Програма за изпълнение на „Хоризонт 2020 рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014-2020 г.) (Com

Целта е да се поддържа водеща роля в световен мащаб в космическите изследвания чрез запазване и допълнително развитие на рентабилна, конкурентоспособна и иновативна космическа промишленост (в т.ч. МСП) и изследователска общност и чрез насърчаване на космическите иновации.

1.6.1.1. Гарантиране и доразвиване на конкурентоспособна и устойчива космическа промишленост и изследователска общност с предприемачески дух и засилване на европейската независимост в космическите системи

Европа играе водеща роля в изследването на космическото пространство и в разработването на космически технологии и непрекъснато разработва собствени оперативни космически инфраструктури (напр. „Галилео“, „Коперник“). В действителност, европейската промишленост се е утвърдила като износител на първокласни спътници и други технологии, свързани с космическото пространство. Въпреки това ▌тази позиция е поставена под въпрос поради конкуренцията от други големи космически сили ▌. Целта на тази мярка е развитие на научноизследователската база чрез осигуряване на непрекъснатост в космическите програми за научни изследвания и иновации, например чрез последователност от по-малки и по-чести демонстрационни проекти с присъствие в космоса. Това ще даде възможност на Европа да развива своята промишлена база и общността за космически изследвания и технологично развитие, с което ще съдейства за техния напредък, така че да надминат днешното състояние, и за тяхната независимост от внос на критични технологии.

1.6.1.2. Насърчаване на обмена на иновации между космическите и некосмическите сектори

Редица предизвикателства в космическите технологии са сходни с предизвикателствата в наземните технологии, например в областта на въздухоплаването, енергетиката, околната среда, телекомуникациите и ИКТ, проучването на природните ресурси, датчиците, роботиката, авангардните материали, сигурността и здравеопазването. Тези сходства дават възможност за разработки на технологии, провеждани съвместно на ранен етап от космически и некосмически общности, включително некосмически промишлености, по-специално от малки и средни предприятия, които евентуално биха довели по-бързо до революционни нововъведения в сравнение със самостоятелни разработки, даващи резултати на по-късен етап. Експлоатацията на съществуващата европейска космическа инфраструктура следва да бъде стимулирана чрез насърчаване на развитието на новаторски продукти и услуги, основани на дистанционни изследвания, географски позициониращи системи или други видове събрани чрез спътници данни. Поради това Европа следва да подсили началното развитие на предприемаческия космически сектор по целесъобразност чрез добре насочени мерки, в т.ч. като подпомага инициативите за трансфер на космически технологии.

1.6.2. Създаване на условия за напредък в космическите технологии

Целта е да се разработят авангардни и базови космически технологии и концепции за експлоатация от идеята до демонстрацията в космоса.

Способността за достъп до космоса и за разработване, поддържане и управляване на ▌космически системи в околоземна орбита и извън нея е жизненоважна за бъдещето на европейското общество. Необходимият за целта капацитет изисква инвестиции за научни изследвания и иновации в множество космически технологии (т.е. ракети носители и друг вид носители, спътници, роботика, инструменти и датчици), както и в оперативните концепции — от идеята до демонстрацията в космоса. В момента Европа е една от трите водещи космически сили с основен движещ фактор инвестициите от държавите членки чрез ЕКА и националните програми, но в сравнение с равнището на инвестициите в космическата научноизследователска и развойна дейност в Съединените американски щати (напр. около 20 % от общия бюджет на НАСА) европейският акцент върху бъдещи космически технологии ▌и приложения следва да бъде засилен по протежение на цялата верига:

а) изследвания на ниско равнище на технологична готовност (РТГ), разчитащи често в голяма степен на ключови базови технологии с потенциал за създаване на революционни технологии с наземни приложения;

б) подобряване на съществуващите технологии, напр. чрез миниатюризация, по-висока енергийна ефективност и по-висока чувствителност на датчиците;

в) демонстрации и валидиране на нови технологии и концепции в аналогични космически и наземни обкръжения;

г) контекст на мисията, например анализ на космическото обкръжение, наземни станции, защита на космическите системи и инфраструктурите от повреда или унищожаване вследствие на сблъсък с отпадъци или други космически предмети, както и въздействието на космически метеорологични явления, включително слънчевите изригвания (информираност за ситуацията в космоса, SSA), насърчаване на инфраструктурата за новаторски данни, събиране, предаване и архивиране на проби;

д) сателитна комуникация, усъвършенствани технологии за навигация и за дистанционно отчитане, обхващащи научните изследвания, които са важни за бъдещите поколения космически системи на Съюза (напр. „Галилео“ и „Коперник“).

Целта е да се осигури по-широко оползотворяване на космическите данни, получени от съществуващите, архивираните и бъдещите европейски мисии, в научния, публичния и търговския сектор.

Космическите системи често дават информация, която не може да бъде събрана по друг начин. Въпреки че европейските мисии са на световно равнище, публикуваните разчети сочат, че вероятността за използване на данни от европейски мисии е по-малка от тази за използване на данни от мисиите на САЩ. Използването на постъпващите от европейски спътници данни (научни, обществени или търговски) може да се повиши значително, ако бъдат положени допълнителни усилия за обработката, архивирането, утвърждаването, стандартизацията и устойчивата наличност на космическите данни, получени от европейски мисии, както и за подкрепа на разработването на нови информационни продукти и услуги, получени в резултат на тези данни, и когато е уместно, в комбинация с данни от наземни наблюдения. Иновативни подходи при събирането, обработката, обобщаването и разпространението на данните и оперативната съвместимост, по-специално насърчаване на достъпа до данни и метаданни в областта на науките за Земята и на обмена на такива данни, като се използват новаторски форуми за сътрудничество на базата на ИКТ, могат да осигурят по-висока възвръщаемост на инвестициите в космическата инфраструктура и да допринесат за справяне с обществените предизвикателства. Калибрирането и потвърждаването на космическите данни (за отделните инструменти, между инструменти и мисии, и за обекти на място) са ключови за ефективното използване на космически данни във всички сфери, като е необходимо да се подобри стандартизацията на данните, извлечени в космоса, и на референтните рамки. Достъпът до данните и използването на космически мисии е въпрос, който изисква глобална координация. За данни, получени от наблюдение на Земята, отчасти са постигнати хармонизирани подходи и най-добри практики в координация с междуправителствената „Група за наблюдение на Земята“ (GEO), чиято цел е да поддържа една глобална система на системите за земни наблюдения (GEOSS), в която Съюзът участва, по-конкретно като се използва пълноценно програмата „Коперник“. Ще се подпомогне бързото въвеждане на тези иновации в съответното приложение и в процесите на вземане на решения. Това включва също така използването на данни за допълнителни научни изследвания.

1.6.4. Създаване на условия за провеждане на европейски научни изследвания в подкрепа на международни космическа партньорства

Целта е да се подкрепят научните изследвания и иновации, с които Европа участва в дългосрочни международни космически партньорства.

Въпреки че космическа информация осигурява големи ползи на местно равнище, космическите предприятия имат по принцип глобален характер. Това е особено явно по отношение на космическите заплахи за наземни и космически системи. Загубите на спътници, предизвикани от космически метеорологични явления и космически отпадъци, се оценяват на около 100 милиона евро годишно. Също толкова глобални са и много други проекти в областта на космическите науки и изследването на космическото пространство. Разработването на авангардни космически технологии все повече се извършва в рамките на такива международни партньорства, което прави достъпа до такива международни проекти важен фактор за успеха на изследователите и промишлеността от Европа. Участието на Съюза в тези глобални космически начинания трябва да се дефинира с дългосрочни стратегически пътни карти (с продължителност от 10 години и повече), съобразени с приоритетите на космическата политика на Съюза и в координация с държавите членки и вътрешните европейски партньори като ЕКА и националните космически агенции и, когато е уместно, с международни партньори ▌и космическите агенции на космически нации ▌.

1.6.5. Специфични аспекти на изпълнението

Приоритетите за изпълнение на космически изследвания и иновации по „Хоризонт 2020“ са в съответствие с приоритетите в областта на космическата политика на Съюза, както са определени от Съвета по въпросите на космическото пространство и съобщението „Към космическа стратегия на Европейския съюз в услуга на гражданите“. Когато е уместно, изпълнението ще се основава на програми за стратегически изследвания, разработени в консултации с държавите членки и националните космически агенции, ЕКА, заинтересованите страни от европейската космическа промишленост (включително МСП), академични институции, ▌технологични институти и консултативната група по космическото пространство ▌. По отношение на участието в международни начинания научноизследователската и иновационна програма ще бъде определена в сътрудничество със заинтересованите страни от Европа и международни партньори (напр. NASA, Роскосмос, JAXA).

„Хоризонт 2020“ ще създаде два механизма („капиталовия механизъм“и „дълговия механизъм“), които ще разполагат с различни сметки. Капиталовият механизъм и сметката за МСП на дълговия механизъм ще бъдат осъществени във взаимозависимост с COSME, като част от двата финансови инструмента на ЕС, които предоставят капитал и заеми за подпомагане на научните изследвания, иновациите и растежа на МСП.

Капиталовият и дълговият механизъм могат да позволят, когато е уместно, обединяването на финансови ресурси с такива на държави членки или региони, желаещи да участват с част от разпределените им европейски структурни и инвестиционни фондове в съответствие с член 33, параграф 1, буква а) от Регламента на Съвета относно европейските структурни и инвестиционни фондове.

Вместо да предоставя заеми, гаранции или капиталови инвестиции и т.н. пряко на крайни бенефициенти, Комисията ще делегира това на финансови институции, които ще предоставят подкрепа, по-специално чрез разпределяне на риска, гаранционни схеми и капиталови и квазикапиталови инвестиции.

Дълговият механизъм ще предоставя на отделни получатели заеми за инвестиции в научни изследвания и иновации, (насрещни) гаранции за финансови посредници, предоставящи заеми на получатели, комбинации от заеми и (насрещни) гаранции, както и гаранции или насрещни гаранции за национални и регионални схеми за финансиране на дълг. По линия на дълговия механизъм ще се предприемат дейности за увеличаване на падежа и ще подпомогне специализирания инструмент за МСП, в зависимост от нивото на търсене (вж. част II, раздел 3 ^▌„Иновации в МСП“ от настоящото приложение). Разпоредбите на дълговия механизъм могат да се комбинират, евентуално след добавяне на безвъзмездни средства (включително еднократни суми), с разпоредби от капиталовия финансов инструмент в една или повече интегрирани схеми. Възможни са също заеми при облекчени условия, конвертируеми заеми, подчинени заеми, съвместни заеми, лизингови заеми и секюритизация.

Освен предоставяне на заеми и гаранции при пазарни условия на принципа, „първи пристигнал — първи обслужен“, дълговият механизъм ще бъде насочен, в редица от компонентите си, към отделни политики и сектори. Когато е уместно, могат да постъпят бюджетни вноски, заделени за тази цел, от:

а) други части на „Хоризонт 2020“, по-специално от част ІІІ „Обществени предизвикателства“;

б) други рамки, програми и бюджетни редове в бюджета на Съюза;

в) конкретни региони и държави членки, които желаят да участват със средства от фондовете по линия на политиката на сближаване;

г) отделни институции (например ▌съвместните технологични инициативи) или инициативи.

Такива бюджетни вноски могат да се извършват или допълват по всяко време в хода на „Хоризонт 2020“.

Споделянето на риска и други параметри могат да варират за различните компоненти на дадена политика или сектор при условие, че тяхната стойност или състояние са съобразени с общите правила за дългови инструменти. Освен това компонентите могат да имат специфични стратегии за комуникация в рамките на цялостната кампания за промоция на дълговия механизъм. В допълнение може да се използват специализирани посредници на национално равнище, ако е необходим специален експертен опит за оценка на бъдещите заеми в областта на даден компонент.

Сметката за МСП на дълговия механизъм ще предоставя на МСП и малки предприятия със средна степен на капитализация, чийто основен предмет на дейност са научните изследвания и иновациите, заеми в размер над 150 000 EUR, които ще допълват финансирането за МСП от механизма за гарантиране на заеми по Програмата за конкурентоспособност на предприятия и МСП. Сметката за МСП на дълговия механизъм ще обхваща и заеми под 150 000 EUR за МСП, чийто основен предмет на дейност са научните изследвания и иновациите, и малки предприятия със средна степен на капитализация.

Лостовият ефект на дълговия механизъм, определен като общото финансиране (т.е. финансиране от страна на Съюза, плюс участие от други финансови институции), разделено на финансовото участие на Съюза, се очаква да варира средно от 1,5 до 6,5 в зависимост от вида на операциите, включени в него (равнището на риска, бенефициентите и съответният дългов финансов инструмент). Мултиплициращият ефект, определен като общата сума на инвестициите, направени от получилите помощи бенефициенти, разделена на финансовата вноска на Съюза, се очаква да бъде от 5 до 20 отново в зависимост от съответния вид операции.

2.2. Капиталов механизъм

Капиталовият инструмент ще се съсредоточи върху фондовете за рисков капитал в първоначалната фаза и публичните и частни фондове на фондове, като предоставя рисков капитал и/или капитал тип „мецанин“ на отделни предприятия от портфолиото. Тези предприятия могат в допълнение да потърсят дългово финансиране от финансови посредници, прилагащи дълговия механизъм. Освен това в капиталовия инструмент ще се разгледат възможностите за подпомагане на т.нар. „бизнес ангели“ и други потенциални източници на дялово финансиране. Това би могло да включва подкрепа на етап 3 от инструмента за МСП в зависимост от нивото на търсене, както и от технологичния трансфер (включително трансфера в производствения сектор на научноизследователските резултати и изобретения, създадени в обществената научноизследователска сфера, например чрез доказване на приложимостта на концепцията).

Механизмът предвижда също възможност за инвестиции във фазите на разширяване и растеж във връзка с капиталовия механизъм за растеж (EFG) по Програмата за конкурентоспособност на предприятия и МСП (това включва фондове, инвестирани във фондове, с широка база от инвеститори като частни, институционални и стратегически инвеститори, както и национални публични и полупублични финансови институции). Във втория случай инвестициите от капиталовия механизъм на „Хоризонт 2020“ не надхвърлят 20 % от общото финансиране на ЕС, освен в случаи на многостепенни фондове, при които участието на EFG и капиталовия инструмент за НИРД ще бъде осъществявано пропорционално въз основа на инвестиционната политика на фонда. Както и EFG, капиталовият механизъм избягва участие в изкупуване на предприятия или в заместващ капитал, предвиден за затваряне на придобити предприятия. Комисията може да реши да измени прага от 20 % с оглед на променящите се пазарни условия.

Капиталовият финансов инструмент на ЕС за научните изследвания, иновациите и растежа на МСП, посочен в първия параграф от раздел 2, следва да бъде в подходящ размер и мащаб, за да подкрепя новаторските предприятия още от най-ранния етап чрез растеж и експанзия, в рамките на интегриран подход.

Инвестиционните параметри ще бъдат установени по такъв начин, че конкретните цели на политиката, включително насочването към определени групи потенциални бенефициенти, да могат да се постигнат, запазвайки същевременно пазарно ориентирания, направляван от търсенето подход на този инструмент.

Капиталовият механизъм може да бъде подкрепен чрез бюджетни вноски от други части на „Хоризонт 2020“; други рамки, програми и бюджетни редове в бюджета на Съюза; отделни райони и държави членки; и специфични организации или инициативи.

Лостовият ефект на капиталовия механизъм, определен като общото финансиране (т.е. финансиране от страна на Съюза, плюс участието на други финансови институции), разделено на финансовата вноска на Съюза, се очаква да бъде около 6, в зависимост от пазарните особености, а очакваният мултиплициращ ефект, определен като общата сума на инвестициите, направени от получилите помощи бенефициенти, разделена на финансовата вноска на Съюза — средно 18.

Прилагането на двата механизма ще се делегира на групата на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ, ЕИФ) и/или други финансови институции, на които може да бъде възложено изпълнението на финансовите инструменти в съответствие с Финансовия регламент. Замисълът и изпълнението им ще бъдат синхронизирани с общите разпоредби за финансови инструменти, установени във Финансовия регламент, и с по-конкретни оперативни изисквания, които ще бъдат установени с насоки на Комисията. Използването на финансови инструменти трябва да има ясно изразена добавена стойност за Европа и следва да осигури лостов ефект и да функционира като добавка към националните инструменти.

Техните елементи могат да бъдат съчетани, евентуално след добавяне на безвъзмездни средства (включително еднократни суми), в една или повече интегрирани схеми за подпомагане на конкретни категории бенефициенти или проекти със специално предназначение, като например МСП и средно големи предприятия (mid-caps) с потенциал за растеж, или мащабни демонстрационни проекти на новаторски технологии.

Тяхното прилагане ще бъде подкрепено от набор от съпътстващи мерки. Те могат да включват, наред с други мерки, техническа подкрепа за финансовите посредници при оценката на допустимостта на заявленията за заем или на стойността на активите от знания; схеми за инвестиционна готовност за „отглеждане“, наставничество и менторство за МСП и насърчаване на тяхното взаимодействие с потенциални инвеститори; мерки за повишаване на осведомеността на дружествата за рисков капитал и т. нар. „бизнес ангели“ относно потенциала за растеж на новаторски МСП, участващи в програми за финансиране от Съюза; схеми за привличане на частни инвеститори с цел подпомагане на растежа на новаторските МСП и предприятия със средна степен на капитализация (mid-caps); действия за подобряване на трансграничното и мултинационалното финансиране на дълга и капиталово финансиране; схеми за насърчаване на благотворителни фондации и индивиди да подкрепят научноизследователската дейност и иновации; и схеми за насърчаване на корпоративните инвестиции и дейностите на семейните служби и „бизнес ангелите“.

Във връзка с подготовката и изпълнението на тези дейности, когато е уместно, може да се проведат консултации с образувания като регионални органи, асоциации на МСП, търговски палати и съответните финансови посредници.

Ще бъде осигурено взаимно допълване с механизмите на Програмата за конкурентоспособност на предприятия и МСП (COSME).

МСП ще бъдат подкрепени в рамките на „Хоризонт 2020“. За тази цел се установяват по-добри условия за МСП за участие в „Хоризонт 2020“. Освен това е предвиден специализиран инструмент за МСП, който е насочен към всички видове новаторски МСП, показващи силна амбиция да се развиват, растат и интернационализират. Той ще бъде на разположение за всички видове иновации, включително нетехнологични и социални иновации и иновации в услугите, като се има предвид, че всяка дейност има ясно изразена добавена стойност за Европа. Целта е да се помогне за решаване на проблемите с финансирането на ранния етап на високорискови научни изследвания и иновации, да се стимулират революционни иновации и да се увеличи търговското използване на резултатите от изследванията в частния сектор.

В областта на всички обществени предизвикателства и всички базови и промишлени технологии се прилага специализираният инструмент за МСП и се отделя сума в подходящ размер за него, така че да се постигне минималната цел за МСП да се разпределят 20 % от общия бюджет за всички конкретни цели относно обществените предизвикателства и за конкретната цел „Водещи позиции при базовите и промишлените технологии“.

Само МСП ще имат право да кандидатстват за финансиране и подкрепа. Те могат да установяват сътрудничество според собствените си нужди, включително за възлагане на дейности по проучването и разработката на подизпълнители. Проектите трябва да са от явен интерес за МСП и да им носят потенциални ползи, както и да имат ясно изразено европейско измерение.

Инструментът за МСП ще обхваща всички области на науката, технологията и иновациите посредством „възходящ“ подход в рамките на дадено социално предизвикателство или дадена базова технология, така че да останат достатъчно възможности за финансиране на всички видове обещаващи идеи, особено на междусекторни и интердисциплинарни проекти.

Инструментът за МСП ще предоставя опростена и поетапна подкрепа. Неговите три етапа ще обхванат целия иновационен цикъл. Преминаването от един етап към следващия ще става плавно, при положение, че даден МСП проект е доказал на някой от предходните етапи, че е достоен за допълнително финансиране. Няма задължение кандидатите да покриват последователно всичките три етапа. В същото време всеки етап ще бъде отворен за всички МСП:

– Етап 1: Концепция и оценка на възможностите за осъществяване:

МСП ще получат помощи за проучване на научната или техническата осъществимост и търговския потенциал на една нова идея (доказване на концепцията) с цел разработване на иновационен проект. Положителен резултат от такава оценка, при която връзката между темата на проекта и нуждите на потенциалния ползвател/купувач е въпрос от голямо значение, ще позволи финансиране на следващия(те) етап(и).

– Етап 2: Научноизследователска и развойна дейност, демонстрация, пренасяне на пазарна основа:

Отделяйки подобаващо внимание на концепцията за ваучер за иновации, научноизследователската и развойна дейност ще бъде подпомагана, като се поставя специално ударение на демонстрационните дейности (изпитване, прототип, проучвания относно увеличаването на мащаба, проектиране, пилотни проекти за иновативни процеси, продукти и услуги, утвърждаване, проверка за ефективност и др.) и пренасянето на пазара, което насърчава за участие крайните ползватели или потенциалните клиенти. Чрез ваучерите за иновации ще се насърчава участието на млади предприемачи.

– Етап 3: Търговска реализация:

На този етап не се предоставя пряко финансиране, освен помощни дейности, като целта е да се улесни достъпът до частен капитал и благоприятна за иновациите среда. Предвидени са връзки към финансови инструменти (вж. част II, раздел 2 „Достъп до рисково финансиране“ от настоящото приложение), например чрез обслужване с предимство на МСП, които са преминали успешно етапи 1 и/или 2, в рамките на заделено количество финансови ресурси. МСП ще се ползват също от мерки за подкрепа като създаване на мрежи за контакти, обучение, наставничество и консултации. В допълнение, тази част може да бъде свързана с мерките за насърчаване на обществени поръчки в предпазарен стадий и обществени поръчки за новаторски решения.

Еднаквото насърчаване, прилагане и наблюдение на инструмента за МСП в рамките на „Хоризонт 2020“ ще гарантира лесен достъп за МСП. Въз основа на съществуващите мрежи за подкрепа на МСП, като например мрежата „Enterprise Europe“ и други доставчици на новаторски услуги, ще се създаде схема за наставничество за МСП бенефициенти, за да се ускори въздействието на предоставената подкрепа. Освен това ще се разгледат възможностите за установяване на връзки с подходящи национални и/или регионални посредници, за да се осигури ефикасното прилагане на схемата за менторство.

Ще бъде създаден специален орган от заинтересовани лица и експерти в областта на научните изследвания и иновациите в МСП, който да насърчава и придружава специфичните за МСП мерки на „Хоризонт 2020“.