Програма за опазване на околната среда на община Самоков 2016-2020г. Програма за опазване на околната среда на община самоков



страница11/17
Дата21.10.2017
Размер2.39 Mb.
#32867
ТипПрограма
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   17



Цели на опазване на защитената зоната съгласно (съгласно чл. 8, ал.1, т.2 от ЗБР) са:

  • Запазване на площа на природните местообитания и местообитания на видовете и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

  • Запазване на естественото състояние на природните местообитания на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези видов състав, характерни видове и условия на средата.

  • Възстановяване при необходимост на площа и естественото състояние на природните местообитания и местообитания на видовете, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Предмет на опазване:

Природни местообитания

91E0*

Алувиални гори с Alnus gnutinosa и Fraxinus excelsior

4060

Алпийски и бореални ерикоидни съобщества

4070*

Храстови съобщества с Pinus mugo

4080

Субарктични храсталаци от Salix spp.

5130

Съобщества от Juniperus communis върху варовик

6110*

Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi

6150

Силикатни алпийски и бореални тревни съобщества

6210*

Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик

6230*

Богати на видове картьови съобщества върху силикатен терен в планините

6410

Ливади с Molinia на карбонатни, торфени или глинести почви

6510

Низини сенокосни ливади

7140

Преходни блата и плаващи подвижни торфища

8110

Силикатни сипей от планинския до снежния пояс

8220

Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове

8230

Силикатни скали с пионерна растителност

8310

Неблагоустроени пещери

9110

Букови гори от типа LuzuloFagetum

9130

Букови гори от типа AsperuloFagetum

9180*

Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове

9170

Дъбови-габърови гори от типа Galio - Carpinetum

9410

Ацидофилни гори от Picea в планинския до алпийския пояс

62А0

Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества

62D0

Оро – мизийски ацидовилни тревни съобщества

91BA

Мизийски гори от обикновена ела

91D0*

Мочурни гори

91H0*

Панонски гори с Quercus pubescens

91М0

Балкано-панонски церово-горунови гори

91W0

Мизийски букови гори

3160

Естествени дистрофни езера

Бозайници

Широкоух прилеп (Barbastella barbastellus)

Европейски вълк (Canis lupus)

Видра (Lutra lutra)

Дългокрил прилеп (Miniopterus schreib)

Остроух нощник (Myotis blythi)

Трицветен нощник (Myotis emarginatu)

Голям нощник (Myotis myot)

Голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinu)

Малък подковонос (Rhinolophus hipposider)

Дива коза (Rupicapra rupicapra balcanica)

Лалугер (Spermophilus citellu)

Кафява мечка (Ursus arct)

Пъстър пор (Vormela peregusna)

Птици

Видове включени в Прил.2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил.I на Дир.79/409/ЕЕС)

Полска бъбрица (Anthus campestris)

Ловен сокол (Falco cherrug)

Козодой (Caprimulgus europaeu)

Земеродно рибарче (Alcedo atthis)

Синявица (Coracias garrulus)

Сив кълвач (Picus canus)

Черен кълвач (Dryocopus martius)

Среден пъстър кълвач (Dendrocopos mediuс)

Дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra)

Горска чучулига (Lullula arborea)

Скален орел (Aquila chrysaetos)

Малък креслив орел (Aquila pomarina)

Ливаден дърдавец (Crex crex)

Орел змияр (Circaetus gallicu)

Лещарка (Bonasa bonasia)

Пернатонога кукумявка (Aegolius funereus)

Бухал (Bubo bubo)

Малък орел (Hieraaetus pennatus)

Ръждива чапла (Ardea purpurea)

Ястребогушо коприварче (Sylvia nisoria)

Белогръб кълчав (Dendrocopos leucoto)

Полски блатар (Circus cyaneus)

Ливаден блатар (Circus pygargus)

Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus)

Черен щъркел (Ciconia nigra)

Осояд (Pernis apivorus)

Градинарска овесарка (Emberiza hortulana)

Белоопашат мишелов (Buteo rufinus)

Кръстат (царски) орел (Aquila heliaca)

Полубеловрата мухоловка (Ficedulasemitorquata)

Планински кеклик (Alectoris graeca graеca)

Малък воден бик (xobrychus minutus)

Голяма пъструшка (Porzana porzana)

Египетски лешояд (Neophron percnopterus)

Нощна чапла (Nycticorax nycticorax)

Земноводни и влечуги

Жълтокоремна бумка (Bombina variegata)

Голям гребенест тритон (Triturus karelinii)

Риби

Черна балканска мряна (Barbus meridiona)

Миришка мряна (Barbus plebejus)

Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus)

Балкански щипок (Sabanejewia auratа)

Безгръбначни

Ручен рак (Austropotamobius torrentium)

Торбогнездица (Eriogaster catax)

Еуфидриас (Euphydryas aurinia)

Лицена (Lycaena dispar)

Макулинеа (Maculinea nausithous)

Полиматус (Polyommatus eroides)

Обикновен сечко (Cerambyx cerdo)

Бръмбър рогач (Lucanus cervus)

Буков сечко (Morimus funereu)

Алпийскиа розалия (Rosalia alpina)

Растения

Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum)

Карпатска тоция (Тozzia carpathi)



      1. Шум

        1. Въздействие на шума върху човека

Шумът е един от основните фактори с неблагоприятно въздействия върху населението в големите градове и представлява един от големите екологични проблеми на нашето време. Той засяга хората както физически, така и психически, смущавайки основно дейности като съня, почивката или общуването. От физична гледна точна шумът представлява звук, състоящ се от тонове, чийто честоти и интензитет имат случаен характер.

Шумът е свързан с много човешки дейности, но шумът от движение на пътния, железопътния и въздушния трафик е този, които има най-голямо въздействие. Това се явява проблем особено за градската среда: около 75% от населението на Европа живее в големите градове, а потоците от трафика продължават да се увеличават. Не случайно законодателството в областта урежда проблемите свързани с разработването на мерки за избягване, предотвратяване и намаляване на вредното въздействие на шума, целящи чрез тяхното осъществяване защита на човешкото здраве и околната среда, както и осигуряване качеството на живот на населението.

Развитието на промишленото производство, интензивното развитие на пътническите товарните и въздушните транспортни средства и масовия градски транспорт, са източници на шум, които предизвикват сериозни смущения върху хората. Шумът оказва въздействие върху:


  • Централната нервна система – преумора, смущения в психиката и паметта, главоболие, нарушен сън, увреждане на слуха, раздразнителнст и др.

  • вегетативната нервна система – усилен съдов тонус, циркулаторни прояви;

  • сърдечно-съдовата система – повишено кръвно налягане, нарушен сърдечен ритъм;

  • дихателна система – ускорено и повърхностно дишане;

  • храносмилателната система – забавено преминаване на храната през храносмилателните органи, различни по вид и степен увреждания на стомаха.

  • ендокринна система – промени в количеството на кръвната захар, повишаване на основната обмяна, задържане на вода в организъма;

  • слуха – при над 80 dB настъпва невъзвратимо увреждане на слуховия анализатор, а при над 120 dB – пълна глухота, която понякога настъпва изведнъж.

Действащ като стресов фактор, шумът атакува почти всички органи и системи. Индивидуално оценено въздействието на шума най-често се представя като: предизвиква раздразнение, главоболие, пречи на съня и почивката, затруднява възприемането на речта, пречи на умствената работа.

1.2.7.2. Показатели за шум и гранични стойности

Показатели за шум са физични величини, чрез които се определя шума в околната среда, като се отчитат границите и степента на дискомфорт на жителите, изложени на шум, в зависимост от характера на шума, времето на денонощието, предназначенията на помещенията за обитаване, характера на терените и зоните в и извън урбанизираните територии.

Нормирането на шума в Р. България се извършва с Наредба №6 от 26 юни 2006г. за показателите за шум в околната среда, отчитайки степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите на шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето (Обн. ДВ бр. 58 от 18 юли 2006г.) издадена от Министъра на здравеопазването и Министъра на околната среда и водите.

Показателите за шум, предмет на тази Наредба са дневно Lден, вечерно Lвечер, нощно Lнощ и денонощно L24 за нивото на шума.

Дневния период включва времето от 7 до 19 часа (с продължителност 12 часа), вечерния период включва времето от 19 до 23 часа (с продължителност 4 часа) и нощния период – времето от 23 до 7 часа (с продължителност 8 часа).

Граничните стойности на нивата на шума са дадени в таблицата по-долу:



Таблица 10. Гранични стойности на нивата на шума в различните територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях.



Територии и устройствени зони в урбанизираните територии и извън тях

Еквивалентно ниво на шума в dB (A)

ден

вечер

нощ

1

Жилищни зони и територии

55

50

45

2

Централни градски части

60

55

50

3

Територии, подложени на интензивен автомобилен трафик

60

55

50

4

Територии, подложени на релсов, железопътен и трамваен транспорт

65

60

55

5

Територии, подложени на въздействие на авиационен шум

65

65

55

6

Производствено-складови територии и зони

70

70

70

7

Зони за обществен и индивидуален отдих

45

40

35

8

Зони за лечебни заведения и санаториум

45

35

35

9

Зони за научно-изледователска дейност

45

40

35

10

Тихи зони извън агломерации

40

35

35

Забележка: Граничната стойност на максималното ниво на шума при прелитане на летателно средство над определена територия е 80dB (A)



  • Шум, чието ниво е по-голямо от 120 dB(A) се счита, че поврежда слуховия апарат;

  • Шум с ниво от 100 до 120 dB(A) за ниски честоти и 80-30dB за средни и високи честоти може да предизвика необратими изменения в органите на слуха и при продължително въздействие да доведе до болестно състояние;

  • Шум с нива от 50 до 80 dB(A) затруднява разбираемостта на говора;

  • Шумове с нива от около 50-60 dB(A) оказват вредно влияние върху нервната система на човека и смущават неговия труд и почивка.

1.2.7.3 Шумово натоварване в община Самоков

Неблагоприятната акустична обстановка в населените места на общината се формират край оживени пътища и магистрали и са в резултат от нарастващия трафик на МПС, неудачните градоустройствени решения без предвидена самозащита на населението, недостатъчната пропускателна способност на използваната транспортна мрежа и др.

Нивото на шум в гр. Самоков се наблюдава от 12 пункта, разположени в различни точки на града. Съгласно данните от Националния доклад за състоянието на околната среда, шумовото натоварване в община Самоков през 2013г. се е увеличил с по един пунк, в сравнение с 2012г.

С най-голям дял за шумово замърсяване в общината заема автотранспорта. За неговото повишаване роля играе увеличаващият се брой МПС, състоянието на пътната мрежа и нейната пропускателна способност. За транспортния шумов поток е характерна флуктуалност, периодичност и променлива интензивност. С най-висока интензивност, той се проявява в централната градска част, основно през работно време и делнични дни.

В зависимост от разглеждания район битовия шум има различно значение. В централната градска част, където са съсредоточени повечето обществени и увеселителни заведения шумът е с по-висока интензивност. В крайните жилищни квартали битовия шум е с по-високи нива в извънработно време, но те са сравнително ниски по отношение на централната част.

Шумът, породен от строителни дейности е характерен за районите в които се извършва строителство. Към настоящия момент значителни интензивни строителни мероприятия в общината не се осъществяват и поради това не се генерира сериозен строителен шум. Освен това този вид шум е ограничен по време (предимно в светлата част на денонощието) и е с невисок интензитет.

