Цели на опазване на защитената зоната съгласно (съгласно чл. 8, ал.1, т.2 от ЗБР) са:
-
Запазване на площа на природните местообитания и местообитания на видовете и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
-
Запазване на естественото състояние на природните местообитания на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези видов състав, характерни видове и условия на средата.
-
Възстановяване при необходимост на площа и естественото състояние на природните местообитания и местообитания на видовете, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.
Предмет на опазване:
Природни местообитания
|
91E0*
|
Алувиални гори с Alnus gnutinosa и Fraxinus excelsior
|
4060
|
Алпийски и бореални ерикоидни съобщества
|
4070*
|
Храстови съобщества с Pinus mugo
|
4080
|
Субарктични храсталаци от Salix spp.
|
5130
|
Съобщества от Juniperus communis върху варовик
|
6110*
|
Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi
|
6150
|
Силикатни алпийски и бореални тревни съобщества
|
6210*
|
Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик
|
6230*
|
Богати на видове картьови съобщества върху силикатен терен в планините
|
6410
|
Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви
|
6510
|
Низини сенокосни ливади
|
7140
|
Преходни блата и плаващи подвижни торфища
|
8110
|
Силикатни сипей от планинския до снежния пояс
|
8220
|
Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове
|
8230
|
Силикатни скали с пионерна растителност
|
8310
|
Неблагоустроени пещери
|
9110
|
Букови гори от типа Luzulo – Fagetum
|
9130
|
Букови гори от типа Asperulo – Fagetum
|
9180*
|
Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове
|
9170
|
Дъбови-габърови гори от типа Galio - Carpinetum
|
9410
|
Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс
|
62А0
|
Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества
|
62D0
|
Оро – мизийски ацидовилни тревни съобщества
|
91BA
|
Мизийски гори от обикновена ела
|
91D0*
|
Мочурни гори
|
91H0*
|
Панонски гори с Quercus pubescens
|
91М0
|
Балкано-панонски церово-горунови гори
|
91W0
|
Мизийски букови гори
|
3160
|
Естествени дистрофни езера
|
Бозайници
|
Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus)
|
Европейски вълк (Canis lupus)
|
Видра (Lutra lutra)
|
Дългокрил прилеп (Miniopterus schreib)
|
Остроух нощник (Myotis blythi)
|
Трицветен нощник (Myotis emarginatu)
|
Голям нощник (Myotis myot)
|
Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinu)
|
Малък подковонос (Rhinolophus hipposider)
|
Дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica)
|
Лалугер (Spermophilus citellu)
|
Кафява мечка (Ursus arct)
|
Пъстър пор (Vormela peregusna)
|
Птици
Видове включени в Прил.2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил.I на Дир.79/409/ЕЕС)
|
Полска бъбрица (Anthus campestris)
|
Ловен сокол (Falco cherrug)
|
Козодой (Caprimulgus europaeu)
|
Земеродно рибарче (Alcedo atthis)
|
Синявица (Coracias garrulus)
|
Сив кълвач (Picus canus)
|
Черен кълвач (Dryocopus martius)
|
Среден пъстър кълвач (Dendrocopos mediuс)
|
Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra)
|
Горска чучулига (Lullula arborea)
|
Скален орел (Aquila chrysaetos)
|
Малък креслив орел (Aquila pomarina)
|
Ливаден дърдавец (Crex crex)
|
Орел змияр (Circaetus gallicu)
|
Лещарка (Bonasa bonasia)
|
Пернатонога кукумявка (Aegolius funereus)
|
Бухал (Bubo bubo)
|
Малък орел (Hieraaetus pennatus)
|
Ръждива чапла (Ardea purpurea)
|
Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria)
|
Белогръб кълчав (Dendrocopos leucoto)
|
Полски блатар (Circus cyaneus)
|
Ливаден блатар (Circus pygargus)
|
Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus)
|
Черен щъркел (Ciconia nigra)
|
Осояд (Pernis apivorus)
|
Градинарска овесарка (Emberiza hortulana)
|
Белоопашат мишелов (Buteo rufinus)
|
Кръстат (царски) орел (Aquila heliaca)
|
Полубеловрата мухоловка (Ficedulasemitorquata)
|
Планински кеклик (Alectoris graeca graеca)
|
Малък воден бик (xobrychus minutus)
|
Голяма пъструшка (Porzana porzana)
|
Египетски лешояд (Neophron percnopterus)
|
Нощна чапла (Nycticorax nycticorax)
|
Земноводни и влечуги
|
Жълтокоремна бумка (Bombina variegata)
|
Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)
|
Риби
|
Черна балканска мряна (Barbus meridiona)
|
Миришка мряна (Barbus plebejus)
|
Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus)
|
Балкански щипок (Sabanejewia auratа)
|
Безгръбначни
|
Ручен рак (Austropotamobius torrentium)
|
Торбогнездица (Eriogaster catax)
|
Еуфидриас (Euphydryas aurinia)
|
Лицена (Lycaena dispar)
|
Макулинеа (Maculinea nausithous)
|
Полиматус (Polyommatus eroides)
|
Обикновен сечко (Cerambyx cerdo)
|
Бръмбър рогач (Lucanus cervus)
|
Буков сечко (Morimus funereu)
|
Алпийскиа розалия (Rosalia alpina)
|
Растения
|
Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum)
|
Карпатска тоция (Тozzia carpathi)
|
-
Шум
-
Въздействие на шума върху човека
Шумът е един от основните фактори с неблагоприятно въздействия върху населението в големите градове и представлява един от големите екологични проблеми на нашето време. Той засяга хората както физически, така и психически, смущавайки основно дейности като съня, почивката или общуването. От физична гледна точна шумът представлява звук, състоящ се от тонове, чийто честоти и интензитет имат случаен характер.
