Програма за подкрепа на неправителствените организации в българия по финансовия механизъм на еип 2009-2014 г

37-38. За да прецени дали действията на жалбоподателката представляват „изразява-не“ по смисъла на чл. 10 Съдът отчита, че са извършени по време на публично събитие, както и че тя е била член на опозиционна партия, чийто лидер Юлия Тимошенко по това време е била в затвора. Следователно поведението на жалбоподателката е пред-ставлявало форма на политическо изразя-ване, тъй като с действията си тя е искала да изрази пред хората наоколо своето мнение за президента. Наказването й представлява намеса в нейната свобода на изразяване.

39-40. Съдът намира, че намесата е била законна и е преследвала легитимните цели защита на обществения ред и на правата и свободите на другите. Що се отнася до необходимостта й в едно демократично общество, на жалбоподателката е било наложено най-тежкото предвидено наказа-ние, въпреки отсъствието на насилие или
заплаха в действията й, чистото й съдебно минало и 63-годишната й възраст. Съдили-щата са се мотивирали с отказа й да признае вината си, като по този начин са я наказали за несъгласието й да промени политическите си възгледи. Съдът не намира тази санкция за оправдана и поради това приема, че е непропорционална на преследваната леги-тимна цел.

Член 2 от Протокол № 7

53-55. Съгласно закона въззивната жалба срещу административното задържане не спира изпълнението на решението. Като се има предвид, че в случая жалбата е била разгледана след като жалбоподателката е изтърпяла наложеното й наказание, за Съда остава неясно как на този етап въззивният контрол би могъл да отстрани недостатъците на решението на първоинстанционния съд. Вярно е, че при евентуална отмяна на първоинстанционното решение осъденият може да претендира обезщетение за вреди, но това последващо и чисто компенсаторно средство за защита не може да замести правото на обжалване, гарантирано от чл. 2 на Протокол № 7. Следователно е налице нарушение на тази разпоредба.

• 
  ДЕЛА НА СЕС
  

След като извършила проверка в електронната база данни на системата за обмен на информация относно ДДС (VIES), на 2 ноември 2009 г. българската данъчна администрация издала на Траум акт за прихващане и възстановяване. В него тя посочила резултата от проверката в базата данни VIES – че гръцкото дружество е регистрирано за целите на ДДС и има валиден идентификационен номер от 15 ноември 2005 г. Дружеството Evangelos gaitadzis обаче нито декларирало вътреобщ-ностна доставка, нито внесло ДДС в Гърция.

При последваща данъчна ревизия българс-ката данъчна администрация отново напра-вила справка в базата данни VIES и констатирала, че дружеството Evangelos

gaitadzis е дерегистрирано за целите на ДДС от 15 януари 2006 г. Поради това на 17 май 2011 г. тя издала на Траум ревизионен акт, с който начислила ДДС за продажбите към гръцкото дружество, тъй като то не било регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка и съответно не било изпълнено условието на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за освобождаване от начисляването на този данък.

С решение от 5 август 2011 г. директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигури-телна практика“ потвърдил ревизионния акт. Приел, че тъй като представените писмено потвърждение за получаване на стоката и приемо-предавателни протоколи не съдър-жат информация за точния адрес на приемане на стоката, нито за приелите я лица, тяхната длъжност и представителната им власт в гръцкото дружество, тези документи не са достоверни. Дружеството Траум обжалвало това решение пред съда, като посочило, че е представило всички изисквани от ЗДДС и правилника за прилагането му документи, доказващи извършването на вътреобщностна доставка и че преди сделките е проверило идентифи-кационния номер по ДДС на гръцкото дружество в базата данни VIES.

При тези обстоятелства Административният съд – Варна е спрял производството и е поставил на Съда преюдициални въпроси относно съответствието на доказателст-вените изисквания в практиката по прилагане на българската правна уредба с правото на Съюза.

Решението:

21. СЕС разглежда заедно първия и втория въпрос – дали чл. 138, § 1 и чл. 139, § 1, ал. 2 от Директивата за ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат при обстоятелства като разглежданите в глав-ното производство данъчната администра-ция на държава членка да откаже освобож-даване от ДДС във връзка с вътреобщностна доставка поради това, че получателят не е бил регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, а доставчикът не е доказал истинността на подписа в документите, приложени към декларацията във връзка с доставката, и представителната власт на лицето, подписало тези документи от името на получателя.

27-28. При липсата на конкретна разпоредба в Директивата за ДДС относно доказателст-вата, които трябва да представят данъчноза-дължените лица, за да се ползват от освобождаването от ДДС, в правомощията на държавите членки е да определят в съответствие с чл. 131 от тази директи-ва условията, при които освобождават вътреобщностните доставки, за да гаран-тират правилното и ясно прилагане на освобождаването и да предотвратят всяка евентуална измама, избягване на данъци или злоупотреба. При упражняване на своите правомощия обаче държавите членки следва да спазват основните принципи на правото, част от правния ред на Съюза, сред които фигурират по-конкретно принципите на правна сигурност и на пропорционалност (Mecsek-Gabona, EU:C:2012:547, т. 36 и цитираната съдебна практика). Принципът на правна сигурност, следствие от който е принципът на защита на оправданите правни очаквания, изисква, от една страна, правните норми да бъдат ясни и точни, а от друга страна, прилагането им да е предвидимо за лицата (Plantanol, C 201/08, EU:C:2009:539, т. 46 и цитираната съдебна практика).

31. В противоречие с принципа на правната сигурност е държава членка, която е определила изискваните за освобождаване от ДДС документи и е приела представените от доставчика документи като доказателст-ва, обосноваващи правото на освобожда-ване, впоследствие да го задължи да заплати полагащия се за доставката ДДС, когато се окаже, че поради извършена от получателя й измама, за която доставчикът не е знаел и не би могъл да знае, съответните стоки в действителност не са напускали територията на държавата на доставката (Teleos и др., EU:C:2007:548, т. 50).

32. Съгласно практиката на Съда, в подобно положение, макар да изглежда, че не е налице никакво конкретно доказателство, позволяващо да се заключи, че въпросните стоки са били прехвърлени извън терито-рията на държавата членка на доставката, фактът, че от данъчнозадължено лице се изисква да представи такова доказателство, не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаването от ДДС. Напротив, това задължение поставя данъчнозадълженото лице в положение на несигурност относно възможността за прилагане на освобожда-ването за вътреобщностната доставка или относно необходимостта в продажната цена да се включи ДДС (Teleos и др., EU:C:2007:548, т. 49 и 51, Mecsek-Gabona, EU:C:2012:547, т. 41).

34. В противоречие с принципа на правна сигурност би било правото на освобожда-ване от ДДС да се откаже поради това, че в рамките на последваща ревизия доставчикът не е представил поисканите допълнителни доказателства за истинността на подписа на получателя върху тези документи и за представителната власт, при положение че документите, приложени от Траум към декларацията му, са в съответствие със списъка в чл. 45 от ППЗДДС и първоначално са били приети от същата администрация като доказателства, обосноваващи правото на освобождаване, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

35-38. Що се отнася до регистрацията по ДДС, компетентният национален орган има задължението да провери качеството на данъчнозадълженото лице преди да му предостави идентификационен номер по ДДС. Поради това евентуална нередовност в регистъра на данъчнозадължените лица не би могла да води до лишаване на стопански субект, който се основава на фигуриращите в него данни, от освобождаването, от което би имал право да се ползва. В този смисъл Съдът е постановил, че би противоречало на принципа на пропорционалност доставчикът да бъде считан за задължен по ДДС с единствения довод, че е извършено ретроактивно заличаване на идентифика-ционния номер на приобретателя (Mecsek-Gabona, EU:C:2012:547, т. 63 и 64). В случая данъчната администрация първоначално е приела, че получателят е бил данъчноза-дължено лице по ДДС в друга държава членка и едва при последваща ревизия е констатирала обратното. При това положе-ние отказът да се предостави освобождаване от ДДС във връзка с вътреобщностна доставка би бил в противоречие с принципите на правна сигурност и на пропорционалност. Що се отнася до извода на директора, че Траум е трябвало да докаже въпросното обстоятелство с други средства, от акта за преюдициално запитване е видно, че това изискване не е предвидено в националната правна уредба, а освен това не е било формулирано преди издаването на акта за прихващане и възстановяване от българската данъчна администрация, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

42. Ако запитващата юрисдикция намери за доказано с оглед на обективни данни, че Траум е знаело или е трябвало да знае, че осъществената от него операция е била част от извършена от получателя измама и че не е взело всички зависещи от него разумни мерки за избягване на тази измама, ползването от правото на освобождаване от ДДС би могло да му бъде отказано (Mecsek-Gabona, EU:C:2012:547, т. 54).

43. Ето защо на първите два въпроса следва да се отговори, че чл. 138, § 1 и чл. 139, § 1, ал. 2 от Директивата за ДДС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат при обстоятелства като разглежданите в глав-ното производство данъчната администра-ция на държава членка да откаже възможността за упражняване на правото на освобождаване от ДДС във връзка с вътреобщностна доставка поради това, че получателят не е бил регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, а доставчикът не е доказал нито истинността на подписа в документите, приложени към декларацията във връзка с доставката, нито представителната власт на лицето, подпи-сало тези документи от името на получателя, при положение че доказателствата, обосно-ваващи правото на освобождаване, представени от доставчика в подкрепа на декларацията му, са в съответствие с предвидения в националното право списък документи, които следва да бъдат предста-вени, и тези доказателства първоначално са били приети от посочената администрация като обосноваващи освобождаването, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.

44-47. На третия поставен въпрос СЕС отговаря, че чл. 138, § 1 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че поражда директен ефект, позволяващ на данъчнозадължените лица да се позовават на него срещу държавата пред националните юрисдикции във връзка с освобождаването от начисляване на ДДС при вътреобщностна доставка. Член 131 от тази директива оставя на държавите членки определено право на преценка при приемането на условията за освобождаване от ДДС, предвидени в чл. 138, но това обстоятелство не засяга точния и безусловен характер на предписаното в последния член задължение за освобождаване.

44-47. Член 138, § 1 от Директивата за ДДС трябва да се тълкува в смисъл, че поражда директен ефект, позволяващ на данъчноза-дължените лица да се позовават на него срещу държавата пред националните юрисдикции във връзка с освобождаването от начисляване на ДДС при вътреобщностна доставка. Съгласно постоянната практика на Съда, във всички случаи, когато разпоред-бите на дадена директива са безусловни и достатъчно точни по своето съдържание, частноправните субекти имат основание да се позоват на тях пред националните юрисдикции срещу държавата, независимо от качеството, в което тя действа (в този смисъл Portgás, C 425/12, EU:C:2013:829, т. 18 и 23, и Association de médiation sociale, C 176/12, EU:C:2014:2, т. 31 и цитираната съдебна практика).