Конкретни аспекти на изпълнението

Наред с използването на общи източници за външни консултации, ще бъдат търсени конкретни консултации от Постоянния комитет за научни изследвания в селското стопанство (SCAR) по редица въпроси, включително стратегически, въз основа на неговите прогнози, както и относно координацията на изследванията в земеделието на национално равнище с тези на равнището на Съюза. Ще бъдат установени и подходящи връзки с действията по линия на съответните европейски партньорства за иновации и съответните аспекти на програмите за научни изследвания и иновации на европейските технологични платформи.

Ефектът от разпространението на резултатите от научноизследователска дейност ще бъде подкрепен чрез специални действия за обмен на информация и знания и чрез въвличането на различни участници във всеки етап на изпълнение на проектите. Изпълнението ще съчетае широк набор от дейности, в това число съществени демонстрационни и пилотни действия. Ще бъде насърчаван лесен и свободен достъп до резултатите от изследванията и до най-добри практики ▌.

Специалната подкрепа за МСП ще даде възможност за по-голямо участие на земеделските стопанства, риболовните и другите видове МСП в научни изследвания и демонстрационни дейности. Ще бъдат взети предвид специфичните нужди на сектора на първичното производство от услуги в подкрепа на иновациите и от структури за разпространение на информация. Прилагането ще съчетае широк спектър от дейности, включително дейности за обмен на знания, където участието на земеделски производители или други първични производители и посредници ще бъде активно гарантирано с оглед обобщаване на научноизследователските нужди на крайните потребители. Ще бъде насърчаван лесен и свободен достъп до резултати от изследвания и до най-добри практики.

Ще се оказва подкрепа за аспектите на стандартизацията и регулирането с цел подпомагане на ускореното внедряване на пазара за нови стоки и услуги на биологична основа.

Може да се разгледа възможността за подпомагане на съответните инициативи за съвместно планиране и съответните партньорства в рамките на публичния сектор и публично-частните партньорства ▌.

Ще се търсят полезни взаимодействия с други фондове на Съюза, свързани с това обществено предизвикателство, и по-нататъшно внедряване от тези фондове (например фондовете за развитие на селските райони и фондове в областта на рибарството).

Дейности по планирането ще бъдат осъществени в секторите на биоикономиката, включително разработването на бази данни, показатели и модели, занимаващи се със световни, европейски, национални и регионални измерения. Ще бъде разработена Европейска обсерватория за биоикономика, която ще картографира и наблюдава дейностите в областта на научните изследвания и иновациите на равнище на Съюза и на световно равнище, включително оценката на технологиите, ще разработва ключови показатели за постигнатите резултати и ще наблюдава иновационните политики в биоикономиката.

Източниците на енергия и моделите на потребление на промишлеността, транспортните системи, сградите, кварталите и градовете в Европа са в голяма степен неустойчиви, което води до значителни въздействия върху околната среда и изменението на климата. Енергийното управление в реално време при нови и съществуващи сгради с почти нулеви емисии, сгради с почти нулево потребление на енергия и положителен енергиен баланс, обновени сгради, както и при активните сгради и високоефективните сектори, и масовото възприемане на енергийно ефективни подходи от предприятия, индивиди, общности, градове и квартали ще изисква не само технологичен напредък, но и нетехнологични решения, като например нови услуги за консултация, финансиране и управление на търсенето и приноса на поведенческите и социалните науки, като същевременно се отчитат въпросите, свързани с приемането от широката общественост. По този начин подобрената енергийна ефективност може да се окаже един от най-ефикасните начини за намаляване на енергийното търсене, като по този начин се повиши сигурността на енергийните доставки, намалят се екологичните и климатичните въздействия и се засили конкурентоспособността. По-нататъшното развитие на енергията от възобновяеми източници и оползотворяването на потенциала за енергийна ефективност са важни за посрещане на тези предизвикателства.

С цел да се намали енергопотреблението и да се премахне разхищението на енергия, като същевременно се предоставят услугите, от които се нуждаят обществото и икономиката, е необходимо не само да се внедрят на масовия пазар повече, по-ефикасни, по-рентабилни, по-екологосъобразни и по-интелигентни уреди, продукти и услуги, но и да се интегрират компоненти и устройства по такъв начин, че да взаимодействат за оптимизиране на цялостното потребление на енергия от сградите, услугите и промишлеността.

За да се осигури пълното приемане от потребителите и да се реализират всички предимства за тях (включително възможността да следят своето собствено потребление), енергийните характеристики на тези технологии и услуги трябва да бъдат приспособени и оптимизирани за прилагането им в съответната работна среда. Това изисква ▌изследване, разработване и изпитване на новаторски информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и техники за наблюдение и контрол, както и ▌ демонстрационни проекти и предпазарни дейности за осигуряване на оперативна съвместимост и възможности за разрастване. Такива проекти следва да се стремят да допринасят за същественото намаляване или оптимизиране на глобалното енергопотребление и на енергийните разходи чрез разработването на общи процедури за събиране, обобщаване и анализиране на данни за енергопотреблението и емисиите с цел подобряване на измеримостта, прозрачността, приемането от широката общественост, планирането и видимостта на използването на енергия и нейните въздействия върху околната среда. В тези процеси следва да се защитават сигурността и неприкосновеността на личния живот чрез разработки за защита на техниките за наблюдение и контрол. Разработването на платформи и прилагането им с цел проверка на стабилността на тези системи ще спомогне за гарантиране на надеждността.

3.1.2. Отключване на потенциала на ефективни и възобновяеми отоплително-охладителни системи

Значителен дял от потреблението на енергия на територията на Съюза се използва за отопление и охлаждане, така че развитието на икономически целесъобразни и ефикасни технологии, на технологии за системна интеграция, напр. възможност за свързване в мрежа със стандартизирани езици и услуги в тази област, би имало значително въздействие за намаляване на енергийното търсене. Това изисква изследвания и демонстрационни дейности на нови техники и системи за проектиране и компоненти за промишлени, търговски и жилищни приложения, например децентрализирано и районно снабдяване с топла вода, отопление и охлаждане на помещения. Това би трябвало да обхваща различни технологии: слънчева топлинна енергия, геотермална енергия, биомаса, термопомпи, комбинирано производство на топлоенергия и електроенергия, извличане на енергия от отпадъци и т.н., и да отговаря на изискванията за сгради и квартали с почти нулево потребление на енергия и да подпомогне интелигентните сгради. Необходими са по-нататъшни научни пробиви, по-специално в областта на съхранението на топлинна енергия от възобновяеми източници, и насърчаване на развитието и разгръщането на ефективни комбинации от хибридни отоплителни и охладителни системи за централизирани и децентрализирани приложения.

Градските райони са един от най-големите потребители на енергия в Съюза и отделят съответно голям дял от парниковите газове, като същевременно причиняват замърсяване на въздуха в значителен обем. В същото време градските райони са засегнати от намаляването на качеството на въздуха и изменението на климата и трябва да разработят свои собствени стратегии за смекчаване на последствията и адаптиране. Поради това от особено значение в прехода към общество с ниски въглеродни емисии е намирането на новаторски енергийни решения (например енергийна ефективност, електроенергия и системи за отопление и охлаждане, и интегрирането на възобновяеми източници в антропогенната среда), интегрирани с транспортните системи, интелигентното строителство и решенията за градско планиране, третирането на отпадъците и водите, както и за ИКТ решения за градската среда. Трябва да се предвидят целенасочени инициативи в подкрепа на сближаването на промишлените вериги за възникване на стойност в секторите на енергетиката, транспорта и ИКТ с цел осигуряване на интелигентни приложения в градска среда. Същевременно трябва да бъдат разработени и изпитани в широк мащаб нови технологични и организационни модели, както и модели за планиране и бизнес, които да са съобразени с нуждите и средствата на градовете и общините и на техните граждани. Необходима е и изследователска дейност за разбиране на социалните, екологичните, икономическите и културните въпроси, засегнати от този преход.

Електроенергията ще играе централна роля в създаването на екологично устойчива нисковъглеродна икономика. Възобновяемите енергийни източници са в центъра на това развитие. Развитието на производството на електроенергия с ниски въглеродни емисии е твърде бавно поради високите разходи. Съществува спешна нужда от решения, които да намалят разходите значително и да доведат до по-добри резултати, устойчивост и приемане от широката общественост, така че да се ускори пазарното разгръщане на евтино и надеждно производство на електроенергия с ниски нива на въглеродни емисии. Дейностите ще са насочени към научно-изследователски, развойни и широкомащабни демонстрационни дейности на иновативни технологии за възобновяеми енергийни източници, включително малки и микроенергийни системи, ефективни и гъвкави топлоелектрически централи на база изкопаеми горива с ниски нива на въглеродни емисии и улавяне и съхранение на въглерод или технологии за повторно използване на CO₂.

Целта относно вятърната енергия е да се намалят разходите за производство на електроенергия в наземни и морски инсталации с до 20 % до 2020 г. в сравнение с 2010 г., инсталациите да се разполагат в нарастваща степен в морето и се даде възможност за подходящо интегриране в електропреносната мрежа. Ударението ще падне върху разработването, изпитването и демонстрацията на ново по-широкомащабно поколение системи за преобразуване на вятърната енергия (включително новаторски системи за съхранение на енергия), с по-висока ефективност на преобразуване и по-голям брой както наземни, така и морски инсталации (включително в отдалечени райони и при неблагоприятни климатични условия), както и нови процеси за серийно производство. Ще бъдат взети предвид аспектите на развитие на вятърната енергетика, свързани с опазването на околната среда и биологичното разнообразие.

Разходите за слънчева енергия (фотоволтаика и концентриране на слънчева енергия) следва да бъдат намалени наполовина до 2020 г. в сравнение с 2010 г., за да може да се увеличи значително нейният дял на пазара на електроенергия.

По отношение на фотоволтаиката за това ще са необходими допълнителни научни изследвания, наред с другото, върху нови концепции и системи, както и демонстрационни дейности и изпитване на масовото производство с оглед на широкомащабното инсталиране и интегрирането на фотоволтаиката в сградите.

При CSP ударението ще бъде поставено върху разработването на начини за увеличаване на ефикасността при същевременно намаляване на разходите и въздействието върху околната среда, като по този начин ще стане възможен преходът към фаза на промишлено производство за доказани технологии, както и построяването на първите електроцентрали от този вид. Ще бъдат изпитани решения за ефективно комбиниране на производството на електричество от слънчева енергия с обезсоляване на вода.

Улавянето и съхранението на въглерод (УСВ) е основната технология, която трябва да бъде широко разгърната в търговски мащаб на световно равнище, за да се постигне целта за производство на енергия без въглеродни емисии и промишленост с ниски въглеродни емисии до 2050 г. Целта е да се сведат до минимум допълнителните разходи за УСВ в енергийния сектор за централи с изгаряне на въглища, газ и битуминозни шисти в сравнение с еквивалентни централи без УСВ и енергоемки промишлени инсталации.

Ще бъдат подкрепени по-специално дейности за демонстриране на пълната верига от операции по УСВ при представителен набор от различни технологии за улавяне, пренос, съхранение и повторно използване. Това ще бъде съпътствано от научни изследвания с цел по-нататъшно разработване на тези технологии и създаване на по-конкурентоспособни технологии за улавяне, усъвършенствани компоненти, интегрирани системи и процеси, безопасно съхранение в геоложки обекти и рационални решения и приемане от широката общественост на повторното използване на уловен CO₂, за да се даде възможност за търговско внедряване на технологии за УСВ в електрически централи на базата на изкопаеми горива и други въглеродно-интензивни промишлени производства, които ще влязат в експлоатация след 2020 г. Освен това ще се подпомагат технологии за чисти въглища, както и технологии, допълващи УСВ.

3.2.4. Разработване на геотермални, водноелектрически, морски и други енергийни алтернативи на базата на възобновяеми източници

Геотермалната, водноелектрическата, морската и други видове енергия от възобновяеми източници могат да допринесат за намаляване на въглеродните емисии на европейските енергийни доставки, като в същото време подобрят тяхната гъвкавост по отношение на колебанията в производството и потреблението на енергия. Целта е да се доразвият и доведат до търговска зрялост икономически ефективни и устойчиви технологии, за да стане възможно широкото им внедряване в промишлен мащаб, включително интеграцията в мрежата. Усъвършенстваните геотермални системи са технология, за която следва да има допълнителни научно-изследователски, развойни и демонстрационни дейности, най-вече в сферата на проучването, сондирането и производството на топлинна енергия. Добиването на енергия от океана, например на базата на приливите, теченията или вълните, както и осмотична енергия, предлага предвидими резултати с ▌нулеви емисии на въглерод, като освен това може да допринесе за развитието на пълния потенциал на вятърната енергия от морски инсталации (комбинация от морски енергии). Научноизследователските дейности следва да включват лабораторни новаторски изследвания за надеждни компоненти и материали с ниска себестойност, използвани в силно корозивна среда с висока степен на биологично обрастване, както и демонстрационни дейности при различните условия на работа, съществуващи в европейски води.

Постигането на целите на Европа за енергията и намаляването на СО₂ изисква също разработването на нови горива и мобилни източници на енергия. Това е особено важно за постигане на целта за интелигентен, „зелен“ и интегриран транспорт. Веригите за създаване на стойност при тези технологии и алтернативни горива не са достатъчно развити и трябва да бъде ускорено достигането на демонстрационен мащаб от тях.

Целта при биоенергията е да бъдат доведени до търговска зрялост най-обещаващите технологии, да се даде възможност за широкомащабно и устойчиво производство на модерни биогорива ▌, като се използват различни вериги за създаване на стойност чрез основан на биорафинерии подход за земния, морския и въздушния транспорт, и за високоефективно комбинирано производство на топлинна енергия и електроенергия, както и „зелен“ газ, на база биомаса и отпадъци, включително УСВ. Целта е да се разработи и демонстрира технологията за различните начини за производство на биоенергия в различни мащаби, като се вземат предвид различните географски и климатични условия, както и логистичните ограничения, като се сведат до минимум негативните екологични и социални последици, свързани със земеползването. Дългосрочните научни изследвания ще способстват за развитието на устойчива индустрия в областта на енергията от биомаса в периода след 2020 г. Тези дейности ще допълнят научните изследвания нагоре (напр. изходна суровина, биоресурси) и надолу по веригата (напр. интегриране в автомобилния парк), извършвани в рамките на други актуални обществени предизвикателства.

Горивните клетки и водородът могат да дадат огромен принос за справяне с предизвикателства в областта на енергетиката, пред които е изправена Европа. Повишаването на конкурентоспособността на тези технологии до пазарно равнище ще изисква значително намаляване на разходите. Като илюстрация разходите на горивните клетки за транспортни системи ще трябва да бъдат намалени 10 пъти през следващите 10 години. За тази цел ще бъдат подкрепени ▌демонстрационни и предпазарни дейности относно преносими, стационарни и микро-стационарни, транспортни приложения и свързаните с тях услуги, както и научни изследвания и технологични разработки в дългосрочен план за създаване на конкурентоспособна верига за производство на горивни клетки и устойчиво производство на водород и изграждане на инфраструктура в целия Съюз. Необходимо е тясно национално и международно сътрудничество, за да се даде възможност за пазарни пробиви с достатъчен мащаб, включително съставяне на подходящи стандарти.

Съществуват редица нови варианти с дългосрочен потенциал като горива от метали на прах, от фотосинтезиращи микроорганизми (във водна и наземна среда) и от изкуствени процеси, имитиращи фотосинтезата и от слънчева енергия. Тези нови пътища могат да предложат потенциал за по-ефективно преобразуване на енергията и по-рентабилни и устойчиви технологии ▌. Ще бъде подкрепено по-специално развитието на тези нови и други потенциални технологии от лабораторен към демонстрационни стадий с цел осъществяване на демонстрации в предпазарен стадий до 2020 г.

Съществуват три взаимно свързани изисквания, на които електроенергийните мрежи трябва да отговорят, за да позволят удобна за потребителите електроенергийна система с нарастваща степен на декарбонизация: създаване на паневропейски пазар; интегриране на значително нараснал брой източници на възобновяема енергия; и управление на взаимодействията между милиони доставчици и клиенти (като все повече домакинства ще бъдат и двете), включително собствениците на електрически превозни средства. Бъдещите мрежи за електроенергия ще играят ключова роля в прехода към ▌декарбонизирана енергийна система, като в същото време ще осигуряват допълнителна гъвкавост и икономии за потребителите. Приоритетната цел до 2020 г. е около 35 %¹ от пренасяната и разпределяна електроенергия да се добива от централизирани или разпръснати възобновяеми енергийни източници.

Разработването на нови компоненти, технологии и процедури, които ще отговорят на особеностите както на преносната, така и разпределителната част на мрежата, а също и на изискванията за гъвкаво съхранение на енергия, ще бъде подпомогнато от силно интегрирани научноизследователски и демонстрационни дейности.

Трябва да се разгледат всички възможности, позволяващи успешно привеждане в равновесие на търсенето и предлагането на енергия, за да се сведат до минимум емисиите и разходите. Трябва да се разработят нови интелигентни технологии за пренос на електроенергия, резервни технологии и технологии за уравновесяване на подаването, позволяващи по-голяма гъвкавост и ефективност, включително конвенционални електроцентрали, нови компоненти на мрежата с цел подобряване на преносния капацитет и качество, както и на надеждността на мрежите. Трябва да се проучат и интегрират в електропреносната мрежа, както и да се използват за установяването на интелигентни взаимодействия с други електропреносни мрежи, нови технологии за енергийните системи и инфраструктура за двупосочна цифрова комуникация. Това ще допринесе за по-добро планиране, наблюдение, контрол, надзор и безопасна експлоатация на мрежите в нормални и извънредни условия, както и за управлението на взаимоотношенията между доставчици и клиенти и за преноса, управлението и търговията с енергия. За разгръщането на бъдещата инфраструктура, показателите и анализът на ползите и разходите следва да вземат предвид съображения, засягащи енергийната система като цяло. В допълнение, полезните взаимодействия между интелигентните електропреносни мрежи и телекомуникационните мрежи ще бъдат повишени максимално, за да се избегне дублирането на инвестиции, да се повиши безопасността и да се ускори въвеждането на интелигентни енергийни услуги.

Нови средства за съхраняване на енергия (включително ▌акумулатори и едромащабни съоръжения, например на принципа „електроенергия в газ“) и системи превозни средства ще осигурят необходимата гъвкавост между производството и търсенето. Усъвършенстването на ИКТ ще подобри допълнително гъвкавостта на търсенето на електрическа енергия, като предостави на потребителите (в промишлеността, търговията и домакинствата) необходимите инструменти за автоматизация. И тук важни теми са сигурността, надеждността и неприкосновеността на личния живот.

Нови модели на планирането, пазарите и регулаторните дейности трябва да повишат цялостната ефективност и рентабилност на веригата на електроенергийните доставки и оперативната съвместимост на инфраструктурите, както и възникването на един отворен и конкурентен пазар за интелигентни технологии, продукти и услуги в електропреносната мрежа. Необходими са широкомащабни демонстрационни проекти за изпитване и валидиране на решения и за оценяване на ползите за системата и за отделните заинтересовани страни, преди тези решения да бъдат разгърнати в цяла Европа. Този списък следва да бъде придружен от изследвания, за да се проучи как потребителите и предприятията реагират на икономически стимули, промени в поведението, информационни услуги и други новаторски възможности, предоставяни от интелигентните електропреносни мрежи.