Програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите за 2013 г.: Детайлен отчет на администрацията на нкбтх и членовете на нкбтх



страница1/13
Дата23.07.2016
Размер2.28 Mb.
ТипПрограма
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я



М И Н И С Т Е Р С К И С Ъ В Е Т

НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА






ОТЧЕТ

НА ДЕЙНОСТТА НА НАЦИОНАЛНАТА КОМИСИЯ

ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА ЗА 2013 г.

СЪДЪРЖАНИЕ
1. Национална комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ)
2. Трафикът на хора в България през 2013 г.
2. 1. Вътрешен трафик (тенденции, райони на произход, на дестинация,

статистика, оперативни данни)

2.2. Външен трафик (тенденции, райони на произход, страни на дестинация, статистика, оперативни данни)

2.3. Търсене и набиране на жертви

2.4. Тенденции относно експлоатацията на жертвите

2.5. Местните политики за борба с трафика на хора

2.6. Неправителствения сектор в България
3. Националната програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите за 2013 г.: Детайлен отчет на администрацията на НКБТХ и членовете на НКБТХ

3.1. Институционални и организациони мерки

3.2. Превенция

3.3. Обучение и квалификация на кадри

3.4. Закрила и реинтеграция на жертвите. Наказателно преследване

3.5. Проучване, анализ и статистическа отчетност на данните

3.6. Международно сътрудничество

3.7. Законодателни промени
4. Националната програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите за 2013 г.: Детайлен отчет на Местните комисии за борба с трафика на хора (МКБТХ)
1. НАЦИОНАЛНА КОМИСИЯ ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА (www.antitraffic.government.bg)

Националната комисия за борба с трафика на хора (НКБТХ) е създадена на основание чл. 4 от Закона за борба с трафик на хора (ЗБТХ) и има за цел да определя и ръководи прилагането на националната политика и стратегия в областта на противодействието на трафика на хора. Националната комисия организира и координира взаимодействието между отделните ведомства и организации по прилагането на закона. Ежегодно разработва и представя за утвърждаване от Министерски съвет Национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите.

С Решение № 430 от 25.07.2013 г. на Министерския съвет за неин председател е определен заместник министър-председателят и министър на вътрешните работи г-н Цветлин Йовчев. Със заповед № ЗН-2 от 10.12.2013 г., секретар на Националната комисията за борба с трафика на хора е г-жа Гергана Алексова.

Съгласно чл. 7 от ЗБТХ Националната комисия:

1. Организира и координира взаимодействието между отделните ведомства и организации по прилагането на закона;

2. Определя и ръководи прилагането на националната политика и стратегия в областта на противодействието на трафика на хора;

3. Ежегодно разработва и представя за утвърждаване от Министерския съвет Национална програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите му;

4. Създава организация за проучване, анализ и статистическа отчетност на данните във връзка с трафика на хора;

5. Участва в международното сътрудничество за предотвратяване и противодействие на трафика на хора;

6. Организира провеждането на информационни, разяснителни и образователни кампании за лица от рисковите групи на трафика на хора;

7. Разработва програми за обучение на служители за изпълнение на функции във връзка с предотвратяването и противодействието на трафика на хора;

8. Ръководи и контролира дейността на местните комисии и центровете за закрила и помощ на жертвите на трафика на хора;

9. Регистрира физически и юридически лица с нестопанска цел, които предоставят подслон на жертвите на трафика на хора.
НКБТХ координира работата по Националния механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик на хора (НМН) и основно работи по координиране на сигнали и случаи на пълнолетни лица жертви на трафик. Националната комисията подпомага работата при случаите на деца – жертви на трафик. По тези случаи се прилага Координационният механизъм за рефериране и обгрижване на случаи на непридружени деца и деца – жертви на трафик, завръщащи се от чужбина. При сигналите и случаите на деца, идентифицирани като жертва на трафик, в срок до 24 часа задължително се уведомяват едновременно Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), Държавната агенция „Национална сигурност” (ДАНС) и Министерството на вътрешните работи (МВР). В много от тези случаи се въвлича и Агенцията социално подпомагане (АСП), като институция, ръководеща работата на отделите за закрила на детето и кризисните центрове за деца и лица, жертви на насилие, и трафик на деца, които по данни на АСП за 2013 г. са 18 на брой в цялата страна. Част от кризисните центрове са ръководени от неправителствени организации (НПО) в страната (под формата на държавно делегирана дейност). Почти всички от тези НПО са част от Алианс за защита срещу домашното насилие – http://www.alliancedv.org/ и техните координати са включени в НМН.
Граждани, произхождащи от държави извън ЕС, жертви на трафик12

Идентификацията на чужденци като жертви на трафик може да се осъществи на всеки етап от работата с тях. На първо място те могат да бъдат идентифицирани от служителите на Гранична полиция и разследващи органи, а след това от институциите, които имат отношение към тяхното пребиваване и упражняват физически контрол върху тях – дирекция „Миграция“ или Държавната агенция за бежанците (ДАБ).

Когато чужд гражданин е идентифициран като жертва на трафик, той/тя има право да се възползва от всички мерки, предвидени в Закона за борба с трафика на хора (ЗБТХ)q и да получи подкрепа според стандартните оперативни процедури (СОП) на НМН.
Настоящият доклад представя реализираните дейности по Националната програма за предотвратяване и противодействие на трафика на хора и закрила на жертвите за 2013 г. от всички институции и организации, отговорни за изпълнението й, включително дейностите, реализирани от Националната и местните комисии за борба с трафика на хора.

2. ТРАФИКЪТ НА ХОРА В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 2013 г.

Според първия доклад на Евростат относно трафика на хора за Европа от месец април 2013 г. на база данни за 2008, 2009 и 2010 г., изводите за страните на произход на жертвите на трафик в ЕС, са че болшинството жертви на трафик произхождат или от България и Румъния (като страни част от ЕС), или от Нигерия и Китай (за страни извън ЕС). Трафикът на хора с цел сексуална експлоатация продължава да бъде най-разпространен, като се наблюдава и увеличаване на трафика на хора с цел трудова експлоатация. Все повече се разширява и темата за трафик на хора, най-вече непълнолетни и/или жени с цел джебчийски кражби и просия, както и темата за трафика на хора и киберпрестъпленията.

България продължава да бъде най-вече страна на произход и транзит за жертви, като основни страни на дестинация за жертвите през 2013 г., включително непълнолетните, са Германия, Белгия, Австрия, Холандия, Италия, Испания, Франция, Гърция, Норвегия, Швеция, Чехия и Полша.

Според Доклада на Държавния департамени на САЩ за борба с трафика на хора за 2013 г. българското провителство полага значителни усилия по отношение на минималните стандарти за премахване на трафика на хора. През отчетния период правителството е предвидило увеличаване на финансирането за двата държавни приюта за настаняване на жертви на трафик на хора, стопанисвани от Националната комисия за борба с трафика на хора към Министерския съвет. В приютите са осигурени грижи за повече пострадали жени. Като положителен аспект в работата е оценено двойното увеличение на финансирането на кампании за превенция, които включват редица публични събития и кампании, повишаващи информираността на обществото, както и проведените обучения на трудови посредници, социални работници, журналисти и ромски специалисти, работещи за предотвратяване на трафика на хора. Въпреки сериозните усилия, които страната е положила в огранизаването на явлението „трафик на хора“ и неговата превенция, България остава в група 2 в Доклада на Държавния дапартамент на САЩ за борба с трафика на хора за тридесета поредна година, заедно с Швейцария, Гърция, Кипър, Сърбия, Румъния, Унгария, Хърватия, Естония, Португалия, Бразилия и Мексико. Сред причините за това е слабото повишаване на осъдените ефективно трафиканти – 212 за 2012 г., спрямо 119 за 2011 г., недостатъчният капацитет на страната ни в грижата за жертвите на това престъпление и липсата на специализирани грижи за мъже, пострадали от трафик на хора. Въпреки че правителството работи усилено за приобщаване на ромските общности, работата с тази уязвима за трафик на хора група следва да се засили като цяло. Сред препоръките към страната ни в доклада са продължаване на усилията в разследването, наказатеното преследване и осъждане на държавни служители, съпричастни към трафика на хора, както и гарантиране, че осъдените служители ще получат ефективни присъди. Предприемането на законодателни действия за забрана на наказателното преследване на жертвите на трафик за деяния, извършени като пряк резултат от тяхното трафикиране, и увеличаване на капацитета на съществуващите приюти за жени – жертви на трафик, и предоставяне на финансови компенсации и правни консултации.



Законодателни инициативи и промени
1. С оглед въвеждане в българското законодателство на разпоредбите на Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР през месец декември 2012 г. към министъра на правосъдието беше създадена междуведомствена Работна група със задача да извърши преценка на съответствието й с българското законодателство, както и да изготви конкретни предложения за законодателни изменения в тази връзка. В състава на Работната група бяха включени представители на съда, прокуратурата на Република България, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за закрила на детето, Националната комисия за борба с трафика на хора, както и за участие беше допълнително привлечен представител на академичните среди. В изпълнение на поставената й задача Работната група изготви Таблица на съответствието на цитираната Директива с българското законодателство, както и проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ЗИД на НК), с чиито преходни и заключителни разпоредби бяха предвидени и съответни изменения в Закона за борба с трафика на хора, както и в Закона за закрила на детето. Изготвеният от Министерството на правосъдието и Работната група ЗИД на НК беше съгласуван и подкрепен от всички ведомства, от Върховния касационен съд и от прокуратурата, както и беше подложен на обществено обсъждане с всички заинтересовани страни. Горепосоченият ЗИД на НК беше одобрен и приет от Народното събрание и обнародван в бр. 84 на „Държавен вестник“ от 27 септември 2013 г.:

Наказателен кодекс, посл. изм. бр. 84 от 2013 г.:

  • Чл. 159а. (1) Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд или за просия, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност ...

  • (2) ... 7. (нова - ДВ, бр. 84 от 2013 г. ) от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му,...

  • Чл. 159в. Който използва лице, пострадало от трафик на хора, за развратни действия, за принудителен труд или за просия, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност ...

  • Чл. 227 (2) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което наеме на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България чужденец, за който деецът знае, че е пострадал от трафик на хора.

  • Чл. 16а. (Нов - ДВ, бр. 84 от 2013 г. ) Не е виновно лицето извършило деянието, което е осъществено от лице, пострадало от трафик на хора, когато е било принудено да го осъществи в пряка връзка с това му качество...

2. Представители на администрацията на НКБТХ взеха участие в междуведомствената работната група, отново инициирана от Министерството на правосъдието, за създаването на проект на ЗИД на НК за въвеждането на разпоредбите на Директива 2011/92/ЕС (относно борбата със сексуалното насилие и експлоатация на деца и детската порнография).

3. Участие в междуведомствена работна група, инициирана от МТСП, за изготвяне на План за действие за изпълнение на заключителните препоръки към Република България, отправени от Комитета на ООН за премахване на дискриминацията срещу жените (CEDAW). Резултат: Становище за съгласуване на проект на доклад от г-н Хасан Адемов – министър на труда и социалната политика, за приемане на План за действие за изпълнение на заключителните препоръки към Република България, отправени от Комитета на ООН, за премахване на дискриминацията срещу жените (CEDAW) и съпътстващия пакет от документи.

4. На седмата среща на Комитета на страните по Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, проведена на 30.01.2012 г., действайки в съответствие с условията на чл. 38(7) от Конвенцията, Комитетът:


  1. Препоръчва Правителството на Република България да изпълни предложенията на ГРЕТА относно прилагането на Конвенцията в България, изготвени през септември 2011 г. в рамките на първия мониторингов етап; и

  2. Отправя молба към Правителството на Република България да информира Комитета на страните относно мерките, предприети в изпълнение на тази препоръка в срок до 30 януари 2014 г.

Координацията и взаимодействието не само между институциите, но и с гражданския сектор, при противодействието и превенцията на трафика на хора и закрилата на жертвите е ключово за многопластовия и всеобхватен отговор на страната.

В тази връзка, като координиращ орган НКБТХ изпрати писма, запита всички Местни комисии за борба с трафика на хора; институции – членове на НКБТХ и имащи отношение по проблема; НПО, които работят по превенция и противодействие на трафика на хора и до КОНПИ, с които изисква предоставяне на информация относно мерките, предприети в изпълнение на тези препоръки (институции: МТСП, КОНПИ, МОН, МВнР, ДАБ, АСП, ВКС, НССИЕВ, ЦКБППМН, ВКП, НСлС, МВР, ДАНС, МП, МЗ, ДАЗД; НПО: фондация „Асоциация Анимус”, БЧК, Асоциация „Ная”, Фонд за превенция на престъпността „ИГА”, „Джендър алтернативи”, Каритас България, Фондация „А21”, Международната организация по миграция, Фондация „SOS-семейства в риск”, Сдружение „Равновесие”, Сдружение „Нова алтернатива”, Сдружение „Асоциация Деметра”, Сдружение „Център Вела”, Сдружение „Център Мария”, фондация „ПУЛС”, Сдружение „Център Отворена врата”, Сдружение „Екатерина Каравелова”, Български фонд за жените, Фондация „Български център за джендър изследвания”, Фондация „Женски алианс за развитие”, Фондация „Център Надя”, Фондация „Каритас Русе”, Фондация „Партньори България”, Сдружение „Самаряни”, Сдружение „Алтернатива 55”, Сдружение „Шанс и закрила”, Фондация „Дива”, Сдружение „Център Динамика”, Фондация „Социален консултативен център Самоков”, Българска асоциация по семейно планиране и сексуално здраве, Фондация „Здраве и социално развитие”, Сдружение „Икар”; МКБТХ: всички девет МКБТХ от Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Монтана, Пазарджик, Пловдив, Русе и Сливен).

На 27.01.2014 г. беше изпратен в секретариата на Конвенцията доклад-компилация от подадената информация от гореупоменатите институции и НПО, както и от НКБТХ. Подредена е смислено към всяка една препоръка от CP(2012)2 относно прилагането на Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора в България.
2.1. Вътрешен трафик

Вътрешният трафик остава предимно с цел сексуална експлоатация и е концентриран основно в туристически дестинации (зимни и летни курорти) и около обекти на пътната инфраструктура. След екслпоатация в страната жертвите на вътрешен трафик често биват трафикирани в чужбина. Трябва да се отбележи, че доста често вътрешният фактор предхожда външния и се възприема като вид „подготовка“ за потенциалната жертва. Високо рискови за произход на жертви са малките населени места с по-нисък жизнен стандарт и висока безработица. Жертвите на вътрешен трафик с цел сексуална експлоатация биват набирани от по-малки населени места и експлоатирани в големи градове, черноморски и зимни курорти и гранични райони и като цяло, където има висока концентрация на чужди туристи.


2.2. Външен трафик

Основните държави на крайна дестинация за жертви на трафик на хора през 2013 г. са Германия, Гърция, Холандия, Австрия, Франция, Кипър, Полша, Италия, Чехия. Наблюдава се увеличение на броя на жертвите на трафик с крайна дестинация към страните от Централна Европа, както и скандинавсия регион за периода май – август, основно Швеция, с цел трудова експлоатация във връзка брането на боровинки. Особено уязвима група на потенциални жертви на трафик остава ромското население.

През изминалата година се запазва тенденцията жертви да бъдат трафикирани в различни държави с цел различна експлоатация:

- за сексуална експлоатация основни страни на дестинация са Германия, Гърция, Холандия, Франция и Полша;

- за трудова експлоатация – Гърция, Испания, Италия, Германия, Швеция и Чехия;

- експлоатация чрез джебчийски кражби и/или чрез просия, в която експлоатация много често са въвлечени непълнолетни, почти винаги от ромски произход, както и хора с увреждания, много често инвалиди – Гърция, Великобритания и Австрия;

- трафик на бременни жени с цел продажба на новородени бебета и трафик на деца – Гърция.

2.3. Търсене и набиране (push and pull factors)

Трафикът на хора е свързан с редица принудителни и притегателни фактори (push and pull factors). Най-често срещаните принудителни фактори са бедност, безработица и липсата на възможности в по-малките селища в България, което принуждава младежите и възрастни хора да търсят по-добри възможности в големите градове в България и извън страната; липса на образование и неграмотност, липса на опит за безопасна миграция, опит с упражнявано домашно и/или сексуално насилие. Притегателните фактори са по-добри възможности за работа и стандарт на живот в страните на крайна дестинация и най-вече високо търсене на евтина и неквалифицирана работна ръка и високо търсене на сексуални услуги в страните или регионите на крайна дестинация. НКБТХ работи усилено по линия на повишаването на осведомеността на уязвимите групи (хората в активна възраст, които са уязвими да станат жертви на трафик с цел трудова експлоатация, ромската общност). Притегателните фактори биват адресирани по линия на двустранното и многостранно сътрудничество със страните на крайна дестинация за българските жертви на трафик на хора.

Запазва се тенденцията за методите на набиране от предходните години. Обикновено набирането става чрез познати или роднини, на които жертвите имат доверие. Трафикантите се възползват от изградената доверителна връзка и се стремят да затвърдят това доверие, като обещават по-добри възможности за развитие, по-големи и постоянни доходи и подобряване на икономическото състояние в семейството на жертвата. Също така се запазва тенденцията с т.нар. „меки методи” за набиране, не се наблюдава насилствен елемент като отвличане на потенциалната жертва. „Меките” методи включват метода „lover boy” – когато трафикантът успява да направи така, че жервтата да се влюби в него/да иска да сключат брак. Трафикантът използва това положение и състояние за манипулиране на жертвата, включително да я увещае да замине извън страната и впоследствие да извършва сексуални услуги.
2.4. Tенденции относно експлоатацията на жертвите на трафик

Както вече беше споменато, през 2013 г. трафикът на хора с цел сексуална експлоатация продължава да бъде най-често срещаният тип експлоатация. Жертви на сексуална експлоатация са най-вече жени и непълнолетни момичета. До известна степен финансовата криза оказва влияние върху увеличения брой идентифицирани жертви на трафик на хора с цел трудова експлоатация. Наблюдава се тенденцията на увеличен брой идентифицирани мъже, жертви на трудова експлоатация в секторите селско стопанство и строителство. Също така, все повече се увеличава броят на трафикирани жертви с цел просия. Много често жервтите са мъже, като голяма част от тях са с форма на физически увреждания и/или психически разстройства.


2.5. Развиване на местни политики за борба с трафика на хора
През януари 2013 г. със Заповед РД 22-80/22.01.2013 г. на кмета на Община Велико Търново бе създадена Местна комисия за борба с трафика на хора (МКБТХ) и беше назначен секретар. Членове на МКБТХ са представители на дирекция „Социални дейности и здравеопазване“, Дирекция „Образование“, ДСП, МКБППМН, ТАНС, РУ „Полиция“, НПО Сдружение „Св. Иван Рилски“, Кризисен център с. Балван. Основна дейност на МКБТХ е да прилага на регионално ниво политиката за борба с трафика на хора в България и провеждане на информационни кампании. Като част от структурата на НКБТХ, МКБТХ – Велико Търново е ангажирана с провеждане на превенционни кампании срещу трафика на хора и защитата на жертвите. Работи съвместно с полицейски служби, съдебни органи, образователни институции, административни служби, медицински служби, НПО, бизнес организации.
2.6. Неправителственият сектор в България

През 2013 г. НКБТХ продължи активното си сътрудничество с неправителствения сектор в България по изграждане на политики и осъществяване на дейности по линия на превенция, закрила на жертвите и международно сътрудничество.

Проект „Превенция на трафика на хора, принадлежащи към етническите групи, с фокус към ромското малцинство в България”. Проектът се реализира в гр. Варна от НКБТХ в партньорство с Община Варна (чрез дирекция „Превенции“ и Местната комисия за борба с трафика на хора), Сдружение „Съучастие”, Българска асоциация по семейно планиране и Асоциация „Национална мрежа на здравните медиатори” с времева рамка 01.01.2012 г. – 30.06.2014 г. Проектът е финансиран от Посолството на Франция в България, Постоянното представителство на Франция към Службата на ООН и другите международни организации във Виена и Посолството на Франция в Румъния. Целта на проекта е да намали броя на потенциалните жертви на трафик на хора от ромски произход. В неговото реализиране стои амбицията той да послужи за модел за цялостната държавна политика в борбата с трафика на хора сред уязвимите етнически групи в България.

НКБТХ и Фондация „Център Надя” са партньори на гръцката неправителствена организация „Усмивката на детето“ в проекта „Децата, жертви на трафик- наша отговорност“ (VICTOR- Victims In Child Trafficking: Our Responsibility). Проектът е финансиран от Европейската комисия, Програма „Превенция и борба с престъпността“. Партньори в проекта са международни организации и още 15 държавни институции и неправителствени организации от 7 страни от региона – Словения, Румъния, България, Гърция, Сърбия, Молдова и Украйна. Цел на проекта е създаване на партньорство между широк кръг от участници както публични, така и частни, и по-специално подобряване на сътрудничеството между неправителствените организации, които работят в съответната област, насочени към укрепване на капацитета към създаването на общи действия, свързани с приоритетите, залегнали в Стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012 - 2016 г.

Традиционно НКБТХ сътрудничи ежедневно с Международната организация по миграция, Фондация „Асоциация Анимус“, Фондация П.У.Л.С., кризисните центрове за деца и лица, управлявани от НПО във връзка работата по случаи на трафик.

Фондация „Оук“ и Българската асоциация по семейно планиране (БАСП) организираха на 4 и 5 декември 2013 г. работна среща за създаване на Партньорство за учене и действие за превенция на сексуалната експлоатация на деца, в която среща взе участие и експерт към НКБТХ. В срещата се включиха експерти с опит в закрилата на децата, процеса на деинституционализация в България, трафика на деца, здравната медиация и превенция. Гости на семинара бяха Джени Пиърс и Кейт Д’арси от Университет Бедфордшир, удостоен наскоро с престижната кралска награда във Великобритания за приложни изследвания по въпроси на сексуалната експлоатация на деца – The Queens Anniversary Prize. Целта на новото партньорство е да се насърчи по-добрият обмен на знания и информация за методи на превенция при работа с деца, семейства, обгрижващи и общности за предотвратяване на сексуалната експлоатация на деца (СЕД). С цел превенция на СЕД Партньорството за учене и действие ще се стреми да развие и приложи адекватни превантивни мерки, като кампании за повишаване на чувствителността; обучения на професионалисти, работещи с деца и млади хора, включително жертви на СЕД; да води застъпничество за правата и развитието на детето; да подкрепи създаването на стратегии и споразумения на политическо ниво за ефективно прилагане на законодателството и разпространение на добрите практики, както и да насърчава участието на децата и проучванията по въпроси, свързани със сексуалните посегателства над деца и млади хора.

През 2013 г. бяха направени и няколко срещи с изпълнителния директор на „Open Space Foundation” във връзка с младежката програма на организацията и работата с младежи-доброволци на европейско и световно ниво. В рамките на среща-семинар „East-West Youth Expo” на представители на 39 организации, работещи с доброволци от 8 държави (България, Полша, Испания, Унгария, Турция, Великобритания, Финландия и Латвия), в периода 4 – 7 април 2013 г., София, експерти от администрацията на Националната комисия бяха поканени да направят презентация относно работата на НКБТХ и да представят свои превенционни материали. Остава отворена възможността за общи съвместни проекти, особено с цел развиване на доброволческата мрежа и работа, с оглед експертността на неправителствената организация за разработване и управление на проекти по различни младежки програми към ЕС.

Стартирано сътрудничесто с наблюдавано жилище „Шарената къща“, самостоятелна програма и услуга към Български младежки червен кръст. Във връзка подпомагане на млада жена, която е клиент на услугата „наблюдавано жилище“, която е била жертва на трафик, стартира работата с Националната комисия; по-късно жената е настанена и успешно ре-интегрирана чрез услуга Приют за временно настаняване на жертви на трафик към НКБТХ. Наблюдаваното жилище за младежи към БЧК е част от проекта „Социална програма за предоставяне на услуги и подкрепа на деца и млади хора, напускащи социалните институции“, който се реализира с подкрепата на Фондация „Велукс“ и Международната Федерация на дружествата на Червения кръст/Червения полумесец. Жилището функционира от януари 2012 г. и е с максимален капацитет от 12 места за младежи. Срокът за престой варира между три месеца и една година и е в пряка зависимост от индивидуалните потребности на младите хора. Услугата е предназначена за лица, навършили 18 години, които напускат специализирана институция, преходно или защитено жилище и им предстои да водят независим начин на живот.

Отново във връзка работата по случаи, продължава работата между експерти на Националната комисия и Фондация „Конкордия България“. Към Фондацията е основан Социален и младежки център „Свети Константин“ – място, където млади хора на ръба на обществото получават помощ и подкрепа. Първостепенна целева група са деца от семейства в неравностойно положение, младежи, които живеят на улицата, млади жени в тежко положение, както и безработни младежи от ромски произход. Социалният център предлага дом за 12 деца и 65 младежи; подпомага над 30 безпризорни младежи от София; полага грижи за над 20 деца в услугата „дневен център“; разполага с квалифициран екип от над 20 души – социални работници, педагози, психолози и други специалисти от помагащите професии.




  1. Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница