Програма за подкрепа на неправителствените организации в българия по финансовия механизъм на еип 2009-2014 г


СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И НА РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ



страница3/4
Дата06.10.2017
Размер0.5 Mb.
#31767
ТипПрограма
1   2   3   4

4.СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И НА РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ



Правата и интересите на другите и на обществото като цяло допускат ангажирането на отговорността на интернет порталите, ако те не вземат мерки за своевременното премахване на очевидно незаконни читателски коментари, независимо дали са получили сигнал за тях.

Решение по делото Delfi AS v. Estonia (GC) (no. 64569/09)


Фактите: Дружеството жалбоподател притежава интернет портала Delfi, един от най-големите в Естония. То публикува новини на естонски и руски и към датата на внасяне на жалбата е публикувало до 330 новини на ден. Работи и в Латвия и Литва.
Порталът предоставял възможност за автоматично публикуване на анонимни коментари към статиите. Така ежедневно били публикувани около 10 000 анонимни читателски коментари. Читателите можели да сигнализират за неуместни коментари и модераторите ги изтривали своевременно. Съществувала и система за автоматично изтриване на коментари, съдържащи определени непристойни думи. Жертвите на клевета имали възможност да се свържат пряко с дружеството жалбоподател, при което коментарът бил изтриван незабавно. Порталът съдържал правила за публикуване на коментари, а дружеството жалбоподател информирало читателите, че читателските мнения не отразявали собствената му позиция и ангажирали единствено авторите им. Според правителството порталът бил известен с клеветнически и обидни коментари.
На 24 януари 2006 г. била публикувана статия, озаглавена „SLK унищожи планиран леден път“ – т.е. публичен път над замръзналото море, свързващ континенталната част с островите. SLK било дружество, предоставящо фериботни услуги, а негов главен или единствен акционер по онова време бил Л. За два дни били публикувани 185 читателски коментари, като двадесетина от тях съдържали лични заплахи или обиди по адрес на Л.
На 9 март 2006 г. адвокатите на Л. поискали премахването на обидните коментари и поискали обезщетение за неимуществени вреди. На същия ден – 6 седмици след публикацията – коментарите били изтрити.
Л. предявил иск за вреди, който бил уважен от националните съдилища. Те отбелязали, че коментарите били вулгарни и унизителни и отивали отвъд приемливата критика, а дружеството жалбоподател трябвало да поддържа ефективна система за бързо изтриване на незаконни коментари. Фактът, че то не било автор на обидните коментари, не означавал, че то нямало контрол над тях. Самите автори нямали възможност да изтрият вече публикуваните коментари, а само да ги докладват. Дружеството жалбоподател нито било предотвратило публикуването на обидните коментари, нито ги премахнало по своя инициатива. Намесата в свободата му на изразяване била оправдана поради задължението му като търговски интернет портал да зачита честта и доброто име на трети лица и да не им вреди.
Решението:
59. Като се позовава на чл. 10 от Конвенцията, дружеството жалбоподател се оплаква от нарушение на свободата му на изразяване, тъй като било осъдено за читателски коментари, публикувани в интернет портала му.
61-65. Отделението е заключило, че наме-сата в правата на дружеството жалбопо-дател е оправдана и пропорционална за постигането на легитимната цел да се защитят правата на другите, поради което няма нарушение на чл. 10.
110-115. Голямото отделение отбелязва, че възможността потребителите да се изразяват в интернет осигурява безпрецедентна платформа за упражняване на свободата на изразяване, но крие и рискове от мигновено и глобално разпространение на клеветнически и други незаконни изявления. Тъй като членове 8 и 10 от Конвенцията заслужават еднаква защита, между тях трябва да бъде постигнат баланс, който запазва същината на тези права. Поради особеностите на интернет, задълженията на порталите за новини могат да се различават в известна степен от тези на традиционния издател, що се отнася до чуждото съдържание. В случая се повдига въпрос за отговорността по чл. 10, § 2 от Конвенцията на интернет портал за новини, който предоставя с комерсиална цел платформа за читателски коментари по вече публикувани материали, в случаите когато някои от публикуваните коментари съдържат език на омразата или подбуждат към насилие спрямо трети лица. Делото няма отношение към други форуми или платформи за изразяване в интернет, като например социални мрежи или лични блогове.
118-130. Страните не спорят, че е налице намеса в свободата на изразяване на дружеството жалбоподател. Намесата се е основавала на закона, който е бил достатъчно предвидим, и е преследвала легитимна цел, а именно – защита на репутацията и правата на другите.
140-159. Относно пропорционалността на намесата Съдът отбелязва, че разглеж-даните коментари са представлявали език на омразата и са подбуждали към насилие и като такива не са били защитени от чл. 10. Предметът на делото не обхваща въпроса за свободата на изразяване на авторите им. В случая дружеството жалбоподател, което е имало икономически интерес от наличието на голям брой посещения на сайта, е участвало в достатъчна степен в публикуването на коментарите, а не е играело пасивна, чисто техническа роля. В допълнение, Съдът вече е приемал, че прехвърлянето на риска от носене на отговорност за вреди от автора на клеветническите изявления към медията само по себе си не е непропорционална намеса в свободата на изразяване. В случая дружеството жалбоподател е премахнало обидните коментари 6 седмици след публикуването им, след като адвокатите на засегнатото лице са се свързали с него. Националните съдилища не са уточнили дали то е трябвало да предотврати публикуването на коментарите или да ги премахне незабавно, за да бъде освободено от отговорност. Тъй като няма индикации, че те са имали намерение да ограничат правата на дружеството жалбоподател в по-голяма степен от необходимата за постигането на преследваната цел, Съдът намира, че решенията им следва да се тълкуват в смисъл, че своевременното премахване на коментарите е можело да го освободи от отговорност по националното право. Налагането на такова задължение не е непропорционално, като се има предвид фактът, че дружеството жалбоподател е упражнявало значителен контрол над публикуваните коментари. Като се имат предвид многобройните възможности за изява в интернет, Съдът намира, че задължението на голям новинарски портал да вземе ефективни мерки за ограничаването на разпространението на езика на омразата и на насилието в никакъв случай не може да се приравни на „частна цензура“. Като признава важната роля на интернет за разширяването на достъпа до новини и разпространението на информация, Съдът държи сметка и за риска от вреди, свързани със съдържанието и комуникациите по интернет. Освен това, в някои случаи е възможно да няма конкретна индивидуална жертва, например в случаите, когато езикът на омразата е насочен срещу група лица. Дори и да има конкретна жертва обаче, нейните възможности да следи постоянно интернет са по-ограничени от възможностите на голям търговски портал да предотврати публикуването на такива коментари или да ги премахне. Въведената от дружеството жалбоподател система за сигнализиране би била подходящ инструмент за балансирането на различните интереси, ако е съпроводена от ефективни процедури за бърза реакция. В случаите на използван език на омразата и на директни заплахи спрямо трети лица правата и интересите на другите и на обществото като цяло допускат ангажирането на отговорността на интернет порталите, ако те не вземат мерки за своевременното премахване на очевидно незаконни коментари, независимо дали са получили сигнал.
160-162. Съдът отбелязва също така, че присъденото обезщетение е било незначително и че на дружеството жалбоподател не се е наложило да промени бизнес модела си вследствие на съдебното производство. Той заключава, че ангажирането на отговорността на дружеството жалбоподател се е основавало на относими и достатъчни мотиви в рамките на свободата на преценка на ответната държава. Следователно мярката е била пропорционална и не е допуснато нарушение на чл. 10 от Конвенцията.

1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница