Програма за намаляване на нивата на замърсителите в атмосферния въздух и достигане на установените норми за вредни вещества
Изтегляне 0.57 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Категории на устойчивост на атмосферата A
- Сума: N
- 2.4. Топографска характеристика
- 2.5. Информация за типа цели, изискващи опазване в района
- II. Отговорни органи: имена и адреси на лицата, отговорни за разработването и изпълнението на плановете за подобряване качеството на атмосферния въздух.
- III. Характер и оценка на замърсяването Концентрации, наблюдавани през предходни години (преди прилагането на мерки за подобряване) – 2009 - 2010г.
- ПС на СДН - 50µg/m 3
- Година Брой регистрирани данни Брой превишения на ПС за СДН от
Средната скорост на вятъра за периода е под 1m/s. В 11.9% от случаите през 2013г. скоростта на вятъра е била в интервала 1.5 до 3.3 m/s, а едва 4.9% са ветровете в скоростни интервали от 3.3 до 5.4 m/s. Ветрове със скорост над 8.5 m/s са епизодични. Анализът на данните за скоростта на вятъра (Таблица I-03), показват, че случаите със скорост на вятъра под 1.5 m/s за района са 77.2%, от които 68.8% са случаите на безветрие (от 0.0 до 0.5m/s). Съгласно указанията на Европейската комисия в съобщение СОМ(2008) 403 окончателен, скорост на вятъра под 1.5 m/s, се явява неблагоприятна за разсейване. В такива случаи конвективният пренос на частици е силно затруднен и разсейването се осъществява основно на базата на молекулярна дифузия – разсейването става с много ниска скорост. Доколкото скоростта на вятъра е основен фактор за оценка на разсейването, анализът на данните по скоростни интервали може да даде полезна допълнителна информация. Както е известно, триенето на вятъра по земната повърхност създава така наречената механична турбулентност. В близост до земната повърхност тя създава завихряне, което в общия случай благоприятства разсейването на замърсителите. Колкото по-силен е вятърът, толкова по-голяма е механичната турбулентност (по-силни са създадените вихри) и разсейването на замърсителите се подобрява. Тази констатация е в сила за всички газообразни замърсители при всички скорости на вятъра. Когато става дума за разсейване на частици (в случая на ФПЧ10) тази констатация следва да се оцени по различен начин. Когато скоростта на вятъра надвиши някаква критична скорост, в процеса на триене частиците също придобиват някаква кинетична енергия. Когато тя превиши силите на сцепление частиците се отделят от земната повърхност и започват да се придвижват свободно в направлението на вятъра. Явлението се нарича „ветрова ерозия” и предизвиква вторично замърсяване. Критичната скорост зависи основно от масата и формата на частиците, както и от силата на сцепление, която ги придържа към земната повърхност. В пустинни и степни области това явление предизвиква т.н. „прашни бури”. В урбанизираните територии механичната турбулентност предизвиква вторично замърсяване, когато върху пътните платна има пътен нанос. Първите признаци на „унасяне” на частици от пътните платна могат да се наблюдават при скорост на вятъра около 4 m/s. При скорост над 6 m/s запрашването е видимо с просто око и често значително. Ефектът се усилва, ако е съпроводен с трафик на автомобили. Подобно явление се наблюдава и от лошо поддържани „зелени” площи, при които вятърът влиза в директен контакт със земната повърхност. Такива площи като правило са покрити с частично разпрашена почва, която лесно се отнася от вятъра. Добре затревената площ силно ограничава вторичното замърсяване с прах в резултат на ветрова ерозия. От представените в Таблица I-02 данни може да се види, че случаите със скорост на вятъра над 5.4 m/s са 1.9 % от всички случаи за периода. Това е твърде нисък процент, който показва, че вероятността да се наблюдава вторично замърсяване с ФПЧ10 за Община Гълъбово е незначителна. Трябва да се има предвид, че наслагването на емисиите от постоянно действащите източници с вторичното замърсяване води до по-високи приземни концентрации. По отношение на посоката (Фиг. I-04), преобладаващи са били ветровете от североизточната четвърт (около 11.8% от случаите), и северозападна посока (около 5.5%), като през топлото полугодие (април-септември) относителния дял на ветровете от югоизточната четвърт се увеличава до около 10%. При дисперсионното моделиране, способността на атмосферата за движение във вертикална посока се определя чрез въведените за целта категориите на устойчивост на атмосферата. В качествено отношение категориите на устойчивост на атмосферата са известни със следните означения:
