Как да работим с агресивния ученик: препоръки за родители и педагози………./…82

5
УВОД

Тази Програма се основава на резултатите от изследване на формите, факторите и мотивите за прояви на агресия сред ученици
1
. Изследването е подготвено и проведено от екип учени от Департамент „Психология” на Института за изследване на населението и човека (ИИНЧ-БАН), през периода октомври 2017 – февруари 2018 година в 18 основни, средни и професионални училища/гимназии в различни по-големина градове в страната (София, Бургас, Велико Търново, Хасково, Мездра, Раднево), сред 992 ученици от IV, VI, VIII и X клас, както и сред 115 учители. Резултатите са представени в аналитичен доклад и презентирани пред експерти от МОН. Очертани са основни тенденции при проявите на агресия в училище от гледна точка и на учениците, и на учителите.
От изследваните учители 87% посочват, че са били свидетели на вербална агресия,
77% на индиректна агресия, а 49% на физическа агресия между ученици.
Установява се, че вербалната агресия е най-разпространената форма на агресия сред учениците и от гледна точка на самите ученици. Подигравките и дразненето са най- чести по отношение на съученици, а заяждането ˗ по отношение на учители. Около 70% от учениците признават, че им се е случвало да крещят, обиждат и псуват други хора. На повече от 30% от тях, това се е случвало по-често от веднъж. Момчетата използват тази форма на агресия по-често в сравнение с момичетата, но що се отнася до словесната агресия спрямо учители ˗ момчетата и момичетата не се различават значимо в проявите си.
Проявите на физическа агресия са значително по-слабо разпространени както според учениците, така и според учителите. Все пак, близо половината от изследваните ученици (45%) споделят, че им се е случвало да участват в сбивания в училище поне веднъж или по-често. Заплахите и физическата агресия спрямо съученици и учители, е доста по-често срещана при момчетата в сравнение с момичетата.
За индиректната форма на агресия (разпространяване на клюки, наговаряне) сред ученици се установява, че е най-рядко срещана според самите ученици (43%), но не и според техните учители (77%). Не се наблюдават значими различия в проявите на индиректна агресия между момчетата и момичетата.
Във възрастов план се очертава следната тенденция: с нарастване на класа се увеличават проявите на вербална, индиректна и по-лека физическа агресия, но заплахата и по-тежките прояви на физическа агресия (побой), са най-ясно изразени при учениците от VIII клас.
Резултатите от изследването на мотивацията за агресия показват, че най-често посочван мотив за проява на физическа агресия, от страна на самите ученици, е защита на по-слаб съученик, който е бил обект на агресия. Физическата агресия в отговор на провокация (обида, удар, защита на собствената чест, говорене зад гърба), също е често срещан мотив за физическа агресия. Най-рядко учениците посочват мотиви като родителски възпитателни практики („да отвърнеш на удара с удар”), стремеж към
1
Изследването е финансирано по проект на МОН, Договор № Д01-295 / 27.09.2017 г.

6 контрол и идентифициране с агресивни модели на поведение. Момчетата по-често изтъкват всеки от изследваните мотиви за физическа агресия, в сравнение с момичетата.
С нарастване на възрастта на учениците, се обогатява и репертоарът от мотиви за проява на агресия.
Интересен резултат от изследването са установените различия в оценките на учители и ученици относно мотивацията за физическа агресия на учениците. В контраст на мнението на учениците, според които водещ мотив за тяхната физическа агресия е защита на по-слаб ученик, според учителите основна причина са възпитателните практики в семейството, насърчаващи насилието, в отговор на насилие. Учителите нареждат мотива за защита на по-слаб ученик на едно от последните места. Освен това, според учителите, мотиви, свързани с нормативния контекст и стремежа към доминиране чрез агресия са водещи, докато учениците рядко ги припознават като причини за проява на физическа агресия. Очертаните различия и липсата на единомислие между учители и ученици относно мотивацията за агресия открояват полетата, на които е необходимо да се обърне специално внимание при планиране и разработване на програми за превенция на агресията в училище.
Учениците твърдят, че използват предимно адаптивни стратегии за справяне в конфликтни ситуации на агресивна провокация (напр., разбиране на причините за провокацията, игнориране на провокатора и опит за разговор). Използването на дезадаптивни стратегии (напр. агресивен отговор или избягващо поведение), е по-често сред момчетата и сред учениците от VIII и X клас. Те са резултат от неуспех при прилагане на адаптивни стратегии и отговор на системна агресивна провокация (тормоз).
Факт, разкрит в изследването е, че при идентификация с агресивни личности
„побойници“, учениците са склонни да повишават готовността си да заплашват учители, които според тях ги провокират. Многобройни изследвания в психологията доказват, че агресията ражда агресия и че насилието предизвиква насилие.
Установява се и значима връзка между проблемните поведения и различните форми на агресията на учениците. Най-често срещаните проблемни поведения, които са и най-значимо свързани с проявите на агресия (най-вече словесна) към съученици и учители в училище, са: бягствата от училище, употребата на алкохол, тютюнопушенето, лъжите с цел лична облага и срещите с приятели, които родителите не одобряват.
Много важен резултат е, че половината от изследваните учители споделят, че се срещат не само с единични случаи на ученици, трудно податливи на социален контрол и въздействие, но и с цели паралелки/класове, в които се наблюдават чести конфликти между ученици, межу ученици и учители, прояви на групов тормоз и агресия, както и нарушаване на дисциплината и училищния ред, от страна на голяма част от учениците.
Близо 2/3 от преподавателите (64%) споделят, че се нуждаят от специализирано обучение за работа с подобни паралелки.
Установява се, че комплекс от фактори във и извън училищна среда влияят върху агресивността на учениците и проявите на агресия и тормоз в училище:
 личностни характеристики на ученика (най-вече отмъстителност, гняв и стремеж към контрол) (Zografova et al., 2019);

7
 когнитивни характеристики (вкл. негативна представа за себе си и другите, морално одобрение на агресията, приписване на вина и агресивно намерение, идентификация с агресивни модели на поведение);
 семейна среда (най-вече влошени отношения между родителите, между родителите и ученика, негативни възпитателни практики и наказания, злоупотреба с ПАВ на член от семейството);
 приятели с проблемно поведение извън училище;
 медии (най-вече компютърни игри, съдържащи насилие и тормоз във виртуалните социални мрежи);
 толератност на обществото към насилие.
Въпреки че учителите също следва да са авторитет и незаменим агент за изграждане на ценностната система на ученика и за коригиране на негативни семейни възпитателни практики, резултатите от изследването показват, че учителите по-скоро прехвърлят отговорността за агресивното поведение на учениците към извънучилищната среда, главно към родителите на ученика.
Най-общо, изследването доказва, че агресията, вкл. тормозът в училище, е комплексен и многоаспектен феномен, който се проявява в различни форми, в чиято основа лежи разнообразна мотивация и който се влияе от множество фактори във и извън училищна среда. Цялостната превенция на този феномен изисква прилагане на интегриран, координиран и системен подход, който предполага активно участие и съгласувани мерки, от страна на всички отговорни институции, училищния персонал, ученици и родители, а не само кризисни и ситуативни мерки, насочени към осуетяване на физически посегателства между ученици, или пък срещу учители. Особено важно е в ранна възраст да се представят предимствата на алтернативни модели на поведение с просоциални характеристики.
Предложената по-долу Програма илюстрира последователен, конкретен и практически-ориентиран подход за превенция на агресията в училище. Тя легитимира онази част от диагностиката, превенцията и интервенцията, която касае агресията, насилието и тормоза, единствено в рамките на училищната среда и единствено от страна на учениците спрямо съученици и учители. Не се адресират целенасочено извънучилищни фактори за агресията сред учениците, т.е. превенция в извънучилищна среда, както и агресията от страна на учител към ученик.

8

Изтегляне 1.24 Mb.

Сподели с приятели: