Програма за превенция (и интервенция) на агресията и насилието в училище програма за превенция и интервенция на агресията
Насилието и тормозът в контекста на училищната среда
Изтегляне 1.24 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Eric-Ericson-theory-BG
| 3.2. Насилието и тормозът в контекста на училищната среда Oсобено близък до агресията е феноменът насилие. Изследователите го характеризират като междуличностна форма на причиняване на физическа вреда. Всъщност разликата с определенията на агресията се състои основно в степента и сериозността на нанесените вреди и главно във физическата им форма (Greene, 2005). В този смисъл физическо насилие е много рядко срещано в училищна среда ˗ за разлика от различни форми на агресията, в т.ч. физическа, вербална, индиректна и др. но в по-слаба степен на изразеността на физическата форма. Както отбелязват обаче С. Берчник и В. Ташнер, увеличаването на агресивните прояви, което е характерно за индивидуалното развитие - от малка към по-висока възраст, се свързва и с пораждане и предизвикване на по-тежките форми на физическо насилие. Насилието се свързва предимно с по-тежки физически форми на агресия, но то е разглеждано и в разновидностите на психологично, сексуално насилие на различни нива на взаимоотношения - между връстници в училище, между учители и ученици, родители и децата им, и др. (Berčnik & Tašner, 2019). Насилието между връстници, нерядко назовавано и като тормоз, определят като насилие с цел да нанася физическа или/ психологична вреда (Olweus, 2001). Изследвания на различни автори обхващат разнообразни фактори, предизвикващи или насърчаващи насилието в училище. Посочвани са фактори като семейната и по-обща социална среда и характеристиките им в криминогенна насока, икономическите условия на регионално или местно равнище, общественото толериране на прояви на агресия и насилие, медийните влияния върху поведението на подрастващи и младежи и др. (вж. Зографова, 2018). В действителност цяла система от фактори са доказано значими за формирането на агресивни деца, за проявата на насилие – това са социализиращи фактори като семейството, приятелския кръг, училището, медийните послания, филми, компютърни игри и не на последно място и социалните мрежи. Като се има предвид, че зад всеки от тези фактори действат различни техни характеристики – напр., в какво семейство се формира детето и ученикът, с какви и колко родители живее, има ли още близки около него, какво е образователното и социално-икономическото равнище на това семейство, в какъв регион живее и т.н. Всичко това усложнява много цялостната комплексна постановка за едно сериозно изследване. 13 Актуалността и значимостта на дискутираната тема е безспорна не само на национално равнище, а всъщност насилието сред деца в училище е феномен, разпространен и нарастващ в световен план. В училища в различни страни се увеличава броят на агресивните прояви и на насилието. Вестник „The Gardian“ има тематична рубрика, в която се представя онлайн дискусия между учители на случаи на агресия в училищата им и начините, по които те се справят с проблемни ученици. Повечето са били свидетели на домашно насилие, побой, криминални прояви и др. Възрастовата граница на агресията и насилието постоянно пада, като вече нерядко се срещат и примери на агресивно поведение и на деца от първите класове на началното училище. През 2015 г. 10-те държави с най-високи нива на насилие в училище са САЩ, Великобритания, Южна Африка, Полша, Япония, България, Франция, Белгия и Австралия. Глобализацията, силно повишената мобилност и особено връзките чрез социалните мрежи правят лесно преносими моделите на поведение, както и нагласите, представите за поведенческите активности и за последиците от едно или друго действие. Практически препоръки за превенция и редуциране на насилието и агресията в училище могат да бъдат извлечени и на базата на голям брой вече разработени и утвърдили се програми. Важни пунктове, на които се обръща внимание в страни, в които се работи от години по прилагането на подобни програми, са например обучение на администратори и учители как да реагират на актове на насилие, как да се избягва агресията в училищата, като същевременно се подобрява успешното представяне на учениците. Предлага се да бъдат показвани примери на добро поведение в училище, а ученици и учители да бъдат по-добре информирани за законите и правилата относно асоциалното поведение, да се осигурява среда, сред която учениците да се чувстват добре приети и да имат чувство за принадлежност. Важно е превенцията на агресията и насилието и всички мерки на интервенция да се прилагат след научна обосновка и на основата на научен подход. В обширен мета-анализ на 24 изследвания на влиянието на въведени програми за превенция и интервенция на насилието в училище се достига до изводи за ефективността на програми, насочени към редуциране на агресивни поведения като побой, хулиганство, обидно етикетиране и други подобни поведения в училищна среда. Основен резултат от анализа е, че общо програмите въздействат положително. Най-общите и ефективни подходи се приема, че са универсалните програми, прилагани за всички ученици в клас или в училище, както и специални индивидуални програми, насочени към проблемни деца. Подходите са главно когнитивни, но включват и развитие на поведенчески умения, социални умения, както и тренингови консултативни форми (Wilson & Lipsey, 2007). Интересът към тормоза от връстниците в училище значително нараства след изследванията на Д. Олуеус, стартирали в началото на 70-те години на XX век в Швейцария и продължени в Норвегия. Тормозът в училище се разпознава по три основни характеристики: 1) враждебна, злонамерена агресия – извършвана с цел причиняване на физическо или психическо страдание; 2) осъществявана многократно – систематично, за продължителен период от време; 3) от един връстник или група върху друг от позицията на злоупотреба със сила – жертвата е очевидно по-слаба и не може успешно да се защити. Най-характерната черта при оказването на тормоз е небалансирано силово отношение между тези, които тормозят, и онези, които са тормозени. Това не е случайно или изолирано явление, а поведение, повтаряно многократно и продължително във времето спрямо същия човек, с когото съществува подчертана разлика в силата. Чрез 14 различни актове на тормоз по-силният ученик (ученици) системно, целенасочено, злонамерено и безмилостно се стреми да нарани, навреди или да сплаши по-слабия. Тормозът не е просто дразнене, а много сериозно действие, оставящо травматични следи, защото тормозеният не може да се защити със собствени усилия. Тормозът не спира от само себе си, без външна намеса. Д. Oлуеус разграничава три основни типа тормоз: Изтегляне 1.24 Mb. Сподели с приятели:
|