Програма за превенция (и интервенция) на агресията и насилието в училище програма за превенция и интервенция на агресията
АГРЕСИЯ, НАСИЛИЕ И СОЦИАЛНО-ПСИХОЛОГИЧНИ
Изтегляне 1.24 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Eric-Ericson-theory-BG
| 3. АГРЕСИЯ, НАСИЛИЕ И СОЦИАЛНО-ПСИХОЛОГИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА ДЕТСКО-ЮНОШЕСКАТА ВЪЗРАСТ 3.1. Агресията в контекста на училищната среда Агресията най-общо се определя като поведение, целящо причиняване на вреда на друг човек, като различието на формите на агресия следва традиционните критерии, дефинирани още в работата на А. Бъс (Buss, 1961): физическа и вербална; директна и индиректна; активна и пасивна. Въпреки че, от теоретична гледна точка, и трите посочени параметъра са широко приети, само първият е послужил за основа на многобройни операционализации и измервания. Към физическата агресия се отнасят действията, включващи физически контакт /или намерение за такъв контакт/ с цел причиняване на физическа вреда – например в училище това са: удряне, блъскане, ритане, хапане, дращене, затваряне в стаята или тоалетната. В по-широк смисъл към тази форма могат да се отнесат и чупенето/увреждането на лични вещи, както и заплахите за физическа саморазправа, макар да не съответстват изцяло на приетата дефиниция. Вербалните форми включват обиди, неприлични прякори, подигравки, дразнене, осмиване, викове, крясъци и др. За разлика от физическата и вербалната агресия, индиректната е значително по- слабо проучена. Тя често е операционализирана като вид социална манипулация – агресорът манипулира другите, за да атакуват те жертвата вместо него. На практика той използва социалната структура – взаимоотношенията в групата – за да причини вреда, без лично да участва в атаката, което до голяма степен му позволява да остане неидентифициран и да избегне ответните действия. Една от най-разпространените и лесни за реализация форми на индиректна агресия е разпространението на слухове и клюки с цел дискредитация и изолация на индивид от групата. Разграничаването на физическата, вербалната и индиректната агресия има и възрастови аспекти. Според К. Бьорквист трите вида агресия са не само три различни агресивни стратегии, но и три фази в развитието на агресията, които частично се припокриват (Bjorkqvist, 1992). От социална гледна точка, агресията по правило се разглежда като неприемлива форма на поведение и постепенното осъзнаване на този факт от децата води до промяна на агресивните стратегии към не толкова очевидни форми. Малките деца, които все още не са развили достатъчно вербални или социални умения, разчитат предимно на физическата агресия – момчетата, които са по-активни и често физически по-силни, е по-вероятно да използват физическа агресия, докато за момичетата е по-типично отдръпването от ситуацията или търсенето на помощ. С развитието на речта и вербалните умения се появяват повече средства за изразяване на агресията, без да се разчита на физическата сила. В резултат на това се развива вербалната агресия, както и заради явно социално неприемливия характер на физическата агресия, тя започва да се замества с вербална и индиректна. Преходът от една агресивна стратегия към друга се определя от промяната в съотношението ефект-опасност (полза-цена), отразяващо субективната оценка за очаквания ефект и вероятните отрицателни последици от действията. Агресорът оценява: първо, ефектът от избраната стратегия и второ, опасността ˗ физическа, психична и социална, за да постигне максимален ефект при минимум опасност. Например, физическата агресия може да е много ефективна, но е рискована и затова с напредването на възрастта тя постепенно се измества от други форми. При индиректната агресия съотношението ефект-опасност е по-благоприятно: тя също може да е много ефективна – увреждаща и болезнена за жертвата – но агресорът има възможност да остане неидентифициран и да избегне отмъщението. Индиректната агресия обаче се 12 развива най-късно, защото успешната манипулация на отношенията на жертвата с другите изисква определено равнище на социална интелигентност. През последните няколко години в употреба влиза и понятието киберагресия, което означава опит за нанасяне на вреда чрез съвременни електронни средства за комуникация – интернет и мобилни телефони. Към тази форма се отнасят разпространението на клюки, слухове, обиди, лична информация, снимки, видеоклипове и др., чрез социалните мрежи, форуми, чатове, електронна поща, други системи за комуникация, с цел злепоставяне, дискредитиране и изолация на жертвата. Към киберагресията спадат и кражбите на самоличност, когато чрез разбиване на пароли, от името на жертвата и без нейно съгласие, се изпращат съобщения до трети лица. В други случаи, вместо опити за дискредитация, жертвата може директно да е заплашвана или изнудвана, напр., чрез заплаха за разпространение на дискредитираща я информация. Освен чрез интернет, киберагресята може да се извършва и чрез мобилните системи за комуникация – чрез обаждане, изпращане на текстове и мултимедийни съобщения, разпространение на снимки, видеоклипове и др. (Калчев, 2012). Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|