Програма за подкрепа на неправителствените организации в българия по финансовия механизъм на еип 2009-2014 г
Изтегляне 0.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ПРОГРАМА ЗА ПОДКРЕПА НА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ПО ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕИП 2009-2014 г.
- БЮЛЕТИН СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА Брой 41, юни 2015 г.
- ДОПУСТИМОСТ НА ЖАЛБИТЕ ПРЕД ЕСПЧ
- Виж по-долу в раздел „Право на живот“ .
- ДЕЛА СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- Решението : I. Право на жалба от името на Венсан Ламбер
- II. По твърдението за нарушение на чл. 2
- ЗАБРАНА НА ИЗТЕЗАНИЯТА И НЕЧОВЕШКОТО ИЛИ УНИЗИТЕЛНО ОТНАСЯНЕ
- Съдът установява нарушение на позитивните задължения на Бълга-рия по чл. 3 от Конвенцията да разследва ефективно случаите на насилие от страна на частни лица.
- - лиране на имиграцията.
 
 
ПРОГРАМА ЗА ПОДКРЕПА НА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ В БЪЛГАРИЯ ПО ФИНАНСОВИЯ МЕХАНИЗЪМ НА ЕИП 2009-2014 г. Проектът “Укрепване на защитата на правата на човека в България” се финансира в рамките на Програмата за подкрепа на НПО в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г.
БЮЛЕТИН СЪДЕБНА ПРАКТИКА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА Брой 41, юни 2015 г. В настоящия четиридесет и първи бюлетин „Съдебна практика по правата на човека“ ще намерите кратки резюмета на решения, постановени през юни 2015 г. от Европейския съд по правата на човека („ЕСПЧ”) по дела срещу други държави и анотации на всички решения на ЕСПЧ по дела срещу България. Бюлетинът излиза в електронен вариант и се разпространява безплатно.
1. ПРАВО НА ЖИВОТ 4 2. ПРАВО НА СВОБОДА И СИГУРНОСТ 13 3. ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС И ДОСТЪП ДО СЪД 14 4. СВОБОДА НА ИЗРАЗЯВАНЕ, НА СЪВЕСТТА И НА РЕЛИГИЯТА, НА СЪБРАНИЯТА И НА СДРУЖАВАНЕ 20 5. ЗАЩИТА НА СОБСТВЕНОСТТА 22 6. ДРУГИ ПРАВА 28 Амбицията на фондация „Български адвокати за правата на човека“ е този бюлетин да достига до максимално широк кръг представители на юридическата професия и да ги подпомага в работата им по прилагане на европейските правозащитни стандарти в България.
1.ПРАВО НА ЖИВОТ
Той е поканил страните да отговорят дали организацията жалбоподател е процесуално легитимирана да предяви жалба от името на починалите жертви, дали е допуснато нарушение на материалноправните и процедурни аспекти на членове 2 и 3, на чл. 13 във връзка с членове 2 и 3 и на чл. 14 във връзка с членове 2, 3 и 13 от Конвенцията. По отношение на жалба № 35653/12 Съдът е поставил и допълнителен въпрос за наличието на нарушение на чл. 8 във връзка с чл. 14 от Конвенцията.
Фактите: Жалбоподатели са родителите, един от братята и една от сестрите на Венсан Ламбер, роден през 1976 г., който през 2008 г. претърпял тежка черепно-мозъчна травма в пътно-транспортно произшествие и бил изцяло парализиран. От юни 2009 г. до днес той се намира в специализирано болнично отделение, предоставящо грижи за пациенти в неговото състояние. Приема храна и вода чрез сонда. През 2011 г. специализиран екип на университетската болница в Лиеж определил състоянието му като „минимално съзнателно плюс“ и то не се подобрило през следващата година, въпреки положените усилия. Според обслужващия го екип, през 2012 г. в поведението му се наблюдавали признаци на съпротива срещу грижите. Кодексът за общественото здраве (КОЗ), след изменението му с приетия през 2005 г. Закон за правата на пациентите и въпросите, свързани с края на живота (законът Леонети), позволява на лекарите да прекратят лечението само ако продължаването му би представлявало „неразумно упорство“ (с други думи, ако това би означавало то да бъде продължено неразумно дълго) и при спазване на предвидената процедура. Лекарят следва да се въздържа от неразумно упорство и може да реши да откаже или да прекрати лечение, което е безсмислено, несъразмерно или единствената му цел или ефект е изкуственото поддържане на живота. Решението за ограничаване или прекратяване на лечението се взима от лекуващия лекар след провеждането на колективна процедура. В началото на 2013 г., въз основа на данните от екипа, полагащ грижи за Венсан Ламбер в болницата, била проведена процедурата по закона Леонети, в която взела участие и съпругата на пациента – г-жа Рашел Ламбер. В резултат на проучването лекуващият лекар д-р Каригер решил изкуственото хранене на пациента да бъде прекратено на 10 април 2013 г. и да бъде ограничено хидратирането му. Жалбоподателите подали до административния съд искане да задължи болницата да възстанови предишните грижи за Венсан Ламбер, което било уважено с решение от май 2013 г. Съдът посочил, че в процедурата не са били включени и родителите на пациента, които не са били запознати с основанията за взетото лекарско решение и не е било съобразено тяхното желание. През септември 2013 г. била инициирана нова колективна процедура. Д-р Каригер провел консултации с шестима лекари, трима от които от други болници. Петима от тях се произнесли „за“ прекратяване на грижите. Лекуващият лекар провел и две срещи с роднините на Венсан Ламбер. Съпругата и шест от осемте му братя и сестри поискали изкуственото хранене да бъде прекратено, а жалбоподателите били против. На 11 януари 2014 г. д-р Каригер обявил пред семейството решението си да прекрати изкуственото хранене и хидратиране, считано от 13 януари. Лекарят подробно изложил основанията за взимането на това решение. По искане на жалбоподателите административният съд спрял изпълнението на решението, като приел, че д-р Каригер не е преценил правилно волята на Венсан Ламбер, както и че използваният начин да бъде хранен и хидратиран представлява лечение, което не е безсмислено или несъразмерно. Съдът отхвърлил молбата на жалбоподателите пациентът да бъде преместен в специализирано заведение. Болницата, съпругата и един от племенниците на Венсан Ламбер обжалвали пред съдията по спешните искания при Държавния съвет (Conseil d’État), а жалбоподателите подали насрещна жалба, с която настоявали за преместването му. По искане на сезирания съдия делото било гледано от пленарния състав на Държавния съвет на 13 февруари 2014 г. Докладчикът цитирал част от мотивите при внасянето на закона Леонети в парламента: „Макар че резултатът от прекратяването на лечението … е смърт, намерението зад този акт не е [да се убие, а] да се позволи на смъртта да продължи естествения си ход и да се облекчи страданието.“ В решението си от 14 февруари с.г. Държавният съвет приел, че законът Леонети е приложим към случая на Венсан Ламбер и че изкуственото хранене и хидратиране представлява лечение, което може да бъде прекратено на основание „неразумно упорство“. За да може да прецени дали са били изпълнени изискванията на закона, той назначил медицинска експертиза, която да оцени здравословното състояние на пациента, и с оглед на сложните проблеми, които се поставят по делото, поискал от Националната медицинска академия, Националния консултативен комитет по етика, Националния лекарски съюз и г-н Леонети (вносителят на закона от 2005 г.) да представят писмени становища относно прилагането на понятията „неразумно упорство“ и „изкуствено поддържане на живота“ по смисъла на закона, по-специално по отношение на лица в състоянието на Венсан Ламбер. Държавният съвет отхвърлил искането на жалбоподателите пациентът да бъде преместен в друга болница. В решението, което постановил на 24 юни 2014 г., на първо място той обсъдил и отхвърлил твърденията на жалбоподателите, че КОЗ противоречи на чл. 2 и чл. 8 от Конвенцията. Във връзка с приложното поле и обхвата на относимите разпоредби на кодекса той посочил, че трайното изпадане в безсъзнание или безвъзвратното загубване на самостоятелността на дадено лице, които налагат да бъде хранено и хидратирано изкуствено, не означават сами по себе си, че продължаването на лечението би представлявало неразумно упорство. Отбелязал също така, че решението за прекратяване на изкуственото хранене трябва да бъде взето въз основа на множество медицински и немедицински фактори, чиято относителна тежест не може да бъде преценена предварително, а зависи от конкретните обстоятелства; че от особено значение е изразената по-рано воля на пациента, като лекарят е длъжен да съобрази и мнението на близките му; че нежеланието на пациента животът му да бъде поддържан изкуствено не може да се предполага, когато не е ясно каква е била волята му. Държавният съвет приел, че в конкретния случай не са били извършени нарушения в процедурата, следвана от д-р Каригер. Медицинската експертиза потвърдила клиничната прогноза за състоянието на Венсан Ламбер, както и че уврежданията му са необратими. Въз основа на показанията на неговата съпруга и на един от братята му, според които по различни поводи той заявявал ясно, че не желае животът му да бъде поддържан изкуствено, Държавният съвет намерил, че д-р Каригер е тълкувал правилно волята на пациента си, а освен това е взел и мненията на роднините му. На тези основания той отменил решението на административния съд като постановил, че всички законови изисквания са били спазени и че решението на д-р Каригер от 11 януари 2014 г. да прекрати изкуственото хранене и хидратиране на Венсан Ламбер не е незаконно. По искане на жалбоподателите и на основание чл. 39 от Правилника на Съда изпълнението на решението на Държавния съвет е спряно до приключване на настоящото производство. Решението: I. Право на жалба от името на Венсан Ламбер А. Жалбоподателите 81. Жалбоподателите твърдят, че прекратяването на изкуственото хранене и хидратиране би било в нарушение на задълженията на държавата по чл. 2 от Конвенцията; че лишаването на Венсан Ламбер от храна и вода би представлявало изтезание по смисъла на чл. 3, а липсата на физиотерапия и терапия, която да възстанови гълтателния му рефлекс – нечовешко отношение; че спирането на храненето и хидратирането му би накърнило неговия физически интегритет, в нарушение на чл. 8. 89-101. Като припомня случаи от практиката си, в които е приемал, че жалба може да бъде подадена от името на друго лице и при липсата на упълномощаване или указания, Съдът отбелязва, че тъй като Венсан Ламбер не е починал, а е в състояние, което експертите определят като вегетативно, трябва да установи дали съществуват обстоятелства, при които той е приемал, че това може да бъде направено от името и за сметка на уязвимо лице. Настоящият случай не може да бъде сравнен с нито един от разгледаните до този момент, в които Съдът е допуснал, като изключение, дадено лице да действа от името на пряката жертва на нарушение. Венсан Ламбер не може да изрази волята си, но няколко негови близки заявяват, че я изразяват, като едновременно с това застъпват диаметрално противоположни становища. Жалбоподателите се позовават основно на правото на живот по чл. 2, а конституираните в производството трети лица (съпругата, една племенницата и една сестра на Венсан Ламбер) се позовават на правото на зачитане на личния живот, част от което е и правото на всеки да решава по какъв начин и в кой момент трябва да приключи животът му. Жалбоподателите изтъкват, че отговарят на критериите, приложени по делото Koch c. Allemagne (no 497/09, 19.07.2012 г.), а именно че имат близка родствена връзка с Венсан Ламбер и достатъчен личен или правен интерес от изхода на производството, на който вече са давали израз. Съдът обаче припомня, че по делото Koch жалбоподателят е бил съпруг на починала жена и е твърдял, че страданията, които тя е търпяла, и обстоятелствата около смъртта й представляват нарушение на неговите собствени права по чл. 8. Именно в този контекст Съдът е приел, че следва се отчитат и критериите, изведени в практиката му, според които близък или наследник може да подаде жалба от името на починалия. Според Съда тези критерии не са приложими в случая, защото Венсан Ламбер е жив и жалбоподателите повдигат оплаквания от негово име. 102-106. От прегледа на практиката на институциите по Конвенцията в случаи, в които те са приели, че при изключителни обстоятелства трето лице може да действа от името и за сметка на уязвим човек, могат да бъдат изведени два основни критерия: наличие на риск правата на пряката жертва да бъдат лишени от ефективна защита и липса на конфликт на интереси между жертвата и жалбоподателя. В настоящия случай няма риск правата на Венсан Ламбер да останат без ефективна защита, тъй като в съответствие с постоянната практика на Съда жалбоподателите могат в качеството си на негови близки роднини да се позовават от свое име на правото на живот, защитено от чл. 2. Във връзка с втория критерий Съдът отбелязва, че преценката на желанието на Венсан Ламбер, изразено преди инцидента, е била един от основните аспекти на вътрешното производство и Държавният съвет е приел в решението си от 24 юни 2014 г., че лекуващият лекар не го е интерпретирал неправилно, като е счел, че той не желае да живее по този начин. Съответно Съдът не приема за установено, че има съвпадане на интересите. Следователно жалбоподателите не могат да повдигат от името и за сметка на Венсан Ламбер оплакванията, които правят на основание членове 2, 3 и 8, и тези оплаквания са несъвместими ratione personae с разпоредбите на Конвенцията по смисъла на чл. 35 § 3 (a). Б. Рашел Ламбер 107-111. Съдът отхвърля искането на Рашел Ламбер да ѝ бъде разрешено да представлява съпруга си в своето качество на конституирано в производството трето лице, тъй като Конвенцията не предвижда такова право на третото лице. Освен това според Правилника на Съда като трето лице може да участва всеки заинтересуван, но не и жалбоподателят. 112. В заключение Съдът посочва, че независимо от изводите си относно допустимостта, ще разгледа всички въпроси по чл. 2, поставени от жалбоподателите от тяхно име.
113-114. Жалбоподателите твърдят, че спирането на изкуственото хранене и хидратиране би било в нарушение на задълженията на държавата по чл. 2 от Конвенцията. Според тях законът Лионети е неясен и непрецизен. Оплакват се и от следваната от лекарите процедура, завършила с решението от 11 януари 2014 г. А. Допустимост 115-116. Съгласно практиката на Съда близките роднини на човек, за чиято смърт се твърди, че ангажира отговорността на държавата, могат да претендират, че са жертви на нарушение на чл. 2. Макар Венсан Ламбер да е жив, няма съмнение, че ще умре, ако изкуственото му хранене и хидратиране бъде прекратено. Следователно, въпреки че става въпрос за потенциално или бъдещо нарушение, в качеството си на негови близки роднини жалбоподателите имат право да се позовават на чл. 2. Това оплакване не е явно необосновано или недопустимо на друго основание. Б. По същество 1. Приложимото правило 117. Съдът напомня, че чл. 2 има два аспекта – държавата да се въздържа от „умишлено“ лишаване от живот (негативно задължение) и да предприема подходящи мерки, за да защитава живота на лицата под нейната юрисдикция (позитивно задължение). 118-120. Що се отнася до негативното задължение, жалбоподателите признават, че спирането на храненето и хидратирането може да е легитимно в случаите на „неразумно упорство“, но поддържат, че случаят не е такъв и че става дума за „евтаназия“. Правителството подчертава, че целта е не да се прекрати животът, а да се преустанови форма на лечение, която въз основа на медицински и не-медицински фактори лекарят е оценил като ненужно упорство. 121-124. Съдът отбелязва, че законът Леонети не допуска нито евтаназията, нито асистираното самоубийство. КОЗ също забранявана лекарите да отнемат умишлено живот. Законът обаче допуска при определени условия спирането на животоподдържащо лечение. И жалбоподателите, и правителството правят разграничение между умишленото отнемане на живот и „терапевтичното въздържане“ (т.е. отказване или преустановяване на лечение, което вече е необосновано). Съдът подчертава значимостта на това разграничение и приема, че в контекста на френското законодателство настоящият случай не касае негативното задължение на държавата по чл. 2. 2. Дали държавата е изпълнила позитивните си задължения 136-139. Съдът отбелязва, че никога не се е произнасял по такъв казус, но е разглеждал дела, касаещи относими въпроси. Първата група са онези, по които жалбоподателите или техни роднини са се позовавали на правото да се умре. Във втората група жалбоподателите са поставяли проблема с назначаването или прекратяването на лечение. Само по две дела Съдът е намерил нарушение на чл. 8. Това са цитираното Koch, по което жалбоподателят е твърдял, че като са отказали да осигурят на съпругата му (парализирана и нуждаеща се от изкуствено обдишване) летална доза лекарство, така че сама да сложи край на живота си, властите са нарушили нейното и неговото право на зачитане на личния и семейния им живот. Вторият случай е Glass v. the United Kingdom (no. 61827/00, 9.03. 2004 г.), където жалбоподателите са се оплакали, че без тяхното съгласие на болното им дете е бил предписан диаморфин и в картона му е било отбелязано „да не се реанимира“. Съдът е приел оплакването по чл. 2 за явно необосновано и е установил нарушение на чл. 8. 140-143. Съдът посочва, че при проверката дали държавата е спазила позитивните си задължения ще изходи от съображенията, развити в практиката му. В областта на общественото здравеопазване държавата трябва да задължи болниците да приемат подходящи мерки за защита на живота на пациентите си и при разглеждането на евентуално нарушение по чл. 8 Съдът може да препраща към чл. 2 и обратно. По делата, свързани с назначаването или прекратяването на лечението, Съдът е взел под внимание дали законът и практиката са били съобразени с изискванията на чл. 2; дали е било отчетено желанието на жалбоподателя и неговите близки, както и становищата на други лекари; имало ли е възможност за оспорване на взетото решение пред съд. Съдът ще съобрази и критериите, дефинирани в издаденото от Съвета на Европа „Ръководство относно процеса за вземане на решения, касаещи медицинските грижи в ситуации, в които животът свършва“. 144-148. Съдът е признал, че при липса на консенсус между държавите членки по такива сложни научни, правни и етични въпроси като началото и края на живота, те имат определена свобода на преценка. По въпроса дали да се разреши прекратяването на изкуственото животоподдържащо лечение също няма консенсус, макар че мнозинството от държавите явно го позволяват. Всички държави обаче приемат, че желанието на пациента е от първостепенно значение, както и да е изразено. Следователно Съдът намира, че държавите членки имат свобода на преценка и що се отнася до начините за запазване на баланса между защитата на правото на живот на пациента и защитата на неговото право на зачитане на личния му живот и личната му автономия. Тази свобода обаче не е безгранична и Съдът си запазва правото да упражни контрол дали държавата е изпълнила своите позитивни задължения по чл. 2. 149. Жалбоподателите се оплакват от неяснотата и непрецизността на закона Леонети и от процеса на вземане на решението, които според тях са резултат от неизпълнение на задължението за защита по чл. 2. 150-160. Що се отнася до правната рамка Съдът посочва, че тълкуването на закона е задължение на съдебната власт. Решението на Държавния съвет по настоящия казус е било първото по закона Леонети и задачата му е била да изясни неговото приложно поле и съдържанието на понятията „лечение“ и „неразумна упоритост“. Той е приел, че от текста на приложимите разпоредби и дебатите в парламента при приемането на закона е видно, че нормите са общи и приложими към всички ползватели на здравни услуги, без значение дали животът им свършва. Относно понятието „лечение“ е тълкувал волята на законодателя в смисъл, че то обхваща и всяко действие, което има за цел да поддържа изкуствено жизнените функции на пациента. Държавният съвет е обсъдил и Ръководството на СЕ, в което е посочено, че „лечение“ не означава единствено действия с цел подобряване на здравето на пациента чрез лечение на причините за болестта, но и такива, които са насочени само срещу симптомите или са отговор на дисфункция на организма.1 Съгласно приложимото законодателство дадено лечение би представлявало „неразумно упорство“, ако е безсмислено, непропорционално или единственият му резултат е да поддържа живота изкуствено. В настоящия случай е приложен последният критерий и жалбоподателите твърдят, че той не е прецизен. Съдът обсъжда подробно становищата и експертизите, изискани и представени пред Държавния съвет, както и мотивите на решението му, и въз основа на този анализ намира, че разпоредбите на закона Леонети, както са били тълкувани от него, представляват правна рамка, която е достатъчно ясна за целите на чл. 2 от Конвенцията и регламентира прецизно лекарските решения в случаи като настоящия. Следователно държавата е приела законодателна рамка, осигуряваща защита на живота на пациентите. 161-1682. Жалбоподателите оспорват процеса на вземане на решението, което трябвало да бъде наистина колективно или поне в случай на несъгласие да се ползва медиация. На първо място Съдът напомня, че по чл. 2 от Конвенцията няма изискване да се следват процедури, които да гарантират възможността за постигане на споразумение. Френският закон описва процедурата като „колективна“, но лекуващият лекар е този, който взима решението. Желанията на пациента трябва да бъдат взети предвид, решението трябва да е мотивирано и приложено към медицинския картон на пациента. Законът възлага отговорността за решението на лекаря, а не на семейството, за да не изпитват те чувство на вина. Роднините трябва да бъдат изслушани, но законът не уточнява каква е тежестта на тяхното мнение и е законосъобразно лекарят да вземе решение и когато близките не са единодушни. Съдът отбелязва, че в конкретния случай на всеки етап от колективната процедура д-р Каригер е правел повече, отколкото изисква законът – консултирал се е с шестима лекари, а не с един или двама; провел е срещи с целия екип, обслужващ Венсан Ламбер, и с всичките му близки. Петима от шестимата лекари и мнозинството от роднините са били за прекратяване на лечението. Решението на д-р Каригер е подробно мотивирано и близките са били запознати с него. Държавният съвет е постановил, че процедурата по вземането му не е била белязана от никакви нередности. Съдът отбелязва липсата на консенсус между държавите членки и счита, че организацията на процеса по вземане на решение, включително определянето на лицето, което го взема, и подробното регламентиране на процедурата, попада в рамките на свободата им на преценка. В настоящия случай, макар жалбоподателите да не са съгласни с крайния резултат, процедурата удовлетворява изискванията на чл. 2. 169-180. Що се отнася до защитата по съдебен ред Съдът отбелязва, че казусът е бил разгледан много подробно от Държавния съвет, който е дефинирал и обхвата на контрола, упражняван от съдията по спешните искания. Били са изслушани становищата на признати медицински организации и експерти, както и на вносителя на закона. В решението са тълкувани нормите на националното законодателство и е преценено има ли противоречие с разпоредбите на Конвенцията. Били са обсъдени всички етапи на следваната от д-р Каригер процедура и са били изслушани свидетелските показания на съпругата и на братя и сестри на пациента. Като се позовават на чл. 8, жалбоподателите твърдят, че Държавният съвет не е трябвало да взема предвид казаното от Венсан Ламбер, защото според тях то е било твърде общо. На първо място Съдът отново напомня, че съгласието на пациента е в центъра на процеса по вземане на решението, дори когато той не може да изрази волята си. В ръководството на СЕ се препоръчва пациентът да бъде включен в този процес чрез всяко изразено по-рано желание, което може да е споделил устно с роднина или близък приятел. От сравнителноправния анализ е видно, че редица държави изискват желанието на пациента да се установи с различни средства. Съдът също е признавал правото на всеки да откаже да се подложи на лечение, което може да има за резултат продължаване на живота му. Следователно Държавният съвет е имал правото да приеме, че показанията на близките са достатъчно прецизни, за да бъде установена волята на Венсан Ламбер. 181. В заключение Съдът подчертава, че националните власти са тези, които трябва да проверят дали решението за прекратяване на лечението е в съответствие със закона и Конвенцията и да установят желанията на пациента съгласно националния закон. Ролята на Съда е да се увери дали държавата е изпълнила позитивните си задължение по чл. 2. Законодателната рамка, както е тълкувана от Държавния съвет, и добросъвестно проведеният процес по вземане на решението съответстват на изискванията на чл. 2. Случаят е бил подложен на задълбочен анализ от съда, който е обсъдил всички аспекти и е изслушал всички гледни точки. Следователно властите са изпълнили позитивните си задължения, като се има предвид тяхната свобода на преценка. От това следва, че не би имало нарушение на чл. 2, ако решението на Държавния съвет от 24 юни 2014 г. бъде изпълнено. Други оплаквания 183-184. Според Съда оплакването на жалбоподателите, че са потенциални жертви на нарушение на правото им на семеен живот с техния родственик, гарантирано от чл. 8, се поглъща от това по чл. 2 и следователно не е необходимо да се произнася по него. 185-187. Съдът намира за явно необосновано оплакването, че лекуващият лекар не е бил безпристрастен, тъй като по-рано вече е бил взел същото решение, и че при извършването на съдебно-медицинската експертиза не е бил напълно спазен принципът на състезателността.
Фактите: Жалбоподателят е сирийски гражданин от кюрдски произход. На неустановена дата влязъл в Италия, а оттам се преместил в Швейцария и на 18 февруари 2013 г. поискал убежище. Швейцарските власти отхвърлили искането му въз основа на Регламент (ЕО) № 343/2003 на Съвета от 18.02.2003 г. за установяване на критерии и механизми за определяне на държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета страна (Регламент „Дъблин II“), тъй като отпечатъци от пръстите му вече били регистрирани в системата за идентификация EURODAC – най-напред в Гърция, а после в Италия. Според тях той трябвало да бъде върнат в Италия, тъй като не можело да се изключи вероятността той да е напускал пространството „Дъблин“ в периода между първоначалното му влизане в Гърция и последвалото му преместване в Италия. Здравословното му състояние – проблеми с гърба и посттравматично стресово разстройство – не били толкова тежки, че да го поставят в зависимост от сестрите му, които живеели в Швейцария. Липсвали структурни проблеми с медицинското обслужване на лица, търсещи убежище в Италия. Поради това, нямало данни, че жалбоподателят ще бъде изложен на третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията, ако бъде експулсиран в Италия. Относно приложимото право на Швейцария и на Европейския съюз Съдът препраща към неотдавнашното си решение по делото Tarakhel v. Switzerland (no. 29217/12, §§ 22-23, 26-36). Решението: 15. Жалбоподателят се оплаква, че евентуалното му връщане в Италия би го изложило на третиране в нарушение на чл. 3 от Конвенцията. 25-34. Съдът припомня основните принципи, установени в практиката му по дела, свързани с експулсиране на търсещи убежище лица, включително такива с умствени или физически заболявания. 35. В случая жалбоподателят проявява тежки симптоми на посттравматично стресово разстройство, за което получава лечение. Задачата на Съда е да установи дали връщането му в Италия би го изложило на риск от вреди, надхвърлящи минималното ниво на тежест по чл. 3 от Конвенцията. 36-38. В цитираното по-горе решение Tarakhel (§ 115) Съдът е изразил известни съмнения в капацитета на системата за прием на бежанци в Италия, но е приел, че условията там сами по себе си не могат да бъдат пречка за връщането на търсещи убежище в тази страна. Жалбоподателят не е в критично здравословно състояние и Съдът не може да прави предположения дали експулсирането му от Швейцария би влошило рязко състоянието му. Няма основание да се предполага, че след връщането му в Италия той не би имал достъп до подходяща психологическа помощ или до антидепресантите, които приема понастоящем. Не са налице изключителни обстоятелства, като например последен стадий от смъртоносна болест и липса на медицинско обслужване и семейна подкрепа в приемащата държава (виж D. v. the United Kingdom, no. 30240/96). Налага се изводът, че връщането на жалбоподателя в Италия не би довело до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. 39-52. Като се позовава на чл. 8 от Конвенцията, жалбоподателят твърди също така, че ако бъде върнат в Италия, прекъсването на връзките със сестрите му, които живеят в Швейцария, би било в нарушение на правото му на личен и семеен живот. Като отбелязва, че националните власти са допуснали пребиваването на жалбоподателя на територията на Швейцария само за кратък период от време и единствено с цел да разгледат молбата му за убежище, и като взима предвид широката свобода на преценка на държавите в областта на имиграционните въпроси, Съдът намира, че е постигнат справедлив баланс между личния интерес на жалбоподателя да установи семеен живот в Швейцария и обществения интерес от контролиране на имиграцията, поради което връщането на жалбоподателя в Италия не би било в нарушение на чл. 8. Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 0.5 Mb. Сподели с приятели:
|