Програма за развитие на сектор „Рибарство" (опрср) Ос №4 „Устойчиво развитие на рибарските области"

2. 
   Държавно ловно стопанство „Извора”– Девин - Рибарник “Настан” (опериращ в община Девин и със седалище в Девин):
   

В ДЛС “Извора” – Девин в Люпилня “Настан”се угояват:

• 
  около 10 тона годишно дъгова пъстърва
  
• 
  около 2 тона годишно балканска пъстърва
  

2. 
   “Топчиев” ЕООД – арендатор на Рибарник Девин – 4 (опериращ в община Девин, но със седалище в Пловдив);
   

Рибното стопанство „Девин – 4” (собственост е на Държавно ловно стопанство „Извора”) се стопансва от фирма „Топчиев” ЕООД - гр. Пловдив е с местоположение в землището на гр. Девин, община Девин. Рибното стопанство „Девин – 4” е с 15 водни басейни със застроена площ 1530 м², в която отглежда се американска дъгова пъстърва (около 10 тона годишно)

2. 
   “Сокол – БЛРС” ЕООД - Рибарник & люпилня - Язовир “Тошков чарк” (опериращ като несамостоятелен административно клон в община Батак, но фирма “Сокол” е със седалище в София).
   

2. 
   “Вида комерс” ООД очаква разрешително за дейността си в (община Девин и със седалище в община Девин)
   

1. 
   Рибарник Триград – 1
   
2. 
   Рибарник & люпилня Триград – 2 (Девин)
   

“Вида комерс” ООД е наследник на “Булриб Рибарица” ООД (с.Рибарица, Тетевен)

1. 
   ДЛС “Извора” - Люпилня “Настан”
   

ДЛС “Извора” – Девин в Люпилня “Настан” се люпят:

• 
  около 60 000 личинкидъгова пъстърва и се угояватоколо 10 тона годишно
  
• 
  около 240 000 личинкибалканска пъстърва и се угояватоколо 2 тона годишно
  

2. 
   П.А.Л. БГ - Люпилня “Настан” също има риболюпилня за собствени нужди
   
3. 
   Вида Сервис ООД -Люпилня Триград – в момента е в процес на получаване на разрешително за развиване на дейност
   

4. 
   Сокол – БЛРС – Люпилня “Тошков чарк”
   

Броят на отглежданите и пусканите за зарибяване личинки балканска пъстърва годишно:

• 
  до 90-та година средния брой личинки балканска пъстърва, отглеждани от стопанството е били 2-2,5 млн. годишно;
  
• 
  през 90-те години средния брой личинки балканска пъстърва, отглеждани от стопанството е по около 300 000 годишно;
  
• 
  през 2008г - 700 000 личинки балканска пъстърва;
  
• 
  през 2009г.-1,500 000 личинки балканска пъстърва;
  
• 
  през 2010г.- 800 000 личинки балканска пъстърва (причина за намаляването е спряната Националната програма за зарибяване)
  

2. 
   В Доспат се намира рибопреработвателното предприятие на Рея Фиш ООД.
   
   1. 
      В него се произвеждат всички видове преработени рибни продукти – замразени, пушени, мариновани, рибни салати, стерилни и нестерилни консерви, рибни пастети и хайвер.
      
   2. 
      Има пълен лиценз за износ в Европейския съюз на риба и рибни продукти.
      
   3. 
      Работи по стандартите на добри производствени практики (GMP, HACCP и IFS) и всяка година се одитира от асоциацията на търговските вериги в Германия по стандарта - Международен хранителен стандарт IFS .
      
   4. 
      Използва опаковки в модифицирана среда (МАР) за България.
      
   5. 
      Произвежда всички видове пъстървови продукти –почистена замразена, сингъл филе, бътерфлай филе, дебонед филе, пушено филе, както и изнася порционно филе от сьомга и топлопушена скумрия.
      
3. 
   Рея Фиш ООД е експортно ориентирана, 80 % от продукцията се изнася в Европейския съюз.
   
4. 
   В България Рея Фиш ООД продава във всички най – големи търговски вериги като Metro Cash & Carry, Billa Bulgaria, HIT Hypermarket, Фантастико и др. в сегмента на деликатесните риби – пушени и мариновани продукти, рибни слати, пресни и охладени риби.
   
5. 
   Рея Фиш ООД притежава и люпилня в Разлог. В Разлог се отглежда пъстърва от хайвер на стадий очни точки до т.нар. еднолетки – рибки до 5 – 10 грама. т.е. предприятието е със завършен цикъл на производство – от хайверено зърно до производство на готов продукт за консумация.
   
6. 
   Рея Фиш ООД произвежда и нестандартно оборудване за хранително – вкусовата промишленост - произвежда от маси и оборудване от неръждаема стомана до високотехнологични линии за опаковане на вакуум и модифицирана среда (МАР), колачни машини, машини за чистене на миди, пълно оборудване за производство на стерилни консерви, сортировъчни автоматични линии, пароварилни и пушилни камери.
   

П.А.Л – БГ също има цех за рибопреработка в с.Беден.

За периода 2005-2009 г. са произведени следните видове и количества риба (т) на ниво области

Сектор Вид риба	2005		2006		2007		2008		2009
	Пазарджик	Смолян	Пазарджик	Смолян	Пазарджик	Смолян	Пазарджик	Смолян	Пазарджик	Смолян
TRS - Речна (балканска) пъстърва	0,17	2,75	2,26	11,92	3,18	3,81	1,817	4,974	21,685	4,38
TRR - Дъгова пъстърва	33,575	388,961	32	940,614	64,65	935,994	43,348	1317,514	22,976	1457,36
SVF – Сивен	0,48		-	-	0,3		0,37		1,547
FCP - Шаран	72,5		43,5	4,3	5	21,3		23,35	2,2	39,06
BIC - Пъстър толстолоб	18,6		9,9		40,3				0,3
FCG – Бял амур	14,1		6,45		3,2
SOM – Сом	2,33		1,82	2	0,2	3,216		6,5
HUH – Моруна									0,03
APG – Руска есетра									0,022	0,69
Езерна сьомга								0,32		0,66

Продажбата на риба на ниво области към 20.12.2010 г. е следното:

Сектор Вид риба	Към 20.12.2010 г.
	Пазарджик	Смолян
TRS - Речна (балканска) пъстърва	1 395 т	1 795 т
TRR - Дъгова пъстърва	23 488 т	1 410,10 т

За сравнение стойността на продукцията от пъстърва в цялата страна през 2005 год.е на стойност около 3.5 млн.€, а в сектора тогава са ангажирани около 250 човека.Към 2010 год. само в РО стойността на продукцията надхърля тази за 2005 год., а броят на заетите е сравним.

Според анализите, правени за целите на планирането на НСПРСР & ОПРСР развитието на любителският риболов в РО е в тясна връзка с развитието на сектора “Рибарство и аквакултури” поради някои специфични характеристики (местни традиции и навици както и някои от правата на рибарите).

Любителският риболов е традиционен и популярен в РО благодарение на новосъздадените изкуствени водоеми през втората половина на XX в. Язовирите са били зарибявани с различни видове риба от естествената ихтиофауна, а също и нови видове, въведени чрез изкуствено зарибяване.Всичките девет функциониращи язовира в РО се използват активно за любителски риболов.

Пак според анализите, правени за целите на планирането на НСПРСР & ОПРСР общият разрешен улов на риба от рибари любители през 2005 год.достига приблизително 6 тона годишно и заедно с количеството на нелегалния улов, количеството от любителски риболов е близко до данните за общата консумация на рибни продукти в страната, които идват от различни законни източници – улов, производство на аквакултури и внос.

Тези оценки за страната със сигурност се отнасят и за РО.Риболовният туризъм в нея е особено популярен. РО е утвърдена национална дестинация с имидж на “Царството на пъстървите”. Тук протичат емблематични за риболова български реки - Буйновска, Триградска, Широколъшка, Лясковска и Въча.Река Въча, обединява притоците на останалите реки в района и е с голям целогодишен дебит и вирове - убежища на рекордни екземпляри.

Спортният риболов в РО е доста популярен:

• 
  В Девин се провеждат кръгове на Световно първенство по риболов на пъстърва, а в местността “Тешел” се провеждат и кръговете от републиканския ни шампионат по улов на пъстърва
  

• 
  На Въча се е провеждало Световно първенство по риболов на блесна
  
• 
  Каньонът на Девинска река представлява една от най-добре запазените екосистеми в българските планини и обявен за защитена местност, а във водите му се среща балканската пъстърва.
  
• 
  На яз. "Батак" се провежда през февруари състезание "Баташка сеч" по подледен риболов (риболов на дупка в дебел лед)
  
• 
  Световниятрекордзабалканска пъстърва е български и е поставен на язовир "Малък Беглик". Най-голямата риба от този вид за всички времена е хваната през 1980 година и е била с тегло 11.1 кг. и дължина 97 сантиметра. Рибата е призната за световен рекорд по време на Световно ловно изложение в Пловдив.
  

• 
  може да се лови риба от множеството плаващи къщи и хотели,
  
• 
  може да се наеме лодка и се използват рапали (изкуствени рибки) с цел риболов на сом
  
• 
  може да се наеме риболовен гид (например за търсене на местоположенията на сомовете).
  

Като цяло в РО има ясно обособени два сезона за риболовен туризъм - зимен (свързан със зимен риболов) и летен (основно свързан с бивакуване, т.е. нерегламентирано къмпингуване около многобройните язовири особено характерни за територията на община Батак) сезон.Официална статистика на посещенията няма и е трудно да се определи точния брой на посещенията.Експертните оценки варират както за продължителността на сезоните, така и по отношение на броят на посетителите.

• 
  Около 300 000 еднодневени посещения годишно
  

Според проучване, извършена през август 2010 г. около яовир Голям Беглик ориентировъчния брой на палатките е бил около 200 в делничен ден. През почивните дни този брой се удвоява.Оценката е, че в рамките на една седмица общо около 3200 души нощуват край язовира. Климатичните условия влияят съществено на този брой, но поне 8 седмици в рамките на летните месеци са подходящи за интензивно палаткуване. Това дава среден брой от приблизително 25 000 човешки нощувки в рамките на топлия сезон.

От тези няколко факта – идеалните условия и високата степен на атрактивност на РО следват няколко извода:

1. 
   При оценката на икономическия потенциал на рибните ресурси в стопанството в Голям Беглик трябва да се вземе предвид, че той е воден басейн с антропогенен произход и по-голямата част от ихтиофауната в него е интродуцирана. Високата надморска височина и студените води не позволяват не само интензивно отглеждане на аквакултури, но и по-мащабен туристически риболов. Правени са опити за зарибяване на редица видове азиатски пъстървови риби като например сивен, но към този момент не е постигнат успех. Общо 10 000 малки пъстърви е годишният зарибителен план на ДЛС Беглика. По данни на ръководството на ДЛС, в момента рибното стопанство не формира нетен приход в бюджета или приходът е минимален: развъдникът за пъстърва се поддържа по-скоро за асортимент в туристическите услуги, без да се създават положителни финансови потоци.
   
2. 
   Към момента все още няма изградена инфраструктура, която да отговори на подобен демографски натиск. Въпреки направените през последните години подобрения и изградените съоръжения, като цяло все още липсват тоалетни, обезопасени огнища, обозначени площадки за разпъване на палатки, механизъм за събиране и извозване на отпадъците, както и готовност от къмпингуващите да преминат към културно и отговорно поведение (което се потвърждава от събраните през лятото на 2009 г. от доброволци 5 тона боклук край язовира).
   
3. 
   Към момента таксуването на къмпингуващите е неадекватно. Според проучване “действащата в момента наредба, стойността на разполагане на т.нар. временен обект е 60 стотинки дневно за 10 м2. През 2009 г. като такса са събрани общо 1452 лева, а към 31.07.2010 г. 173 лева (основните такси се събират през август във връзка с провеждането на „Беглика Фест“)”.Къмпингуващите край язовира се възползват от природните ресурси на региона на неоправдано ниска цена, което деформира реалната икономическа стойност на РО и демотивира хората да я опазват.
   

• 
  неподходящи практики на стопанска дейност – включват дейности или отсъствие на такива, което води до влошаване на екосистемата – например свързани с пормяна на показателите на водните басейни в резултат на използване на неподходящи технологии
  
• 
  нелегално ползване (включително и бракониерство) – може да доведе до намаляване на количестовото риба
  
• 
  интродукция на чужди видове – може да наруши естествения баланс в екосистемата – например привнасяне на видове, които се унижожават други видове
  
• 
  замърсяване на водите – например с метали или органични вещества може да доведе до серизони промени във вдоните системи
  
• 
  фаргментация – разпокъсване на екосистемите например от построяването на ВЕЦ-ове или язовирни стени
  
• 
  масов туризъм – например, който води до серизони замърсявания
  
• 
  пормяна на речните корита – например прехърлянето на големи количества води между различни фречни басейни
  

По-конретно в процес на анализ бяха идентифицирани следните проблеми

1. 
   Биохимичният състав на водата в язовир Доспат е силно нарушен и като следствие е нарушено билогичното равновесие в язовира и всички видове риби са под допустимия минимален запас. Според част от участниците, базирайки се на изследвания на Института по рибарство и аквакултури - Пловдив, следствие на замърсяването, ако не се вземат мерки, язовирът ще се превърне в блато.
   

1. 
   Заустване на голямо количество непречистени отпадъчни води в язовира
   
   1. 
      Отпадните води на Сърница + две съседни села се вливат в язовир “Доспат” (директно се изхърлят 20 тона годишно перилни препарати, хиляди тонове биомаса (фекални води) като следствие на което съдържанието на вредни вещества (нитрити, нитрати, сероводород, амоняк) е над допустимото количество
      
   2. 
      Липсват пречиствателни станции и съоръжения за пречистване на промишлени и битови отпадъчни води, и спиране на заустване на непречистени отпадъчни води в язовира
      
2. 
   Торенето на ливадите с изкуствени торове, отмиването им в язовира и като следствие отравяне на рибите
   
3. 
   Резки амплитуди на съдържанието на кислород, довеждащи до асфикция (задушаване) на рибите и измиране
   
   1. 
      при цъфтеж на водораслите през нощта консумират много кислород и нивото му пада под 4 мг/л, а нормата е 11 мг/л. В резултат се получава асфикция (задушаване) на рибите
      
   2. 
      през зимата – края на януари – началото на февруари като следствие от замръзването на повърхността се получава „запечатване”/ задушаване на рибите от гнилостните процеси, които протичат, следствие на което се натрупват вредни вещества, които довеждат до натравяне на рибата
      
   3. 
      при есенно изтакане на водата се създава благоприятна среда за избуяване на растителност поради дебелия хумусен пласт и разивитие на гнилостни процеси. Растителността се явява основен замърсител по вторичен път с огроми мащаби. Когато водата залее обратно растителната маса, се образуват малки вълнички (има кислород и температура), следствие на които се зараждат гнилостни процеси, при които се отделят вредни вещества. „Гнилостната маса се явява причина за нарушения биохимичен състав на водатат за близо 2/3 от цялото замърсяване.”
      
   4. 
      задушаване при замръзване на повърхността, както и при отделяне на химически вещества от дъното към повърхността през пролетта при затопляне
      
   5. 
      като следствие на натрупването на вредните елементи при затоплянето на водата през пролетта има „цъфтеж” на синьо-зелени нишковидни водорасли, образували във водата (особено силно по бреговете на язовира). Този вид водорасли гълтат през нощта големи количества кислород, а през деня продуцират кислород, но в количества много по-ниски от тези, които са погълнати. В съдържанието на кислорода през нощта и деня се регистрират големи амплитуди и при допълнителни стресови фактори за рибите (каквито са слънцето при изгрев, киселинните процеси) рибата започва да скача над водата поради недостатъчното количество на кислород. Следствие на шоковата реакция рибата се задушава и умира.
      
4. 
   “Плевелни” риби като костур, слънчева риба каракуда изяждат хайвера на балканката, уклея, червеноперката
   
5. 
   
   Каталог: wp-content -> uploads -> 2009
   2009 -> Католически Литургичен Календар 2010
   2009 -> Смб – Секция “Изток” Великденско математическо състезание 22. 04. 2007 г
   2009 -> 1. Числото, което се получава от числото 194 973, като се разменят цифрите на десетиците и хилядите, е
   2009 -> Програма за развитие на сектор „Рибарство на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г
   2009 -> Програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г
   2009 -> Програма за развитие на сектор "рибарство" (опрср) на република българия, финансирана от европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 2013 Г.
   
   
   
   Изтегляне 1.85 Mb.
   
   Сподели с приятели: