IX. Приоритетна област 2 „Политика на изследване за ХИВ“

IX. Приоритетна област 2 „Политика на изследване за ХИВ“

Република България е страна с ниско разпространение на ХИВ, превалентността в последните години се движи в стойности от 2,2 до 2,7 на 100 000 население. Налице са обаче фактори, които могат да променят ситуацията и епидемията от СПИН да се превърне в сериозна заплаха за общественото здраве.

Консултирането и изследването за ХИВ е в основата на всички ефективни стратегии за справяне с епидемията. Една от ключовите стратегически цели е след инфектиране да се постигне максимално бързо поставяне на диагнозата ХИВ чрез етични и достъпни услуги по доброволно консултиране и изследване, зачитане на правата на човека на пациентите, уважение и социално включване, както и постигане на нулева дискриминация към ХЖХИВ. Услугите по доброволно консултиране и изследване за ХИВ се основават на следните принципи:

1.1. Доброволност - изследването за ХИВ е по желание на клиента, без елементи на принуда. Провежда се след получаване на информирано съгласие.

1.2. Конфиденциалност относно личните данни за клиентите, резултатите от теста,споделената с консултанта информация. Степента на конфиденциалност се определя от предварително взетото от клиента информирано съгласие.

1.3. Осигуряване на възможност за анонимно изследване – с цел премахване на бариерите пред тестуването за клиенти, който изпитват силно безпокойство и несигурност по отношение резултата от теста и запазване на конфиденциалността.

1.4. Предоставяне на пред-тестова информация относно тестуването за ХИВ за всички, на които се препоръчва или които по собствено желание се изследват за ХИВ. Информацията трябва да включва описание на начините на предаване ХИВ, възможните резултати от тестуването и да се подчертае важността за клиента да узнае и получи резултата си.

1.5. Услугите да отговарят на нуждите и приоритерите на лицето/ или общността, в която се предоставят. Да се осигурят достъпни и приемливи (желани от клиентите) услуги чрез изнасяне на услугите на място и в часове удобни за клиентите.
2.Превенция на предаването на ХИВ и СПИ от майка на дете

Съгласно действащата нормативна база, здравноосигурените лица в България с нормална бременност могат да бъдат наблюдавани от общопрактикуващ лекар или от специалист (акушер-гинеколог) по желание на бременната. Патологичната бременност подлежи на диспансерно наблюдение само от специалист акушер-гинеколог. Изследването за ХИВ-антитела (със съгласие на бременната), сифилис и хепатит В – австралийски антиген се прави еднократно за периода на бременността, съгласно разпоредбите на Наредба № 47 от 2009 г. за условията и реда за изследване, съобщаване и отчет на заразеност с вируса на синдрома на придобитата имунна недостатъчност. Периодично се предлага изследване за ХИВ на бременни жени - при установяване на бременността или 1-ва – 12-та гестационна седмица и 29-та- 40-та гестационна седмица от бременността, както и на бременни жени, отказали изследване на ХИВ.

Раждането при здравноосигурените пациентки, както и всички изследвания, включени в програмата “Майчино здравеопазване”, се заплащат от НЗОК, независимо от метода на родоразрешение. В България през последните няколко години се регистрират приблизително ежегодно около 68 хил. до 70 хил. живи раждания. В периода 2012 -2014 г. прави впечатление, че около 55% от бременните жени се изследват за ХИВ като са новооткрити 12 ХИВ серопозитивни бременни.

Причината за пропуски в изследването на бременни вероятно се дължи на липсата на системен подход при предлагане и провеждане на изследването за ХИВ, а също така и липсата на регламент, от къде ще се финансира изследването на бременни, които не са здравно осигурени и постъпват за раждане без проведено изследване за ХИВ по време на бременността.

За да може да се осигури взимането на информирани и навременни терапевтични решения, медицинските специалисти, които диагностицират и проследяват бременността на своите пациенти, трябва да предложат изследването за ХИВ възможно най-рано, при установяване на бременност.

Изследването за ХИВ и СПИ трябва да стане рутинна част от медицинските грижи на принципа на същата доброволност, както и останалите диагностични и скриниращи тестове. Изследване трябва да се проведе, след като жената е уведомена, че изследване за ХИВ и СПИ се препоръчва на всички бременни жени като част от рутинния пакет препоръчвани изследвания по време на бременността. Бременната се уведомява, че тя има право да откаже да бъде изследване, но трябва да се обясни значението на изследването за ХИВ и СПИ за здравето на новороденото.

Oсобено тежък е проблемът сред социално неосигурените лица, в частност - малцинствената група на ромите. Голяма част от жените от малцинствената група на ромите не са здравно осигурени, при тях се наблюдава най-високо ниво на раждаемост, особено във възрастта под 19 г. Мнозинството от бременните жени, с ромски произход не посещават консултации и първият преглед по време на бременността им се извършва при постъпване за раждане. Ниското възнаграждение за диспансерно наблюдение и консултиране не стимулира обхвата, наблюдението и изследването на бременните жени. Това води до сериозен проблем при медицинското наблюдение и консултиране на бременните жени от ромския произход. Посочените причини водят на практика до неизпълнение на програмите за профилактичните прегледи и диспансеризация на бременните и на децата.
3. Стратегически интервенции по отношение на политиката на изследване за СПИН.
Стратегическа интервенция 1: Разширяване на достъпа до доброволно консултиране и изследване за ХИВ по инициатива на лицата, като до 2020 година броят на ХИВ инфектираните лица в България, които знаят своя ХИВ статус да достигне 90%.

Дейност 1. Укрепване и разширяване на мрежата от кабинети за предоставяне на услуги по доброволно консултиране и изследване за ХИВ (ДКИ).

Да се осигури възможност за доброволно, анонимно консултиране и изследване за ХИВ по желание, което намалява бариерите за изследване. Анализът на данните от последните 5 години показва, че между 33 и 46% от новорегистрираните серопозитивни лица са открити при предоставяне на услуги по ДКИ в кабинетите и на терен.

Услугите по ДКИ да се предоставят периодично на терен, което ще осигури равнопоставеност при ползване на услугите за населението в по-малките населени места от областните центрове.

Закупуване и доставянето на качествени диагностични тестове за лабораториите на кръвни проби по заявка на кабинетите за ДКИ и мобилните медицински кабинети за предоставяне на услуги на групите в най-висок риск.

Бременните, които не са здравно осигурени, да се насочват за безплатно консултиране и изследване за ХИВ и сифилис в нископраговите центрове за доброволно консултиране и изследване и към лабораториите на Регионалните здравни инспекции, които се осигуряват с диагностични тестове за ХИВ, хепатит В, хепатит С и сифилис, закупени със средства на Националната Програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции.

Чрез увеличаване на ангажираността на ОПЛ и на специалистите акушер-гинеколози да предлагат изследване за ХИВ и СПИ на всички бременни жени ще се постигнат следните поставени цели:

2.1. Увеличаване до 95% на бременни жени, които са изследвани за ХИВ и сифилис и знаят своя резултат, включително са получили след-тестово консултиране, по време на бременността;

2.2. Недопускане на перинатална трансмисия на ХИВ инфекцията и сифилис при повече от 2% от децата, родени от ХИВ и сифилис -позитивни майки.

Целта е максимално рано след инфектирането с ХИВ да се постави диагнозата. С разширяване на мащабите на изследването на пациенти по препоръка на медицинските специалисти в лечебните заведения ще се осигури: ранно диагностициране на ХИВ инфекцията, своевременно започване на антиретровирусна терапия, мониторинг на състоянието и предотвратяване на опортюнистичните инфекции (ОИ), намаляване на рисковете от ХИВ-свързани заболявания и смърт при заразените лица, намаляване на риска от предаване на инфекцията на техните партньори (сексуални или инжектиращи), предотвратяване на риска от вертикално предаване на инфекцията (майка – дете по време на бременността, раждането и кърменето).

Изследването за ХИВ в лечебните заведения да се извършва при строго спазване на принципите за конфиденциалност, поверителност и сигурна защита на информацията за здравния статус на пациентите в медицинските документи и стриктно придържане към нормативните актове.

Дейност 2. Повишаване на компетентността на медицинските специалисти за навременно диагностициране на пациенти с ХИВ и придобиване на умения за консултиране и насочване.

Симптомите на “остра” или “ранна” ХИВ инфекция се развиват при около 70 до 90% от наскоро инфектираните с ХИВ, като значителна част от тях вероятно търсят медицинска помощ. Острият ретровирусен синдром рядко се разпознава от лекарите от първичната медицинска помощ, тъй като симптомите са неспецифични, наподобяват тези на грип, инфекциозна мононуклеоза и други вирусни заболявания. Повишаването на капацитета на медицинските специалисти от болничната и доболнична помощ за разпознаване на симптомите и клиничното протичане на ХИВ инфекцията, ще повиши броя на хората открити максимално рано след заразяване.

Уведомяването на партньорите е важна част от прекъсване на епидемиологичната верига при разпространението на ХИВ. Разработването и прилагането на система за етично непринудително уведомяване на партньорите ще предотврати новите заразявания, както и ще осигури насочване към превантивни дейности на партньорите с различен серологичен ХИВ статус.

Чрез сътрудничество с медиите да се повиши информираността на обществото относно риска от инфектиране, необходимостта от изследване за ХИВ при наличие на поведение, при което съществува риск от заразяване; информация относно местата, където се предлагат услуги по консултиране е изследване за ХИВ. Изпращане на послания към обществото за намаляване на стигмата към ХИВ и дискриминацията към ХЖХИВ.

Последователна комуникация към общото население чрез включване на медиите за масово осведомяване, теренни сътрудници, обучители, консултанти, журналисти, които да осигурят непрекъснатост на процеса на въздействие.