Програма за изпълнение на „Хоризонт 2020 рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014-2020 г.) (Com

Едно от специалните действия ще бъде посветено на насърчаването на пазарно ориентирани транснационални иновации в МСП, осъществяващи научноизследователска и развойна дейност. То е насочено към МСП, извършващи интензивни научни изследвания във всякакви сектори, които също трябва да демонстрират своята способност да реализират на пазара резултатите от проекта.

Действието ще прилага „възходящ“ подход към цялата област на науката и технологиите, с цел да удовлетвори конкретните потребности на МСП, осъществяващи научноизследователска и развойна дейност.

Действието ще се изпълнява чрез инициатива по член 185 от ДФЕС, която ще се основава на съвместната програма „Eurostars“ и ще го направлява съгласно констатациите в неговата междинна оценка.

Ще се подкрепят транснационални дейности, подпомагащи изпълнението и допълващи специфичните мерки за МСП в „Хоризонт 2020“, по-конкретно с цел подобряване на капацитета за иновации на МСП. Дейностите могат да включват повишаване на осведомеността, информация и разпространение, дейности за обучение и мобилност, изграждане на мрежи от контакти и обмен на най-добри практики, разработване на висококачествени услуги и механизми за МСП в подкрепа на иновациите с висока добавена стойност за Съюза (напр. управление на иновациите, интелектуална собственост и трансфер на знания, новаторско използване на ИКТ и електронни умения в МСП), както и подпомагане на МСП при намирането на партньори за научни изследвания и иновации в Съюза, което ще им позволи да се специализират в дадена технология и да развиват собствения си капацитет за иновации. Посредническите организации, представляващи групи новаторски МСП, се приканват да провеждат междусекторни и трансрегионални иновационни дейности с МСП, разполагащи с взаимно допълваща се компетентност, с цел да се развият нови промишлени вериги за създаване на стойност.

Предвижда се засилване на връзката с мрежата „Enterprise Europe“ (в рамките на Програмата за конкурентоспособност на предприятията и МСП), като се осигурява координацията й с националните точки за контакт. Подкрепата може да варира от подобряване на информационните и консултантските услуги, през инициативи за менторство, наставничество и търсене на партньори за МСП, желаещи да разработват иновационни трансгранични проекти, до предоставянето на услуги в подкрепа на иновации. Това ще консолидира подхода „обслужване на едно гише“ на мрежата „Enterprise Europe“ в подкрепа на МСП, наред с изразеното регионално и местно присъствие на мрежата.

Чрез тези действия ще бъдат подкрепени транснационални, пазарно ориентирани иновации с оглед подобряване на иновационния капацитет на МСП чрез подобряване на рамковите условия за иновации, както и преодоляване на специфичните препятствия, пречещи на растежа на новаторските ▌МСП ▌с потенциал за бърз растеж. Ще бъдат обхванати специализирана подкрепа за иновации (относно, примерно, използването на интелектуална собственост, мрежи от възложители на обществени поръчки, подкрепа за бюра за трансфер на технологии, стратегическо проектиране) и прегледите на обществената политика по отношение на иновациите.

ЧАСТ III
ОБЩЕСТВЕНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

1. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ, ДЕМОГРАФСКИ ПРОМЕНИ И БЛАГОСЪСТОЯНИЕ

Ефективната промоция на здравето, подкрепена от солидна база от научно потвърдени знания, спомага за профилактиката на заболяванията, подобрява благосъстоянието и намалява разходите. Промоцията на здравето, активният живот на възрастните хора, благосъстоянието и ▌профилактиката на заболяванията зависят също и от разбирането на определящите здравето фактори, от наличието на ефективни средства за профилактика, като ваксините, от ефективното проследяване на здравето и заболяванията и от подготвеността, както и от ефективността на програмите за скрининг.

Резултатните усилия за профилактика, ранно откриване, управление, третиране и лечение на болести, увреждания, крехко здраве и намалена функционалност се основават на фундаменталното разбиране на техните причини, процеси и въздействие, както и на факторите за добро здраве и благосъстояние. По-доброто разбиране за здравето и болестите ще изисква установяване на тясна връзка между фундаментални, клинични, епидемиологични и социално-икономически изследвания. Ефективният обмен на данни и връзката на тези данни с широкомащабни кохортни проучвания от реалния свят също са от съществено значение, както и пренасянето на резултатите от научните изследвания в клиничната практика, по-специално чрез провеждането на клинични изпитвания.

Всички тези действия ще се осъществяват по такъв начин, че да подпомагат изследователския и иновационен цикъл, да повишават конкурентоспособността на европейската промишленост и развитието на нови пазарни възможности. Помощ ще се дава за „внедрителски“ подходи, които интегрират няколко стъпки от процеса на иновации в здравната индустрия.

По-долу са описани специфични дейности.

1.1. Разбиране на здравето, благосъстоянието и болестите

1.1.1. Разбиране на определящите фактори на здравето, подобряване на здравеопазването и профилактиката на заболяванията

Необходимо е по-добро разбиране на определящите фактори на здравето, за да се съберат доказателства за ефективна промоция на здравето и профилактика на заболяванията.   Това ще позволи и разработването на комплексни показатели за състоянието на здравето и благосъстоянието в рамките на Съюза, въз основа на съществуващите източници на данни и системи от показатели. Ще бъдат проучени екологични, поведенчески (включително начин на живот), психологични, организационни, културни, социално-икономически, биологични и генетични фактори в най-широкия смисъл. Подходите ще включват дългосрочни проучвания по кохорти и свързването на техните данни с данните, получени от изследвания на научните направления, чието наименование завършва на „-омика“, от биомедицината на системите, включително подходящите приложения на биологията на системите, и чрез други методи.

По-специално, по-доброто познаване на околната среда като определящ фактор за здравето ще наложи използването на интердисциплинарен подход, интегриращ, наред с другото, приложими за човека молекулярно-биологични, епидемиологични и токсикологични подходи и свързаните с тях данни за проучване на начините на действие на различните химикали, комбинираната експозиция на замърсители и други стресови фактори, свързани с околната среда и климата; за извършване на интегрирани токсикологични изпитвания и за търсене на алтернативи на тестовете с животни. Необходими са новаторски подходи за оценка на експозицията, използващи ново поколение биомаркери, основани на научните направления, чието наименование завършва на „-омика“, и епигенетиката, човешкия биомониторинг, оценки на индивидуалното експозиция и моделиране за разбиране на комбинирани, кумулативни и нововъзникващи форми на експозиция, включващи социално-икономически, културни, професионални, психолгични и поведенчески фактори. Ще се подкрепя подобряването на връзките с данни за околната среда посредством съвременни информационни системи.

По този начин могат да бъдат оценени съществуващите и планираните политики и програми и да бъде предоставена политическа подкрепа. По същия начин могат да бъдат разработени подобрени поведенчески интервенции, профилактични и образователни програми, включително такива, които се отнасят до здравната грамотност в областта на храненето, физическата активност, ваксинирането и други първични здравни грижи.

Необходимо е по-добро разбиране на здравето и болестите през целия човешки живот, така че да могат да бъдат разработени нови и по-добри мерки за профилактика, диагностициране, лечение и рехабилитация. Интердисциплинарните, базисните и транслационните научни изследвания относно патофизиологията на болестите са от съществено значение за подобряване на разбирането на всички аспекти на болестните процеси, включително прекласифициране на нормалните и патологичните вариации въз основа на данни от молекулярната биология, както и за валидиране и използване на резултатите от научните изследвания в клинични приложения.

Фундаменталните научни изследвания ще обхващат и насърчават разработването и използването на нови средства и подходи за събиране на биомедицински данни и ще включват методи за образно представяне на биологични процеси, научните направления, чието наименование завършва на „-омика“, както и системни медицински подходи с висок капацитет. Тези дейности ще изискват тясна връзка между фундаменталните и клиничните изследвания, както и с дългосрочни кохортни изследвания (и съответните научноизследователски области), както е описано по-горе. Ще са необходими също тесни връзки с научноизследователските и медицински инфраструктури (бази данни, био-банки и др.) с цел стандартизация, съхранение, обмен и достъп до данни — теми, които са от съществено значение за максимизиране на ползата от данните и за стимулиране на по-новаторски и ефективни начини за анализиране и комбиниране на данните.

1.1.3. Профилактика, надзор и подготвеност

Човешката раса е заплашена от нови и нововъзникващи инфекции, включително от зоонозен произход, както и от инфекции, предизвикани от лекарствената резистентност на съществуващите патогени и от други преки и непреки последици от изменението на климата, както и от международното движение на хората. Необходими са нови или подобрени методи за проследяване, диагностициране, мрежи за ранно предупреждение, организиране на здравното обслужване и кампании за подготвеност с цел моделиране на епидемии, ефективно реагиране на пандемии, като са необходими и усилия за поддържане и повишаване на способността за борба с инфекциозните заболявания, резистентни към лекарства.

1.2. Профилактика на заболяванията

1.2.1. Разработване на ефективни програми за профилактика и скрининг и подобрено оценяване на податливостта към болести

Разработването на програми за профилактика и скрининг зависи от идентифицирането на ранен етап на биомаркери (включително функционални и поведенчески) за риск и зараждане на болест, като тяхното проектиране следва да се извършва чрез интегриране на международно признати критерии. Внедряването им зависи от изпитването и утвърждаването на методи и програми за скрининг. Следва да се трупат знания и да се разработват методи за откриването на отделни лица и групи от населението, които са изложени на клинично значим риск от заболяване. Откриването на лица и групи от населението, изложени на риск от заболяване, ще позволи разработването на персонализирани, наслоени и колективни стратегии за ефикасна и ефективна профилактика.

1.2.2. Подобряване на диагностицирането и прогностиката

За разработването на нови и по-ефективни методи за диагностика и тераностика е необходимо по-добро разбиране на здравето, заболяванията и болестните процеси през целия жизнен цикъл. Ще бъдат разработени новаторски и съществуващи методи, технологии и инструменти с цел значително подобряване на резултатите в борбата с болестите посредством по-ранни и по-точни диагнози и прогнози и достъпно лечение, отчитащо потребностите на пациентите.

Необходимо е да се подкрепи подобряването на междусекторни поддържащи технологии за лекарства, биотерапии, ваксини и други терапевтични подходи, включително трансплантации, операции, генна и клетъчна терапия и ядрена медицина; да се увеличи успеваемостта при разработване на лекарства и ваксини (включително алтернативни методи за заместване на класическите изпитвания за безопасност и ефикасност, респ. разработването на нови методи); да се разработят подходи на регенеративната медицина, включително подходи, основани на стволови клетки; да се разработят нови биофармацевтични продукти, включително терапевтични ваксини; да се разработят усъвършенствани медицински и спомагателни устройства и системи; да се подобрят палиативните терапии; да се запази и подобри способността ни за борба ▌с болестите и за предприемане на медицински интервенции, които зависят от наличието на ефективни и безопасни антимикробни лекарства; и да се разработят цялостни подходи за лечение на коморбидността при всички възрастови групи и избягване на едновременната употреба на няколко вида лекарства (полифармация). Тези подобрения ще подпомогнат разработването на нови, по-ефикасни, ефективни, устойчиви и персонализирани средства за лечение на болести и за справяне с уврежданията и крехкото здраве, включително авангардни и клетъчни терапии за лечение на хронични заболявания.

Клиничните изпитвания са важно средство за пренасяне на биомедицински познания в клиничната практика и ще бъдат подкрепени. Подкрепа ще получи и усъвършенстването на съответната практика. Примерите включват разработване на по-добри методики, така че тези изпитвания да се съсредоточат върху съответните групи от населението, включително тези, които страдат (или вече са подложени на лечение) от няколко различни заболявания едновременно, определяне на сравнителната ефективност на интервенции и решения, както и подобряване на използването на бази данни и електронните здравни досиета като източници на данни за опити и предаване на знания. Ще бъде подпомогнато предклиничното и/или клиничното разработване на определени лекарства срещу редки заболявания. По подобен начин ще бъде оказана подкрепа за пренасяне на резултати от изследвания относно други видове интервенции, като например тези, свързани с независимия начин на живот, в практиката.

