Програма за интензивно поведенческо лечение на аутизма
Глава 8 Проблеми със съня
Изтегляне 1.24 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава 9 Обучение на тоалет
| Глава 8
Проблеми със съня Дете, което среща трудности при лягане, заспиване, спането и повторно заспиване, може да превърне нощта в истински ад. Търпението на родителите е подложено на изпитание през дългите часове на фрустрация, преди детето да си легне. Накрая, родителите са поставени пред две алтернативи - или да спят в леглото на детето или то в тяхното, ако въобще се стигне до сън. Смущенията при съня подлагат на огромно напрежение цялото семейство. “Битката” за сън смущава и съня на сиблингите /братя, сестри/. Нощният сън на родителите рядко е добър, което поглъща толкова необходимата енергия за другия ден. Без здрав сън, способността на детето да учи и важните умения са много занижени. Очевидно е, че умората на детето много се отразявя на качеството на терапията. Както добре знаем, нощните навици се променят извънредно трудно. Дори при възрастните, спането на друга страна на леглото, различната възглавница, смяната на леглото, могат да смутят съня. Когато детето свикне да си ляга късно или да спи с родителите си, всяка промяна в рутината среща неговата съпротива. Но, колкото по-дълго чакате, толкова повече се затвърждава модела. Заемете се с този проблем от рано. По-лекото решение на проблема за днес (игнорирането), прави проблема по-труден за разрешаване утре. Отлагането е резонно, само когато с проблемите със съня можете да се справите по-успешно, след като сте постигнали послушание в други области. Обичайно, след едноседмична упорита работа, всеки ще се радва на здрав нощен сън. Но внимавайте, тази седмица няма да е лека! Резултатът може да е пълна липса на сън през първите няколко дни. Съветваме ви да се наспите възможно най-много, преди да започнете програмата, и след като стартирате, планирайте така, че да наваксвате през деня. Родителите често уреждат 4 дневна почивка, за да започнат програмата или чакат отпуската си. Молят също за помощ роднините си, с които да споделят евентуалните безсънни нощи. От съществено значение е акуратността в прилагането на програмата. Изберете време, когато ще имате най-голяма възможност да осигурите последователна интервенция. И едно последно предупреждение. Ако правите частични опити да промените нощното поведение, но се откажете, когато детето плаче или се съпротивлява, подлагате детето на пресеклив график на подкрепление: понякога получава каквото иска, друг път не. Детето вижда опитите ви да проявите твърдост, но знае, че ескалирайки поведението си, побеждава вашата решителност. Това затруднява успеха ви следващия път, когато се опитате да подобрите нощната рутина. Колкото и странно да звучи, по-добре се откажете за около седмица, две, преди да опитате отново. По този начин, когато подновите програмата, промяната на статуквото е по-очевидна за детето и погасяването на деструктивното поведение няма да е толкова дълго.
Изграждане на рутина през нощта Основното предварително условие на програмата е да дадете на детето средства да заспива самостоятелно, в началото и по средата на нощта. Помнете, че е нормално да се будим нощем. Но също така е нормално да заспим отново. Ако детето разчита на присъствието ви, за да заспи в началото, то ще ви търси, когато се събуди през нощта. Изграждането на рутинност през нощта е първата стъпка в посока редуциране на проблемите на съня. Както възрастните имат ритуали на заспиване, същото важи и за децата. Рутината не само сигнализира на вашето дете, че е време за сън, но което е по-важно, тя самата също се явява стимул за сън. Например, много възрастни знаят, че телевизора, книгата, музиката ги “приспиват”. Помнете, че дейностите преди и по време на рутината трябва да са успокояващи. Т.е. оставете “грубата” работа за през деня. Обичайната нощна рутина би следвало да започне с къпане, по начин, успокояващ детето. Ако миенето на зъби е стресиращо за него, направете го по-рано вечерта. Прочетете спокойна приказка, която да е приятна и отпускаща. Тази рутинност следвайте всяка вечер без отклонения, докато не изградите последователен нощен навик.
Избор на подходящо време за сън Когато лягането се превърне в изключителна борба за контрол, от полза за отстраняване на конфликта би било да увеличите умората на детето. Изборът на подходящо време за сън отнема известно време. Всъщност, препоръчително е да започнете рутината по лягането малко по-късно, от принципно подходящото за детето време. От значение е детето да е уморено, тогава съпротивителните му сили намаляват. Необходимо е първоначалното лягане да е около полунощ. Така че, когато родителите кажат, че е време за лягане, детето проявява по-голяма охота. Постепенно времето за спане се измества до желания по принцип час. Преместването/елиминирането на почивките през деня спомага за по-голямата умора на детето. Също така, не допускайте детето да спи до късно сутрин. Помнете, целта е вашето дете да си набавя необходимия сън в подходящото време.  Определяне на предмет за сън Най-често споделяният проблем при съня е събуждането през нощта. Макар че детето все още е уморено, то не знае как да заспи отново. Това също е проблем и при възрастните, с тази разлика, че те измислят нещо отпускащо (музика или книга). Докато децата не знаят какво да правят; те стават, пускат осветлението, слушат музика, играят си с играчки, бродят из стаите, скачат по леглото. Търсят компания и лягат при родителите си. Необходимо е да им се предостави средство, за да могат да заспят отново. Най-добрият метод е да се определи предмет/дейност, които силно се асоциират със съня. Близостта на предмета е ефективно средство за стимулиране на съня. Например, когато на детето му се доспи, дайте му меко одеало. Погалете го успокояващо с него по лицето. Детето го свързва със съня. Когато се събуди, използвайте одеалото, за да заспи отново. Употребата на плюшени играчки или дори биберон също е ефективно. Евентуално отстранете биберона. Леката музика преди времето за сън помага да развиете друга асоциация. Макар че причинява известна загриженост по отношение на зъбите, давайте шише с течност, за да заспи, оставайте го близо до него, за да се успокоява. С времето водата замества млякото или сока. След като детето се научи как да заспива отново нощем, то е в състояние да го прави и без подкрепящи предмети. Децата често се будят много рано и без да са уморени. Вместо директно да ги карате да заспиват, предотвратете всяка дейност, която не се асоциира със спането. Не трябва да има налични играчки, снакс или любими напитки. Светлината трябва да е изгасена. Всичко в обкръжението трябва да предразполага към сън - тихо, тъмно и спокойно. Осигурете минимално ниво на лека стимулация (като фон), ако е от помощ - нощна лампа, съвсем леко бръмчащ вентилатор.  В леглото Несъмнено най-трудното е да се задържи детето в леглото. Това изисква огромно търпение и абсолютна липса на емоционална реакция. Процедурата включва продължително слагане на детето в собственото му легло при пълно безразличие от ваша страна. Ако детето стане 100 пъти, слагате го обратно 100 пъти и вие. Когато осъзнае, че винаги ще се озовава обратно в леглото и не получава абсолютно никакво внимание, то ще се откаже. Ако детето продължава да става, трябва да се разположите близо до леглото или точно пред вратата на стаята му. За да способствате собственото си неотклонност, от значение са вашето местоположение и удобство. Вземете удобен стол. Може да слушате музика/телевизия на слушалки. Когато детето заспи в леглото си, изместете се по-надалеч и извън полезрението му. Помнете, това отнема време!!! Промяната на моделите на сън не е лека задача, но вашето търпение и упорство ще ги променят. Вашата награда е необезпокояваният сън!!! Когато сложите детето обратно в леглото, използвайте минимален физически контакт. Например, предлагаме частичното физическо напътствие вместо пълното. Аналогично, употребете жест вместо частично насочване и лицева експресия вместо жест. Както казахме, има множество причини, за да използвате най-малко директивния метод. Първо, предполага най-малко внимание. Второ, редуцира потенциална битка за контрол между вас и детето. Трето, намалява възможните източници на възбуда. И накрая, по-лесни са за погасяване. Но в случая, целта е преди всичко детето да се върне в леглото най-бързо при най-малко суетене.
Задържане на детето извън леглото на родителите Спането в собственото легло е съществена част от това да бъдеш автономен и независим, дори за дете с аутизъм.Вие не искате то да спи във вашето легло, когато стане юноша, но не трябва да му позволявате това и сега. Като следвате горната процедура, това е много по-малко вероятно. Но ако го сварите да се промъква в леглото ви, трябва безкомпромисно да го върнете в неговото. Още веднъж, не изразявайте емоционална реакция и използвайте най-малко очевидния метод. Ако дойде 100 пъти, върнете го 100 пъти. Ако това се случва често, обмислете използването на горната процедура. Позволяването на детето да спи при вас, дори да се случва рядко, създава огромни затруднения. Аналогично е да спечелиш джакпот на машинките за игра. Една печалба обикновено е достатъчен стимул да продължите да играете с мисълта, че пак ще спечелите. След като веднъж е допуснато в леглото ви, детето продължава да опитва със седмици да ви склони. Ако го пуснете още веднъж, сигурно ще се опитва с месеци. Първоначално ви съветваме да не допускате изключения. Например, ако детето е болно или уплашено, осигурете му грижи и удобства, но в неговото легло. Ако му позволите да дойде при вас, то може да не осъзнае, че това е изключение, защото е болно и че болестта е причината за вашата отстъпчивост. А ако осъзнае тази разлика, ще използва такива изключения, за да ви тества безмилостно. Обикновено, ако е съобразно възрастта му, може да идва сутрин в леглото ви през уикендите за прегръдка и да гледа телевизия. Или определете време (на зазоряване), след което му е позволено да дойде. Понякога родителите се събуждат от изненадващия факт, че детето е в леглото им. Детето се научава да се промъква незабелязано. В такъв случай, поставете звънче на вратата си, за да предотвратите подобни изненади.  Време за дрямка Ако детето все още има нужда да поспи през деня, то това трябва да става в неговото легло. Това затвърждава навиците му. Ако дреме във вашето, на дивана или на пода, изграждането на рутина за спане през нощта става по-трудно. Както споменахме, препоръчително е да се редуцират/ елиминират дневните почивки, така че детето да е по-уморено вечер. Глава 9 Обучение на тоалет Родителите с нетърпение очакват деня, в който ще се оттърват от памперсите. Обучението на тоалет означава край на мръсните памперси, влаченето им където и да се отиде, разправиите около поставянето. Също толкова важно, създават се повече възможности за интеграция. Много деца не могат да посещават определени програми, защото не са обучени на умения, свързани с тоалета. Необходимо е да се изчака, докато детето е готово за подобно обучение. Не допускайте да форсирате обучението в желанието си да побързате. Макар и възможно, обучението на 24 месечно дете не е за препоръчване. Може да задълбочи фрустрацията на детето и родителите. Детето обичайно напредва с лекота, ако само проявите търпение, докато то е готово за това. То се подготвя чрез обикновено наблюдение. При аутистичното дете, което не заучава добре чрез наблюдение, най-важното е да изчакате да е готово, преди да започнете.  Готовност Средната възраст за деца без аутизъм за обучение на тоалет е 2,5 години. Следователно, немислимо е да се мисли за обучение преди това. Трябва да се вземат под внимание следните фактори, преди да започнете. Първо, детето трябва да е достигнало не само подходящата биологична възраст, но и нивото му на развитието да е подходящо. Това означава, детето да е в състояние да задържа урина 60-90 минути и да разпознава позива на пълния мехур. Също така, трябва да проявява загриженост относно изпразването му. Обикновено, детето се обръща към възрастния преди или след отделянето, или когато забележи, че е мокро. Второ, проблемите с послушанието и гневните изблици трябва да са минимални. Наличието на поведенчески проблеми сериозно спъва процеса. Програмата предполага детето да стои на тоалетната най-малко 15 минути без прекъсване. И ако не може да очаквате подобно сътрудничество от него, значи то все още не е готово. Освен това, автостимулацията не трябва да отклонява вниманието му от програмата. Ако е в процес на продължителна стимулация, малко е вероятно да обърне внимание на състоянието на мехура си. И накрая, ако вашата цел е независим тоалет, детето трябва да е способно само да отиде до тоалетната или да съобщи за нуждата си. Способността да се съблича, да се изтрива, подмива, преоблича и да си мие ръцете също е от значение.  Оборудване/екипировка Силно препоръчваме да не купувате детски стол-гърне. Целта е детето да се обслужва в тоалетната. Употребата на специалния стол-гърне не само не е необходима, но дори пречи на крайната цел - банята. Спестете си парите за празничната вечеря, когато детето е вече обучено!!! Препоръчваме, обаче, да закупите подложка, която да поставяте на тоалетната чиния. Така увеличавате много комфорта на детето и обучението е по-успешно. От полза е и ниското столче за краката, така че детето безопасно и удобно да се покатери на тоалетната, а и на него да сложи краката си, когато седне. Трябва да научите детето да сяда удобно на тоалетната. Поставете краката му в отворена “Λ” позиция, стабилността повишава комфорта му. При момчетата се подсигурете, че урината влиза в тоалетната, а не върху него или вас. И при двата пола се започва със сядането. Това много улеснява червата при съответното обучение. След обучаването на момчето на тоалет, научете го да уринира право. Това се реализира чрез обикновеното наблюдение на бащата и братята. В същото време, внимавайте детето да не се научи да сваля панталоните си при уриниране. Така ще избегнете смущаващи ситуации в обществените тоалетни.
Обучение по разписание Обучението по разписание е най-лесният начин да започнем обучението на тоалет и служи като алтернатива на интензивното обучение на тоалет (виж долу). Макар че обучението по разписание означава, че вие сте отговорен за тоалета на детето, това е първата стъпка към развиването на самостоятелен тоалет. Програмираното обучение е много ценна стъпка, но обикновено се заключава в зависимостта на детето от другите да му напомнят да отиде в тоалетната. Необходимо е по-късно да се продължи и довърши обучителния процес, за да се постигне желаната самостоятелност. Целта на програмираното обучение е детето да се обучи да се изхожда, когато е сложено на тоалетната и да задържа в други моменти. Препоръчва се да започнете с водене на детето до тоалетната на всеки 90 минути. Всеки път, когато детето не се изходи, намалете интервала на 60 минути. Когато се изходи, отново върнете на 90 минути. Обща грешка в обучението по разписание е детето да се води прекалено често (т.е. на всеки 30 минути). Дори и да няма инциденти, вероятността да се научи да задържа урината за нормалния период от време намалява. Помнете, целта на програмираното обучение за детето е да се научи да задържа, докато не бъде заведено в тоалетната. Така то добива контрол над мехура и функцията на червата, което го подготвя за самостоятелен тоалет. Ако отиде само в тоалетната, не се бъркаме и създаваме поредица от подкрепления!!! Случва се детето от само себе си да започне да посещава тоалетната. Друга грешка е да заведете детето, когато изглежда, че има нужда. Така допринасяте за развиване на зависимост към вас и снижава вероятността да се научи да ходи само. Увеличава се и вероятността от инциденти. Както при повечето програми, последователността е критична. Детето разчита на вас да съблюдавате неотлъчно разписанието. Ако го правите непоследователно, или когато решите, необходимото време за научаване се удължава. Когато дойде момента по разписание, заведете детето в тоалетната и го сложете да седне. На всеки 3 минути го подкрепяйте за правилно седене. Изпейте му песен, разгледайте книжка или му дайте играчка. Но детето не трябва да е много задълбочено в играта и да се отклони от процедурата. Ако се изходи, осигурете му поредица от