Програма за опазване на околната среда община Хисар Март 2004 г., община Хисар основание

Организирано сметосъбиране в общината се практикува само в гр. Хисар и селата Михилци, Черничево, Ново Железаре и Старо Железаре. В останалите населени места сметта се извозва от населението на селските сметища. Чести са случаите на изхвърляне предимно битови и строителни отпадъци извън границите на сметищата, като по този начин се създават локални сметища около населените места.

Натрупваните на градското и селските сметища отпадъци периодично се уплътняват с булдозер и се запръстяват. Проблем при извършване на тази дейност са недостатъчните финансови средства. Друг проблем е липсата на екологична култура у гражданите и заангажираност с проблемите на третирането на отпадъците.

В гр. Хисар и селата Михилци , Черничево, Ново железаре и Старо Железаре се използват съдове за сметоизвозване тип 4 м³ контейнери и тип “ Бобър “ както следва:

за гр. Хисар

- тип “ Бобър “ -132 бр. на обществени места и 9бр. на фирми

- тип 4 м³ 30 бр. на обществени места и 48 бр. на фирми

за с. Михилци

- тип 4 м³ - 9 бр.

за с. Черничево

-тип 4 м³ - 12 бр.

за с. Ново Железаре

- тип 4 м³ - 6 бр.

за с. Старо Железаре

- тип 4 м³ - 9 бр.

Броят на обхванатото в организирано сметосъбиране население е 10 505 души в общо 5 населени места, което е 69 % от населението в общината. Необхванатото население е 4 739 души / 31 % /. Дейността по сметосъбирането и извозването на отпадъците в тези населени места се извършваот общинската фирма ЕООД “БКС” гр. Хисар. Общия брой работници заети с дейностите по чистотата е общо 18 - 10 метачки , 5 сметосъбирачи и 3 шофьори.

Фирмата разполага със следната техника:

• 
  1бр. трактор с ремарке
  
• 
  1бр. автомобил “Мерцесес” – сметосъбирачка
  
• 
  2бр. автомобила ГАЗ 53 – контейнеровози
  
• 
  1бр. автомобил “ИФА” – автометачка
  

От постигнатото до момента в сферата на управлението на отпадъците може да се направят следните изводи:

• 
  Общинска програма по управление на отпадъците;
  
• 
  Общинска наредба за дейностите по управление на отпадъците;
  
• 
  Организирано сметосъбиране обхващащо 69 % от населението на Общината.
  

б) Проблеми и слаби страни:

• 
  Липсват фирмени програми по управление на отпадъците.
  
• 
  Образуване на голям брой локални сметища около и в населените места.
  
• 
  Не са обхванати всички населени места в системата за организирано сметосъбиране.
  
• 
  Не се извършва разделно събиране на отпадъците от бита, а също и на болничните отпадъци.
  
• 
  Не се рециклират отпадъците от опаковки и други битови отпадъци.
  
• 
  Таксите за битови отпадъци, като се събират на общинско ниво не покриват всички разходи за тяхното събиране и депониране съгласно нормативните изисквания.
  
• 
  Всички сметища на територията на Общината се намират на терени, които не са отредени за такъв род дейности (не са проведени процедури по отреждане на площадките за сметища, няма проектна документация).
  
• 
  Не са правени проучвания за въздействието на сметищата върху почвите, подпочвените води и въздуха.
  

1. 
   Обща характеристика на почвите.
   

Разнообразния релеф, геоложки строеж и местоположение на гр. Хисар предопределят твърде широкото разпространение на различни по състав почви. Преобладаващи като относително съотношение са кафявите горски почви, следвани от канелено – подзолистите. Относително най – слабо са разпространени хумусно – карбонатни и ливадно – канелени почви.

Формирали са се изцяло под влияние на горската растителност, а почвообразуващите скали в този район са представени единствено от гранита.

В зависимост от богатството им, влажността, изложението и наклона на терена както и от дървесната растителност кафявите горски почви се разделят на три подтипа: кафяви горски тъмни, кафяви горски преходни и кафяви горски светли.

Кафявите горски почви са разпространени по билото на Средна гора приблизително от 500 м н.в. нагоре. В тази компактно еднородна почвена среда има единствен остров от от планинско ливадни почви – северозападно от комплекс “Бунтовна”.

Формирали са се под преобладаващото влияние на горската растелност – сухи гори /предимно дъбови и габърови комплекси/, прекъсвани или смесени с храстови формации и тревни масиви. Почвообразуващите скали в този район са гранитите и конгломератите.

Канелено – подзолистите почви /плитки/ обхващат склоновете от юг и изток на планината, като на югоизток включват в очертанията си част от Хисар /кв. Момина баня и Веригово/, прилежащата територия на с.Михилци, югоизточните хълмове до с. Песнопой и терени, непосредствено прилежащи на Красновски бани.

Излужени канелени горски почви /плитки/ са разположени компактно в югозападната част на разглежданата територия – югозападно от пътя Беловица – Красново и навлизат в съседната територия на селищна система Стрелча.

Излужени канелени горски почви /дълбоки/ заемат най – южните склонове на Средна гора около селищата Кръстевич, Красново и Хисар.

Дълбоки канелено – подзолисти и канелено – хумусни силно излужени са почвените видове, разпространени широко около селишата Старосел, Паничери, Иван Вазово, Песнопой, Беловица и частично Старо Железаре и кв.Миромир на гр. Хисар.

Срещат се около селищата Старо Железаре, Ново Железаре и Черничево.

Образували са се след настаняването на тревиста растителност върху алувиалните почви, под влияние на която е започнало формирането на почвени хоризонти.

Разпространени са главно по поречието на р.Стряма и селищата Мътеница, частично Паничери и Старо Железаре.
Ерозирани излужени канелени почви. Срещат се само южно от с. Ново Железаре.

Общо канелените горски почви се отличават с понижено естествено плодородие. Върху тях след прилагане на мелиоративни мероприятия могат успешно да виреят почти всички житни, някои от индустриалните и овощни култури, зеленчуци и др.

Алувиалните и алувиално – ливадните почви се отличават с понижено естествено плодородие. Те имат лек механичен състав и рохкав строеж, не са пластични, имат малко съпротивление. При добра обработка и благоприятен въздушен режим върху тях виреят добре различни зеленчуци.

2. 
   Замърсяване на почви с тежки метали и нефтопродукти
   

В Община Хисар няма производства, които да замърсяват почвите с тежки метали /олово, мед, цинк, арсен, кадмий, никел, хром/ и нефтопродукти. Възможно е частично локално замърсяване с нефтопродукти в района на бензиностанциите на територията на общината, но за това няма данни. /Нормата за допустимо съдържание на нефтопродукти в почвата е 300 мг/кг почва/.

Като единствен значим източник на замърсяване с оловни аерозоли могат да бъдат идентифицирани моторните превозни средства с бензинови двигатели. Потенциално замърсени с олово са земи в крайпътните зони с ширина 15-25 метра. През района не преминават главни и първокласни пътища, което обуславя по-малка интензивност на трафика. Съществуващата пътна мрежа обслужва главно нуждите на местното население. Междуселищният обществен транспорт разполага с автобусен парк изцяло на дизелово гориво. Независимо, че няма конкретни изследвания, въз основа на горепосочените обстоятелства може да се направи извода, че няма наднормено ниво на замърсяване с тежки метали на почвите в района.
3. Замърсяване на почви с нитрати.
Обработваемите земи в района на общината се характеризират със занижено плодородие, поради което се налага използването на естествени и изкуствени торове за подобряване на техните качества. С възстановяването на частната собственост върху земята практиката по наторяване премина към безконтролно наторяване с естествени торове и изкуствени торове. Няма информация за извръшвани анализи на почвени проби от района за замърсяване с нитрати.
4. Замърсяване на почви с пестициди.
В района на община Хисар са извършени анализи на почвени проби за съдържание на забранени хлорорганични пестициди през 1999 г. в пункт в землище на гр. Хисар и през 2000 г. в землище на с. Паничери. Резултатите от анализите показват, че това са остатъчни количества от предишно прилагани пестициди за селскостопански нужди.

Имайки предвид, че пестицидите са забранени, количествата са остатъчни и са продукт на протичащи в почвата процеси на микробиологичен разпад.

От така анализираните почвени проби не е установено надвишаване на ПДК. В община Хисар не се извършват почвени анализи за тежки метали, засоляване и вкисляване на почвата.

По данни на РИОСВ от 2002 г. има общо 5 склада за съхранение на залежали пестициди с изтекъл срок на годност с общо количество 33 113 кг твърди и 16 605 л течни на територията на община Хисар.