Програма за подкрепа на неправителствените организации в българия по финансовия механизъм на еип 2009-2014 г
Изтегляне 0.64 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.ЗАБРАНА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ
4.ЗАЩИТА НА СОБСТВЕНОСТТА
5.ЗАБРАНА ЗА ДИСКРИМИНАЦИЯ
Фактите: През 1990 и 1991 г. жалбопода-телят заемал длъжността заместник обла-стен управител. Впоследствие той бил изби-ран за народен представител в продължение на три последователни мандата, до 2004 г. През 2000 г. властите оповестили, че жалбоподателят е сътрудничил на полити-ческата полиция на Румъния (Securitate) от 1971 до 1974 г. Установено било, че е давал на властите сведения за свои колеги и познати, които слушали чуждестранни радиостанции, имали близки в чужбина или били вегетарианци. Жалбоподателят оспорил пред съда тълку-ването на тези минали постъпки, като твърдял, че те са били непълно невинни и без последици за засегнатите. Според него те трябвало да се разглеждат в историчес-кия контекст на епохата. Съдът приел, че жалбоподателят действително е сътрудни-чил на политическата полиция, като й е съобщавал данни, които са били в състояние да засегнат основни права и свободи на засегнатите лица, и че въпросът за наличието на действително настъпили вреди е неотносим към случая. През 2003 г. със закон било забранено сътрудници на Securitate да работят като държавни служители. През 2004 г. жалбо-подателят пожелал да се върне на работа в държавната администрация и поискал да бъде вписан в резервния списък на заместник областните управители, на което имал право поради заеманата по-рано такава длъжност. Агенцията за държавната администрация отказала на основание принадлежността му към Securitate. Той обжалвал, като повдигнал пред апелативния съд възражение за противоконституцион-ност. Позовавайки се на румънската конституция и на Конвенцията, се оплакал от дискриминация при достъпа до държавна служба. Изтъкнал, че забраната е твърде обща и не дава възможност да се вземат предвид конкретните обстоятелства на всеки отделен случай. С решение от 2006 г. Конституционният съд приел, че забраната съответства на Конституцията. Намерил, че разликата в третирането по отношение на достъпа до държавна служба има обективно и разумно оправдание, поради очакваната лоялност на държавните служители към демократичната форма на управление. Апелативният, а след това и Върховният касационен съд оставили жалбата му без уважение. Решението: 24. Като се позовава на чл. 8 във връзка с чл. 14 от Конвенцията, жалбоподателят твърди, че лишаването му от възможност да работи като държавен служител, защото е сътрудничил на политическата полиция на комунистическия режим, е засегнало лич-ния му живот. Той поддържа, че що се отнася до перспективите за назначаване на държавна служба е дискриминиран в сравнение с други лица, заемали по-рано длъжности, подобни на неговата. 31-36. Съдът припомня, че Конвенцията не гарантира достъп до определена професия, но разлика в третирането при назначаването на дадена позиция може да попадне под действието на нейна разпоредба. В случая чл. 8 във връзка с чл. 14 от Конвенцията е приложим, тъй като с оглед на професио-налния опит на жалбоподателя пълната и доживотна забрана да работи като държавен служител има очевидни последици за неговата социална идентичност и отноше-нията му с другите, а оттам и за правото му на личен живот.Поради това Съдът отхвърля възражението на правителството за несъвместимост с Конвенцията ratione materiae. 46-51. По съществото на оплакването Съдът припомня, че различното отнасяне е диск-риминационно, ако за него няма обективно и разумно оправдание, т.е. ако не преследва легитимна цел и липсва разумно отношение на пропорционалност между използваните средства и целта, чието постигане се търси. В случая е налице различно третиране на кандтидатите за държавна служба въз основа на тяхното минало. Подобно на други бивши комунистически страни, ответната държава е забранила на сътруд-ниците на Securitate да работят като държавни служители. Съдът отбелязва мотивите на Конституционния съд, според който това законодателно решение е оправдано с оглед на очакваната от държавните служители лоялност към демократичната форма на управление. Той припомня, че държавите имат право да изискват от служителите си вярност към конституционните принципи, на които те са базирани, и отбелязва, че за да избегнат възпроизвеждането на миналото, държавите трябва да се основават на демокрация, способна да се самозащитава. В случая различното третиране на жалбоподателя е имало легитимна цел, а именно защита на националната сигурност, обществената безопасност и правата и свободите на другите. 52-57. Относно пропорционалността на намесата Съдът отбелязва, че държавните служители и още повече заемащите високоотговорни длъжности като тази, на която жалбоподателят желае да се върне, упражняват част от държавния суверенитет. Следователно забраната, която го засяга, не е непропорционална на легитимната цел на държавата да осигури лоялността на лицата, натоварени с опазването на обществения интерес. Жалбоподателят има право да работи в частния сектор, а също и в публичния, доколкото работата не е свързана с упражняване на държавната власт. Що се отнася до оплакването, че не са били взети предвид естеството и последиците на действията на жалбопо-дателя, тези аспекти са били разгледани в състезателното производство пред нацио-налните съдилища и Съдът не следва да поставя под въпрос изводите им, тъй като се касае за фактически елементи, които попадат в обхвата на дискрецията на националните власти. Съдът заключава, че не е извършено нарушение на чл. 8 във връзка с чл. 14 от Конвенцията. Каталог: media -> documents documents -> Право на зачитане на личния и семейния живот documents -> Равенството в нормотворческата практика на Международната организация на труда documents -> Media information documents -> Бюлетин съдебна практика по documents -> Chevrolet Orlando внася ваканционната атмосфера на Флорида в класа на семейните автомобили documents -> Бюлетин съдебна практика по Изтегляне 0.64 Mb. Сподели с приятели:
|