Програма за работата на Народното събрание за времето 23 25 март 2016 г., която беше обсъдена по-рано днес на Председателския съвет

На първо място, действително тази Комисия, по начина на формулиране на нейното име и на нейната задача, предполагаше създаването на външнополитически конфликт. Това е може би единственият основател довод на колегите, които искат нейното разпускане.

Смея да припомня, че Патриотичният фронт постави този въпрос още при приемането на Комисията. Казахме, че е нелепо, когато говорим за намеса във вътрешните работи на България, да говорим само за две страни, да ги персонифицираме. Нашето предложение тогава беше да бъде разширен обхватът на работа на Комисията, тъй като: защо Турция, а не, да речем, Саудитска Арабия, защо Русия, а не САЩ?! Ако има такава намеса във вътрешните ни работи, тя е неправомерна и очевидно против интересите на България, и би следвало всеки носител на такава намеса да бъде изобличен.

Разбира се, този дефект е поправим все още и в края на изказването ще предложа Проект на решение, който да го поправи, без да заличи съществуването на Комисията, защото, мисля, тя е много важна и дава тон за еманципацията на българската външна политика от големи братя – нещо, което е важно дори на чисто символно ниво.

Ще кажа само три мотива защо е неправилно да разпуснем тази Комисия сега.

Първият е, защото България е парламентарна република и парламентът е решил така. За мен е твърде странно Комисия да се събере на едно заседание само за да реши, че ще се саморазпуска поради някакви възникнали обстоятелства. Би следвало тя да работи, дори да има такова виждане сред нейните членове, поне докато парламентът се произнесе по тяхното мнение.

Нещо повече, някак странно се навързва промяната на това мнение с изяви на премиера, който би следвало да е по-скоро подчинен на Народното събрание и да изпълнява неговите решения, отколкото да му задава тон.

Втората важна причина е, че България е част от Европа. Ние сме граница на Европа и не можем да позволим да бъдем най-слабото звено в Европейския съюз. Не можем да имаме партии или политици, които да бъдат управлявани дистанционно от Анкара, от едно ислямистко и неоосманистко управление, което е заплаха за сигурността и в Близкия Изток, както знаем, защото конфликтът в Сирия е 50% конфликт, дирижиран от Турция. Същевременно това е силата, която желае да държи шлюза с емигрантите и да изнудва Европа в едно или друго положение.

Тази неоосманистка и ислямистка Турция има своите метастази в България. Буквално преди месеци един български политик се криеше в турското посолство; посланикът Гьокче, който още не е отзован, и други дипломатически служители се изявяваха като кадровици в една уж българска партия. Ние трябва да забравим това ли?! Трябва по някакъв начин да неглижираме тези факти ли?! Посланикът все още е посланик. Явно изпълнителната власт няма волята да поиска неговото отзоваване и мисля, че парламентът би могъл да има своята активност в тази посока.

Нещо повече, буквално преди дни чухме премиера, че турският премиер е лобирал за участие на господин Местан в следващото управление на страната. Това също е интересен факт, с който Комисията би следвало да се занимае, господин Борисов да го сподели с нея.

Спомням си как преди няколко месеца, когато настоявахме за спешното изграждане на оградата по турската граница, пак едни наши колеги истерично се противопоставяха на това и обясняваха как в Европа не трябва да има граници. Задавам си днес въпроса: защо е била тази истерия и дали те не са изпълнявали чужда задача, за да бъде нашата граница беззащитна и да бъдем зависими единствено от добрата воля на нашите съседи, които, пак казвам, държат шлюза с бежанците и биха могли да използват това средство за натиск?

Всъщност Европа трябва да престане да бъде мамена и ние като европейци да дадем може би тон в тази посока – трябва да може да охранява собствените си граници и да не допуска чужди правителства да влияят върху политическите процеси в нея.

Също важен аспект е мюсюлманското вероизповедание и какво се случва в него. Тези тридесетина човека от Дианета турски служители, които са служители, пак казвам, на една все по-ислямизираща се държава, където връщат бурките, където светската държава започва да търпи процеси на упадък – това също би могло да е предмет на обследване от страна на тази Комисия. Ето, от външна политика отиваме във вероизповедание.

Третият аспект са медиите. Имаме медии, които откровено пропагандират чужди проправителствени позиции. Тук би трябвало да се занимава пък Комисията за медиите, тоест имаме интердисциплинарен характер на работата на Комисията, която е отделна Комисия, като тази за външна политика трудно би могла да свърши...

Всичко това ни кара да не подкрепим предложението за прекратяване дейността на Комисията. Нека спрем с компромисите. Да си свършим работата и да покажем воля, че във вътрешните работи на България нито един наш съсед и нито една велика сила би следвало да имат право да се месят, и би имало реакция, ако го правят.

Проектът за решение, който предлагаме, е в две точки.

Първо, Временната комисия да бъде преименувана и вместо сегашното име, да получи името: Временна комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани с твърденията за намеса на други страни във вътрешната политика на Република България.

Да променим точка първа от Решението, където се създава Временна комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани с твърденията за намеса на други страни във вътрешните работи на Република България. Благодаря Ви за вниманието.

Втора реплика?

Заповядайте, господин Янков.

КРАСИМИР ЯНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Господин Веселинов, използвам възможността да Ви направя реплика с въпроса: знаете ли, че в България има институции, на които им е вменено и имат ангажимент да работят по всичко, което Вие предлагате да се изследва и работи от Временна комисия?

Има управление, за което Вие сте гласували да бъде с премиер Бойко Борисов. Можете да използвате парламентарната практика да питате как институциите, ръководени от правителството на Бойко Борисов, работят по всичките въпроси, които се опитвате да вмените като ангажимент на парламентарна комисия.

Това е записано в Конституцията на Република България и не бива да се бяга от отговорността на изпълнителната власт, която Вие подкрепяте. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Янков.

Втора реплика? Не виждам.

Дуплика – заповядайте, господин Веселинов.

ИСКРЕН ВЕСЕЛИНОВ (ПФ): Уважаеми колега, знам, че има институции. Тези институции ги има вече четвърт век, но това не попречи на все по-растящото влияние на наши съседни държави в българския политически живот и, за съжаление, в българските вероизповедания. Очевидно е, че има институции, които са част от изпълнителната власт, от които ще поискаме информация и ще ги накараме да вършат работата си, както, смятам, че е достойно за суверенна и независима България. Благодаря.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, господин Веселинов.

Думата за изказване има народният представител Таско Ерменков от Парламентарната група на БСП лява България.

Заповядайте, господин Ерменков.

ТАСКО ЕРМЕНКОВ (БСП ЛБ): Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Малко реминисценция от 19 февруари 2016 г., когато – искам да започна с това – аз гласувах „против” създаването на тази Комисия.

Ще Ви прочета нещо, което тогава казах от парламентарната трибуна – извадка от стенограмата: „В момента ние сме свидетели на политика на превръщането на България във все повече премиерска република, където думата на премиера е повече от думата на Комисията за защита на конкуренцията, от административните съдилища; където той си позволява да спира поръчки; където прави всичко, което е красиво, даже от време на време се вслушва и в това, което му говорят от Лондон”.

Отварям скоба извън стенограмата – междувременно се случи скандалното поведение на премиера по отношение на Комисията за защита на конкуренцията и прекратяването по негово изрично нареждане на тази процедура. Даде Ви се дори нареждане да закрием Комисията, което в момента много горещо защитавате – че трябва да бъде закрита.

Продължавам с извадката от стенограмата: „Защото именно премиерът е този, който трябва да отговаря в Народното събрание – затова гласувах „против” създаването на тази Комисия – има ли, или няма намеса във вътрешните работи, като отговорник за изпълнителната власт. Него трябва да извикаме тук, ако има нещо и да го изслушаме какво, защо и как се случва, ако има такава намеса”.

Колеги, тогава тръгнахте по пътя да миете ръцете на изпълнителната власт и да поемате ангажименти, които нямат нищо общо с парламентаризма. Неща, за които във всяка нормална парламентарна държава ще Ви се смеят – при така нареченото „разделяне на властите”, за което претендираме да живеем от 26 години, ние, като парламент, да изземаме функции на изпълнителната власт. Чух в мотивите, че искаме да закрием Комисията, защото така по-добре сме щели да защитим интересите на България.

Колеги, на 19 февруари 2016 г. създадохме Комисия, за да можем добре да ги защитим, а сега я закриваме, за да можем още по-добре пак да ги защитим. Това шизофренично поведение според мен няма да доведе до добър край нито парламентарните групи, подкрепили в голямото си мнозинство тази Комисия, нито държавата.

Според мен днес тук, в България, ние за пореден път показваме, че парламентът никой за нищо го няма – има един премиер, който решава всичко!

Ако смятате така да продължавате във Вашето управление и във Вашия парламентаризъм, имам предложение по същество: дневният ред и проблеми, които се внасят в Народното събрание за обсъждане, всеки път да бъдат придружени със справка или резолюция от премиера – съгласен, или несъгласен е, за да знаем какво да правим. Иначе си губим времето!

Създаваме комисии, след това се оказва, че не сме ги създали правилно, защото на премиера нещо не му е харесало. Правим обсъждания, след това се отказваме от тях, защото на премиера не му било харесало. Дайте тогава всеки път в началото да го викаме тук и да набележи дневния ред: днес по първа точка ще гласувате така, по втора – така. Ще знаем какво да правим и няма да хабим държавен ресурс.

Колеги, тогава завърших изказването си с едно изречение, което е нелицеприятно, така ще завърша и днес. Повтарям го: „Това, което в момента се случва, е за пореден път да ни превърнат в тоалетна хартия”. Не искам да използвам думата „използвана”, защото звучи много грубо, но точно това се случва. Тогава гласувах „против” тази Комисия. Днес в този фарс няма да участвам. (Реплика.)

За изказване думата има народният представител Валери Жаблянов от БСП ЛБ.

Уважаеми колеги, ние сме в Народното събрание, за да гласуваме нашите решения. Използвайте собствения си потенциал и собствената си воля! Смятам, че всички ние сме най-висшият политически орган на Републиката. Ситуацията, в която сме поставени днес, и ние, независимо че гласувах „против”, и пак ще гласувам против създаването на Комисията, защото съм убеден в глупостта на това предложение, но защо днес трябва да го подпечатваме с тежкия печат на парламента?

Колегите преди мен поставиха въпроса за дефектния начин, по който взимаме решенията и специално в сферата на външната политика, защото става въпрос за външнополитически гаф, но този гаф не е самостоятелен.

В момента външната политика на Европейския съюз, както и премиерът вчера отбеляза някъде в свое изявление, е пълен провал! Ами аз му се учудвам! Той не осъзнава ли, че това е пълен провал и на неговата външна политика?! Ние нямаме ли съзнанието, че трябва да има някакъв коректив на тези провали, които в момента са изправили България до стената?

Едва ли има държава в Европейския съюз в по-неизгодна ситуация.

България беше продадена с един договор, подписан от Европейския съюз и Турция преди една седмица, и нашето Народно събрание мълчи. Външното ведомство не искам да го коментирам. Там са поставени редица въпроси, господин министърът намира време да дойде веднъж на три месеца, за да отговори на въпроси с много голяма давност.

Ако ние нямаме съзнанието и разбирането, че външната политика в момента е решаваща за България, другите са далеч. В Централна Европа има санитарен кордон. За съжаление, ние сме в кордона на първата линия и всяка външнополитическа стъпка трябва да бъде премерена.

Приветствам решението на премиера да Ви призове да отмените Комисията. Наистина това беше една глупост, разбира се, осъзната от него на следващия ден. Но защо ние трябва да се водим след всяка глупост, ама очевидна глупост?

Смятам, че това е един урок за мнозинството. На такъв урок, който се надявам да прочетете, да разберете, да си го запишете. Както се казва: „Господ здраве да му дава на това Народно събрание!”. Дълги години занапред това да бъде пътеводна звезда при всяко взимане на решение тук.

Това е безобразие, политически гаф от първостепенно естество, уважаеми колеги. Политически гаф! Ако смятате, че няма да Ви струва обществената подкрепа, ако смятате, че това няма как да се забележи от българското общество – тази безпомощност, тази противоречивост, това незнаене какво да се прави в тази ситуация и това, че сте оставили България да се носи като обрулен лист от вятъра в мъглата на евроатлантическите ценности, без да знам къде ще пристанем и това е написано на Вашата сметка. Да го знаете и да го запомните!

Не е нужно покаяние. Аз тук не споделям едно от изказванията. Какво покаяние, за какво покаяние? Тук става дума за политика, за рационализъм, за трес подход, който отсъства.

Приключи приказката с ценностите. Това трябва да бъде разбрано. Няма ценности, има интереси на първо, на второ и на трето място, интереси на отделните държави в Европейския съюз и те ги защитават с всички средства. Оказва се, че единствената държава без интереси в момента е България или тя не може да си формулира интересите, или те са резултат от ежедневните, ежевечерните и ежечастните капризи на премиера. Това е основният риск, пред който сме изправени.

Госпожа Кунева одобрява политическото споразумение с Турция, господин външният министър не е сигурен дали го одобряваме и след две седмици го одобряваме. Това е външнополитическото положение на България в момента. Дори правителството помежду си не знае какво прави. Парламентът не знае какво прави. И Вие очаквате от това нещо да се роди нещо положително?! Няма как да се получи, уважаеми колеги. Ние сме в благоприятна позиция като опозиция – можем да критикуваме, да иронизираме, да се надсмиваме, нали? Но не е добре да се прави това на грешките на някой, още повече когато те касаят държавата. Не искам да изпадам в такава позиция и го казвам с пълната загриженост на това, което трябва да имаме тук като обща позиция. Нека не сме такива прогностици, но да сме наясно, че предстоят още по-тежки времена за Европа.

Защо някой смята, че с това, което виждаме вчера в Брюксел, ще приключи тази история? Няма да приключи! Тя започва. И когато създаваме комисии, пишем декларации, приветствия и се произнасяме по външнополитически въпроси, предлагам да има един широк междупартиен, междупарламентарен диалог, за да има верните решения – широк диалог в комисиите, между парламентарните групи, между отделните партии. Няма някой, който да е Господ и да знае какво ще стане след две седмици. И когато се водим по решенията на един човек, сме стигнали до две национални катастрофи. Тук е мястото да има корекция на политиката. Тук трябва да излезе истината, защото чиновниците в изпълнителната власт пренасят папките от едното бюро на другото и с това приключва всичко. Всичко го знаем много добре.

Затова ще гласувам за закриването на тази Комисията, така както гласувах против нейното създаване. Предполагам, че Вие ще подкрепите собственото си предложение, внесено от господин Радев.

Като финал: нека занапред, когато тук говорим едни на други и когато очевидно, че не става дума трибуната да се използва за някаква евтина пропаганда, а става въпрос да се помисли върху политическите решения, да се отнасяме със съответната добронамереност, добросъвестност и да се опитваме да слушаме и опозицията, защото това е мястото и ролята на опозицията – като каже нещо, то да бъде чуто. А пък управляващите, ако искат, да го вземат предвид. Има моменти, в които това, което казва опозицията, е значително по-важно от това, което казва Брюксел. Ако ние разберем това нещо, с това ще вървим по-лесно напред. Благодаря Ви за вниманието.

Първа реплика? Няма.

Последно изказване преди почивката – има думата народният представител Георги Божинов от „БСП лява България”.

Освен Янаки Стоилов има ли други изказвания? Има – Атанас Атанасов.

Уважаеми колеги народни представители, ситуацията, в която се намираме, е конфузна. Грешката е очевидна. Лошото е, че тя е системна и се повтаря, когато без сериозни аргументи по конюнктурни съображения се взимат важни решения.

Бях против създаването на такава Комисия с такъв предмет и такова заглавие. Ако си спомняте, не някой от преждеговорившите, а мое беше предложението, което беше гласувано и отхвърлено от залата – ако въобще ще има такава Комисия, тя да не посочва конкретни държави, а предметът и заглавието да бъдат за евентуалната намеса на други държави във вътрешните работи на България. Преждеговорившите колеги, които претендираха за това авторство, имаха друга идея – да бъде за Русия, Турция и други държави. Това е принципно и неприемливо друго положение. Въпросът е дали да експлоатираме тази конфузна ситуация и да обвиняваме колегите или да се замислим, защото умните хора признават своите грешки и се поправят.

Нека от тази крайно неприятна ситуация да направим извод за себе си и да преодоляваме подобен тип решения, защото на тази трибуна, на това място капеха истинските сълзи на един човек, който като министър на външните работи – Соломон Паси се казва, агитираше залата, че ако до минути не подкрепим включването на България в коалицията на желаещите за намеса в Ирак, оръжието, което е там, ще унищожи човечеството.

Искрени сълзи на един човек, който ни лъжеше в този момент.

БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ (РБ, от място): Това вече е пресилено.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Кое е пресилено, че там има оръжие? (Реплики от народния представител Борислав Великов.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Имам молба, господин Великов, недейте да водите диалог. Имате право на реплика след това.

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Добре, искрените сълзи на един неприятел на истината, ако така по- го приемате. (Реплики от народния представител Борислав Великов.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Господин Божинов, моля Ви, има право на реплика, ако има желание...

ГЕОРГИ БОЖИНОВ: Да не ме репликира професорът.

Това е мое дълбоко убеждение, че той знаеше, че там няма оръжие и подведе българския парламент.

Колегите, които внасяха това предложение знаеха, че не могат да се открият данни за това, че Русия дирижира Ахмед Доган, но те направиха това предложение, за да се докаже, че това го няма, но цената е висока, колеги, и не може, когато решаваш конюнктурни, партийни или лични интереси, да ангажираш държавата и да я конфронтираш на големи сили като тези, които споменавате.

Затова, аз като припомням своето отрицателно становище, сега ще гласувам против закриването на тази Комисия, защото и тогава казах – тя няма да стигне до нищо и дори и да стигне до нещо, няма да се каже нищо от това, до което сме стигнали. Тя беше безсмислена, остана безсмислена и ни доведе до това конфузно положение. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от БСП ЛБ.)

Господин Великов, имате ли реплика? Не.

Друга реплика? Не виждам.

Уважаеми колеги, часът е точно 11,30 ч.

В 12,00 ч. продължаваме пленарния ден.

Почивка – тридесет минути.

За следващо изказване има думата народният представител Атанас Атанасов от Реформаторския блок. (Шум и реплики.)

До този момент от БСП ЛБ се изказаха четири човека, затова предлагам да се редуват парламентарните групи. До този момент се изказаха Таско Ерменков, Валери Жаблянов, Георги Божинов. Следващ е Янаки Стоилов. Нека да редуваме групите.

Квесторите, моля, минете през стаите на парламентарните групи, защото след малко предстои гласуване.

Заповядайте, ген. Атанасов.

АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви.

Господин Председателю, уважаеми дами и господа! Аз лично ще подкрепя този Проект за решение. Надявам се, че и колегите от Реформаторския блок също ще го подкрепят, защото ние бяхме против създаването на тази Комисия изобщо. Както знаете, не предложихме наши представители в състава на Комисията. Не искам да повтарям аргументите.

Въпросът е в следното. Не съм съгласен с изложените мотиви, защото на практика и при създаването на Комисията, и сега при нейното закриване не бяха посочени истинските мотиви за това действие на парламента.

Не виждам изобщо представители на ДПС в пленарната зала, нито вземат отношение по въпроса, а те бяха инициатори за създаването на Комисията. Тези, които им уйдисаха на акъла тогава, извинявайте за израза, да се подкрепи създаването на тази Комисия, трябва да посипят главата си с пепел, защото парламентът влезе в схема да се занимава с вътрешнопартийни разправии в една политическа партия. Комисията на практика беше създадена за това.

Ако в заглавието на Комисията и в нейния предмет отсъстваше Руската федерация, съм сигурен, че Комисията с апломб щеше да бъде подкрепена и от ляво. Заради това, че беше включена Руската федерация, БСП се възпламениха от ляво. Ако трябва да се изследва обаче намесата на вътрешните дела на България, трябва сигурно да тръгнем от Граф Игнатиев, да минем през така нареченото „Септемврийско въстание”, през атентата в църквата „Света Неделя”, през обявяването на война от Съветския съюз през месец септември 1944 г. на България, през Задунайската губерния, през шестнадесетата република и така нататък. По тази причина се случват такива неща.

Големият проблем обаче е в това – съгласен съм с изказванията преди мен, че когато парламентът не съгласува действията си с министър-председателя, после се налага да променя решенията си. Това се случи и затова не съм съгласен с посочените мотиви. На практика едно изказване на министър-председателя обръща настроенията в парламента и се отменят решения, били те адекватни, или неадекватни, а това беше неадекватно решение на българския парламент, защото има две важни обстоятелства, които трябва да бъдат посочени.

Първо, има две специализирани постоянни комисии на парламента, които би следвало да се занимават с тази тематика – не само Външната комисия, където адресирате този проблем, но и Комисията, която упражнява контрол на службите, Вътрешната комисия и така нататък. По този ред би следвало да има постоянен парламентарен контрол върху действията на изпълнителната власт в тази област. Тогава може би се реши, че постоянно действащите комисии не си вършат работата и затова да се създаде извънредна комисия. Това, първо.

Второ, съгласно Конституцията на Република България – чл. 105, ал. 2 от действащата Конституция, Министерският съвет, тоест изпълнителната власт е тази, която отговаря за осигуряването на обществения ред и сигурността в страната. Би следвало постоянно действащите комисии да наблюдават и не само да наблюдават, но и да контролират дейността на специализираните органи на изпълнителната власт за защита на националната сигурност, за противодействие на чужди сили, които действат на българска територия.

Иначе цялата история беше в това, че един политик отишъл в едно посолство и заради това му беше снета охраната. Този въпрос би следвало да бъде разгледан в специализираните комисии. Аз няколко пъти го предлагам, но не се чува това нещо – защо бяха извършени тези действия.

А иначе, ако започнем да наблюдаваме кои политици и кои парламентаристи в кои посолства ходят, не знам колко комисии трябва да създадем?! Дали това е противоправно – да се ходи в чужди посолства?

Ако се съберат данни, и не само данни, а доказателства, че някой действа против интересите на България и се поставя в услуга на чужда държава, за това си има ред – събират се доказателства и се предоставят на прокуратурата за търсене на наказателна отговорност по Глава първа от Наказателния кодекс. Само че някой трябва да има смелост да направи това, ако има такива доказателства!

По отношение на някои неправомерни действия на чужди дипломати в България също си има ред какво трябва да се направи. Виждаме, че Външно министерство предприе някои действия в тази посока.

Аз ще подкрепя Решението за закриване на тази Комисия, но мисля, че трябва да бъдем откровени, когато посочваме мотивите за едно или друго парламентарно действие. Благодаря.