Програма за подкрепа на неправителствените организации в българия по финансовия механизъм на еип 2009-2014 г
Изтегляне 0.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3.ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС И ДОСТЪП ДО СЪД
2.ПРАВО НА СВОБОДА И СИГУРНОСТ
3.ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС И ДОСТЪП ДО СЪД
Съдът поставя на страните въпросите дали отказът съставлява нарушение на чл. 8 и по-специално дали е бил необходим от гледна точка на чл. 8, § 2, както и дали жалбоподателят е разполагал с ефективно вътрешноправно средство по смисъла на чл. 13 във връзка с чл. 8, за да оспори този отказ.
Фактите: Жалбоподателят изтърпява наказание доживотен затвор във връзка с редица престъпления, включително и убийство. В периода от 11 октомври 1999 г. до 11 октомври 2009 г. той бил настанен в поправителна колония за доживотни затворници при специален режим. След това режимът му бил променен на общ. През 1994 г., когато бил арестуван, той имал съпруга и тригодишен син, родители, брат, баба и други роднини. Имал желание да поддържа контакти с всички. В периода 1994-1999 г. жалбоподателят нямал право на никакви контакти със семейството си, с изключение на една среща със съпругата си след постановяването на първоинстан-ционната присъда през 1995 г. Съпругата му подала иск за развод, който бил уважен през 1996 г. Жалбоподателят получил право на кореспонденция с външния свят едва през януари 1997 г. и възобновил контактите си с всички свои роднини и с бившата си съпруга. През десетте години в поправителната колония той имал право на едно посещение веднъж на 6 месеца. Срещите се провеждали в присъствието на служител на колонията, продължавали максимум 4 часа и жалбоподателят и посетителите му били отделени един от друг с преграда. Майката, бащата и братът на жалбоподателя го посещавали, но приятелите му не били допускани. Жалбоподателят твърди, че поради тежките ограничения е изгубил контакт с някои от роднините си и със собствения си син, когото не бил виждал от 15 години. След първите 10 години той имал право както на кратки, така и на продължителни посещения. Жалбите му до Конституционния съд относно режима на семейни контакти били отхвърлени. Решението: 85. Като се позовава на чл. 8 от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква, че през първите десет години от лишаването му от свобода, които прекарал в поправителна колония със специален режим, възможностите му за свиждане със съпругата и останалите членове на семейството му били твърде ограничени. 89-90. Като отбелязва, че жалбоподателят е бил разведен към момента на превеждането му в поправителната колония през 1999 г. и съответно не е имал семеен живот с нея, Съдът приема, че тази част от жалбата му е несъвместима с Конвенцията ratione personae. 91-92. Съдът обявява за допустимо оплакването на жалбоподателя относно възможностите за контакти с членове на семейството му по време на престоя му в поправителна колония при специален режим в периода от 08 октомври 1999 г. до 11 октомври 2009 г. 106-109. Той припомня, че лишаването от свобода е неизбежно свързано с ограничения на личния и семейния живот. При все това, правото на семеен живот на затворника включва и задължение на властите да му осигурят възможност и дори да му съдействат за поддържането на контакти с най-близките членове на семейството. През първите 10 години от лишаването му от свобода в поправителна колония жалбоподателят е бил поставен при специален режим, който включвал ограничение на честотата и продължителността на посещенията и на броя на посетителите и редица мерки за наблюдение на срещите. Това представлява намеса в правото на личен и семеен живот на жалбоподателя. 110-115. Намесата се е основавала на закона. Правителството поддържа, че намесата е имала за цел възстановяване на справедливостта, поправяне на осъдения, предотвратяване на бъдещи престъпления, а също и изолиране на осъдения от обществото. С оглед на изложените по-долу заключения относно пропорционалността на намесата Съдът не намира за необходимо да се произнася по въпроса за наличието на легитимна цел. 127-149. По въпроса за пропорционалността на намесата Съдът отбелязва, че през разглеждания период жалбоподателят е можел да води писмена кореспонденция, но останалите му контакти с външния свят са били ограничени. Телефонните разговори са били забранени, освен в спешни случаи, а роднините му са можели да го посещават веднъж на 6 месеца за по 4 часа, отделени чрез стъклена преграда и в присъствието на охранител, който можел да чува разговора. Допускани били максимум двама пълнолетни посетители. Тези ограничения следвали от закона и се налагали на всички доживотни затворници, независимо от каквито и да било други фактори. Специалният режим продължавал 10 години, като този срок можел да бъде удължен, но не и съкратен. Русия изглежда е единствената държава членка на Съвета на Европа, която регулира посещенията на всички доживотни затворници като група и комбинира изключително ниска честота на семейните контакти с голяма продължителност на този режим. Според руския Конституционен съд и правителството, ограниченията целят възстановяване на справедливостта, поправяне на осъдения и предотвратяване на нови престъпления. Съдът припомня, че всички форми на продължителна изолация без подходяща умствена и физическа стимулация е вероятно да имат вредни последици и да влошат умствените способности и социалните умения на изолирания. Групата на доживотните затворници изтърпявала наказанието си отделно от останалите лишени от свобода и жалбоподателят е можел да има максимум един съкилийник. Съдът припомня, че принципът на пропорционалност изисква наличието на достатъчна и забележима връзка между наложените ограничения и поведението и положението на съответното лице. Що се отнася конкретно до семейните посещения, чл. 8 изисква да бъдат взети под внимание интересите на осъдения и тези на неговите близки и роднини. Според Съда, приложимото законодателство не е взело под внимание тези интереси в достатъчна степен. Въпреки че законодателството дава възможност на доживотните затворници да бъдат освободени условно след изтърпяване на определена част от присъдата, строгият режим пречи на контактите им със семействата им и така сериозно усложнява реинтегрирането им в обществото и реабилитацията им, вместо да ги улеснява и подпомага. Съдът заключава, че толкова редки контакти единствено поради тежестта на наложеното наказание не са пропорционални на целите, посочени от правителството. Продължителността на този режим и допълнителните ограничения, при които са се провеждали срещите, допълнително са утежнили ефекта от мярката. Тези ограничения, особено пълната забрана за физически контакт и постоянното присъствие на охранител, са създали особени трудности при контактите на жалбоподателя с детето му и с възрастните му родители. Те са попречили за изграждането на здрави връзки между жалбоподателя и сина му през ключов период в развитието на последния. Освен това, с оглед на честотата на посещенията и ограниченията на броя посетители някои от роднините на жалбоподателя вероятно изобщо не са успели да го посетят. Следователно, като се имат предвид продължителността и тежестта на ограниченията на контактите и фактът, че режимът на контактите не е отчитал принципа на пропорционалност и необходимостта за рехабилитация и реинтеграция на доживотните затворници, Съдът заключава, че мярката не е установила справедлив баланс между правото на жалбоподателя на зачитане на личния и семейния му живот и целите, посочени от правителството, и че ответната държава е надхвърлила свободата си на преценка. Допуснато е нарушение на чл. 8.
Решението: 34-35. Тъй като оплакването е по чл. 13 във връзка с чл. 8, а чл. 13 изисква ефективно вътрешноправно средство за защита само по „защитимо твърдение“ за нарушение на Конвенцията, Съдът разглежда първо въпроса дали жалбоподателят има такова твърдение по чл. 8. 36-37. Извършването на проверка относно връзките и сделките на дружеството жалбоподател с испанско търговско дружество, а също и на сметките и дейностите му в определена банка, по искане на испанските данъчни власти, и изпращането на получената информация без уведомяването му съставлява намеса в правата му по чл. 8 от Конвенцията. 38-40. Директива 77/799/ЕИО на Съвета относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите членки в областта на прякото и косвено данъчно облагане дерогира спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане, сключена между Нидерландия и Испания през 1971 г., поради което въпросът дали спогодбата допуска такова разследване и предоставяне на информация е неотносим. Тази директива е транспонирана в националното право на Нидерландия, поради което намесата има законово основание. 41. Осигуряването на плащането на данъци е легитимна цел по смисъла на чл. 8, § 2 от Конвенцията, тъй като е свързано с икономическото благосъстояние на страната. Без значение е фактът, че данъците се дължат в Испания, тъй като икономиките на държавите членки на Европейския съюз формират едно цяло. 42-45. Съгласно практиката на Съда на ЕС, следва да се прави разлика между фазата на разследване, в хода на която може да се събира информация от данъчните власти на други държави членки, и състезателната фаза, която започва с изпращането на предложение за поправка до данъчнозадълженото лице и в която възниква правото на защита на последното (решение на СЕС по дело C 276/12 Sabou). Искането за информация е част от първата фаза и не се изисква уведомяване на засегнатото лице. Практиката на ЕСПЧ, допускаща методите за разследване да бъдат прилагани тайно, дори и спрямо трети лица, които не са обект на разследването, в контекста на изискванията на националната и обществената сигурност и борбата с престъпността (Klass and Others v. Germany, no. 5029/71, § 48; Malone v. the United Kingdom, no. 8691/79, § 81; Leander v. Sweden, no. 9248/81, § 66; Greuter v. the Netherlands (dec.), no. 40045/98), следва да намери приложение и по данъчни дела: чл. 8 от Конвенцията не изисква уведомяване на засегнатите лица в случай на законни данъчни проверки или обмен на информация, свързана с данъчни въпроси. Ето защо дружеството жалбоподател няма защитимо твърдение за нарушение на чл. 8. 46-47. От това заключение следва, че чл. 13 не може да се разбира в смисъл, че дружеството е имало право да получи предварително уведомление за изпращането на информацията, и съответно в това отношение жалбата е несъвместима ratione materiae с разпоредбите на Конвенцията. Останалите му оплаквания по чл. 13 са явно необосновани – частично поради липса на фактическо основание и частично тъй като ex post facto то е получило от административните съдилища двуинстан-ционен съдебен контрол, отговарящ на изискванията на чл. 6.
Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|