Шумът е свързан с много човешки дейности, но шумът от движение на пътния, железопътния и въздушния трафик е този, които има най-голямо въздействие. Това се явява проблем особено за градската среда: около 75% от населението на Европа живее в големите градове, а потоците от трафика продължават да се увеличават. Не случайно законодателството в областта урежда проблемите свързани с разработването на мерки за избягване, предотвратяване и намаляване на вредното въздействие на шума, целящи чрез тяхното осъществяване защита на човешкото здраве и околната среда, както и осигуряване качеството на живот на населението.
Развитието на промишленото производство, интензивното развитие на пътническите товарните и въздушните транспортни средства и масовия градски транспорт, са източници на шум, които предизвикват сериозни смущения върху хората. Шумът оказва въздействие върху:
-
Централната нервна система – преумора, смущения в психиката и паметта, главоболие, нарушен сън, увреждане на слуха, раздразнителнст и др.
-
вегетативната нервна система – усилен съдов тонус, циркулаторни прояви;
-
сърдечно-съдовата система – повишено кръвно налягане, нарушен сърдечен ритъм;
-
дихателна система – ускорено и повърхностно дишане;
-
храносмилателната система – забавено преминаване на храната през храносмилателните органи, различни по вид и степен увреждания на стомаха.
-
ендокринна система – промени в количеството на кръвната захар, повишаване на основната обмяна, задържане на вода в организъма;
-
слуха – при над 80 dB настъпва невъзвратимо увреждане на слуховия анализатор, а при над 120 dB – пълна глухота, която понякога настъпва изведнъж.
Действащ като стресов фактор, шумът атакува почти всички органи и системи. Индивидуално оценено въздействието на шума най-често се представя като: предизвиква раздразнение, главоболие, пречи на съня и почивката, затруднява възприемането на речта, пречи на умствената работа.
1.2.7.2. Показатели за шум и гранични стойности
Показатели за шум са физични величини, чрез които се определя шума в околната среда, като се отчитат границите и степента на дискомфорт на жителите, изложени на шум, в зависимост от характера на шума, времето на денонощието, предназначенията на помещенията за обитаване, характера на терените и зоните в и извън урбанизираните територии.
Нормирането на шума в Р. България се извършва с Наредба №6 от 26 юни 2006г. за показателите за шум в околната среда, отчитайки степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите на шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето (Обн. ДВ бр. 58 от 18 юли 2006г.) издадена от Министъра на здравеопазването и Министъра на околната среда и водите.
Показателите за шум, предмет на тази Наредба са дневно Lден, вечерно Lвечер, нощно Lнощ и денонощно L24 за нивото на шума.
Дневния период включва времето от 7 до 19 часа (с продължителност 12 часа), вечерния период включва времето от 19 до 23 часа (с продължителност 4 часа) и нощния период – времето от 23 до 7 часа (с продължителност 8 часа).
Граничните стойности на нивата на шума са дадени в таблицата по-долу:
Таблица 10. Гранични стойности на нивата на шума в различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях.
№
|
Територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях
|
Еквивалентно ниво на шума в dB (A)
|
ден
|
вечер
|
нощ
|
1
|
Жилищни зони и територии
|
55
|
50
|
45
|
2
|
Централни градски части
|
60
|
55
|
50
|
3
|
Територии, подложени на интензивен автомобилен трафик
|
60
|
55
|
50
|
4
|
Територии, подложени на релсов, железопътен и трамваен транспорт
|
65
|
60
|
55
|
5
|
Територии, подложени на въздействие на авиационен шум
|
65
|
65
|
55
|
6
|
Производствено-складови територии и зони
|
70
|
70
|
70
|
7
|
Зони за обществен и индивидуален отдих
|
45
|
40
|
35
|
8
|
Зони за лечебни заведения и санаториум
|
45
|
35
|
35
|
9
|
Зони за научно-изледователска дейност
|
45
|
40
|
35
|
10
|
Тихи зони извън агломерации
|
40
|
35
|
35
|
Забележка: Граничната стойност на максималното ниво на шума при прелитане на летателно средство над определена територия е 80dB (A)
|
-
Шум, чието ниво е по-голямо от 120 dB(A) се счита, че поврежда слуховия апарат;
-
Шум с ниво от 100 до 120 dB(A) за ниски честоти и 80-30dB за средни и високи честоти може да предизвика необратими изменения в органите на слуха и при продължително въздействие да доведе до болестно състояние;
-
Шум с нива от 50 до 80 dB(A) затруднява разбираемостта на говора;
-
Шумове с нива от около 50-60 dB(A) оказват вредно влияние върху нервната система на човека и смущават неговия труд и почивка.
1.2.7.3 Шумово натоварване в община Самоков
Неблагоприятната акустична обстановка в населените места на общината се формират край оживени пътища и магистрали и са в резултат от нарастващия трафик на МПС, неудачните градоустройствени решения без предвидена самозащита на населението, недостатъчната пропускателна способност на използваната транспортна мрежа и др.
Нивото на шум в гр. Самоков се наблюдава от 12 пункта, разположени в различни точки на града. Съгласно данните от Националния доклад за състоянието на околната среда, шумовото натоварване в община Самоков през 2013г. се е увеличил с по един пунк, в сравнение с 2012г.
С най-голям дял за шумово замърсяване в общината заема автотранспорта. За неговото повишаване роля играе увеличаващият се брой МПС, състоянието на пътната мрежа и нейната пропускателна способност. За транспортния шумов поток е характерна флуктуалност, периодичност и променлива интензивност. С най-висока интензивност, той се проявява в централната градска част, основно през работно време и делнични дни.
В зависимост от разглеждания район битовия шум има различно значение. В централната градска част, където са съсредоточени повечето обществени и увеселителни заведения шумът е с по-висока интензивност. В крайните жилищни квартали битовия шум е с по-високи нива в извънработно време, но те са сравнително ниски по отношение на централната част.
Шумът, породен от строителни дейности е характерен за районите в които се извършва строителство. Към настоящия момент значителни интензивни строителни мероприятия в общината не се осъществяват и поради това не се генерира сериозен строителен шум. Освен това този вид шум е ограничен по време (предимно в светлата част на денонощието) и е с невисок интензитет.
За промишленото шумово въздействие почти не може да се говори, тъй като намалява своя дял в общото шумово натоварване, поради намаляващото производство в общината и концентрирането му в промишлени зони.
-
Зелени площи в населените места
Неотменен компонент при създаване на здравословна жизнена среда е изграждането на зелена система. Зелените площи имат изключително важно значение за осигуряване на места за отдих и развлечения на населението, подобряването на градския климат, намаляването на шума, запрашеността и на вредните газове в атмосферата.
Зелената система на гр. Самоков е неразделна част от плановото му решение и обемно-пространствено изграждане. Тя въздейства пряко за подобряване на условията за обитаване и труд и ограничава негативните санитарно-хигиенни фактори – шум, замърсена атмосфера, електромагнитни и радиационни излъчвания, подобрява температурния баланс, микроклимата и други.
Зелените площи в общината са главно тревни площи с дървета и храсти. Основните видове дървета, използвани в озеленяването са: липа, кестен, американски ясен, бреза, каталпа и иглолистни видове – смърч, бял и черен бор и др.
Обектите на поддръжка в голямата си част са озеленените терени общинска собственост в гр. Самоков - към жилищни сгради и комплекси, прилежащи улични зелени площи и градинки. Съществуващите обществени озелени площи в строителната граница на града са твърде оскъдни и заемат сравнително малко площ от общатата територия на града. Разположени са дисперсно в градската структура на много на брой, но малки по площ места. Озеленените площи на общината се обединяват в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са озеленените площи, предназначени за широко обществено ползване – паркове, градини, детски площадки, улично озеленяване, извън селищни паркове и лесопаркове.
Поддръжката на озеленените площи е комплекс от манипулации извършвани в тях, осигуряващи добрия им вид в съответствие със сезонните изисквания и биологичните особености на растителността. Във функционално-териториалната организация на зелената система се поставят като основа и големите крайградски паркове като:
-
Парк Ридо – предлагащ възможност за ежедневен и седмичен отдих и пратикуване на различни видове спорт, както и панорамен изгед към град Самоков;
-
Хидропарк „Искър” – разположен по протежението на река Искър.
-
Лесопарк „Продановски рид” – разположен в северозападна посока.
В системата на градските паркове на общината се включват още територии по поречието на река „Бистрица” – на изток от градския стадион. Като компоненти на зелената система в гр. Самоков са установени и озеленени територии за ограничено и странично ползване – гробищни паркове.
Към момента са предприети различни мерки по поддържането и обновяването на зелените площи в общината в т.ч. са извършени дейности по обновяване на парк-градина паметник Христо Ботев, озеленяване и изграждане на въжена линия и пирадима в турстическа градина, обновяване и озеленяване на входно-изходните пространства в гр. Самоков, изграждане и озеленяване на детска площадка до хотел „Арена” и др.
Фиг.11 Туристическа градина-гр. Самоков
Фиг 12. Входно-изодни артерии на гр. Самоков
Същевременно с това в общината са изградени и асфалтиране нови улици, велоалеи, пешеходни пътеки и тротоари.
Редовно се извършва и поддържане чистотата на зелените площи, като тук дейностите влючват:
-
Метене, оборка, извозване на отпадъците до депото както и други дейности;
-
Извършване на ежегодни санитарни и подмладяващи резитби в озеленени площи на всички дървета на които се налага;
-
Сподели с приятели: |