II.1. Дескриптори на състоянието на морската околна среда

Определянето на Доброто състояние на морската околна среда (ДСМОС) във връзка с Чл.9 на РДМС ще се извърши съгласно 11-те Дескриптори от Приложение I на директивата:

1. Биологичното разнообразие се поддържа. Качеството и разпространението на местообитанията, както и разпределението и обилието на видовете съответстват на преобладаващите физикографски, географски и климатични условия.

2. Чуждите видове, въведени с човешки дейности, са на равнища, които не предизвикват неблагоприятни промени в екосистемата.

3. Популациите на всички риби и черупчести (мекотели и ракообразни), които са обект на промишлен риболов, са в безопасни биологични граници, показващи възрастово и размерно разпределение на популациите, което е показателно за здрав запас.

4. Всички елементи на морските хранителни мрежи, доколкото са познати, се проявяват при нормално обилие и разнообразие и на равнища, които са в състояние да гарантират дългосрочното обилие на видовете и запазването на тяхната пълна възпроизводителна способност.

5. Предизвиканата от човека еутрофикация е сведена до минимум, и по-специално неблагоприятните последствия от нея, като загуба на биологично разнообразие, деградация на екосистемата, вредни цъфтежи на водораслите и недостиг на кислород в придънните води.

6. Целостта на морското дъно е на такова равнище, че е гарантирано запазването на структурата и функциите на екосистемите, и по-специално бентосните екосистеми не са засегнати по неблагоприятен начин.

7. Трайните изменения на хидрографските условия не оказват неблагоприятно влияние върху морските екосистеми.

8. Концентрациите на замърсителите са на нива, които не водят до ефект на замърсяване.

9. Замърсителите в рибата и в други морски хранителни продукти за консумация от човека не надхвърлят равнищата, установени от законодателството на Общността или от други приложими стандарти.

10. Отличителните качества и количествата на отпадъци в морските води не нанасят вреда на крайбрежната и морската среда.

11. Въвеждането на енергия, в това число и подводен шум, е на равнища, които не оказват неблагоприятно влияние върху морската среда.

За практическо удобство Дескрипторите ще бъдат разглеждани в две групи:

Биоразнообразие (D 1),

Хранителни вериги (D 4),

Цялост на морското дъно (D 6)

Запаси на стопански видове рибни и черупчести (D 3) – (частично)

Дескриптори на натиска

Чужди видове (D 2),

Рибарство (частично) (D3),

Еутрофикация (D 5),

Физическо увреждане (D6 и D7),

Замърсители (D 8 & 9),

Отпадъци (D 10)

Енергия, включително подводен шум (D 11)

При определяне на ДСМОС ще бъдат прилагани принципите и подходите дефинирани от Работната група по ДСМОС в документа “Draft Common Understanding of (Initial) Assessment, Determination of Good Environmental Status (GES) & Establishment of Environmental Targets (Articles 8, 9 & 10 MSFD) Proposal by co-lead Germany & drafting group (FIN, FR, GR, RO, SE & UK) (Status 28.10.2011)”.

II.2. Общи принципи при определяне на ДСМОС

ДСМОС ще се определя от екологична гледна точка за постигане на здрави и функциониращи морски екосистеми, същевременно позволяващи устойчиво използване на екосистемните ресурси и услуги.

При определянето на ДСМОС ще се имат предвид миналите човешки дейности и тяхното въздействие заедно с възможностите на екосистемата да се възстановява и възвръща в първоначалното си състояние. Следователно, ДСМОС е слабо вероятно да съответства на неповлияното състояние.

Ще се вземат под внимание преобладаващите условия на околната среда, включително естествената изменчивост и климатичните промени.

ДСМОС ще се определи във връзка с Първоначалната оценка, вземайки под внимание най-добрите налични данни и разбиране за взаимоотношенията между натиск и въздействие.

ДСМОС ще опише как би трябвало да изглежда околната среда по отношение на състоянието на екосистемата и приемливите равнища на човешки натиск и въздействие.

ДСМОС ще допуска устойчивите човешки дейности и ползвания, които може да предизвикват локална (от порядъка на m^-2, km^-2 ) деградация на околната среда, но които колективно не възпрепятстват постигането на ДСМОС на регионално или под регионално равнище.

При определяне на състоянието ще се прилага принципът за припокриване на границите за ДСМОС, Благоприятно състояние на съхранение и Добро Екологично Състояние, Добро Химично Състояние по РДВ, както е илюстрирано на Фигура 2.

Фигура 2. Класификации на състоянието по Европейски Директиви

ЕВРОПЕЙСКИ ДИРЕКТИВИ	ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО
РДМС	Добро състояние на морската околна среда		ДСМОС не е постигнато
ДХ	Благоприятно състояние на съхранение		Незадоволително		Лошо
РДВ (екологично състояние)	Много добро	Добро	Умерено	Лошо		Мн. лошо
РДВ (химично състояние)	Добро химично състояние		Добро химично състояние не е постигнато

ДСМОС ще се опише в подходящия пространствен мащаб за съответния Дескриптор, който може да е различен за отделните дескриптори, като се вземат предвид релевантните екологични мащаби на екосистемните компоненти и мащабите на човешките дейности и въздействия, включително кумулативните и синергичните ефекти.

ДСМОС ще се координира с Румъния за постигане на съгласуваност в определянето. При това обаче не е необходимо да се достигне до еднакви определения за ДСМОС тъй като има различия в характеристиките на националните морски води, както и различия във видовете и интензивността на натиска. Важно е да се съгласува общият подход и да се постигне сравнимост по отношение на състоянието, натиска и въздействието.

При определянето на ДСМОС ще се използват методологичните стандарти описани в JRC Technical Report ‘Review of Methodological Standards related to the MSFD criteria on GES (JRC 2011) и Commission Staff Working Document.

При определянето на ДСМОС ще се използват приложимите понастоящем оперативни индикатори. Ще се посочат нуждите от развитие на другите индикатори, за да станат те оперативни.

При определянето на ДСМОС ще се очертае недостига в наличните данни, методи и познание.

II.3. Подходи за определяне на ДСМОС

Ще бъдат използвани следните подходи и комбинация от тях за определяне на ДСМОС:

Определенията на ДСМОС ще съдържат следните задължителни компоненти:

• 
  Указване на характеристиките/компонентите на екосистемата и/или натиска, за които се отнася определението;
  
• 
  Текстово описание на ДСМОС;
  
• 
  Пространствен мащаб на определяне на ДСМОС за дадена характеристика или натиск (регионален, подрегионален, национален, район на оценка)
  
• 
  Основание за неразглеждане на дескриптор/критерий, за тези критерии за които не е изготвено определение за ДСМОС
  

• 
  Прагови стойности за количествените критерии и индикатори на ДСМОС или пропорция на характеристиката в оценявания район, която трябва да постигне праговите стойности за ДСМОС. Праговите стойности могат да бъдат от два типа – референтни точки (минимална допустима граница над която трябва да бъде стойността на даден индикатор, например за компонентите на екосистемата) и пределни референтни точки (максимална допустима граница под която трябва да бъде даден индикатор, напр. за натиск и въздействие). В някои случаи е подходящо да се използват както прагови стойности, така и пропорции;
  
• 
  Базисно състояние използвано за определяне на праговите стойности (референтно/неповлияно/фоново състояние, състояние в даден минал период, настоящо състояние);
  
• 
  Специфичен район, за който ще се оценява ДСМОС (може да е различен от мащаба на дефиниране на ДСМОС);
  
• 
  Метод за оценка дали е постигнато ДСМОС (ако е известен);
  
• 
  Състояние на развитие на индикаторите: напълно оперативни през 2012, нуждаещи се от развитие (очакване да бъдат напълно оперативни до 2014), нуждаещи се от развитие (очакване да бъдат напълно оперативни до 2018).
  

РДМС дефинира екологичните цели като качествени или количествени изражения на желаното състояние на отделните компоненти на морската екосистема, натиска и въздействието върху нея.

Желаното състояние се основава на определенията за ДСМОС.

Целите трябва да бъдат измерими посредством свързаните с тях индикатори за да позволяват мониторинг и оценка. Във всички възможни случаи целите трябва да бъдат количествени. В случаите на невъзможност за определяне на количествени цели е подходящо определянето на тенденции на подобряване в състоянието, натиска и въздействието.

Изчерпателният набор от цели трябва да включва цели за състоянието, натиска и въздействието и четвърта група – оперативни цели, които имат отношение към конкретните управленски мерки, поддържащи постигането на екологичните цели.

В определени случаи е подходящо определянето на междинни цели, които са реалистично постижими до 2020г., отчитайки невъзможността за постигане на ДСМОС в този времеви мащаб, предвид на налични трудности като бавни темпове на възстановяване на екосистемата, социални ограничения и външни влияния от съседни държави.

Екологичните цели може да изразяват или желаното състояние и желаните равнища на натиска и въздействието, или необходимите изменения в състоянието, натиска и въздействието за да се постигне ДСМОС.

