Програма студенти на стаж към Парламента София 1000, пл. Ал. Батенберг №1

Латвия

• 
  Закон за медицинското лечение, 1997 г.
  
• 
  Закон за медицината, 1997 г.
  
• 
  Наредба № 431 на Правителството на Република Латвия за акредитиране на практикуващите медицинска дейност лица, 1997 г.
  
• 
  Наредба № 374 на Правителството на Република Латвия за процедурите за оценяване на съответствието с добрата клинична практика, 2002 г.
  

Видове лечебни заведения

Акредитация на лечебните заведения

Закон за медицината

Акредитация на практикуващите медицински дейности

Органи по акредитация

Процедура по акредитация на медицински работници

Процедура по акредитиране на лечебни и диагностични методи

Процедура за оценяване на добрата клинична практика

Състав на държавната лекарствена агенция

Здравната система в Република Латвия предвижда лечебните заведения да предоставят обществена здравна помощ след като преминат процедура по акредитация.

Основните изисквания за акредитиране се свързват с организацията на предоставяне на здравна помощ и качеството на медицинското обслужване.

Акредитирането се осъществява от Националната агенция за здравна статистика и медицинска технология. Агенцията е независима, но включва представители на правителството.

Програмите за акредитиране на лечебните заведения се финансират изцяло от правителството на Латвия.

• 
  болници;
  
• 
  рехабилитационни институти;
  
• 
  общински болници;
  
• 
  специализирани центрове;
  
• 
  технически ортопедични институти;
  
• 
  клиники за приходящо болни;
  
• 
  здравни центрове;
  
• 
  центрове за спешна помощ;
  
• 
  специални стаи за терапия;
  
• 
  клиники към медицинските институти за висше образование;
  
• 
  институти и лаборатории за функционални, морфологични, хематологични, биохимични, микробиологични и други диагностични прегледи;
  
• 
  пато – анатомични и съдебно – изследователски лаборатории.
  

Съгласно Закона, лечебните заведения могат да бъдат създавани от държавните институции, местните органи на управление , от физически и юридически лица

• 
  за приходящо болни – в тях се осигурява медицинска помощ при неотложни и със средна степен на сложност случаи, за които не е необходим продължителен болничен престой;
  
• 
  хоспитализирани – осигуряват основна и квалифицирана здравна помощ на хоспитализирани пациенти, които се намират под 24 часови лекарски контрол и грижи.
  

Понятието “акредитиране на лечебно заведение” в глава 1-ва от Закона за медицинското лечение – “Общи положения” е определено като дейност на независимо трето лице по удостоверяване, че лечебното заведение, неговите подразделения и предоставяни услуги отговарят на изискванията и установените стандарти.

Член 56 от Закона за медицинското лечение предвижда, процедурата по акредитиране на лечебните заведения да бъде определена от Министерския съвет.

Законът за медицината също урежда необходимостта от акредитиране на лечебните заведения. Разпоредбите по въпроса са идентични с тези на Закона за медицинското лечение.

И в двата акта се акцентира върху предимството, което дава акредитирането при встъпване в договорни отношения с медицинските осигурителни институти.

Липсва регламентация на процедурата по акредитация. Предстои приемането на подзаконови нормативни актове, които да уредят предвидената в Закона за медицината и Закона за медицинското лечение процедура по акредитация.
Независимо от липсата на процедурни правила за сертифициране на лечебните заведения, предпоставка за тяхното законно функциониране е присъствието на акредитиран персонал в него.

С наредба № 431 на Правителството на Република Латвия се урежда процедурата за акредитиране на практикуващите медицинска дейност.

Съгласно наредбата акредитирано е лицето, което е получило сертификат за правото да практикува своята специалност. Сертификатът за прилагане на лечение и диагностични методи е документ, удостоверяващ правото на практикуващия медицинска

дейност да използва тези методи в сферата на своята специалност.

Акредитацията на практикуващите медицинска дейност лица се извършва от Латвийския съюз на професионалните организации на медицинските работници, Латвийската медицинска организация и Латвийската асоциация на медицинските сестри.

Желаещият да получи сертификат трябва да подаде молба до съответния акредитиращ орган. Най – малко два месеца преди провеждане на изпита за акредитиране, органът изпраща писмено

съобщение, в което се посочва датата, часа и мястото на провеждане му.

Кандидатът е длъжен да предостави на удостоверяващата институция не по – късно от един месеца преди датата на изпита следните документи:

• 
  копие от дипломата за завършено медицинско образование, и документите за последващи специализации и допълнителни квалификации;
  
• 
  за лица, които не са завършили своето средно или висше образование на латвийски език – копие от документ за владеене на официалния език в съответствие с изискванията на Закона за официалните езици.
  

Медицинско лице, което желае да придобие право да прилага определени лечебни и диагностични методи трябва един месец преди провеждане на изпита за акредитиране да предостави на акредитиращия орган копие от документ, удостоверяващ уменията му да използва тези методи.

• 
  инспекцията за качествен контрол върху медицинската дейност към Министерството на здравеопазването;
  
• 
  централния комитет по медицинска етика;
  
• 
  професионалните асоциации на медицинските работници;
  
• 
  здравноосигурителния институт;
  
• 
  ръководителя на лечебното заведение, където лицето практикува.
  

Оценяването е форма на акредитиране на лечебното заведение да упражнява определена дейност - провеждане на клинични опити. Това право се предоставя от Агенцията по молба на лечебното заведение и проверка на:

• 
  документите, даващи право на медицинския персонал да извършва такива опити;
  
• 
  договорите на лечебното заведение с изследователски организации и институции във връзка с провежданите опити;
  
• 
  договорите със спонсори.
  

Представителите на Агенцията посещават лечебното заведение и оценяват дали използваната медицинска техника и методи отговарят на стандартите и установената добра клинична практика. В 10 дневен срок от посещението се издава писмено становище относно способността на здравната институция и нейния персонал да извършват такива опити. Становището е необходимо за да се признае за законосъобразна дейността на лечебното заведение.

• 
  етичния съвет за клинични опити;
  
• 
  квалифицирани специалисти в съответната област на провеждане на опитите;
  
• 
  държавната фармацевтична инспекция;
  
• 
  инспекцията за качествен контрол върху здравеопазването.