Програма за опазване на околната среда община Хисар Март 2004 г., община Хисар основание

Намира се в двора на ЗК”Прогрес” и е в сравнително добро състояние. Същият се отремонтира през 2003 год. от специализирана фирма със средства от Министерството на околната средаи водите в размер на 29 081 лв. / безвъзмезна помощ от Предприятието за управление дейностите на околната среда към МОСВ/, а наличните негодни твърди и течни пестициди, ДДТ и др. се преопаковаха и складираха в обезопасените помещения, а складовете и замърсените площи в с. Черничево, с. Красново и с. Старо Железаре се почистиха и санираха и ликвидираха.

Няма провеждани анализи на почвите за установяване на остатъчно ниво на пестициди в тях. Нормите за допустимо остатъчно съдържание на пестициди в почвите са определени за различните видове хербициди, инсектициди и фунгициди.

5. Заблатени почви.
На територията на общината няма заблатени почви.
6. Ерозирали почви.
Големите наклони на терените, обемът и интензивността на валежите в съчетание с почвените условия са част от факторите, които определят интензивността на ерозията. Важно е да се има предвид, че скоростта на ерозия е различна при различните типове растителна покривка. Естествената ерозия се ускорява под влияние на човешката дейност. Незасетите обработваеми земи са подложени на около 30 пъти по-интензивни ерозионни процеси в сравнение с почви под горска покривка. Широколистните насаждения в горския фонд, със своите водозадържащи функции имат изключителна роля за предотвратяване на ерозионните процеси.

Незаконните масови сечи, провеждането на голи сечи и подмяната на широколистните с иглолистни култури провокира ерозионните процеси.

Не е известно на РИОСВ – Пловдив извършване на противоерозионни мероприятия поради това, че финансирането се извършва от МЗГ.
7. Вкислени и засолени почви.
Реакцията на почвата оказва съществено влияние върху почвообразувателния процес и върху почвеното плодородие. От нея зависят до голяма степен жизнената дейност на микроорганизмите, посоката на биохимичните процеси и достъпността на хранителните вещества за растенията. Прието е, че най-благоприятна за растенията е слабо киселата и неутрална реакция на почвата.

Няма информация за наличието на вкислени и засолени почви на територията на община Хисар.

Специфичните активности на изпитаните през 2002 и 2003 г. образци са в интервал:

36-55 Bq/kg за U-238

39-45 Bq/kg за Ra-226

45-49 Bq/kg за Tl-232

585-818 Bq/kg за K-40

11-24 Bq/kg за Cs-137

48-78 Bq/kg за Pb-210

и съвпадат с характерните за страната диапазони на тези радионуклиди.
ИЗВОДИ:
а) Достижения и силни страни:

• 
  Не се очаква превишения на нормите за съдържание на пестициди в почвата, поради това че използването им не е регулярна дейност в последните години, а стари замърсявания с пестициди не са идентифицирани.
  
• 
  Няма данни за силно ерозирали почви на територията на общината.
  
• 
  На територията на община Хисар няма предприятия потенциални замърсители с тежки метали.
  

б) Проблеми и слаби страни:

Обявена е за защитена със Заповед №4526/17.11.1975г. на МГОПС с площ 294.7 ха, с цел да се запази характерен и забележителен ландшафт на местността, включващ вековни букови гори с голямо разнообразие на растителни и животински видове, ползваща се за отдих и туризъм.

Защитената местност е държавна собственост, охранява се и се стопанисва от ДЛ – гр. Хисар под контрола на РИОСВ – Пловдив. Няма план за управление.
Защитена местност “Барикадите”
Прекатегоризирана е със заповед № РД – 332/31.03.2003г. на Министъра на околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 77/03.02.1986 г. на председателя на КОПС в защитена местност. Намира се в землищата на гр. Копривщица, община Копривщица и на село Старосел, община Хисар. Защитената местност е с площ 119,7 ха и е обявена за такава с цел опазване на вековна букова гора и характерен ландшафт с широколистни гори и ливадни съобщества.
Защитена местност “Чивира”
Прекатегоризирана е със заповед № РД – 326/31.03.2003г. на Министъра на околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 356 от 05.02.1966г. на председателя на КГГП в защитена местност. Намира се в землищата на с. Старосел, община Хисар и с. Каравелово, община Карлово.

Площта на защитената територия е 106,5 ха. Обявена е за такава с цел опазване на вековна букова гора и характерен ландшафт с широколистни горски и ливадни съобщества.

Съгласно изискванията на Закона за защитените територии природната забележителност следва да бъде категоризирана в защитена местност. Дъбовете с чаплова колония, които са на възраст над 200 г. се намират в частни ливади, които през есенно-зимния период се използват за пасище от местното население.

6.2. Фауна и видове обект на ловен туризъм.

Фауната на общината е взаимносвързана с определени екологични предпоставки, осигурявани от растителността, климата, водите, антропогенното въздействие. Според зоогеографското райониране община Хисар обхваща част от Предпланинския район и Горнотракйиския район на Медитеранската подобласт при н.в. от 200 до 1530м.

Тук обитават евросибирски и централноевропейски видове от преходно – средиземноморския фаунистичен комплекс.

Типични представители на евросибирските видове в България са: Лин (Tinca tinca) и Каракуда (Carassius carassius) - от рибите, Саблеклюн (Recurvirostra avosetta) - от птиците, Воден плъх (Arvicola terrestris) – от бозайниците, а от централноевропейските: Голям гребенест тритон (Triturus cristatus), Обикновен тритон (Triturus vulgaris), Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), Обикновена чесновница (Pelobates fuscus), Дъждовник (Salamandra salamandra) – от земноводните, Медянка (Coronela austriaca) – от влечугите, Златка (Martes martes), Дива европейска котка (Felis sylvestris), Лешников сънливец (Muscardinus avellanarius)и Обикновен сънливец (Glis glis ) - от бозайниците.

На територията на община Хисар благоприятни условия за развитие на дивечовите популации осигуряват дъбовите горски формации в Средна гора.

Обитаващите ловни видове тук са:

1. Сем. Еленови (Familia Cervidae)

• 
  Елен лопатар (Dama dama)
  
• 
  Сърна (Capreolus capreolus) – обитава района повсеместно с неравномерна гъстота.
  

• 
  Дива свиня (Sus scrofa) – обитава повсеместно района на ДЛ ”Хисар” със запас близък до нормалния и с неравномерна гъстота.
  

• 
  Заек (Lepus europaeus) – повсеместно разпространен с равномерна гъстота.
  

• 
  Катерица (Sciurus vulgaris) – повсеместно разпространена.
  

• 
  Glis glis (Съсел) – обитава ограничено широколистните гори.
  

• 
  Вълк (Canis lupus) – обитава високопланинските части на ДЛР.
  
• 
  Чакал (Canis aureus) – обитава повсеместно.
  
• 
  Лисица (Vulpes vulpes) – обитава повсеместно.
  

• 
  Дива котка (Felis sylvestris) – повсеместно разпространена в горските комплекси.
  

8. 
   Сем. Порови (Familia Mustelidae)
   

• 
  Белка (Martes foina) – повсеместно разпространение.
  
• 
  Черен пор (Mustela putorius) – обитава предимно около застроените площи.
  
• 
  Язовец (Meles meles) – разпространение в горските комплекси предимно около обработваемите площи.
  

1. 
   Сем. Фазанови (Familia Fasianidae)
   

• 
  Колхидски фазан (Fasianus colhicus)– отглежда се във фазанарии.
  
• 
  Яребица (Perdix perdix) – повсеместно разпространена в горските комплекси и около обработваемите площи.
  
• 
  Пъдпъдък (Coturnix cotur) – среща се по време на прелета в предоставените райони на СЛРБ.
  

2. 
   Сем. Гълъбови (Familia Columbidae)
   

• 
  Гривек (Columba palumbus) – разпространен в горските комплекси.
  
• 
  Гургулица (Streptopelia turtur) – повсеместно разпространена в районите на СЛРБ.
  
• 
  Гугутка (Streptopelia decaocto) – около населените места.
  

3. 
   Сем. Брегобегачи (Familia Charadriidae)
   

• 
  Горски бекас (Scolopax rusticola) – среща се рядко.
  

4. 
   Сем. Гъскови (Familia Anseridae)
   

• 
  Зеленоглава патица (Anas platirinchos) – среща се по време на прелета около язовирите на територията на общината.
  
• 
  Голяма белочела гъска (Anser albifrons) – по време на прелета в значително количество около язовирите в района.
  
• 
  Зимно бърне (Anas crecca) и Лятно бърне (Anas querquedula) – срещат се по време на прелета в язовирите.
  

1. 
   Сем. Шаранови (Familia Cyprinidae)
   

• 
  Шаран (Cyprinus carpio) – Естествено разпространен и изкуствено зарибяван на територията на лесничейството.
  
• 
  Каракуда (Carassius carassius) – Естествено разпространен в язовирите на територията на лесничейството.
  
• 
  Кефал (Leociscus cephalus) – Естествено разпространен в долните течения на реките и крайбрежията на язовирите.
  
• 
  Червеноперка (Scardinius erythrophtalmus) – Естествено разпространена в язовирите.
  
• 
  Уклей (Alburnus alburnus) – Естествено разпространен в язовирите.
  

Общинските заявени гори са 16 075 ха, признатите и върнати – 396 ха, а частните – 2 869 ха.

Разпределението на залесената площ на ДЛ ”Хисар” по дървесни видове е както следва:

• 
  Бял бор - 7,2 %
  
• 
  Смърч – 1,4 %
  
• 
  други иглолистни видове - 1,0 %
  
• 
  Бук – 12,4 %
  
• 
  Келяв габър – 6,0 %
  
• 
  Акация – 11,8 %
  
• 
  Габър – 3,1 %
  
• 
  Черен бор – 17,9 %
  
• 
  Дугласка ела – 0,3 %
  
• 
  Зимен дъб – 31,1 %
  
• 
  Благун – 1,8 %
  
• 
  Космат дъб – 0,3 %
  
• 
  Цер – 1,7 %
  
• 
  други широколистни видове – 4,0 %
  

Горските масиви са разположени вертикално в два пояса със съответните им подпояси:

1. 
   Подпояс на крайречните и лонгозни гори (от 0 до 700 м н.в.)
   

Освен тополи тук се срещатт и отделни акациеви култури.

2. 
   Подпояс на равнинно – хълмистите дъбови гори (от 0 до 500 м н.в.)
   

Естествената растителност в този пояс е представена главно от дървесни видове – благун, летен и зимен дъб, цер. Издънковите насаждения преобладават, а семенните – предимно от летен дъб и черна топола са едва 0,6 % от площта на подпояса.

По бреговете на реките и долната част на склоновете са се настанили някои по – влаголюбиви видове, като елши, тополи и трепетлики. Върху най – стръмните терени естествената горска растителност се състои от насаждения с преобладаващи видове - космат дъб и келяв габър смесени с мъждрян, клен, по - рядко от слабо продуктивни цер, благун, габър, бряст и др.

От иглолистните видове тук е залесявано с черен, бял и морски бор, атласки, ливански и деодарски кедър, дугласка ела и сребрист смърч. Широколистните са представени от сребролистната липа, различните видове дъбове – червен, зимен, летен дъб, благун, полски и планински ясен, мъждрян, явор, питомен и конски кестен, орехи, бадеми, тополи и много други.

Най – голямо участие имат черборовите култури, а бялборовите култури се срещат по – рядко. Останалите иглолистни култури имат по – ограничено разпространение.

От създадените широколистни култури най – голямо значение имат редово смесените промишлени култури от сребролистна липа и червен дъб. В техният състав често са внесени с по 2 - 3 десети и други видове – полски или планински ясен, явор, зимен дъб или благун. В този подпояс са създадени и всички горскоплодни култури в лесничейството. Това са предимно орехови култури.

Тук се намират и голяма част от акациевите култури и издънковите насаждения от акации.

3. 
   Подпояс на хълмисто – предпланинските смесени широколистни гори (от 500 до 700 м н.в.)
   

Естествената растителност заема 70,6 % от този подпояс. И тук основните дървесни видове са дъбовете, но благунът и церът отстъпват водещото място на зимния дъб. Появяват се отделни габърови и букови насаждения. Зимният дъб формира предимно чисти и смесени издънкови насаждения. В състава му участват освен другите дъбове и габър и бук, а единично се срещат клен, мъждрян, дива круша, джанка, сребролистна липа и др. В този подпояс още се срещат горунови насаждения и смесени благуново – церови насаждения с голям процент зимен дъб в тях. Келявият габър освен като подлес на места е образувал и отделни насаждения.

Културите създадени в подпояса на хълмисто – предпланинските гори са предимно черборови. Освен тях, тук са създадени и култури от бял бор. Боровите култури обикновено са смесени с по 2 – 3 десети издънкови дъбове, явор, сребролистна липа, бреза и други.

По - ограничено в този подпояс са създавани и широколистни култури. Това са единични чисти култури от червен дъб, акация и кестен и мъждрян. В смесените култури участие в една или друга степен взимат яворът, сребролистната липа, червеният дъб, брезата и издънковите дъбове.

1. 
   Подпояс на нископланинските гори от горун, бук и ела (от 700 до 1200 м н.в.).
   

Обликът на този подпояс дават горуновите насаждения, а на по - високите надморски височини започва да доминира букът. Насажденията от зимен дъб са предимно чисти или смесени с бук, габър и други видове дъб, с участие в състава единично или с по 1 – 2 десети на полски клен, мъждрян, трепетлика, сребролистна липа и други.

По – голямо значение в подпояса имат семенните букови насаждения, които са се запазили в районите на защитените територии – това са между 100 и 160 годишни насаждения.

Издънковите букови насаждения са по – млади. В състава им участват изкуствено внесени бор, смърч, зелена дугласка, бреза и други. Основните дървесни видове, от които са създадени повечето култури отново са иглолистни, но черният бор вече отстъпва мястото си на белия бор. Иглолистните култури са смесени с издънкови от бук, габър, зимен дъб, и по – рядко с бреза.

Единично тук се срещат зимендъбови и брезови култури.
2. Подпояс на среднопланинските гори от бук, ела и смърч

(от 1200 до 1700 м н.в.).

Състоянието на горите е задоволително от гледна точка на лесовъдските мероприятия с изключение на общинските, поради това че по силата на закона за възстановяване на собствеността в земи и гори от горски фонд се забраняваше всякаква дейност в тези гори до окончателното възстановяване на собствеността. Това важи главно за изкуствено създадените иглолистни гори. В тях по простата причина, че са създавани по стари схеми с голяма гъстота, биологичния процес на отпад в 30-40 год. гори е с голям процент, което води до влошаване на цялостното санитарно състояние на растителността, ако не се отстрани този отпад.

Значението на горите е многстранно - използват се като строителна и технологична суровина, за водоохранни, противиерозионни и украсни функции.

В последните няколко години се наблюдава тенденция на намаляване на обема на дърводобива.

За задоволяване нуждите на местното население се изразходва значителна част от добитата дървесина, главно дърва за огрев и в много малък обем строителна дървесина. Дърводобивът е затруднен от планинския терен и недобре развитата пътна мрежа.

Горите осигуряват още паша на голяма част от селскостопанските животни, листников фураж и сено от голите площи. В горите се добиват още значителни количества гъби, горски плодове и билки като Жълт кантарион (Hipericum perforatum) и Червен кантарион (Centaurea erythrea),Съсънка (Anemone pratensis) Бял равнец (Achilea millefolium) и Жълт равнец, Иглика (Primula veris), Мащерка (Thymus sp.), Ружа (Altaea officinalis), Бъз (Sambucus nigra), Шипка (Rosa canina), Глог (Crataegus monogyna), липов цвят и много други билки.

Голямо е и ловностопанското значение на горите. Екологичните условия благоприятстват развъждането на ценен дивеч (благороден елен, дива свиня, фазан и други), като създават добри условия за развитие и на ловния туризъм.
ИЗВОДИ:
а) Достижения и силни страни:
- Висок процент на залесеност на територията на общината.

- Задоволително състояние на горите.

- Условия в горите благоприятстват развитието на ловното стопанство.
б) Проблеми и слаби страни:
- Влошено санитарно състояние на растителността в общинските гори.

- Констатирани са незаконни сечи, които са характерни и за други общини в страната.

- Бракониерски прояви.

7. ШУМ.

Шумовото замърсяване в общината е не по-маловажен проблем от останалите замърсители. По територията на общината зависимостта е правопропорционална – по-голямо селище, по-голямо шумово натоварване.

Основните източници на шум са свързани с вътрешно селищния автомобилен и ЖП транспорт, както и различните дейности на населението с промишлен характер, работилници, търговски обекти и др. За част от територията на гр. Хисар, който е курортно селище, са валидни повишените изисквания за шумозащита.

За сравнение, съгласно Хигиенни норми № 0-64 за пределно допустими нива на звуково налягане в различните територии и зони на населените места, нормите са следните:

Мониторингови пунктове на територията на общината няма. Състоянието на акустичната обстановка се оценява косвено.

ИЗВОДИ:
а) Достижения и силни страни:

• 
  Град Хисар се характеризира със нормална шумова среда.
  
• 
  Няма случаи на регистрирано наднормено шумово натоварване.
  

б) Проблеми и слаби страни:

• 
  Състоянието на акустичната обстановка се оценява косвено.
  
• 
  Източници на шумово замърсяване се явяват автомобилния и ЖП транспорт, както и различните дейности на населението с промишлен характер (работилници, търговски обекти и др.).
  

Състояние на зелените площи по населени места:

Предвидените по застроителен и регулационен план зелени площи в по – голямата си част са реализирани. Неусвоени са само значителни части в кв. Веригово и кв. Момина баня. Град Хисар разполага с 3 големи парка и множество озеленени площи с обща площ 286,5 дка. Парковете са с твърде богат и разнообразен дървесен и храстов състав – ясен, явор, кедър, чинар, липа, кипарис, ела, бор, магнолия и др. В парковете има интересни архитектурни елементи, водопийни павильони, скулптурни фигури, детски площадки, летен театър.

Парковете публична общинска собственост в гр. Хисар са:

• 
  Парк “Мир и дружба” с площ 102 000 м ². Намира се в парцел II – парк, кв. 90 по плана на гр. Хисар. Граничи на изток, север и юг с улици, на запад – улица и крепостна стена.
  
• 
  Парк “Момина сълза” с площ 54 000 м ². Намира се в кв. 26 по плана на гр. Хисар. Граничи на изток с улица, на запад с улица, с къмпинг “Славеев дол”, на север – колонада, на юг с улица.
  
• 
  Парк “Момина баня” с площ 97 000 м ². Намира се в парцел I – парк, кв. 91 по плана на гр. Хисар. Граничи на изток, запад и север с улици, на юг с балнеосанаториум и частни имоти.
  
• 
  Парк “Централен” с площ 3 700 м ². Намира се в кв. 26 по плана на гр. Хисар. Граничи на изток, север и запад с улици, на юг с парк “Момина сълза”
  
• 
  Парк “Клюнка” с площ 18 800 м ². Намира се в кв. 48 и кв. 50 по плана на гр. Хисар. На изток, запад и север граничи с улици, на юг с дере.
  
• 
  Парк “Нов център” с площ 10 000 м ². Намира се в кв. 27 по плана на гр. Хисар. Граничи на изток, запад, север и юг улици.
  

С по – голяма интензивност се поддържат изградените зелени площи в центъра около фонтан “Голата жена”, срещу магазин “Аугуста”, двора на общинската администрация и ул. “Д. Благоев"

Един важен проблем при поддържането на парковете и градините е опазването растителността и изградените съоражения. Не са редки случаите на чупене на пейки, чупене на върховете на младите иглолистни дървета, кършене на храсти, чупене на осветителни тела.

Основен проблем за поддържането на зелената система е липсата на водоизточник за напояване.

Наложително е да се реши проблемът с напояването на парковете и зелените площи. Няколко години поред Общината насочва средства за изграждане на “Водопроводна мрежа за напояване на паркове и зелени площи”.

Друг неразрешен проблем е влизането с леки автомобили в парковете с водопийните за минерална вода. Влизането в парковете се ограничава чрез изкопаване на канавки, метални прегради, жив плет, но все още този проблем съществува.

Не са редки и случаите на нарушаване на зелените площи от пашата на животни в тях, както и преминаването им през парковете.

За гр. Хисар са изградени, но неподържани поради недостиг на финансови средства зелените площи в кварталната градинка “Клюнка”, около блоковете в кв. Момина баня, зелената площ над гарата, по ул. “Априлци”, жилищният комплекс, ул. “П. Каравелов”, ул. “Вела Пеева”, бул. “Иван Вазов” в кв. Веригово, паметника на Априлци с обща площ около 32 дка.

Зелена площ около 1 дка е изградена в центъра на селото и се поддържа в добро състояние.

Зелената част, предвидена по регулационен план е пред Кметството на селото и Читалищният дом в размер на 3,5 дка. Същата се поддържа в добро състояние.

Зелената площ, предвидена по регулационен план е пред Кметството и главната улица в размер на 4,9 дка. Поддържа се в добро състояние.

Зелената площ в размер на 1,5 дка е осъществена пред Културния дом. Поддържа се в добро състояние.

В селото са изградени 21 дка зелени площи пред Кметството и главната улица. Поддържат се в добро състояние.

В селото се поддържа зелена площ от 0,5 дка, намираща се пред училището. Състоянието на същата е добро.

Зелените площи изградени в селото възлизат на 35 дка, от които 30 дка обособени в парк до болницата и 5 дка по главната улица. Паркът не се поддържа, дървесната и храстовата растителност е занемарена и в значителна част е изсечена. Необходимо е да се извърши санитарно прочистване и внасяне на нова растителност.

В Красновски бани има изграден парк в близост до санаториалната база с обща площ 84,5 дка, а в центъра на Кметството 0,5 дка. Зелените площи се поддържат в добро състояние. Поради ежегодно изсичане на изсъхнали дървета е необходимо попълване на дървесните видове с нови.

В селото са изградени 8 дка зелена площ до Културния дом. Същите се поддържат в добро състояние. Необходимо е да се засадят нови дървета на мястото на изсечените тополи.

В селото има 21,5 дка зелени площи, от които 20 дка в двора на училището и 1,5 дка в центъра на селото. Поддържат се в задоволително състояние.

- Недостиг на финансови средства за поддържане на зелените площи.

- Чести нарушения в парковете и озеленените полщи, изразяващи се в чупене на пейки, чупене на върховете на младите дървета, кършене на храсти, чупене на осветителни тела.