При определяне на екологичните цели ще се вземат под внимание дескрипторите от Приложение I на РДМС (разделени за удобство на дескриптори на състоянието и дескриптори на натиска), както и критериите и индикаторите от COM Decision 2010/477/EU. Ще се вземе също под внимание примерният списък от характеристики от Приложение IV на РДМС.

Целите трябва да бъдат съвместими с вече определени национални, регионални европейски или международни цели.

Целите трябва да отдават дължимото внимание на социалните и икономическите обстоятелства.

Целите трябва да бъдат вътрешно съгласувани, без конфликти помежду им.

Целите трябва да бъдат определени за приложение в подходящия пространствен мащаб, съответен на мащаба на определяне на ДСМОС.

Целите трябва да посочват времевия мащаб (срок) за постигане.

Целите трябва да вземат под внимание Принципа на предпазливост, в случаите когато познанието е недостатъчно, но има ясно установен риск за неприемливо въздействие.

Указват желаните физични, химични и биологични условия на средата, които ще се наблюдават при постигане на ДСМОС. Отнасят се основно до дескрипторите на състоянието (D1, D3, D4, D6), но могат да бъдат подходящи и по отношение на D5 и D7, които съдържат елементи на състоянието.

Определят желаното или допустимо равнище на определен натиск, което не би възпрепятствало постигането на ДСМОС. Прилагат се при добро познаване на взаимоотношенията между състояние-натиск-въздействие, а при недобро познаване се прилага Принципът на предпазливост. В случаите на невъзможност за определяне на количествени цели е подходящо определянето на цели-тенденции.

Указват приемливите равнища на въздействие върху екосистемните компоненти от определен вид натиск или поредица от видове натиск, в екологично подходящ пространствен мащаб за съответните екосистемни компоненти.

Отнасят се до характера на управленските действия, необходими за постигане на ДСМОС, без да определят самите специфични мерки. В някои случаи целите за натиск и въздействие могат да бъдат и оперативни цели. Оперативните цели могат да се поставят и в случаите когато не е възможно непосредственото количествено определяне на желаното състояние или равнища на натиск и въздействие, но е ясно, че са необходими управленски действия с цел превенция.

До голяма степен индикаторите се основават на тези определени в COM Decision 2010/477/EU.

Индикаторите, упоменати в COM Decision 2010/477/EU са в различна фаза на развитие и най-вече тези, които са отнасят до състоянието (D1, D3, D4, D6) се нуждаят от най-голямо развитие. Много от индикаторите за натиск и състояние са вече налични и могат да се прилагат без да е нужно допълнително развитие.

Може да се окаже необходимо разработването на допълнителни индикатори, неупоменати в COM Decision 2010/477/EU, като например индикатори за прилов на местни видове, вектори на пренос на чужди видове и др.

Базисното състояние е това, спрямо което сравняваме при определянето на праговите стойности.

При формулирането на екологичните цели по РДМС ще бъдат взети под внимание за съответствие регионалните цели, формулирани в Стратегическия план за опазване и възстановяване на Черно море (http://www.blacksea-commission.org/_bssap2009.asp) за подобряване качеството на Черноморските екосистеми:

• 
  Запазване на живите морски ресурси чрез:
  

Възстановяване/рехабилитация на запасите от живи морски ресурси със стопанско значение.

• 
  Опазване на биологичното разнообразие и местообитанията чрез:
  

Опазване на крайбрежните и морските местообитания и ландшафти.

Намаляване и управление на интродукцията на видове.

• 
  Намаляване на еутрофикацията чрез:
  

• 
  Осигуряване на добро качество на водата за опазване на човешкото здраве, за рекреация и за съхранение на Черноморската биота чрез:
  

Намаляване на замърсители, с произход от корабоплаване и офшорни инсталации.

Implementation of the Strategic Action Plan for the Rehabilitation and Protection of the Black Sea 2009, Commission on the Protection of the Black Sea Against Pollution, BSC SAP IR, http://www.blacksea-commission.org/_publ-BSSAPIMPL2009.asp;

State of Environment Report 2001 - 2006/7, 2008, Commission on the Protection of the Black Sea Against Pollution, BSC SoE, 2008, http://www.blacksea-commission.org/_publ-SOE 2009.asp

Commission Decision of 1 September 2010 on criteria and methodological standards on good environmental status of marine waters (notified under document C(2010) 5956)/(2010/477/EU)

