването и поставянето в болниците на „тежко медицинско оборудване”.

Законът определя тежкото медицинско оборудване като уреди и оборудване за скъпи медицински изследвания или лечение, поради високата им цена за закупуване или защото с тях трябва да работят високо квалифицирани специалисти.

Кралят определя уредите и оборудването, включено

в този списък.

За поставянето и използването им в болница се изисква специално разрешение от Съветите на френскo-говорящата, фламандската или немско-говорящата общности за всеки съответен регион.
Отделът „Одобряване” дава мнението си по всички въпроси, отнасящи се до функционирането на болниците и съгласието си за акредитацията или за затварянето на болниците.
Нормите, на които трябва да отговарят болниците, за да получат акредитация се посочват от Краля след съгласие на Националния съвет на болничните заведения, отдел „Одобряване”.

Според чл. 68 от закона, те се отнасят до:



  • общата организация в болниците - тук Кралят може да посочи минималните изисквания за дейността и грижите, болничните услуги, техническото, медико-техническото, административното обслужване, болничните легла и др;




  • организацията и функционирането на всеки вид отделение – Кралят може да определи минималните изисквания за болничните легла, техническото оборудване, медицинския персонал и за дейността в отделението;




  • организацията и предоставянето на спешна медицинска помощ.

Специални изисквания могат да бъдат предявявани за университетските болници.


Болниците се акредитират от органите, предвидени в чл. 128, 130, 135 от Конституцията, в чиято компетентност е политиката по здравеопазването. Такива органи са Съветите на френскo-говорящата, фламандската или немско-говорящата общности за всеки съответен регион.

Акредитацията се дава за определен срок, който може да бъде продължаван в последствие. Освен, че трябва да бъдат съобразени с горепосочените норми, законът поставя допълнителни изисквания:


  • всяко отделение, функция, отдел, медицинска и






  • всяка програма за предоставяне на грижи на болницата трябва да отговаря на законовите изисквания;




  • болницата трябва да има разрешение за включване в програмата на болниците;




  • болницата трябва да има разрешение да използва тежко медицинско оборудване, ако разполага с такова.

Член 71 от закона изисква одобряване за всяко отделение в болница. Освен на общите изисквания за акредитация на болниците, болничното отделение трябва да е съобразено с програмата за болниците. Акредитацията се дава от Съветите на френско-говорящата, фламандската или немско-говорящата общности за всеки съответен регион за определен период от време, който в последствие може да бъде продължен.


Законът дава възможност за временна акредитация. Според чл. 72 тя се дава от Съветите на френско-говорящата, фламандската или немско-говорящата общности за всеки съответен регион при условие, че болничното отделение прави за първи път такова искане и отговаря на законовите условия. Акредитацията в този случай поражда действие от датата на искането и има действие шест месеца, като срокът може да бъде удължаван.
Акредитацията на болнично отделение може да бъде оттеглена, когато то не отговаря на условията. Кралят определя процедурата за вземане на такова решение.
След като изслуша мнението на Националния съвет на болничните заведения, Кралят може да разшири изискванията за предоставяне на акредитация.
Затварянето на болница или болнично отделение се извършва от Съветите на френско-говорящата, фламандската или немско-говорящата общности за всеки съответен регион, когато не отговарят на изискванията за предоставяне на акредитация. Кралят определя процедурата и условията за изпълнение на

решението за затваряне, след като се съобрази с мнението на Националния съвет на болничните заведения.


Съветите на френската, фламандската или немската общности могат да постановят с мотивирано решение временно незабавно затваряне на болницата или болничното отделение, когато неотложна причина, свързана с общественото здраве налага това за всеки съответен регион.


След като изслуша мнението на Националния съвет на болничните заведения, Кралят може с постановление на Министерския съвет да определи медицинската дейност, която да бъде извършвана в или извън болниците.
Според чл. 76 от закона решението за затваряне, отказът за предоставяне на акредитация на болница или болнично отделение и оттеглянето на акредитацията на болнично отделение подлежат на обжалване пред административен орган. Жалбата спира изпълнението на решението. Кралят определя състава и функциите на този орган, процедурата и срока за обжалване.

Член 1 от Кралския указ за състава и правомощията на юрисдикцията, създадена с член 76 от Закона за болниците, приет на 7 август 1987 г. определя административната юрисдикция, пред която се извършва обжалването на решението за затваряне, отказът за предоставяне на акредитация на болница или болнично отделение и оттеглянето на акредитацията на болнично отделение. Този орган е Комисията за обжалване, създадена към Министерството на общественото здраве и околната среда.


Комисията за обжалване е съставена от председател, заместник председател и членове – експерти в болничната сфера и заместници. Председателят, заместник председателят и техните заместници се назначават от Краля по предложение на министрите на общественото здраве и на правосъдието. Те имат мандат от 6 години. Членовете и техните заместници се назначават също от Краля, но след предложение на министъра на общественото здраве. Към Комисията за обжалване се създава Секретариат.

Държавните служители в него се назначават от министъра на общественото здраве.


Комисията за обжалване се свиква на заседание от председателя, когато той възпрепятства свикването – от

заместник-председателя. Тяхна основна задача е да следят всяка жалба да бъде разгледана своевременно от Комисията.

Поканата за свикване на заседание се отправя до членовете на Комисията за обжалване в осемдневен срок преди заседанието. Изпращат им се преписи от жалбата и от писмения отговор на органа, чието решение се обжалва. Досието е на тяхно разположение в Секретариата.
За да бъде допустима, жалбата трябва да бъде подадена в два екземпляра в Секретариата в десет дневен срок от уведомяването за решението, което се обжалва. Трябва да бъде мотивирана и да бъде подписана от управителния орган на болницата.

В осемдневен срок от получаването й, секретарят изпраща препис на органа, който е взел решението. В срок от 10 дни от получаването органът изпраща досието заедно с писмен отговор в два екземпляра. Един от тях се изпраща на управителния орган на болницата.

Секретарят уведомява страните по спора за насрочването на заседанието най-късно 8 дни преди определената дата.

В заседанието могат да участват държавните служители на служба в органа, чието решение се обжалва. Те имат право да бъдат изслушвани по тяхно искане. Ищецът може да се ползва от услугите на адвокат.

Производството е спорно. Комисията за обжалване заседава при присъствие на повече от половината от членовете си. Отсъствието на страните или на една от страните не възпрепятства разглеждането на делото.

Заседанието започва с доклад от секретаря. След това Комисията за обжалване изслушва страните. Тя може да нареди да се извършат следствени действия и да събира всички документи, необходими за попълване на досието.

След приключване на дебатите Комисията за обжалване провежда съвещание в отсъствие на страните и взема решение с обикновено мнозинство. Ако гласовете са равни, решаващ е гласът на председателя.

Комисията се произнася в публично заседание с мотивирано решение в срок от 30 дни след приключване на разискванията.

В срок от 15 дни от произнасянето секретарят изпраща заверен препис от решението на управителния орган на болницата и на органа, чието решение се обжалва.
Комисията за обжалване може да потвърди решението за затваряне, отказът за предоставяне на акредитация на болницата или болничното отделение или оттеглянето на акредитацията на болничното отделение.

Решението на Комисията поражда действие от деня, следващ деня на съобщаването му на страните и забранява на болницата или болничното отделение да обслужва пациенти. Управителният орган на болницата се задължава в срок от три месеца от съобщаването на решението да се погрижи пациентите да напуснат болницата или отделението.




Постановлението за организацията на лечебните заведения предвижда възможността Правителството да създаде допълнителни норми за болничното планиране и акредитацията.

За да получат акредитация или за да останат акредитирани, здравните заведения трябва да отговарят на изискванията на законоустановените и на установените от Правителството норми. Постановлението определя реда за упражняване на контрол за спазването им, обжалването на решенията за отказ, за оттегляне на акредитацията, за незабавно затваряне и създава нов орган – Съвет на здравните заведения за френско-говорящия регион.


Обжалването на решенията за отказ, за оттегляне на акредитацията, за незабавно затваряне, които се основават на нарушаване на допълнителните изисквания, установени от Правителството може да бъде извършено в срок от един месец. Срокът тече от деня на уведомяването за решението. Обжалването се извършва пред Правителството. То определя сроковете и условията за обжалване.
Правителството назначава държавните служители, които следят за спазването на изискванията за акредитация на здравните заведения. Те имат статут на

офицери от съдебната полиция и са подчинени на Прокуратурата.

Постановлението определя техните правомощия, свързани с контролните им функции. Тези държавни служители имат свободен достъп до здравните заведения, до необходимата им информация, могат да поискат и получат всички необходими им документи. Освен това те могат да разпитат всяко лице за всеки факт, когато тази информация е необходима за осъществяване на контролните им правомощия.

Държавните служители могат да съставят акт за констатиране на правонарушение. Фактите установени с акта се считат за верни до доказване на противното. Препис от акта се връчва на нарушителя в три дневен срок от установяването на нарушението. Държавният служител може при нужда да получи съдействие от органите на реда.


Постановлението предвижда наказателна отговорност в случаите на нарушаване на установените изисквания за акредитация. Освен според разпоредбите на Наказателния кодекс, подзаконовият акт създава специални разпоредби, според които с лишаване от свобода от 8 дни до 3 месеца и глоба от 2 до 100 евро се наказва лицето, собственик на лечебно заведение, което не отговаря на нормите, установени от Правителството.

Същото наказание се предвижда за отказ на достъп до здравното заведение на държавен служител, натоварен с контролни функции. В случай на повторно нарушение, може да се наложи наказание в двоен размер.


Постановлението предвижда създаването на органа

Съвет на здравните заведения за френско-говорящия регион.

Съветът има за своя основна задача да въздейства при формирането на здравната политика. С тази цел той следи обществените нужди и развитието на здравните услуги и отправя предложения и препоръки до Правителството за организацията, географското разпространение, развитието на здравните заведения и програмата за болниците.

За изпълнение на тези функции, Постановлението определя правомощията на Съвета:
Съветът на здравните заведения за френско-говорящия регион дава съгласието си:


  • за приемането на допълнителни норми за акредитация от Правителството;



  • по всяко искане за вписване в програмата за болниците;



  • по предложенията за акредитиране или за продължаване на акредитацията;



  • предварително за всяко решение за оттегляне или отказ за акредитация;



  • преди всяко разрешение за използването и поставянето в болниците на тежко медицинско оборудване;



  • за предложенията за временна акредитация.

В състава на Съвета на здравните заведения за френско-говорящия регион влизат представители на управлението на здравните заведения, лица, които осъществяват медицинска дейност или са заети в системата на здравното осигуряване и осигуряването за инвалидност.

  1   2   3   4   5   6   7   8


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница