Глава 6 Поведенчески програми

Деструктивни поведения

Когато фрустрацията е вероятният фактор, необходима е програма, организирана за увеличаване толеранса на детето към нежелани от него ситуации. Чрез постепенно излагане на такива ситуации, фрустрационният толеранс постепенно се увеличава. Детето научава, че деструктивното поведение не му помага да “избяга”. Детето трябва да получава минимално внимание при това поведение, за да не бъде поощрявано.

На първо място програмата включва идентифициране на фрустриращата компонента. Наблюденията на родителя/ учителя са съществени за откриване на стресора. Прегледът на данните и докладите помага да се открие “болното”място в ситуацията. Вероятни стресори са отричането на желания, непредпочитаните ситуациии, промяната в рутината или неполучаването на подкрепители.

Фрустриращите ситуации могат да бъдат категоризирани в най-малко три различни нива. Първо ниво е слабата възбуда на детето, докато трето обхваща случаите, провокиращи огромна възбуда. Ниво две е за събитията между 1 и 3. Обикновено, можем да създадем повече от три нива. Очевидно стресорите се променят. Това, което вчера е провокирало леко безпокойство, днес предизвиква неистов гняв!

Следваща стъпка е създаването на отпускащ за детето отговор. Обичайно, детето седи на много удобен стол. Светлините са приглушени и върви релаксираща мелодия. С изключително отпускащ глас (бавен и мек), инструктираме детето да се успокои. Отблизо наблюдаваме детето и етикираме и оценяваме, когато се отпуска. Тези сесии продължават, докато то не се научи да бъде отпуснато.

След като това стане, време е да започнем да го излагаме на стресори. Започваме със стресор от лека категория. Избираме най-лекия. След като детето е съвсем отпуснато, излагаме го на стресора за кратко време. Ако остане спокойно, даваме голямо подкрепление. След това пак въвеждаме стресора. Още веднъж му даваме подкрепление, ако е спокойно. Сесиите се повтарят, докато детето е в състояние да остава спокойно спрямо първия стресор в продължение на около 5 обучителни сесии.

След като детето успешно е усвоило справянето с първия стресор, излагате го на втори. Програмата продължава, докато не се изминат всички стъпки в йерархията. Детето постепенно и систематично трябва да бъде излагано на ситуации в естествена среда.

Тъй като е невъзможно да се неутрализират всички разстройващи събития, детето трябва да бъде тренирано на релаксиращи процедури за справяне при лек стрес. Необходимо е да се тестват няколко процедури, за да се избере най-ефективната. Процедурите за справяне със стреса, като напрягане/отпускане, слушане на музика, дълбоко дишане, трябва да се изпробват. Веднъж идентифицирана, избраната техника се преподава, след което употребата й се явява стимул и подкрепление, като алтернативен начин да се отговори на стреса. С развиването на езика, към отговора при стрес се добавят прости вербални експресии на емоциите.

Програма за развиване на толеранса при фрустрация

1. 
   Идентифициране на стресови ситуации (допитване до родители/учители, наблюдение на детето, записване модела на деструктивно поведение)
   
2. 
   Организиране на ситуациите в йерархия - от най-малко към най-силно стресираща.
   

1. 
   Докато детето е възможно най-отпуснато (седи удобно на стола, приглушена светлина, мека музика), изложете го на най-слабо стресиращата ситуация, включена в йерархията.
   
2. 
   Осигурете оценка и прекъсващи подкрепления за спокойно поведение. Необходимо е постепенно да оформяте най-подходящия отговор.
   
3. 
   Постепенно придвижвайте обучението към по-естествена среда и ситуации.
   
4. 
   Когато покаже спокойно поведение на най-лекия стресор в пет последователни сесии, преминете на следващото ниво на стрес.
   
5. 
   Процедирайте в съответствие с йерархията.
   

1. 
   Обучете детето на релаксиращи процедури.
   
2. 
   След като ги усвои, стимулирайте го да ги използва при минимален стрес.
   
3. 
   Погасявайте стимулите възможно най-бързо.
   

Йерархия на стреса

--------------- --------------------- ---------------------------------- --------------------- ------------------

--------------- --------------------- ---------------------------------- --------------------- ------------------

--------------- --------------------- ---------------------------------- --------------------- ------------------

--------------- --------------------- -------------------

--------------- --------------------- -------------------

--------------- --------------------- -------------------

Непослушание

Постепенно, инструкциите стават по-малко желани и детето получава големи подкрепления за послушанието си.

Указания за улесняване на послушанието

1. 
   Давайте само инструкции, които желаете да бъдат изпълнени. Това означава или физическо съдействие на детето през заданието, или осигуряване на значими последствия за послушанието. С израстването на детето, физическото съдействие трябва да се сведе до минимум.
   
2. 
   Не давайте сложни инструкции (съдържащи много елементи) за кратък период на изпълнение (пр. три инструкции за 10 секунди). В противен случай провокирате неподчинение, както и създавате ситуация на възбуда.
   
3. 
   Осигурете на детето позитивни избори (пр.”искаш ли да излезем навън и да играем, или искаш да гледаш видео”).
   
4. 
   Осигурете задължителни избори (пр. “искаш да се къпеш или искаш да лягаш”).
   
5. 
   Когато детето не следва инструкция, останете максимално неутрален.
   
6. 
   Улеснете подчинението чрез “сандвич” - нежелана задача между по-лесни задачи. Направете задачите забавни, това способства средата да улесни послушанието.
   
7. 
   Накарайте детето да слуша. Например, когато детето тръгва да затвори вратата, кажете “Затвори вратата, моля” и го наградете за “съдействието”.
   
8. 
   Давайте инструкциите спокойно, с очакването, че детето слуша.
   
9. 
   Осигурете на детето сфери на контрол.
   

Програма за послушание

1. 
   Идентифициране на инструкциите, обичайно давани у дома
   
2. 
   Определяне нивото на подчинение при различни инструкции
   
3. 
   Конструиране йерархия на инструкциите, започвайки с областта на най-голяма вероятност за послушание (“изяж шоколадчето”) към по-малко вероятните (“върни играчката на брат си”).
   

1. 
   Учителят поставя молба, предполагаща най-голяма вероятност за подчинение.
   
2. 
   Подкреплението се доставя при подчинение.
   
3. 
   Когато детето прояви послушание в три последователни сесии, преминете към следваща фаза.
   

1. 
   Учителят задава молба с вероятност за послушание и още няколко, по-малко вероятни.
   
2. 
   Подкрепление се доставя при послушание.
   
3. 
   При послушание в три последователни сесии, преминете към следваща фаза.
   

1. 
   Нарастващо се въвеждат молби да се свърши нежелана задача, докато молбите за справяне с предпочитана задача намаляват.
   

Йерархия на послушанието

ПОДРЕДЕТЕ ОБИЧАЙНО ДАВАНИТЕ ПРЕЗ ДЕНЯ ИНСТРУКЦИИ В СЛЕДНИТЕ КАТЕГОРИИ:


ВИНАГИ ЧЕСТО ПОНЯКОГА РЯДКО НИКОГА

100% 75% 50% 25% 0%

1.

Противодействаща програма - позитивна

1. Награждавайте детето с вербална оценка на всеки пет минути при липса на маладаптивно поведение.

2. При три последователни периода на липса на маладаптивно поведение, дайте подкрепител и вербална оценка.
Фаза 2

1. Награждавайте детето с вербална оценка на всеки петнадесет минути при липса на маладаптивно поведение.

2. При три последователни периода на липса на маладаптивно поведение, дайте подкрепител и вербална оценка.
Фаза 3

1. Награждавайте детето с вербална оценка на всеки тридесет минути при липса на маладаптивно поведение.

2. При два последователни периода на липса на маладаптивно поведение, дайте подкрепител и вербална оценка.
Останалите фази

Постепенно увеличавайте продължителността на периода на необходимото време за получаване на подкрепление. След като детето стигне тази фаза, позволете определени подкрепители без причина и толкова често, колкото искате, ако през последните два часа не се е проявявало маладаптивно поведение.

Противодействаща програма - редуцираща

1. Детето губи възможност да получава вербални подкрепления и конкретни подкрепители по разписание при проява на нежелани поведения.

2. При нежелани поведения сведете вниманието до минимум.

Това поведение е една от главните диагностични черти на аутизма. Автостимулацията е повтарящо се, стереотипно поведение, чиято единствена функция е сензорно удовлетворение/удоволствие. Поради три причини е необходимо редуциране на автостмулацията: 1) пречи на вниманието; 2) явява се подкрепител от висока класа за детето и изтласква другите, по-адаптивни подкрепители на заден план; 3) стигматизира. Когато индивидът е отдаден на автостимулация, вниманието му е изцяло погълнато и той не може да преработва важна информация. Това прекалено много пречи на процеса на обучение. Защото автостимула-цията е толкова подкрепяща за индивида, че е невъзможно да бъде мотивиран да подобри поведението си.

Автостимулацията ангажира всяко от петте сетива, както и перцепцията, и се среща под всякакви форми. Най-често срещаната категория са телесните движения. Люлеене на тялото, пляскане с ръце, въртене. Взирането в ръцете също включва движение на тялото, но съдържа и визуален компонент. Взирането е чиста форма на визуална автостимулация, като наблюдаването на движещи се предмети през визуални линии, например, гледане през дупките на оградата.

Втората категория автостимулация е използването на предмети с първична цел доставяне на сензорни стимули. Най-общо наблюдаваните примери включват пляскане на предмети един от друг, усукване на връв между пръстите, въртене на предмети, и др. Когато аутистичното дете се занимава с играчка, изглежда, като че ли наистина си играе. Но то не използва играчката по общоприетия начин; например, въртят колелцата на кола, вместо да я “карат”. Повтарящата се употреба на предмети, като потропването, също спада към тази категория.

Третият вид автостимулация са ритуалите и натрапливостите. Те биват най-различни. Най-честите примери са строяване на предмети, държането/прегръщането им, носене на едни и същи дрехи, поставяне на нещата на едно и също място, предъвкване на една и съща тема (вербални персеверации), затваряне на вратите, проблеми при промяна. Изброеното предполага правила, които детето е изградило и следва, и очаква същото и от другите. Като натрапливато поведение, тези правила са огромна пречка за дейностите в ежедневния живот. С времето те стават по-силни (както и натрапливостите) и по-“вкостени”, и детето проявява по-голяма съпротива към промяната на натрапливостите.

Когато са оттегчени, повечето хора се отдават на някакъв вид автостимулация, мечтателство или потропване с крака, усукване на косата или заиграване с молива. Разликата е, че обикновеният човек е в състояние да не “изключва” вниманието си и автостимулацията обикновено е по-фина (по-малко повтаряема и не толкова външно неприемлива). Най-важното, това не е единственият, нито пък най-желаният начин за доставяне на удовлетворение. Повечето хора изпитват по-голямо задоволство от почивката, хобито и връзката с другите. Също така, повечето могат да се въздържат от автостимулация, за да избегнат негативна социална реакция. Например, не си чоплят зъбите, когато другите ги гледат.

Автостимулацията при аутистичните деца трае продължително или се проявява в ситуации, които са досадни или стресиращи. Освен външната неприемливост, драстично е намалена способността на детето да внимава. Децата често са набеждавани за накърнени визуални и слухови способности, поради пълната липса на отговор. Възможно е и да се повиши прагът на болката, тъй като автостимулацията блокира интензивността на усещанията.

Автостимулацията е сходна на зависимите поведения. Импулсът да се отдадеш на автостимулация резултира в поведения, които наподобяват на тези, предизвикани от наркотик. Докато индивидът е “откъснат” от света или е обладан от желание за това, няма да е в състояние да учи. Подобно, пристрастеността става по-силна и се “храни” от самата себе си. Стойностните възможности за учене са загубени и както и другите наркомани, детето преживява по-нататъшно ограничено развитие, като отдръпването в себе си става по-ясно изразено. Критично е да се установи контрол над това поведение. За целта има няколко стратегии, които надеждно го редуцират и отстраняват.

Функции на автостимулацията

Евентуална втора функция е намаляване на фрустрацията и стреса. Например, при промяна, в ситуация на хаос, по време на неправилен отговор. Поведението ги успокоява, както и блокира източника на фрустрация. Автостимулацията е и сигнал за другите да редуцират изискванията си или да осигурят помощ, като преместят източника на фрустрация. Ето защо, тя се разглежда като адаптивна и извънредно награждаваща, от гледна точка на детето.

С времето, автостимулацията става все по-силна, което определя нарастващите трудности при овладяването й. При по-малките деца отстраняванета й е реалистична цел, но при по-големите, редуцирането е целта. И за двете групи е от полза трансформирането на автостимулацията в по-адекватни за възрастта поведения. Естествено, колкото по-рано започне интервенцията, толкова по-успешен ще е крайният резултат.

Като при всеки поведенчески проблем и тук има няколко целесъобразни стратегии. Както вече споменахме, процедурите за справяне с поведението се разделят на “задействащи” и “противодействащи”. Най-ефективният подход е комбинация от двете.

Задействащите стратегии обучават на алтернативни заместващи поведения, които осигуряват задоволство на индивида подобно на автостимулацията. Противодейства-щите методи намаляват автостимулацията, като редуцират/ елиминират подкрепящата й стойност, изграждат стойност на отговора и осигуряват подкрепления за алтернативни поведения.

Противодействащи процедури

Систематично игнориране

Подкрепление

Превенция на отговора

Начинът, по който възпирате поведението, е извънредно важен. Както и при повечето поведения, трябва да използвате най-слабия директивен метод. Следва йерархия на методите, от най-силен до най-слабо напътстващ:

пауза поглед лицева жест физическа физическа вербална

експресия намеса намеса намеса

/частична/ /изцяло/

Молим ви да обърнете внимание, че напътствията не са инструкции. Последните налагат посегателство върху свободата на детето. Например, вербалното пренасочване не включва физическа сила и би могло да се смята за по-малко осезаемо. Но вербалните стимули са по-трудни за погасяване, следователно не водят с готовнот към независимост. Те се употребяват само когато детето е объркано или се нуждае от информация относно желаното поведение. След като веднъж разбере концепцията на подходящото поведение, използвайте само неспецифични стимули. Неспецифичен стимул е наличен намек, който не казва на детето какво точно да прави.

Има важни причини за употребата на най-малко явния метод, както и най-малко напътстващия. Първо, намалява вероятността от “слъсък” на силите. Употребата на очевидни методи подбужда съпротива и детето е провокирано към екстремни мерки, за да спечели битката. Второ, използването на ненатрапчиви (по-малко осезаеми) процедури е извънредно важно, тъй като не привлича вниманието на другите към случващото се. При работа, например, в класна стая, парка, в общността, човек предпочита да не привлича вниманието към детето, за да не бъде “разобличено” и “заклеймено”.

Помнете, критично е да се спре поведението, щом се забележи. Най-добре е въобще да бъде предотвратена проявата му, пресичайки цикъла в неговия зародиш. Първоначално, може да се наложи да използвате по-явни процедури, като физическа намеса, ако по-фините не действат. Естествено, целта е бързо да се погаси употребата им и да се премине към по-малко напътстващи. След като спрете поведението, насочете детето към по-подходяща активност. Когато прояви подходящо поведение, осигурете подходящо подкрепление. Колкото повече време минава в проява на желано поведение, подкреплението трябва да се увеличи.

Редуциране поддържащата стойност на автостимулацията

Първо, осигурете ограничена възможност за автостимулация като награда за проявено желано поведение или дори за липсата на автостимулация. По този начин вие всъщност използвате автостимулацията, за да развивате подходящо алтернативно поведение, което да я замести. Освен предимството (развиване на заместващо поведение) има и по-важен ефект от употребата на тази процедура. Всъщност променяте природата на поведението. Автостимулацията, по самата си същност, е вътрешно контролирана от детето. Когато изградите контингент, вие поемате контрола върху поведението, фино го заменяте, поставяте ограничения и условия спрямо него. Като измествате контрола отвътре навън, създавате ефекта на намаляване на неговата подкрепяща стойност. Постепенно, можете да задържате поведението и бавно да го редуцирате, като изисквате по-дълги периоди на липса на автостимулация, за да наградите детето.

Друг начин за редуциране подкрепящата стойност на автостимулацията е да дирижирате ситуацията така, че детето да не избере автостимулацията. Например, предложете му избор между яденето на много любима храна или гледане на любимото му филмче или автостимулация. Естествено, не може да се възползвате ефективно от този подход, докато не изградите алтернативи, които детето да предпочете. Когато детето не избере автостимулацията, самото то редуцира позитивната стойност на собствената си автостимулация.

Контрол на стимулите

Задействащи процедури

Идентифициране на заместващо поведение се базира на идентифициране функцията на автостимулацията. Тъй като автостимулацията е типично средство да се получи определен вид сензорен стимул, обучителната игра, почивката и уменията за взаимоотношения, /които имат силни сензорни компоненти/, са най- ефективният начин да се изгради заместващо поведение. Детето трябва да развие уменията, които ще му донесат удоволствие и така то няма повече нужда от автостимулация, за да се забавлява.

Автостимулацията служи и на други функции, ето защо е необходимо и обучение на допълнителни умения. Обучаването на детето на подходящи начини за справяне с фрустрацията също е необходимо за намаляване на автостимулацията. Чрез намаляване на фрустрацията, намалявате ситуациите, при които се проявява автостимулация. Уменията за общуване също са ефективна “спирачка”. Например, някои деца се отдават на автостимулация, когато не знаят как да отговорят. Като ги обучите да индикират моментите на незнание и объркване чрез вербални или невербални комуникативни средства, нуждата от автостимулация ще намалее.
ПРОГРАМИТЕ, ОРГАНИЗИРАНИ СПЕЦИАЛНО ЗА ОБУЧЕНИЕ НА ИГРОВИ, СОЦИАЛНИ И КОМУНИКАТИВНИ УМЕНИЯ, СА ОПИСАНИ ПОДРОБНО В ДРУГИ СЕКЦИИ.

Практичност

За предпочитане е да се започне с краткосрочна програма, отколкото да се движите непоследователно за по-дълъг период от време. Ето защо, горещо ви препоръчваме да идентифицирате колко дълго и при какви условия ще следвате програмата. Детето евентуално ще научи ситуации, където поведението не е приемливо. Също така ще научи, че по друго време може да се отдаде на автостимулация. Когато добиете ефективен контрол върху автостимулацията, увеличете времето и разширете обстоятелствата, при които провеждате интервенцията. Може да пожелаете да сте в състояние да елиминирате автостимулацията още в самото начало, но най-добрия подход е този, който носи успех на вас и вашето дете. “ПОВЕЧЕ” НЕ Е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО “ПО-ДОБРО!!! ”