Специфични аспекти на изпълнението

Необходими са подходящи знания, инструменти, услуги и иновации за подпомагане на по-производителни, екологосъобразни, ресурсно ефективни и устойчиви системи за земеделие и горско стопанство, които доставят достатъчни количества храна, фураж, биомаса и други суровини и предоставят екосистемни услуги, като същевременно опазват биологичното разнообразие и подпомагат развитието на селските общности. Научните изследвания и иновациите ще предоставят възможности за интегриране на агрономически и екологични цели в областта на устойчивото производство посредством: увеличаване на производителността и ресурсната ефективност на земеделието, включително ефективността при използването на водата; повишаване на безопасността при отглеждането на растения и животни; намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) в земеделието; намаляване на производството на отпадъци; ограничаване преминаването на хранителни вещества и други химични продукти от култивирани земи в сухоземната и водната среда; намаляване на зависимостта на Европа от внос на растителни протеини; увеличаване на степента на разнообразие в системите за първично производство, както и стимулиране на възстановяването на биологичното разнообразие.

Дейностите в тази насока ще повишат производителността, както и капацитета за приспособяване на растения, животни и производствени системи, за справяне с бързите промени на климата и околната среда, както и с нарастващия недостиг на природни ресурси. Произтичащите иновации ще помогнат да се постигне напредък в посока на икономика с ниско потребление на енергия, ниски емисии и ниска продукция на отпадъци и да се намали търсенето на природни източници по протежение на цялата верига на производство на храни и фуражи. Освен че ще допринесат за продоволствената сигурност, ще бъдат създадени нови възможности за ползване на биомасата и страничните продукти от земеделието ▌в широка гама от приложения извън производството на храни.

Земеделието и горското стопанство са уникални системи, произвеждащи не само търговски продукти, а и обществени блага в по-общ смисъл (включително с културна и развлекателна стойност) и важни екологични услуги като функционално и in-situ биологично разнообразие, опрашване, съхранение на водите и тяхното регулиране, функции на почвата, ландшафта, намаляване на ерозията, устойчивост на наводнения и засушавания и улавяне на въглерода/намаляване на последствията от емисиите на ПГ. Научноизследователските дейности ще допринесат за по-доброто разбиране на сложното взаимодействие между първичните производствени системи и екосистемните услуги и ще подкрепят предоставянето на тези обществени блага и услуги, като предоставят управленчески решения, инструменти, подкрепящи вземането на решения, и оценки на тяхната пазарна и непазарна стойност. Конкретните въпроси, които трябва да бъдат разгледани, включват идентифицирането на селските и периферните градски земеделски/горски системи и модели за ландшафт, чрез които вероятно ще бъдат постигнати тези цели. Промени в активното управление на земеделски системи, включително използването на технологии и промяна на практиките, ще намалят последствията от емисиите на ПГ и ще увеличат приспособимостта на земеделския сектор към негативните въздействия на изменението на климата.

Ще се мобилизират възможностите за развитие на селските райони чрез укрепване на техния капацитет за първично производство и предоставяне на екосистемни услуги, както и чрез откриване на пътища за производството на нови и разнообразни продукти (включително храни, фуражи, материали, енергия), които отговарят на нарастващото търсене на къси вериги за доставка с ниски нива на въглеродни емисии. Необходими са социално-икономически изследвания и научни и обществени проучвания, наред с разработването на нови концепции и институционални нововъведения, за да се осигури сближаване на селските райони и предотвратяване на икономическото и социалното маргинализиране, за да се стимулира диверсификацията на икономическите дейности (включително сектора на услугите), за да се осигурят подходящи връзки между селските и градските райони, както и за да се улесни обмена, демонстрациите, иновациите и разпространението на знания и за да се насърчи участието в управлението на ресурсите. Необходимо е също така да се разгледат начини, по които обществени блага в селските райони могат да се превърнат в местни/регионални социални и икономически ползи. Иновационните потребности, определени на регионално и местно равнище, ще бъдат допълнени с междусекторни научноизследователски действия на международно, междурегионално и европейско равнище. Чрез предоставяне на необходимите аналитични инструменти, показатели, интегрирани модели и дейности с перспективна насоченост, изследователските проекти ще подкрепят определящите политиките лица и други участници в изпълнението, наблюдението и оценката на съответните стратегии, политики и законодателство, не само за селските райони, а и за цялата биоикономика. Необходими са също инструменти и данни, които да позволят правилното оценяване на възможните комбинации между различните използвани ресурси (земя, вода, почва, хранителни вещества, енергия и други ресурси) и продуктите на биоикономиката. Ще бъдат разгледани социално-икономически и сравнителни оценки на системи в земеделието/горското стопанство и показателите за тяхната устойчивост.

Трябва да се отговори на нуждите на потребителите от безопасни, здравословни, висококачествени и достъпни храни, като в същото време се отчете въздействието на поведението при потребление на хранителни продукти и на производството на храни и фураж върху здравето на човека, околната среда и световната екосистема. Ще се отдели внимание на сигурността и безопасността на храните и фуражите, конкурентоспособността на европейската хранително-вкусова промишленост и устойчивостта на производството, доставките и потреблението на хранителни продукти по цялата верига на хранителните доставки и свързаните с тях услуги — както конвенционални, така и биологични — от първичното производство до потреблението. Този подход ще допринесе за: а) постигане на продоволствена безопасност и сигурност за всички европейци и ликвидиране на глада в света; б) намаляване бремето на заболяванията, свързани с храната, храненето и затлъстяването, чрез насърчаване на преминаването към здравословен и устойчив начин на хранене, чрез образоване на потребителите и иновации в селското стопанство и хранителната промишленост; в) намаляване на потреблението на енергия и вода в преработката, транспорта и разпределението на храни; г) намаляване на хранителните отпадъци с 50 % до 2030 г. и д) постигане на голямо многообразие от здравословни, истински, висококачествени и безопасни храни за всички хора.

Ще се отдели внимание на предпочитанията на потребителите, нагласите, нуждите, поведението, начина на живот, образованието и културния елемент на качеството на храната и ще се подобри комуникацията между потребителите и научноизследователската общност, занимаваща се с хранителната верига, и заинтересованите страни в тази област, за да се подобри общото разбиране на обществеността за производството на хранителни продукти и да се даде възможност за информиран избор, устойчиво и здравословно потребление и тяхното въздействие върху производството, приобщаващия растеж и качеството на живот, по-специално на уязвимите групи. Социалните иновации ще дадат отговор на обществените предизвикателства, а новаторските прогнозни модели и методологии при изучаването на потреблението ще предоставят сравними данни и ще положат основите за реагиране на потребностите на политиката на Съюза.

Ще бъдат разгледани хранителните потребности, балансираният хранителен режим и въздействието на храните върху физиологичните функции, физическото и психическото състояние, както и връзките между храненето, демографските тенденции (като стареенето) и хроничните заболявания и смущения ▌. Ще бъдат набелязани иновации и решения в областта на храненето, водещи до подобрения в здравето и благосъстоянието. Химическото и микробното замърсяване на храни и фуражи, рискът и експозициите, както и алергените, ще бъдат анализирани, оценени, контролирани и проследени по протежение на веригите за доставка на храна, фуражи и питейна вода — от производството и съхранението до преработката, пакетирането, разпространението и приготвянето в заведенията за обществено хранене или в дома. Иновациите относно безопасността на храната, подобрените средства за оценка на риска и на отношението между риска и ползите и за осведомяване относно рисковете, както и подобрените стандарти за безопасност на храните, които ще бъдат въведени по цялата хранителна верига, ще доведат до по-голямо доверие на потребителите и по-добра защита в Европа. Подобряването стандартите за безопасност на храните в световен мащаб също ще спомогне за засилване на конкурентоспособността на европейската хранително-вкусова промишленост.

За да може хранителната и фуражната промишленост да се справи с обществените, екологичните, климатичните и икономическите аспекти на прехода от местен към глобален мащаб, нейните потребности ще бъдат взети предвид на всички етапи от веригата за производство на храни и фуражи, включително проектиране, преработка, пакетиране, управление на процеса, намаляване на отпадъците, оползотворяване на странични продукти и безопасна употреба или унищожаване на животински странични продукти. Ще бъдат разработени иновационни и устойчиви ресурсно ефективни технологии и процеси, както и разнообразни, безопасни, здравословни, достъпни и висококачествени продукти и ще бъдат подкрепени с научнодоказани факти. Това ще засили иновационния потенциал на европейската верига на предлагане на храни, ще подобри конкурентоспособността, ще допринесе за икономическия растеж и заетостта и ще позволи на европейската хранително-вкусова промишленост да се приспособи към промените. Други аспекти, които трябва намерят решение, са възможностите за проследяване, логистиката и услугите, социално-икономическите и културните фактори, хуманното отношение към животните и други етични въпроси, устойчивостта на хранителната верига на екологични и климатични рискове, ▌ограничаването на отрицателното въздействие на дейностите по хранителната верига и променените хранителни навици и производствени системи върху околната среда.

Една от основните характеристики на живите водни ресурси е, че те могат да се обновяват и тяхната устойчива експлоатация се основава на задълбочено разбиране, както и на високата степен на качество и производителност на водните екосистеми. Общата цел е управление на водните биологични ресурси за получаването на максимални социални и икономически ползи/възвращаемост от европейските океани, морета и вътрешни води.

Това включва необходимост от оптимизиране на устойчивия принос на рибарството и аквакултурите за продоволствената сигурност в контекста на световната икономика и от намаляване на сериозната зависимост на Съюза от вноса на морски храни (около 60 % от цялото потребление на морски храни в Европа зависи от вноса и Съюзът е най-големият вносител на рибни продукти в света), и от стимулиране на морските иновации чрез биотехнологии за подхранване на интелигентен „син“ растеж. В съответствие със сегашните политически рамки, по-конкретно интегрираната морска политика и Рамковата директива за морска стратегия, научноизследователските дейности ще залегнат в основата на екосистемния подход към управлението и експлоатацията на природните ресурси, като същевременно осигурят устойчиво използване на морските стоки и услуги, и на въвеждането на „зелени“ технологии в засегнатите сектори. ▌

2.3.1. Разработване на устойчиво и екологосъобразно рибарство

Новата обща политика по рибарството, Рамковата директива за морската стратегия и стратегията на Съюза за биологичното разнообразие призовават към по-устойчиво, конкурентоспособно и екологосъобразно европейско рибарство. Преминаването към екосистемен подход в управлението на риболова ще изисква задълбочено разбиране на морските екосистеми. Нови виждания, средства и модели ще бъдат разработени, за да се подобри разбирането за това какво поддържа доброто здраве и производителността на морските екосистеми, както и за оценка и смекчаване на въздействието на риболова (включително дълбоководния) върху морските екосистеми. Ще бъдат разработени нови стратегии и технологии за риболов, предоставящи услуги на обществото и същевременно запазващи морските екосистеми в добро здраве. Ще бъде измерено социално-икономическото въздействие на различните варианти на управление. Наред с новите оценки и управленски инструменти за справяне с риска и несигурността ще бъдат проучени и последиците от и приспособяването към промени в околната среда, включително изменението на климата. Ще бъдат предприети действия в подкрепа на научните изследвания в областта на биологията, генетиката и динамиката на рибните популации, относно ролята на ключови видове в екосистемите, относно риболовните дейности и тяхното наблюдение, поведението в сектора на рибарството и адаптирането към нови пазари, (напр. екомаркировка) за риболовната промишленост, участие на промишлеността в процеса на вземане на решения. Ще бъде разгледано също съвместното използване на морското пространство заедно с други дейности, по-специално в крайбрежната зона, и неговото обществено-икономическо въздействие.

Повече от 90 % от морското биологично разнообразие все още не са проучени, което предлага огромен потенциал за откриване на нови видове и приложения в областта на морските биотехнологии и се очаква да генерира 10 % годишен растеж в този сектор. Подкрепа ще бъде оказана за по-нататъшно проучване и оползотворяване на огромния потенциал, предлаган от морското биологично разнообразие и водната биомаса, за въвеждане на нови иновационни и устойчиви процеси, продукти и услуги на пазарите, с потенциално приложение в редица промишлени сектори, сред които химия и материали, фармацевтика, рибарство и аквакултури, енергийни доставки и козметика.

Цялостната цел е да се ускори превръщането на основаната на изкопаеми горива европейска промишленост в устойчива промишленост с ниски емисии на въглерод и ефективно използване на ресурсите. Научните изследвания и иновациите ще предоставят средствата за намаляване на зависимостта на Съюза от изкопаемите горива и ще допринесат за постигането на целите на нейната политика в областта на енергията и климата за 2020 г. (10 % от транспортните горива да се произвеждат от възобновяеми енергийни източници и да се намалят с 20 % емисиите на парникови газове). Оценките показват, че преминаването към биологични суровини и биологични методи на обработка би могло да намали емисиите с до 2,5 милиарда тона CO₂-еквивалент годишно до 2030 г. и да доведе до многократно нарастване на пазарите на биологични суровини и нови потребителски продукти. Пълноценното използване на този потенциал изисква изграждането на широка база знания и разработването на съответни (био)технологии, като се набляга основно на три съществени елемента: а) преобразуване на настоящите базирани на изкопаеми горива процеси в основани на биотехнологии процеси с подобрена ресурсна и енергийна ефективност; б) изграждане на надеждни, устойчиви и подходящи вериги за подвеждане на биомаса, странични продукти и отвеждане на отпадъци, както и на обширна мрежа от биорафинерии в цяла Европа; и в) подпомагане на развитието на пазара за продукти и процеси на биологична основа, като се вземат предвид свързаните с това рискове и ползи. Ще се търсят полезни взаимодействия със конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“.

С цел постигане на съществен напредък към устойчива промишленост с ниски емисии на въглерод и ефективно използване на ресурсите ще бъдат предприети действия за откриване и експлоатация на сухоземни и водни биологични ресурси, като същевременно бъдат сведени до минимум неблагоприятните въздействия върху околната среда и водния отпечатък, например посредством установяването на затворени вериги от хранителни вещества, включително между градските и селските райони. Следва да се разгледат възможни комбинации между различните приложения на биомасата. Дейностите следва да се съсредоточат върху биомасата, която не е конкуренция за храните, и да отчетат устойчивостта на свързаните с нея системи за използване на земите. Ще се цели разработването на продукти на биологична основа и биологично активни съединения за промишлеността и потребителите, имащи принципно нови свойства, функции и подобрена устойчивост. Икономическата стойност на възобновяемите ресурси, биологичните отпадъци и страничните продукти ще бъде максимално повишена чрез нови и ресурсно ефективни процеси, включително преобразуване на градските биологични отпадъци в продукти за селското стопанство.

Ще бъдат подкрепени дейности за подпомагане на устойчиви биопродукти, междинни продукти и биоенергия/биогорива, предимно с ударение върху каскадния подход, като се отдава приоритет на създаването на продукти с висока добавена стойност. Ще бъдат разработени технологии и стратегии за осигуряване на доставките на суровини. Подобряването на гамата видове биомаса за използване в рафинерии за биогорива второ и трето поколение, включително продукти на горското стопанство, биологични отпадъци и странични промишлени продукти, ще помогне да се избегнат конфликтите, свързани с храни/горива, и ще подкрепи икономическото и екологосъобразното развитие на селските и крайбрежните райони в Съюза.

Мерките в сферата на търсенето ще открият нови пазари за биотехнологичните иновации. Наред с други области, стандартизацията и сертифицирането на равнището на Съюза и на международно равнище са необходими за определяне на биологичното съдържание, функционалните възможности на продукта и биоразградимостта. Методиките и подходите за анализ на жизнения цикъл трябва да бъдат доразвивани и непрекъснато адаптирани в съответствие с развитието на науката и промишлеността. Научноизследователските дейности в подкрепа на стандартизацията на продукти и процеси (в т.ч. хармонизацията на международни стандарти), както и регулаторните дейности в областта на биотехнологията, се считат за съществено важни при оказването на подкрепа за създаването на нови пазари и за оползотворяването на възможностите за търговия.