Commission Staff Working Paper Relationship between the initial assessment of marine waters and the criteria for good environmental status, Brussels, 14.10.2011, SEC(2011) 1255 final

Common Understanding- Geographic scales, GES 8/2012/4, 23 January 2012

Directive 2008/56/EC of the European Parliament and of the Council of 17 June 2008 establishing a framework for community action in the field of marine environmental policy (Marine Strategy Framework Directive)

Draft Common Understanding of (Initial) Assessment, Determination of Good Environmental Status (GES) & Establishment of Environmental Targets (Articles 8, 9 & 10 MSFD) Proposal by co-lead Germany & drafting group (FIN, FR, GR, RO, SE & UK) (Status 28.10.2011)

Henna Piha and Nikolaos Zampoukas, 2011. Review of Methodological Standards Related to the Marine Strategy Framework Directive Criteria on Good Environmental Status. EUR 24743 EN – 2011

Initial Assessment Report – Romania Evaluarea Iniţială а Mediului Marin; Determinarea Stării Ecologice Bune Pentru Apele Româneşti Ale Mării Negre:

OSPAR’s MSFD advice manual on biodiversity - Approaches to determining good environmental status, setting of environmental targets and selecting indicators for Marine Strategy Framework Directive descriptors 1, 2, 4 and 6, 14/07/2011

Scientific Support to the European Commission On The Marine Strategy Framework Directive Management Group Report, March, 2010.

Working Group on Economic and Social Assessment Economic And Social Analysis for the Initial Assessment for the Marine Strategy Framework Directive: A Guidance Document, A Non-Legally Binding Document, 21 December 2010

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 13 от 2.04.2007 г. за характеризиране на повърхностните води (ДВ, бр. 37 от 8.05.2007 г., изм.ДВ бр. 80 от 14.10.2011 г.)

Съвместна декларация между Министерството на Околната среда и водите на Република България и Министерството на околната среда и горите на Румъния за сътрудничество в областта на околната среда и устойчиво развитие

Трансграничен диагностичен анализ на Черно море (TDA, 2008), http://www.blacksea-commission.org/_publications-GEF.asp и други отчети на UNDP/GEF/BSERP³;

ПРИЛОЖЕНИЕ 2.

ЗАКОНОДАТЕЛНА РАМКА, СВЪРЗАНА С МОРСКАТА СРЕДА

(Предварителен списък)

Конвенция на Организацията на обединените нации по морско право

Конвенция за биологичното разнообразие / Протокол от Картахена за биосигурност

Конвенция за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания

Конвенция по международна търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES)

Конвенция за опазване на мигриращите видове диви животни

Рамсарска конвенция за влажните зони

Европейска конвенция за ландшафта

Конвенция за опазване на световното културно и природно наследство

Конвенция за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали от 1972 г.

Международна конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби, 1973, изменена с протокол от 1978г. (MARPOL 73/78) и с протокол от 1997г., Конвенция MARPOL 2002 консолодирано издание

Международна конвенция за подготовка, противодействие и сътрудничество при замърсяване с нефт, 1990г. (OPRC)

Международен кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (ISM Code)

Международна конвенция относно гражданската отговорност за щети, причинени от замърсяване с корабно гориво, 2001 г.

Международна конвенция за контрол на вредните противообрастващи системи на корабите, 2001

Конвенция за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния

Конвенция за оценка на трансгранично въздействие върху околната среда (Espoo, 1991)

Протокол от 1999г. към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния за намаляване на подкиселяването, еутрофикацията и тропосферния озон

Протокол от 1994г. към Конвенцията от 1979 г. за трансграничното замърсяване на въздуха на далечни разстояния относно по-нататъшно намаляване на серните емисии

Протокол от 1998г. към Конвенцията от 1979 г. за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния с тежки метали

Протокол от 1998г. за устойчивите органични замърсители към Конвенцията за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния от 1979 г.

Протокол от 1985г. към Конвенцията от 1979 година за трансгранично замърсяване на въздуха на далечни разстояния относно дългосрочно финансиране на Съвместна програма за мониторинг и оценка на разпространението на замърсители на въздуха на далечни разстояния в Европа (ЕМЕП)

Протокол от 1991г. за ограничаване на емисиите от летливи органични съединения или техните трансгранични потоци към КТЗВДР

Протокол от 1988г. за ограничаване на емисиите от азотни оксиди или техните трансгранични потоци към КТЗВДР

Протокол от 1985г. за намаляване емисиите на сяра или техните трансгранични потоци най-малко с 30% към КТЗВДР

Конвенция за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция)