Програма за дейностите, включително за строителство, експлоатация и фазите на закриване, възстановяване и последващо използване

В района на инвестиционното предложение няма източници на емисии на вредни вещества в атмосферния въздух. Практически, състоянието на атмосферния въздух в непосредствения район на инвестиционното предложение не е повлияно от вредни емисии.

Източник на емисии в атмосферният въздух ще има само по време на строителните дейности на отделните обекти от инвестиционното предложение и ще са в резултат на:

- неорганизирани прахови емисии от изкопни работи;

- отделяне на изгорели ауспухови газове от бензиновите и дизеловите двигатели, съдържащи въглероден окис, азотни окиси, сажди от обслужващата строителството техника;

- прахови емисии при движение на транспортната техника в засушливи периоди на годината по планинския път.

Въдзействието ще бъде пряко, периодично, със значителна честота през строителния период и с локален обхват на въздействие. Не се очакват промени във фоновото състояние на атмосферният въздух.

Спецификата на технологията на предлаганият инвестиционен обект за производство на електроенергия не предполага източници на замърсяване на атмосферния въздух по време на неговата експлоатация.

2. 
   Води
   

Територията на инвестиционното предложение попада в Западнобеломорския басейнов район. Основна хидрографска единица е р. Струма. Отточният режим на р.Струма е повлиян главно от рилските и пиринските притоци, които формират основно пролетно-лятно пълноводие с майски максимум по цялото протежение на реката до границата, превишаващо почти два пъти вторичното есенно-зимно пълноводие. Маловодието е сравнително краткотрайно, с месечен минимум през август-септември. Повишената водност на реката и притоците й в котловинните понижения се дължи на обилното им подхранване с грунтови води от алувиалните отложения и наносните конуси.

В горното течение водосборният басейн на река Градевска е силно залесен предимно с иглолисни гори. Склоновете на реката са стръмни. Леглото на реката е в синхрон със залесеността и наклона. В горното течение то е постоянно, стабилно, скалисто или покрито с едър чакъл и големи каменни блокове. В средното и долно течение коритото лъкътуши през сравнително широка долина. Запълнено е с наносен материал.

За целите на инвестиционното предложение е извършено предварително инженерно-хидроложко проучване свеждащо се до определянето на:

- средномесечни и средногодишни водни количества – редица на притока;

- водно количество за оводняване;

- трайносни криви на притока;

- плаващи и данни наносни количества;

- максимални водни количества с годишна вероятност на превишаване 0,5, 1 и 5 5%.

В таблицата по-долу са дадени орохидрографските характеристики на хидрометричните станции на р. Градевска и МВЕЦ „Градево”:

№	Пункт	F (км2)	Hср (м)	Jб ‰	Jр ‰
1	ХМС 51490 с. Марево	59,80	1402	298	62,5
2	ХМС 51500 с. Градево	180,00	1212	297	22,8
3	МВЕЦ „Градево”	185,00	1200	287	21,00

Естественият режим на оттока на река Градевска не е нарушен. От водосбора на реката се отнемат минимални количества вода за питейно-битово водоснабдяване на с. Градево и гр. Симитли.

Редицата на притока при МВЕЦ „Градево” е съставена с помощта на районните отточни зависимости и редицата на притока на ХМС 51500 при с. Градево, като е използвано специално математическо преобразуване.

В таблицата по-долу са дадени статистическите параметри на естествения приток на трите ХМС и тези на МВЕЦ „Градево”.

От особено значение е определянето на размера на минималното водно количество на реката, което трябва да бъде осигурено във всеки случай за нейното оводняване и запазване на биоразнообразието. С инженерно-хидроложките проучвания Qср.мес.мин. с обезпеченост 95 % на р. Градевска при створа на МВЕЦ „Градево” е определено от редицата с Qср.мес.мин., съставена с данни от 40 годишна редица. Получено е водно количество Qов = 0,125 м³/сек. Водното количество е определено съгласно „Временни критерии за оводняване на речните течения”.

Изхождайки от Заповед РД – 1383/18.11.2003 г. на Министъра на околната среда и водите, съгласно която минимално допустимия отток в реките, приложим за територията на цялата страна да представлява 10 % от средното многогодишно водно количество, определено въз основа на представителен период, като това водно количество не може да бъде по-малко от минималното средномесечно водно количество при обезпеченост 95 % за съотвветния пункт при ненарушен режим, е прието водно количество Qов = 0,150 м³/сек. за оводняване коритото на р. Градевска след водохващането на малката водноелектрическа централа.
Плаващи и дънни наноси

За аналог е приета ХМС 51500 при с. Градево, при която се провеждат системни измервания на плаващите наносни количества. Изчислените плаващи наноси за МВЕЦ възлизат на 200 г/м³. Дънните наносни количества са преценени на 20 % от плаващите или 40 г/м³.