За промишленото шумово въздействие почти не може да се говори, тъй като намалява своя дял в общото шумово натоварване, поради намаляващото производство в общината и концентрирането му в промишлени зони.


      1. Зелени площи в населените места

Неотменен компонент при създаване на здравословна жизнена среда е изграждането на зелена система. Зелените площи имат изключително важно значение за осигуряване на места за отдих и развлечения на населението, подобряването на градския климат, намаляването на шума, запрашеността и на вредните газове в атмосферата.

Зелената система на гр. Самоков е неразделна част от плановото му решение и обемно-пространствено изграждане. Тя въздейства пряко за подобряване на условията за обитаване и труд и ограничава негативните санитарно-хигиенни фактори – шум, замърсена атмосфера, електромагнитни и радиационни излъчвания, подобрява температурния баланс, микроклимата и други.

Зелените площи в общината са главно тревни площи с дървета и храсти. Основните видове дървета, използвани в озеленяването са: липа, кестен, американски ясен, бреза, каталпа и иглолистни видове – смърч, бял и черен бор и др.

Обектите на поддръжка в голямата си част са озеленените терени общинска собственост в гр. Самоков - към жилищни сгради и комплекси, прилежащи улични зелени площи и градинки. Съществуващите обществени озелени площи в строителната граница на града са твърде оскъдни и заемат сравнително малко площ от общатата територия на града. Разположени са дисперсно в градската структура на много на брой, но малки по площ места. Озеленените площи на общината се обединяват в зелена система, като средство за подобряване на микроклимата и хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението. Основа на зелената система са озеленените площи, предназначени за широко обществено ползване – паркове, градини, детски площадки, улично озеленяване, извън селищни паркове и лесопаркове.

Поддръжката на озеленените площи е комплекс от манипулации извършвани в тях, осигуряващи добрия им вид в съответствие със сезонните изисквания и биологичните особености на растителността. Във функционално-териториалната организация на зелената система се поставят като основа и големите крайградски паркове като:


  • Парк Ридо – предлагащ възможност за ежедневен и седмичен отдих и пратикуване на различни видове спорт, както и панорамен изгед към град Самоков;

  • Хидропарк „Искър” – разположен по протежението на река Искър.

  • Лесопарк „Продановски рид” – разположен в северозападна посока.

В системата на градските паркове на общината се включват още територии по поречието на река „Бистрица” – на изток от градския стадион. Като компоненти на зелената система в гр. Самоков са установени и озеленени територии за ограничено и странично ползване – гробищни паркове.

Към момента са предприети различни мерки по поддържането и обновяването на зелените площи в общината в т.ч. са извършени дейности по обновяване на парк-градина паметник Христо Ботев, озеленяване и изграждане на въжена линия и пирадима в турстическа градина, обновяване и озеленяване на входно-изходните пространства в гр. Самоков, изграждане и озеленяване на детска площадка до хотел „Арена” и др.





Фиг.11 Туристическа градина-гр. Самоков



Фиг 12. Входно-изодни артерии на гр. Самоков

Същевременно с това в общината са изградени и асфалтиране нови улици, велоалеи, пешеходни пътеки и тротоари.

Редовно се извършва и поддържане чистотата на зелените площи, като тук дейностите влючват:


  • Метене, оборка, извозване на отпадъците до депото както и други дейности;

  • Извършване на ежегодни санитарни и подмладяващи резитби в озеленени площи на всички дървета на които се налага;



      1. Каталог: wp-content -> uploads -> 2017
        2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017
        2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”
        2017 -> Синхрон медия” оод
        2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до
        2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици
        2017 -> До (Бенефициент- наименование)
        2017 -> Четвърто основно училище “ иван вазов”
        2017 -> Айфоны-москва рф +7(967)199-80-08 +7 (903) 558-01-95 (Москва)


        Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница