Програма за подкрепа на неправителствените организации в българия по финансовия механизъм на еип 2009-2014 г
ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС И ПРЕЗУМПЦИЯ ЗА НЕВИНОВНОСТ
Изтегляне 0.64 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Неосигуряването на превод при разпита по време на полицейското задържане може да накърни справедливостта на целия наказателен процес.
- ПРАВО НА ЗАЧИТАНЕ НА ЛИЧНИЯ И СЕМЕЕН ЖИВОТ, НА ДОМА И КОРЕСПОНДЕНЦИЯТА
- ДЕЛА СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ
- Виж по-долу в раздел „Свобода на изразяване“.
- Виж по-долу в раздел „Забрана за дискриминация“ .
2.ПРАВО НА СПРАВЕДЛИВ СЪДЕБЕН ПРОЦЕС И ПРЕЗУМПЦИЯ ЗА НЕВИНОВНОСТ
Фактите: През април 2001 г. жалбопода-телката посетила брат си в затвора. При претърсването охраната открила в пазвата й нагънат и увит лист хартия с писмо от член на забранената Кюрдска работническа партия (ПКК) до друг неин член. Жалбоподателката била задържана и разпи-тана на турски език. Обяснила, че е наме-рила пакетчето на автобусната спирка и го е взела, като смятала, че може да съдържа ценен предмет. Съдът я оправдал. През септември 2001 г. жалбоподателката отново посетила брат си. След срещата им била арестувана. Съгласно изготвения същия ден протокол за претърсване, у нея били намерени, прикрити в шева на роклята й, навити изписани листове с информация и инструкции за дейността на ПКК в затво-рите. Двама служители на жандармерията разпитали жалбоподателката на турски език. Според протокола от разпита тя отказала да ползва адвокат. Заявила, че е видяла свитъка в чакалнята на затвора и го взела от чисто любопитство, след което го скрила в сутиена си, надявайки се, че съдържа злато. Отрекла да работи за ПКК. Прокуратурата поискала задържането на жалбоподателката под стража и тя била отведена пред съда. След като установил, че не говори добре турски, съдията поканил присъстващ неин роднина да й превежда. Жалбоподателката отново казала, че е намерила документа в чакалнята, но веднага след това обяснила, че това, както и казаното пред жандармеристите, се отнася за предишното й посещение в затвора, а този път у нея не бил намиран никакъв документ. По време на разпита мислела, че въпросите са за предния път. Казала също така, че е сложила отпечатък от палеца си върху протокола, без да знае съдържанието му, тъй като била неграмотна. В производството пред съда по сигурността жалбоподателката разполагала с адвокат и преводач. Защитата й поддържала, че документът е бил открит у друга посети-телка, но охраната обвинила нея, защото вече й било повдигано подобно обвинение. През 2002 г. жалбоподателката била осъдена на три години и девет месеца лишаване от свобода за подпомагане на незаконна организация. Съдът отбелязал, че са налице съществени противоречия в показанията й и че е нелогично тя да твърди, че е намерила документа в чакалнята, ако смята, че я питат за предишното посещение в затвора, когато е заявила, че го е намерила на автобусната спирка. Касационният съд отменил присъдата на процедурно основание. През 2003 г. съдът по сигурността отново признал жалбоподателката за виновна и наложил същото наказание. Като взел предвид изминалия период на задържане, той разпоредил да бъде освободена. През 2004 г. по жалба на г-жа Байтар Върховният касационен съд отново отменил присъдата, като приел, че става въпрос за опит, а не за завършено деяние, но отхвърлил оплаква-нето й, че не е разполагала с преводач при разпита по време на полицейското задър-жане. Съдът по сигурността я осъдил за опит и наложил по-кратък срок лишаване от свобода. Решението: 37. Като се позовава на чл. 6, §§ 1 и 3 от Конвенцията, жалбоподателката се оплаква, че не е разполагала с преводач при разпита по време на полицейското задържане и че поради това направените от нея изявления представляват незаконно придобито доказа-телство, което съдът не е трябвало да използва. 51-52. Страните не спорят, че жалбопода-телката не е владеела достатъчно добре турски език. Въпреки това тя не е имала преводач по време на разпита й в поли-цията, когато е признала, че у нея е бил намерен документ. 53-55. Съдът припомня важността на пред-варителното разследване за подготовката на наказателния процес, доколкото получените на този етап доказателства могат да бъдат решаващи за развоя му. Задържаният от полицията има определени права, включи-телно да запази мълчание или да прибегне до услугите на адвокат. Той обаче не може да вземе решение дали да се възползва от тях, ако не разбира ясно фактите, въз основа на които е заподозрян. В случая Съдът намира, че тъй като жалбопода-телката е била лишена от възможността да получи превод на поставените въпроси и достатъчно точна информация за тези факти, тя не е могла да прецени добре последиците на отказа от правата да запази мълчание и да ползва услугите на адвокат. Този първоначален недостатък е имал отражение и върху други права – отделни от правото, чието нарушение се твърди, но тясно свързани с него, и е накърнил справедливостта на целия наказателен процес. Наличието на преводач при отвеждането на жалбоподателката пред съда не е било в състояние да поправи това, още повече че съдията е ползвал неин присъстващ роднина, без да провери компетентността му. Освен това присъдата се е основавала и на изявленията, направе-ни от жалбоподателката по време на поли-цейското задържане. Съдът заключава, че е извършено нарушение на чл. 6, § 3, б. „е“ във връзка с § 1.
Фактите: През 2008 г. срещу жалбопо-дателя – католически свещеник, започнало каноническо разследване по подозрение за сексуални престъпления и била уведомена прокуратурата. Прокурорът образувал нака-зателно производство и разпитал двете твърдени жертви и жалбоподателя, който първоначално признал твърдените факти, но впоследствие се отрекъл от признанието си. Прокурорът прекратил производството поради изтекла давност, тъй като деянията били извършени през 1991 и 1992 г. Според мотивите на постановлението му, било установено, че жалбоподателят е злоупотребил с безпомощното състояние на жертвите и се е възползвал „по безсрамен начин“ от отношенията на подчинение и зависимост, за да извърши описаните от тях действия. Прокурорът заключавал: „Наказа-телно преследване не може да се осъществи поради изтекла давност, макар и фактите да водят до извод, че по отношение на жерт-вите наистина е било извършено престъп-ление.“ Жалбоподателят атакувал постановлението на прокурора пред съда, като се позовал на презумпцията за невиновност. Съдилищата приели, че не може да се иска изменение на мотивите на постановлението и че проку-рорът, който е бил длъжен да квалифицира деянието, за да установи давността, не е излязъл извън необходимото за обосно-ваване на нейното прилагане. Прокурорското постановление било отразе-но от медиите, които съобщили, че жалбо-подателят е извършил и признал твърдените деяния. То било цитирано и в редица актове в рамките на каноническото производство. В него жалбоподателят бил признат за виновен и наказан, но впоследствие присъ-дата била отменена и Католическата църква била осъдена да му заплати символично обезщетение за неимуществени вреди. Решението: 19. Като се позовава на чл. 6, § 2 от Конвенцията, жалбоподателят се оплаква, че мотивите, с които прокурорът е прекратил наказателното производство срещу него, както и последвалите съдебни решения са нарушили презумпцията за невиновност. 31-36. Съдът припомня, че официално изявление, включително на прокурор, което разкрива убеждение във виновността на лицето, без тя да е била установена съгласно закона, може да наруши презумп-цията за невиновност. След прекратяването на наказателното производство такова нару-шение може да засегне репутацията на обвиняемия и да се отрази на начина, по който обществото гледа на личността му. Трябва да се прави разлика между актове, които разкриват убеждение, че съответното лице е виновно, и актове, които отразяват само подозрение. Последните съответстват на духа на чл. 6 от Конвенцията. В случая прокурорът е трябвало да даде правна квалификация на деянията, за да приложи разпоредбите за давността. Той обаче не се е ограничил с това, нито е изразил просто подозрение, а формулировката на постанов-лението му разкрива по несъмнен начин неговото убеждение във вината на жалбоподателя. Съдилищата от своя страна не са намерили мотивите му за неуместни. 37-39. Съдът приема, че репутацията на жалбоподателя несъмнено е била засегната сериозно от огласяването на постановле-нието, което е било отразено от пресата и е повлияло на каноническата процедура. Следователно мотивите на прокурора, по същество потдвърдени от съдилищата, са пренебрегнали презумпцията за невинов-ност и е допуснато нарушение на чл. 6, § 2 от Конвенцията.
Фактите: Жалбоподателката – суринамска гражданка, влязла в Холандия през 1997 г. с 45-дневна туристическа виза и останала в страната след изтичането й. През юни 1999 г. тя сключила брак с холандски гражданин, от който има три деца, също холандски граждани. Жалбоподателката няколко пъти искала разрешение за пребиваване, но й било отказвано с мотиви, че не е влязла в страната с валидна виза за временно пребиваване, издадена от холандското посолство в Суринам. През 2010 г. тя била задържана за четири месеца с цел депорти-ране, но била освободена, защото била бременна с третото си дете. Решението: 101-103. Съдът отбелязва, че жалбопода-телката не е изпълнила задължението си да се сдобие с виза за временно пребиваване още в Суринам. След изтичането на туристическата й виза през май 1997 г. тя никога не е имала разрешение за пребива-ване, но е била обвързана от задължението за съвместно живеене на съпрузите съгласно разпоредба на Гражданския кодекс, отменена на 21 юни 2001 г. Съдът вече е постановявал обаче, че по принцип чужденец, на когото е разрешено да изчака на територията на приемащата държава края на процедурата по издаване на разрешение за пребиваване и който е създал семейство там, няма правно основание да очаква, че ще му бъде разрешено да се установи в страната. 104-105. Настоящият случай се различава от казусите на „установилите се мигранти“, на които е било отнето предоставено по-рано разрешение за пребиваване. Фактичес-кото и юридическо положение на чужденец, който кандидатства за такова разрешение, е различно, поради което към такива случаи не могат да се приложат автоматично развитите в практиката на Съда критерии. Въпросът тук е по-скоро дали по силата на чл. 8 властите, с оглед на съвкупността от всички обстоятелства, са имали задълже-нието да дадат на жалбоподателката разрешение за пребиваване, като така й позволят да има семеен живот в Холандия. Ето защо случаят касае не само семейния живот, но и имиграцията. По тази причина той трябва да бъде разгледан като твърдяно неизпълнение на позитивно задължение по чл. 8 от Конвенцията. 107-109. Когато става дума за имиграция, чл. 8 не налага на държавата общо задължение да зачита избора на семейната двойка къде да се установи или да позволи събиране на семейството на своя територия. Въпреки това при определени обстоя-телства държавата може да е длъжна да приеме близки на лица, живеещи на нейна територия. От значение са фактори като степента, до която семейният живот би бил прекъснат, силата на връзките в тази държава, пречките пред живота на семейството в родината на чужденеца и проблеми, свързани с имиграционния контрол или обществения ред. На следващо място, депортирането на чужденец, създал семейство в страната домакин по време, когато и той, и партньорът му са знаели, че заради имигрантския му статус поддър-жането на семейния живот в държавата домакин е несигурно още от самото начало, не би представлявало нарушение на чл. 8, освен при изключителни обстоятелства. Също така, ако семейството има деца, техните интереси са от първостепенно значение. 113-114. Съдът посочва, че много преди да започне семейния си живот в Холандия, жалбоподателката е била наясно, че оставането й в страната е несигурно. Трябва да се прецени дали са били налице извънредни обстоятелства, които да обосноват извод, че като са отказали на жалбоподателката да остане в страната, властите не са спазили справедливия баланс. 115. На първо място Съдът отчита, че в семейството само жалбоподателката няма холандско гражданство. Тя е родена като гражданка на Холандия, но при обявяването на независимостта на Суринам е придобила суринамско гражданство – не по свой избор, а по силата на споразумение между Холандия и Суринам. Следователно тя не може да бъде приравнена на останалите потенциални имигранти, които никога не са имали холандско гражданство. 116. От значение е също така, че жалбопо-дателката живее в Холандия повече от 16 години и няма криминално досие, а адресът й винаги е бил известен на властите. Толерирането на престоя й в страната за толкова дълъг период от време на практика й е позволило да развие силни семейни, социални и културни връзки в Холандия. 117-120. Съдът приема, че семейството на жалбоподателката би могло да се установи в Суринам, но това би им създало затруднения. Преценявайки интересите на децата Съдът отбелязва, че те са отглеждани постоянно от майка си, а баща им работи на смени. Те нямат преки връзки със Суринам. Очевидно е, че в техен интерес е да не се прекъсва връзката им с майката. Макар и съдилищата да са обсъдили интересите на децата, според Съда те не са били отчетени в достатъчна степен. 121-123. Централният въпрос по това дело е дали с оглед на свободата на преценка, която властите имат по въпросите на имиграцията, те са постигнали справедлив баланс между интересите на жалбопода-телката и семейството й и тези на имиграционния контрол. С оглед на конкретните обстоятелства в случая е под въпрос дали съображенията на общата имиграционна политика сами по себе си могат да бъдат приети като достатъчно оправдание за отказа на разрешение за пребиваване. В светлината на тези разсъждения и като разглежда относимите фактори кумулативно, Съдът намира, че обстоятелствата в случая на жалбопода-телката следва да се приемат за изключителни и че властите са нарушили чл. 8, като не са гарантирали правото й на зачитане на семейния живот.
Фактите: От брака си с Е.П жалбопо-дателят има син. Тримата живеели в Молдова. През септември 2008 г., по време на бракоразводното производство, Е.П. заминала с детето за Москва без съгласието на съпруга си. През октомври с.г. съдът постановил привременни мерки. Определил режим на лични контакти на жалбоподателя със сина му, и наложил забрана детето да напуска страната без негово съгласие. През октомври 2009 г. бракът на жалбоподателя бил прекратен. Съдът постановил, че занапред детето ще живее с баща си. Решението влязло в сила на 19 май 2010 г. Преди това, през април 2009 г. Е.П. се върнала за кратко в Молдова и позволила на жалбоподателя да се среща със сина си. През май 2010 г. жалбоподателят подал молба за изпълнение на решението, определящо местоживеенето на детето. Московският градски съд първоначално приел, че решението е самоизпълнимо и не се изискват допълнителни действия, а освен това не налагало на ответницата определено задължение да извърши или да се въздържи да извършва нещо. Върховният съд не възприел това тълкуване, отменил реше-нието и върнал делото за ново разглеждане, при което градският съд издал заповед за изпълнението. Решението му обаче отново било отменено на процедурно основание. В крайна сметка Московският градски съд издал исканата заповед за изпълнение през август 2011 г. Заповедта била изпратена на съдебен изпълнител на 3 октомври 2011 г., но той отказал да я изпълни, като приел, че решението на молдовския съд „не подлежи на изпълнение“, защото не налага на ответницата задължение да извърши или да се въздържи от извършването на опреде-лено действие, нито съдържа диспозитив за отнемане на детето от нея и връщането му на ищеца. Жалбоподателят атакувал отказа и съдилищата го отменили с окончателно решение от 28 септември 2012 г. В началото на октомври 2012 г. Е.П. напуснала Русия заедно със сина си заради проблеми с имиграционните власти и се завърнала в Молдова, където през 2013 г. се срещнала с жалбоподателя и му предала детето. Решението: 103. Жалбоподателят се оплаква, че като не са изпълнили решението на молдовския съд, определящо местоживеенето на детето, руските власти са нарушили правото му на семеен живот. 124-130. Според практиката на Съда, когато единият родител незаконно пречи на другия да упражнява родителските си права, чл. 8 включва правото на родителя и задълже-нието на властите да бъдат взети мерки за събирането му с детето. Подобни казуси често се разглеждат по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международ-ното отвличане на деца, но в случая тя все още не е била в сила за Русия, когато жалбоподателят е сезирал Московския градски съд, и не е правена преценка за законност на отвеждането по смисъла на тази конвенция. Въпреки това Съдът изхожда от някои общи принципи, развити в собствената му практика по чл. 8 от Конвенцията за правата на човека в случаи, в които Хагската конвенция е била прило-жима. Той счита, по-специално, че обхватът на позитивното задължение на държавата, когато дете е изведено от страната на обичайното му пребиваване, зависи от това дали отвеждането и последващото задържане на детето от единия родител е „незаконно“ по смисъла на чл. 8 от Конвенцията. Ако е така, презумпцията е, че най-добрите интереси на детето ще бъдат защитени с бързото му връщане при „изоставения“ родител, в държавата на обичайното му местопребиваване. 131-133. В случая молдовският съд е съпоставил конкуриращите се интереси и в частност най-добрите интереси на детето, поради което решението му е легитимно от гледна точка на Конвенцията и е следвало да бъде изпълнено от адресатите си, включително Е.П. Съдът отбелязва, че Е.П. е отвела детето в Русия преди налагането на съдебната забрана от октомври 2008 г., но явно без съгласието на бащата и очаквайки неблагоприятен изход на заведеното от него дело. След това се е върнала в Молдова, но отново е заминала, като е нарушила забраната и е лишила детето от контакти с жалбоподателя. Следователно тя е отвела и задържала сина си в Русия незаконно и съгласно чл. 8 от Конвенцията руските власти е трябвало „да предприемат действия“ и да подпомогнат жалбоподателя да се събере със сина си. 135-140. При преценката дали връщането на детето в Молдова при неговия баща е било оправдано Съдът отбелязва, че въпреки съществуването на посочената презумпция, ако връщането на отвлечено дете в страната на обичайното му местопребиваване бъде забавено, заповедта за връщане може потенциално да накърни правата му по Конвенцията. Настоящият случай обаче не е типичен случай на отвличане, в който единият родител се оплаква от решение на националните съдилища по въпроса дали детето да бъде върнато в страната на обичайното му местопребиваване. Жалбо-подателят се оплаква от липсата на необходимото усърдие от страна на руските власти при изпълнението на молдовското решение. Съдът отбелязва, че това решение е било съобразено с интересите на детето. Освен това връщането на детето в Молдова не е означавало „неизбежно отделяне от майката“, тъй като не е имало сериозни пречки тя да се върне с него – Е.П. е молдовска гражданка; преди раздялата и тя, и родителите й са живеели в Молдова; тя няма собственост или стабилна работа в Русия и шансовете й да получи право на постоянно пребиваване там са несигурни. При тези обстоятелства Съдът намира, че издадената от московския съд заповед за изпълнение също е била в интерес на детето и изпълнението е трябвало да бъде осъществено. 141-156. Централният въпрос по делото е дали властите са действали с необходимото усърдие. Съдът припомня основните прин-ципи, изведени в практиката му, и отбелязва, че издаването на заповедта за изпълнение на молдовското решение е отнело на руските власти близо 15 месеца. В по-голямата си част това забавяне е било по тяхна вина. Първоначално съдът непра-вилно е приел, че решението е „самоизпъл-нимо“. Допълнителни забавяния са били причинени от несвоевременното съобщава-не на това решение и връщането на делото за представяне на всички необходими документи, въпреки че лесно е могло да бъдат комплектовани. Съдът е наясно, че „международният елемент“ може да допри-несе за продължителността на производс-твото, но делата, касаещи местоживеенето на дете, изискват бързо разглеждане. Съдилищата и държавните органи трябва да действат ефективно и да избягват забавяне. В настоящия случай фактите показват, че срокът между подаването на молбата за изпълнение и издаването на заповедта е прекомерен. На свой ред съдебният изпълнител също е приел, че молдовското решение е декларативно и не налага предприемането на изпълнителни мерки. Това тълкуване е било неправилно, но жалбоподателят е трябвало да започне ново съдебно производство за отмяна на отказа. То е приключило в негова полза след година, но е било твърде късно, защото Е.П. и детето междувременно са напуснали Русия. При нормални обстоятелства този срок не е прекомерен за двуинстанционно производство, но е твърде дълъг при обстоятелствата по настоящото дело. Съдът добавя, че отказът на съдебния изпълнител не само е бил незаконен, но и действително е увредил интересите на жалбоподателя и на детето. От фактите по делото се вижда, че докато Е.П. и синът й са били в Русия, властите са имали възможност да ги намерят по всяко време. Така бездействието на съдебния изпълнител е имало реален резултат – позволило е на Е.П да живее необезпокоявано с детето още една година и е удължило раздялата на жалбоподателя с него. 157-160. Що се отнася до другите законови механизми, които според правителството са били в състояние да помогнат за изпълне-нието на молдовското решение, Съдът посочва, че въпреки опитите на жалбопода-теля, в Русия не са били взети никакви мерки Е.П. да бъде санкционирана за незаконното задържане на детето. 161. На тези основания Съдът намира, че мерките, предприети от руските власти за изпълнение на решението на молдовския съд и за събиране на жалбоподателя с детето му, не са били „адекватни и ефективни“. Следователно чл. 8 е нарушен.
Фактите: Жалбоподателят изтърпявал наказание 15 години лишаване от свобода. Майка му, която е родена през 1938 г., била в лошо здравословно състояние и с установена инвалидност. От 2001 г. жалбоподателят бил в затвор, отдалечен на около 700 километра от града, в който живеел преди и където живеела майка му. Пътуването с влак между двата града отнемало между 12 и 16 часа. Майка му го посетила само веднъж през 2004 г., но припаднала по време на свиждането. Жалбоподателят и майка му многократно подавали молби за преместването му в по-близък затвор, за да може тя да го посещава, но властите отказвали с различни мотиви – законово изискване наказанието да се изтърпи в един и същи затвор; затворът да не е в областта, където е извършено престъплението; липса на места в по-близките затвори. През 2009 г. жалбоподателят бил преместен в още по-отдалечен затвор, на около 1 000 километра от дома на майка му. Пътуването с влак дотам отнемало от 19 до 23 часа. По-нататъшните жалби и молби на жалбопо-дателя и майка му били отхвърляни с мотива, че в затвора на жалбоподателя са налагани дисциплинарни наказания и трябва първо да поправи поведението си. Решението: 60-61. Жалбоподателят се оплаква, че органът по изпълнение на наказанията е отказал да го премести по-близо до дома му, като незаконосъобразно и несправед-ливо е пренебрегнал неговите аргументи, че майка му не е в състояние да пътува на далечно разстояние. Съдът счита, че оплакването следва да се разгледа по чл. 8 от Конвенцията. 62-69. Правителството прави възражение за неизчерпване на вътрешноправните средс-тва за защита, което Съдът решава да разгледа заедно със съществото на оплакването на жалбоподателя по чл. 13 от Конвенцията. 78-83. Съдът вече е приемал, че Конвен-цията не гарантира на лишените от свобода право да избират мястото, където да изтърпяват наказанието си, и че раздялата със семействата им е неизбежна последица от лишаването от свобода. При все това изпращането в твърде отдалечен затвор би могло да представлява намеса в правото им на семеен живот и властите са длъжни да им съдействат да поддържат контакти с близките си. Като взима предвид, че жалбоподателят не е виждал майка си от близо 10 години и че тя е възрастна и болна и не е в състояние да го посети, особено при сегашното състояние на украинския транспорт, Съдът заключава, че отказът да бъде преместен в по-близък затвор на практика го е лишил от всякакъв личен контакт с майка му, което представлява намеса в неговото право на зачитане на семейния живот по чл. 8 от Конвенцията. 88-99. Въпреки формалистичния и рестрик-тивен подход на властите при тълкуването и прилагането на относимите разпоредби, Съдът все пак е склонен да приеме намесата за основана на достатъчно ясна и предвидима нормативна уредба, т.е. за законна. По въпроса дали е преследвала легитимна цел той отбелязва, че целта на изтъкнатото изискване цялото наказание да се изтърпи на едно и също място, тълкувано в светлината на общото законово правило лишеният от свобода да се изпраща в най-близкия до местоживеенето му затвор, би трябвало да е улесняване поддържането на семейните връзки. В случая правителството не е посочило никакво оправдание жалбо-подателят да бъде държан през цялото време в отдалечения затвор, в който неизвестно защо е бил изпратен първона-чално. По отношение на изтъкнатия при един от отказите мотив затворът да не е в областта, където е извършено престъпле-нието, Съдът отбелязва, че по принцип това може да е предпазна мярка за сигурността на затворника, но в случая не е била спомената никаква опасност, нито местата на извършване на престъпленията, и следователно ограничаването на правата му по чл. 8 с този мотив не може да се счита за преследващо легитимна цел. Съдът приема за легитимни целите справяне с пренасе-леността на затворите и осигуряване на необходимата дисциплина. 100-104. Относно пропорционалността на намесата Съдът отбелязва, че властите не са посочили в мотивите си в кои затвори в 11-те по-близки до местоживеенето на майката области са обмисляли да преместят жалбоподателя – ако въобще са го правили, и каква е тяхната населеност. Вместо това той е бил преместен в затвор във възможно най-отдалечената област. При позоваването си на неговото незадоволително поведение властите не са правили разлика между исканията му за смекчаване на режима и за преместване в по-близък до дома му затвор със същата степен на сигурност. Освен това те в нито един момент не са обсъдили здравословното състояние и възможността на майката на жалбоподателя да пътува, въпреки че този аргумент е бил изтъкван многократно. Личното положение на жалбоподателя и интересът му да поддържа семейните си връзки никога не са били разгледани и не са били посочени относими и достатъчни причини за спорната намеса. Това довежда Съда до заключението, че намесата е била непропорционална на преследваните легитимни цели и че е извършено нарушение на чл. 8 от Конвенцията. 105-117. Съдът намира нарушение и на чл. 13 във връзка с чл. 8 от Конвенцията. Отбелязва, че решенията за преместване на затворник е взимал органът по изпълнение на наказанията, а в случай на обжалване окончателно решение е постановявал него-вият ръководител. Жалбоподателят многок-ратно и безуспешно е използвал това средство. Що се отнася до твърдяната от правителството възможност за обжалване пред административните съдилища, поради липсата на яснота в закона и съдебната практика относно компетентността им да упражнят контрол върху такива решения, Съдът приема, че това средство за защита не е било ефективно нито по закон, нито на практика. Съответно той отхвърля и възра-жението за неизчерпване на вътрешноправ-ните средства по отношение на оплакването по чл. 8. 118-133. Съдът установява нарушение на чл. 8 и във връзка с оплакването на жалбо-подателя, че кореспонденцията му е била системно контролирана и понякога задър-жана, като потвърждава извода, който вече е правил по подобни дела срещу Украйна (Sergey Volosyuk v. Ukraine, no. 1291/03, §§ 81-86, 12.03.2009 г., Belyaev and Digtyarv. Ukraine, nos. 16984/04, 9947/05, §§ 52-56, 16.02.2012 г.), че намесата не е била „пред-видена в закона“. Съгласно приложимата нормативна уредба е била контролирана цялата изходяща кореспонденция на затвор-ниците, с много малко предвидени изклю-чения. Контролът е бил автоматичен – без задължение за мотивирано решение. Зако-нът не е предвиждал и задължение за уведо-мяване на затворника за евентуални измене-ния в изпратените от него писма, нито средство за оспорване на начина и обхвата на прилагане на мярката. Следователно той не е осигурявал необходимата защита срещу произволна намеса.
Фактите: На 19 ноември 2003 г. срещу дружеството жалбоподател и две други търговски дружества било образувано административно производство за наруше-ния на законодателството за защита на конкуренцията. Предполагало се, че трите дружества са се споразумели да поддържат единна продажна цена на произвежданите от тях хлебни изделия. Трима служители на чешкия орган за защита на конкуренцията извършили проверка на място в помещенията на дружеството жалбоподател в присъствието на четирима от неговите директори. Според протокола от проверката, един от тях им дал достъп до цялата си електронна кореспонденция, която те проверили и направили няколко копия. Представителите на дружеството жалбоподател заявили, че не знаят къде са кабинетите на други двама директори, защото в момента се премест-вали, и отказали достъп до електронната поща на един от директорите под предлог, че компютърът му може да съдържа поверителна лична информация. След това въпросният директор им позволил да проверят единствено кореспонденцията, за която преценил, че не е от личен характер, но в крайна сметка спрял компютъра, тъй като се налагало да напусне офиса по работа, с което инспекцията приключила. В съставения протокол се посочвало и че на инспекторите са били предоставени копия от седем документа. Според представите-лите на дружеството жалбоподател въпросните документи били получени незаконно, без съгласието на дружеството и на техните адресати, а съдържанието им не било свързано с предмета на проверката и представлявало търговска тайна. Директо-рът, който предоставил достъп до цялата си кореспонденция, си взел обратно два от седемте документа. Обяснил, че са лични писма без връзка с проверката, и отказал да ги върне на инспекторите. През 2006 г. органът за защита на конкуренцията издал решение, с което наложил глоба на дружеството жалбопо-дател, защото не позволило на инспекто-рите да прегледат част от електронната търговска кореспонденция и неправомерно си върнало два от предоставените докумен-ти. След обжалване, съдът потвърдил решението. Той посочил, че внезапната инспекция на служебните помещения на дружеството жалбоподател представлява специфична мярка, предвидена в чешкия закон и съответстваща на правомощията на Европейската комисия и на националните органи за защита на конкуренцията съгласно Регламент № 1/2003 на Съвета. Наличието на последващ съдебен контрол било достатъчна гаранция за правата на дружеството жалбоподател. През 2009 г. решението било потвърдено и от Върхов-ния административен съд, който приел, че намесата е законна и пропорционална. Конституционната жалба на дружеството била отхвърлена като явно неоснователна. Междувременно органът за защита на конкуренцията наложил на дружеството жалбоподател глоба за наличието на картелно споразумение между него и други производители на хлебни изделия. През 2012 г. окръжният съд потвърдил реше-нието частично. Относно възраженията на дружеството, че част от доказателствата са придобити незаконно по време на инспек-цията, съдът приел, че тя е била оправдана поради наличието на информация за кон-такти между конкурентите, което налагало да се съберат доказателства в тази насока. Делото е висящо пред Върховния адми-нистративен съд. Решението: 62. Дружеството жалбоподател се оплаква, че инспекцията на офиса му, извършена без предварително разрешение от съд, е нару-шила правото му на зачитане на дома и кореспонденцията, гарантирани от чл. 8 от Конвенцията. 77-78. Съдът припомня, че понятието „дом“ (на френски „domicile“) може да включва и офиса или кабинета на лице със свободна професия, както и офиса на търговско дружество. В случая е безспорно, че е била осъществена намеса в правото на зачитане на „дома“ на дружеството жалбоподател, което включва и кореспонденцията му и дори в известна степен личната кореспон-денция на служителите му. 80-81. Съдът приема, че намесата се е осно-вавала на закона и е преследвала легитимна цел – „икономическото благосъстояние на страната“. 82-83. Относно пропорционалността на намесата Съдът припомня, че свободата на преценка на държавите членки е по-широка, когато оспорваната мярка е насочена срещу юридически лица. В случаи на претърсване и изземване Съдът е подчертавал, че е необходимо законът и практиката да осигуряват достатъчно гаранции срещу злоупотреба. Съдът следва да бъде особено внимателен, когато законът допуска претърсване без съдебно разрешение. 84-86. В настоящия случай инспекцията е била извършена в деня на образуването на административно производство по подоз-рение за картелно споразумение. В област като защитата на конкуренцията властите могат да намерят за необходимо да прибегнат до мерки като претърсвания или инспекции, за да предотвратят изчезването или прикриването на доказателства, да докажат противни на конкуренцията практики и да преследват отговорните за това лица, но законодателството и практиката трябва да предвиждат достатъчно гаранции, за да се избегнат произволни мерки, засягащи правото на зачитане на дома. Дружеството жалбо-подател е било информирано за образу-ваното производство с уведомление, връчено на представителите му при започването на инспекцията, в което е било посочено единствено, че то е заподозряно в картелно споразумение за продажната цена на хлебни изделия, в нарушение на приложимата законова разпоредба. Налага се изводът, че уведомлението е съдържало само най-обща информация за целта на административната процедура и не е посочвало нито фактите, нито документите, на които се основават подозренията. Според националното право самото образуване на административно производс-тво е давало на органа за защита на конкуренцията право да извърши инспек-цията, без предварително разрешение от съдия, който би могъл да очертае параметрите й или да упражни контрол върху провеждането й, както и без да е разпоредена с решение, подлежащо на преразглеждане от съд. Законът е предос-тавял широка свобода на действие на органа за защита на конкуренцията. 87. Съдът вече е приемал, че липсата на предварително одобрение от съд може да бъде компенсирана от последващ съдебен контрол относно законосъбразността и необходимостта на мярката, който да включва и възможност за подходяща обезвреда в случай на нарушение. 89. Страните спорят дали такъв контрол е бил упражнен в производството по същество и в производството по жалбата на дружеството срещу наложената глоба. 91-94. Съдът отбелязва, че нито едно от двете производства не е имало за непосредствен предмет законността на самата инспекция и че не е била предвидена възможност за оспорване на начина на провеждането й. Съдилищата не са разгле-дали фактическите елементи, мотивирали органа за защита на конкуренцията да я извърши. Така упражнението на правомо-щието му да прецени навременността, продължителността и обхвата на инспек-цията не е било подложено на съдебен контрол. Следователно дружеството жалбо-подател не е имало възможност да търси подходяща обезвреда, ако инспекцията бъде приета за незаконосъобразна. Вярно е, че тя е била проведена в присъствието на негови представители, както и че инспекторите не са имали право да изземват документи, а са взели само копия, и са били обвързани от задължение за конфиденциалност. При все това, при липсата на предварителен или ефективен последващ съдебен контрол на оспорваната мярка, както и на законово задължение за унищожаване на получените копия при определени условия, тези процедурни гаранции не са били доста-тъчни, за да се елиминира рискът от злоупотреба с власт. Поради липсата на такива гаранции се налага изводът, че мярката не е била строго пропорционална на преследваната легитимна цел. Допуснато е нарушение на чл. 8 от Конвенцията1. 95-103. С оглед на това заключение Съдът не намира за необходимо да се произнесе дали е извършено нарушение на чл. 13 от Конвенцията, макар че приема за допусти-мо оплакването на дружеството жалбопода-тел, че не е разполагало с ефективно вътрешноправно средство за защита във връзка с твърдяното нарушение на чл. 8. 122-130. Съдът приема за явно необоснова-но оплакването на дружеството жалбопо-дател по чл. 1 от Протокол № 1 от наложе-ната му глоба. Подобна намеса е оправдана по втората алинея на разпоредбата. В случая намесата е била предвидена от закона, преследвала е легитимна цел и глобата не е натоварила дружеството с прекомерно бреме, нито е затруднила дейността му. При това положение и с оглед на свободата на преценка на държавите в материята намесата не е била непропорционална. Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 0.64 Mb. Сподели с приятели:
|