Програма за опазване на околната среда община Хисар Март 2004 г., община Хисар основание

град Хисар

1.ДЮЛИТЕ 18.6

2.МОМИНА БАНЯ 206.818

3.ВЕРИГОВО /ХИСАР-6/ 69.074 4.САИТЕ /КАРАТОПРАК/ 37.134

1.КАЛИНКАТА/БАИРА/ 104.615

2.ДРЕНАКА/ПОТОКА/ 20.579

3.ЛОЗЯТА 9.906

4.БАИРА 5.948

село Старо Железаре

1.ПАПАЗ ДЕРЕ – 1 104.615

2.ПАПАЗ ДЕРЕ – 2 20.579

3.ПАПАЗ ДЕРЕ – 3 9.948

4.ГЕРЕНДЖИКА 123.370

5.АЗМАКА 2.174

6.ЮРАТА 7.489

7.ПАМУКЧИЙКАТА 20.458

8.ВОДОЕМА 21.070

9.РЕДЖЕПИЦА 4.692

1.КОЛАК ДЕРЕ 25.489

2.СЕЛСКИ ГЬОЛ /НОВО ЖЕЛЕЗАРЕ/ 711.289

3.АЗМАКА 10.114

1.КАВАКА 799.182

2.ДЪБРАВА 1 62.147

3.ДЪБРАВА 2 3.924

4.ГРУЙНОВО ДЕРЕ 128.199

5.ПОД РАКИДЖИЙНИЦАТА 8.777

6.ТАРЕВСКО ДЕРЕ 97.243

7.БЕЛЕСИС 39.954

8.СТАРИТЕ ЛОЗЯ 1 1.048

9.СТАРИТЕ ЛОЗЯ 2 1.279

10.СТАРИТЕ ЛОЗЯ3 1.146

село Мътеница
1. АЛМАЛЪКА /МЪТЕНИЦА – 2/ 218.881

2. ПОРТА БААЛА 41.678

2.БАНСКИ ДОЛ 463.576

3.РАКОВИЦА 27.023

4.ДЪБРАВАТА 141.051

5.МАНЕВ ДОЛ 129.248
село Красново
1.МЪГЛОВИ ЛИВАДИ 37.021

2.КЕРЕЗЛЪКА 56.842

3.ОРЕШАКА 31.449

4.ГОРЕН КОЗЛУК /КРАСНОВО – 8/ 34.647

5.ДОЛЕН КОЗЛУК /КРАСНОВО – 7/ 39.994

6.ГОРСКИ ПЪТ 17.429

1.ЛЕЩАКА 70.780

2.ДО ГРОБИЩЕТО 6.680

3.ДРЕНАКА /КРЪСТЕВИЧ – 3/ 60.856

4.ТАШ БУНАР 47.829
село Беловица
1.КОРУДЖАКА /БЕЛОВИЦА/ 164.491

2.КИНЛЯКА 121.895

/язовирът е в землището на с. Красново/

СПИСЪК НА ЯЗОВИРИТЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ХИСАР, ЗА КОИТО НЯМА АКТОВЕ ЗА ПУБЛИЧНА ОБЩИНСКА СОБСТВЕНОСТ

ЯЗОВИР ПЛОЩ/ДКА./

2.РИБАРНИКА 2 4.778

3.РИБАРНИКА 3 3.547

4.ХИСАР-8 99.439

ПОТЕНЦИАЛНО ОПАСНИ ЯЗОВИРИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ХИСАР

Язовир “Дюлите”

Намира се в землището на гр. Хисар, кв. Момина баня в м.“Долайски ливади” с площ 18,6 дка. Полезният обем на язовира е 65 000 м ³. Граничи с мера и трайни насаждения. Язовирът служи за напояване.
Язовир “Хисар – 6”

Намира се в землището на гр. Хисар, кв. Веригово с площ 56,2 дка. Създаден е през 1958 г. Общият завирен обем на язовира е 223 000 м ³. Водоизточник на язовира е р.Каварджийка, а водосборната му област е 6,3 км. Основното му предназначение е за напояване на 600дка земеделски площи, но се използва и за рибовъдство.

Язовира се намира в местността “Алмалъка” землището на с. Мътеница. Създадене през 1959 г. Водоизточници на язовира са р. Мътеница и канал от язовир “Мътеница – 1”. Общият му завирен обем е 2 160 000 м ³, а залятата площ – 160 дка. Водосборната област на язовира е 0,9 км. Предназначението на язовира е за напояване.

Изграден е на р. Селски гьол в местността “Янковия бряст” на около 2,4 км югозападно от с. Ново Железаре през 1956 г. Основното му предназначение е за напояване на около 12 000 км земеделски площи.

Общият завирен обем на язовира е 3 250 000 м ³, а залятата площ 789 дка. Водоизточник на язовира е р. Селски гьол, а водосборната област е 1,2 км.

Язовир “Раковица”

Язовирът е изграден на р. Пясъчник на около 3,6 км северозападно от с. Старосел през 1970 г. с основно предназначение за гравитачно напояване на 3 000 дка земеделски площи. Общият завирен обем на язовира е 1 000 000 м ³. Залятата площ е 75 дка. Водоизточник на язовира е р. Пясъчник, а водосборната област е 19,5 км. Язовирът се използва освен за напояване и за рибовъдство.
Язовир “Маньов дол”

Изграден е на р. Маньов дол на около 2,8 км западно от с.Старосел през 1966 г. с основно предназначение за напояване на земеделски площи от 4 265 дка. Общият завирен обем на язовира е 1 000 000 м ³, а залятата площ – 112 дка. Водоизточници на язовира са р. Маньов дол и вододовеждащ канал от язовир “Раковица”, а водосборната област – 5,8 км. Язовирът се използва и за рибовъдство.

Изграден е на р. Козлово дере на около 3,5 км северозападно от с. Красново през 1964 г. с основно предназначение за напояване на 500 дка земеделски площи. Общият завирен обем на язовира е 250 000 м ³, а залятата площ 40 дка. Водоизточник на язовира е р. Козлово дере, а водосборната област – 4,5 км.

Изграден е на р. Козлово дере на около 3,5 км северозападно от с. Красново през 1966 г. с основно предназначение за напояване на 200 дка земеделски площи. Под язовира на около 450 м от язовирната стена, на същото дере е изграден язовир “Красново – 7”, като разликата в котите на стените е 20.0 м.

Общият завирен обем на язовира е 180 000 м ³, а залятата площ – 45 дка. Водоизточник на язовира е р. Козлово дере, а водосборната област – 4,5 км.
Язовир “Беловица - 2”

Изграден е на около 3,5 км югозападно от с. Беловица в местността “Кинляка” през 1959 г. с основно предназначение за напояване на 1 000 дка земеделски площи. Общият завирен обем на язовира е 415 000 м ³, залятата площ е 130 дка. Водоизточникът на язовира е Паткул чешма, а водосборната област – 8,3 км.

Изграден е на р. Юрушка на около 3 км западно от с. Крушево в местността “Полицата” през 1960 г. с основно предназначение за гравитачно напояване на 2 300 дка земеделски площи.

Общият завирен обем на язовира е 990 000 м ³, а залятата площ – 142 дка. Водоизточник е р. Юрушка, а водосборната област 21,7 км.
Язовир “Кръстевич – 3”

Изграден е през 1966 г. на около 2 км северно от с. Кръстевич в местността “Ташбунар” с основно предназначение за напояване на 500 дка земеделски площи. Общият завирен обем на язовира е 400 000 м ³, а залятата площ - 60,856 дка. Водоизточник на язовира са дере и канал, а водосборната област – 9,7 км.

1.Хисар, мрежа за замърсени отпадни води.

Канализацията за замърсени отпадъчни води (битова канализация) на гр.Хисар – централна градска част е проектирана през 1959 г. и е изградена в средата на 60 ^те години (1962 – 1968г.). По отношение на канала за замърсени отпадни води може да се каже, че е изграден по проект с малки изключения.

Мрежата се състои от бетонови тръби с кръгло сечение и диаметри между  200 и  800 и има обща дължина 29 км.

Битовата канализация в централната градска част на Хисар е изградена почти 100 %. Включени са домакинствата, обществените сгради, курортните заведения, рехабилитационните центрове, комплексите за почивка и отдих, а също така и малките промишлени предприятия. От общо 6 бани към канализацията е включена само “Момина баня” – нова. Отпадните води се събират в 4 главни колектора, които се съединяват по течението на водата в дерето и постъпват в ПСОВ Хисар. Каналите са достатъчно оразмерени.

Въпреки, че по проект е предвидена разделна канализация, след събирането на трите главни колектора е изграден дъждовен преливник с едностранен преливен праг, откъдето част от отпадните води чрез отливен канал с  800 директно се излива в дерето.

Друг дъждовен преливник се намира на главен колектор I ( 600). Той е построен допълнително за поемане на дъждовните води при силен дъжд и представлява тръбен преливник, от където отливния канал  400 директно се излива в едно от деретата.

По проект, в изпълнение и в действителност тук става дума за смесена канализационна мрежа, тъй като част от дъждовните улуци от покривите и дворовете е включена в битовия канал. Освен това може да се каже, че поне една част от уличните дъждовни води (където няма дъждовни канали и улични дъждоприемни шахти) попадат чрез капаците на шахтите в каналите за отпадни води.

Канализацията в централната част на града е разделна, изпълнена с бетонови тръби с преобладаващ диаметър  200, който диаметър е недостатъчен и не отговаря на изискванията.

2. Мрежа за дъждовна вода - Хисар

Непосредствено след пускане в експлоатация на канализационната мрежа за замърсени отпадни води и ПСОВ в Хисар е изградена допълнителна частична мрежа за локално отвеждане на дъждовни води. Дъждовната мрежа се ограничава до няколко локални отводнителни канали само за улици.Материалът за дъждовните канали също е бетон с кръгло сечение и диаметри между  300 и  800 мм. Oбщата дължина на дъждовната мрежа е около 4 500 м. Цялата събрана дъждовна вода се отвежда без да се пречисти в трите дерета, които също се вливат в язовир “Синята река”.

От изграждането им и двете мрежи (за замърсени отпадъчни води и за дъждовна вода не са съществено разширени. Частичната мрежа за квартал “Каяджика” (истинска разделна канализация) е напълно изградена в периода 1981 – 1987 г. по проект.

3.Частична мрежа – кв.Момина баня

От 1990 г. се изгражда друга частична канализационна мрежа в кв.Момина баня. Голяма част от мрежата както и от довеждащия колектор до ПСОВ Хисар не е довършена.

Тази частична канализационна мрежа е проектирана и изградена като смесена. Материалът на каналите е също бетон с кръгло сечение и диаметри между  300 и  1000 мм. Довеждащия колектор до ПСОВ ( 300 от дъждовния преливник) е изграден само частично (около 2,2 км., обща дължина 5,1 км.). Предвидено бе продължаване на довеждащия колектор до ПСОВ Хисар и да се включи кв. Момина баня към съществуващата ПСОВ Хисар. В мрежата са предвидени няколко преливника, но те обаче или не са изградени или са израдени частично и следователно не функционират. В момента отпадъчните води (битови и промишлени ) на кв. Момина баня се отвеждат непречистени в дерето респ. в септични ями. За квартал Момина баня има изготвен работен проект за цялостна канализация на същия.Проектът предвижда изграждането на вътрешната мрежа с два главни клона и външен довеждащ колектор до ПСОВ. Реализацията на проекта е започнала от 1990 г., като до сега са изпълнени 2,1 км вътрешна мрежа, при обща дължина на същата 18 км и 2,2 км от външния довеждащ колектор при обща дължина на същия 5 км.

4.Частична мрежа - кв. Веригово

В кв. Веригово са изградени частични канализации – един колектор с  200 от бетон на ул.”Антон Билкин”, който е изграден на училище “Климент Охридски” и е присъединен към битовата канализация на гр. Хисар. Освен това съществуват отделни клонове, които са изградени на ул. “Бреза”, “Зли дол” и “Априлци” без разрешителни, по собствена инициатива. Тези отпадни води са включени отчасти към битовата канализация на Хисар и представляват къси канални участъци, които се оттичат в намиращия се наблизо приемник. Тези клонове не са напълно заснети. Като цяло са много плитки – на около 1м дълбочина.

5.кв. Миромир

Квартал Миромир няма канализация.
3.6. Състояние на мрежите и необходимост от саниране.
1.Мрежа за замърсена отпадъчна вода – Хисар.

Без взети мерки за защита бетоновите тръби са подложени на биогенна корозия от сярна киселина. Тъй като голяма част от тези тръби са остарели /около 35 год./ този вид корозия вероятно е в напреднал стадий.

Необходимо е тръбите да бъдат подменени с каменинови, РVС или от стъклопласт. Тези материали се отличават с висока устойчивост спрямо киселини и основи и голяма устойчивост на износване.

Проблеми с оттичането се появяват само на няколко места. В повечето случаи това се дължи на претоварване на отделни клонове / 200/ при дъжд, които са оразмерявани за поемане на битова отпадна вода. Стига се до обратно подприщване в съответния клон. Наводняване на мазетата не са рядкост, тъй като липсват обратни клапи.

Тези явления се наблюдават най – вече на улиците: “Антон Билкин”, “Бузлуджа”, “Ген. Гурко” и “ Гео Милев”. На тези улици няма дъждовна канализация, диаметърът на всички канали за битови отпадни води е  200 мм. Особено проблематично е положението на ул. “Бузлуджа”, тъй като тук негативно влияят неправилните включвания от жилищния квартал в горната част на улицата.

В отделни клонове има прблеми с оттичането на отпадните води поради голямото сечение и малкия наклон на канала, което при сухо време води до утаяване в канала, а при силен дъжд може да се получи обратно подприщване.

Друг проблем на канализацията е запушен участък на довеждащия колектор след дъждовния преливник I. От него при сухо време в ПСОВ Хисар постъпват само 15 л/сек., а останалите 40 – 50 л/сек. Изтичат през преливния праг от близкото дере.

Към мрежата за дъждовна вода гр. Хисар са включени само улични дъждоприемни шахти.

От 1963г. в гр. Хисар е изградена пречиствателна станция за отпадни води, която обхваща само централната градска част на Хисар. Изпълнено е само едно механично стъпало, без биологично и химично пречистване. Довеждащият колектор до ПСОВ Хисар след дъждовния преливник е запушен като голяма част от отпадните води се отвеждат непречистени директно в дерето.

В момента към ПСОВ Хисар постъпват едва 15 л/сек, а общото количество отпадна вода при сухо време надхвърля 50 л/сек.

Приемник на пречистените отпадни води е язовир “Синята река”, който се използва предимно за напояване на над 2 000 дка обработваеми земеделски земи.

Данни за язовира: завирен обем: V = 2 300 000 м³

залята площ: 61,1 ha

водосборна зона: 19,50 км²

годишен отток, при 50% обезпеченост:2,838 мил/м³

при 75% обезпеченост: 2,072 мил/м³

Q_max = 0,1% - 107 м³/сек.

= 1% - 65,8 м³/сек.

= 3% - 48,60 м³/сек.

В гр.Хисар, както и селата Михилци, Черничево и Старо Железаре се водоснабдяват от 6 бр. тръбни шахтови кладенци, изградени на водовземна тераса на р. Стряма с проектен дебит от 320 л/сек. Реално се ползват около 150 –180 л/сек.

От помпената станция, два подема и прекъсвателна шахта до гр. Хисар – водата се доставя чрез два паралелни етернитови захранващи водопроводи, съответно с диаметър  250 /изпълнен през 1959 год. и частично реконструиран с РVС тръби през 1997 год./ и с  546, изпълнен през 1976 год.

Вътрешната водопроводна мрежа е изпълнена на 100 % и е от около 80 % етернитови /азбесто – циментови/ тръби с диаметър от  60 до  150 и около 20 % стоманени тръби с диаметър от  60 до  250.

За останалите селища от общината водоснабдяването се извършва както следва:

От шахтови тръбни кладенци за селата Паничери, Ново Железаре, Красново и групата Беловица и Мало Крушево.

В с.Красново проблемен е въпросът с водоснабдяването на курорта Красновски бани с питейна вода. За Красновски бани не е изградена второстепенна улична мрежа за питейна вода, захранваща всички застроени имоти.

Красновски бани са водоснабдени с питейна вода с водопровод от с. Красново. Той е етернитов, амортизиран и в лошо състояние. Наложителна е неговата подмяна.

В с.Старосел водоснабдявнето е речно от р.”Раковица”, от 2 тръбни кладенеца от местността “Евче” – с дебит 4,5 л/сек и 4 бр. тръбношахтови кладенци от м. “Дъбравата” с общ дебит 15,8 л/сек.

Необходимо е да се подобри пречистването на реката от речното водохващане от р.”Раковица” и същото да продължи да се ползва за водоснабдяване на селото и водозахранване на тракийските храмове над с. Старосел.

Другият съществен проблем за селото е реконструкцията на вътрешната водопроводна мрежа, за което има изготвен работен проект от 1996 г.

В с.Кръстевич има изцяло речно водоснабдяване, което съществува от 1936 г. Поради малкото водно количество в реката през летния сезон и първата половина на есента се налага въвеждането на режимно водоснабдяване на селото. Вследствие на лошото състояние на наличните пречиствателни съоражения, подаваната вода към консуматора е с влошени питейни, физико – механични и биологични качества, особено при гниенето на шумата от дърветата във вододайната зона и при по обилен дъжд.

Предвид на недостатъчното водно количество и режимното водоснабдяване от 1984 г. Община Хисар започна строителство на допълнително водоснабдяване на селото от същата река.

Обектът е завършен и са подготвени документите за приемателна комисия за 2004 год.

За цялостно решаване на проблема с водоснабдяването на селото следва да се търси друго алтернативно решение, като се използват други водоизточници (сондажни кладенци).

Необходима е и частична реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа.

В по – голямата си част водопроводната мрежа в населените места в Общината е изпълнена от етернитови тръби, представляващи над 90 % от цялата водопроводна мрежа и с преобладаващи параметри от  60 до  125. Останалата част е от стоманени тръби и около 2 км с полиетиленови тръби (PE-HD), изпълнени през последните години.

Изградената с етернитови тръби водопроводна мрежа е с отдавна изтекъл срок на годност и по нея има постоянни аварии и течове.

Наложително е като цяло поетапно реконструиране и подмяна на амортизираната етернитова водопроводна мрежа в населените места от община Хисар.

За гр. Хисар е необходимо да се извърши подмяна на амортизираните водопроводни мрежи и затваряне на водопроводни пръстени.
3.8.Основни замърсители на територията на Община Хисар.
В Общината има изградена канализационна мрежа в само в гр. Хисар. Същата обхваща централната част на града, където е изградена на 100 % и частично в кварталите Веригово и Момина баня.

Голяма част от кв. Веригово е без канализация. Отпадните води се събират в септични ями, които не се експлоатират правилно - чистят се нередовно. От това произтичат големи хигиенни проблеми най – вече през летните месеци.

През 2003 г. за кв. Веригово е изготвен идеен проект за битова канализация, който ще даде решение на проблема с отвеждането на битовите отпадни и дъждовните води в квартала.

За кв. Миромир няма изготвени идеен и работен проект за изграждане на битова канализация, който понастоящем се реализира.

Всички останали населени места нямат канализация.

Пречиствателната станция на гр. Хисар е остаряла физически, технологически и морално и не може да поеме и пречисти водите от целия град. В момента станцията работи с капацитет само 10-15 л/сек, вместо с предвидените 37 л/сек. с незначителен пречиствателен ефект.

При оглед на първично пречистените води се установява, че:

• 
  качеството на отпадната вода на изхода е незадоволително
  
• 
  отпадната вода на изхода силно мирише и е много мътна
  
• 
  постъпила е плуваща утайка
  
• 
  ефектът от механичното пречистване е нулев, а целта е намаляване на съдържанието на неразтворените и сухи вещества, намаляване на органичното замърсяване: БПК₅, намаляване броя на зародишите / бактериологично замърсяване /, окисляемост и др.
  

• 
  Общината не изпитва затруднения с осигуряване на вода за населението и икономическите субекти с изключение на с. Кръстевич, където има режимно водоснабдяване.
  
• 
  Има изградена ПСОВ за гр.Хисар, която не отговаря на необходимата степен на чистота на отпадните води и същат
  
• 
  Висока степен на изграденост на водопроводната мрежа.
  
• 
  Много добро качество на питейната вода.
  
• 
  100 % от населенито на Общината е водоснабдено
  
• 
  Всички от водоизточниците които водоснабдяват община Хисар са на нейна територия.
  
• 
  Няма промишлени предриятия консуматори на значими водни количества.
  

б) Проблеми и слаби страни:

• 
  Амортизация на водопреносните мрежи, което води до загуба на вода – над 50 %.
  
• 
  Качеството на повърхностните води не може да бъде прецизно оценено поради липса на мониторинг на водите в общината.
  
• 
  Необходимост от реконструкция, модернизация и разширение на ПСОВ – гр.Хисар, поради намаления и капацитет и неефективно пречистване на отпадните води.
  
• 
  Необходимост от довършване изграждането на битова и дъждовна канализация в квартал Момина баня, гр. Хисар – вътрешна мрежа.
  
• 
  Необходимост от довършване изграждането на битова и дъждовна канализация на кв. Момина баня, гр. Хисар – външен колектор от кв. Момина баня до ПСОВ – гр. Хисар.
  
• 
  Необходимост от изграждане на битова канализация за кв. Веригово, гр. Хисар
  
• 
  Необходимост от изграждане на битова канализация за кв. Миромир, гр. Хисар
  
• 
  Липса на водоснабдяване за паркове и зелени площи в гр. Хисар.
  
• 
  Необходимост от отводняване от повърхностни води над жилищната зона в югоизточната част на кв. Момина баня, гр. Хисар.
  
• 
  Необходимост от изготване на проект за отводняване от повърхностни води над жилищната зона в югозападната част на кв. Момина баня, гр. Хисар и реализацията му.
  

вид год.	Битови отпадъци /т/	Строителни отпадъци /т/	Опасни отпадъци /т/	Производствени отпадъци /т/
2002 г.	11 164	164	-	-
2003 г.	13 382	743	-	-