▌

1.4. Активен живот на възрастните хора и отговорност за собственото здраве

1.4.1. Активно остаряване, независимо и подпомогнато ежедневие

Необходими са мултидисциплинарни авангардни и приложни научни изследвания и иновации в областта на социо-икономическите, поведенческите, геронтологичните, цифровите и други науки, за да бъдат намерени ефикасни, лесни за ползване решения за активно, независимо и подпомогнато ежедневие (в дома, на работното място, в обществени пространства и т.н.) на застаряващото население и хората с увреждания, като се вземат предвид разликите, свързани с пола. Това важи за множество различни ситуации и за технологии, системи и услуги, подобряващи качеството на живот и функционалността на хората, включително мобилност, интелигентни персонализирани подпомагащи технологии, обслужваща и социална роботика и подпомагащо обкръжение. Ще бъдат подкрепени пилотни проекти за научни изследвания и иновации за оценка на прилагането и разпространението на решения. Ще се наблегне на участието на крайните ползватели, общностите на ползвателите и лицата, полагащи грижи официално или неофициално.

Създаването на условия, позволяващи на хората да подобряват и управляват своето здраве през целия си живот, ще доведе до по-икономически ефективни системи на здравеопазване, като даде възможност за управление на хронични заболявания извън институции и за подобряване на здравните резултати. Това изисква изследвания в областта на социално-икономическите фактори и културните ценности, поведенческите и социалните модели, ▌нагласите и стремежите по отношение на персонализираните здравни технологии, мобилните и/или преносимите инструменти, новите диагностики, сензорите и уредите за наблюдение и персонализираните услуги, включително, но не само, основаните на наномедицината инструменти, които съдействат за здравословен начин на живот, благосъстояние, психично здраве, самостоятелни грижи, подобрено взаимодействие между граждани и здравни специалисти, персонализирани програми за справяне със заболявания и увреждания, за да се укрепи, наред с останалото, самостоятелността на пациентите, както и подпомагане на инфраструктурите за знания. Ще бъдат разработени и изпитани решения чрез открити платформи за иновации като широкомащабни демонстрационни установки за социални иновации и иновации в сферата на услугите.

Подкрепата за управлението на хронични заболявания, включително пациенти с увреждания, извън институциите зависи също от подобряването на сътрудничеството между доставчиците на здравни и социални или неформални грижи. Ще бъдат подкрепени научни изследвания и новаторски приложения, подпомагащи вземането на решения на базата на разпределена информация относно физическото и психичното здраве, включително психосоциалните аспекти, и предоставянето на научни данни за широкомащабно разгръщане и пазарна експлоатация на нови решения, включително оперативно съвместими дистанционни здравни услуги и услуги за дистанционни грижи. Особено в контекста на демографските промени научните изследвания и иновациите с цел подобряване на огранизацията на дългосрочното предоставяне на грижи, както и иновациите на политиките и управлението също ще бъдат подкрепени. Прилагането на нови решения за интегрирани грижи ще има за цел личното оправомощване и подобряването на съществуващите способности, както и съсредоточаването върху компенсирането на липсите.

Необходимо е да се подкрепи разработването на системен подход за оценка на здравните технологии и на икономика на здравеопазването, както и ▌събирането на доказателства и разпространението на най-добрите практики и новаторски подходи и технологии в сектора на здравеопазването, включително приложения на ИКТ и приложения за електронно здравеопазване. Ще бъдат подкрепени сравнителни анализи на реформите на здравните системи в Европа и в трети държави и оценки на техните средносрочни или дългосрочни икономически и социални въздействия. Анализи относно броя и уменията на специалистите, необходими в бъдеще в сектора на здравните грижи във връзка с новите модели на грижите, също ще бъдат подкрепени. Ще бъдат подкрепени и изследвания на развитието на различните форми на неравенство в здравеопазването, на взаимодействието им с други икономически и социални форми на неравенство и на ефективността на политиките, насочени към намаляване на неравенството в Европа и извън нея. Освен всичко друго, съществува необходимост да бъде подкрепена оценката на решения относно безопасността на пациентите и системи за осигуряване на качеството, включително ролята на пациентите в областта на безопасността и качеството на грижите.