подкрепления. Специалните подкрепления, които получава само по време на тоалета, определят събитието като специално. Подкреплението не трябва да е прекалено богато, за да не го стресне или уплаши. След като се изходи, може да слезе от тоалетната и да се върне към нормалната си дейност по план. Върнете го в тоалетната след 90 минути. Ако стои 15 минути без да се изходи, трябва да стане и да се върне отново след 60 минути. При инцидент, използваме следната коригираща процедура. Максимално използваме помощта му при почистването. Това не е наказание. Детето трябва да преживее естествените последици и това служи като лека спирачка. Само за малка част от децата почистването е подкрепящо. В такъв случай пропуснете процедурата. След което, упражнете неколкократно отиване до тоалетната от мястото на инцидента. Останете емоционално неутрален. Не се чувствайте разочарован. Детето научава от несполуката толкова, колкото и от успеха. Ако инцидентите се случват прекалено често, преустройте разписанието и направете интервалите между посещенията в тоалетната по-къси. С постигането на по-голям успех, увеличете дължината на интервала. СЪС ЗАПОЧВАНЕТО НА ОБУЧЕНИЕТО НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ПАМПЕРСИ, ОСВЕН ПО ВРЕМЕ НА СЪН!!! Дори когато излизате, не ги употребявайте. В противен случай създавате объркване и непоследователност, което сериозно подкопава цялата процедура. Разбираме, че това е доста неудобно, но това определя разликата между успешния и неуспешния тоалет.
Удължаване на разписанието Когато ицидентите се случват по-малко от веднъж на ден, започнете да удължавате разписанието. Обичайно предлагаме да се добавят 15 - 30 минути. Целта е детето просто да започне да ходи по нужда самостоятелно, което е често явление при удължаване на разписанието.  Формиране на самостоятелен тоалет Обучението по разписание може да се използва като мост към крайната цел - независим тоалет. След като детето покаже успеваемост при програмираното обучение, вие сте готови да работите за самостоятелност. Процедурата е доста проста. Освен удължаване на разписанието, вместо да слагате детето на тоалетната, поставете го на стол до нея. Трябва да е съблечено. Продължавайте да го подкрепяте на всеки 3 минути за добро седене. Ако стане и тръгне към тоалетнта, дайте поредица от подкрепления!!! При инцидент, следвайте съответната процедура. КРИТИЧНО Е ДА НЕ ГО СТИМУЛИРАТЕ ДА ОТИДЕ ДО ТОАЛЕТНАТА!!! Дори и да показва с поведението си, че момента е настъпил, овладейте импулса си да го насочите. Иначе развивате зависимостта му от вас и отлагате обучаването му в самостоятелност. Бъдете търпеливи. Помнете, че и инцидентите учат. Още едно предупреждение - ако детето започне да уринира, докато седи на стола, НЕ го инструктирайте или стимулирайте да отиде до тоалетната. Така ще развие зависимост към стимула. Освен това, се поставяте в затруднено положение относно последствията - да го подкрепите ли за отиването на тоалетната? Това би означавало, че подкрепяте и станалия инцидент. Да го накарате ли да почисти и да се упражни правилно? Това пък отрича все пак частично правилното използване на тоалетната. Отговорът е да го оставите да “довърши” инцидента, след което извършете коригиращата процедура. Когато и да се случи злополуката отново, повторете предишната стъпка. Така, при следващото обучение по разписание, поставете го обратно на тоалетната, вместо на стола. При всеки успех, местете стола по-далече от тоалетната и добавяйте част от облеклото. Например, втората стъпка е преместването на стола на няколко стъпки от тоалетната и обуване на бельо. Следваща стъпка е да поставете стола близо до вратата на тоалетната и да облечете на детето панталони и бельо. Когато детето вече е далече от банята и е напълно облечено, стигнали сте края на фазата. Завършете тази фаза със седене на различен стол или на дивана. Така наподобявате възможно най-много ежедневния живот. При инцидент (а той е неминуем), повторете предишната стъпка.
Проверка на панталоните През края на финалната фаза, вече не водите детето в тоалетната. Дали ще остане сухо зависи изцяло от него. Ето защо, подкреплението, че е сухо, става много важно. За да сте сигурни, проверявайте го на постоянни интервали. Попитайте го дали е сухо и го накарайте да усети състоянието на панталоните си. В началото, интервалът между проверките е 15 минути. Ако е сухо и чисто, оценете го топло. Ако пожелаете да му дадете малко конкретно подкрепление, имайте предвид, че количеството на наградата трябва да е по-малко от това, което получава за инициативата си да отиде до тоалетната и да се изходи успешно. При инцидент следвайте коригиращата процедура. Постепенно прверките трябва да се раздалечат във времето (т.е. 30 мин, 1 час, 3 часа и т.н.) и интензивността на подкреплението да достигне естествени величини. Интензивно обучение на самостоятелен тоалет Родителите понякога избират да започнат с интензивно обучение. Както споменахме, от значение е детето да има предпоставящи умения (т.е. подходящо ниво на развитие, способност да седи продължително, да остава сухо 60-90 минути, да съобщава нуждите си, да намери тоалетната самостоятелно). Обучението за самостоятелен тоалет наподобява процедурата, описана в “формиране на самостоятелен тоалет”, с тази разлика, че се процедира по-концентрирано. Родителите намират, че подходящ период е тридневен уикенд. От полза е да спрете любимите течности и подкрепители на детето седмица преди тренинга. Така детето ги желае по-силно по време на обучението, което увеличава възможностите за изхождане. Както се повишава и мотивацията, ако любимите подкрепители са били задържани. Интензивното обучение разделяме на три фази:
Не може да има инцидент при тази фаза, тъй като детето е на тоалетната продължително време. Фазата обикновено продължава от 30 минути до 2 часа, преди детето да осъзнае, че трябва да се изхожда там. Индикациите за края на първа фаза са активното включване на детето в изхождането (наблюдава отделянето и се усмихва, или се вълнува - знае, че големите награди идват). Фаза 2. Целта е развиване на самостоятелност. Следвайте процедурата, описана в отдела “Формиране на самостоятелност”. Както бе описано, поставете детето на стол до тоалетната чиния без дрехи и чакайте търпеливо. Помнете, НЕ ГО СТИМУЛИРАЙТЕ!!! Следвайте процедурата на подкрепления и коригиращата процедура при провал. Нека пак да напомним, инцидентите са важна част от обучителния процес. Процедурите несъмнено включват успехи, следвани от провали и пак успехи. Както казахме, фаза 2 завършва, когато детето е напълно облечено и е далеч от банята. Фаза 3. Целта е да се изгражда генерализация. Започвате с въвеждане проверка на панталоните и впоследствие увеличавате периода между проверките. Да стимулираме или не Повторихме неколкократно да не стимулирате ходенето в тоалетната. Но интервенцията не е само черна или бяла, винаги има изключения. Понякога, по време на обучението, изниква необходимостта от стимули. Ако детето не започва процедурата, опитайте с употребата на най-малко осезателния стимул (т.е. жест, близост до банята, поглед и т.н.), за да го насочите да използва тоалетната. ВАЖНО Е МНОГО БЪРЗО ДА ПОГАСИТЕ УПОТРЕБАТА НА СТИМУЛИ. В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ, ДЕТЕТО РАЗВИВА ЗАВИСИМОСТ КЪМ ТЯХ И НЯМА ДА УСВОИ УМЕНИЯ ЗА САМОСТОЯТЕЛЕН ТОАЛЕТ.  Затруднения вследствие перисталтиката на червата Според нашият опит напоследък, децата са по-затруднени при обучаване на умения по “голяма нужда”. Това би могло да се дължи на много фактори - диета, лениви черва, асоцииране с болката, или просто битка за контрол. Важно е детето да бъде подложено на медицински преглед при евентуални затруднения, за да се идентифицира медицинския проблем, ако такъв съществува. С оглед да се увелечи мотивацията на детето да раздвижи червата си и да се редуцира възможната борба за власт, закупуването на специални подкрепители може да се окаже успешен подход. Ефективно е да включите детето при избора на покупките и да направите събитие от това. Поставете подкрепителите в привличащ вниманието съд и обяснете на детето с подходящи думи, че ако се изходи, получава подкрепители. Запазете силните за първи успешен опит и серия от успехи. Родителите откриват, че опакованите подкрепители или торбичката с късмети увеличават вълнението. Когато детето се провали, останете безпристрастни, приложете коригиращата процедура при инциденти и от време на време му напомняйте как може да спечели подкрепители. На всяка цена избягвайте да изглеждате ядосан или прекалено обезпокоен дали ще се справи. В противен случай може да подхраните борбата за власт или да я създадете.  Ритуали с памперс Децата често развиват ритуали относно изхождането. Това обикновено е свързано само с облекчаване в памперса и на скрито място (скриване в тоалетната, зад мебелите, навън и т.н.). Ако това се случва с детето, успокойте се с факта, че не сте единствен. За да елиминирате този ритуал, нужни са ви време и търпение!!! Започнете, като му осигурявате памперси, които да използва само в банята. След като свикне с този нов модел, помагайте му да изхвърля съдържанието от памперса в тоалетната. След като детето отговорно използва памперса в банята, вие сте готови да преминете към следващата стъпка. Тя включва да му дадете памперс и да го сложите на тоалетната. Изрежете дупка в памперса, или го сгънете така, че детето да се изхожда направо в тоалетната. Постепенно изрязвайте (прегъвайте повече), докато памперсът стане излишен. Нощен тоалет Не започвайте нощен тоалет, докато обучавате детето на тоалет през деня. Нощем детето е все още с памперс или когато спи през деня. Нощният тоалет е доста различен от дневния. Докато през деня се счита, че са волеви, нощем дейностите по отделянето са рефлекторни или неволеви. Когато детето става, за да отиде до тоалетната през нощта, това което се случва е, че мехурът му е пълен и позивът за уриниране го буди. Някои деца спят толкова дълбоко, че нямат този неволеви събуждащ отговор. Процедурата е доста лесна. Купете “Mower Bell and Pad Device” / “покосяващ” звънец и подложен механизъм/. Поръчайте ги от специализираните каталози. Устройството алармира ако само няколко капки урина попаднат на подложката. Алармата буди детето и така се изгражда асоциация между пълния мехур и събуждането. Алармата също така притежава ефекта на спирачка за по-нататъшно уриниране. Критично е да се будите с детето. Така проверявате дали детето е напълно будно, за да се изгради подходящата асоциация между мехура и събуждането. Освен това, детето може да се нуждае от помощ да го заведете до банята, както и да почистите подложката. След като свършите, то може да се върне в леглото. Случва се звънецът да не е достатъчне силен, за да пробуди детето. Така то няма да заучи рефлекса. Необходимо е да увеличите алармата. Тази процедура е успешна почти при всякакви обсотоятелства. В редки случаи, когато не работи, проблемът може да изхожда от недостатъчната мотивация. Това е очевидно, когато детете подмокря леглото сутрин, вместо по средата на нощта. Най-вероятно то избира да не става, за да отиде до тоалетната. В този случай би била ефективна мотивационна система, подобна на описаната в “Затруднения при перисталтиката на червата”.
Времето за почивка Ако детето не е обучено на нощен тоалет, не може да очаквате да остане сухо, когато спи през деня. Ето защо, използвайте памперс, както през нощта. След като бъде обучено на нощен тоалет, прекратете употребата на памперси по време на дневния сън. Каталог: cms -> upload cms -> Правила за условията и реда за предоставяне на стипендии за специални постижения на студентите във висшето училище по застраховане и финанси cms -> Мароко-екзотика от „1001 нощи” 11-16. 10. 2010 cms -> Организиране и ръководене на организирана престъпна група за извършване на измами и по cms -> Мотиви към присъда №125 постановена на 19. 07. 2012 г по нохд №123/2012г по описа на Районен Съд – Гълъбово cms -> Съвет на европейския съюз upload -> Йорданка Ангелова Благоева Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|