Състанени са, като са използвани среднодневните водни количества на ХМС 51500 при с. Градево, пренесени на пункт МВЕЦ с помоща на съответните коефиценти за корелация.

Обект на въздействие при строителството и експлоатацията на МВЕЦ ще бъде р. Градевска, в участъка от водовземането в протежение на 2200 м. по течението на реката.

При строителството на водовземното съоръжение преки промени в негативно отношение ще има само по показателя „мътност”, чиито стойности краткосрочно и в локален мащаб ще бъдат завишени, но с възможност за бързо възстановяване. За бързата възстановимост способства обстоятелството, че коритото в този участак е чакълесто-песъчливо.

Технологията за производство на ел. енергия води до нарушаване на режима на оттока в засегнатия участък от реката. Въздействията ще са преки и периодични, но с дългосрочен характер. Не се очакват качествени промени в показателите на речните води нормирани с Наредба 7/86 г. Незначителни преки промени в негативно отношение се очакват само по показателя „температура”, в локален мащаб, и с възможност за бързо - краткосрочно възстановяване.

Предвиденият екологичен режим за оводняване на речното корито в участъка след водовземането, гарантира запазването и поддържането на биологичната пълноценност на речната екосистема.

Не се очаква негативно въздействие върху подземните води.

При екплоатацията на МВЕЦ ще се формират незначително количество битово-фекални отпадъчни води. Предвидено е изграждане на изгребна септична яма към сградата на централата. Отпадъчните води периодично ще се извозват за пречистване в ГПСОВ Благоевград.
3. Геоложки условия
Рила и Пирин планина представляват ясно изразени блоково-разломна морфоструктури с рязко очертани разседни склонове по периферията и високо издигнати била с остатъци от стари денудационни повърхнини. Скалната основа е твърде разнообразна. Преобладават метаморфните (гнайси, амфиболити, шисти и мрамори) и масивните скали – гранити.

На този етап на инвестиционното предложение не е извършвано геоложко проучване. Такова ще бъде направено за фундаментите за сградата на МВЕЦ и бента.

Инвестиционното предложение не предвижда дълбоко навлизане и нарушавате на геоложката основа. Фундирането за сградата на ВЕЦ ще бъде в приповърхностната геоложка основа на дълбочина до 2 - 4 м. Изкопът за съоръженията ще се осъществява в приповърхносната геоложка среда, в земно-скална основа на дълбочина до 2,40 м.

Въздействията по отношение на геоложката основа ще са преки, незначителни, но с дълготраен характер.

4. 
   Земи и почви
   

Почвите, които ще бъдат засегнати от обектите на инвестиционото предложение се отнасят към (класификация ФАО):

В тези почви ще се изгражда сградата на МВЕЦ, разположена в лявата надзаливна тераса на реката.

Изграждането на обекта на инвестиционното предложение ще бъде свързано с нарушения на почвите:

 преки и дълготрайни – при изграждане на фундаментите на сградата за МВЕЦ на площ от около 100 м².

 преки, но с временен характер – при изграждане трасето на довеждащият и отвеждащ канал. Ще бъдат използвани и малки площи в границите на строителните площадки за временно съхранаване на строителни материали и отпадъци. Предвидена е техническа рекултивация с оползотворяване на иззетия хумус.

Територията на предлаганото инвестиционно предложение се намира на границата между планините Рила и Пирин. Според геоботаническото райониране на страната същата се отнася към Илирийската (Балканска) провинция на Европейската широколистна горска област.

Растителната покривка е разнообразна, обхващаща всички горско - растителни пояси. Характеризира се с добре развита аркто-алпийска и по-слабо запазена клекова растителност – само в източната част на района, докато в западната е почти унищожена и са се създали вторични храстови ценози от сибирска хвойна (Juniperus sibirica), боровинки (Vaccinium vitis-idaeaq V.uliginosum, V.myrtillus) и тревна растителност с доминиране на картълови фитоценози (Nardus strictaе) с превес на мощната власатка (Festuca validate). В този район доминират иглолистните гори от бял бор (Pinus sylvestris), обикновената ела (Abies alba) и бяла мура (Pinus peuce). В западната част на района, на по-ниски места преобладават горунови гори (Quercus delechampii), главно на западни, югозападни и южни склонове, докато на северните склонове най-много са буковите гори (Fagus sylvatica). По най-ниските терени в западната част на района и предимно на припечни места са развити ксеротермни формации на благуна (Quercus frainetto) и цера (Quercus cerris), а на мястото на силно деградирали гори - вторични съобщества с доминиране на келявия габър (Carpinus orientalis).

Надморската височина (от 440,00 до 395,00 м.) където ще се изграждат обектите на МВЕЦ попадат в пояса на широколистите гори.

Основни формации в непосредствения район на инвестиционното предложение по северозападните склонове по долината на р. Градевска са на дъба (Quercus frainetto) с участие на келявия габър (Carpinus orientalis). По югозападният склон основна формация е на насаждения на белия бор (Pinus sylvestris). В крайпътното пространство растителните съобщества имат изцяло производен характер с доминиращо участие на габъра (Carpinus orientalis).

По течението на р. Градевска дървесната растителност е широколисна с доминиране на формацията на черната елша (Alnus glutinoza), която образува типични крайречни коридори. Във формацията вземат участие и чуплива върба (Salix fragilis) и топола (Populus alba). В по-широкият обхват на речната тераса значително е присъствието на акация (Robinia pseudoacacia), бреза (Betula pendula), ясен (Fraxinus oxycarpa). Не се отчита присъствието на чинар (Platanus orientalis).

Тревната растителност в терасата на реката има изцяло производен характер и е представена основно от формациите на броеничестата ливадина (Poa sylvicola) и ливадната власатка (Festuca pratensis). Същите принадлежат към мезофитния екологичен тип, като съобщеставата са формирани вторично. Съобществата на териториите, където ще се изграждат инвестиционните обекти: подход към водохващането, първите триста метра от напорния тръбопровод и площадката на ВЕЦ са силно повлияни от човеката дейност. В тревостоя най-често срещани видове са: обикновена овсига (Bromus commutatus), миризливка (Anthoxanthum odoratum), обикновен сенокос (Cynosurus cristatus), ливадна класица (Alopecurus pratensis), мехуреста класица (A. urticulatus), глушица (Lolium perenne), обикновена полевица (Agrostis capillaris), пирейник (Elymus repens), миши ечемик (Hordeum murinum), блатна метлица (Poa palustris), ливадна детелина (Trifolium pratense), бяла детелина (T.repens), жълта детелина (T. patens), ланцетовиден жиловляк (Plantago lanceolata), обикновено лютиче (Ranunculus acris), воден морач (Oenanthe silaifolia), троскот (Cynodon dactylon), лисича острица (Carex vulpina), кучешка паламида (Cirsium canum), главеста дзука (Juncus capitatus), глухарче (Taraxacum officinale), класица (Alopecurus myosuroides) и др.

В тревната растителност на бялборовите гори, през които е предвидено да премине трасето на тръбопровода доминира планинската светлика (Luzula luzuloides)
Очаквани въздействия

Водохващане. При строителните дейности обхващащи изграждането на водохващането и утаителя към него, ще бъдат засегнати основно издънкови храсталачни съобщества на върба и елша. Не се засягат дървесни видове. Въздействието ще е пряко, незначително и с дълготраен характер.

Сграда ВЕЦ. Ще се изгражда в лявата незаливна тераса на реката върху земи по чл.19 от ЗСПЗЗ.
Животински свят

Според зоогеографското райониране на България разглежданата територия се отнася към Рило-Родопския район, където евросибирските и европейските видове са с доминиращо участие и са свързани с биомите на бореалния и неморалния фаунистични комплекси.

В границите на изследвания район основен водоем е р. Градевска. Видовия състав на реката не е разнообразен. От рибната фауна в участъка от реката, попадащ в района на предлаганиото инвестиционно предложение, най-често срещани са видове от сем. Шаранови (Cyprinidae):

- речен кефал (Leucisus cephalus)

- скобар (Chondrostoma nasus)

- уклей (Alburnus alburnus)

- лещанка (Phoxinus phoxinus)

От всички очаквани въздействия от реализацията на инвестиционното предложение, най-силно се очаква да е въздействието на съоръженията на МВЕЦ върху ихтиофауната. Предвиденото водно количество за оводняване в реката провеждано от рибния проход, осигурява свободна миграция на ихтеофауната от долното водно ниво към горното и обратно. Като се има предвид, че водохващането ще е от язов тип, се предполага че, няма да има нарушаване на връзката с участъците над водохващането, което да доведе до фргаментация на популациите от риби, при положение, че се осигури предвиденото оводняване.

Вероятно, след преминаване на водата през турбините тя ще се обогатява допълнително с кислород и ще бъде с незначително по-висока температура, която няма да окаже влияние на рибните популации.

Необходимо е обезопасяване на техническите съоръжения на централата за недопускане попадане на рибата в турбините. По време на експлоатацията е необходимо изнасяне на наносите от утаителя, което да се осъществява на малки порции ежеседмично. Това ще предотврати рязкото замътване на водата. Не трябва да се почиства утайника залпово.

На територията на бъдещата МВЕЦ и в околностите се срещат вероятно 7-8 вида земноводни. При огледа на място бяха констатирани и има предпоставки за наличието на местообитания на следните видове:

Разред Безопашати (Ecaudata)

- планинска водна жаба (Rana temporaria) включена в Приложение № 2 на ЗБР

- дългокрака горска жаба (Rana dalmatina) включена в Приложение № 2 на ЗБР

- жълтокоремна бумка (Bombina variegata) включена в Приложение № 2 на ЗБР и - жаба дървесница (Hyla arborea) включена в Приложения № 2 и 3 на ЗБР

- кафява крастава жаба (Bufo bufo) включена в Приложение № 3 на ЗБР

- зелена крастава жаба (Bufo viridis) включена в Приложение № 3 на ЗБР

Реализацията на инвестиционното предложение е възможно да засегне местообитания на земноводни.

По време на посещението в района на бъдещото инвестиционно предложение не са установени крайречни разливи и локви, които да представляват естествени места за размножаване на земноводните и които могат да бъдат засегнати от реализацията му.

В процеса на експлоатацията на МВЕЦ не трябва да се допускат резки промени в нивото на реката. Този проблем е особенно актуален при пролетното пълноводие. Необходимо е съоръженията да осигуряват постоянен отток без резки колебания и залпови изпускания. Резките покачвания са крайно нежелателни през размножителния период, когато могат да се окажат пагубни за хайвера и ларвите на земноводните.

Клас Влечуги (Reptilia) са представени от:

Сем. Гущери (Lacertidae)

- ивичест гущер (Lacerta trilineata)

- зелен гущер (Lacerta viridis)

- ливаден гущер(Lacerta agilis)

- сив (стенен) гущер (Lacerta muralis)

Сем. Слепоци (Anguidae)

- слепок (Angus fragilis) включен в Приложение № 3 на ЗБР

Сем. Смокови (Colubridae)

- смок мишкар (Elaphe longisima) включен в Приложение № 3 на ЗБР

Нарушаване на местообитания на влечуги са възможни в процеса на строителството най-вече на закрития напорен тръбопровод и ще касаят преди всичко представители на сем. Lacertidae. Въздействията ще са преки, незначителни и с краткосрочен характер.

В екологично отношение гнездовата орнитофауна на района може да бъде поделена хабитатно на следните комплекси:

» комплекс на смесените широколисни гори;

» комплекс на иглолисните гори

» комплекс на крайречните дървесни формации;

» комплекс на крайречните ливади;

» антропогенен комплекс.

От орнитологична гледна точка значимостта на мястото (Рила планина) се определя от богатото видово разнообразие на гнездещи птици, включени в Червената книга на България, както и такива от европейско природозащитно значение.

Направеното проучване за района на инвестиционното предложение показва следният най-вероятен видов състав:
Сем. Гълъбови (Columbidae)

- Гривяк (Columba palumbus)

- Гургулица (Streptopelia turtur)

Сем.Кукувицови (Cuculidae)

- Кукувица (Cuculus canorus) включена в Приложение 3 на ЗРБ

Сем. Сови (Strigidae)

- Чухал (Otus scops) включен в Приложение 3 на ЗРБ

- Пернатонога кукумявка (Aegolius funereus) включена в Приложение 3 на ЗРБ

- Кукумявка (Athene noctua), включена в Приложение 3 на ЗРБ

Сем. Козодоеви (Caprimulgiformes)

- Козодой (Caprimulgus europaeus) включена в Приложение 3 на ЗРБ

- Сив кълвач (Picus canus), включен в Приложения 2 и 3 на ЗБР;

- Чер кълвач (Dryocopus martius) включен в Приложения 2 и 3 на ЗБР;

- Въртошийка (Jynx torquilla) включена в Приложение 3 на ЗРБ

-Среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius) Приложения 2 и 3 на ЗБР

Сем. Чучулигови (Alaudidae)

- Горска чучулига (Lullula arborea), включена в Приложения 2 и 3 на ЗБР

- Селска лястовица (Hirundo rustica), включена в Приложение 3 на ЗРБ

Горска бъбрица (Anthus trivalis) включена в Приложение 3 на ЗРБ

Планинска стърчиопашка (Motacilla cinerea) включена в Приложение 3 на ЗРБ

Сем. Завирушкови (Prunellidae)

Горска завирушка (Prunella modularis)

- Червеногръдка (Erithracus rubecula) включена в Приложение 3 на ЗРБ

- Кос (Turdus merula) включен в Приложение 3 на ЗРБ

- Поен дрозд (Turdus philomelos) включен в Приложение 3 на ЗРБ

- Имелов дрозд (Turdus viscivorus) включен в Приложение 3 на ЗРБ

- Малко белогушо коприварче (Sylvia curruca) включено в Приложение 3 на ЗРБ

- Черноглаво коприварче (Sylvia atricapilla) включено в Приложение 3 на ЗРБ