Програма за опазване на околната среда на община Самоков 2016-2020г. Програма за опазване на околната среда на община самоков



страница14/17
Дата21.10.2017
Размер2.39 Mb.
#32867
ТипПрограма
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17

1.2.11.6. Състояние на инфраструктурата

Достъпността, свързаността и инфраструктурното развитие се обоуславят от географското положение на общината, която обхваща територията на самоковската котловина и е разположена между планините Рила, Плана, Витоша и Ихтиманска средна гора и е средно на 950м. надморска височина. Урбанистичната характеристика е с ясно изразена концентрация в района на гр. Самоков, където живее преобладаващия брой от населението на общината. Града се определя като организирано ядро на селищната мрежа, което освен селата се допълва и от селищни образования с рекреационно туристически функции. Това са курорта „Боровец“, планински комплекс „Мальовица“ и Белчински минерални бани.

Община Самоков не попада в основните урбанизирани оси на развитие, свързани с транспортни направления от трансевропейска транспортна мрежа и на транспортните мрежи от Европейско значение. Общината е на второстепенната ос на развитие Кюстендил – Дупница – Самоков – Ихтиман. Това дава предимство на гр. Самоков при провеждане на нациналната политика за пространствено развитие свързана с достъпността и свързаността на районите и градските центрове.

1.2.11.7. Пътна мрежа и транспортна инфраструктура

Община Самоков е благоприятно разположена спрямо два от Общоевропейските транспортни коридори, минаващи през страната. Единият е коридор №8, АМ тракия и ж.п. линия София-Пловдив-Свиленград, които осигурява достъпа до общината от източна посока. Другия коридор е №4, АМ струма и ж.п. линия София-Солун, които осигурява връзка с общината от западна посока.

Второкласен път II -82 “София-Самоков-Боровец-Костенец” осигурява достъпа от София и международното летище до Самоков и курорта Боровец. Другият възможен достъп до София е по третокласен път III – 181 „София-Бистица-Железница-Алино“. А второкласния път II – 62 „Самоков-Дупница-Кюстендил“ осигурява връзките със съседните общини Дупница и Кюстендил.

Дължината на пътната мрежа на територията на общината е 236,6 км като по-голямата част от пътищата са второкласни и третокласни. Общинската пътна мрежа е с дължина 130 км и до голяма степен трасетата й осигуряват достъп от центъра на града до населените места в общината. Достъпът до другите населените места от общината се осъществява по третокласни и четвъртокласни пътища. Като основния проблем на общината към момента се явява недостига на средстава за поддържането на четвъртокласната пътна мрежа, което представлява нейно задължение.

Подобряване на техническите параметри и поддържане на доброто експоатационно състояние на основните „довеждащи“ пътища от София и от Дупница е задължително условие за бъдещо развитие на общината и курортно-техническите локализации. Във връзка с това е необходимо да бъде направен ремонт и реконструкция на съществуващите местни пътища, както и изграждане на нови обслужващи отсечки, както на състоянието на уличната мрежа вътре в населените места.

За развитието на уличната мрежа в гр. Самоков е разработена специализирана схема в рамките на ОУП. Тя се разглежда като първостепенна пътна мрежа от четвърти клас и се основава на входно-изходните главни улици към София, Дупница и Боровец.

От съществено значение за развитието на общината, ще бъде и реализирането на високоскоростна пътна връзка „Рила“, която ще свърже автомагистрала „Струма“ с автомагистрала „Тракия“.

По отношение на транспорта община Самоков се обслужва предимно от автомобилен транспорт. Транспортната мобилност към други градове в страната, населените места в общината и в самия град се осъществява от редовни автобусни линии.



1.2.11.8. Газификация

За пръв път в началото на 90-те години започва проучване на възможността за прокарване на газификация на гр. Самоков. През 1997 г. е пуснат първият газопровод на гр. Самоков с дължина 8 км., като първоначално обслужва предимно промишлените предприятия. Той е включен към транзитният газопровод Русия - Гърция – Македония. Газопроводът първоначално обслужва предимно промишлените предприятия, но съоръжението е така оразмерено, че да поеме цялата прогнозна консумация на природен газ в града и околността, включително и в курорта Боровец.

Битовата и обществено - административна газификация на община Самоков и Боровец стартира през 2001 г. Тя е с възможности да обхване целия град и околните села. Разпределителните газопроводи и отклонения покриват над 80 % от град и Боровец, което доближава общината до средно - европейските норми. Природния газ, които е с безпорни предимства, като екологично чист и икономичен, което го определя като опазващ състоянието на околната среда и снижаващ консумацията на електроенергия.

Капацитетът на изградената газопроводна система на територията на общината е с възможности за бъдещо развитие и захранване на големи консуматори, което е важен фактор за бъдещото социално-иконмическо развитие.

Степента на газификация в общината е предпоставка за постигане на енергийна ефективност, както в бита така и в промишлеността. Необходимо е подобряване на сградният фонд с цел снижаване потреблението и разходите за енергия.

Бъдещето развитие на общината и на курортно – туристическите локализации може напълно да разчита на газоснабдяване на нови обекти. Капацитетът на изградената газопроводна мрежа дава възможност за подаване на до 10 м3/час, при положение че налягането се увеличи на 12 вага. Предимствата на природния газ като екологично чист и екологичен енергоносител са безпосрни и наличието на вече изградена газоснабдителна система в гр. Самоков и к.к. Боровец, са изключително добра възможност за бъдещо енергозахранване.


1.2.11.9. Възобновяеми енергийни източници

Степента на газификация в общината представлява предпоставка за постигане на енергийната ефективност, както в бита така и в промишлеността. Потенциална възможност за постигане на по-добра енергийна ефективност са изграждането на фабрики за биогорива, подмяна на улично осветление, както и монтаж на слънчеви колектори.

В тази връзка е възможно да се изследват възможностите за добиване на енергия от възобновяеми енергийни източници – вятърна енергия, слънчева енергия и енергия от биомаса за задоволяване на местното потребление и производство на електроенергия.


  • Слънчева енергия

Достъпният потенциал на слънчевата енергия се определя след отчитането на редица основни фактори: неравномерно разпределение на енергийните ресурси на слънчевата енергия през отделните сезони на годината; физикогеографски особености на територията; ограничения при строителството и експлоатацията на слънчевите системи в специфични територии, като природни резервати, военни обекти и др.

Най-достъпни и икономически ефективни са технологиите за преобразуване на слънчевата енергия в топлина, включващи т.н. слънчеви колектори. Предимствата на слънчевите термични инсталации се заключават в следното: произвежда се екологична топлинна енергия; икономисват конвенционални горива и енергии; могат да се използват в райони, в които доставките на енергии и горива са затруднени.

По данни от Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници 2005-2015г. България условно е разделена на три региона в зависимост от интензивността на слънчевото греене.



Фиг. 15 Карта за теоритичен потенциал на слънчевата радиация в България

Източник: Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници 2005-2015г.

Община Самоков попада в така обособен (показан на фигурата по горе) Югоизточен и Югозападен регион. Средногодишната продължителност на слънчевото греене в този регион е от 500 h до 1 750 h - 1 650 kWh/m2 годишно.



Оценката на потенциала от биомаса изисква изключително внимателен и предпазлив подход тъй като става дума за ресурси които имат ограничен прираст и много други ценни приложения, включително осигуряване прехраната на хората и кислорода за атмосферата. Затова подходът е да се включват в потенциала само отпадъци от селското и горско стопанство, битови отпадъци, малоценна дървесина, която не намира друго приложение и отпада по естествени причини без да се използва, енергийни култури отглеждани на пустеещи земи и т.н.

От всички ВЕИ, биомасата (дървесината) е с най-голям принос в енергийния баланс на страната.

По данни на Национална дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници 2005-2015г, използването на биомаса за енергия ще доведе до:


  • Използване на биомаса за производство на електроенергия – очаквано производство в размер на 73 ktoe/год. и очаквано спестяване на емисии на ПГ в размер на 705 kt CO2 еквивалент/год.

  • Използване на биомаса за производство топлоенергия - очаквано производство в размер на 14 233 GWh/год. и очаквано спестяване на емисии на ПГ в размер на 4 270 kt CO2 еквивалент/год.



  • Вятърна енергия

Вятърната енергетика, в България, има незначителен принос в брутното производство на електроенергия в страната. През 2001 г. от вятърна енергия са произведени 35 MWhе (3 toe), през 2003 г. - 63 MWh (5.4 toe), а през 2004 г. -707 MWh (60.8 ktoe). Това показва, че развитието на вятърната енергетика в България се ускорява.

Възможността за усвояване на достъпния потенциал на вятърната енергия зависи от икономическите оценки на инвестициите и експлоатационните разходи по поддръжка на технологиите за трансформирането й. Бъдещото развитие на вятърната енергетика в подходящи планински зони и такива при по-ниски скорости на вятъра ще зависи и от прилагането на нови технически решения.

Въз основа на средногодишните стойности на енергийния потенциал на вятърната енергия, отчетени при височина 10 m над земната повърхност, на територията на страната теоретично са обособени три зони с различен ветрови потенциал. Община Самоков попада в Зона А (зона с малък ветрови потенциал). Тази зона включва равнинните части на релефа на страната (Дунавска равнина и Тракия), долините на река Струма и река Места и високите полета на Западна България. Характеристиките на тази зона са:


  • Среднагодишна скорост на вятъра от 2-3 м/сек;

  • Енергиен потенциал: 100 W/m2 ; (т.е. по-малко от 1 500 kWh/m2 годишно);

  • Средногодишната продължителност на интервала от скорости τ 5-25 m/s в тази зона е 900 h, което представлява около 10% от броя на часовете през годината (8 760 h).

В зоната с малък ветрови потенциал, в който попада и община Самоков, могат да могат да бъдат инсталирани вятърни генератори с мощности от няколко до няколко десетки kW. Възможно е евентуално включване на самостоятелни много-лопаткови генератори за трансформиране на вятърна енергия и на PV-хибридни (фотоволтаични) системи за водни помпи, мелници и т. н. Разположението на тези съоръжения е най-подходящо в зона с малък ветрови потенциал на онези места, където плътността на енергийния поток е над 100 W/m2 .

  • Хидроенергия

Енергийният потенциал на водния ресурс в страната се използва за производство на електроенергия от ВЕЦ и е силно зависим от сезонните и климатични условия. ВЕЦ активно участват при покриване на върхови товари, като в дни с максимално натоварване на системата използваната мощност от ВЕЦ достига 1 700-1 800 MW.

На територията на общината има потенциал и наличие на подходящи места за изграждане малки ВЕЦ по поречието на Черни Искър и Искър под Самоков.

Малките ВЕЦ могат да се изградят на течащи води, на питейни водопроводи, към стените на язовирите, както и на някои напоителни канали в хидромелиоративната система. Малките ВЕЦ са подходящи за отдалечени от електрическата мрежа потребители, могат да бъдат съоръжавани с българско технологично оборудване и се вписват добре в околната среда, без да нарушават екологичното равновесие.


      1. ФИНАНСОВИ ПОКАЗАТЕЛИ



        1. Икономическа активност

Националната Концепция за пространствено развитие 2014-2025г. класифицира град Самоков като град от 4-то йерархично ниво, което го обособява като град с важно значение за развитието на периферните селски и планински райони, с добра транспортна достъпност, демографска големина и налични функции с над общинско значение в сферата на икономиката.

Въпреки негативното въздействие на финансово-икономическата криза, приносът за община Самоков за икономическото развитие в област София се развива с устойчиви темпове.

През 2012г. в общината действат 20,19% от общия брой на предприятията в София област. Те формират съответно: 2,66% произведена продукция; 3,19% от приходите от дейността; 3,51% от нетните приходи от продажба.

Инвестиционната активност в дадена икономика предопределя качеството и темповете на икономически растеж. Като важен елемент от нея може да бъде изведен показателят разходи за придобиване на ДМА. През 2012 година общите разходи за придобиване на ДМА на територията на община Самоков са 37 296 хил. лв. Основен дял във формирането на тези разходи има третичният сектор, които формира 20,18 % от общите разходи, следван от вторичния - 7,9 % и на последно място е първичният сектор – 4,47 %.

За периода 2008 – 2012 г., в резултат на световната икономическа криза и нейното отражение в България, се наблюдава спад в обема на разходите за придобиване на ДМА в общината. Въпреки това през 2012 г. се отчита нарастване на общият обем разходи за придобиване на ДМА с 24,57 % спрямо 2011 г.


        1. Бюджет

Бюджетът на община Самоков бележи ръст в приходната част за 2013г., спрямо 2012 с 23%, а именно от 19 702 227 лв. през 2012 до 25 451 504,00 лв. през 2013 г.

Приоритетните области в бюджета на общината са осигуряване на финансови ресурси за обслужване на дейностите по образование и социални грижи, правилно и разумно планиране на инвестициите, съответно със собствени или европейски средства и осигуряване на средаства за съфинансиране на проекти по Оперативни програми на Европейския съюз по опазването на околната среда и поддържане на екологичното състояние.

Основна тежест за формирането на собствените бюджетни приходи през изминалия период имат неданъчните приходи, от тях такса битови отпадъци, която е най-голям дял. Докато при данъчните приходи в бюджета с най-голям размер е данъка върху недвижимите имоти, следван от данъка върху превозните средства и туристическия данък.

В следващата графика е предтавена структурата изразена в проценти на приходите в бюджета на общината, по информация от общинския план за развитие на община Самоков 2014-2020.





Фиг. 15 Структура на общинския бюджет (в %) на община Самоков

Източник: Общински план за развитие на община Самоков 2014-2020г.

        1. Инвестиции

Чуждестранните инвестиции в общината, които обхващат периода от 2008 до 2012 г. са в размер на 47 745,00 хил. евро. През 2012г. се наблюдава лек спат на чуждестранните инвестициите в общината спрямо 2011г.

За развитието на икономиката на общината от особенно значение са преките чуждестранни инвестиции. Освен с директното си значение за развитието на икономиката те са и индикатор за атрактивност на областта. През 2012г. чуждестранните инвестиции в общината са около 0.99% от тези за област София и въпреки увеличението им, те са недостатъчни за оживяването на икономиката в областта.



      1. ДЕМOГРАФСКИ ПОКАЗАТЕЛИ

        1. Население на общината по населени места

По данни от НСИ към 31.12.2015. наслението на община Самоков е 36 344 души, а, през 2014г – 36 449 души.

По признак пол структурата в общината е сравнително балансирана, като за 2015г. мъжете са с 1028 души по-малко от жените.
Таблица 17. Население на община Самоков по местоживеене и пол към 31.12.2015г.


Община

общо

В града

В селата

Всичко

Мъже

Жени

Всичко

Мъже

Жени

Всичко

Мъже

Жени

Самоков

36344

17658

18686

25610

12352

13258

10734

5306

5428

Източник: НСИ

През последните десет години броят на населението в общината намалява, което е спад приблизително 8,79 %. В рамките на последните няколко години, в периода 2007-2013 г., населението намалява с още 1 810 души, или с почти 5% спрямо 2007 г.

Разпределение на населението по населени места се характеризира с това, че основната част от жителите на общината са концентрирани в общинския център - гр. Самоков, където живеят 71,05 % от населението, при средно за страната градско население от 69,8 %. Класификацията на населените места в общината определя наличието на 1 град и 27 села. Средно големи села с население над 1000 жители са 2 (две), а именно с. Говедарци и с. Радуил. По същият критерии може да бъде определено и с. Широки Дол, чието население е малко под 1000 жители.

С население от 200 до 1000 жители са селата Бели Искър, Доспей, Райово, Белчин, Злокучене, Маджаре, Малка църква, Марица, Продановци, Ярлово, което ги квалифицира като малки. Много малки села са Ново Село – 92 жители, Яребковица – 2 жители, Белчински бани – 15 жители и село Лисец с 0 жители.


Таблица 18. Население по населени места и пол към 31.12.2013г.

Населено място

Общо

Мъже

Жени

Общо

36963

17954

19009

с. Алино

227

111

116

с. Бели Искър

593

291

302

с. Белчин

316

155

161

с.Белчински бани

15

8

7

с. Говедарци

1251

628

623

с. Горни Окол

192

85

107

с. Гуцал

126

61

65

с. Долни Окол

144

65

79

с. Доспей

575

269

306

с. Драгушиново

625

333

293

с. Злокушене

266

139

127

с. Клисура

189

91

98

с. Ковачевци

503

243

260

с. Лисец

0

0

0

с. Маджаре

280

140

140

с. Мала църква

435

200

235

с. Марица

713

362

351

с. Ново село

92

49

43

с. Поповяне

244

101

143

с. Продановци

495

252

243

с. Радуил

1046

518

528

с. Райово

688

336

352

с. Рельово

267

130

137

гр. Самоков

26263

12691

13572

с. Шипочане

132

54

78

с. Широки дол

905

459

446

с. Яребковица

2

1

1

с. Ярлово

378

182

196

Източник: НСИ
В трите най-големи села с. Говедарци, с. Радуил и с. Широки Дол са съсредоточени 30 % от селското население. Те се намират в стратегическа близост до важни транспортни точки, близки до туристически комплекси или до основни транспортни мрежи.
Демографската диспропорция в разпределението на жителите в населените места се отразява негативно върху цялостното икономическото развитие на територията на общината, както и намалява ефективността на социалните дейности, свързани с обслужване на отдалечени населени места с много малко население.

По географски принцип, демографското разпределение на населението оформя агломерационна област в самоковската низина с център гр. Самоков и разположените в близост до града села Доспей, Продановци и Драгушиново. Заедно с относително близките разположени села Райово, Широки дол, Злокучене и Бели Искър се формира относително малка територия съсредоточаваща 80 % от общото население на общината.





        1. Каталог: wp-content -> uploads -> 2017
          2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017
          2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”
          2017 -> Синхрон медия” оод
          2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до
          2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици
          2017 -> До (Бенефициент- наименование)
          2017 -> Четвърто основно училище “ иван вазов”
          2017 -> Айфоны-москва рф +7(967)199-80-08 +7 (903) 558-01-95 (Москва)


          Сподели с приятели:
1   ...   9   10   11   12   13   14   15   16   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница