Замърсяване около/по брега язовира

1. 
   Биомасата от гранулите за храненето на рибата от рибовъдните стопанства е силен замърсител. Органичната маса се натрупва на дъното и заедно с прибавеното към нея количество органична маса от река Сърница, Доспат и други населени места се превръщат в мащабна среда с вредни вещества за развитие на растителна маса.
   
2. 
   Направена е пречиствателна станция (механичън-билогичен тип), която е спряла да работи. Направена е втора пречиствателна станция - с две стъпала – механично & химическо почистване за остатъците от преработката на рибите
   
3. 
   Забранено е (по разписание от РИОСВ) рибното стопанство да има във водата железни тръби на садките. Те трябва да са от PVC, но не са. Участниците посочват, че следствие на годините експлоатация железните тръби са корозирали и разпаднали се техните части са на дъното на язовира.
   
4. 
   Според обшински съветник са Дадени предписания да не се зауства отпадните води от Цеха за преработване на риба в язовир “Доспат”, а в градската канализация на Доспат и е издадено НП на КД „Салвелинус – Рея Фиш” за ползване на воден обект без разрешително за заустване на отпадни води, чрез изграждане на необходимата инфраструктура, която да припомпва водите до там.
   

1. 
   Държавните ленсичейства контролират основно реките, а по язовирите – само въдичарите (бракониерите с мрежи извършват “стопански риболов”!)
   

Решения:

• 
  Планирано е построяване на пречиствателни станции в рамките на ОПОС (след 2011 год. или след 2014 год.)
  
• 
  Инсталиране на колектори за изпомпване на замърсените води (помпени станции), чрез които да се прехвърлят водите и да не попадат в язовира
  
• 
  Биологично почистване за възстановяването на баланса на видовото разнообразие чрез зарибяване на язовира с растителноядни риби – толстолоб (дънна риба) & амур с цел превръщане на биомасата в рибен белтък
  
• 
  Въведена е зона за къмпиране с контейнери с такса за почистване - 1 лев на човек на ден и има двама полски пазачи и събирач на такси, но тази практика е с твърде ограничен периметър и може да се разшири нейното прилагане
  
• 
  Система/механизъм за доброволно почистване на водите и бреговете от ТБО – например всенно & пролетно почистване на бреговете на язовира от ученици
  

• 
  Охрананяване от еко патрули срещу бракониерството – патрулите трябва да работят съвместно с експертите на ИАРА. „Териториите за охрана са много големи и е необходимо цялостно решение на проблема.”
  
• 
  Допълнителната охрана извън структурите на ИАРА, ако е платена. От таксите за къмпингуване може да се заделят средства за охрана. По този начин взаимно ще се подкрепят дейностите – по-добри услуги за охрана, по-високи такси.
  
• 
  Радар за непрекъснато наблюдение на язовира и диагностика на бракониерски мрежи (Рея – Фиш) има такъв, но не покрива целия язовир. Необходимо е да се игради цялостна система, но следва да се планира прецизно, особено да се планират принципите на прилагане през деня и нощта, както и в месеците с интензивен туристически риболов, когато във водата влизат множество лодки.
  
• 
  Необходимо е да се изградят добри връзки и сътрудничество между производителите на риба и дружествата на рибарите под ръководството на държавните иституции. Това ще доведе до по-добри възможности за едно по-ефективно управление на Националната програма за зарибяване. Така ще се посрещнат интересите на всички страни, участници в процеса, които са заинтересовани от стабилизирането и устойчивото развитие на рибните ресурси.
  

• 
  Възстановяване на балансиран био-химичен състав на водата след изследване съвместно с Института по рибарство и аквакултури
  

• 
  Проучвания и анализи на състочнието на околната среда (системна оценка на въздействието на околната среда)
  
• 
  Създаване на образователна/информационна инфраструктура за повишаване ангажираността на туристи, посетители, местни хора по отношение на опзване на околната среда
  

Състоянието на водите в язовир “Батак” е определено като умерено по петстепенната скала за оценка на екологичното състояние, въведена от Рамковата директива за водите.Резултатите от провеждания физикохимичен мониторинг на водите до стената на язовир “Батак” не показват отклонения от доброто състояние.Но извършеният мониторинг на биологични елементи през 2009 г. определя умерено екологично състояние (добър екологичен потенциал) на водите в язовира.Причината е активното развитие на макрофити (висша водна растителност), дължащо се на органично замърсяване от заустването на непречистени отпадъчни води от построеното около язовира курортно селище.Доброто състояние на водите по физикохимични показатели се обяснява с пречистващия ефект от развититето на макрофитите, които усвояват заустваните в язовира биогени.Необходимите мерки за преодоляване на този биологичен дисбаланс във водната екосистема е пречистване на отпадъчните води от курортното селище и зарибителни мероприятия с видове, които се хранят с висша водна растителност и планктонни водорасли, за да се регулират развитието на съобществата от макрофити и фитопанктон в язовира.

• 
  хищните риби изяждат хайвера на пъстървата;
  
• 
  ниска репродуктивна способност на пъстървата;
  
• 
  бракониери и липса на охрана; обрастване, цъфване на язовирите;
  
• 
  липса на зарибяване в момента;
  
• 
  язовирите се източват да се чистят и не се зарибяват после.
  
• 
  негативен ефект има и от водоползване на ВЕЦ-ове върху нивото на водата във водните екосистеми.
  

• 
  За водоема има 21 издадени разрешителни от МОСВ за несамоходни понтони - плаващи бази за отдих и/или за риболов, но реално и официално са изградени 17 плаващи къщички и две рибовъдни стопанства (неофициланият им брой е може би около 25 – някои са в процедура по издаването на разрешителни за ползване на воден обект, но други са без разрешително и без стартирала процедура за издаването им)
  
• 
  Къщичките са предназначени за отдих и спорт и имат специално разрешение за ползване на воден обект от МОСВ със срок на валидност 5 години и са вписани в Регистър на корабите, който води Изпълнителна агенция “Морска администрация”. Собствениците им имат лиценз за капитани.
  
• 
  Незаконните обекти са построени върху абсолютна държавна собственост и по документи не съществуват и не плащат данъци и такси.
  
• 
  Повечето от водните къщи са без електричество и са снабдени с агрегати.
  
• 
  Започнати са 8 административни наказателни производства срещу собственици на плаващи бази в язовир “Въча” за нарушения на Закона за водите.
  
• 
  Собствениците на понтоните са потенциални бракониери, тъй като си хвърлят мрежи, както и замърсители на водата, защото всички боклуци, включително отходни и фекални води се изхвърлят директно във водата.
  
• 
  По инициатива на община Девин и РИОСВ в Смолян се правят кампании за почистване на бреговете в смолянската част на язовира, в рамките на които се събират над 40 кубика отпадъци. “
  

Като хоризонтален приоритет опазването на околната среда е свързано с устойчивото развитие и ще се осъществиосъществи чрез интегриране на различните аспекти в опазването на средата. То е законовоподсигурено, включително всички процедури за прилагането му, чрез Закона за защита на околнатасреда и Наредбата за условията, процедурите и методите за прилагане на плановете и програмитеза опазване на околната среда и е в сила от 1.07.2004 г., като изцяло отговаря на Директива2001/42/EC. За да осигури добро управление на средата, всички области на сектора (държавни иместни институции, рибари и производители на аквакултури и техните организации, изследователи идр.) трябва да са ангажирани с извършването на необходимите действия и ще изпълнят всички необходимистъпки за:

• 
  превенция и контрол на замърсяването на околната среда от дейността в сектора. Това е добре организиран процес под ръководството на Министерството на околната среда и водите и неговите регионални инспекторати и регионалните звена на Министерството на здравеопазването;
  
• 
  наблюдение на условията на водната среда и научен мониторинг;
  
• 
  управление на отпадъците и отпадъчните води на производителите в ектора;
  
• 
  политика на опазване и подобряване на водната среда и местата на размножаване на водните обитатели;
  
• 
  защита на водната
  

• 
  В последните години има разширяване на производството, но и специализирането му основно в производство на дъгова пъстърва и диверсифициране на преработката, но свързано с внос на рибн продукти
  
• 
  Необходимо е да се подобри производство и/или маркетинг на нови продукти, въвеждане на нови технологии или развитие на иновационни производствени методи.
  
• 
  Развитието на сектор “Рибарство” е свързано основно с дейността на Салвелинус - Рея-Фиш КД & Рея-Фиш ООД, и увеличаване на относителния дял на производството на Салвелинус - Рея-Фиш КД в общия обем на производството, както и с дейността на П.А.Л. БГ
  
• 
  Почти всички от собствениците на рибните стопнаства за външни за РО, както и са със седалище извън нея
  
• 
  Има интерес за стартиране на производство на аквакултури от нова група заинтересовани страни, отново “външни за територията”
  
• 
  Развитието на Сектор “Рибарство” се определя основно от интересите на фирмите, които оперират в него
  
• 
  Оценката на Сектор “Рибарство” е обективно затруднена, защото липсва надеждна публична информация за реалните данни от продажбите, преработката и продажбите на риба и рибни продукти.
  
• 
  Необходимо е да се търси определяне на общия интерес за развитие на РО между различните сектори в територията
  
• 
  Развитието на сектор “Рибарство” трябва да се насочи към добавяне на стойност чрез диверсификация на преработката и маркетинга (основно в развитие и общо промотиране на производството в рамките на РО)
  
• 
  Последното предполага развитие на взаимоотношенията между стопанствата в РО и търсене на възможности за хоризонтално взаимодействие помежду им
  
• 
  МСР е разработена на основата на споделеното разбиране, че Сектор “Рибарство” е имал съществено по-значимо място в местната икономика (осигурявайки по-голям дял в местния БВП) и има значително по-голям потенциал за подпомагане на икономическото развитие на РО (осигуряване на по-висока степен на заетост, по-високи доходи и възможности за диверсифициране на икономическата дейност, свързани с развитието на сектора)
  

• 
  Еднообразие в предлаганите рибни продукти в РО - основно американска замразена пъстърва, приготвяна в ограничен вид ястия
  
• 
  Необходимо е да се търсят възможности за разширяване на вида на предлаганата и консумирана риба в РО и особено промотирането на рибите от семейсвто пъстървови и специално на балканската пъстърва
  
• 
  Последното може да се развие чрез подобряването на условията за директни продажби в РО (напирмер чрез организиране на места за първа продажба)
  
• 
  Трябва да се проучи консумацията на риба от любителски риболов (уловена легално или не) и да се включи към данните за обща консумация на риба.
  
• 
  По-голямата част от продукцията се изнася от РО и дори от страната и независимо от мястото, което заема сектора в развитието на РО, това допринася твърде малко за добавяне на стойност към местната икономика и в частност туризъм.
  

• 
  планират и въведат специални програми за възстановяване и опазване на биоразобнообразието. Планирането трябва да включва мерки за опазване и защита на биоразнообразието и конкретни стъпки за подпомагане на този процес чрез синхронизирането им с годишните Националния план за управление на опазването и защитата на рибните ресурси през периода на МСР.
  

• 
  произвежда зарибителен материал за определни видове
  
• 
  инвестира в развитието на екологично-ориентирани управленски дейности;
  
• 
  оцени ефектт от производството на аквакултури и рибовъдната дейност върху околната среда и биологичното разнообразие.
  
• 
  извършва мониторинг на състоянието на рибните ресурси, интензивността на експлоатация както
  
• 
  развива екологично-ориентирано отглеждане на аквакултурите.
  

• 
  Местната балканска пъстърва е сред застаршените видове
  
• 
  Необходимо е зарибяване на реките, което да осигури стабилност на популациите балканска пъстърва
  
• 
  Необходимо е част от реките да осигурят защитени зони и условия за размножаването на балканската пъстърва, както и устойчиво ниво на рибните ресурси.
  

• 
  За всеки значим водоем трябва да има общодостъпна таблица с какво и кога е зарибяван в последните години.
  
• 
  Датите за зарибяване трябва да се обявяват предварително и то да бъде публично.
  
• 
  Всеки водоем трябва да си има програма за зарибяване направена от специалисти.
  

Като цяло за балканската пъстърва е необходимо е да се направи:

• 
  оценка на наличното състояние на реките и язовирите в РО
  

• 
  цялостна оценка на наличните местообитания в РО:
  
• 
  цялостен анализ на налични проблеми и приоритизиране на тяхното решаване - замърсяване на язовири и речни корита, въздействие на бентове, мини ВЕЦ (например имат или нямат рибопроходи, ако има рибопроходи те дали работят ефикасно или са сложени проформа) върху рибните ресурси в РО
  
• 
  система за мониторинг на количеството и качеството на речните води на няколко места (например след минивецове да се следи за минималното количество вода, което излиза от тях)
  
• 
  да се планира подобряване на местообитанията
  
• 
  анализа и планирането да се направят с участието и с партньорство на основните заинтересовани страни
  
• 
  може да се направи план за действие за пъстървата за РО съвместно с държавни институции и неправителствени организации, рибарски дружества.
  

• 
  няма водачи, няма инфраструктура, няма услуги
  
• 
  Риболовния туризъм може да увеличи възможностите и размерите на доходи
  
• 
  Риболовния туризъм може да увеличи възможностите за заетост и предприемачество особено сред младежите (които емигрират постоянно или сезонно – през лятото)
  
• 
  Риболовния туризъм може да бъде водеща/първична причина/мотив за посещение + осигуряване на допълнителни възможности за преживяване в РО
  
• 
  Необходимо е, обаче, коопериране и взаимодействие между туристически сектор, граждански сектор (СЛР), местни власти, държавни институции
  

• 
  Условията на околната среда и качеството на водата са идеални за развъждане на риби от семейство пъстървови
  
• 
  Същестуват добри традиции и опит в развъждането на студенокръвни риба в мрежени клетки в язовири и басейни
  
• 
  Прилагат се добре развити технологии за интензивно и суперинтензивно култивиране на сладководни видове
  

• 
  РО е богата на водни ресурси, което е важна основа за развитието на аквакултури.
  
• 
  Производството на аквакултури в РО в контекста на устойчивото развитие на РО по-скоро трябва да се развива към добавяне на стойност към производството, преработката и маркетинга, отклкото към увеличаване на самото производство
  

• 
  Нужда от реконструкция на съоръженията за производство (остарели инсталации)
  
• 
  Ограничен достъп до финансови ресурси
  
• 
  Недостатъчна държавна финансова подкрепа за производствения сектор с оглед да се запази и развъди популация от генетично чисти, плодовити и продуктивни индивиди
  
• 
  Замърсяване на околната среда и на водоемите, в които се отглеждат рибите
  
• 
  Липсата на достоверни данни за размера и дейността в сектора
  
• 
  Поради липсата на организиран маркетинг се губят ползите за цялата РО
  

• 
  Възможностите, които предлага за финанисране ОПРСР и основно Ос №2 за развитие на сектора “Аквакултури” по отношение на подобряване на стандартите на производство и преработка, производителността на рибните стопанства и конкурентноспособността на производителите на риба на международния пазар
  
• 
  Подобряване на ефективността и доходоностността на производство на риба чрез въвеждане на нови технологии, нови видове риба и високо ефективно развъждане
  
• 
  Осигуряване на зарибителен материал от Националната програма за зарибяване за подобряване на критичното състояние на естествените рибни запаси
  
• 
  Увеличаване на търсенето на пазара на сладководни видове
  
• 
  Повишаване на изискванията на потребителите за качеството и разнообразието на продуктите
  
• 
  Има добри предпоставки за развитието на биологочно прозиводство
  

• 
  Липса на адекватни държавни мерки и компенсации в случай на природни бедствия и високи загуби в производството, особено при загуба на материал за зарибяване
  
• 
  Конфликти при експлоатацията на водните ресурси за общи и съвместни дейности (като източник за напояване, електричество и др.) и комплексни спечифични нужди за развитие на аквакултурите
  

• 
  Ограничен потенциал на човешките ресурси като резултат от демографските тенденции и миграционните процесо
  
• 
  Повишен интерес за инвестиции в производството на аквакултури
  

Към 2020 год. Рибарска област “Високи Западни Родопи: Батак – Девин - Доспат” е икономически развиваща се, вътрешнотериториална високопланинска територия, специализирана в производство на пъстърва и водеща дестинация в България за улов на пъстървана основата на синергия между:

• 
  устойчиво използване на уникалните природни характеристики на територията,
  
• 
  възстаноявяване и опазване на биоразнообразието на ихтиофауната във естествени и изкуствени водни екосистеми,
  

• 
  производство и преработка на пъстърва с добавена стойност за сектора и рибарската област
  
• 
  свързаното с това развитие на риболовен туризъм с висока добавена стойност за територията
  

Обща цел: Устойчиво развитие на РО чрез добавяне на стойност към продуктите от риболов и аквакултура и разнообразяване на икономическите дейностите с развитие на риболовен туризъм

Конкретни индикатори за 2013\2015:

1. 
   Повишаване на заетостта в Сектора “Рибарство” в БВП в РО – 120 работни места
   
2. 
   Повишаване на годишната консумация на риба на човек двойно
   

1. 
   Консултативен съвет
   
2. 
   Тематични групи
   

• 
  Направление № 1: Цели за конкурентноспособно териториално развитие (включва стратегическите цели на ниво РО)
  
• 
  Направление № 2: Специфични цели на мерките (включва очакваните промени на ниво основни заинтересовани страни и конкретно бенефициенти и “потребители”)
  
• 
  Направление № 3: Организационна ефективност (включва организационни цели и задачи на МИГ)
  
• 
  Направление № 4: Обучение и развитие (включва цели за развитие на компетентност (познания и умения) на представители на основни заинтъересовани страни)
  

Първите две направления ще се реализират в рамките и при условията на мярка 41 а а вторите две направления са свързани с управлението на МИГ като организация, която ще реализира/прилага МСР и с развитието на компетентност (познания и умения) на ключови представители на основни заинтересовани страни. Т.е. те са обързани с организационните цели на МИГ и целите, насочени към предоставяне на методическа помощ на основните заинтересовани страни.

Всичките четири направления са обързани със система от показатели/инидикатори.

Кратко описание на основни цели, дейности и предложените конкретни мерки