Програма за работата на Народното събрание за времето 23 25 март 2016 г., която беше обсъдена по-рано днес на Председателския съвет

Реплика? Няма.

Думата за изказване има народният представител Станислав Станилов от Парламентарната група на „Атака”.

Заповядайте, господин Станилов.

Имаме класически случаи, когато чужди посланици са се намесвали по отношение на концесии – случая със „Софийска вода” го знаят всички. Имаме класически случаи, когато чужди организации и чужди структури са се намесвали и официално. Имаме решение на Народното събрание, примерно, първото обсъждане и приемането за продажба на българска земя на чужденци. Всички помнят това нещо. Имаме случаи, когато посланици са звънели по телефона и са се намесвали в решение на съда. Не са само посланиците на тези две споменати държави, макар че за единия не си спомням такова нещо, а за другите посланици и германският се е намесвал, и английският се е намесвал, и френският се е намесвал даже в решение на прокуратурата.

Всичко това би трябвало да се разследва от една комисия, за да излезе на бял свят, на повърхността тази непорината византийска воня, както е казал поетът, класикът преди 130 – 140 години. Това нещо може да се разследва, за да излезе на бял свят неоспоримият факт, че българската политическа класа се ползва от услугите на тези посолства, на тези държави и тези държави се ползват от тези услуги.

Ако искаме да разберем истината за тенденциите във вътрешното развитие на България, за нейното място в геополитиката, ние трябва да направим тази комисия. Доколкото знам, такова е предложението на колегите от Патриотичния фронт, което ние може и да подкрепим. Това мога да Ви кажа.

Реплика? Не виждам.

За изказване има думата заместник-председателят на Народното събрание – народният представител Янаки Стоилов.

ЯНАКИ СТОИЛОВ (БСП ЛБ): Господин Председател, госпожи и господа народни представители, още в предишната дискусия, когато се обсъждаше създаването на Комисията, аз накратко имах възможност да изразя своето отношение. Гласувах „против” създаването на такава Комисия като действие, което не съответства от гледна точка на възможните постижими цели, които бяха формулирани като задача на тази Комисия. Днес част от инициаторите на тази Комисия предлагат тя да бъде прекратена преди да е изпълнила своите задачи и почти без да е извършила някаква работа.

В политиката не е недопустимо да се променят позиции, които са изразявани. Въпросът е обаче, че когато такава промяна настъпва толкова бързо, това означава, че едното или другото решение, казано по-меко, е било неправилно. Дори фактът, че инициатор на това закриване е човекът, който посочихте като председател на Комисията, също е сигнал, че Вие сериозно не сте преосмислили своите действия. Защото всеки един народен представител – и още повече тези, на които се възлагат допълнителни отговорности, трябва да имат и определено пространство на своя воля и убеждение, за да са сигурни хората, че ние нещо представляваме, извън това, че представляват само своите ръководства.

Освен това трябва да обърнем внимание, че в България в много случаи позициите на политиците се променят не затова, че драстично се е изменило общественото мнение или условията, които налагат тези изменения, а просто защото е най-удобно да се движат по течението на събитията, да получават потупвания, а в много случаи издигане или други облаги и това допълнително деградира политическия живот.

Казвам това без да се връщам назад и да обърна внимание, че част от проблемите, които се поставиха в дискусията при създаването на Комисията, са реални. И днес не би трябвало да се сметне, че закриването на Комисията означава, че тези проблеми са отпаднали. Затова именно постоянните комисии на Народното събрание, според своята компетентност трябва да продължат да поставят някои от въпросите, които предизвикаха инициативата за създаване на Комисията.

Аз използвам случая да обявя нашата инициатива по повод предстоящото закриване на Комисията. Ние предлагаме да се проведе заседание на Комисията по външна политика, на което да се направи изслушване на министър-председателя за срещата, която той проведе през средата на месец декември с участието на министър-председателя на Република Турция и тогавашния ръководител на една парламентарна група. На тази среща най-вероятно са засягани въпроси от вътрешнополитически характер, които се отнасят до управлението на България и ние бихме желали да чуем кои са тези важни теми – външнополитически и вътрешнополитически, които са били обсъждани на тази среща.

Затова ние ще се обърнем и аз призовавам тук и групите от управляващото мнозинство да ангажират своите представители в Комисията, за да може, съгласно Правилника за работата на Народното събрание, когато тази инициатива е подкрепена от необходимия брой народни представители, тя да се осъществи в рамките на Комисията. Това би показало сериозно и последователно отношение към повдигнатата тема.

Ако не получим достатъчна подкрепа за осъществяването на тази инициатива, то това би означавало, че както създаването, така и закриването на Комисията преследват някакви конюнктурни или най-малкото непълни цели и целят да прикрият определени реални взаимоотношения, които се развиват както в страната, така и между България и държави, с които ние естествено поддържаме и развиваме дипломатически отношения.

В заключение, както чухте, някои от народните представители от групата на БСП лява България няма да участват в това гласуване, защото те с това искат да покажат начина, по който се употребява българският парламент и решаването на въпросите от външната политика трябва да бъде поне толкова, или по-сериозно, както се решават проблемите на свободното къмпингуване – парламентът да решава едно, а след това по указание на премиера да се решава точно обратното. Но като цяло Парламентарната група на БСП лява България ще подкрепи проекта за закриване на Комисията по посочените вече мотиви. Благодаря.

Реплика? Не виждам.

За изказване има думата народният представител Валентин Радев.

Други колеги за изказвания има ли? Няма. Това ще бъде последното изказване преди гласуването.

Уважаеми колеги, аз все си мислех, че докато четях мотивите, и се опитах изразително, повечето от Вас, особено от лявата страна на залата, са ги чули внимателно. Оказа се, че не е така. И ще Ви дам няколко примера, заради това взех думата. Даже малко емоционално да Ви кажа, че от толкова много неща сигурно имаше и аргументи, които бяха в добра посока, сигурно имаше много истини, които се казаха, но политици с толкова голям опит никой да не види това, което беше написано във втория абзац, и според мен много важно, че България за първи път, може би от 70 години история от Втората световна война си позволява да посочи на такива значими сили като Турция, като Русия, а може би и на други с този знак със създаването на Комисията, че ние няма да позволим намеса на вътрешните работи. Никой това не го видя, никой не го адмирира. Е, това не го харесах! Някак си това ми се видя пропуснато и това беше мотивът.

И спрете да ни натяквате, че премиерът, премиерска република и той ни бил казал. Ами премиерът като глава на изпълнителната власт е видял нещо положително, че тази Комисия, освен че даде знак от това място – от най-високото политическо място в държавата си позволи на тези държави... Да Ви питам аз ние щяхме да ставаме 16-та република, някой каза ли нещо срещу тази намеса тогава? Нищо такова не казахте. (Частични ръкопляскания от ГЕРБ.)Мога да посоча и правителството на Иван Костов, и всички правителства след това. Не си спомням аз поне, поправете ме, ако бъркам, някой да е посегнал от това място и да е направил знак към някоя, хайде да не е велика, към друга държава: „Моля Ви, не се намесвайте, ние си имаме национални интереси, национална сигурност и самочувствие, което трябва да бъде опазено от други намеси”. Никой! ГЕРБ единствени си позволиха да го направят и аз твърдя и вярвам, въпреки че нека да Ви припомня и това, че аз не съм от вносителите, нищо, че съм председател на Комисията, но този знак според мен беше достатъчен.

Премиерът каза: „Добре бе, спрете се малко, знакът беше даден, имаше реакции и от двете страни, нашата дипломация направи също знаци. Това е достатъчно. Да не си разваляме отношенията, защото имаме и търговски, и всякакви други.” Какво не Ви хареса, че той ни е казал? А и ние вече го вярвахме – поне тези, които се занимавахме пряко с Комисията. Кое от тези неща не Ви харесва? Нещо положително за държавата и ние го правим веднага, и спирам работата на Комисията.

Според мен това е важното и това трябваше да бъде оценено и е оценено, предполагам, от тези, които не мислят зло на държавата си. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря Ви, господин Радев.

Първа реплика?

Народният представител Атанас Атанасов.

АТАНАС АТАНАСОВ (РБ): Благодаря Ви, господин Председател.

Господин Радев, вземам думата за реплика, първо, по един конкретен въпрос, защото Вие споменахте правителството на Иван Костов, за да Ви кажа, че не сте прав. И второ, отново да повторя тезата си, че мотивите, които изтъквате, за закриване на Комисията не отговарят на действителността.

По конкретния въпрос. Искам да припомня от най-високата политическа трибуна в България, че през пролетта на 2001 г. правителството на Иван Костов обяви за персона нон грата трима руски дипломати в България – Борис Смирнов, Ломакин, не си спомням третото име, за намеса във вътрешните работи на държавата. Така че не сте прав по този начин да слагате всички под един знаменател. Благодаря Ви.

ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Благодаря, генерал Атанасов.

Дуплика? Няма.

Други изказвания? Не виждам.

Уважаеми колеги, първо ще гласуваме предложението на народния представител Искрен Веселинов:

„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

1. Променя наименованието на Комисията на Временна комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани с твърдения за намеса на други страни във вътрешната политика на Република България.

2. Точка 1 от Решението добива следната редакция:

„Създава Временна комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани с твърдения за намеса на други страни във вътрешната политика на Република България.”

Господин Веселинов, нали така го предлагате, въпреки че подлежи на известна редакция в окончателния вид, ако се приеме?

Уважаеми колеги, режим на гласуване за предложението на народния представител Искрен Веселинов.

Гласували 118 народни представители: за 18, против 21, въздържали се 79.

Предложението не е прието.

И сега:

„РЕШЕНИЕ

Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 35, ал. 5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание

РЕШИ:

Преустановява съществуването на Временната комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани с твърдения за намеса на Руската федерация и Република Турция във вътрешната политика на Република България.”

Гласували 133 народни представители: за 122, против 4, въздържали се 7.

Предложението е прието.

СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ, от място): Процедура!

ПРЕДСЕДАТЕЛ КИРИЛ ЦОЧЕВ: Процедура – господин Иванов, заповядайте.

СТАНИСЛАВ ИВАНОВ (ГЕРБ): Благодаря Ви, господин Председател.

Процедурата ми е за удължаване със седем дни на срока за предложения по приетия на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита при бедствия, № 602-01-4, внесен от Министерския съвет на 27 януари 2016 г. Благодаря.

Обратно становище? Няма.

Уважаеми колеги, гласуваме направеното процедурно предложение за удължаване на срока за внасяне на предложения със седем дни.

Гласували 120 народни представители: за 118, против няма, въздържали се 2.

Предложението е прието.
Уважаеми колеги, преминаваме към осма точка от програмата:

ВТОРО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕРКИТЕ СРЕЩУ ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА.

Внесен е от Министерския съвет на 5 октомври 2015 г., приет на първо гласуване на 25 февруари 2016 г.

Моля да докладва председателят на Комисията по бюджет и финанси госпожа Стоянова. Темата е актуална.

Моля за процедура преди това – в залата да бъдат допуснати госпожа Таня Каракаш, господин Олег Петков и господин Евгени Евгениев от ДАНС.

Обратно становище? Няма.

Гласуваме, уважаеми колеги, допуск в залата на трите изброени от трибуната лица.

Гласували 89 народни представители: за 87, против 1, въздържал се 1.

Предложението е прието.

Моля, осигурете допуск в залата на изброените лица.

Госпожо Стоянова, слушаме доклада.

ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря.

„Доклад на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, № 502-01-82, внесен от Министерския съвет на 5 октомври 2015 г., приет на първо гласуване на 25 февруари 2016 г.

Закон за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона.

Изказвания? Няма.

Уважаеми колеги, гласуваме наименованието на Закона по предложение на Комисията.

Гласували 92 народни представители: за 91, против няма, въздържал се 1.

Предложението на наименованието на Закона е прието.

ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:

„§ 1. Създава се чл. 4б и чл. 4в:

„Чл. 4б. Мерките по чл. 3 се прилагат спрямо:

1. физически лица, юридически лица, групи и организации, спрямо които са наложени санкции за тероризъм или финансирането му с регламент на Европейския парламент и на Съвета;

2. физически лица, юридически лица, групи и организации, посочени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации като свързани с тероризъм или финансирането му или спрямо които са наложени санкции за тероризъм или финансирането му с резолюция на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации – след публикуване на информацията по чл. 5а, ал. 1, т. 2;

3. физически лица, юридически лица, групи и организации, включени в списък, приет с решение на Министерския съвет.

Чл. 4в. (1) Мерките спрямо субектите по чл. 4б, т. 1 се прилагат по реда, предвиден в регламентите на Европейския парламент и на Съвета, и по реда на този закон, когато това е предвидено.

(2) Мерките спрямо субектите по чл. 4б, т. 2 и 3 се прилагат по реда на този закон.”

Изказвания? Няма.

Уважаеми колеги, гласуваме предложеният текст на вносителя, редактиран от Комисията за § 1.

Гласували 92 народни представители: за 92, против и въздържали се няма.

Предложението е прието единодушно.

ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:

„§ 2. В чл. 5 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинеи 1 – 3 се изменят така:

„(1) По предложение на министъра на външните работи, министъра на вътрешните работи, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” или на главния прокурор Министерският съвет с решение приема, допълва и изменя списъка по чл. 4б, т. 3.

(2) В списъка по ал. 1 се включват:

1. лица, срещу които е образувано наказателно производство за тероризъм, финансиране на тероризъм, набиране или обучаване на отделни лица или групи от хора с цел извършване на тероризъм, излизане или влизане през границата на страната, както и незаконно пребиваване в нея с цел участие в тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, подправка на официален документ с цел улесняване извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс;

2. лица, за които има достатъчно данни, че осъществяват дейност, свързана с тероризъм или с финансиране на тероризъм;

3. лица, посочени от компетентните органи на друга държава.

(3) В случаите по ал. 2, т. 3 предложението за приемане на решение на Министерския съвет се прави от министъра на външните работи съгласувано с министъра на вътрешните работи и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност” след получено искане от компетентните органи на друга държава до Министерството на външните работи.”

2. В ал. 4 думите „заедно с указания на Държавна агенция „Национална сигурност” за прилагането на мерките” се заличават.

3. В ал. 5, изречение първо думите „ал. 2 и 3” се заменят с „ал. 2” и след думата „съд” се добавя „по реда на Административнопроцесуалния кодекс”.

4. Създава се нова ал. 6:

„(6) Препис от решението на Върховния административен съд, с което се уважава жалбата по ал. 5, се изпраща на Министерския съвет, който незабавно извършва необходимите промени. Решението на Министерския съвет, с което се изменя списъкът, се обнародва и публикува по реда на ал. 4”.

5. Досегашната ал. 6 става ал. 7 и в нея след думата „отпаднало” се добавя „министърът на външните работи”.

6. Алинея 7 се отменя.

7. Алинея 8 се изменя така:

„(8) Прокурорите незабавно уведомяват министъра на вътрешните работи, главния прокурор и председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, когато образуват наказателно производство за тероризъм, финансиране на тероризъм, набиране или обучаване на отделни лица или групи от хора с цел извършване на тероризъм, излизане или влизане през границата на страната, както и незаконно пребиваване в нея с цел участие в тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, подправка на официален документ с цел улесняване извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.”

ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Изказвания по § 2?

Заповядайте.

Уважаеми господин Председател, уважаеми народни представители! Още на първо четене изразих становище, че този Закон има характер на извънредно законодателство, има дисбаланс по отношение защита на националните интереси, защита правата на българските граждани и не само на българските граждани. Това проличава, на първо място в § 2 и после по-надолу – в § 4.

В § 2 е записано, че в списъка по ал. 1 се включват „лица, срещу които е образувано наказателно производство”. За да бъде образувано наказателно производство, са необходими две предпоставки в повечето случаи. Първо, наличие на достатъчно данни, второ, законен повод. Законен повод е всяка информация, която се дава, и стига до компетентните органи в Република България.

В тази връзка в т. 2 е записано: „лица, за които има достатъчно данни, че осъществяват тази престъпна дейност, свързана с тероризъм или финансирането на тероризъм”. В този смисъл т. 2 на практика се обхваща в голяма част от т. 1, защото, за да бъде образувано наказателно производство, на първо място, трябва да има достатъчно данни, ако не е по бързото производство – неотложни следствени действия. Тогава е необходимо само и единствено законен повод.

В тази връзка разширяването на понятията, касаещи наказателната материя, наказателно-процесуалното право, считам, че са неуместни, и затова правя предложение т. 2, както и т. 3, защото лица, посочени от компетентните органи на друга държава, представям си какво може да се случи. Правилно тук в началото на Законопроекта се предвидени, че тези мерки се взимат по отношение на лица посочени от Съвета за сигурност на ООН и от други такива, Министерския съвет и прочие, но от други държави, това включва, уважаеми народни представители, всичките държави, не само страните – членки на Европейския съюз или близки по култура, по убеждение, по управление, по демокрация до България.

Затова считам, че т. 2 и т. 3 следва да отпаднат от този Законопроект.

Правя това предложение на ал. 2 т. 2 и т . 3 да отпаднат. Правя го с оглед въвеждане на по-балансирано законодателство в тази сфера. Иначе би било добре да се образуват и срещу лица, срещу които е повдигнато обвинение. Ако не приемете да отпадне т. 2 и т. 3, предлагам и това да се запише в т. 1: „лица, срещу които е повдигнато обвинение” – нататък си върви текстът, както е посочено.

Това са моите три предложения. Мисля, че са резонни и в тях има баланс по отношение защита на националния интерес, и защита правата и свободите на гражданите. Благодаря.

Благодаря Ви, уважаеми господин Попов.

Реплики? Няма.

Други изказвания? Няма.

Преминаваме към гласуване.

Уважаеми колеги, първо гласуваме редакционно предложение от народния представител Филип Попов в § 2, ал. 2 са изброени точки 1, 2 и 3, от които той предлага точки 2 и 3 съответно да отпаднат.

Моля, режим на гласуване на направеното редакционно предложение.

Гласували 86 народни представители: за 12, против 22, въздържали се 52.

Предложението не е прието.

Господин Попов, сега гласуваме и второто Ви редакционно предложение. То е в ал. 2, т. 1 да започне по следния начин: „лица, срещу които е повдигнато обвинение” и оттам нататък продължава текстът, както е по Комисия.

Гласуваме редакционно предложение на господин Филип Попов.

Гласували 87 народни представители: за 14, против 23, въздържали се 50.

И това редакционно предложение не е прието.

Сега, уважаеми колеги, гласуваме текста на вносителя, редактиран от Комисията, по § 2.

Гласуваме текст, предложен от Комисията, уважаеми колеги.

Гласували 85 народни представители: за 82, против 1, въздържали се 2.

Предложението е прието.