През деня, когато постъпващата слънчева радиация е голяма, а скоростта на вятъра малка, устойчивостта на атмосферата се определя като клас А. При силна слънчева радиация и скорост на вятъра над 6 m/s устойчивостта на атмосферата се определя като клас С, тъй като силният вятър препятства развитието на естествена термична конвекция, каквато се наблюдава при безветрие или много слаб вятър. Клас А съответства на най-неустойчива атмосфера, а клас В на умерено неустойчива. Това са най-благоприятните за разсейване условия, тъй като част от замърсителите се пренасят във височина и не позволяват достигането на високи приземни концентрации. Клас D предполага наличие на облачност и през деня и през нощта и се определя като неутрална атмосфера. Клас Е - слабо устойчива атмосфера, а клас F - на най-устойчива атмосфера. Условията за съществуване на категория А и В са ясно небе, слаб вятър, слънцето се е издигнало над хоризонта на повече от 60о, типичен летен слънчев ден след пладне. Атмосферата е силно конвективна. Условията за съществуване на категория С са подобни, но слънчевата радиация е намалена поради слаба разкъсана облачност. В слънчевите летни дни, следобед или преди залез слънце и височина на слънцето над хоризонта от 15 до 35о са типични за категориите на устойчивост С и D. При липса на слънчева радиация (нощ) преобладават категориите D, E и F, като категорията D е характерна за скорости на вятъра над 4-5 m/s. Категория F е характерна за ясни нощи със скорост на вятъра по-малки от 2 m/s.
Наличието на вертикални движения при неустойчива атмосфера благоприятства разсейването на замърсителите и обратно, при устойчиво състояние преносът на замърсители силно се забавя. В такива случаи вероятността от поява на инверсии силно нараства. За 2013г. е характерно, че относителният дял на случаите с неустойчива атмосфера (категория на устойчивост А, В и С) е бил над 35%. За тях е характерно, че замърсителите бързо се разсейват и на далечни разстояния приземните концентрации силно намаляват. При тези условия, влиянието на отдалечени източници е силно редуцирано до незначително. При същите условия първостепенно значение обаче имат местните източници, чието влияние е определящо. За разглеждания период случаите на устойчива атмосфера (класове E и F) са били 25%. Те се наблюдават основно през тъмната част от денонощието. Независимо че условията за разсейване се влошават, основните градски източници на ФПЧ10 през този период (битово отопление на твърдо гориво и транспорт) силно понижават интензивността си. Друг фактор, оказващ съществено въздействие върху условията за разсейване на замърсителите е облачността. Известно е, че при ниско разположена облачност условията за разсейване се влошават. За района на Община Гълъбово средната облачност през зимния сезон е в границите 6.8 – 7.2 бала, а през лятото в границите 2.7 – 4.8 бала. Както е известно, височината на слоя на смесване (ВСС) се дефинира с пресечната точка на стандартния и реалния температурен градиент. Тя трябва да се подразбира като невидима с просто око повърхност, над която замърсителите не проникват. Следователно ВСС определя обема, в който замърсителите могат да се разреждат чрез дифузия. Тази невидима граница може да бъде разположена на различна височина – от няколко десетки метра над земната повърхност до няколко километра. Първият случай е характерен по време на приземни инверсии. Най-често потребителите на дисперсионни модели не разполагат с данни за реалния температурен градиент и това поражда сериозни трудности за изчисляване на ВСС. В конкретния случай ВСС е изчислена чрез модел на US EPA. 2.4. Топографска характеристика Община Гълъбово се намира в югоизточната част на Горнотракийската низина и част от северозападните разклонения на Сакар планина. Средната надморска височина е 171 m, с абсолютни височини в границите от 100 до 370 m. Релефът е предимно равнинен, но в източната и западна част на територията й има разположени ниски хълмове. На юг се издигат северозападните ниски части на Бранишката планина с височина 150-200 m и купена на Сакар планина с най-високи части 700-800 m. и северозапад-югоизточно простиране. Град Гълъбово е разположен на двата бряга на р. Сазлийка, при средна надморска височина 95 m. Градът е ограден с ниски склонове от всичките му страни. За оценка на релефа на изследваната територия и неговото влияние върху процесите на разсейване е съставен “теренен файл”, представляващ XYZ–таблица на местността с плътност 925 точки (декартова правоъгълна мрежа с разстояние между две съседни точки 1000 метра). Илюстрация на използваната топография на местността е показана на Фиг. I-05. На нея със червен цвят са нанесени линиите на постоянна надморска височина, изчислени от компютърната система на базата на въведения теренен файл. Едновременно с това, на всеки източник се присвоява базова височина, отговаряща на реалното му разположение върху терена (базовата височина става равна на надморската височина). 
Фиг. I-05. Базова карта на Община Гълъбово с нанесени линии на постоянна надморска височина (топография на местността), М 1:100 000 2.5. Информация за типа цели, изискващи опазване в района Целта на общинската администрация е намаляване нивото на замърсяване в района с ФПЧ10 и по конкретно:
II. Отговорни органи: имена и адреси на лицата, отговорни за разработването и изпълнението на плановете за подобряване качеството на атмосферния въздух. Съгласно разпоредбите на чл. 27 ЗЧАВ и чл. 31 от Наредба №7 за оценка и управление качеството на атмосферния въздух (ДВ, бр. 45/1999 г.) и утвърдената от МОСВ „Инструкция за разработване и приемане на програми за намаление на емисиите и достигане на установените норми на вредни вещества в атмосферния въздух, компетентни органи за разработване и приемане на Програмата са общините, на чиято територия са регистрирани превишения, съгласувано с Регионалните инспекции по околна среда. Община Гълъбово Специална дирекция "ТСУ, икономическо развитие и управление"; Адрес: гр. Гълъбово, бул. Република 48; Лице за контакти: Светла Иванова– Специалист "Екология и екологичен контрол"; Тел/Факс: 0418/ 68 929 URL: http://www.galabovo.org/ 1. Общинските органи
2. Кметът на общината
III. Характер и оценка на замърсяването
На територията на Община Гълъбово за периода 2009 и 2010г., показателят ФПЧ10 се контролира в АИС "Гълъбово" географски координати: +042.09.16.00N и +025.54.48.00Е. Пункта е разположен в град Гълъбово с преобладаващо влияние на емисиите от комплекса „Марица Изток“ и емисиите от битовия сектор. По-долу в табличен и графичен вид са представени обобщени данни от АИС “Гълъбово”, илюстриращи картината на разпространение на фини прахови частици в атмосферния въздух за периода 2009 - 2010г: 
ПС на СДН - 50µg/m3 Фиг. III-01. Средноденонощни концентрации на ФПЧ10 по месеци, регистрирани в АИС “Гълъбово“ 
Фиг. III-02. Средноденонощни концентрации на ФПЧ10 по тримесечия, регистрирани в АИС “Гълъбово“ през периода 2009-2010 г. От данните за средномесечните СДК, представени на Фиг. III-01, е видно, че през студеното полугодие (първото и четвъртото тримесечие) концентрациите на ФПЧ10 са с 10-15 µg/m3 по-високи от тези през топлото полугодие. Зависимостта е постоянна и е характерна за двете разглеждани години (2009 и 2010). Извън отоплителния сезон (април – септември) регистрираните СДК са в интервала между 25 и 50 µg/m3, и не превишават праговата стойност за СДН от 50 µg/m3. Тази тенденция се потвърждава и при осредняване на СДК за тримесечие (Фиг. III-02), съгласно данните от тримесечните бюлетини на ИАОС. Извън отоплителния сезон (II- во и III-то тримесечие) СДК са в границите между 29.3 и 38.4 µg/m3, а през зимните месеци стойностите им са между 40 – 45 µg/m3. На следващата графика е представен регистрирания броя превишавания на СДН за ФПЧ10 в по тримесечия за периода 2009 и 2010 г. 
Фиг. III-03. Регистриран брой превишавания на СДН за ФПЧ10 по тримесечия за 2009 -2010 година. През 2009г. са регистрирани 54 броя СДК превишаващи ПС на СДН, a през 2010г. броят им нараства до 74 превишения. Резултатите от проведения мониторинг показват сезонен характер. Най-голям е броя на превишенията регистрирани през зимните месеци и това се отчита и през двете години. Таблица III-01. Обобщени данни за нивата на ФПЧ10 регистрирани в АИС „Гълъбово“ през 2009 и 2010 г.
Каталог: sites -> default -> files files -> Образец №3 справка-декларация files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982 files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България Изтегляне 0.57 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||