Програма за опазване на околната среда община Хисар Март 2004 г., община Хисар основание

Измереният по пунктовете в Пловдивска област гама фон през 2001 г. е в интервал 0.12 Sv/h и е естествен за района.

Измерената мощност на еквивалентната доза /гама фон/ през 2002г. и 2003 г. в пунктовете на територията на Община Хисар е в интервала 0.14-0.16 Sv/h и е естествена за този район на страната.

За 2001 г. определените специфични активности на радионуклидите в почвените проби от същите пунктове са в диапазони:

15 Bq/kg - 157 Bq/kg за U-238;

15 Bq/kg - 99 Bq/kg за Ra-226;

9 Bq/kg - 88 Bq/kg за Th-232;

148 Bq/kg - 1 142 Bq/kg за К- 40 и са в рамките на естествената за българските почви стойности.

Определените през 2001 г. специфични активности на техногенния радионуклид Cs-137 са в интервал 3 Bq/kg – 199 Bq/kg. Различията в стойностите могат да се обяснят с различното отложено количество по време на аварията, вида почва, особености на терена и възможности за миграция на този елемент.

За периода 2002 г. - 2003 г. специфичните активности на изпитаните образци са в интервал:

36-55 Bq/kg за U-238

39-45 Bq/kg за Ra-226

45-49 Bq/kg за Tl-232

585-818 Bq/kg за K-40

11-24 Bq/kg за Cs-137

48-78 Bq/kg за Pb-210

и съвпадат с характерните за страната диапазони на тези радионуклиди.
ИЗВОДИ:
а) Достижения и силни страни:

• 
  На територията на Община Хисар има 2 постоянни пункта за мониторинг на радиационното състояние на околната среда – в гр. Хисар и с. Кръстевич.
  
• 
  Няма потенциални замърсители с радиоактивност.
  

б) Проблеми и слаби страни:

• 
  Няма констатирани.
  

Членове: Пенка Апостолова Рахова

Пенка Йотова Ганева

Атанас Петров Куковски

Христо Иванов Рачев

10.2. Структури в Общинска администрация, които са ангажирани с опазването на околната среда:

- Отдел “ ТСУ и С “

- Сектор “ Строителство, екология и инвеститорски контрол ”

- младши експерт “ Екология “

3. 
   Общински наредби в областта на опазването на околната среда.
   

• 
  Наредба № 1 за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община Хисар
  
• 
  Наредба № 1 за организацията и финансирането на дейностите по третиране на твърди битови отпадъци на територията на Община Хисар.
  

11. 
    СОЦИАЛНО - ИКОНОМИЧЕСКИ ФАКТОРИ.
    

Икономическото състояние на общината се определя от туризма, селското стопанство и по – слабо развитата промишленост.

Туризмът е огромен потенциал, влияещ върху икономическото състояние на общината.

На територията на общината има възможности за развитие на следните видове туризъм:

• 
  Културно-познавателен
  

• 
  Балнеология
  

• 
  Екотуризъм
  

• 
  Трекинг
  

• 
  Конгресен туризъм
  

11.1. Промишленост.

СПИСЪК НА ЗАВЕДЕНИЯТА ЗА ХРАНЕНЕ И РАЗВЛЕЧЕНИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНАТА

- ресторанти - 14 , от които 13 в гр. Хисар

- кафе – аперативи – 50, от които 38 в гр. Хисар

- кафенета 7, от които 7 в гр. Хисар

- кафе – сладкарници – 5, от които 3 в гр. Хисар

- снек барове – 2, от които 2 в гр. Хисар

- дневни барове – 4, от които 4 в гр. Хисар

- дискотеки – 1 в гр. Хисар

- бирарии – 2, от които 2 в гр. Хисар

- пивници – 2, от които 1 в гр. Хисар

- други 14

Броят на магазините е над 76, от които 66 са за хранителни стоки от тях 47 са в гр. Хисар.

По данни от 2003 г. обработваната земя е 160 520 дка, от която 61 337 дка обработвана от частни стопани, 16 896 дка – от арендатори и 82 287 дка – от кооперации.

За 2003 г. са засети 20 850 дка пшеница, 7 380 дка ечемик, 1000 дка пролетен ечемик, 8 560 дка ръж, 2 270 дка тритикали, 650 дка зимна маслодайна рапица, 1 100 дка царевица за зърно, 900 дка овес, 8 000 дка слънчоглед, 2 000 дка пипер, 150 дка домати /полски/, 150 дка корнишони.

От трайните насаждения 570 дка са ябълки, 8 010 дка сливи, 2 342 дка вишни, 873 дка череши, 14 380 лозя винени, 1 290 дка лозя десертни, 45 дка ягоди, 90 дка малини, 855 дка рози, 325 дка лавандула.

Основно в общината са застъпени зърнено – пшеничните култури, тютюн, овошки и лозя.

По информация от м. октомври 2002 г. животновъдството по видове и бр. глави общината е представено от 2 775 бр. говеда, 36 бр. бивола, 4 580 бр. свине, 10 638 бр. овце, 7 808 бр. кози, 43 380 бр. птици, 4 500 бр. бройлери, 1 393 бр. пчелни семейства.

3. 
   Заетост.
   

По данни на дирекция Бюро по труда “Марица” общият брой на регистрираните търсещи работа лица в община Хисар в края на м. октомври 2003 г. е 843 души.

Равнището на безработицата в общината е 13,99 % и е едно от най – високите във ДБТ “Марица”. Традиционно доминира групата без квалификация – 598 души, с работническа професия – 115 души, специалисти – 99 души. В образователната структура с най – голям дял са тези с професионално и основно образование – 417 души, няколко с по – ниско – 94, със средно образование – 282 и с висше и полувисше – 50 души. В действителност броят на безработните в общината е по – голям поради слабата им информираност.


11.4. Инженерна инфраструктура
В общината са телефонизирани всички населени места и са оборудвани АТЦ в гр. Хисар, с. Михилци, с. Черничево, с. С.Железаре, с. Н.Железаре, с. Старосел, с.Красново, с. Кръстевич, с. Беловица. В гр. Хисар има изградена аналогова телефонна централа с 3400 телефонни поста. Телефонната мрежа в града е въздушна и кабелна като преобладаващата е кабелната с дължина около 36 км. Първичната не достига всички постове в кв. Веригово и кв. Момина баня, които се захранват с вторична телефонна мрежа. С прекарване на оптичния кабел Пловдив – Карлово минаващ през Хисар са отпуснати нови 400 бр. абонати на ведомства, фирми и частни лица.

Община Хисар като цяло е с развита пътна мрежа. Уличната мрежа е с дължина 252 км, от която 165 км е благоустроена с трайна настилка (асфалт, пътни ивици, паважи, трошенокаменна настилка), а 87 км са неблагоустроени.

Републиканската пътна мрежа за Общината е с дължина 63,4 км и включва път II клас – път П – 64 Пловдив – Карлово (в района на с. Михилци) с дължина 4 км и пътища III клас с обща дължина 59,4 км.

Третокласните пътища на територията на Общината са:

• 
  път ІІІ – 642 с. Михилци – гр. Хисар – с. Черничево – с. Калояново
  
• 
  път ІІІ – 646 с. Беловица – с. Красново – с. Кръстевич - гр. Панагюрище
  
• 
  път III – 6061 с. Черничево – с. Старосел – с. Красново
  

За гр. Хисар благоустроените улици, включително тези от републиканската пътна мрежа и от IV клас са с дължина 42,5 км, а неблагоустроените улици, включително неотворените - с дължина 29,5 км.

За селата благоустроените улици са с дължина 44,5 км, а неблагоустроените с дължина 57,5 км.

Реконструкцията, ремонта и поддържането на републиканската пътна мрежа се извършва от Изпълнителна Агенция “Пътища”, гр. София, а на територията на Пловдивска област – от Областно пътно управление гр. Пловдив.

Пътищата от IV клас, както и местните пътища се реконструират, ремонтират и поддържат от Община Хисар.

През 2003 година се извършва рехабилитация на второкласната пътна мрежа (път ІІ – 62) в района на с. Михилци.

Уличната мрежа за гр. Хисар, без кварталите, е с приложена регулация и благоустроена. Не е приложена уличната регулация само за кв. Парилките, кв. 90 (северно от “Балкантурист”) и района на плажа.

Уличната мрежа в града, без кварталите, е благоустроена с трайни настилки от асфалт и значителна част от паважна настилка. Част от изградените с асфалтова настилка улични платна поради износеност се нуждаят от изкъртване.

От основен ремонт и изкърпване се нуждаят над 50 % от благоустроените улици в селата от Общината. В по – голямата част от населените места е необходимо да се извърши и благоустрояване на улиците, което е включено в стратегията на Общината.
12. ФИНАНСОВИ ФАКТОРИ.
12.1. Сравнителен анализ на бюджетните приходи на община Хисар.
12.1.1. Всичко приходи.
Таблица 1. Всичко приходи (в хил.лв.)

	1999	2000	2001	2002	2003
Община Хисар	2 253	2 420	2 105	3 055	3 206
Общо за страната

Таблица 2. Всичко приходи на 1 жител ( в лв.)

Таблица 3. Всичко приходи на Община Хисар в сравнение със средните стойности за страната (средно за страната = 100)

12.1.2. Структура на бюджетните приходи.

Разглеждания период е характерен със стартирането на финансовата децентрализация на общините, която стартира през 2002г. и продължи през 2003г. Основната цел на финансовата децентрализация е предоставянето на публични услуги по количество, качество и цени съответстващи на потребностите и съобразени с възможностите на гражданите, на основата на устойчиво и дългосрочно балансиране на разходните отговорности на общините със стабилни приходоизточници и ефективен граждански контрол. В тази връзка приходите по общинския бюджет са разделени условно на “държавни приходи” – споделени данъци и субсидии и “общински приходи”- имуществени данъци и неданъчни приходи.”Държавните дейности” възложени на общините се финансират с “държавни приходи”, а “общинските дейности” се финансират с “общински приходи” и изравнителна субсидия. За да бъде анализиран разглеждания период ще бъде приложен един и същи принцип на групиране на приходите за целия период.

Табл.4 Приходи на общината за периода 1999-2003г.

Фиг.1 Общински приходи

В табл.4 и фиг.1 са представени обобщени данни за динамиката и структурата на общинските приходи през разглеждания период. Поради голямата разновидност на характера на приходите, ще ги обобщим в три основни групи:

• 
  Държавни трансфери – споделени данъци и субсидии;
  
• 
  Местни приходи – местни данъци, местни такси и други местни приходи;
  
• 
  Други приходи – трансферни средства, заемни средства и др;
  

В табл.5 и фиг.2 се наблюдава най-голям относителен дял на държавните трансфери, което е обяснимо с най-голямото процентно участие на делигираните от държавата дейности. През 2003г. държавните трансфери отбелязват спад поради преминаването на дирекциите “Социално подпомагане” на финансиране на МТСП.

Приходи	1999г.	2000г.	2001г.	2002г.	2003г.
държавни трансфери	63.83	63.02	62.93	69.27	58.29
в т.ч. спод.данъци	25.12	21.3	25.58	19.42	24.41
Субсидии	38.71	41.72	37.35	49.85	33.88
местни приходи	25.83	31.83	26.51	24.48	27.62
в т.ч. местни данъци	7.41	7.03	6.16	6.32	7.47
в т.ч. местни такси	13.24	10.83	12.51	11.38	12.51
Др.мест.прих.	5.18	13.97	7.84	6.78	7.64
Други приходи	10.34	5.15	10.56	6.25	14.09
ОБЩО:	100.00	100.00	100.00	100.00	100.00

Фиг.2а Приходи по бюджета / в лева/

Бюджетните разходи се анализират в два разреза: по функции и по параграфи. Данните за структурата на разходите по първата класификация са представени в Таблица 6 и на фиг.3.

Фиг.3. Структура на разходите по функции

• 
  През разглеждания период делът на разходите за здравеопазване в общинския бюджет рязко намалява. Причината за това е, че определени дейности преминаха на финансиране от МЗ и НЗОК;
  
• 
  Образованието има най-голям относителен дял в общинските разходи;
  
• 
  Относителния дял на социалното подпомагане е втори по големина след този на образованието до 2002г. и до тогава бележи най-голям прираст. Като изключим структурните промени, свързани с въвеждането на нови видове помощи, това се дължи на общото влошаване на състоянието на общинската икономика и нарастващата бедност. От 2003г.от общинско финансиране отпаднаха и разходите за заплати, осигуровки и издръжка на дирекциите ”Социално подпомагане” и частта от социалните помощи за сметка на общината, което обяснява резкия спад на разходите през 2003г;
  
• 
  През разглеждания период разходите за “БКС” – дейностите са сравнително постоянни, но ако изключим ЛКВ ще отстраним фактора зависимост от РБ.
  

Табл.6. Структура на разходите във функция “БКС” по дейности

След 2001г. разходите във всички дейности без “Чистота” запазват един постоянен ръст. Дейност “Чистота” завършва 2001г. с 44 559 лв. неразплатени разходи, които са изплатени през 2002г. в резултат на което, графиката отбелязва силен ръст през 2002г, а през 2003г. плащанията се отнасят само за съответната година и графиката отбелязва спад, но този спад не означава свиване на разходите, а наличие на аномалии в плащанията от предходните години.

Дейност “Чистота” е дейност изцяло финансирана с общински приходи. До голяма степен размера на разходите зависи от постъпилите приходи от такса “Битови отпадъци”. По тази причина ще разгледаме прихода и разхода на такса “Битови отпадъци”:

	1999г.	2000г.	2001г.	2002г.	2003г.
ПРИХОД: Начален план	180 000	160 000	148 680	226 468	240 888
Окончателен план	145 228	136 139	152 311	207 072	240 888
Отчет 31.12	145 228	136 139	152 311	207 072	199 168
РАЗХОД: Начален план	146 000	160 000	148 680	226 468	240 888
Окончат.план	143 325	165 785	121 543	208 780	240 888
Отчет 31.12.	143 325	165 785	121 543	208 780	198 133
в това число:
Сметосъбир.и сметоизвозв.	95 289	93 869	79 645	127 811	107 602
Чистота	43 196	63 436	36 726	71 840	76 502
Компостно поле	4 840	8 480	5 171	9 129	14 029

Анализирайки данните от таблица ....... се очертават следните по-важни изводи:

• 
  По събираемостта на приходите има още какво да се желае, т.к. изпълнението е средно около 85% /като изключим 2001г./.
  
• 
  Разходите за сметосъбиране, сметоизвозване, чистота и поддържане на компостно поле бележат постоянен ръст, като най-голям ръст бележат последните.
  
• 
  При увеличение на събираемостта на приходите и запазване на същия ръст на увеличение на разходите, ще могат да се насочат средства за закупуване на контейнери тип “Бобър”, с които дейността по сметосъбиране и сметоизвозване ще бъде икономически по - изгодна и постепенно ще се осигури необходимото количество бобри и за останалите селища на общината и включването им в организираното сметопочистване и сметоизвозване.
  

Структурата на бюджетните разходи по параграфи е представена в табл.7 и фиг.4 и 5

• 
  Делът на трудовите разходи и разходите за веществена издръжка спадат;
  
• 
  Наблюдава се нарастване на делът на трансферните и на капиталовите плащания;
  

Фиг. 4а. Трансферни плащания по източници на финансиране

Ако групираме разходите в две групи: текущи разходи и инвестиционни разходи /фиг 4б./ капиталовите - бележат ръст за сметка на текущите.


Фиг.5 Текущи и капиталови разходи

Но за да бъде обективен анализа ще проследим източника на финансиране на капиталовите разходи.

Фиг.6 Капиталови разходи по източници на финансиране

Имайки предвид източника на финансиране на капиталовите разходи – целеви субсидии от ЦБ за капиталови разходи – при изразходването им са спазени изискванията и приоритетите определени в ДБ. Средствата са изразходвани за водоснабдяване, битова канализация и благоустройство на улици / Фиг. 6а /.

Фиг.7

От графиката е видно, че в условията на децентрализация на общинските бюджети неразплатените разходи в Община Хисар през 2002г. чувствително намаляват, а през 2003г. те са окончателно разплатени без това да се е отразило на ръста на разходите.

През разглежданият период във фонд “Екология” на Общината са постъпвали незначителни приходи /2.5% от постъпленията във фонд “Приватизация”/. От тези средства е извършен ремонт на контейнери, ползван е вътрешен заем за бюджета, а от 31.01.2002г. фонда е закрит и остатъкът от 2 283лв. е прехвърлен в бюджетната сметка на Община Хисар.

Основни изводи:

• 
  През разглеждания период финансовото състояние на Общината зависи до голяма степен от размера на субсидиите от РБ.
  
• 
  Общинските приходи нарастват, но отбелязват един сравнително постоянен относителен дял от общинския бюджет.
  
• 
  Нараства делът на средствата постъпващи в общинския бюджет от външни източници /допълнителни плащания, трансферни сметки и др./, които Общината не планира но администрира и отчита.
  
• 
  При положение, че заложените приходи по бюджета за 2004г. се изпълнят на 100% и при наличието на преходния остатък от 2003г. Общината ще може да осъществи задълженията си по разхода на бюджета.
  

НАСЕЛЕНИЕ НА ОБЩИНА ХИСАР ПО ДАННИ ОТ М.ФЕВРУАРИ 2003 Г.