Програма студенти на стаж към Парламента София 1000, пл. Ал. Батенберг №1

Правна уредба:

• 
  Закон за лекарската практика
  

• 
  Закон за качеството на услугите в болничните заведения
  

• 
  Закон за участието на пациенти в управлението на болничните заведения
  

• 
  Закон за споразуменията за болнично лечение
  

• 
  Програма на Холандския институт за акредитация на болничните заведения
  

Втора фаза на акредитацията

Целта на Закона за лекарската практика е да контролира и повишава качеството на здравните услуги, предоставяни от лекарите и другите видове медицински персонал. Той въвежда механизъм за пререгистрация и дисциплинарна отговорност на медиците.

Според закона професионалните организации на медиците са отговорни за квалифицираното обучение и контрола на дейността на своите кадри. По този начин се въвежда вътрешен контрол.

Законът формулира четири основни положения, свързани с услугите, предоставени в болничните заведения:

• 
  здравните заведения са задължени да предоставят дължимата грижа;
  
• 
  устройството и управлението на тези заведения следва да способстват за предоставянето на дължимата грижа;
  
• 
  болничните заведения са длъжни да извършват системно мониторинг, контрол и подобряване на качеството на здравните услуги;
  

• 
  здравните заведения съставят годишен отчет за
  

качеството на предоставяните от тях услуги.

По силата на Закона за участието на пациенти в управлението на болничните заведения се основава на т. нар. “ събрание на пациентите “. Неговата задача е да дава препоръки на болничното управление относно обслужването на пациентите.

Събранието одобрява решенията на ръководните органи на болничните заведения. Това гарантира качеството на предоставените услуги в болниците.

Предмет на закона са взаимоотношенията между пациентите и болничното заведение, предоставящо здравни грижи. Той регламентира отговорността на болничните заведения по отношение качеството на здравните услуги, както и задълженията на медицинския персонал във връзка с предоставените професионални грижи. В правната уредба на Холандия не се съдържа изричен модел или пакет от стандарти, които да се прилагат при акредитация на болничните заведения. За болниците важи принципа на саморегулация.


Холандски институт за акредитация на болничните заведения - The Netherlands Institute for Accreditation of Hospitals - NIAZ
Холандският институт за акредитация на болничните заведения е основан през декември 1998 година.

NIAZ е независима неправителствена организация. Тя се финансира от Холандската здравна асоциация, Холандската асоциация на университетските болници, Холандската организация на медицинските специалисти и Програмата за акредитация на болничните заведения.

Всички организации, участвали в учредяването на NIAZ имат свои представители в управлението на Института. Сдруженията на пациентите, застрахователните компании, личните лекари, различните видове домове за социални грижи участват чрез свои представители в Консултативния съвет на NIAZ.
Акредитацията, извършвана от NIAZ е форма на

допълнително категоризиране, което се получава въз основа на изготвена от болницата самооценка

на качеството на предоставяните услуги.

Институтът използва стандарти, изготвени от Канадския съвет по здравно акредитиране и стандартите на ISO 9000. Тези стандарти са доразвити с оглед спецификите на организацията на болничните заведения в Холандия.

• 
  повишаване на нивото на услугите, предоставяни от болничните заведения и издаване на удостоверение за достигнатото качество;
  
• 
  предоставяне възможност на болничните заведения да се отчитат пред вътрешни и външни посредници при сключване на сделки относно организацията на тяхната дейност.
  

Пакетът от стандарти на NIAZ съдържа изисквания за организацията на дейността в болничните заведения. В тях се конкретизират областите, които трябва да се уредят по нов начин с цел получаване на акредитация. Пример за това е постигане на споразумение между болничната лаборатория и амбулаторните клиники относно извършването на изследвания и времето, в което резултатите от тях следва да бъдат изготвени.

изискванията на възприетите национални стандарти.

• 
  акредитация на цялото болнично заведение;
  
• 
  акредитация на специфични болнични отделения като интензивни и хирургични отделения;
  
• 
  частична акредитация на едно или повече
  

организационни звена в болницата, избрани и посочени от самата нея.

Производството за получаване на акредитация от NIAZ започва с подаване на молба от съответната болница.

В нея здравното заведение посочва, че:

• 
  приема условията за акредитация на NIAZ;
  
• 
  е запознато с компетентността на организацията по отношение на акредитацията;
  
• 
  отговаря на изискванията за получаване на акредитацията.
  

След приемане на молбата NIAZ и болничното заведение подписват акредитационно споразумение. В него се уточняват разходите във връзка с акредитацията, които болницата следва да заплати. След подписването на споразумението, институтът назначава група от контролиращи лица и определя техен ръководител. Броят на контролиращите лица зависи от големината и капацитета на болницата. Болницата има право да оспори назначаването на някое от контролиращите лица поради конфликт на интереси.

Първата фаза на акредитацията е свързана със системата на “ качествените стандарти “ ( standard Quality System ). Тази система се прилага при акредитиране на цялото болнично заведение, а не на отделни негови отделения. В стандартите се посочват изискванията за качество на управлението.

В тази фаза се осъществява среща между Директора на NIAZ, ръководителя на контролиращите лица, управителния орган на болницата и нейния мениджър по качеството. На срещата болницата се задължава да изготви доклад за самооценка въз основа на качествените стандарти. На базата на представения доклад и придружаващите го документи контролиращите лица определят дали

болницата отговаря на акредитационните изисквания. В тази фаза не се извършва инспекционно посещение в болницата.
При положителна оценка проверяващите избират организационните звена, които ще бъдат инспектирани във втората фаза. На задължителна проверка подлежат онези звена, в които се лекуват пациенти в много тежко или критично здравословно състояние. Болницата се информира за звената, които ще бъдат инспектирани.

Във втората фаза се изготвя оценка на избраните в първата фаза организационни звена на болницата.

Избраните организационни звена попълват съответни електронни акредитационни формуляри.

Екипът от контролиращи лица се запознава с попълнените формуляри и с наръчниците за качество на всяко организационно звено. По този начин те се подготвят за предстоящата инспекция в болницата.

Контролиращите изготвят график за проверката на здравното заведение. Тя продължава различен период от време в зависимост от големината и капацитета на болницата.
Инспекцията включва интервюта с:

• 
  главния лекар на болницата;
  
• 
  мениджърите на болницата;
  
• 
  работещи в организационните звена на болницата.
  

Проверяващите органи преценяват дали и доколко качеството на услугите, декларирано в електронния формуляр се реализира на практика. Те имат право да инспектират и организационни звена, които не са посочени в първата фаза. В последния ден от своята проверка проверяващите представят предварителните си заключения.

Инспектиращите изготвят специален доклад. В него се посочват областите от здравното обслужване на пациентите, в които болницата е достигнала необходимото за акредитацията ниво. Също така се

определят и сферите, които болницата трябва да подобри. Копие от този доклад се изпраща на здравното заведение в определен срок.

Въз основа на дадените от контролиращите лица препоръки болничното заведение изготвя план за

действие. В него са формулирани специфични, подходящи, реални и съобразени с поставения срок цели.

Обикновено след една година NIAZ осъществява проверка дали планът за действие се изпълнява. Две от контролиращите лица, участвали в първата и втората фаза на акредитацията, осъществяват проверка за изпълнение на плана за действие. Преди тази проверка те се запознават с доклад, изготвен от болничното заведение. В него се описва текущото състояние на болницата с акцент върху основните приоритети на плана за действие.

След еднодневна инспекция в здравното заведение контролиращите лица изготвят специален доклад. Комисията по качеството към NIAZ преценява дали планът за действие се изпълнява успешно. В случай на неизпълнение бордът може да поиска последваща проверка или да оттегли акредитацията.

Болничното заведение има право да обжалва решението на борда пред Комисията по жалбите към Холандския институт за акредитация на болничните заведения.

Началото на институционализиране на акредитационния процес в Полша се свързва със създаването Национален център за оценка на качеството в здравеопазването. Центърът разработва указания, базирани на практическия опит, акредитира и дава технологична оценка. Намира се в Краков и създаването му е подкрепено технически от USAID и JCI. Той се подпомага от държавата, за да обслужва полската система за здравеопазване.

Центърът прави, се отнася и за лечебните заведения и лаборатории.

• 
  приложима за национални и чуждестранни лаборатории;
  
• 
  доброволна;
  
• 
  недискриминационна във всички аспекти.
  

• 
  действа като субект на общата система за оценяване;
  
• 
  грижи се за доверието в нея;
  
• 
  носи отговорност за стандарта на акредитация.
  

Организацията, заведението или лабораторията, кандидатстващи за акредитация, подлежат по време на процеса на акредитиране на:

• 
  оценка на техническите/професионални компетенции;
  
• 
  проверка на организационната и управленската система.
  

• 
  Закон за здравеопазването от 1986 г.
  

Закон за здравеопазването

Последици от акредитацията

Според Закона за здравеопазването здравните услуги и санитарния контрол, както и всички международни споразумения, свързани с тях се уреждат единствено от държавата.

Алинея 3 на член 38 от закона предвижда, че с цел да се подпомогне контрола на здравните заведения, Министърът на здравеопазването си сътрудничи с други ведомства на местно ниво.

В алинея 4 се предвижда, че здравните услуги и санитарния контрол в болничните заведения се регулират с Указ. Той се издава по предложение на компетентните ведомства.

Извършването на здравни услуги в болничните заведения се регулира от местните власти в съответствие с местното законодателство и делегираните от държавата правомощия в тази област.

Алинея 2 на член 41 разширява компетентността на местните власти в областта на здравеопазването, като предвижда всички дейности, които не са изрично включени в съвкупността от правомощия на държавата, да се осъществяват от съответните ведомства в независимите региони.

През 1986 г. Националната здравна служба на Испания се децентрализира.

Управлението на здравните услуги се възлага на

17 независими провинции. Правителството отговаря за съответствието на регионалните здравни планове с националните изисквания. Министерство на здравеопазването в сътрудничество с други ведомства, осъществява контрол на предоставените здравни услуги.

Националната здравна служба се финансира от всеобщото данъчно облагане и социалното осигуряване.

Частните здравни организации осъществяват своята дейност главно чрез договори, сключвани с обществения сектор.

В Испания са предприети няколко опита за организиране на акредитационна система на национално или регионално ниво.

Единствената действаща в момента акредитационна система в областта на здравеопазването е Програмата за акредитация на лечебните заведения в регион Каталония. Тя е в сила в продължение на последните шестнадесет години.

Една от първите стъпки, предприети от каталонското правителство с оглед децентрализирането на здравните услуги е създаване на акредитационна програма за болничните заведения. Целта е да се даде оценка на качеството на услугите, предоставяни от здравните заведения.

Програмата за акредитация стартира през 1981 г. в съответствие с тенденцията за децентрализация на здравеопазването.

По – голямата част от болничните заведения в Каталония са частни организации с нестопанска цел. Много от тях сключват договори със социалното осигуряване за обслужване на пациенти. За извършваните услуги лечебните заведения получават заплащане от социалното осигуряване по цени, дължими за ден хоспитализация.

Акредитационната програма за лечебните заведения се създава от Здравното ведомство в Каталония.

Програмата предвижда изискване за подновяване на договорите между болничните заведения и

социалното осигуряване, като здравните заведения се задължават да се акредитират. Около 30 % от подадените молби за акредитация се отхвърлят поради ниското качество на предоставените от тях услуги. Поради тази причина техните договори със социалното осигуряване не се подновяват.

Промяна настъпва след приемането на нови стандарти за акредитация през 1991 г. Първите сертификати за акредитация на лечебни заведения се издават през 1996 г.

Програмата регламентира:

• 
  Акредитиращ орган;
  
• 
  Стандарти за акредитация;
  
• 
  Акредитационен процес;
  
• 
  Последици от акредитацията.
  

Това е институцията, отговорна за акредитационната програма. Тя има следните основни функции:

• 
  установяване на стандарти;
  
• 
  инспектиране на болници и
  
• 
  издаване на сертификати за акредитация на болниците, отговарящи на стандартите.
  

Стандартите са критерия за категоризиране и оценка на болничните заведения. Те определят нивото на услугите, които болничните заведения предоставят. Изготвят се от специална експертна комисия, създадена от Здравното ведомство. Тя се състои от представители на професионалните

колегии / организации и асоциации на болнични заведения.

Акредитационният процес включва всички действия, необходими за акредитиране на болнично заведение. Процесът започва с подаване на молба за акредитиране. Акредитирането е незадължителна процедура и лечебното заведение участва в нея доброволно.

• 
  инспектиране;
  
• 
  оценяване.
  

Инспектиращите лица изготвят доклад, въз основа на който се извършва оценяването. Докладът се проверява от Комитет, отговорен пред Акредитиращия орган. Комитетът се състои от длъжностни лица, които решават дали да се акредитира съответното здравно заведение. Няма конкретизирани правилата за това как Комитетът взема своето решение.

Най – важната пряка последица от акредитацията е получаването на сертификат от съответното болнично заведение. Той валиден за определен период от време, който обикновено е три години. Сертификатът може да има действие една година при наличие на несъответствия с изискванията на стандартите, като лечебното заведение трябва да ги

Отстрани за възможно най – кратък период от време.

Сертификатът служи на акредитираното здравно заведение за удостоверяване пред пациентите, болничния персонал и обществеността на доброто

ниво и качеството на предоставените услуги.

Друга важна последица на сертификата е, че той дава възможност на акредитираното болничното заведение да сключи договор със здравната администрация. Този договор способства болницата да предоставя услуги на пациенти, за което да получава заплащане от обществения сектор.