Програма за опазване на околната среда 2015 2020 г. Приета с Решение на Общинския съвет № г

1.5. ШУМ

В градска територия се различават промишлен (производствен), транспортен, шум от строителство и битов шум. В зависимост от характера (постоянен, периодично, повтарящ се, прекъснат), честотния спектър и интензивността на шума, а така също и продължителността на експозиция, въздействието му е по-малко или повече вредно. Основният аспект на вредното въздействия на шума, разгледан в настояща програма е свързан с влиянието му върху човешкия организъм. Високите шумови нива влияят върху слуховия апарат на човека, психическото и нервно състояние на личността, имунната система, обмяната на веществата, сърдечно-съдовата система и др.

По отношение на шума като фактор на въздействие следва да се отбележи, че на територията на община Опака шумовите замърсявания, са предимно от движението на МПС по главните пътни артерии, свързващи общинския център и останалите населени места.

Шумът от производствените дейности в града не създава екологични и здравни проблеми на жителите , дори и на тези от най-близките сгради. Има много малък брой производствени предприятия, които могат да бъдат квалифицирани като локални източници на шум.

Като цяло може да се отбележи, че на територията на общината липсва шумово замърсяване, не съществуват проблеми, свързани с осигуряването на нормална акустична обстановка за населението на общината.

Изводи:

1. 
   гр. Опака се характеризира със сравнително слаба шумова среда;
   
2. 
   Източник на шумови замърсявания в преобладаваща степен е движението на МПС;
   
3. 
   Прилагането на оптимизирана схема на транспортната мрежа в града е възможно да подобри състоянието на шума от движението на МПС;
   
4. 
   Подмяната и подръжката на пътната настилка ще доведе до значително подобряване на шумовата среда;
   
5. 
   За генерална оценка може да послужи констатацията, че на територията на общината почти не съществуват шумови замърсявания, а ако съществуват, те в никакъв случай не генерират екологични или здравни проблеми.
   

Най-разпространеният почвен тип в района на гр. Опака е излужен чернозем с тежко песъчливо глинест механичен състав, неерозиран или със слабо проявена ерозия с бонитетен бал 63-71 точки и 78-88 точки съответно при неполивни и поливни условия на отглеждане на земеделските култури. Този тип почви са категоризирани във II-III категория при условие, че не са ерозирани или този процес е слабо изразен.

Много разпространен почвен тип са тъмно сивите горски почви, с тежко песъчливо глинест механичен състав, неерозирани с висок бонитетен бал. Същият тип почви, слабо каменисти със слаба степен на ерозия са с по-нисък бонитетен бал и намаляват съответно при силна степен на ерозия. Тъмно сивите горски почви, плитки със средно песъчливо глинест механичен състав, но със средна камененост са без стопанско значение, тъй като са с изключително нисък бонитетен бал 14-17.

Немалка част заемат сивите горски почви със средно песъчливо глинест механичен състав, с висока степен на пригодност за отглеждане на земеделски култури.

Незначителни площи в района заемат хумусно-карбонатните почви със средно песъчливо глинест механичен състав. Тези почви са без значение за стопанския живот на района, с ниска бонитетна оценка.

В района на гр. Опака са разположени и силно ерозираните черноземи, средно песъчливо глинести със ниска бонитетна оценка.

Известна част от землището заема почвеният тип карбонатен чернозем, тежко песъчливо глинест със слабо до средна степен на ерозия.

С най-висок бонитетен бал /79-99/ и най-висока категория са алувиално-делувиалните, тежко песъчливо глинести почви, заемащи немалка част от землището. Карбонатният чернозем се отличава с високо съдържание на физична глина както в орницата, така и в подорницата. Почвената реакция е неутрална. Изслужения чернозем с тежко песъчливо глинест механичен състав съдържа 46% физична глина. При тези почви със средно изразена ерозия мощността на хумусния хоризонт е по-малка в сравнение със същия с по-слабо изразена ерозия. Оподзоленият чернозем с тежко песъчливо глинест механичен състав, без или със слаба ерозия, е със съдържание на физична глина 48 и 54 % съответно за орния слой и за подорния. За разлика от горепосочените почви, при подобните на тях, но със средно песъкливо глинест механичен състав и силно проявена ерозия съдържанието на физична глина е по-ниско /46 и 31 %/. Тъмно сивите горски почви имат съдържание на физична глина, вариращо от 40 до 52 % в орницата и също толкова в подорницата. Хумусно-карбонатните почви, леко до средно песъкливо глинест механичен състав съдържат 40 % физична глина.

В община Опака няма производства, които да замърсяват почвите с тежки метали /олово, мед, цинк, арсен, кадмий, никел, хром/ и нефтопродукти. Възможно е частично локално замърсяване с нефтопродукти в района на бензиностанциите, намиращи се на територията на общината, но за това няма данни. /Нормата за допустимо съдържание на нефтопродукти в почвата е 300 мг/кг почва/.

Като единствен значим източник на замърсяване с оловни аерозоли могат да бъдат идентифицирани моторните превозни средства с бензинови двигатели. Потенциално замърсени с олово са земи в крайпътните зони с ширина 15-25 метра. Няма конкретни изследвания за наднормено ниво на замърсяване с тежки метали на почвите в района.
1.6.2. Замърсяване на почви с нитрати
С възстановяването на частната собственост върху земята практиката по наторяване на почвите мина през различни фази: от предозирано и безконтролно към наторяване преобладаващо с естествени торове и в умерена степен с изкуствени. Няма конкретни анализи на почвени проби от района за замърсяване с нитрати.
1.6.3. Замърсяване на почви с пестициди
Нормите за допустимо остатъчно съдържание на пестициди в почвите са определени за различните видове хербициди, инсектициди и фунгициди. На територията на община Опака се намират около 30м³ пестициди - негодни, с изтекъл срок на действие или с неустановен състав, които се съхраняват в 14 бр. “Б-Б кубове на специална площадка в гр. Опака. Няма провеждани анализи на почвите за установяване на остатъчно ниво на пестициди в тях. Не се очаква превишения на нормите поради това, че използването на пестициди не е регулярна дейност в последните години, а стари замърсявания с пестициди не са идентифицирани.
1.6.4. Заблатени почви

На територията на общината няма заблатени почви.

Орографските особености на района не благоприятстват ветрова ерозия, но създават условия за водна ерозия. Големите наклони на терените, обемът и интензивността на валежите в съчетание с почвените условия са част от факторите, които определят интензивността на ерозията.

Важно е да се има предвид, че скоростта на ерозия е различна при различните типове растителна покривка. Естествената ерозия се ускорява под влияние на човешката дейност. Незасетите обработваеми земи са подложени на около 30 пъти по-интензивни ерозионни процеси в сравнение с почви под горска покривка. Широколистните насаждения в горския фонд, със своите водозадържащи функции имат изключителна роля за предотвратяване на ерозионните процеси.
1.6.6. Радиационно състояние на почвите

Няма данни за радиационното състояние на почвите в Община Опака.

1. не са регистрирани замърсявания на почвите с нитрати от предозирано торене;

2. не са правени проучвания на почвите в района за замърсяване с тежки метали, нефтопродукти и др. вредности, но не са налице и значими източници за подобен род замърсяване;

3. почвите в района не са замърсени с пестициди, не са вкислени или засолени, а също не са силно повлияни от ерозионни процеси.

4. на територията на Община Опака няма замърсяване с промишлени отпадъци;

5. Общото състояние на почвите на територията на общината е добро;

6. основната задача е да се съхрани почвеното плодородие и да се запазят земите от замърсяване с пестициди, торове и други замърсители.
1.7. ЗЕМНИ НЕДРА
1.7.1. Геоложка основа
Най-пълна представа за цялостния геоложки строеж на даден район се получава чрез неговата стратиграфия и тектоника. България като част от Балканския полуостров спада към Средиземноморската геосинклинала, която е заета от гънките на Алпо-Хималайската нагъната система.

1. 
   Стратиграфия на община Опака
   

Обликът на съвременния релеф на общината е отражение не само на многократното изменение на палеогеографията в тези земи, но и на продължителното и сложно геоложко и геоморфоложко развитие. То е било свързано с непрекъснатото взаимодействие между геоложката основа, земекорните движения и екзогенните процеси.

Прегледът на различните по възраст седиментни скални формации дава възможност да се установят етапите в геоложкото развитие на района. Седиментните скали и придружаващите ги фосили представляват истинска азбука за разгадаване продължителното и сложно геоложко развитие.

В геоложкия строеж на района е взел участие мощен седиментен комплекс, представен от въздействащата роля на палеозоя, мезозоя и кватернера.

Релефноизграждащо влияние върху района са оказали скалните формации на долната креда, когато морския басейн е заливал земите на Дунавската равнина, Предбалкана и Стара планина. В него са били отложени валанжински варовици, хотривски мергели, баремски и аптски варовици и пясъчници.

• 
  Маливаланжин – седиментите на маливаланжина имат повсеместно разпространение на територията на цяла Северна България. На повърхността те се разкриват във вид на отделни петна. Отложенията му са представени от варовици, преминаващи в дълбочина в доломитизирани варовици и доломити. Докато в пределите на Мизийската платформа лиоложката характеристика на комплекса е сравнително постоянна, то на юг и югозапад фациеса на отложенията постепенно се изменя.
  

• 
  Хотрив – Хотривските седименти имат повсеместно разпространение на разглежданата територия. Развити са в глинено – карбонатен фациес – мергели, неравномерно песъчливи, с прослойки от глинести варовици.
  
• 
  Барем – апт
  

В аптските седименти са образувани отделни локални водоносни хоризонти, подхранвани от атмосферните валежи, които почти изцяло се дренират в деретата и овразите, благодарение на насечения релеф.

• 
  Кватернер – кватернерът е представен от алувиалните отложения на р. Врана и от делувиалните и льосовидни отложения по склоновете на Поповските и Разградски височини.
  

Общата мощност на отложенията са от 1 до 20м.

Сега областта се изпълва от ниски асиметрични моноклинални ридове, които й придават ридово хълмист характер. Вертикалното разчленение рядко надвишава 150 – 200м/км², като най – често е в пределите на 50 – 100м. Със сравнително малка гъстота е и талвеговата мрежа. Най–широко представени са териториите с хоризонтално разчленение 0.5 – 2км/км².

Мозаечният характер на релефа, с неговите морфографски и морфометрични особености /отнасящи се до надморска височина, големина на наклона, гъстота и дълбина на разчленението/ и засягаща проходимостта, различната степен на достъпност и възможностите за усвояване, е важен качествен и количествен показател за териториалните природни ресурси.

Характерният за района на община Опака хълмист релеф благоприятства развитието на пътната мрежа, селищните системи заедно с прилежащите им комуникации и на земеделието.

В общината няма данни за свлачищно – срутищни процеси.

Геоложкият строеж и полезните изкопаеми са тясно свързани с литоложките особености на тази част на страната. Преобладават нерудните изкопаеми – глина, варовици, мергел и пясъчници.

ИЗВОДИ

1. Характерният за района на община Опака хълмист релеф благоприятства развитието на пътната мрежа, селищните системи заедно с прилежащите им комуникации и на земеделието.

2. Районът е беден на полезни изкопаеми.

Каталог: raw -> uploads -> proekti
uploads -> Municipality of kaolinovo
uploads -> Програма за развитие на читалищната дейност в община антоново за 2014 година
uploads -> Municipality of kaolinovo
uploads -> Информационен лист национален Референдум
uploads -> Избирателен списък (за публикуване на интернет страницата на общината)
uploads -> Избирателен списък част I (за публикуване)
proekti -> Община каолиново /опит в изпълнението на проекти/ реализирани проекти

Изтегляне 1.11 Mb.

Сподели с приятели: