В. МАРГИНАЛИЗИРАНИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ В РИСК

В. МАРГИНАЛИЗИРАНИ ЕТНИЧЕСКИ ОБЩНОСТИ В РИСК

Съгласно официалната национална статистика, ромите са приблизително 4,9 % от населението на страната по последното национално преброяване на населението на България 2011 г. (данни на НСИ³). Експертни данни⁴ сочат, че приблизително още толкова споделят същите социо-културни характеристики, без да се определят като роми. Според индикаторите за грамотност, детска смъртност, хранене и други, повечето от ромите в Източна Европа живеят при условия по-близки до условията на живот в Африка в регионите под Сахара, отколкото до тези в Европа.⁵ Процентът на роми, които живеят под установената линия на бедност в България е пет пъти по-голям от процента от мнозинството, живеещо в същите населени места.

През 2011 г. населението на България е около 7.4 милиона души (7 364 570). Турските (8% през 2001 г.) и ромски популации представляват най-разпространените етнически групи, които съжителстват с етническите българи. Това е резултат от множество взаимосвързани фактори, увеличаваща се социална изолация, подчертана безработица, ниско равнище на общо икономическо и образователно развитие, липсата на социални умения и мотивация за социализация, явно увеличение на проституцията, употреба на наркотици, престъпност, мобилност и други практики, свързани с риск от инфектиране с ХИВ и СПИ.

Наличната информация⁶ показва, че ромската общност се оказва сред най-уязвимите по отношение на здравните и социални проблеми в България. Това се дължи на редица социално-икономически и етно-културни фактори: бързото разрушаване на модела на патриархалното общество, което не се балансира с нови поддържащи социални модели за развитие; постепенно увеличаващата се социална изолация, предизвикана от основната икономическа среда; ниската обща и икономическа образованост на групата. Неизградените социални умения и недостатъчната мотивация за изпълнение на роли извън утвърдените в групата при маргиналната част от ромите обуславят нарастващо деструктивно (индивидуално и групово) поведение като напускане на училище (което намалява още повече шансовете за намиране на работа в бъдеще), злоупотреба с наркотични и други вещества, престъпност, проституция.

В заключение може да се каже, че ромската общност като цяло е уязвима по отношение на редица здравни проблеми, включително ХИВ и СПИ, а известни подгрупи в общността са особено застрашени.

Основният проблем при работата с ромските общности е наслагването на два типа маргиналност - социална и културна, което прави достъпа до общността проблематичен. Медийната среда се приема от болшинството роми като предубедена и враждебна и това създава определена нагласа на недоверие в посланията, които се отправят към общността. Това предполага както развиване на практики, чувствителни към културното развитие и интегрирането им в общия пакет от стратегически мерки, така и допълващи специфични дейности и мероприятия, директно насочени към ромските общности. Устойчивото намаляване на уязвимостта в ромските общности може да бъде успешно само чрез прилагане на мултисекторни политики за развитие и интеграция.

Малцинствените групи могат да се определят като "хора със съществени различия в културно или езиково отношение в сравнение с по-голямата част от населението“. Те често притежават множество демографски и социално-икономически характеристики, които ги правят особено уязвими за ХИВ и СПИ. Много често незнаенето на език и неграмотността са бариера за получаване на сексуално образование.

В ромска общност целеви под-групи са: млади мъже на възраст 15 – 25 години, бременни жени, младежи (момичета и момчета) на възраст 11 – 15 години.Групи в най-висок риск сред ромска общност са предлагащите платени сексуални услуги мъже и жени, (често „скрито предлагане” в ромските квартали, в друго населено място и чужбина) МСМ, ИУН, ХЖХИВ от общността, мигриращи, излизащи от затвора и сексуалните партньори на всички тези групи.

Дългосрочните ефективни политики за своевременно интегриране на хората от ромска общност в образователния процес и на малко по-късен етап - в трудовия пазар са от решаващо значение за икономическата и социална устойчивост на държавата.

Основен проблем за успешното интегриране на учениците от ромска общност е, че при голяма част у тях съществува сериозен дефицит на социални и познавателни умения в сравнение с преобладаващата част от учениците на същата възраст, което представлява значима бариера пред тяхното успешно справяне с изискванията на учебната програма. Поради тази причина е необходимо да има добри условия за създаване на социални умения на децата и младежите от ромска общност.

Адекватната грижа за развитие в ранна детска и юношеска възраст има определящо значение за интелектуалния капацитет, личностното развитие и социалното поведение на възрастния човек. За да се прекъсне порочният кръг на бедността единственият начин е силен фокус върху образованието и устойчивото развитие.

Създадените здравно-социални центрове, базирани в ромска общност, подготовката на екипи от здравно-социални сътрудници от ромска общност и успешно реализираните подходи за включване на общността в значими социални програми нямат аналог в региона и са доказателство за професионализма и капацитета за мащабни и успешни интервенции, който съществува в България.

Изпълнението на приоритетните задачи от Националния доклад на Република България по стратегиите за социална закрила и социално включване, 2013-2014 година могат да бъдат ефективен механизъм за оказване на грижа и подкрепа за младите хора от ромската общност, които са особено уязвима група по отношение на ХИВ и СПИ.

От проведеното проучване второ поколение епидемиологичен надзор (Интегриран биологичен и поведенчески надзор - ИБПН) се установи допълнителна информация относно рисковете на младите ромски мъже (МРМ) (15-25г.), живеещи в големите градове в обособени ромски квартали. Според това проучване, 34% от МРМ са мъже, които правят секс с мъже (МСМ). Въпреки, че инжекционната употреба на наркотични вещества намалява, това е все още е срещано явление в градове като: Пловдив, София, Варна, Пещера, Кюстендил. Само 47,7% от проституиращите МСМ от групата са използвали презерватив при последния си сексуален контакт.

По данни на документи на Европейската Комисия от 2010 г., 23% от навлизащите в пазара на труда са роми⁷. На базата на наличната информацията за съществуващи обстоятелства като: проституция, търговия и употреба на наркотици, мобилно население, туризъм и др., се определи целевата група за интервенция в ромската общност, а именно региони, където има струпване на рискове от поява на ХИВ и сексуално предавани инфекции (СПИ) в общността. Това са градове като София, Пловдив, Пазарджик,Варна, Бургас, Стара Загора, Сливен, Хасково, Кюстендил, Ямбол, Благоевград-област, София – област. Експертната оценка за големината на групите в най-голям риск от ромската общност от горепосочените области е около 26 500 души.

Стратегията за превенция на ХИВ в общините с множество рискови фактори на средата в ромските общности се базира на продължаване на успешните практики на работа на терен и на тяхното разширяване, както и въвеждането на „воденето на случай“ за под-групите в най-голям риск. Специфична стратегическа интервенция е провеждането на системно обучение на лидери сред младите ромски мъже за създаването на норми за намаляването на рисковото поведение по отношение на ХИВ и сексуално предаваните инфекции. Всички дейности са обвързани с релевантните местни здравни и социални услуги.

Изпълнението на редовни дейности на терен за предоставяне на консултиране по въпросите на ХИВ, сексуално предаваните инфекции, безопасни сексуални и инжектиращи практики, промоция на използването на презервативи и лубриканти и разпространяване на образователни материали, мотивиране и активно насочване за изследване за ХИВ и лечение на СПИ - за младите мъже (15-25 г.) и всички, които са в най-висок риск сред общността: предлагащите платени сексуални услуги мъже и жени, МСМ, ИУН, бивши лица, лишени от свобода и мобилните групи мъже и жени и сексуалните партньори на всички тези групи.

Тази услуга е планирана да покрие нуждите на проституиращите и МСМ, които са от ромска общност. Тази интервенция е оправдана от гледна точка на необходимостта да се подкрепи намаляването на рисковото сексуално поведение, особено във връзка с новата процедура за проследяване на индивидуални случаи, която трябва да включва два пъти месечно проверка на промяната в рисковото поведение.

Обучение по превенция на ХИВ и СПИ, базирано върху развитието на социални умения на подходяща възраст (12-15 г.) представлява една сериозна интервенция за постигане на позитивни промени в общностните норми. Обвързване на дейностите между различни компоненти с цел по-висока ефективност ще даде възможност за обхващане на младежи от ромски произход, които са в пубертета и горен курс на средното си образование 16-18 годишни. Методът на „връстници обучават връстници“ е успешно прилаган в ромска общност.

Специално разработена от обучители и културни медиатори програма за обучение по превенция на ХИВ/СПИ и укрепване на лидерските умения на неформалните лидери сред МСМ групите в ромската общност е доказано ефективен механизъм за устойчиви промени в знанията, груповите норми и поведение за избягване на риска.

Дейност 4:Отпечатване и разпространение на информационни материали

Актуализиране и отпечатване на разработените материали на основни теми като: 1) ХИВ и СПИН; 2) Презервативи; 3) Къде, как и защо да се изследваме за ХИВ? 4) СПИ – кога и къде да търсим здравна помощ? Информационните материали ще бъдат раздавани от работниците на терен като част от редовните услуги по консултиране, насочване и подкрепа.

Здравно-социалните центрове в ромска общност създават възможности за предоставяне на широк пакет от услуги, докато мобилните кабинети осигуряват географски обхват с достъпни мобилни услуги за тези, които имат нужда от тях.

Годишна среща на представителите на всички доставчици на услуги, повишаване на квалификацията на специалистите по превенция на ХИВ/СПИ и укрепване на лидерските умения за работа на неформалните лидери в групата на МСМ, както и проблемните ситуации при водене на случаи.

Услугите ще се предоставят на младите мъже (15-25 г.) и всички, които са в най-висок риск сред общността: предлагащите платени сексуални услуги мъже и жени, МСМ, ИУН, бившите лица, лишени от свобода и мобилните групи мъже и жени и сексуалните партньори на всички тези групи. Тази услуга постигна успехи в откриването на нови случаи на ХИВ и тези дейности трябва да обхванат всички региони на страната.

Работата на терен за мотивиране и придружаване за консултиране, и изследване за СПИ трябва да бъде разширена, и да обхване подгрупи от ромско население, изложени на риск, във всички региони на страната.

Индивидуалното подпомагане и механизмите за насочване към ключовите здравни и социални услуги – включително мобилни за доброволно консултиране и изследване (ДКИ), диагностика и лечение на СПИ, програми за намаляване на щетите (вкл. обмяна на игли/спринцовки, метадонова заместваща терапия). Около 20% са най-рисковия контингент (МСМ, проституиращи, ИУН), като между 50 - 80% от тях трябва да бъдат достигнати чрез редовно консултиране на базата на индивидуалната помощ, придружаване до услугите по ДКИ и други.