Е. ЛИЦА, ТЪРСЕЩИ И ПОЛУЧИЛИ МЕЖДУНАРОДНА ЗАКРИЛА, МИГРАНТИ И МОБИЛНО НАСЕЛЕНИЕ

Е. ЛИЦА, ТЪРСЕЩИ И ПОЛУЧИЛИ МЕЖДУНАРОДНА ЗАКРИЛА, МИГРАНТИ И МОБИЛНО НАСЕЛЕНИЕ

В последните години Република България постепенно и с устойчив темп се трансформира от страна на емиграция, през транзитна държава, към държава, привличаща имиграция. Все повече чужденци избират България като място, в което да учат, да се квалифицират и да търсят професионална реализация. През последните две години, обаче, България изпита и тежестта на бежанската криза, предизвикана от конфликта в Сирия, приемайки не малък за страната смесен миграционен поток, включващ в голямата си част търсещи международна закрила лица и нередовни мигранти. Това налага Република България да бъде все по-добре подготвена да посрещне значителни миграционни потоци през следващите години.

1.1. Лица, търсещи и получили международна закрила в Република България;

1.2.Чужденци в специални домове за временно настаняване към МВР и лишени от свобода;

1.3. Незаконно пребиваващи – нерегулярни имигранти; лица с отказ за разрешение за пребиваване или отказ за предоставяне на закрила, останали в България;

1.4. Жертви на трафик, включително деца – съвместно партньорство с Национална комисия за борба с трафика на хора.

1.5. Краткосрочно и дългосрочно пребиваващи чужденци, включително чужденци с разрешено пребиваване, чуждестранни студенти, чужди диаспори, работници - мигранти

Под термина „мигранти” съгласно Плана към Европейската стратегия за борба срещу ХИВ в Европа и съседните страни (2014-2016) се имат предвид „лица от трети страни”. Под термина „мобилно население” се разбират граждани на ЕС, които прилагат правото си на свободно движение.

Хартата за основните права на Европейския съюз забранява дискриминация на основата на пол, раса, цвят, етнически или социален произход и други.

С неблагоприятното развитие на обществено-политическия процес в страните от арабския свят и северна Африка, от втората половина на 2013 г. поради своето географско положение Република България е подложена на засилено навлизане на чужди граждани на нейна територия.Нарасналият брой на лицата, потърсили международна закрила в Република България, налага профилиране на търсещите закрила лица с цел подобряване на условията за прием и осигуряване на адекватни мерки за включване в приемащото общество.

Краткият анализ на физическото състояние на бежанците показва, че търсещите закрила в Република България идват главно от региона на Близкия изток: Сирия, Ирак и Афганистан, общо 93%.

През периода 2013 – 2015 г. Държавната Агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/ отчита най-високия миграционен натиск от създаването си. През 2013 г. на територията на страната са потърсили закрила 7144 чужди граждани, за 2014 г. техния брой е нараснал до 11 081, а до септември 2015 г. са регистрирани над 11 742 молби на търсещи закрила.

През същия период се наблюдава трайно увеличение на лицата, търсещи закрила. Увеличаването на броя на търсещите закрила през 2013 г. е било през месеците октомври и ноември, през 2014 г.за периода август-декември в агенцията са регистрирани 6 629 лица, през настоящата година се запазва тенденцията за увеличаване на търсещите закрила, като ежемесечно техният брой надвишава 1000 лица- януари 2015 г. регистрираните са близо 1 070, а през месец юли техния брой е нараснал на 1 869. Ако тази тенденция се запази до края на годината, броят на регистрираните може да надхвърли 15 000 лица. При сравнителен анализ между 2014 г. и 2015 г. ясно се вижда, че тенденцията е към увеличаване на бежанския поток през 2015 г. с над 50%. Очаква се през 2015 г. да се запази тенденцията за трайно увеличаване на лицата, търсещи закрила.

Предвид това, както и предвид задълбочаващите се проблеми в държавите на произход, от които се генерират основните миграционни потоци, се налага изводът, че с голяма степен на вероятност България ще продължи да осъществява дейностите си по предоставяне на международна закрила в условията на продължаващ засилен миграционен натиск.

Уязвими групи от тях: „Лица от уязвима група“ са малолетните или непълнолетните, непридружените малолетни и непълнолетни, хората с увреждания, възрастните хора, бременните жени, самотните родители с ненавършили пълнолетие деца, жертвите на трафик на хора, лицата с тежки здравословни проблеми, лицата с психични разстройства и лицата, които са понесли изтезание, изнасилване или други тежки форми на психическо, физическо или сексуално насилие.

По отношение на пола се наблюдава бавно нарастване на броя на мъжете- 78% към 22% жени. Голям е процентът на мъжете без семейства – над 40%.

Делът на децата е относително висок – приблизително -30%. Драстично нараства броят на непридружените деца, търсещи закрила през 2014 г. Лицата в трудоспособна възраст са 72%.

Много висок е делът на хората без образование или с ниска степен на образование – начално и основно.
2. Здравен профил и поведенчески характеристики на групата

По критерий здравен статус не е водена периодична, целенасочена статистика, но при регулярното отчитане на моментното състояние на настанените в териториалните поделения на ДАБ при МС, наблюденията са, че лицата със здравословни проблеми не превишават 10% от общата статистика.

Държавната агенция за бежанците при МС е компетентният държавен орган, който планира и организира медицинското осигуряване и психологическа помощ на настанените в центровете чужденци, като предприема необходимите мерки.

Съгласно Закона за убежището и бежанците при регистрация и настаняване на чужденците, търсещи закрила, се предприемат мерки за преценка на здравословното им състояние, медицински прегледи, изследвания, при необходимост поставяне под карантина, докато станат известни резултатите, съдействие за записване при личен лекар и насочване за специализирано лечение в случай на заболяване. Посочените дейности са безплатни за тях и се извършват в регистрационно – приемателните и транзитен център за бежанци към ДАБ при МС. С цел недопускане внос и разпространение на нерегистрирани в страната заразни заболявания се извършва пълен набор от микробиологични и паразитологични изследвания на всички новоприети чужденци. Наборът от необходимите изследвания като изследване за сифилис (по желание), за ХИВ (по желание), чревно носителство на чревни паразити се осъществява в лабораториите на РЗИ.

Проучването на нуждите на търсещите и получили международна закрила лица по възраст, пол и принадлежност към социална група за 2014 г. констатира липса на информация относно правата и процедурите за достъп до налични предоставяни услуги за целевата група, включително и медицински. Част от причините, обуславящи тези трудности, са наличие на езикова бариера, липса на достатъчно финансови средства, позволяващи осигуряването на продължаващо лечение, както и отрицателни обществени нагласи спрямо тях.⁸ Въпреки че Проучването не засяга директно въпроса за информираността относно наличните услуги в сферата на превенцията и адресирането на ХИВ, поради гореизброените трудности може да се заключи, че представените резултати от Проучване на Министерството на здравеопазването относно ситуацията по отношение на информираността по въпросите на ХИВ и туберкулоза сред мигрантите през 2007 г. са все още валидни в следните аспекти:

2.1. недостатъчно информация сред мигрантите по отношение на техните права, както и по отношение на наличността на здравни и социални услуги в страната, включително за превенция на ХИВ, и правните въпроси и основания по отношение на достъпа до тези услуги;

2.2. наличие на двойна стигма и дискриминация, от една страна към мигрантите, като такива, и от друга страна към хората, живеещи с или засегнати от ХИВ;

Мигрантите срещат най-често езикови и икономически бариери при използване на услуги и често отказват да ползват услуги за изследване и превенция на ХИВ поради спецификите на тяхната култура.⁹

Липсата на информация за налични услуги за превенция на ХИВ и СПИ сред търсещите и получили международна закрила лица е допълнителна предпоставка за разпространението им сред целевата група. Мониторинговият доклад за 2014 г. за сексуално и основано на пола насилие в контекста на международната закрила в Република България, проведен по поръчка на Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), установява необходимостта от интервенция в насока организиране информационни кампании и консултации и предоставяне на контрацептивни средства на територията на центровете за настаняване на Държавната агенция за бежанците.¹⁰

Лечението на всички нуждаещи се бежанци за туберкулоза е безплатно, както за всички български граждани, и се осигурява от бюджета на Министерство на здравеопазването.
3. Здравни грижи за превенция на ХИВ сред целевата група.

Достъпът до здравни услуги на лица с предоставен статут на закрила на територията на Р. България е регламентиран в Закона за здравето (ЗЗ) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Съгласно ЗЗО, здравното осигуряване е задължително за лицата с предоставена международна закрила или с предоставено право на убежище и се извършва при условията и по реда за български граждани.Чужденците с предоставена международна закрила се ползват с всички права на задължително здравно осигурени, посочени в ЗЗО.

Съгласно разпоредбите на Наредба № 47 от 2009 г. за условията и реда за изследване, съобщаване и отчет на заразеност с вируса на синдрома на придобитата имунна недостатъчност (ДВ. бр. 103 от 2009 г.), скринингово изследване и консултиране за заразеност с ХИВ се предлага безплатно на всички лица, които се ползват с особена закрила по реда на Закона за убежището и бежанците. Изследванията се провеждат от медицински специалисти към Регионалните здравни инспекции в страната, в това число от кабинетите за анонимно и безплатно консултиране и изследване за СПИН (КАБКИС) към Столична Регионална здравна инспекция и Регионална здравна инспекция - Хасково, където са разположени бежански лагери, при спазване на изискванията на Закона за здравето, след изразено информирано съгласие от лицето.

Политиката в областта на здравеопазването, насочена към чужденците, търсещи и получили закрила, изисква извършването на различни по вид и характер дейности, насочени към предоставянето на здравни услуги. От тях най-важно и стратегическо значение имат:

4.1. Включване на бежанците в здравни стратегии за малцинствените групи в неравностойно положение: в национални програми за здравна профилактика и превенция с цел осигуряване на равен достъп до превенция, диагностика, лечение, грижи и подкрепа при лечение на ХИВ/СПИН, туберкулоза и сексуално предавани инфекции.

4.2. Подобряване на информационния обмен между различните структури и ведомства, ангажирани с проблемите на бежанците и своевременното предоставяне на информация на съответните структури, оказващи здравни грижи.

4.3. Подобряване обхвата на лицата, които имат нужда от консултиране и предоставяне на услуги за превенция на ХИВ/СПИН и СПИ и насочване към терапия за идентифицираните случаи.
3. Стратегически интервенции

Стратегическа интервенция 1: Разширяване на достъпа до информация и услуги за превенция, диагностика, лечение, грижи и подкрепа по отношение на ХИВ сред бежанци, търсещи убежище и трайно пребиваващи в страната мигранти. Превенция чрез информиране и разширяване на кръга на обхванатите лица

Дейност 1: Обновяване и разпространение на превантивни и образователни материали

Необходими мерки и специфични дейности за оптимизиране на процеса за включване на чужденците в системата на здравеопазване.

ДАБ при МС насърчава и подкрепя разработването на комплексни програми за ХИВ с цел осигуряване на всеобщ достъп до услуги за превенция на ХИВ и СПИ и терапия и програми за грижи и подкрепа за болните от СПИН. В Централноевропейския регион разпространеността на ХИВ сред бежанците и търсещите закрила не е особено висока. По тази причина търсещите закрила и бежанците, които са в риск от заразяване с тази инфекция или които са вече засегнати от нея, трудно намират информация на разбираем език.

Издаване на информационни брошури на езиците арабски, дари, фарси, сомалийски, суахили, урду и др., на които говорят голямата част от бежанците.

Тази дейност е насочена към осигуряване на достъп на групата, включително нелегалните имигранти, до специфични услуги за превенция, диагностика, лечение, грижи и подкрепа по отношение на ХИВ и СПИ чрез идентифициране на местата (териториални поделения на ДАБ, Специални домове за временно настаняване на чужденци към Дирекция „Миграция”, места, където е известно, че се концентрират мигранти и мобилно население), където обитават или се събират представители на мигрантските общности, работа с лидерите на общностите и тясно сътрудничество с неправителствения сектор за достигане с услуги до нелегалните мигранти.

Дейността цели осигуряване на универсален достъп до услуги за превенция, диагностика, лечение, грижи и подкрепа по отношение на ХИВ/СПИН и туберкулоза за всички нуждаещи се лица от целевата група.

Идентифицираните случаи на лица, желаещи да се изследват и които получават положителен резултат за наличие на ХИВ/СПИН или СПИ, следва да бъдат индивидуално консултирани от подготвени специалисти с наличието на преводач (при нужда) в условията на конфиденциалност. При установяването на тяхната уязвимост, трябва да се осигури проследяване на техния случай, както и насочването им към подходяща услуга лечение (нископрагов център, КАБКИС, и др.).