Програма студенти на стаж към Парламента София 1000, пл. Ал. Батенберг №1

НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПРОГРАМА Студенти на стаж към Парламента

Tел.: (+359 2) 9840 2140; (+359 2) 9840 3487; Факс: (+359 2) 980 32 68; e-mail: students@nt52.parliament.bg

Web page: http://www.parliament.bg/students/Firstbg.htm





ЗАКОНОДАТЕЛНО ПРОУЧВАНЕ


Тема:
ЗАКОНОДАТЕЛНОТО УРЕЖДАНЕ НА АКРЕДИТАЦИЯТА НА ЛЕЧЕБНИТЕ ЗАВЕДЕНИЯ И ОСЪЩЕСТВЯВАНАТА В ТЯХ МЕДИЦИНСКА ДЕЙНОСТ В СТРАНИТЕ ОТ ЕС И ПРИСЪЕДИНЯВАЩИТЕ СЕ

София, юли 2004г.

Народно събрание на Република България

Възложително писмо за законодателно проучване

Комисия по здравеопазването

1. 
   Велина Иванова Велева
   
2. 
   Десислава Божидарова Василева
   
3. 
   Димитър Ангелов Карамитрев
   
4. 
   Иглика Маринова Неделчева
   
5. 
   Ирина Бойкова Недялкова
   
6. 
   Анна Каменова Танова
   
7. 
   Диана Тодорова Ганчева
   
8. 
   Калоян Людмилов Крумов
   

проф. д-р Екатерина Трендафилова

проф. д-р Димитър Токушев
КООРДИНАТОР:

Евгения Попова

юли, 2004


Тема: Законодателното уреждане на акредитацията на лечебните заведения и осъществяваната в тях медицинска дейност в страните от ЕС и присъединяващите се
Заявител: Комисия по здравеопазването

Законодателни сътрудници: Анна Каменова Танова, Велина Иванова Велева, Десислава Божидарова Василева, Диана Тодорова Ганчева, Димитър Ангелов Карамитрев, Иглика Маринова Неделчева, Ирина Бойкова Недялкова, Калоян Людмилов Крумов
Научен ръководител:
проф. д. ю.н. Цанка Цанкова

проф. д-р Екатерина Трендафилова

проф. д-р Димитър Токушев
Координатор на Програмата: Евгения Попова
Кратко описание на проучването: Комисията по здравеопазването към XXXIX-то ОНС е възложила законодателно проучване на тема “ Законодателното уреждане на акредитацията на лечебните заведения и осъществяваната в тях медицинска дейност в страните от ЕС и присъединяващите се ”. Проучено е законодателството на страни – членки на Европейския съюз и на новоприсъединили се държави от бившия източен блок, касаещо акредитацията на лечебните заведения и осъществяваната в тях медицинска дейност. Целта на проучването е да запознае народните представители със законодателните решения, възприети в тези страни, като ги улесни в търсенето на най – адекватна правна уредба у нас.


Изготвено: юли 2004 г.

Р Е З Ю М Е
на законодателно проучване на тема:

Законодателно уреждане на акредитацията на лечебните заведения и осъществяваната в тях медицинска дейност в страните от Европейския съюз и присъединяващите се

Проблемите, свързани с акредитацията на болничните заведения са дискусионни на национално и международно ниво. Това е следствие от обществените потребности непрекъснато да се подобрява и оптимизира качеството но медицинското обслужване. Актуалността на направеното изследването се определя от необходимостта да се въведе и утвърди акредитацията на лечебните заведения у нас в съответствие с положителна практика, нормирана в различните национални законодателства. като българското законодателство се хармонизира с правото на страните от Европейския съюз. За тази цел е необходимо да се изясни същността на института на акредитацията, целите, критериите и процедурите, по които тя се осъществява, субектите, извършващи акредитацията и др.

С оглед на поставената от възложителя задача в хода на проучването беше изследвано вътрешното право на държави-членки на Европейския съюз:

• 
  Белгия,
  
• 
  Великобритания,
  
• 
  Германия,
  
• 
  Испания,
  
• 
  Латвия,
  
• 
  Литва,
  
• 
  Люксембург,
  
• 
  Полша,
  
• 
  Франция и
  
• 
  Холандия.
  

В процеса на законодателното проучване са изследвани следните въпроси:

ІІ. Определения

ІІІ. Акредитиращ орган

ІV. Процедура по акредитация на лечебните заведения

1. Кандидатстване за акредитация

2. 
   Фази на акредитацията
   

3. 
   3. Стандарти за акредитация
   
4. 
   4. Решения на акредитиращия орган
   

5. 
   Обжалване на решението
   

VІ. Принципи на акредитацията

І. Ниво и характер на уредбата

Законодателното проучване констатира, че институтът на акредитация на лечебните заведения е сравнително нов. Той търпи промени в правните системи на отделните страни, за да се усъвършенства съобразно националните традиции и особености като се вземат предвид някои трайно установени световни стандарти. В законодателството на разгледаните страни няма единна или преобладаваща уредба на проблемите, свързани с акредитацията на лечебните заведения и осъществяваната в тях медицинска дейност.

В мнозинството проучени държави нормативната уредба на институтът “акредитацията на лечебните заведения и дейностите, извършвани в тях” е на законово ниво,.

В някои правни системи има и подзаконови разпоредби (Латвия, Испания, Белгия).

В Германия конкретните положения, свързани с акредитацията се уреждат чрез процедури, изградени на базата на четири основни Системи със стандарти за акредитация. Специално в сферата на здравеопазването се използват преди всичко системите KTQ и JCAHO. Чрез тях се цели да се постигне възможно най-добро болнично обслужване, най-добри условия за работна на болничните служители и прозрачност в осъществяваната от лечебните заведения дейност.

Във Великобритания процедурните правила и минималните национални стандарти се регламентират в Закона за стандартите в здравеопазването и грижите, въз основа на който Програмата за акредитация в здравеопазването акредитира националните здравни служби и независимите здравни организации.

Законодателството на Белгия регламентира акредитацията на лечебните заведения в общ Закон за болниците и в подзаконови нормативни актове по отделни проблеми на процедурата по предоставянето й - Кралски указ за състава и правомощията на юрисдикцията, създаден в изпълнение на чл. 76 от Закона за болниците. Отделните териториални единици доразвиват регулаторната рамка, създадена на общодържавно ниво с подзаконови актове – напр. Постановление за организацията на лечебните заведения за френско-говорещия регион и др.

В Холандия няма специален закон, който да е посветен на акредитацията на болничните заведения. Общата уредба се съдържа в няколко закона: Закон за лекарската практика, Закон за качеството на услугите в болничните заведения, Закон за участието на пациенти в управлението на болничните заведения, Закон за споразуменията за болнично лечение.

В Полша акредитацията е уредена в “Закона за полската здравна организация” и “Закон за единна система за оценка и акредитация”

В Люксембург законодателят подробното и изчерпателно регламентира материята за акредитация на лечебните заведения в специален Закон за болничните заведения. Предвижда се като следствие от него да се изработят подзаконови актове, които да нормират по-конкретно процедурата за предоставянето й.

На законово ниво акредитацията на лечебните заведения в Литва е уредена в Закона за здравните институции от 1996 г.

В Латвия разглежданата материя е нормирана в Закон за медицинското лечение от 1997 г. и Закон за медицината от 1997 г. Освен тях има две наредби, които се отнасят до въпросите на акредитацията: Наредба № 431 за акредитиране на практикуващите медицинска дейност и Наредба № 374 за процедурите за оценяване на съответствията с изискванията на добрата клинична практика. Двете наредби са издадени от Правителството на република Латвия. Предстои приемането на подзаконови актове, които да уредят предвидената в Закона за медицината и Закона за медицинското лечение процедури по акредитацията.

В испанското законодателство не съществува специален закон, посветен на акредитацията на болничните заведения. Въпросите, свързани със здравеопазването се уреждат от Закона за здравеопазването. Според него извършването на здравни услуги в болничните заведения се регулира от местните власти в съответствие с местното законодателство и делегираните от държавата правомощия в тази област. Алинея 2 на член 41 разширява компетентността на местните власти в областта на здравеопазването като предвижда всички дейности, които не са изрично включени в съвкупността от правомощия на държавата да се осъществяват от съответните ведомства в независимите региони. В Закона за здравеопазването се предвижда, че здравните услуги и санитарния контрол в болничните заведения се регулират с Кралски укази. Те се издава по предложение на компетентните ведомства. В Испания са предприети няколко опита за организиране на акредитационна система на национално или регионално ниво. Единствената действаща в момента акредитационна система в областта на здравеопазването е Програмата за акредитация на лечебните заведения в регион Каталония. Тя е в сила в продължение на последните шестнадесет години.

Проучването откри определения за лечебно заведение в законодателствата на Литва, Люксембург, Белгия, Великобритания и Германия.

В Люксембург съществуват определения за “болница” и “болнично заведение”.

• 
  Болничното заведение e институция, която “предоставя, според медицинската си дейност, стационарни и амбулаторни грижи, необходими и подходящи за здравословното състояние на пациентите, които са потърсили помощ.”
  

• 
  Болница е “здравно заведение, което има за основна задача лечение и/или израждане на деца и за допълнителна задача диагностика и/или грижи за предотвратяване, лечение на заболяване или грижи за временно подобряване на здравословното състояние и разполагат с отделения за прием на пациенти.”
  

• 
  “служат за лечение или осигуряват гинекологична помощ;
  
• 
  намират се под ръководството на лекар, разполагат с достатъчно диагностични и терапевтични възможности и използват научно – признати методи на работа;
  
• 
  осъществяват дейността си с помощта на болничен персонал, функционална и медицинско – техническа апаратура, в които се установяват болестите на пациентите, предпазват ги от влошаване на състоянието им или
  
• 
  им осигуряват акушерско – гинекологична помощ; лечебни заведения, в които пациентите могат да бъдат подложени на лечение и да бъдат перфектно обслужени.”
  

Според Закона за медицинското лечение на Латвия лечебни заведения са: болници, рехабилитационни институти, общински болници, специализирани центрове, центрове за спешна медицинска помощ, клиниките към медицинските институти за висше образование, институти и лаборатории за функционални, морфологични, биохимични и др. диагностични прегледи и др.

Освен това в полското законодателство се дават дефиниции и на понятията “акредитиращ орган” и “акредитационна система”.

Предоставянето на акредитация в проучените европейски държави се извършва от обществени, неправителствени или държавни органи.

Във Великобритания акредитиращ орган е Програмата за акредитация в здравеопазването. Тя е организация с нестопанска цел – няма търговски характер и не разпределя печалби. Програмата за акредитация в здравеопазването предлага независима професионална акредитация, извършвана от специалисти, които работят в клиничната област. Осигурява ефективни механизми и системи за предоставяне на високо качество на услуги на пациентите на болничните заведения. Предлага независима акредитация на обществени болници, дружества за първа медицинска помощ, местни здравни групи, местни здравеопазващи кооперативи, специализирани болници и други.

В Холандия акредитиращ орган е Холандския институт за акредитация на болничните заведения –NIAZ. Това е съвсем нов институт, основан през 1998 г. Той е независима неправителствена организация, която се финансира от Холандската здравна асоциация, Холандската организация на медицинските специалисти и Програмата за акредитация на болничните заведения. Всички организации, учредители на холандския институт за акредитиране на болничните заведения имат двои представители в управлението му. Сдруженията на пациентите, застрахователните компании, личните лекари, различните видове домове за социални грижи участват със свои представители в NIAZ. Акредитацията, която извършва Институтът е форма на допълнително категоризиране, което се получава на основата на изготвена от самата болница самооценка на качеството на предоставените услуги.
В останалите проучени национални законодателства акредитационните органи са държавни.
Правната уредба в Белгия предвижда акредитацията на болниците, болничните отделения и временната акредитация да се предоставят от Съветите на френскo-говорeщата, фламандската или немско-говорeщата общности за всеки съответен регион. Това са органите, които разрешават и използването на тежко медицинско оборудване. Активна роля в определяне програмата на болниците и условията за акредитация имат Кралят, Националният съвет на болничните заведения, Министерския съвет и Съветът на здравните заведения за френско-говорeщия регион.

Националният съвет на болничните заведения е създаден към Министерството на здравеопазването и осъществява правомощията си във връзка с акредитацията на болниците и болничните заведения чрез своите три отдела - „Планиране”, „Одобряване” и „Финансиране”.

Съветът на здравните заведения за френско-говорeщия регион дава съгласието си за приемане на допълнителните норми за акредитация от Правителството, за вписване в програмата за болниците, по предложенията, оттеглянето и отказа за акредитация и за разрешението за използване на тежко медицинско оборудване. Правомощията на този орган се разпростират само върху френско-говорeщия регион.

В Литва лицензният и акредитационният сертификат се издават от държавните служби за акредитиране на здравните дейности към Министерство на здравеопазването - Акредитационните служби.

В Латвия акредитирането се осъществява от Националната агенция за здравна статистика и медицинска технология. Акредитацията на практикуващите медицинска дейност лица се извършва от Латвийския съюз на професионалните организации на медицинските работници, Латвийската медицинска организация и Латвийската асоциация на медицинските страни.

Акредитацията на болничните заведения в Испания съгласно Програмата се осъществява от Здравното ведомство на местното управление на Каталония. Това е институцията, отговорна за акредитационната програма. Тя има следните основни функции: установяване на стандарти; инспектиране на болници и издаване на сертификати за акредитация на болниците, отговарящи на стандартите.

Акредитацията на лечебните заведения в Люксембург е правомощие на министъра на здравеопазването. Той дава разрешение за създаването, използването и разширяването на болнично заведение или отделение, за продължаване на акредитацията за придобиване и използване на скъпо медицинско оборудване. Министърът упражнява тези свои правомощия след като получи съгласието на Постоянната комисия за болничния сектор. За да бъде допуснато създаването или разширяването на болнично заведение или отделение се изисква и съгласието на Медицинския колеж. С тези органи и с Висшия съвет на медицинските професии министърът съгласува и определянето на условията за акредитация. Постоянната комисия за болничния сектор изпълнява консултативни функции към министъра на здравеопазването. Нейното съгласие се изисква и при създаването на националния план за болниците, който класира здравните заведения според нуждите на здравеопазването, продължителността на предоставянето на грижи, медикотехническа инфраструктура, упражняваните медицински дейности и др.

Акредитиращ орган в Полша е Полският център за акредитация (ПЦА), който действа от 01.01.2001 г. Той е юридическо лице под надзора на Министерството на икономиката, което извършва оценката и дава акредитация. Полският център за акредитация се грижи за доверието в общата система за оценяване и носи отговорност за стандарта на акредитация.

В изпълнение на ордонанса от 24 април 1996 г. процедурата по акредитация във Франция се ръководи от нарочно създаден за целта орган – Национална агенция по здравна акредитация и оценка (НАЗАО). НАЗАО е публично държавно учреждение с административен характер. Тя е юридическо лице с финансова самостоятелност и се намира под ръководството на министъра, отговарящ за общественото здраве. НАЗАО е подчинена на държавен контрол и на административен, бюджетен, финансов и счетоводен режим, съобразен със задачите й. Националната агенция за здравна акредитация и оценка подпомага процеса на оценяване на превантивните, диагностичните и терапевтичните дейности в публичните и частните лечебни заведения; дава ход на процедурата по акредитация; участва в оценката на качеството на санитарните грижи за населението.

В Германия през 1997 г. Камарата на лекарите и Сдруженията на здравните каси основават Кооперация за осигуряване на прозрачност и качество в предлаганите медицински услуги, която се занимава с развитието на процедурата за сертификация (акредитация) на лечебните заведения. Кооперацията е регистрирана като търговско дружество, което обединява федералните и провинциалните сдружения на болничните заведения. Процедурата по сертификация, разработена от Кооперацията се експериментира в 25 болници на федералната република и в момента се намира на преход от фазата на многогодишен пилотен проект във фазата на рутинно прилагане.

Анализът на проучените законодателни актове показва, че акредитацията в повече страни е задължителен процес.

Независимо от различната законодателна уредба началният момент на откриване на процедура за акредитация е сходен.

Кандидатстването за акредитация в Литва се извършва с подаване на заявление до Държавната служба по акредитиране на здравните дейности към Министерство на здравеопазването.

В Латвия процедурата по акредитиране на лица, практикуващи медицинска дейност започва с подаването на молба до съответния компетентен орган..

В Холандия производството за получаване на акредитация от NIAZ започва с подаване на молба от съответната болница. След приемане на молбата NIAZ и болничното заведение подписват акредитационно споразумение.

Процесът в Каталония започва с подаване на молба за акредитиране пред Здравното ведомство на местното управление.

2. 
   Фази на акредитацията
   

Първото изискване е при създаването на нова болница, разширяването и изменението на дейността й тези промени да бъдат включени в програмата за болниците. За целта законът определя разрешителен режим. Разрешението се дава за определен срок. Законът забранява на болниците да извършват дейности без такова разрешение.

Вторият етап е получаването на акредитация от Съветите на френскo-говорещата, фламандската или немско-говорещата общности за всеки съответен регион. Акредитацията се дава за определен срок, който може да бъде продължаван. Законът дава възможност за временна акредитация. Тя се предоставя от Съветите на френско-говорещата, фламандската или немско-говорещата общности за всеки съответен регион при условие, че болничното отделение прави за първи път такова искане и отговаря на законовите условия. Акредитацията в този случай поражда действие от датата на искането за срок от шест месеца, който може да бъде удължаван.

В Германия процедурата по сертификация(акредитация) преминава също през два етапа:

• 
  вътрешна проверка и самооценка на лечебното заведение,
  
• 
  екпертна проверка от независимо трето лице.
  

В Литва акредитирането преминава през три фази:

• 
  оценка на внесените в Акредитационната служба документи;
  

• 
  посещение на експертна комисия в лечебното заведение;
  
• 
  регистриране на лечебното заведение в регистъра на лечебните заведения, който се води от министъра на здравеопазването.
  

Основната фаза на акредитацията в Испания е инспектирането, а последваща – оценяването.

Правната уредба в Люксембург предвижда диференциран режим на акредитация за вече съществуващи и за новосъздадени болнични заведения или отделения. Процедурата се развива по искане на управителния орган на болничното заведение. Акредитацията при създаване или разширяване на болнично заведение или отделение се извършва от министъра на здравеопазването след съгласието на Медицинския колеж и Постоянната комисия за болничния сектор. За целта те трябва да са съобразени с националния план за болниците. Акредитация за използване се изисква само при първоначално създаване на болница, болнично отделение или специализирано болнично заведение. Условие за предоставянето й е наличието на акредитацията за създаване или разширяване на болничното заведение.

Във Великобритания процесът на акредитация преминава през следните фази:

• 
  първично проучване. Здравното заведение, което иска акредитация от Програмата за акредитация в здравеопазването(ПАЗ) формира екип от свои служители, които се срещат с представители на ПАЗ, за да се подготвят за прилагане на критериите при оценяване;
  
• 
  предпроучване. Здравното заведение се посещава от консултант на ПАЗ, за да се определят целите и стандартите, които трябва да бъдат достигнати;
  
• 
  основно проучване. Инспекторите се срещат с екипа на здравното заведение, разговарят с членове на Управителния отдел, със служители и пациенти, извършват посещения на отделенията.
  

2. 
   Стандарти за акредитация
   

Институтът NIAZ в Холандия използва стандарти, изготвени от Канадския съвет по здравно акредитиране и стандартите на ISO 9000. Тези стандарти са доразвити с оглед спецификата на организацията на болничните заведения в страната.

В наскоро присъединилите се към Европейския съюз Латвия и Литва все още няма приети стандарти за акредитация на лечебните заведения.

В Испания стандартите за категоризиране и оценка на болничните заведения се изготвят от специална експертна комисия, създадена от Здравното ведомство. Тя се състои от представители на професионалните колегии, организации и асоциации на болнични заведения.

В Люксембург законодателят определя условията за акредитация съобразно нуждите на здравеопазването и ефективното функциониране на лечебните заведения. С тази цел с нарочен подзаконов акт (правилник за приложение на закона) е установен национален план за болниците.

Първото изискване, за да получи акредитация, е лечебното заведение да отговаря на този план.

Второто изискване е болницата или болничното отделение да спазва законоустановените норми, които се създават със съгласието на Медицинския колеж, Висшия съвет на медицинските професии и Постоянната комисия за болничния сектор. Те се отнасят до управлението, организацията, финансирането на болничните заведения и отделения, минималните условия за упражняване на медицинска дейност, за инфраструктурата, оборудването, медицинския персонал и спешната медицинска помощ. Допуска се създаването на допълнителни изисквания за акредитация в интерес на общественото здраве.

По време на акредитационния процес, заведенията или лабораториите, кандидатстващи за акредитация в Полша подлежат на оценка на техническите и професионални компетенции, както и на проверка на организационната и управленската система.

Във Великобритания стандартите за акредитиране са разработени след обширно проучване, извършено от Програмата за акредитация в здравеопазването съвместно със здравните организации. Стандартите съдържат система от управленски, организационни и насочени към интереса на пациентите изисквания.. Одобрените от Борда на ПАЗ стандарти се обнародват. Стандартите се ревизират на всеки две години.

В Германия Кооперацията за прозрачност и качество в лечебните заведения е създала каталог с критерии за самооценка:

• 
  ориентация на пациентите в болничното заведения;
  
• 
  сигурност в болницата;
  
• 
  информация;
  
• 
  управление на болницата;
  
• 
  управлението на качеството на болницата.
  

2. 
   Решения на акредитиращия орган
   

Акредитацията на болнично отделение може да бъде оттеглена, когато то не отговаря на условията. При неспазване на изискванията на закона, болницата или болничното отделение могат да бъдат затворени от Съветите на френско-говорещата, фламандската или немско-говорещата общности. Те могат да постановят с мотивирано решение и временно незабавно затваряне, когато неотложна причина, свързана с общественото здраве налага това.

Според подзаконовата уредба за френско-говорещия регион Правителството назначава държавните служители, които следят за спазването на изискванията за акредитация на здравните заведения.

Комисията по качеството в Холандия съветва Борда на NIAZ да издаде или откаже сертификат за акредитация. Решението на борда за разрешаване на акредитация се публикува в официалния сайт на NIAZ.

• 
  акредитира лечебното заведение или негово подразделение;
  
• 
  акредитира лечебното заведение или негово подразделение под условие;
  
• 
  отложи акредитирането;
  
• 
  не акредитира лечебното заведение;
  
• 
  анулира получената от здравното заведение акредитация за всички или за част от предоставените услуги в случаите, когато дейността на лечебните заведения не отговаря на законовите изисквания или застрашава и уврежда човешкото здраве.
  

• 
  акредитация на медицинските лица;
  
• 
  отказ да ги акредитира;
  
• 
  отмяна на предоставената акредитация.
  

Правната уредба в Люксембург предвижда министърът на здравеопазването да акредитира лечебното заведение, ако то е изпълнило законоустановените условия след съгласието на Медицинския колеж и Постоянната комисия за болничния сектор. Отказът да се предостави акредитация трябва да бъде мотивиран. Министърът на здравеопазването може да разпореди затваряне на болница или болнично отделение, когато те не отговарят на нормите за акредитация и в определения срок управителният орган на лечебното заведение не изпълни дадените му указания. Затваряне на лечебно заведение е допустимо според законовата уредба и по съображения, свързани със здравната политика – не отговаря на нуждите на здравеопазването или на минималните условия за медицинска дейност, които са предвидени в националния план за болниците. За затварянето е необходимо предварителното съгласие на Постоянната комисия за болничния сектор и Медицинския колеж.

Министърът на здравеопазването определя срока, след изтичането на който болничното заведение или отделение трябва да прекратят дейността си. Той може да разпореди незабавно затваряне на болнично заведение или отделение при неотложни причини, свързани с общественото здраве. В този случай е необходимо последващото съгласие на Медицинския колеж и Постоянната комисия за болничния сектор. Във всички случаи преди да разпореди затварянето, министърът трябва да изслуша управителния орган на болничното заведение.

В Германия сертификатът се издава от Кооперацията за прозрачност и качество в лечебните заведения на основата на доклада от вътрешната проверка. Полученият сертификат дава възможност на болницата да подобри качеството на обслужването на пациентите и на цялото общество.

2. 
   Обжалване на решението
   

Специална уредба се съдържа в подзаконов нормативен акт, чието действие се разпростира само върху френско-говорещия регион. Когато решението за отказ, за оттегляне на акредитация или за незабавно затваряне се дължат на неспазване на допълнителните норми за болничното планиране и акредитацията, обжалването се извършва пред Правителството. То определя условията, процедурата и срока.

В Холандия болничното заведение има право да обжалва решението на борда пред Комисията по жалбите към Холандския институт за акредитация на болничните заведения.

Програмата за акредитация на болничните заведения в Каталония не предвижда специален ред за обжалване на решенията на акредитиращия орган. Специален ред за обжалване на актовете, свързани с акредитацията няма и в Люксембург, Полша, Латвия и Литва.

Във Великобритания обжалването на решението на регистрационните власти се извършва пред Трибунала. Молбата за обжалване трябва да се депозира до 28 дни след връчването на уведомлението. Трибуналът може или да потвърди решението или да го обяви за невалидно. Той може да взема отношение и по решения за:

• 
  промяна на условията в сила по отношение на агенцията или заведението;
  
• 
  отмяна на регистрацията.
  

Здравните системи на някои държави предвиждат лечебните заведения да предоставят обществена здравна помощ само след като преминат през процедурата по акредитация.

В Белгия, Литва и Люксембург акредитацията на лечебни заведения е задължителна.

Според законодателството на Белгия акредитацията на болниците и болничните отделения е абсолютна предпоставка за осъществяването на медицинска дейност. Правителството назначава специални държавни служители със статут на офицери от съдебната полиция, подчинени на прокуратурата, които следят за спазването на акредитационните изисквания. Нарушаването на установените изисквания за акредитация е основание за наказателна отговорност, за налагане на наказанията лишаване от свобода и глоба на собственика на лечебното заведение. Същото наказание се предвижда и за отказ на достъп до здравното заведение на държавен служител, натоварен с контролни функции.

В Литва за болнично заведение в процес на създаване се издава лиценз за не повече от 6 месеца, след което здравното заведение трябва да кандидатства за сертификат. Акредитационният сертификат е окончателен и за срок от пет години.

Според правната уредба на Люксембург акредитацията е задължително условие за осъществяване на медицинска дейност от болничните заведения и отделения.

Най – важната пряка последица от акредитацията в Испания е получаването на сертификат от съответното болнично заведение. Той е валиден за определен период от време, който обикновено е три години. Сертификатът може да има действие една година при наличие на несъответствия с изискванията на стандартите, като лечебното заведение трябва да ги отстрани за възможно най – кратък период от време. Сертификатът служи на акредитираното здравно заведение за удостоверяване пред пациентите, болничния персонал и обществеността на доброто ниво и качеството на предоставените услуги. Друга важна последица на сертификата е, че той дава възможност на акредитираното болничното заведение да сключи договор със здравната администрация. Този договор способства болницата да предоставя услуги на пациенти, за което да получава заплащане от обществения сектор.

В Латвия също акредитирането на лечебни заведения не е задължително. То дава предимство при встъпване в договорни отношения с медицинските осигурителни институти.

Анализът на законодателството на проучените страни позволява да де извлекат и формулират няколко основни принципи, които са присъщи на процеса на акредитация на лечебните заведения независимо, че правните уредби в отделните държави показват голямо различие:

• 
  обективност – акредитацията изисква достоверност в получените резултати. Тя може да се постигне чрез уеднаквяване на критериите, при независимо, безпристрастно ш професионално отношение на проверяващите;
  
• 
  гласност и публичност – необходимо е установените критерии и изисквания да са публични, а обществеността, вкл. и пациентите да са запознати с действителното положение в конкретното лечебно заведение;
  
• 
  периодичност – изследването показва, че се налага на определени интервали от време да се ревизират критериите за оценка, а самата акредитация на лечебните заведения да важи за определев срок(от три до пет години), след изтичането на който да се извършва нова акредитация.