ТРЕТА ЧАСТ АНАЛИЗ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА устойчиво използване на възобновяеми енергийни източници

В договора за присъединяване към ЕС, България приема следната индикативна цел: 11 % от брутното вътрешно потребление на електроенергия към 2010 г. да бъде произведено от ВЕИ. На базата на предварителен анализ и актуализирана информация, целта 11 % се основава на положително развитие на възобновяемите технологии и благоприятни климатични условия. Възможността за достигане на тази индикативна цел е до голяма степен зависима от общото годишно количество на валежите, разпределението на валежите през годината, както и други климатични фактори, които оказват сериозно влияние върху равнището на производство от водни електроцентрали и използването на слънчева и вятърна енергия. Към момента в България произведената регенеративна енергия е едва 9.1 % от общото производство, като 9 % от тях са от ВЕЦ. Целта за България, предложена от ЕК, е 16 % от общото крайно потребление на енергия в страната през 2020 г. да бъде от възобновяеми енергийни източници, като страната получава най - ниското допълнително увеличение (6,6 %), спрямо останалите държави - членки.

Националната цел ще бъде постигната чрез увеличаване на производството на електрическа енергия от ВЕИ, на крайното потребление на енергия от ВЕИ за отопление и охлаждане и на използването на биогорива в транспорта. От секторните цели, единствено тази за използване на 10 % биогорива в транспортния сектор е задължителна. Десетпроцентовото потребление на биогорива в транспортния сектор е съобразено както с правно - обвързващата цел в новата европейска Директива, така и с Националната дългосрочна програма за насърчаване на биогоривата в транспортния сектор 2008 г. – 2020 г.

Налице са благоприятни възможности за постигане на националната цел за ВЕИ чрез използване на наличния потенциал, а именно:

• 
  Техническият потенциал от биомаса, малка ВЕЦ, вятър за производство на електрическа енергия и фотоволтаици възлиза на 1,25 млн. тне/годишно. Настоящата система за насърчаване ще позволи оползотворяването на 47-50 % от общия потенциал. Допълнителното насърчаване на развитието и запазването на действащите условия за насърчаване реализацията на проекти за ВЕИ от вятърна и слънчева енергия ще създадат възможност за оползотворяването на 85- 90 % от общия потенциал, което е еквивалентно на 2,2 млн. тне.;
  
• 
  Допълнително, биомасата (слама и дърва) е ресурс, който може да окаже съществен принос при изпълнението на секторната цел за отопление и охлаждане чрез енергия от ВЕИ;
  
• 
  Трите ВЕИ, чрез които целта може да бъде изпълнена са: вятър, биомаса и слънчева енергия;
  
• 
  Най - големият технически потенциал (4,1 млн. тне) е налице във фотоволтаичните инсталации, но същевременно това е и най - скъпият вариант. За да бъде оползотворен по - голям процент от потенциала на ресурса, бъдещото насърчаване трябва да бъде гъвкаво и съобразявано с въздействието върху ценовите нива на електрическата енергия.
  

ПРЕФЕРЕНЦИАЛНИ ЦЕНИ ЗА ЕНЕРГИЯ ОТ ВЕИ ФРАНЦИЯ 2009
Фотоволтаични инсталации	Период (г.)	Тарифа €/kWh	1.52209 CAD/kWh	1.2731 USD/kWh
Търговски сгради	20	0.55	0.837	0.700
Фасадни/покривни инсталации	20	0.6018	0.916	0.766
Наземни инсталации	20	0.328	0.499	0.417
Жилищни (50% данъчен кредит)	20	0.328	0.499	0.417

При анализа на възможностите за икономически ефективно използване на ВЕИ трябва да се вземе под внимание, че:

A. Цената на електроенергията продължава да нараства и след присъединяването на България към ЕС, поради следните по - важни причини:

• 
  нарастване на потреблението на електроенергия, както у нас, така и в ЕС;
  
• 
  намаляване на използваемия капацитет на наличните електропроизводствени мощности поради амортизацията им;
  
• 
  нарастване на дела на електроенергията, произведена от вносни въглища след затварянето на 3 и 4 - ти блок на АЕЦ “Козлодуй” ЕАД в периода 2007- 2010 година;
  
• 
  недостиг на генериращи мощности в периода до 2010 година, поради снемане от експлоатация на блокове в АЕЦ “Козлодуй” ЕАД, ТЕЦ “Марица 3” ЕАД и “Брикел” ЕАД;
  
• 
  необходимост от инвестиции за рехабилитация на съществуващите енергийни електроцентрали на въглища във връзка с повишаването на изискванията за опазване на околната среда;
  

• 
  биомасата е местен ресурс;
  
• 
  някои форми на биомасата, могат да бъдат доставени до потребителя почти на цената на транспортните разходи (например отпадъци от дърводобива и дървопреработването);
  
• 
  подобряване на стопанисването на земеделските земи и горските масиви;
  
• 
  подобряване на транспортната инфраструктура.
  

Таблица 1. Илюстрира възможностите различните видовете ВЕИ да бъдат използвани от крайния потребител на енергия:

• 
  Висока енергоемкост на общинските сгради: Общинският сграден фонд се формира от сгради, в които се помещава общинската администрация, обслужва образованието и здравеопазването. С най - голям дял са общинските сгради на образованието – училища и детски градини. Отбелязания ръст на електроенергийната консумация на общинските сгради ще натовари допълнително общинският бюджет;
  
• 
  Не достатъчно добър достъп до основни услуги за населението: В настоящия момент енергийните нужди на повечето сгради, предоставящи основни услуги за населението на Община Горна Малина се захранват с конвенционални енергийни източници, което създава определени ограничения за тяхното ефективно използване през цялата календарна година;
  
• 
  Липса на диверсификация на енергийните източници, което застрашава екологичното равновесие: Използването на изцяло конвенционални източници на енергия и зависимостта от внос на външни енергийни ресурси са характерен проблем за България като цяло, както и за Община Горна Малина.
  

СЪПОСТАВКА НА ЦЕЛИТЕ С ПОЕТИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ АНГАЖИМЕНТИ

• 
  Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и Протокола от Киото, изискващи намаляване емисиите от парникови газове в периода 2008 – 2012 г. с 8 % от общото количество емисии, спрямо базисната 1988 г.;
  
• 
  Директива 2001/77/ЕС – в подкрепа на произведената електроенергия от ВЕИ във вътрешния пазар на електроенергия;
  
• 
  ’’Европейска стратегия за устойчива, конкурентна и сигурна енергия’’;
  
• 
  чл. 176 от Договора от Лисабон и Договора за присъединяване на България към ЕС.
  

СЪОТВЕТСТВИЕ НА БЪДЕЩИТЕ ПРОЕКТИ С ИНТЕРНАЦИОНАЛНИ, НАЦИОНАЛНИ, РЕГИОНАЛНИ И СЕКТОРНИ ДОКУМЕНТИ

• 
  ’’Стратегически насоки на общността за икономическо, социално и териториално сближаване, 2007 – 2013’’ и по - конкретно ’’1.1.3. Address Europe’s intensive use of traditional energy sources“, третираща прекомерното използване на конвенционални енергийни източници в Европа. Като ключова насока за действие се изтъква по -широкото използване на ВЕИ2;
  
• 
  Директива 2001/77/ЕС от 27.09.2001, за насърчаване използването на електроенергия от ВЕИ на вътрешния пазар – „DIRECTIVE 2001/77/EC OF THE EUROPEAN PARLIAMENT AND OF THE COUNCIL from 27th of September 2001 on the promotion of electricity produced from renewable energy sources in the internal electricity market“;
  
• 
  Дял ХХ ’’Енергетика’’, чл. 176 А, ал. 1 а от Договора от Лисабон от 13.12.2007, предвижда насърчаване на енергийната ефективност и производството на енергия от ВЕИ;
  
• 
  ’’Европейска стратегия за устойчива, конкурентна и сигурна енергия’’, от 08.03.2006 г.
  

• 
  ’’Национален план за развитие на Република България за периода 2007 - 2013г.’’ и по - конкретно в областта на стратегически интервенции, подточка 5.1.2. Иновации;
  
• 
  ’’Национална стратегия за регионално развитие на Република България за периода 2005 – 2015 г.’’;
  
• 
  ’’Национална програма за реформи 2007 – 2009 г.’’;
  
• 
  ’’Национална стратегическа референтна рамка 2007 – 2013 г.’’, Приоритет 1 –”Подобряване на базисната инфраструктура” и по -конкретно – ”Инвестиции в енергийния сектор за устойчиво развитие”; и Приоритет 2 ”Подкрепа за балансирано териториално развитие”;
  
• 
  ’’Концепция за енергийна стратегия на България до 2020”, Цел 2.2.2. Увеличаване дела на ВЕИ;
  
• 
  ”Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници 2005 – 2015 г.”
  

• 
  ”Стратегия за развитие на Софийска област за периода 2005 -2015 г.”
  

• 
  ”Общински план за развитие 2007 – 2013 г.”
  

1. Национални цели

Националните цели са свързани с усилията в посока на надеждно и съобразено с изискванията на околната среда енергоснабдяване, към увеличаване дела на произведената от възобновяеми енергийни източници енергия, което от своя страна ще доведе до:

• 
  намаляване вноса на горива;
  
• 
  сигурност на енергоснабдяването;
  
• 
  подобряване условията на околната среда съгласно поетите от Р България ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове с 8 % от общото количество емисии, емитирани през базисната 1988 г. за периода 2008 – 2012 г.;
  
• 
  повишаване на трудовата заетост;
  
• 
  повишаване конкурентоспособността на българската икономика.
  

По експертна оценка в перспектива до 2020 година практически достъпният потенциал на възобновяеми енергийни източници може да покрие до 10 % от общия горивноенергиен баланс на страната.

2. Регионални цели

Целите на общинската програма за устойчиво използване на ВЕИ съвпадат с целите на националната програма:

• 
  Намаляване енергоемкостта на Брутния Вътрешен Продукт;
  
• 
  Намаляване енергийната зависимост на Общината;
  
• 
  Намаляване на вредните газови емисии в атмосферата;
  
• 
  Подобряване стандарта на живот;
  
• 
  Постигане на устойчиво енергийно развитие;
  
• 
  Създаване на нови работни места.
  

Използването на биомаса се счита за правилна стъпка в посока намаляване на пагубното антропогенно въздействие, което модерната цивилизация оказва върху планетата. Терминът „биомаса” означава органична материя с растителен или животински произход. Биомасата е ключов възобновяем ресурс в световен мащаб. За добиването й не е необходимо изсичане на дървета, а се използва дървесният отпадък. За ¾ от хората, живеещи в развиващите се страни, биомасата е най - важният източник на енергия, който им позволява да съчетаят грижата за околната среда с тази за собствения им комфорт.

Община Горна Малина е запозната с възможностите за експлоатация на собствена инсталация за биомаса или доставка на фирмите в отрасъла материал, добит от санирането на общинските гори. Градовете и общините имат най - голям принос в изграждането на съоръженията за добив на енергия от биомаса в рамките на процедурата за издаване на разрешителни.

За да бъде транспортирана произведената енергия до потребителите е нужно да бъде изградена допълнителна мрежа за пренос на топлинна енергия. До каква степен е рентабилно използването на биомаса на местно ниво, зависи до голяма степен от това, дали суровините са в достатъчно количество и ценово достъпни за набавяне. Основни доставчици на суровина могат да бъдат частните стопанства, дъскорезници и мебелната индустрия.

Въпроси и изисквания за инсталация за биомаса. За да бъдат достатъчно рентабилни проектите за биомаса, са важни преди всичко следните въпроси:

• 
  Има ли в околността достатъчно твърда биомаса и предимно дървен отпадъчен материал?
  
• 
  Кой ще бъде доставчика на оборудването?
  
• 
  Годно ли е местоположението по отношение на инфраструктурата за редовните доставки?
  
• 
  Ще натовари ли доставката на суровината трафика в населеното място и ще бъде ли пречка за жителите?
  
• 
  Има ли изградена топло преносна мрежа и има ли достатъчно запитвания за присъединяване към нея?
  

В момента община Горна Малина прави предпроектни проучвания за изграждане на инсталация за преработка на биомаса, като инвестиция в изграждането на тези инсталации за добив на електро- или топлинна енергия от биомаса ще се търси по линия на европейско и национално финансиране с проекти по Програма «ЕЛЕНА» и Фонд «Козлодуй». Ще се търсят и форми на Публично-частно партньорство.

2. 
   Водна енергия
   

Водните ресурси на територията на община Горна Малина се формират от оттока на повърхностните и подземните водоизточници. Тяхното опазване, рационално използване и управление е от жизнено важно значение за устойчивото развитие на общината.

България е сред най-бедните на водни ресурси страни в Европа. Наличното средногодишно водно количество на жител за страната е 2500 m³.

През последните 10 - 15 години поради засушаването се забелязва тенденция за намаляване оттока на водите. Наличните водни ресурси са неравномерно разпределени върху територията на страната. Неравномерност се наблюдава както в сезонен, така и в годишен аспект.

Ниската изкупна цена на енергията произведена от водни електрически централи и високите разходи по изграждане на съоръжението са пречка за много общини в България.

Въпроси и изисквания за ВЕЦ. Подходящо ли е използването на водна енергия на територията на дадено населено място, зависи от географските дадености. Следните въпроси могат да бъдат полезни при оценката:

• 
  Има ли налични течащи води?
  
• 
  Какъв пад, каква скорост и количество има водния басейн?
  
• 
  Съществуват ли в Общината вече изградени водни инсталации?
  
• 
  Каква е екологичната оценка на водите?
  
• 
  От какви видове животни и растения се обитават?
  
• 
  От какъв вид е водният басейн? Използва ли се за развъдник?
  
• 
  Повлиян ли е от трафик на плавателни съдове, добив на питейна вода или друг вид експлоатация?
  

Въпроси и изисквания. Целесъобразна опция ли е вятърната енергия на местно ниво, зависи предимно от географските и климатичните дадености. Преди всичко трябва да се зададат следните въпроси:

• 
  Какъв е вятърният потенциал на различни височини на потенциалните места за изграждане на подходящи за целта мощности? При това играят важна роля топографските условия;
  
• 
  Хълмисти ли са общинските площи? Има ли добри условия за рентабилен добив на този вид енергия.
  

Фиг. 1. Картосхема на плътността на енергията на вятъра на височина 10 m над земната повърхност. Измерва се във Вт/кв.м. от земната повърхност.

Фиг. 2. Картосхема на ветровия потенциал в България

Плътността на енергията на вятъра е пропорционална на третия момент от статистическото разпределение и плътността на въздуха. Намаляването на плътността на въздуха с надморската височина изисква средната скорост на вятъра да се увеличи с около 3 % на 1000 м за определяне на същата енергийна плътност.

Територията на Община Горна Малина попада в зона А, която е с малък ветроенергиен потенциал.

Ветровият потенциал в страната е определен на база измервания на височина 10 m от земната повърхност.

Като цяло, ветроенергийният потенциал на България не е голям. Оценките са, че около 1400 km² площ има средногодишна скорост на вятъра над 6,5 m/s, която всъщност е праг за икономическа целесъобразност на проект за ветрова енергия.

Достъпният енергиен потенциал на вятърната енергия се определя след отчитането на следните основни фактори: силно затрудненото построяване и експлоатация на ветрови съоръжения в урбанизираните територии, резервати, военни бази и др. специфични територии; неравномерното разпределение на енергийния ресурс на вятъра през отделните сезони на годината; физикогеографските особености на територията на страната; техническите изисквания за инсталиране на ветрогенераторни мощности. Основен недостатък е също пиковото производство на енергия от вятърни генератори около 4 часа сутринта, когато консумацията е най - малка.

Изграждането на Ветрогенераторен парк « Звездец» в землището на с. Стъргел рязко ще подобри енергийния баланс на общината в сферата на ВЕИ. В същото време ще се изгради и съпътстващата инфраструктура за развитие на планински и селски туризъм, както и развитие на животновъдството в района.
4. Геотермална енергия
В България за геотермални се смятат всички минерални води с температура над 200°С. Потенциалът на геотермалния ресурс се измерва с количеството енергия, което може да бъде усвоено в даден температурен интервал. Характерно за водите у нас е, че те са хипертермални с температури до 1000°С. На този етап това е най-слабо развитото направление в областта на ВЕИ. Ако при последващи проучвания се установи, че общината има потенциал за изграждане на геотермална станция ще се включим активно в реализацията на подобен проект.

5. 
   Слънчева енергия
   

Една от най - добре разработените и с доказан потенциал и бъдеще е слънчевата енергия. Още през март 2007 г. Европейският съвет постави като цел до 2020 г. 20% от енергията в ЕС да идва от възобновяеми източници. През изминалите оттогава вече повече от две години основният въпрос постепенно се промени от: ’’Какво могат да допринесат възобновяемите източници за европейската енергетика?’’, във: ’’Как може да бъде реализиран ръст на производството на енергия от възобновяеми източници?’’

За щастие слънчевите ресурси в Европа са изобилни и не могат да бъдат монополизирани, затова усилията трябва да бъдат насочени в тази посока, казват експерти.

Ръстът вече е факт - през 2007 г. фотоволтаичната индустрия е нараснала с над 60 % и е достигнала общ обем в световен мащаб от 4 GWp, а приходите в сектора са възлизали на над 14 млрд. евро. Средният годишен растеж за последните 5 години е около 40 %. Експерти предричат, че до края на 2010 г. пазарният дял ще бъде около €40 млрд., въпреки кризата и леко свитите инвестиции в сектора.

Да се говори за общи цели в ЕС за фотоволтаичната индустрия обаче е трудно, тъй като потенциалът на Юг е далеч по - голям от този на Север. Именно от тази гледна точка ЕК дава право на страните да изберат вида възобновяеми източници, върху които ще наблегнат. Все пак налице са и кумулативни цели – до 2010 г. капацитетът на фотоволтаичните системи в ЕС трябва да бъде около 3000 MW, или стократно нарастване спрямо 1995 г., като те ще трябва да генерират между 2.4 и 3.5 TWh в зависимост от климатичните условия.

Въпроси и изисквания за ФВЕЦ. За възможностите за използване на слънчевата енергия съответстват следните въпроси:

• 
  Колко е висока слънчевата радиация?
  
• 
  На какво количество генерирана енергия може да се разчита на местно ниво?
  
• 
  Разполага ли Общината с покривни пространства с изглед на югоизток или югозапад?
  
• 
  Разполага ли Общината с подходящи свободни площи?
  
• 
  Подходящи ли са покривните пространства за използване на слънчева енергия според статическите си дадености?
  

Достъпният потенциал на слънчевата енергия се определя след отчитането на редица основни фактори: неравномерно разпределение на енергийните ресурси на слънчевата енергия през отделните сезони на годината; физикогеографски особености на територията; ограничения при строителството и експлоатацията на слънчевите системи в специфични територии, като природни резервати, военни обекти и др.

Технологичните възможности за оползотворяването на слънчевата енергия в Общината не са за пренебрегване. Слънчевото отопление е конкурентно в сравнение с нагряването на вода чрез електричество.

Енергийното потребление в бита и услугите може да бъде значително намалено чрез разширено използване на ВЕИ, предимно слънчева енергия, както във възстановени (ремонтирани), така и в новопостроени сгради.

4.1 Климатични дадености за Община Горна Малина:

• 
  Годишно разпределение на слънчевата радиация:
  

4.2 Рискове за Общината

Климатичните дадености за Община Горна Малина са благоприятни за всички видове фотоволтаични инсталации.

Фотоволтаичната технология за производство на електрическа енергия от слънчевата радиация води до 40 процентов растеж на пазара в глобален аспект и е на път да се превърне в един от най - значителните икономически отрасли.

При проектиране и изграждане на фотоволтаична инсталация за производство и продажба на електрическа енергия, рискът е премерен. Слънчевата радиация съществува независимо от нашите действия или намерения от една страна, от друга, не е възможно да се изчисли с точност до 1 %, какво ще бъде слънцегреенето през следващите 5 или 10 години. Но могат да се предвидят отклоненията му с точност 10 до 12 %, което е напълно приемливо и достоверно при проектиране на една фотоволтаична инсталация. Минимизирането на риска се постига посредством:

• 
  използване на подходяща технология;
  
• 
  използване на сертифицирана носеща конструкция за монтаж на фотоволтаичния генератор, препоръчвана от доставчика на модулите. Такава конструкция е оразмерена, така че най - ниската част на модулите е на 0.8 до 1.2 m над терена, което не позволява натрупване на сняг върху тях. При всички случаи конструкцията трябва да притежава сертификат за статика;
  
• 
  монтаж на подходящо оразмерена мълниезащита, съобразена с мощността на инсталацията, местните климатични условия и вида на терена;
  
• 
  изграждане на предпазна ограда около терена с охранителна инсталация и интернет връзка за бързо предаване на информация за възникнали инциденти и дефекти в работата на фотоволтаичния генератор (ФВГ).
  

Икономическият живот представлява периода, в който проектът носи печалба заложена в предложението за инвестиране.

Изграждането на 2 фотоволтаични централи в с. Априлово и в Технологичен парк Горна Малина ще подобри енергийния баланс на Община Горна Малина. За да покрие енергийните нужди на сградите общинска собственост ще се търси възможност за оптимално оползотворяване на покривните пространства с монтиране на фотоволтаични модули. Оползотворяването на потенциала на ресурса от възобновяема енергия ще позволи намаляването на зависимостта от конвенционални енергийни ресурси и външни доставки, а също и до оптимизиране на общинските разходи. Това ще позволи пренасочване на ресурси за решаване на други обществено значими проблеми.

Освен икономически ползи, подобна инвестиция ще има и значителен социален ефект. Изграждането на собствени мощности за добив на енергия от слънчевата радиация, ще позволи максимално ефективното използване на сградите общинска собственост през всички месеци от годината, което ще подобри достъпа на населението до културни, социални и административни услуги.

Пряка е и връзката между изграждането на собствена фотоволтаична централа и опазването на околната среда, като важен ефект от тяхното приложение в Община Горна Малина е намаляването на емисиите и на парните газове в атмосферата.

4.3 Финансиране

В зависимост от формата на енергия, техническите характеристики на инсталацията и големината й, инвестиционните разходи за съоръжения за регенеративна енергия варират между няколко хиляди до няколко милиона евро. Общината няма нужда да бъде финансово силна, за да използва възобновяеми енергии, тъй като за въвеждането в експлоатация и финансирането има множество други възможности.

4.4 Програма «ЕЛЕНА»

4.5 Фонд «Козлодуй»

4.6 Програма за развитие на селските райони- Мярка 321 и Мярка 322.

4.7 Оперативна програма «Регионално развитие»

4.8 Европейска банка за възстановяване и развитие

4.9 Фонд «Енергийна ефективност»

4.10 Форми на Публично частни партньорства